Sensory deprivation … Извратеност for Dummies (Част 7)
от Lucifer на Dec.20, 2010, под BDSM, blog, HowToВНИМАНИЕ: Въпреки, че самия сайт е под CC:SA лиценз, този пост е забранен за копиране и разпространение, без изрично мое съгласие!
- Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)
- Фетишист такъв … Извратеност for Dummies (Част 2)
- Вържи ме … Извратеност for Dummies (Част 3)
- Садо-мазо … Извратеност for Dummies (Част 4)
- Да си поиграем … Извратеност for Dummies (Част 5)
- Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)
Едно докосване в черната тишина …
Резкият контраст на нечии стъпки в тъмнината на собственото съзнание …
Хората казват, че ако загубиш едно от сетивата си, другите се изострят. Ами ако ти отнемат 2? Нима тогава всяко докосване няма да е цяла вселена от усещания или нежния шепот да разкрива хиляди картини, реални и измислени?
Да. Днес ще си говорим за ограничаването на сетивата. Завързването на очите, запушването на ушите, отнемането на осезанието, дори отнемането на обонянието. И как всяко от тези отнети усещания носи по-силно другите …
Едно от най-красивите неща на BDSM е, че се случвай най-вече в съзнанието на “жертвата” и на “хищника”, и то в много по-голяма степен от всички други видове “отношения”. А какъв по хубав начин да изостриш “усещанията” в главата на “жертвата” си от това да и попречиш да види какво ще и причиниш?
Освен изостряне на възприятията, ограничаването на сетивата дават и по пълен контрол върху партньора – ти си този който решава какво ще види, какво ще види, какво ще усети, дори какво ще вкуси и помирише. Всяко едно от сетивата може да бъде ограничено и да послужи за награда или наказание.
Представете си потрепването на жертвата, която не вижда и не чува при докосването на ръката на доминиращия … шока от извитото зърно или нежното мъркане от погалването. Представете си сладостно извитите устни, протягащи се да докоснат нещо, което кожата усеща на близо, но очите не виждат. Изненадата от стоварването на камшика който нито е чула, нито е видяла …
Или невъобразимото усещане, на отнемането на всички сетива на куп … и интензитета с който ще усеща партньорката ви всичко което решите да направите с нея. И колко по страшно ще е очакването на това да решите какво да я правите?
Лично за мен ограничаването на сетивата носи една наистина неописуема красота – допълнителния интензитет на нещата които решиш да правиш, както и контрола над усещанията на партньорката. Свиването при всяка капка восък … при всеки удар с камшик …
Но все пак как да ограничим сетивата? Тук има много начини, най-вече за зрението и слуха, но все пак:
1. Зрение – тук можете да използвате всичко, от шалове до специални маски, създадени със изричната цел да ограничат зрението
2. Слух – тук често се допуска много интересна грешка – тапите за уши не спират заглушават звука напълно, тялото ни предава някои от вибрациите и те достигат до вътрешното ухо, където ги “чуваме”. За да имате пълно изолиране – използвайте някакъв статичен шум – да кажем генератор за White Noise.
3. Докосване – тук на помощ идва латекса. Въпреки, че не можем да “забраним” на кожата да усеща, то можем да изолираме усета. Латекса е много хубава материя която изолира самата кожа от усещанията.
4. Мирис – тук нещата отново не са толкова прости, но проблема се решава с единичен мирис, към който нова “притръпва” след време и спира да го усеща
5. Вкус – това е може би единственото сетиво, което не знам как да огранича (за мое съжаление)
Малко по-горе споменах защо ограничаването на сетивата ме привлича, като игра, но ми се иска да споделя и мнението на тези, които завършват с завързани очи:
Да си представя, че съм вързана, с вързани очи и тръпнеща в очакване какво ще се случи.. мм.. това винаги е била една от най-силните ми фантазии.. да не знам какво ще ми се случи, да разчитам само на слуха си, да се опитвам само с него да разгадая какво ми предстои.. дали съм била послушна и ще получа някакво поощрение, или съм била непослушна и ще бъда измъчвана.. всичко това много ми харесва.
Ограничаването на сетивата дава едно ново измерение от усещания, развиване на останалите сетива, развиване дори на шестото чувство и интуицията. Самото усещане е много добро за прилагане в БДСМ аспект. Никога не знаеш какво ще ти се случи, тръпнеш в очакване. И не само това.. когато камшика докосне тялото ти, усещането е много по-силно и вълнуващо, вместо да виждаш свистящото му приближаване. Усещането от допира на ръката на Господаря по тялото е много по-наелектризиращо, когато дойде непредвидено, не видяно. Oстаналите сетива се изострят и това в BDSM е много вълнуващо и възбуждащо. Когато не можеш да видиш.. (или чуеш, в по-редки случаи). Да не говорим, че доминиращият може да заблуждава. Може да чуваш как изкарва и размахва камшика приближавайки към теб, а да те очакват щипки или някакъв нагорещен предмет. Тогава изненадата е още по-голяма.
Ограничаването на сетивата носи много нови усещания и не двете страни и засилва самата връзка между партньорите. Промяната в интензитета на получените “стимулации”, промяната във възприятието на околната среда като цяло, това е нещо което само може да се изпита. Забавлявайте се, но моля ви не забравяйте основните постулати на BDSM – SSC.
Ваш,
Lucifer
8. Ела тук, животинче … Извратеност for Dummies (Част 
9. Да се поизцапаме … Извратеност for Dummies (Част 9)
10. Да си поиграем на чичо доктор … Извратеност for Dummies (Част 10)
| Tweet |
|
Ходовете на живота … или изкуството наречено търпение
от Lucifer на Oct.07, 2010, под blog, личниВинаги съм твърдял, че животът е игра.
Винаги съм бил и активен участник в нея.
Аз съм създание, което предпочита да се случва, пред това да му се случват. Аз съм дейно животно, което обича да действа …
Но идва един момент в който си наредил всички фигурки на дъската. Когато плановете са направени, семената са посети и всичко което трябва да направиш е да чакаш.
Ето това е момента на моя провал … най-често тук е момента в който се провалям, защото не мога да оставя Живота да направи своите ходове … винаги трябва да пипна …
И отново съм натиснал END TURN … и отново съм изпаднал в това състояние на едва сдържано желание за действие. Защото нищо не зависи от мен.
Дъската за пореден път е наредена. Всяка фигурка е поставена на мястото си.
Сега идва ред на другия да направи своя ход.
А другият е Живота. Съдбата. Шанса. Моят противник с много имена. Моят приятел, който винаги е срещу мен. Моят враг, който винаги е до мен. Сега е негов ход да подреди своите фигури. Да размести своите парчета по дъската на моя живот за да се сблъскаме и да видим дали моите решения ще издържат теста на реалността.
И тук идва проблемът ми, защото никога не съм можел да чакам нещата да се случват покрай мен. Да изчакам течението. Да изчакам и да видя какво ще стане.
Но понякога просто се налага. Понякога нямаш повече ходове и трябва да чакаш. Да застанеш на собствения си сал в буйното течение на живота и да изчакаш нещата които си подготвил, семената които си посадил, да се случат. Да изчакаш и да видиш, дали фигурките разположени по дъската от мен и стратегиите избрани за тях ще издържат при сблъска с противника.
Дали в края на деня ще победя?
Не знам.
Знам само, че съм пристрастен към тази игра и смятам да я играя … отново и отново и отново … до последен дъх …
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
“Как си?” …
от Lucifer на Oct.05, 2010, под blog, misk, личниКак си?
Редовен въпрос за който винаги имам редовен отговор – “Бивам. Как да съм?”
Но по някаква причина като ми го зададоха току що отговорих различно …
За първи път от много време на сам, знаех че има друг отговор …
“Малко работа.
Малко усмивки.
Малко проблеми.
Само музата ми липсва, но и нея ще си намеря.”
Изведнъж осъзнах, че живота ми е променил нормалния си ход.
Винаги до сега нормално за мен е било живота ми да ме връхлита на периоди – в един момент съм на крачка от Нирвана, в другия вървя през Ада. Винаги до сега когато нещо започнеше да се скапва, то повличаше и много други неща покрай себе си. Или когато започна да печеля, то печелех във всичко.
Сега?
Сега е някак различно.
През последните няколко дни не съм в период на разпадане, не съм и в период на градеж. Не. В момента се живота за мен тече … преплетено. Хубавите моменти са смесени с лоши, грозните моменти прекъснати от красиви. Сякаш това с което съм свикнал се е разпаднало и се е преподредило на ново. В нещо което е същото, но и различно. За първи път когато нещо се прецака не си задавам въпроса “Какво още ще се сговни днес?”. За първи път дори не съм сигурен, че това е правилния въпрос.
Не знам дали да съжалявам или да се радвам за промяната. Не знам дали е за малко или вече така ще е. Но това няма значение – отдавна се научих да се наслаждавам на всичко което живота ми ми поднесе – добро или лошо, няма значение.
А и това за музата ми не е съвсем вярно. Вярно е, че я няма, но по-скоро не откликва толкова бързо и за толкова тривиални неща … Не. Музата ми е тук, но е решила да бъде срамежлива. Да се крие от мен и да ме кара да я търся всеки път когато ми потрябва за да сътворя нещо … Но забелязах кога идва при мен. И всеки път си я прегръщам и и позволявам да ме обземе, за да направя това което правя по-добре.
“Как си?”
“Жив!”
Това придобива друг смисъл, нали?
По-пълен.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Chitnaka.info … гаф от национална величина!
от Lucifer на Jun.23, 2010, под blog, лични, социални
Вече сте прочели за големите и лоши престъпници от chitnak.info,нали?
Големите, лоши престъпници, позволявали на всички да четат … забележете – без да си плащат!
Не тук няма да цитирам закона, в който е споменато, че те не са нарушили никакъв закон или право. Не исках и никога не съм искал да политизирам този блог, но в този случай не мога да се сдържа.
При наличие на толкова проблеми в държавата, при наличие на толкова престъпници, които трябва да бъдат хванати, кого атакува Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност? Да не би онези дето въртят контрабандни цигари по софийските пазари? Не! Да не са онези, които продават наркотици край училищата? НЕ! Да не са онези, които източват милиони от чужди сметки? НЕ!
Великите ГДБОПаджии се захващат с chitnaka.info – втория най-любим сайт на майка ми след igrite.com или една от двете причини да се научи да работи с компютър.
За трети път в този блог ще кажа, че тази държава се управлява от илитерат с ограничени мозъчни функции, който има мания за величие и обсебен с идеята да придобие повече власт.
Господин Борисов, мили ми Бойко, за теб говоря (нека спестя сложния мозъчен процес на паленцата, които ти ровят в Internet). Знам, че говоря за министър председателя на България и че сигурно ще ми потропат едни хубави дебеловрати момченца на вратата (само да спомена, че машината може да се намира във Варна, но аз живея и работя в София), но просто не мога да се сдържа! Писна ми от популизъм.
А сега по-въпроса. Защо затвориха chitnaka.info?
Защото имаше повече материал от коя и да е областна библиотека и то нов материал, не книги излезли от печат преди 40 – 50 – 60 години. Били престъпници, защото не плащали авторско право. Съжалявам, но това не ги прави престъпници – нима българските библиотеки плащат авторско право (и да знам за цитираните в други блогове закони).
И до къде стигна положението?
Хора, които се грижат българите да имат от къде да четат безплатно, когато искат, биват обвинявани, че са престъпници. Хора, които най-интересното е, че работят pro bono (доброволно/за общото благо), биват вкарвани в затвора, защото се опитват да донесат малко познание и досег със световните класики на търсещите.
Какво направиха медиите?
Повториха стотици пъти прес съобщението на МВР, наричайки администраторите на chitanka.info престъпници, разбойници и какви ли не други гадости, а това са момчета и/или момичета, които са правили това което трябва да прави всеки от нас – помагали са за ограмотяването на българина. Не ги познавам, но ако се запозная с тях, ще им стисна ръцете и винаги ще съм готов да им помогна с каквито ресурси мога.
Господин Борисов, от скромната трибуна на моето малко уютно местенце в Internet искам да ви отправя едно малко и сигурно несериозно за вас предизвикателство:
Изберете си медия и уредете с нея едно 1 часово предаване в което аз и вие, ще излезем едно на едно, на дебат, по избрана от вас тема. Аз ще се явя не като представител на някоя политическа сила, дори не и като “представител на народа”. Не аз ще се изправя пред вас, като един средно интелигентен човек със собствено мнение и собствена позиция. Готов да ги защитава.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
… in the end
от Lucifer на May.13, 2010, под blog, miskВ поста си 3,2,1 … END Събина ни приканва да кажем какво ще направим, ако знаем че ни остават няколко месеца живот …
Аз винаги съм знаел какво ще направя, ако знам че ще умра скоро.
Много е просто – ще се видя със всички които са ми близки и ще посветя всичките си усилия да ги накарам да ме мразят, ще отделя на това толкова време колкото е необходимо, за да знам, че на погребението ми никой няма да тъгува за мен.
Когато съм сигурен, че никой няма да му е тъжно за “гадnото, долно копеле, което се правеше на мой приятел/роднина/любим” ще седна и ще завърша поне едно от нещата с които съм се захванал, не зависимо, дали ще е да оправя най-накрая f-bg.org или да напиша някое от нещата които съм започнал да пиша.
Ако след това все още имам време … тогава ще се отдам на безпаметен разврат. Ще опитам от всичко! Ще се справя с всяко предзвикателство, ще се отдам на всяко изкушение и ще му се насладя до последно …
И когато най-накрая си отида, ще си отида сам, но ще знам, че никой няма да тъжи за мен, защото всички които са ми близки ще съм ги отчуждил.
Аз съм проста личност и имам прости желания за преди края си. Но винаги съм казвал, че няма да съжалявам за гршните избори, а за не направените …
А щафетата искам да предма на Ивона.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Изневери и IQ …
от Lucifer на May.13, 2010, под blog, misk, социални
Ровейки днес из svejo попаднах на малката интересна статийка наречена “Само глупавите изневеряват” в която развиват тезата, че само глупавите мъже изневеряват …
Винаги съм си знаел, че съм глупак … ама цяла статия да напишат само за да ми го кажат …
След като прочетох статията обаче се замислих и ми се струва, че имат леко недоглеждане …
Проблема ми с “изневерите” винаги е бил в това, че всъщност не вярвам в тях (леле, колко пъти съм се опитвал да го обясня). Няма как да изневериш правейки секс с някой друг, освен постоянния си партньор, защото секса не е изневяра. Секса не е насочен към продължаване на рода, а по-скоро към тръпката.
Там е проблема с тази статия – според тях умните изневерявали по-малко … добре … но може би и за тях както и за мен няма такова животно, като изневяра.
Аз в никакъв случай не съм глупав, но и в никакъв случай не мога да се нарека моногамен (което ми струва и последната връзка). Проблема при мен не е, че не ми стига секса (по дяволите, понякога ми се налагаше да казвам, че ще почивам), не е и че не бях привлечен от партньорката си (тя има почти толкова извратена фантазия колкото и аз). Това което виждам като “‘проблем”, ако мога да го нарека така е желанието да имам разнообразие …
Да. Знам. Това само по себе си показва, че не съм от най-умните, но нека се опитам да обясня.
За мен всъщност, както казах, няма изневяра. Както и не изпитвам ревност. За мен това са чужди понятия, не защото обезценявам партньорките си, а напротив – защото тяхната свобода и удоволствие за мен са много по важни от “желанието” да са само мои … и както аз не поставям ограничения, така и не желая мен да ограничават … просто нали?
Това не ме прави по-глупав или по-умен. Прави ме просто някой, който признава правото и свободата на другите. Не мисля, че IQ-то има нещо общо с това …
А колкото до разнообразието – просто е. Не всеки ден можеш да ядеш патица с кестени! Просто понякога ти идва от вътре да си потърсиш нещо друго. Не по-добро и не по-лошо, а просто различно …
Има хора, които не биха погледнали чуждо. Радвам се за тях, щом това ги прави щастливи. Аз не съм от тях. Може би, някога, някоя девойка ще струва за мен повече от желанието ми да получа разнообразие, но до тогава … смятам да пробвам колкото мога повече от ястията които се предлагат.
Ваш,
Lucifer
Сам
лупавите изневеряват
| Tweet |
|
За боя, секса и насилието …
от Lucifer на Mar.31, 2010, под blog, misk, социалниДнес попаднах на статията “Бие? Значи обича!” в Новинар (Енкодинга на страницата е сбъркан).
Интересна е самата статия и ме накара да се замисля.
Защо ли ми се струва обаче, че авторката е пристрастна?
Много от вас (тези които ме четат) знаят, че насилието по време на секс или като предварителна игра си е напълно нормално, но това не се дължи на лошото ми семейство. Аз съм първия, който ще каже, че е имал щастието да има хубаво семейство. Избора да проявявам насилие си е мой и повярвайте ми не се дължи на липсата на възпитание или слаби морални ценности.
Искам да разгледам въпроса от страната на простака-насилник – моя милост.
Авторката на статията се опитва да докаже, че разголената женска плът ни “укасява” мозъка и се превръщаме в животни, за това имало такива случаи на побои, като този над манекенката. Съжалявам госпожо, но не съм съгласен. Това, че гаджето и (футболиста) е ограничен идиот, не значи че всички сме така. Аз си признавам, че съм насилник. Обичам да правя груб секс и буквално да изнасилвам партньорките си, но това го правя само в духа на основни принцип на BDSM – SSC (Safe, Sane, Consensual(Сигурно, с Умисъл, по Взаимно съгласие)).
Това не значи, че оправдавам насилието. Не. Колкото и да е странно аз уважавам жените! Харесвам ги като хора повече от колкото харесвам мъжете (говоря за не сексуално харесване) и за това повечето ми приятели с жени.
Наистина не оправдавам и не одобрявам насилието, в грубиянския смисъл. Не желаното и най-често ненужно насилие.
Не разбирам избиването на комплекси, чрез смачкването от бой на някого. Не разбирам удоволствието, доказването или каквото и там да получават идиотите, които бият жени.
Някак си ми се струва много страхливо да хванеш жена си и да я смачкаш от бой, само защото деня ти е бил крив и ти си до толкова ограничен, че не знаеш как и не можеш да се контролираш.
Да избиеш комплексите си с юмруци срещу по-слабия е лесно.
Да изпаднеш в сивото съществуване на безмозъчния насилник, също е лесно.
Нека обърна внимание и на дамите, за да не се чувстват пренебрегнати:
Не мога да кажа, че си го търсят. Не, те просто са попаднали на идиоти, които не знаят как да се контролират и подтискат това в себе си. Но не разбирам и тези жени които се продават …
Това което имам предвид е, че не разбирам тъпите кифли, които наконтени се влачат след някакви псевдо богаташи, които могат единствено да парадират с парите на мама и тати. Нямам против, тези достатъчно умни да хванат златната кокошка, имам предвид тъпите патки, които са играчки в ръцете на разглезени момченца и ги “обичат” само заради “Готиното якенце, дето ми го взе от Витошка”.
Никога не съм си търсил украшение. Никога не съм харесвал такива. Винаги съм харесвал силните жени … по-интересно е да ги пречупиш …
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Мисли и вероятности …
от Lucifer на Jan.24, 2010, под blog, лични, философияПонякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.
Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …
Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …
Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …
Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …
И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.
Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.
Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Луди, луди баби …
от Lucifer на Jan.24, 2010, под blog, funЕто го моето включване в BLOG CHALLENGE на БЛОГАТСТВО.
- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??
- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още …
- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.
Гана се подаде през скърцащата порта.
- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.
- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?
- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.
- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?
- Обади се преди малко, че идва …
Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.
- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?
- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!
- А? Е как ша са затвори, ма?
- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.
- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.
- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …
- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.
- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.
- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!
- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …
- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.
Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.
- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?
- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?
- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?
Гана и Дора са спогледаха …
- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …
- На пръстените … – обади се Гана.
- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …
- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …
- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?
- Какви проблеми ма?
- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …
- Опита ли да рестартираш?
- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах … Неще.
- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?
- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …
- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …
- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …
Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …
40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …
***
Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.
| Tweet |
|
Всички материали в този блог са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
На места използвам картинки взети от интернет. Ако някой предяви претенции към използвана от мен снимка, нека се свърже с мен. Не желая да нарушавам ничии права.
