Ден на българската писменост и култура …

А аз днес сутринта, пътувайки за работа се замислих за това, че малко хора в днешни дни разбират какво значи празника.

В Мисия Лондон има 1 реплика, която е много показателна за нас – Българите.

“Едно нещо най-много мразя на този свят и това са БЪЛГАРИТЕ!”

Показателно е за нас. Защото само българин може да го каже. Е спокойно скъпи сънародници – аз поне не ви мразя, но темата ми и е в родолюбска посока.

Книги … образование … знание …

Аз не съм един от най-умните (дори съм си изразено тъпичък на моменти) или най-грамотните, но едно от любимите ми действия е четенето …

Кое? (чувам гласове от публиката)

Четенето … нали знаете … взимате едни такива с буквички на тях и почвате да ги гледате и да разбирате какво значат буквичките …

Четене …

Много от хората ще кажат, при това с гордост, “Аз не чета!”.

А аз ще им отговоря – “О! Горките!”

Забелязвам как хората край мен стават все по-глупави или ограничени и то прогресивно. Хлапетата гледат филми и родителите ги насърчават. Все още е останал старото разбиране, че интелигента е някакъв там неприятен субект дето все много му знае устата или пъпчивото, цайсато лапе, дето е син на някого си. Да си силен е престижно, да си богат също, но знаете ли кое ми доставя най-голямо удоволствие – да накарам този силен богаташ да изглежда смешен пред мен – дебеланкото с книгата. Да го карам да се блещи докато се занимавам с прости за мен неща …

За съжаление живеем в общество в което илитератите печелят много повече и са на по-голяма почит от хората за които добро прекарване е хубавата книга. По дяволите, министър председателя ни е ментално ограничен индивид, с неутолимо желание за власт.

За мое съжаление, хората от които зависи това да се промени не са хората които имат желание да го направят …

Помня на времето отношението на връстниците ми, когато предпочитах поредната книга пред следобед прекаран в игра на футбол, но повярвайте ми помня и това, че всеки един от тях в един или друг момент ми се примолваше да му помогна с нещо.

Лошото на днешното време е, че малцина разбират, че бъдещето се гради бавно, трудно и с много жертви … мнозина от интелигентните избягаха. И на мен са ми предлагали, но ако са ме научили нещо книгите, това е че ако искам да постигна нещо трябва да се боря за него. И смятам да се боря  …

За какво?

За това да вървим, като народ, към светли бъднини да вървим. С книижовността, таз сила нова, към светли бъднини да вървим. Защото, мили деца, без знанието което придобиваме, не ставаме за нищо и ще продължим да “мразим българите”.

А стъпките са лесни – започваме с

АЗ

БУКИ

ВЕДИ

ГЛАГОЛИ …

А сега смятам да се отдам на четене на книга …

Ваш,

Lucifer

Аз винаги съм знаел какво ще направя, ако знам че ще умра скоро.

Много е просто – ще се видя със всички които са ми близки и ще посветя всичките си усилия да ги накарам да ме мразят, ще отделя на това толкова време колкото е необходимо, за да знам, че на погребението ми никой няма да тъгува за мен.

Когато съм сигурен, че никой няма да му е тъжно за “гадnото, долно копеле, което се правеше на мой приятел/роднина/любим” ще седна и ще завърша поне едно от нещата с които съм се захванал, не зависимо, дали ще е да оправя най-накрая f-bg.org или да напиша някое от нещата които съм започнал да пиша.

Ако след това все още имам време … тогава ще се отдам на безпаметен разврат. Ще опитам от всичко! Ще се справя с всяко предзвикателство, ще се отдам на всяко изкушение и ще му се насладя до последно …

И когато най-накрая си отида, ще си отида сам, но ще знам, че никой няма да тъжи за мен, защото всички които са ми близки ще съм ги отчуждил.

Аз съм проста личност и имам прости желания за преди края си. Но винаги съм казвал, че няма да съжалявам за гршните избори, а за не направените …

А щафетата искам да предма на Ивона.

Ваш,

Lucifer