На скоро се замислих за нещо свързано с пари и придобивки, вече не зная и за какво, но тези мисли ме наведоха на друга мисъл. Помните ли времето, когато едно от най-големите ви придобивки бяха картинките от дъвки „Турбо”? Или колекцията ви миришещи картинки? Или книгите-игри? Когато колко си богат не се измерваше по парите, които имаш по сметки или жилището в което живееш, а по къде, къде по-тривиални неща, като например, че „имаш заменящ номер 12 от „Турбо”, ама от старите”.

Интересно ми е – помните ли различните си мании?

А какво ще кажете, ако ви кажа, че в нас си пазя всички картинки от „Турбо”? Не знам къде са, но знам, че сигурно за 15 минути в стаята си ще ги намеря …

А моите съкровища?

Някога, за всеки съкровищата бяха различни …

Я да видим дали ще си ги спомня всички …

Вече споменатата колекция от дъвки „Турбо”, която е тотално непълна. В момента трябва да се намира в един ботуш на Дядо Коледа – стара играчка, която трябва да е някъде на рафта ми …

Пазя си и друго съкровище – цялата ми колекция „миришещи картинки”. За по-малките от вас, които не са запознати с това „произведение” на градския фолклор (специално за Варненския, не знам за другите градове) – някога, много отдавна (преди 15-16 години) за първи път по книжарници, павилиончета и всякакви магазинчета се появиха тевтерчета за писане, които имаха на тях някаква картинка и на всичкото отгоре бяха ароматизирани (в 80% от случаите миришеха на мастилото). Де що дете имаше, поне в моя квартал, се беше вманиачило да събира и да ги колекционира … Имаше номерирани, имаше със супер герои, имаше всякакви. А да имаш корици … леле. И до сега най-ценното ми такова листче, е малко, невзрачно, (няма да ми се смеете) розово, но с миризма на роза и с нарисувана бледа роза на него.

Първото ми и единствено LEGO може да бъде открито, ако някой реши да направи разкопки из криптата за минало, която се води мой шкаф. Някъде там, подредено, стои едно малко космическо корабче, с пилот, двигатели и опашка … което за няколко завъртания и промяна на местата на няколко елемента се превръща в дракон …

Там са и разни други, малки и не толкова малки съкровища на детството ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомянм различни далечни и весели спомени – магнити, които движехме под масата за да стряскаме другите седящи на нея, един стар метален орел, орнамент от отдавна захвърлено портмоне, който прилича на значка на ФБР от като по филмите.

А от „по-новата” ми история (11-12 години назад) можете да намерите книгите-игри, стратегическата им разновидност, дори почти всички броеве на Мега-Игра (после превърнало се в списание МЕГА). С някои не съм готов да се раделя дори сега, както се оказа днес – майка ми, ми предложи по телефона да ги дадяла на кварталното читалище …  някак си не ми се иска … поне не и всички … все още има такива, за които се сещам от време на време.

Там някъде има и спомени от гимназията – огромна колекция вестник „Компютри” и списание „Хакер” … помните ли ги? Мисля, че още от време на време се появява по бутките за вестници … там научих първите си команди за *NIX базирани машини, от там са и първите ми истински уроци по Windows … от там започна мечтата ми да се занимавам с компютри, която в момента и изпълнявам …

Да, знам, че това е поредното доказателство, че не съм съвсем „у ред на последния етаж” и че ме перат лимките, но спомените от детството са хубаво нещо, а тези които можем да докоснем, са още по хубаво нещо … та за това и си ги пазя.

А какви са вашите съкровища от детството? Какви „трофеи” сте пренесли през годините на порастване и израстване, за да ви носят спомени?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Забележете, че дори не споменах торбата с порно-списания и скритите порно касети, за които майка ми ми припомни къде съм скрил.

Детство мое …

В чуруликар пуснаха линк към всички шапки на Сънчо и си признавам, че с най-голямо удоволствие ги изгледах, дори си пях песничката …

Помните Сънчо, нали?

Поне по-големите от вас трябва да го помнят.

Шапките на ежедневната “приказка за лека нощ” ме върнаха в спомените за онзи период, когато дърветата бяха къщи и космически кораби, листата бяха пари, а прашния тротоар се превръщаше в град с пътища, бензиностанции и къщи, само като прокараш ръка в прахта …

Не знам колко от вас ще си спомнят това време. По-скоро колко от вас искат да си признаят, че им се е случило, но аз си признавам, че някога бях малък и счупената клонка от храста на детската градина се превръщаше в меч. Купчината камъни пред къщата на съседа в крепост.

Имах удоволствието да израстна на една уличка във Варна. По-скоро една част от уличката … онази част на която се намираше къщата на баба ми. Уличка на която от едната страна имаше 5-6 къщи, а от другата – детската градина.

Нямаше компютри, за Интернет в България знаеха малко хора … Изпълвахме дните и най-вече вечерите си с игри или разговори. Разказвахме си как сме ходили сами далеч, до места които се намираха “в другия квартал”.

Нямахме мобилни телефони, даже домашните си не знаехме как да ползваме, за това ти се налагаше да излезеш, да прекосиш разстоянието до другия край на улицата и да викаш от портата на двора, защото не всички имаха звънци, а и на тебе ти трябваше някой, а не майка му или баща му.

Помня как лятото улицата се огласяше от гласовете ни, за да затихне към 16:30 когато започваше “детското” по телевизията, само да излезем пак след час за да продължим с играта на дама, охлюв или даби-даби.

Знаете ли … не завиждам на днешните деца! Аз съм технократ до мозъка на костите си, но не завиждам на днешните деца израстващи с 3D FPS-и вместо стражари и апаши, с RPG и MORPG вместо да излязат и да дигнат левел в живота, с Skype вместо да излязат да поговорят с хората …

Аз имах детство, което не бих заменил за нищо. Истинско, не подправено и наистина забавно детство … сегашните деца имат единствено възможността да пораснат бързо, притискани от обществото и културата. Съжалявам, че децата в момента, всъщност са нямали възможност да имат детство.

Разкажете ми за вашето детство? Приемете го като щафета, но този път няма да посоча кого искам да прочета … искам да прочета всеки който иска да напише за своето детство.

Ваш,

Lucifer – едно не пораснало дете …