Любов …

Да пак ще пиша за тази мръсница Любовта. Онази курва, която се промъква в леглото ти, изчуква те и избягва с всичко което имаш: самоуважение, самоконтрол, желание за развитие.

Знаете ли кое е най-отвратителното?

За мен е това, че дори да не са ми останали сили повече да се боря за нея, кучката все успява да се промъкне до запасите ми и да ми ги развее пред очите, показвайки ми, че въпреки това което си мисля, все още имам сили.

Гадната кучка, ти отнема това което си и после ти заявява, че сам си си виновен и най-противното е, че го знаеш, защото тя се е промъкнала, защото ти си я оставил. Боли те за нея, боли те от нея. Тя е като огън в зимната нощ – далече от нея -кофти, близо до нея – също.

Осъзнаваш всичко това, знаеш че за нея си само инструмент. Наясно си … и въпреки това спиш с двата телефона до възглавницата си и с звука на Skype-а пуснат – да не би да и потрябваш. И когато разбереше, че е щастлива … макар и не от теб … и политваш и ти става весело “защото малката кучка е щастлива …”. А когато някой друг я е направил нещастна? Някой, който последните остатъци воля и съзнанието, че ще нараниш Любовта, те спират за да не превърнеш в минало време, я направи нещастна? Тогава онази част, в която се е загнездила гадта, се свива, защото тя е там, навън и ти не можеш да я успокоиш, и да и дадеш всичко от което има нужда …

Любов …

Някога бях извел следните връзки :

Да те боли, означава да си жив! Да си жив, означава да обичаш! А да обичаш означава да те боли!

За всичките години, от както стигнах до тази закономерност, не съм намерил изключение …

За Любовта … За гадната, долна, подла и отвратителна, кучка – Любов и за това, че всъщност не можем и не искаме без нея!

Ваш,

Lucifer