Много хора бъркат откритото показване на сексуалност със секса. Не момчета – това че една жена има хубави цици които да показва, не значи нищо друго, освен че има хубави цици. Всеки от нас си мисли какво ли е да забършеш някое такова – наточено, заредено със сексуален заряд … а случвало ли ви се е да го направите, само за да получите в леглото си една добре оформена … талпа! Разбира се това не се отнася само за жените.

Имам приятелки, които са ми се оплаквали от поредната бройка:

- Гледаш го – голям, красив мъж … и като свали гащите имаше какво да покаже … а после? После знае само как да ръга, подяволите! Абе човек, колкото и да ти е голям, ръгането не е това което жените търсим!

Какво да отговориш на такава реплика, освен да се извиниш на момичето от името на всички мъже и да и пожелаеш да се запознае с някой, който знае какво прави в леглото.

За това и никога не съм се стремял да свалям кифли. И нямам предвид момичетата, които казват “Аз съм кифла” с ясното съзнание, че никой не ги взима за такива. Говоря за онези момиченца от снимките с устни тип “кокошо дупе” (биологичния термин е “клоака”), дълбоките деколтета и приличащи на създания сключили договори на едро с козметични фирми.

Вие представяте ли си в някоя социална мрежа да попадне моя снимка с такова … създание? Подявлите … ще си загубя женската аудитория! Аз съм човек, който се хвали с възможностите си в леглото … не не се изразих правилно – аз съм човек в чието легло жените се връщат. И после да преспя с нещо …. ТАКОВА!!! OH! DEAMN! (добре, че такива снимки няма да се появят)

Предпочитам жени които по днешните стандарти биха минали по-скоро за семпли, но за които съм се убедил в разговор или в действия, че там някъде между ушите не се получава въздушно течение. Защото повярвайте ми, но секса с партньорка с интелект надминава в пъти секса с партньорка с тяло! Секса е динамика … игра … танц и за да доставиш удоволствие и за да получиш такова и двамата с партньорката трябва да можете да я играте тази игра, а това някак си няма да се получи, ако партньорката ти лежи отпусната по гръб и единственото, което може е да си държи краката разтворени …

А вие представяте ли си каква би била свирката от “нещо” такова? Механична … бррр … самата идея за това ме кара да настръхна и да се разтреперя … да не говорим за нищо друго … тук дори няма да споменавам, за някои от нещата с които аз обичам да се занимавам …

Демонстрацията на сексуална активност в повечето случай е обратнопропорционална на сексуалната фантазия … следователно и обратнопропорционална на удоволствието, което извличам от секса. Хората, които ме разбират ще се съгласят, че е в пъти по засищащо да си доставиш удоволствие, доставяйки удоволствие, от колкото чисто механичното доставяне на собствено удоволствие с добре изглеждащо “нещо”, което не показва емоции и не разбира акта на доставяне на удоволствие. Жена за която секса е социална норма, но не и удоволствие. Аз на това му викам да си направиш чикия с някого.

Знам, че сега ще отнеса едно кило хейт от разни мъжкари, за които перфектните мускули и големия член са постижение, но на които партньорките им не знаят разликата между свършване и оргазъм … като  в повечето случаи дори не знаят какво е свършване. Както и от гореспоменатите кифли, за които удоволствието от секса е отдавна загубено, защото не гледат на секса като на нещо по различно от стока. Повярвайте ми – има голяма разлика …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Снимката е взета от нечий профил във Facebook, моля ако собственичката се познае и има нещо против – да се свърже с мен за да я махна …

Искам още тук, преди да започна да направя едно много важно уточнение – когато говоря за вяра не визирам религия, било тя християнска, мюсюлманска, хиндуистка или каквато там решите. Не, никога не бъркам вярата с религия и религията с вяра … може да имат допирни точки, но нямат нищо общо.

Още вчера в Skype на авторката казах, че поне според мен гледа грешно на нещата – не мисля, че вярата и идеята могат да се противопоставят едно на друго … както и знанието и вярата … според мен това са трите елемента, които отделят мислещия човек. Нека отново отбележа, че не става дума за вярата в божество или сила. Не говоря за сляпата вяра, която замъглява и дори пренебрегва знанието и идеята, говоря за вярата които ги допълва. Говоря за триединение (нека го съпоставя с триединния християнски бог) на необходимите елементи за едно общо цяло. За една завършена, взаимно свързана система от части, които работят заедно за да дадат  много на хората.

Самостоятелното познание, такова е безсмислено. Самостоятелното познание на всички факти не е нищо повече от безкрайно море от данни, нищо не значещи и не свързани един със друг факти. Познанието, ако не е подкрепено от идеята и от вярата е чистото доказателство за напразни усилия, които не биха донесли нищо друго, освен самите себе си. Познанието без идея може да донесе само още познание и да се затвори в един порочен кръг без изход и без възможност за развитие.  Цикъл носещ едно голямо нищо, въпреки всичко което правим …

Идеята, самостоятелно поставена пред света, без дрехите на познанието и без зашитата на вярата в нея, също е безсмислена и често ненужна. Идеята е нещо хубаво, но трябва да имаш познанието за да я осъществиш и вярата, която да подкрепя това осъществяване, защото ако нямаме вяра в това, което правим, то не виждаме и смисъл да го правим. Не виждаме смисъл да поддържаме идеята жива и да трупаме познанието необходимо за да я превърнем в реалност.

А самостоятелната вяра? Нима не е нещо нужно? Нима вярата не ни въздига? Не. Самостоятелната вяра е слепота. Проказа, разяждаща мислещото съзнание. Вярата въздигната във върховна добродетел, над познанието и идеята, е обричане на сиво съществуване …

Да аз имам идеи. Да аз имам познание. Да аз имам вяра.

Но нямам безгранична вяра. Имам вяра в собствените си способност да постигна идеите си, чрез познанието си. Вярвам, че мога!

Знанието може да ви даде много добро предположение за това дали слънцето ще изгрее.

Идеята да ви даде идея какво правите с деня си.

Вярата да ви подкрепя докато вървите през този ден.

Но само, ако и трите са части от мен, от начина ми на мислене, от това което съм!

Единственото нещо в което вярвам, е че мога!

Единственото сигурно за мен нещо, е че ще направя каквото трябва!

А идеята? Идея за това какво трябва винаги ще имам …

***

Надявам се леко разхвърляните ми мисли да са ви станали ясни … Чакам коментари … винаги с детинско забавление се наслаждавам на диалози на теми, като тази …

Ваш,

Lucifer

Винаги съм си знаел, че съм глупак … ама цяла статия да напишат само за да ми го кажат …

След като прочетох статията обаче се замислих и ми се струва, че имат леко недоглеждане …

Проблема ми с “изневерите” винаги е бил в това, че всъщност не вярвам в тях (леле, колко пъти съм се опитвал да го обясня). Няма как да изневериш правейки секс с някой друг, освен постоянния си партньор, защото секса не е изневяра. Секса не е насочен към продължаване на рода, а по-скоро към тръпката.

Там е проблема с тази статия – според тях умните изневерявали по-малко … добре … но може би и за тях както и за мен няма такова животно, като изневяра.

Аз в никакъв случай не съм глупав, но и в никакъв случай не мога да се нарека моногамен (което ми струва и последната връзка). Проблема при мен не е, че не ми стига секса (по дяволите, понякога ми се налагаше да казвам, че ще почивам), не е и че не бях привлечен от партньорката си (тя има почти толкова извратена фантазия колкото и аз). Това което виждам като “‘проблем”, ако мога да го нарека така е желанието да имам разнообразие …

Да. Знам. Това само по себе си показва, че не съм от най-умните, но нека се опитам да обясня.

За мен всъщност, както казах, няма изневяра. Както и не изпитвам ревност. За мен това са чужди понятия, не защото обезценявам партньорките си, а напротив – защото тяхната свобода и удоволствие за мен са много по важни от “желанието” да са само мои … и както аз не поставям ограничения, така и не желая мен да ограничават … просто нали?

Това не ме прави по-глупав или по-умен. Прави ме просто някой, който признава правото и свободата на другите. Не мисля, че IQ-то има нещо общо с това …

А колкото до разнообразието – просто е. Не всеки ден можеш да ядеш патица с кестени! Просто понякога ти идва от вътре да си потърсиш нещо друго. Не по-добро и не по-лошо, а просто различно …

Има хора, които не биха погледнали чуждо. Радвам се за тях, щом това ги прави щастливи. Аз не съм от тях. Може би, някога, някоя девойка ще струва за мен повече от желанието ми да получа разнообразие, но до тогава … смятам да пробвам колкото мога повече от ястията които се предлагат.

Ваш,

Lucifer