Час: 23:55

Той се отпусна тежко на стола, разсеяно загледан в новините на малкия монитор. Страх и паника … Целият свят беше обхванат от паника заради края на календарите на маите …

Дори не знаеха колко близко са били. Нямаха си на идея …

Всички виждаха края на света като апокалиптичен завършек на всичко. Врящи морета от кръв, огнен дъжд … нямаха си на идея как без малко всичко щеше да приключи …

За малко да я изтърват. За малко … Добре, че екипът им беше добре обучен …

Ако това се беше случило с някой от предните им проекти нямаше да е толкова фатално … но този …

Всичко беше започнало с труда на някакъв учен от незнайна до тогава страна – България. Някой си доктор Иввайлов беше намерил теоретичен начин за създаване и задържане на черни дупки. Математическите му изчисления бяха отнели повече от 3 години за бъдат проверени. Още тогава бяха успели да ги засекретят …

Ранните експерименти бяха пълен провал.

Първият им опит за създаване на черна дупка завърши почти катастрофално – успяха да създадат суперплътната маса, която трябваше да достигне критична стойност и да се превърне в черна дупка … но тя когато я достигна, вместо да имплодира, тя избухна, превръщайки 90 километра от центъра на пустинята Невада в идеално кръгла полусфера от стъкло.

Всеки следващ експеримент беше все по-малко зрелищен провал и все по-голям успех.

С всеки провал познанията им нарастваха и намираха начин да се справят с него. От енерготнемащите силови полета, които да задържат плазмените експлозии на ранните провали, през магнитните, антиматериалните и антиенергийните полета, които използваха за ограничаване на разрастването на първите им частични успехи. Бяха намерили от някъде (никой не знаеше или не искаше да каже от къде) дори темпорално-нормализиращи полета, които ги предпазваха от времевите завихряния на по-късните им успехи.

До днес. Днес успехът беше пълен. Днес трябваше да създадат първата стабилна изкуствена черна дупка. Макар и малка, тя щеше да им даде възможност да се опитат да черпят енергия от нея, да впрегнат кванотвите, магнитните и гравитационните вихри, идващи от дупката за да научат повече и да я впрегнат за благото на човечеството …

Критичната маса беше достигната. Черната дупка се беше образувала в малкия специално изработен за нея реактор.

Всичко работеше в оптималните си норми.

Енергийните полета отнеха първоначалния плазмен заряд, който винаги се освобождаваше.

Магнитните полета фокусираха плазмата обратно в центъра на свръхплътния обект.

Достигайки критичната маса, той имплодира създавайки малко гравитационно завихряне, което беше насочено към самото себе си … кратък миг (който зад темпорално-нормализиращите полета сигурно е продължил цяла вечност) на гравитационна и квантова нестабилност … и после в центъра на реактора имаше само тъмнина … дори светлината не можеше да избяга свръхгравитацията на малкия хиперплътен обект в центъра.

Ядрото на тяхното творение беше само няколко милиметра в диаметър, но гравитационните сили които излъчваше нямаха равни. Темпоралните промени бяха невиждани. Данните заваляха и започнаха да ги анализират … поголовен успех. Първата стабилна черна дупка, създадена от човешкия гений!

Всичко вървеше по план … до преди час …

Първо отказаха енергийните сдържащи полета около реактора, а тези вътре в него започнаха да се напукват. Гравитационните полета започнаха да се огъват, променяйки слабо гравитацията в цялата лаборатория … постепенно защитите започнаха да отказват една по една – дупката засмукваше енергия, гравитация, време и материя … за този един час опитаха какво ли не … почти бяха успели да я овладеят, но сякаш дупката имаше съзнание и се променяше …

Най-накрая бяха принудени да използват стазисния генератор – още една технология, за която никой не знаеше от къде е дошла. Някой трябваше да отиде и да го активира. И избраха него. Другите щяха да останат, да се опитат да се справят с дупката беглец.

Час: 23:58

Стреснато отвори очи.

Беше задрямал.

Пулта за управление на стазисните полета пулсираше тихо и той виждаше , че всичко работи.

Огледа се по пулта и я видя – малката картонена чашка с кафе. Усмихна се и се протегна да я вземе …

Не разбра какво стана … Никой не разбра …

Ръката му трепна … разля чашата върху клавиатурата пред себе си … от пулта се разнесе сивкав дим и се чуха няколко припуквания …

В съседното помещение зави сирена …

Последната му мисъл беше “О! Мамка му!”

Час: 23:59

Стазисния генератор изключи. Ако останеше някой който да го проучи, щеше да разбере, че не бяха разполагали с тази технология, а я бяха откраднали и това което не знаеха как да направят, бяха заобиколили или заменили … за това и генератора на стазисни полета не успя да компенсира за човешката грешка.

На няколко километра от там, една съвсем стабилна, макар и миниатюрна черна дупка, разкъса последните бариери които я задържаха и започна да пропада към гравитационния център на по голямото тяло, около което гравитираше в момента на създаването си …

Не и трябва много на една черна дупка за да е щастлива – само материя и енергия за поглъщане …

Небетата наистина се напълниха с огън – падайки на долу, малкия беглец беше получил достатъчно ускорение, за да не спре в ядрото, а и поради нулевото си триене, се насочи нагоре … изваждайки след себе си магма и лава …

За един кратък миг или за една цяла вечност, защото за черните дупки, пък били те и малки и изкуствено създадени, времето е много относително, планетата на която беше създадена, се превърна в швейцарско сирене …

Когато най-накрая малката, свободна черна дупка се установи в центъра на Земята, тя започна щастливо да поглъща каквото беше останало от материята и енергията покрай нея …

***

Гадната аларма!

Тази нощ беше закъснял, а будилникът прекъсна съня на най-интересното. Всяка нощ идваше в съня й. Висок, строен, як като бик, мускулест..

.. и изчезваше призори, оставяше в леглото и си отиваше. По цели нощи се мятаха в сладка отмала, а чак призори тя успяваше да дремне няколко часа преди работа. Всяка нощ от известно време насам. “Сигурно полудявам. Това трябва да спре.” Но чудесно знаеше, че няма сили да се противопостави на желанието.

Угаси пищящото устройство, безсилна да помръдне. Цялото и тяло гореше на местата, където я беше докосвал допреди малко, а най-големият пожар беше там долу, между краката.

Затвори очи в опит да върне лентата назад, дори да знаеше, че няма да стане.

Нищо не се случи.

“По-добре да си взема студен душ.”

Душът не помогна особено, но поне я събуди. В офиса цял ден зяпа отнесено през прозореца със странен оцъклен поглед, а когато някой я питаше нещо, отговаряше едносрично без да мисли.

“Но защо той закъсня?” – не спираше да се пита.

Към края на деня колеги я замъкнаха да празнуват нещо си. Отначало не искаше, но накрая я убедиха.

“При първа възможност си тръгвам” – каза си – “за да си легна рано” Нямаше търпение да го види.

Отидоха в някакъв бар, където беше шумно, задимено и пълно с хора. Вдигаха наздравици и още след първия час цялата компания танцуваха на дансинга и около масата. Някои от мъжете я дърпаха за танц – беше симпатична дребна брюнетка с хубаво тяло и сладки трапчинки. Черна коса на масури заобикаляше нежния овал на лицето, а погледа привличаха пухкави устни под финото носле. Имаше доста ухажори във фирмата, но с отнесения си затворен характер не ги забелязваше, а горките само въздишаха по нея.

Беше и мноого скучно. “Щом допия това, си тръгвам. И без това е почти 10.” През 5 минути поглеждаше мобилния, но всъщност нямаше смисъл да го прави, защото не чакаше обаждане.

И както рееше поглед из бара, го видя. Него. Същия. От съня.

Вървеше точно срещу нея и идваше при нея, без съмнение! Сърцето й заби, не можеше да си поеме дъх от вълнение. Така се беше сащисала, че направо се вкамени и нямаше сили да помръдне. Само го гледаше как приближава, минава през тълпата, издокаран, аах.. дрехите му стояха фантастично.. Всъщност тя май не го беше виждала с дрехи.

Вече беше толкова близо. Тя отвори уста да го поздрави и остана така, с отворена уста.

Той я беше отминал като някаква непозната. Нея, същата, при която идваше всяка нощ. Е, вярно, само на сън, но това не променяше нещата. Чувстваше се точно така, както хората казваха “ударен с мокър парцал”.

Обърна се да види къде отиде и го мярна как влиза в една врата в дъното. Веднага след него потъна навътре и някой от персонала. Тя се промъкна на бара съвсем невинно, лепна най-подкупващата си усмивка и разпита сервитьора, който точно даваше поръчката.

– Аа, това е частна сбирка – събират се на покер всяка сряда – каза той и отпраши нанякъде с пълна табла питиета.

“Покер сбирка значи.” В главата й бясно препускаха разнородни мисли във всички посоки. В същия момент чу бармана зад гърба си:

– Наливните бири за покерджийте отзад! – и вече имаше план.

–Хей, аз ще ги отнеса, те са ми дружки, а не съм ги виждала отдавна.

И докато момчето зад бара понечи да каже нещо, тя плъзна таблата върху лявата длан и се понесе към вратата в дъното. Вътрешно се тресеше от вълнение. Адреналинът бясно търчеше във вените, сякаш някой друг управляваше тялото и, живота и.

Отвори със замах и се усмихна до ушите. Вътре седяха четирима мъже, приличащи си като близнаци и същевременно съвсем различни. Всичките бяха с бръснати глави и носеха халки на ушите. Татуирани египетски символи се подаваха от ръкавите на тениските. И четиримата се бяха задълбочили в играта, имаше пари на масата, всеки гледаше картите си, а димът от цигарите изпълваше цялата стая и създаваше някаква нереална и мъглива атмосфера. Силна лампа светеше ниско над масата, като оставяше останалата част от помещението в сумрак.

Лоша работа – не можеше да го познае.

Едвам я погледнаха. Тя постави халба пред всеки и като попарена тръгна назад към вратата.

И тогава решително затвори вратата, сложи райбера и се обърна с лице към тях. Бавно свали тънката блуза, изхлузи полата с едно движение и ги метна на някакви кашони встрани. Още едно движение – сутиенът и прашките вече се валяха по пода, останала само по сандалки на високи токчета, тя се приближи към тях.Тя взе най-близката халба и отпи няколко глътки. С лукава усмивка и огънчета в очите облиза пяната полепила се по горната устна.

Мъжете я гледаха недоумяващо – точно започваха играта, а келнерката се съблече чисто гола и ги гледаше весело. Единия от близнаците вече се подсмихваше, докато братовчед му успя само да подсвирне. Малкия беше отворил уста от изненада и не се сещаше да я затвори. Какво ли ставаше тук?

Тя се завъртя гърбом към тях и точно тогава и четиримата си мислеха, че шоуто не трябва да спира. Но тя просто седна на края на масата и легна по гръб върху пари и карти. А палавата и хитра усмивка не слизаше от лицето на това незнайно откъде появило се момиче.

Близнаците поставиха рекорд по събличане, а след малко и другите двама бяха голи. Мацката вече се докосваше сама – плъзгаше тънките си пръсти по гърдите, корема и краката.

Огън я гореше – искаше да се разкъса не на две, а на четири. Все едно не осем, а хиляди силни мъжки ръце я галеха и опипваха. Плъзгаха се по тялото й и тя даже сама не можеше да го осъзнае.

Претърколи се на колена и пое с уста най-близкия член, докато бавно и методично разтриваше друг с ръка. Някой й го вкара докато сама се галеше в съседство. Но не, това не беше нейната ръка. Това беше чужда ръка – груба, мъжка, мазолеста. От което й стана хубаво и тя се завъртя да види чия. едни сини очи тихо й се усмихваха. Малкоя я подхвана и я премести на пода – беше лека като перце, но масата нямаше да издържи трима. Доволна, продължи свирката, докато пича, който я чукаше, не я превъртя и тя вече лежеше по гръб върху него.

И стана весело – докато братовчеда лежеше под нея, в действие влезе и Малкия. (Прякорът беше само заради двата месеца разлика във възрастта.)

Направо се размазваше от кеф – намираше се в сандвич между двама неустоими мъже, гледащи я с обожание, чукащи я едновременно, изпълващи я докрай и навсякъде. От единия виждаше само ръцете, хванали я здраво за хълбоците, чуваше горещия му дъх, шепнещ й мръсотии в ухото и усещаше огромния пулсиращ член, разораващ я отзад. Мъжа над нея пък виждаше изцяло – тоя я целуваше по врата и гърдите. Двамата усилиха темпото, а вълната на удоволствието неумолимо я понесе нагоре към оргазма. Още малко и щеше да свърши, когато без предупреждение роллите се размениха и я подхванаха близнаците. “Като две капки вода, не можеш да ги различиш” – помисли си тя малко преди да изгуби разсъдък от оргазма, залял я с пълна сила.

Довърши ги с уста, докато размишляваше над въпроса кой всъщност идваше в съня й. А може би са се редували и всеки един от тях е бил при нея различна нощ? Възможно ли беше това? Не можеше да ги различи – с голи глави и пиърсинги, само татуировките бяха различни.

Всъщност нямаше значение. Чудесно стана, че ги намери заедно.