Днес е 24-ти май …

Ден на българската писменост и култура …

А аз днес сутринта, пътувайки за работа се замислих за това, че малко хора в днешни дни разбират какво значи празника.

В Мисия Лондон има 1 реплика, която е много показателна за нас – Българите.

“Едно нещо най-много мразя на този свят и това са БЪЛГАРИТЕ!”

Показателно е за нас. Защото само българин може да го каже. Е спокойно скъпи сънародници – аз поне не ви мразя, но темата ми и е в родолюбска посока.

Книги … образование … знание …

Аз не съм един от най-умните (дори съм си изразено тъпичък на моменти) или най-грамотните, но едно от любимите ми действия е четенето …

Кое? (чувам гласове от публиката)

Четенето … нали знаете … взимате едни такива с буквички на тях и почвате да ги гледате и да разбирате какво значат буквичките …

Четене …

Много от хората ще кажат, при това с гордост, “Аз не чета!”.

А аз ще им отговоря – “О! Горките!”

Забелязвам как хората край мен стават все по-глупави или ограничени и то прогресивно. Хлапетата гледат филми и родителите ги насърчават. Все още е останал старото разбиране, че интелигента е някакъв там неприятен субект дето все много му знае устата или пъпчивото, цайсато лапе, дето е син на някого си. Да си силен е престижно, да си богат също, но знаете ли кое ми доставя най-голямо удоволствие – да накарам този силен богаташ да изглежда смешен пред мен – дебеланкото с книгата. Да го карам да се блещи докато се занимавам с прости за мен неща …

За съжаление живеем в общество в което илитератите печелят много повече и са на по-голяма почит от хората за които добро прекарване е хубавата книга. По дяволите, министър председателя ни е ментално ограничен индивид, с неутолимо желание за власт.

За мое съжаление, хората от които зависи това да се промени не са хората които имат желание да го направят …

Помня на времето отношението на връстниците ми, когато предпочитах поредната книга пред следобед прекаран в игра на футбол, но повярвайте ми помня и това, че всеки един от тях в един или друг момент ми се примолваше да му помогна с нещо.

Лошото на днешното време е, че малцина разбират, че бъдещето се гради бавно, трудно и с много жертви … мнозина от интелигентните избягаха. И на мен са ми предлагали, но ако са ме научили нещо книгите, това е че ако искам да постигна нещо трябва да се боря за него. И смятам да се боря  …

За какво?

За това да вървим, като народ, към светли бъднини да вървим. С книижовността, таз сила нова, към светли бъднини да вървим. Защото, мили деца, без знанието което придобиваме, не ставаме за нищо и ще продължим да “мразим българите”.

А стъпките са лесни – започваме с

АЗ

БУКИ

ВЕДИ

ГЛАГОЛИ …

А сега смятам да се отдам на четене на книга …

Ваш,

Lucifer