Онзи ден някъде из мрежата попаднах на дебат, дали ваксинацията да бъде задължителна или въпрос на личен избор.

Първата ми реакция беше да се изнервя значителано на всички онези “проповядващи” срещу ваксинацията … после обаче реших да обмисля въпроса … обмислям го вече 2-ри ден … и мнението ми … никак не се е променило. Все още смятам, че всичките там заблудени души, които смятат, че ваксинацията не трябва да се прави са умопомрачени дебили.

Моля имайте предвид, че това е мнението ми като мислещ човек, който има само общата си култура. Не съм специалист, не съм дори медицинско лице. Просто човек с лично мнение хванал се да попрочете.

Какви са мотивите на тези които застават срещу задължителната ваксинация?

“Ваксините причиняват детски паралич!”

“Ваксините не помагат, само вредят!”

“Ако всички сте ваксинирани, какво ви пречат моите деца, да не са!”

Както и чисто идиотското, според мен, хомеопатично – “Ваксините не са естествени в природата и за това са вредни!”

Да ме извинявате, но това са глупсоти. Както казах – не съм медицинско лице. Досега ми с медицината дори е много бегъл, но имам, поне според мен самия, широка обща култура. Това с причиняването на детски паралич от ваксини … са си пълни глупости – “изследването”, ако може така да се нарече, е проведено от 1, подчертавам ЕДИН, доктор, сред група от 8 – 10 деца, всички с детски паралич и всички ваксинирани … WTF??? Аз съм гадно IT, но дори аз знам, че за да имаш изследване или експеримент, трябва да имаш няколко основни неща – контролирана среда на провеждане и КОНТРОЛНА ГРУПА!!!!! Нещо, което е трудно да имаш при 8-12 субекта, всички с еднакви базови условия … човека си направи гаврата с модерното общество, написа си книгите, взе си парите … сега вие му сърбайте попарите на “изследването”.

Ваксините вредели … глупости на търкалета … целта на ваксината, мили ми противници, е да даде на организма ви познание и оръжия за борба със вирусите срещу които е предвидена, но ваксината не е панацея. Тя не може да ви даде 100% имунизация. Целта на ваксината е да ви даде шанс. С някои заболявания е успяла да се справи – помните ли такива мили болести, като Бубонната чума и Морбилито? Не ги помните? Ами да … защото имаме ваксини срещу тях и почти сме ги унищожили … та кажете ми за кое не ви помагат ваксините?

Следващия, често изтъкван аргумент ме уморява от смях … и от бяс – “Ако всички сте ваксинирани, какво ви пречат моите деца да не са!” … ето тука се сещам за много хубав епизод на доктор Хаус. Бяха го пратили да работи в клиниката и му дойде една майка като вас. Репликата му беше “Много е модно да не ваксинираш … а знаеш ли кое е още по-модно? Ковчези, малки детски, черни ковчези!”. Ако имам късмет, моите деца да са в онези 99%, които ваксините ги хващат, няма да ми пречат, но не искам да ме занимавате с погребенията на вашите.

Но ако нямам късмет, и децата ми са сред онези 1%, за който ваксините не работят … повярвайте ми, ще ми пречите много. На много места се говори за нещо, наречено групов имунитет. Нека да ви го обясня така – ако имаме група от 100 ваксинирани деца, и знаем, че ваксините хващат в 99% от случаите, то значи имаме 1 дете, което е податливо на болестите, срещу които другите са ваксинирани, следователно няма от къде да ги прихване. Но ако вашето дете не е имунизирано, процентите стават 2 или 3 или 5 … така напълно здрави деца, се налага да боледуват от болести, които са можели да им бъдат спестени, ако тъпите родители на приятелчетата им ги бяха ваксинирали … О и да не забравя нещо забавно – нали знаете, че болестите мутират (все пак мутацията е основна движеща сила на еволюцията). Следователно с повече не ваксинирани “цели” имат повече място за мутация, която накрая може да доведе до щам, който заобикаля ваксините на другите … И какво се получава тогава? Нова вълна Influenca? Нов щам Морбили? Бубонна чума, за която нямаме предпазни средства.

Стигнах и до любимия ми довод – “Ваксините не са естествени в природата и за това са вредни”. Като го чуя това и издивявам. Сериозно – до скоро не вярвах, че може да има такива плиткоумни създания. Какво е имунитета, ако не майката на всички ваксини? Имунитета, това толкова естествено нещо, е начина по който тялото се автоимунизира … Това, че ваксината е произведена в лаборатория, не означава, че не е естествена …

Съжалявам, но избеснявам, когато хората се показват като пълни идиоти … ваксинацията е спестила на мен и на роднините ми много проблеми и болести. Ако вие искате да обречете децата си на тях – моля заповядайте, но ако заплашите живота на близките ми … тогава вие сте не по-добри от кой и да е убиец … по-лошо – отнемате животи от глупост и немарливост.

Ваш,

Lucifer

Копирам дословно заглавието на темата на Fire от f-bg.org

Той повдига 2 много важни въпроса пред потребителите ни – осиновяване от еднополови двойки и брак между еднополови. (Използвам еднополови, защото през последните дни твърде много гей, хомо и така на татък определения се изписаха).

Разочарован съм от потребителите на форума, чийто администратор съм. Това е едно малко on-line убежище на друг вид различни. Едно място където хората да намират съмишленици, но това което се разигра за последните 2 дни … е не само неприятно, но и ми е неясно! Хора, които искат да бъдат приети, а не да се крият в сенките, не приемат други хора които искат да бъдат приети, а не да се крият в сенките.

За моя радост, а за частично подтискане на разочарованието, има потребители като Fire, които осъзнават за какво иде реч и поставят въпроса ребром. Какво би станало с децата на двама гей родители?

Един от първите аргументи, които се повдигнаха против са подигравките на бъдещите съученици, защото всички знаем, колко жестоки могат да са децата към тези които не се вписват в наложеното статукво. Но си мисля, че това е един много по-сериозен социален проблем, а именно толерантността към различните, но не при децата, а в имагинерната единица общество. Взимам си назад, думите написани в предния пост по този въпрос, и се извинявам. На обществото, като цяло му липсва толерантност и желание за приемане на различните.

Това е и, мисля си, основната цел, която трябва да се гони – постигане на една обществена толерантност, приемане на различните, не като нещо което го има, но не искаме да го виждаме, а като хора, които живеят с нас и са част от това общество. Мисля си, че децата всъщност не са жестоки, а са по-скоро честни и прями, а родителите ги учат на жестокост, на нетолерантност. Мисля си, че възпитанието в дома, научаването на това, че другия е същия като теб.

Тук ще пропусна такива смешни аргументи, като любимите ми реплики – “Против съм защото е извратено” и то от човек регистриран във форум за извратеняци!

На долу в дискусията, авторът и изказа мнение, че преди да се разреши осиновяването на деца от еднополови родители, трябва да се промени обществото ни. Да стане по-толерантно. Това е теза с която не мога се съглася, тъй като обществото не е константно, неговите настроения се променят според това, което се случва. И според мен трябва да се започне от другата страна – нека има деца на еднополови родители, които за съжаление в началото ще им е трудно, но живота никога не е бил лесен за различните. Тези деца, ще започнат бавната промяна на обществото. Тези деца, за съжаление, ще се наложи да се справят с едно общество, което не ги приема и ги изолира, но децата винаги са били такива – аз го отнасях защото бях дебеличък зубър, други го отнасят защото заекват. Според мен, обществото трябва да промени нагласата си, за да приеме различните.

Това за което се обявява гей парада, беше точно това – приемане на различните. Никога не се залъгвам, че може да се затрие хомофобията, като такава. Не. Това което наистина ми се иска, е детето ми да се роди, да живее и да е част от общество в което хомофобите са малцинство, в което всички сме различни и всички имаме право да сме такива каквито сме. Където няма да бъде малтретирано, за това че има по-малко пари от съучениците си или че е по-пълен от тях, или че заеква, или че предпочита книгите пред футбола. Това, мисля, е основната ни цел. Приеми различния, защото ти самият си различен.

А колкото до хомосексуалните бракове – не виждам защо не. От много дълго време бракът не е нищо повече от юридическо уреждане на бъдещето – на кой да се обадят, ако пострадаш, кой да получи наследството ти, кой да се грижи за теб. Според мен хомосексуалистите заслужават всички права, които имаме и ние, “нормалните”.

Защо ли ми се струва, че ще си остана само с желанието за това?

Но знам, че ако имам дете, ще го науча на едно основно нещо – пълна липса на толерантност към нетолерантните!

Ваш,

Lucifer