Нещата които не ни убиват … Знаете ли, през годините съм станал много дебелокож – имам изключително малко приятели (приятел за мен означава “Човек който може да разчита на мен и аз да разчитам на него за всичко”) и изключително трудно допускам някого до себе си.

Аз съм егоцентрик – цялата вселена се върти около мен, аз съм от типа хора, които си мислят, че всяко пошушване е насочено към тях. Ясно ви е – вселената се върти около мен. Това за съжаление е един от недостатъците, които не мога да преборя в себе си или по-скоро не искам – просто така ми е изгодно.

Но дори аз не съм си самодостатъчен – имам нужда аз да циркулирам около някого. Около отговора на най-важния за мен въпрос – Защо?

Както хората които ме познават знаят, за мене няма нещо невъзможно – аз съм упорит и глупав и ако трябва ще се пребия, но ще направя това с което съм се захванал, ако обаче има Защо.

И идваме до нещата които не ни убиват … обикновенно моето защото е нежно, мило и добро … и разкъсва душата ми на части и ме съгражда отново. Обикновенно “то” е това което ми дава сили да се събудя сутрин и да се опитам да продължа, да добутам деня без да откача и да стигна вечер до леглото, за да започна на другия ден същия танц, същата битка със същия противник – самият Аз. Защото развитието, израстването като личност е точно това – една непрестанна битка със самия себе си. Поне такава е моята философия.

Любов – Това което ми дава увереност сутрин да стана въпреки желанието си, това кеото ми дава желание да направя следващата крачка … да подхвана отново камъка и да продължа да го търкалям на горе по склона … дори да знам, че в края пак ще се търкулне на долу. Любовта е увереноста да упорствам срещу всичко и всички в този свят и да се старая да постигна невъзможното.

Гняв – гнева е силата, която използвам когато се налага да загърбя уравновесеноста и спокойствието. По принцип много трудно се ядосвам или впечетлявам, но понякога се налага да оставя Дзен-а на страна и да покажа, какво точно се крие под иначе толкова милата ми идразнеща усмивка.

Дали са ме предавали? Сигурно … но както казах – трудно допускам някого до себе си и не ме интересуват малките предатеслства, не заслужават дори да се натъжа. Преди време взех решение да отдавам всеки му дължимото, независимо от статута, положението и физическото състояние. Както казах съм достатъчно глупав за да не ме е страх. Винаги се придържам към правилата които съм извел в живота си:

1. Не дължа уважение на тези които не ме уважават.

2. Не съдя без да разбирам.

Винаги се старая да ги спазвам, независимо от ситуацията, защото както казах няма по важен въпрос от “Защо”. “Кой” и “Как” не са важни, дори “Кога” губи смисъл и значение без “Защо”.

Единствено хората които обичаме могат да ни наранят дотолкова близо, че почтида умрем и мен винаги те ме наранявт. Не знам дали винаги правя грепния избор за човек в който да се влюбя или винаги е правилния … но винаги любимите ми създания са единствените които имат власт да ме наранят … и които го правят. Те са създанията на които дължа това което съм, защото след всяко ново унищожение на “мене си”, се възстановявам пак аз, но един по силен аз.

Някой хора ми казват че съм емоционален мазохист, поради спецификата на връзките които поддържам. Може и да са прави … сигурно са прави, но аз съм си аз и не мога да бъда друг – винаги ще бъда лошия в приказката, не защото съм лош, а просто защото винаги ще има по-добри от мен. Но не ми пука.

Carpe diem, hun! Carpe diem et memento mori!

Ваш,

Lucifer

P.S.: За сега си запазвам правото да предам щафетата лично на някого …