Странно време е това сутринта … ранната сутрин или късна вечер … тогава когато понякога се прибирам от работа. По онова време, когато повечето време стават или тъкмо отиват на работа …

Музиката се опитва да потуши случайните нервни импулси, които избухват в полузаспалият ми мозък, с идеята да се превърнат в мисли. Това е онова време в което се отделям от всичко и от всички …

Опитвам се да не се поддавам на различните дръпвания на мислите ми … опитвам се да не позволя на собственото ми съзнание да се разкъса. Понякога съм толкова уморен, че не искам дори да се опитвам …

Опитвам се в този момент да не правя планове. Опитвам се да няма „ще” и „после”. Старая се да избягвам „ами ако” и „може би”. Но понякога не се получава … хиляди нервни импулси се опитват … стотици мисли се сблъскват … като армии … в опустошените от будуването равнини на мозъка ми. Късче весел спомен се размива в глътка самота. Момент на щастие изниква на сред локвичка тъга и самосъжаление …

Ако някой може да нарисува съзнанието ми в някой от тези моменти сигурно би приличало на сюрреалистичен пейзаж … остриета от слънчеви лъчи … брони от облаци и щитове от сенки …

Едно голямо сега, мигове след като съм се освободил от нуждата да съм в „съзнание” на работа … мигове на чист покой и достигане на някаква форма на помирение с онзи … най-големият ми противник …

В тези мигове, дори той, онзи в огледалото, застива и загубва желание да ме победи, а просто се присъединява до мен седнал на брега на съзнанието ми … лениво поклащащ крака в океана от сега с който се обгражда то … и се наслъждава на миговете сега в които не се опитвам да го победя или той мен …

А музиката от слушалките ми се опитва да разсее образа му … опитва се да запълни нуждата от мисли … но вече дори тя не помага … не успява да се справи с мислите които напират за да запълнят съзнанието ми … мислите които се опитват да се преобразят и да запълнят тихото спокойствие на това сега … на сутринта в мен … на спокойствието, което ме обзема в тези мигове на едно почти безкрайно сега … едно сега от … ами от сега до сега …

Ваш,

Lucifer

Не по-различен от вчера, и надали ще е по-различен от утре …

Един от онези дни …

На вън мирише на зелено и на дъжд … на вятър и пролет … на живот … и ме изпълва една такава радост … не … очакване … не … желание … за нещо …

Опиянен съм от живота покрай мен … усмихнат, като хищник сред овче стадо … мислите ми бягат весело …

Опияняващо …

Не, нищо специално не се е случило с мен. Не съм достигнал до някакво прозрение или спечелил някаква битка … днес просто е един от онези дни в които ми се иска да беснея … не за да избия някаква ярост към нещо, а просто да освободя част от яростта в себе …

Днес … е един от онези дни в които се радвам, че съм жив … един от онези дни, които ми напомнят, че всъщност живота не е толкова лош …

Днес е ден в който съм изпълнен със желание … желание да творя и разрушавам, да съграждам и сривам … ден в който ми се живее … ден в който ми се беснее …

Искам толкова много неща … да се сбия, смеейки се с пълно гърло. Да оставя следи от зъбите си по врата и раменете на някоя жена, и отпечатъка си в съзнанието и … да бъда груб и необоздан …

Днес е един от онези дни в които искам да изляза срещу бурята … да се смея и да я проклинам, да я предизвиквам и дразня …

Днес е един от онези дни в които доказвам на всички които ме познават, че съм луд …

Днес е един от онези дни в които ми се живее на пълни обороти … един от онези дни в които съм по-жив от всякога … и най-забавното е че не знам защо … и не ме интересува … днес просто е такъв ден в който всичко за мен е възможно … всяка идея е план … всеки план – действие …

Днес е един от онези дни …

Ваш,

Lucifer

Кое е по-добре?

Искам да ви поставя този малък въпрос.

Аз лично мисля.

За мен живота е сбор от множество променливи, които си взаимодействат и целта е просто да вземеш всички предвид. Да видиш връзката между действията на хората и собствените ти действия и да прецениш какво да правиш.

Защо?

Защото съм човек на логиката и разсъждението.

Намирам, че ми е по-лесно да се доверя на мигновената преценка на ситуацията. Понякога ме обвиняват, че съм безчувствен, че не ми идват нещата от вътре … и може би е така, но поне се старая решенията и действията ми да не са “замъглени” от неконтролируемите импулси на това, което наричат чувства. За мен е изключително важно да знам, че аз съм направил съзнателен избор, взел съм предвид нещата и това е логическия извод до който съм достигнал.

Чистата мисъл ми дава и друго ценно, поне за мен, качество. Да разделям нещата. Да виждам множество “равнини” на нещата които се случват и да не им позволявам да се смесват. Загрижеността няма нищо общо със секса, секса няма нищо общо с загрижеността. Аз мога да си позволя да виждам нещата с всички техни причини и следствия и да ги оценявам подобаващо, без да позволявам, на пример, егоизма на дадена постъпка да помрачи хубавите резултати от нея.

Това са двете най-важни предимства на мисленето, пред чувстването:

Обективна оценка(или поне до колкото е възможно) и детайлно разглеждане на нещата …

Има и множество малки, например:

Не се ядосвам за глупости.

Шанса да си изтърва нервите и да допусна някоя грешка е минимален.

Запазвам хладнокръвие дори при екстремни ситуации (до колкото мога).

И други малки детайли …

А за вас?

Мисли или чувства … ?

И защо?

Приемете го за своеобразна щафета, като ще ми е приятно да прочета и вашето мнение.

Приканвам @Ivona_d, @Saaabina и @IvCleo, ако имат желание да се включат. Както и всеки друг, на който му се мисли по въпроса.

Ваш,

Lucifer

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer