Where the devil plays

Да мислиш или да чувстваш …

Кое е по-добре?

Искам да ви поставя този малък въпрос.

Аз лично мисля.

За мен живота е сбор от множество променливи, които си взаимодействат и целта е просто да вземеш всички предвид. Да видиш връзката между действията на хората и собствените ти действия и да прецениш какво да правиш.

Защо?

Защото съм човек на логиката и разсъждението.

Намирам, че ми е по-лесно да се доверя на мигновената преценка на ситуацията. Понякога ме обвиняват, че съм безчувствен, че не ми идват нещата от вътре … и може би е така, но поне се старая решенията и действията ми да не са “замъглени” от неконтролируемите импулси на това, което наричат чувства. За мен е изключително важно да знам, че аз съм направил съзнателен избор, взел съм предвид нещата и това е логическия извод до който съм достигнал.

Чистата мисъл ми дава и друго ценно, поне за мен, качество. Да разделям нещата. Да виждам множество “равнини” на нещата които се случват и да не им позволявам да се смесват. Загрижеността няма нищо общо със секса, секса няма нищо общо с загрижеността. Аз мога да си позволя да виждам нещата с всички техни причини и следствия и да ги оценявам подобаващо, без да позволявам, на пример, егоизма на дадена постъпка да помрачи хубавите резултати от нея.

Това са двете най-важни предимства на мисленето, пред чувстването:

Обективна оценка(или поне до колкото е възможно) и детайлно разглеждане на нещата …

Има и множество малки, например:

Не се ядосвам за глупости.

Шанса да си изтърва нервите и да допусна някоя грешка е минимален.

Запазвам хладнокръвие дори при екстремни ситуации (до колкото мога).

И други малки детайли …

А за вас?

Мисли или чувства … ?

И защо?

Приемете го за своеобразна щафета, като ще ми е приятно да прочета и вашето мнение.

Приканвам @Ivona_d, @Saaabina и @IvCleo, ако имат желание да се включат. Както и всеки друг, на който му се мисли по въпроса.

Ваш,

Lucifer

Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer