Lucifer's sandbox

Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer

Наблюдавам те …

Всяка вечер се промъквам при теб …

Мислено те целувам и се надявам някъде там, в главичката ти, да има мисъл за мен …

Промъквам се на пръсти със сенките в стаята ти и те гледам как спиш …

Всяка вечер искам да те докосна … да те събудя и вместо да те целувам на ум, да те целуна наяве. Да те обгърна с ръце, мисли и дух, и да те пазя докато спиш. Искам да те усещам в ръцете си … тихото спокойствие на твоето дишане … туптенето на живота в теб … да се насладя в мрака на Нощта на най-красивото усещане – да си до мен и аз да съм до теб …

Вместо Мрака да те прегръщам аз.

Вместо Нощта да те целувам аз.

И вместо Сенките, аз да те милвам вечер …

Извинете ме за лиричното отклонение, но това се ражда 30 минути преди да трябва да се събудиш за работа …

Ваш,

Lucifer

Днеска ми се наложи да се позанимая с възстановяване на музика от един хард. Знам, че мнозина не смятат музиката за нещо важно, но харда … беше на човек на който не мога да откажа каквото и да правя, а и тя ми се примоли … Тези които ме познават, знаят че въпреки широкоразпространеното мнение, на мене по принцип такива не ми минават.

Четейки лога на GetDataBack for NTFS(за сега не съм намерил по-добро) прочетох нещо което дори вече не помнех, че имам – kristi i pit.mp3 Така и не научих как се казва точно песничката. Тя е част от мюзикъла на Недялко Йорданов – “Ще те накарам да се влюбиш” и ми е много близка …

Това е една от песните покраи които се е въртял живота ми … Между другото той има навика да се върти все около нещо. Но да кажем, че тази песен съм я въртял в период от живота си … има ли значение – не очаквам да ме разберете, а и не вярвам да искате да ме разберете. Та …

На времето  … отдавна … преди супер много време … когато бях един друг човек и фантазийте ми бяха ванила (няма да се смеете и такива съм имал) … та тогава в живота ми имаше едно жена … първата с която съм правил BDSM като такъв. Тя ми беше приятелка, и слушател. На нея се оплквах … коато ми идваше до там че да не мога да търпя … Помня и как ми я прати….

В ICQ (тогава ползвах и все още под Windows ползвам QIP) ми се включи с:

“Намерих една песничка, която ще ти хареса … и то много. Просто знам, че ще те грабне!”

Разбира се оказа се права. Това е песничката която слущах всеки път, коягат апатията се превръщаше в депресия … тая песничка ми казваше, че всъщност нищо не е толкова лошо … и само трябва да се пребориш за човека, който искаш. По-важното е да намериш този който искаш.

Искам да благодаря на тази която ми прати песента на времето и ми помогна да постигна много неща и която няма да назова по име.

Искам да благодаря и на онова създание, заради което сега си спомних песничкта, онова създание с което ми се иска да я споделя, онова създание … което искам и за което се боря със най-страшния си противник – самия мен!

Не ме разбрахте този път, нали?

Е случва се!

Ваш,

Lucifer

На времето имаше един блог, по-скоро моя първи такъв, който се казваше точно така – Thoughts of an Idiot. Там шишех за нещата които ми рпавеха впечетление. Там пишех за хората край мен и за мен самия. Явно съм се променил, защото един от основните “читатели” на блога ми ми каза че съм се отклонил, че вече не и е интерестно, защото съм спрял да пиша за това което наистина съм, а съм почнал да го пълня с “компютърни глупости”.

Сигурно е така. Предполагам, че отдавна вече наистина станах скучен, а не просто вглабен. Лошо нали? 2 години и малко поддържам тоя блог, а почнах да пиша само за технически теми, вместо да показвам себе си като такъв… чудя се защо ли е така? Предполагам … хах!

Та … време е мисля да върна духа на “Мислите на едини идиот…”. Ми пожелавам си успех!

Ваш,

Lucifer