Вържи ме … Извратеност for Dummies (Част 3)
от Lucifer на Nov.22, 2010, под BDSM, blog, miskВНИМАНИЕ: Въпреки, че самия сайт е под CC:SA лиценз, този пост е забранен за копиране и разпространение, без изрично мое съгласие!
И така в продължение на предните теми, днес смятам да напиша за Bondage-a или удоволствието да вържеш/да те вържат. И да … пак ще разгледам само страната на връзващия, защото въпреки, че са ме връзвали – не го разбирам, по-скоро го търпях, но обещавам да публикувам мнението на някой, който му харесва да е вързан при първа възможност.
Bondage-а или обездвижването, връзването, по подразбиране, има за цел да обездвижи по някакъв начин “жертвата”, но понякога, най-вече когато става дума за Кинбаку (緊縛) може да се използва и с други цели – причиняване на болка, постигане на естетическа красота (да и това се търси).
Има много начини да се завърже подчинената или подчинения, но преди да започнем с тях нека си преговорим отново основния постулат на BDSM , а именно SSC. Сигурно, с мисъл и по взаимно съгласие.
Никога не правете нещо, което не спада към тези 3 основни правила.
Тук наистина трябва да спомена нещо – Винаги поставяйте сигурността на “жертвата” на първо място. В много голяма степен връзването е практиката в която трябва да сте повече от внимателни и да вземете предвид толкова малки и видимо незначителни проблеми: Малко по-стегнато въже може да остави следи, но може и да нарани нервите. Малко по-прибрани зад гърба лакти, може да придадат на гърдите красива изпъкналост, но може да навехнат рамо или по-лошо.
Има много начини по които можете да завържеш или обездвижиш някого. Моят любим, както е ставало дума са въжетата и още повече – кинбаку или както е по-известно в западния свят – шибари (предпочитам да използвам японското кинбаку), но освен това различните там вериги, окови, шалове … изобщо всякакви подръчни материали или специално подбрани приспособления.
По-принцип имам намерение да се върна към кинбакуто и да му отделя цяла една тема, с множество пози, възли и дори няколко илюстровани HowTo-та. Имайте търпение.
Всеки има своите предпочитания както за материя, така и за начини на изпълнение. Но защо все пак? Защо си губим времето да правим такива неща?
Лично за мен основните неща са две, специално при вързването си въже: power exchange(размяна на власт) и естетическата красота, която се постига от въжето.
Интимността на докосването до партньорката, докато прекарваш въжето по тялото и. Все по-голямата ограниченост на тялото и след поредната намотка. Все по-голямото доверие, което трябва да има към теб. Както и красотата, която можеш да постигнеш, използвайки въжето. Промяната в позицията и формата на тялото. Достигане на границите на тялото на партньорката и дори леко отвъд тях …
На една от срещите във Варна, един от “нашите” ми зададе култовия въпрос: Какво ги правиш тези 200 м въже? Аз с 5 цял кораб връзвам?
Как какво? Творя. За една обикновена карада (това е оплетка по цялото тяло) спокойно си заминават 15 – 20 метра. Ако реша да се отплесна по някоя част от тялото (като например гърди) … да схващате идеята.
Освен любимото ми връзване, съществуват и множество други практики. Например мумифициране, където най често се използва стреч фолио или латексова лента за да увиеш партньорката в пашкул, за да ограничиш каквото и да е мърдане, както и за постигане на по-пълна сензорна депривация (sensory deprivation). Винаги можеш да прибегнеш и до различни видове вериги/окови (irons), тук да не забравя и белезниците, въпреки че винаги съм твърдял, че са за аматьори.
Всеки един от нас има своите предпочитания, както и всяка подчинена/подчинен – своите. Дали ще е hogtied или някакво провесване. Дали ще е мумифициране или връзки за обувки … всеки си избира своето. Важното е да се забавлявате, да си доставяте удоволствие и да не забравяте основния постулат на BDSM, който за обездвижването е дори натъртен:
SSC
Проглуших ви ушите(очите) с тази безопасност, но нека разгледам няколко основни правила все пак:
- Съобразете фантазиите си – искате да завържете някоя по-сложна конструкция, но партньорката ви не може да се “изчекне” толкова? Не насилвайте. Всяко нещо трябва да е съобразено с тялото с което “работите”, а не с вашите желания.
- Винаги дръжте в готовност нещо с което бързо да освободите “жертвата”. Ако използвате въжета или нещо друго което се реже, най-добре да имате безопасна медицинска ножица, ако не то поне нож. До момента 1 път ми се е налагало да режа въже(и то само защото ми пречеше да стигна … до едно място), но никой не е застрахован от грешки.
- Доверие. Обездвижването, връзването и всякакви такива неща изискват партньорката ви да ви има много, много доверие. Това не е проста игра, защото тя буквално поверява живота и здравето си във ваши ръце.
Забавлявайте се … и внимавайте.
Ваш,
Lucifer
4. Садо-мазо … Извратеност for Dummies (Част 4)
5. Да си поиграем … Извратеност for Dummies (Част 5)
6. Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)
7. Sensory deprivation … Извратеност for Dummies (Част 7)
8. Ела тук, животинче … Извратеност for Dummies (Част 
9. Да се поизцапаме … Извратеност for Dummies (Част 9)
10. Да си поиграем на чичо доктор … Извратеност for Dummies (Част 10)
| Tweet |
|
Просто един път … (18+)
от Lucifer на Dec.11, 2009, под BDSM, лични, приказкиЗарових се из архивите на любимия си сайт – www.f-bg.org, но много дълбоко в архивите … искам да споделя с вас нещо, което съм написал преди повече от 3 години – публикувано е на 07.04.2006 г. В последно време съм се заел да ровя в миналото си …
Надявам се да ви хареса … о да и е 18+
********************************************
Желание! Проклето изпепеляващо желание! Преследваше го от дни, не от седмици, дори месеци. Собствената му болка заплашваше да го подлуди, както се беше случвало не веднъж… Сигурно щеше ако я освободеше както преди, но този път я удържа за да я превърне в това което се очакваше от него.
Тя го чакаше така както и беше казал. Почти нищо по нея не се беше променило от последната им среща.
“Хубави очи, коте.” -гласът му беше весел и жизнерадостен.
“На изстина ?” – тя се усмихна с оная нейна чаровна усмивка, после сведе поглед към земята и почти прошепна – “Радвам се, че ви харесват, Господарю.”
“Сладката ми тя.” – той леко повдигна брадичката и и я целуна по устните. Тя не се изненада, дори на против: в мига в който той се опита да се дръпне тя го хвана и го притисна към себе си. Щом успя да се откопчи и да се поеме дъх се засмя и я попита – “Какво е това? Своеволие? Какво да те правя сега?”
“Накажете ме, господарю.” – по устните и играеше едва скрита усмивка.
“И за това ще имаме време! И за това.” – той се усмихна още по-широко и прегръщайки я през кръста я подкани да води.
Още от асансьора го беше награбила с неговото “милостиво” разрешение, разбира се. Откъсна се от него само колкото да отключи вратата и да я задържи отворена докато той влезе, после го хвана за ръка и го поведе към една от стаите на апартамента. Щом влязоха той спусна раницата си на пода и се разположи на леглото. Искаше да поседне. Тя го гледаше изчаквателно. Той я погледна за миг.
“Събличай се и на колене!” – гласът му беше станал студен и безизразен.
Без дори да се замисли тя се съблече и застана на колене в краката му.
“Какво ще желаете, господарю?” – очите и бяха сведени към пода.
“Донеси ми раницата и “гривничките” си. Без да ставаш. На четири крака, като добро животинче.”
Единствения отговор беше това, че тя застана на четири крака и тръгна към раницата му, захапа я със зъби и я сложи в кракта му, после се завъртя грациозно и пропълзя до някъде. Той насочи вниманието си към раницата си. Отвори ципа и изпрерови “камуфлажната” тениска която беше сложил отгоре, бутна и резервния чифт дънки и започна да вади всевъзможни по дължина и дебелина въжета. В това време тя се беше върнала и носеше леко захапала комплект кожени белезници и кожена каишка. Той леко ги пое и я погали по главичката.
“Добро коте.”
“Благодаря ви, господарю!” – тя се усмихна и подаде вратлето си. Той леко закопча каишката, после постави и кожените белезници.
“Много добре ти стоят, знаеш ли?” – той я погали усмихнат по бузите, после се наведе и я целуна по врата, после се спусна по гърдите и и се спря чак когато стигна най-долната част на корема и.
Той се наведе и взе от купа, който беше измъкнал от раницата си една катераческа карабина и закачи кожените и белезници с нея, после взе едно едно въже и я върза за леглото.
“Господарю?” – гласът и се усещаше лека паника.
“Да, коте?”
“Защо ме връзвате?” – тя го гледаше жално.
“Шшшшт, сладката ми. Остави ме да се погрижа за теб.”
“Но, господарю, аз искам да се погрижа за Вас!”
“Спокойно, коте. Ще имаш тази възможност.”
Тя се поотпусна леко, но отново се стегна когато зъбите му се впиха в гърдите и. Следващата му захапка беше по силна и я накара да въздъхне. Последва лек стон. ПИСЪК! И нов! И отново! Той продължаваше да я хапе по гърдите, по корема, по врата, не толкова силно,че да и пусне кръв, но толкова, че да я накара да пищи. После устните му нежно се спуснаха между краката и и той усети как тя се стяга отново, но този път не от болка. Дъхът и се учести. Той се усмихваше, но не спираше. Скоро краката и се стегнаха толкова силно около главата му, че си помисли, че ще му счупи врата. Когато тя се успокои той се надигна и се вгледа в очите и.
“Хареса ли ти, коте?”
“ДА! МНОГО!”
Той се засмя и я развърза!
Край на Първа Част!
********************************************
Никога не достигнах до писането на втората част. Може би … може би някога ще я напиша, но знам че няма да е сега. Дано ви хареса!
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Всички материали в този блог са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
На места използвам картинки взети от интернет. Ако някой предяви претенции към използвана от мен снимка, нека се свърже с мен. Не желая да нарушавам ничии права.
