Много хора бъркат откритото показване на сексуалност със секса. Не момчета – това че една жена има хубави цици които да показва, не значи нищо друго, освен че има хубави цици. Всеки от нас си мисли какво ли е да забършеш някое такова – наточено, заредено със сексуален заряд … а случвало ли ви се е да го направите, само за да получите в леглото си една добре оформена … талпа! Разбира се това не се отнася само за жените.

Имам приятелки, които са ми се оплаквали от поредната бройка:

- Гледаш го – голям, красив мъж … и като свали гащите имаше какво да покаже … а после? После знае само как да ръга, подяволите! Абе човек, колкото и да ти е голям, ръгането не е това което жените търсим!

Какво да отговориш на такава реплика, освен да се извиниш на момичето от името на всички мъже и да и пожелаеш да се запознае с някой, който знае какво прави в леглото.

За това и никога не съм се стремял да свалям кифли. И нямам предвид момичетата, които казват “Аз съм кифла” с ясното съзнание, че никой не ги взима за такива. Говоря за онези момиченца от снимките с устни тип “кокошо дупе” (биологичния термин е “клоака”), дълбоките деколтета и приличащи на създания сключили договори на едро с козметични фирми.

Вие представяте ли си в някоя социална мрежа да попадне моя снимка с такова … създание? Подявлите … ще си загубя женската аудитория! Аз съм човек, който се хвали с възможностите си в леглото … не не се изразих правилно – аз съм човек в чието легло жените се връщат. И после да преспя с нещо …. ТАКОВА!!! OH! DEAMN! (добре, че такива снимки няма да се появят)

Предпочитам жени които по днешните стандарти биха минали по-скоро за семпли, но за които съм се убедил в разговор или в действия, че там някъде между ушите не се получава въздушно течение. Защото повярвайте ми, но секса с партньорка с интелект надминава в пъти секса с партньорка с тяло! Секса е динамика … игра … танц и за да доставиш удоволствие и за да получиш такова и двамата с партньорката трябва да можете да я играте тази игра, а това някак си няма да се получи, ако партньорката ти лежи отпусната по гръб и единственото, което може е да си държи краката разтворени …

А вие представяте ли си каква би била свирката от “нещо” такова? Механична … бррр … самата идея за това ме кара да настръхна и да се разтреперя … да не говорим за нищо друго … тук дори няма да споменавам, за някои от нещата с които аз обичам да се занимавам …

Демонстрацията на сексуална активност в повечето случай е обратнопропорционална на сексуалната фантазия … следователно и обратнопропорционална на удоволствието, което извличам от секса. Хората, които ме разбират ще се съгласят, че е в пъти по засищащо да си доставиш удоволствие, доставяйки удоволствие, от колкото чисто механичното доставяне на собствено удоволствие с добре изглеждащо “нещо”, което не показва емоции и не разбира акта на доставяне на удоволствие. Жена за която секса е социална норма, но не и удоволствие. Аз на това му викам да си направиш чикия с някого.

Знам, че сега ще отнеса едно кило хейт от разни мъжкари, за които перфектните мускули и големия член са постижение, но на които партньорките им не знаят разликата между свършване и оргазъм … като  в повечето случаи дори не знаят какво е свършване. Както и от гореспоменатите кифли, за които удоволствието от секса е отдавна загубено, защото не гледат на секса като на нещо по различно от стока. Повярвайте ми – има голяма разлика …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Снимката е взета от нечий профил във Facebook, моля ако собственичката се познае и има нещо против – да се свърже с мен за да я махна …

По принцип нямам против гей парада … но честно казано не виждам смисъл от него.

Сериозно.

Срещу или за какво е този парад?

Ако целта е културно масово мероприятие съм за.

Ако целта е добиване на права, които нямате, например еднополови бракове или осиновяване на деца, пак съм за.

Но ако целта е да провокирате толерантнист в обществото, ще ви изгледма много много въпросително. Съжалявам, но нашето всъщност си е много толерантно. И преди всички, там, дето ще ми дадат примери – говоря за обществото съставено от индивиди, а не направлявано от популисти. Не говоря и за единичните хомофобски прояви на разни педерасти (сега разбрахте ли кои са педерастите или да обяснявам). Всъщност, ако хванете всеки средно интелигентен българин до 50 години и го попитате за гейовете – почти съм убеден, че отговора ще бъде, че няма нищо против.

Тук не говоря за разните педерасти, като онези пред джамията или онези на предните паради. Говоря за тези, които формират общественото мнение, когато не са твърде заети да се справят с живота.

Не съм видял дискриминация към гейовете. Сериозно – с какво ви дискриминмират? Не съм чул на скоро да има уволнен човек за това, че спи с хора от същия пол. Моля правте разлике  между използването на ориентцията, като извинение за разкарване на неудобни играчи и ориентацията, като причина. Не съм чул гейовете да имат по-малко права и свободи в България.

Това с което имат пробелми гейовете в България, са една прослойка хора, тези които аз наричам педерасти в този пост. Това са онези, за които всеки различен е цел за насилие. Това са и популистите, насъкващи другите срещу гейовете само за да отклонят очите на обществото от истинските проблеми, които ни заобикалят.

Съжалявам, но не мисля, че в България има толкова много хомофоби или хора които дискриминират, колкото има отделни групи и фракции, които имат за цел да се конфронтират с всички и всичко, различно от тях и не толкова от желание за някаква идеология, колкото като платени лакеи, за промяна на фокуса на обществото.

Както казах не съм против гей парада, ако има за цел да е културно масово мероприятие или да демонстрирате за права, които нямате в момента, като например еднополови бракове. Но ако целта ви е обществена толерантност – то ще загубите и моята морална поддръжка. Това с което имате проблем не е нетолерантността в Българското общество като такова, а в отделни групи в него, които са си нетолерантни към всичко и всички.

Искам само за момент да обърна внимание и за политическите ви поддръжници – моля ви не се заблуждавайте, че сте просто удобни. Така осигурявате малко повече гласове, а ако случайно загубят изборите, които идват, винаги могат да ви използват с репликата “Ето нетолерантното ни общество ни отхвърли защото подкрепихме различните”.

Отново ще го кажа (за може би трети път) – нямам против парада, имам против някои от възможните мотиви за него.

О да … и ако мога ще дойда на парада, просто защото мотивите ми за са малко повече от мотивите ми против.

Ваш,

Lucifer

Преди 4 години, в един незнаен следобед на една предна работа, с излишък от време и недостиг на ресурси, реших да си направя блог. Всъщност идеята ми дойде случайно – всъщност търсех часовник за някакъв проект за web страница и случайно попаднах на някакъв flash часовник, за който имаше embed код на bloger.com. Тогава и реших да си направя блог.

Thoughts of an Idiot …

Малко парченце виртуална земя, в което пишех за себе си, тъй като никой не ме четеше … защото не знаех как да се рекламирам, а и нямах никакво желание. То и сега в повечето случаи пиша за себе си, но имам редовна група читатели.

Как се променя мирогледа на човек за 4 години. От просто начин да убия няколко минути, блога ми се превърна в неизменна част от живота ми. От просто място, където да излагам мисли и чувства, в един своеобразен портрет – място където показвам себе си. Място където новите хора с които се запознавам, могат да погледнат, да прочетат и сами да решат дали харесват комуникацията с мен или не.

Вече възприемам блога си, като част от мен, като моята арена, моята платформа, от която да запозная всеки който го интересува с мнението си, с начина си на мислене. Тук съм разкрил части от себе си, опитал съм се да представя нещата които ми харесват и то по начин който да е достъпен и приятен за публиката …

Много се чудих какво да ви подаря, на вас, читателите ми за четвъртия ми рожден ден като блогър, но последните няколко месеца бяха леко откачени. Чудих се между втора част на поредицата “Извратеност for Dummies”, някакъв сет снимки и още няколко идеи, но честно казано не ми остана време …

За това искам да ви подаря по едно голямо Благодаря, за това че ме четете …

Не се притеснявайте, всеки един от предложените проекти, ще бъде реализиран. Следващата част от поредицата се пише и в нея този път няма да обяснявам основните неща, а по-скоро практични съвети, за всеки който иска да изпобва нещо такова в “домашни” условия – как да си изберем въжета, как да променим обикновени домакински уреди в играчки и как да почистим и скрием следите от “престъплението” …

А колкото до сета от снимки – ще започвам преговори за направата на специална колекция от снимки на тема BDSM, които да бъдат специално за вас.

О … и ако някой иска поща от типа neshtoSi@anavaro.com или WordPress инсталация от вида neshtoSi.anavaro.com – свиркайте, за мен ще е удоволствие …

Ваш,

Lucifer

Искам да благодаря на @Vasvalch, че ме покани за играта. Моля, ако ви харесат моите пътни приключения да ударите един коментар и едно гласче в Свежо.

Аз съм върл стопаджия …

Защо?

Защото ми харесва. Не не си мислете, че нямам пари за да си взема автобуса или влак … но там няма тръпка. Няма тръпката от усещането на свободата около теб, когато сте само ти и пътя ширнал се пред теб, няма я тръпката на синьото небе и жаркото слънце или на виещият вятър и дъждът, опитващ се да те измие от пътя по-който крачиш. Няма по прекрасно усещане от зова на далечното място, към което си тръгнал, нарамил само раница с най-необходимото и желание да стигнеш.

Никога не бързам в такива дни …

Никога не бързам, защото не можеш да бързаш на стоп, но можеш да се насладиш … можеш да чуеш повика на пътя по-който крачиш … да се насладиш на зова, който ти обещава приключения не само като стигнеш, но и докато бродиш по него. Можеш да усетиш повика дори в тялото и душата си … тънкия зов на несигурността, която ти обещава само едно – “Ще ме помниш! Ще помниш всяка секунда с мен … Ще помниш и жегата на палещото слънце и студа на бурите през които ще вървиш.” И всеки път се усмихвам и тръгвам …

Прибави и хората, които срещаш …

Защото, колкото и да е мамеща песента на пътя пред теб, пътуваш с и благодарение на хора. На добри хора. Понякога темерути, понякога не възпитани, груби или дори опасни, но някъде в тях има добро, дори частичка, която ти се притичва на помощ. Всякакви чешити са ме качвали и всякакви чешити съм опознавал, но винаги съм стигал.

На стоп …

Мога да кажа, че съм обиколил голяма част от България на стоп. Пътя между Варна и Бургас го знам на изуст. Варна – София – също … Но съм обикалял и други дестинации … и то без по важна причина, от това да искаш да по пътуваш по пътищата родни на България … Няма да забравя как в една от редките почивки на старата работа, отидох да пия кафе във Велико Търново … Или странните птици които са ме качвали …

Всякакви образи са ме возили, пътувал съм и във всякакво време, но знаете как има отделни моменти, които изскачат живо в паметта ти …

Попадал съм на всякакви образи. Имал съм култови изпълнения.

Едно от най-забавните беше, при едно от честите ми пътувания до София. Точно след магистралата, преди 5-ти километър на Шумен. Бяха ме свалили, защото човека продължаваше по друго отклонение (мисля че пътя там води до Айтос/Карнобат) и малко след мястото ми на слизане беше застанал патрул. Бях тръгнал малко късно и ме беше понапекло слънцето, за това се приближих до полицейската кола. Научил съм от тези си пътувания, че ако подходиш с усмивка, рядко ще ти откажат. Усмихнах се на униформения, който чекалеше на радара и го помолих за вода (жажда, какво да се прави), тъй като не знаех след колко време ще стигна до населено място, а този път не се бях подготвил както трябва. Човека ми подаде една бутилка и се заприказвахме, докато почивах:

- На къде така?

- А към София съм тръгнал.

- На стоп? До София? – сякаш не му се вярваше.

- Ми да! Ей го къде е, до довечера съм стигнал.

- Ти си луд, мойто момче. – И се усмихна някак развеселено. По пътя покрай нас минаваха автомобили, в един момент полицая вдигна палката и отби някаква кола, отиде до нея и ме изуми. – Добър ден, Сержант ЕдиКойСи. Стопаджий взимате ли? …не? Документи за проверка!

Останах изумен. Провери го и го пусна да си ходи, като ми смигна отново със весела усмивка. След 2 минути спря следващата кола. Пак същата процедура – “Добър ден, Сержант ЕдиКойСи. Стопаджий взимате ли? … не? Документи за проверка!”

На 6-тата или седмата кола явно му отговориха с да, защото ме привика да се качвам. Не очаквах такава помощ и ми беше много забавно.

Имал съм и ужасяващи изпълнения, които обаче са ми носили такова чувство че съм жив, че няма на къде …

Малко преди да получа предложението за настоящата си работа си работа и да се преместя в София, бях дошъл за да си почина за 2-3 дни (да много добре знам как звучи, но аз си почивам в София). Вечерта преди да тръгна, времето се развали и се изви лятна буря. Разбирайте проливни дъждове, ураганен вятър, гръмотевици … но това не ме спря, дори не намали желанието ми да си тръгна на стоп. И така в 08:30 бях на Ботевградско шосе, наметнал раница в която беше прибран лаптопа ми и с дъждобран над нея.

Дъжд! Вятър! Буря … един малък ад.

Най-странното?

Чувствах се жив! Проклинах бурята и се смеех с глас докато махах облечен като герой излязъл от някой филм от типа на “Знам какво направи миналото лято”. Забавлявах се с дъжда, който полагаше всички усилия да ме измие от пътя и вятъра, който се опитваше да ме издуха. Смеех се … и се чувствах ЖИВ! Пътя беше пред мен. Разстояние от 520 километра (както се оказа трябваше вечерта да съм на работа). Някога изправяли ли сте се срещу буря … срещу природна стихия устремена и гневна? Усещали ли сте налудничавата усмивка, която сама пониква на устните ви и смеха който иска да изскочи от гърлото ви? Не смях на забавление … а другия смях … този на безразсъдното желание да победиш … въпреки всичко … или заради всичко … пътя беше страшен – 4 часа до стрелките … но си струваше всяка секунда на дъжда, всеки повей на вятъра … струваше си и не бих се отказал от това пътуване.

Имало е и откровено странни.

Аз винаги пътувам въоръжен. Винаги с поне 1 нож поставен на място което мога да достъпя за отрицателно време … 3 пъти ми се е налагало да го вадя, нито веднъж да го използвам. Няма да забравя първия път …

Прибирах се от София и отново на Ботевградско ме качи кола с временни номера.

Не помня шофьора. Помня, обаче че от раницата ми стърчеше подаръка ми от една приятелка – нагайка (камшик за езда). Още с качването си, шофьора ми каза, че може да ме хвърли само до околовръстното, което си е напълно достатъчно за мен – от там движението е по натоварено и всички са горе долу в моята посока. Качих се и потеглихме … наближавайки обаче, шофьорът направи следното предложение, което ме хвърли в тъч:

- Мой … Ще те метна до магистралата, но при едно условие …

- Какво?

- Искаш ли да ти направя свирка?

- Моля? – ножът беше преместен за части от секундата от джоба на раницата в чорапа и канията беше разкопчана – Не!

- Сигурен ли си? – не се отказваше. – Втори път такова предложение може и да не получиш …

- Не, благодаря! – тук е момента да спомена, че освен нагайката, в раницата ми имаше и достатъчно “екипировка”, все пак се връщах от “ПОЧИВКА”.

- Ама сигурен ли си? – започна да ме гледа странно … ръката ми се плъзна към ножа – Няма да се притесняваш …

И тук хвала на нашата полиция, която ни пази – от караулното на околовръстното се протегна палка. Докато колата намали и спре бях слязъл и офейкал ….

Никога не са ме плашили пътищата … никога не съм съжалявал, че съм тръгнал на стоп. През последните години, като ме “стегне шапката” и времето не е нетърпимо, мятам лаптопа в раницата и тръгвам на някъде. Не е важно къде ще стигна, важното е да по бродя по пътя … да усетя повика и да задоволя желанието да го последвам, за да ме отведе до някъде … дори не е важно до къде … важното е да има път … да вървиш напред за да видиш какво има след следващия завой. Дали ще видиш планинската красота на наредените в ниското земи, при излизането от Ришкия проход  или зеленината и приказното усещане на онова ресторантче някъде след Търговище или Омуртаг. Дали ще е красотата на полетата покрай магистралата София – Пловдив … или да видиш скупчените в планините облаци, които ти предвещават буря … Няма друго усещане, като това да си на път.

В края на едно пътуване, попаднах на човек който ме разбира и ще се опитам да го цитирам по памет:

“Слушай сега – аз имам фирма, с хубави приходи, имам апартаменти и имоти, и за себе си и за синовете си. Те въртят бизнеса и успяват… Аз пътувам. Карам ТИР, не защото ми трябват парите, а защото не мога да остана на едно място … сякаш пътя ме привлича да тръгна по него!”

Последвайте своя повик на своя път … и не се предавайте било пред бурите, нито пред разните типове, които ти идва да намушкаш …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Само искам да ви дам няколко съвета за пътуване на стоп:

1. Не бързайте. Не можеш да бързаш на стоп. Зависиш от други за това го давай спокойно.

2. Усмихвайте се винаги. Усмивката кара хората да ви виждат като по малка заплаха.

3. Изберете си подходящи дрехи. Ако дрехите ви са твърде парцаливи, всеки ще ви подмине, ако са твърде хубави, ще се чудят защо, по дяволите, стопираш.

4. Внимавайте! Хората може да имат нещо добро, което да ги накарало да спрат, но не значи че са добри.

P.P.S.: Мога да разказвам още много случки, и ако имате желание ще го направя друг път …

Нека обясня.

Никой не може да пипне човека когото обичам с пръст, без да рискува да да загуби няколко не жизненоважни, но много болезнени части от себе си. Аз нямам много заплашителна визия, но и нямам много задръжки. Аз съм си леко (не много леко, де) overprotective и ми трябва съвсем малко за да откача. Не се притеснявам да се раздавам до последно и да правя всичко необходимо за нея.

Проблема винаги е бил в това, че за да обичам, то човека към когото е насочено всичко трябва да ме приема такъв какъвто съм – от най-възвишените творчески чертички в характера ми, до животното в което се превръщам понякога. И колкото и да е странно това е което ме кара да наранявам физически създанието до мен.

Аз съм егоцентрик. Желая всичко което усеща жената край мен да идва от мен. Болката която причинявам, не е нищо повече от странно проявление на това което изпитвам към нея. Извратена привързаност, може би … но по-скоро е това от което виждам, че има нужда. Усещанията, които разбирам, че иска да изпита.

Колкото и да е странно болката, която причинявам е моят извратен начин на близост. Моята милувка, врязваща се във всички частици на съзнанието. Моето докосване, което едновременно е очаквано и ужасяващо.

За мен нараняването на любимия човек не е нищо повече от едно продължение на любовната игра … не по-различно от масажа или сметаната. Нещо като продължението на танца, който сме започнали още с първото докосване. Колкото съм по-привързан към жената срещу мен, толкова повече съм способен да я нараня … странно, нали? Не логично … но всъщност много, много човешко.

Всъщност става въпрос за приемане и доверие. Всеки от нас има своите желания, има нужда да бъде приеман такъв какъвто е. Има нужда да усеща вярата на другия в себе си. Там се намесва и причиняването на болка от моя страна. В една много основна своя частица за мен причиняването на болка на любимото създание е една дълбока милувка … желание да изпълниш всяка фибра от нея със себе си и в следващия момент проверка на доверието което има в мен. Доверие в което не се съмнявам.

Колкото и да е странно отговора е много прост – наранявам, защото обичам и обичам тази която мога да нараня както искам. Но не бих позволил някой друг да я нарани. Ако някой го стори … “му се стоварвам като цял куп правоъгълни неща за строене” както казва Ваймс.

Надявам се да не съм ви оплел много и да сте разбрали какво искам да кажа … ако не – ще обяснявам на лични …

Ваш,

Lucifer

ВНИМАНИЕ: Въпреки, че самия сайт е под CC:SA лиценз, този пост е забранен за копиране и разпространение, без изрично мое съгласие!

1. Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)
2. Фетишист такъв … Извратеност for Dummies (Част 2)
3. Вържи ме … Извратеност for Dummies (Част 3)
4. Садо-мазо … Извратеност for Dummies (Част 4)
5. Да си поиграем … Извратеност for Dummies (Част 5)
6. Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)
7. Sensory deprivation … Извратеност for Dummies (Част 7)
8. Ела тук, животинче … Извратеност for Dummies (Част
9. Да се поизцапаме … Извратеност for Dummies (Част 9)

Като за последно от “първи сезон” на милата ми понеделнишка поредица, реших да разгледам един специфичен фетиш. Фетиша към медицинските “игри”. Дали ще става дума за игра на роли тип доктор(ка) – пациент(ка) или за игра включваща някакъв преглед или манипулация – няма значение.

Тук още в началото искам да ви обърна много голямо внимание на безопасността. В този вид игри S от SSC трябва да е подчертан. В много от другите фетиш практики с които ви запознах през изминалите седмици се крие риск, но тук те са буквално зад всеки ъгъл.

Всеки един от нас, в един или друг момент си е фантазирал нещо свързано с този фетиш – дали ще е медицинска сестра в секси касинка, която го преглежда и после … Или като палав доктор, докопал красива пациентка на саме в кабинета си. Желания и фантазии много.

Все пак медицинският фетиш не е свързан само с играта на роли. Много често във фантазиите ни присъстват и някакви манипулации, дали ще искаме да пъхнем спекулум (нещо изключително еротично за нас мъжете и явно не толкова еротично за дамите) или да прободем нещо с игли …

От сега искам да се извиня, че не съм навътре с точната терминология и може да не мога да окажа всички рискове при повечето изброени практики, но познанията ми се свеждат до това което съм научил от опит.

Както по-горе споменах, медицинските фетиши можем условно да разделим на 2 вида – игра на роли и манипулации. И тъй като, вече обсъдихме играта на роли в един отделен пост и изяснихме, че там няма правилно и грешно, само това което искаме, то тук ще се спра по-скоро на някои често разпространени практики.

Игли – това е една от най-честите практики, които можем да причислим към тези фетиши. Използват се медицински стерилни игли за да се забият някъде по тялото или да се окачат тежести. От опит мога да ви кажа, че въпреки че изглежда екстремно, тази “игра” не е толкова лоша. Ако оставите на мира иглата (не закачате тежести по нея или не я използвате за да закрепите нещо друго), тя боли точно 2 пъти – като я забиват и като я вадят. Искам да обърна внимание, обаче, че това не е практика за разсеяни или невнимателни хора. Винаги започвайте и завършвайте с дезинфекция на мястото! Винаги използвайте стерилни, нови игли (струват стотинки от аптеката).И не на последно място – ВНИМАВАЙТЕ КЪДЕ ЗАБИВАТЕ ИГЛАТА …

Спекулуми – вече споменах по-горе, че играта с тези интересни играчки изглежда изключително интересна и възбуждаща за нас мъжете, но по някаква необяснима за мен причина (последното с намигване) се струва отблъскваща на партньорките ни. За не запознатите (предполагам има и такива) целта на това “медицинско пособие” е да разтвори “интимните” области на партньорката … с малко повече внимание, планиране и, най-вече, избиране на по малък размер, може да се използва и като “подготовка” за анален секс …

Гипс – колкото и да е странно има хора, които имат фетиш към медицински гипсове. Гипсирани ръце, крака и така на татък. Това което не може да се отрече на медицинския гипс е, че е идеален за създаване на “калъпи” на тяло, които могат да бъдат използвани многократно за цялостно обездвижване.

Тук трябва да се споменат още няколко практики, които са вече много по-екстремни – катетъризация, шиене, селинов разтвор … За съжаление тези неща са малко дори отвъд моята “равнина на познание” и за това мога само да ги спомена.

Искам да ви обърна много специално внимание на този вид игри. Хигиената и дезинфекцията е на първо място, неразривно свързана се безопасността. Отново искам да ви обърна внимание, че специално тук изброените практики не са за всеки. Не пренебрегвайте с лека ръка малките детайли, като дезинфекция.

***

Надявам се последния материал от тази част на поредицата, да ви е харесал, толкова колкото и предните. “Извратеност for Dummies” ще си вземе почивка, за да мога да подготвя следващата част от поредицата. В някой от следващите дни, ще подготвя страница в блога, където ще изнеса връзките за бързо намиране. Надявам се да съм ви бил полезен и да ви е било приятно да четете, поне на половина колкото на мен ми беше приятно да пиша за вас.

Ваш,

Lucifer

Искам още тук, преди да започна да направя едно много важно уточнение – когато говоря за вяра не визирам религия, било тя християнска, мюсюлманска, хиндуистка или каквато там решите. Не, никога не бъркам вярата с религия и религията с вяра … може да имат допирни точки, но нямат нищо общо.

Още вчера в Skype на авторката казах, че поне според мен гледа грешно на нещата – не мисля, че вярата и идеята могат да се противопоставят едно на друго … както и знанието и вярата … според мен това са трите елемента, които отделят мислещия човек. Нека отново отбележа, че не става дума за вярата в божество или сила. Не говоря за сляпата вяра, която замъглява и дори пренебрегва знанието и идеята, говоря за вярата които ги допълва. Говоря за триединение (нека го съпоставя с триединния християнски бог) на необходимите елементи за едно общо цяло. За една завършена, взаимно свързана система от части, които работят заедно за да дадат  много на хората.

Самостоятелното познание, такова е безсмислено. Самостоятелното познание на всички факти не е нищо повече от безкрайно море от данни, нищо не значещи и не свързани един със друг факти. Познанието, ако не е подкрепено от идеята и от вярата е чистото доказателство за напразни усилия, които не биха донесли нищо друго, освен самите себе си. Познанието без идея може да донесе само още познание и да се затвори в един порочен кръг без изход и без възможност за развитие.  Цикъл носещ едно голямо нищо, въпреки всичко което правим …

Идеята, самостоятелно поставена пред света, без дрехите на познанието и без зашитата на вярата в нея, също е безсмислена и често ненужна. Идеята е нещо хубаво, но трябва да имаш познанието за да я осъществиш и вярата, която да подкрепя това осъществяване, защото ако нямаме вяра в това, което правим, то не виждаме и смисъл да го правим. Не виждаме смисъл да поддържаме идеята жива и да трупаме познанието необходимо за да я превърнем в реалност.

А самостоятелната вяра? Нима не е нещо нужно? Нима вярата не ни въздига? Не. Самостоятелната вяра е слепота. Проказа, разяждаща мислещото съзнание. Вярата въздигната във върховна добродетел, над познанието и идеята, е обричане на сиво съществуване …

Да аз имам идеи. Да аз имам познание. Да аз имам вяра.

Но нямам безгранична вяра. Имам вяра в собствените си способност да постигна идеите си, чрез познанието си. Вярвам, че мога!

Знанието може да ви даде много добро предположение за това дали слънцето ще изгрее.

Идеята да ви даде идея какво правите с деня си.

Вярата да ви подкрепя докато вървите през този ден.

Но само, ако и трите са части от мен, от начина ми на мислене, от това което съм!

Единственото нещо в което вярвам, е че мога!

Единственото сигурно за мен нещо, е че ще направя каквото трябва!

А идеята? Идея за това какво трябва винаги ще имам …

***

Надявам се леко разхвърляните ми мисли да са ви станали ясни … Чакам коментари … винаги с детинско забавление се наслаждавам на диалози на теми, като тази …

Ваш,

Lucifer

ВНИМАНИЕ: Въпреки, че самия сайт е под CC:SA лиценз, този пост е забранен за копиране и разпространение, без изрично мое съгласие!

1. Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)
2. Фетишист такъв … Извратеност for Dummies (Част 2)
3. Вържи ме … Извратеност for Dummies (Част 3)
4. Садо-мазо … Извратеност for Dummies (Част 4)
5. Да си поиграем … Извратеност for Dummies (Част 5)
6. Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)
7. Sensory deprivation … Извратеност for Dummies (Част 7)
8. Ела тук, животинче … Извратеност for Dummies (Част

Мисля, че точно сега на никого не му се мисли за храна, но днес искам да ви дам добра идея, която да направи храната по-привлекателна … дори в момента.

Храната като част от интимния ни живот …

Странно, нали?

Но я си го представете за момент … всеки от нас в един или в друг случай е имал желание да покрие партньорката си със сметана и да я оближе. Или да я изчука с банан, който двамата сладко сладко да си хапнат след това.

Колкото и да не ни се вярва, вкуса играе много решаваща роля в секса … вкусът на кожата на партньорката, вкусът на устните и, дори интимният и вкус … всеки от тези “наслади” за езика, ни кара да настръхваме и да искаме още и още …

Но как можем да разглеждаме храната, като “възбудител”?

А защо не? Защо да не комбинираме 2-те любими удоволствия – секса и храната …

Ягоди сложени в интимната сгъвка на бедрата на дамата и сметана на гърдите и …

Схванахте идеята нали?

Има много “еротични” рецепти отвъд тези които споменах. Но това са само примери за това как обичаме да смесваме изкушенията … Има нещо невероятно еротично и привличащо в  мисълта за храна и секс. Тук дори не става дума за някаква форма на насилие като в предните теми от поредицата, а по-скоро за хедонистична и цялостна наслада на целия спектър от усещания, които може да ни предложи тялото ни – красивите извивки на “подноса”, допълнени с нежния аромат и вкус на “блюдото”.

Тук вече не можем да говорим за безопасност или техника, просто защото тук нищо друго няма значение освен фантазията и вкусовете на партньорите … Тук мога само да ви дам идеи … красиви идеи от които да почерпите и на които да се насладите с “подноса” по ваш избор …

1. Класическото суши – сервирано върху красиво женско тяло. Бамбуковите пръчки защипващи внимателно парченцето суши от най-интимните области … докосването до голото тяло … аромата който предава на храната тялото върху което е поставена …

2. Торта върху голо тяло … украса от сметана и шоколад … розички … всичко което може да иска човек …

3. Тяло покрито с шоколад … това винаги съм искал да го направя между другото … да покрия една девойка изцяло с шоколад … шоколада да очертае всяка нейна извивка … всяко тайно кътче на тялото и … и после да се насладя на вкуса на този шоколад … Представяте ли си насладата … буквална и сексуална, която би донесла една такава шоколадова “бонбона” … ммм…

Има още множество рецепти, подредби и начини да задоволите сексуланият си глад. Ястията се безброй, както и начините на сервиране.

Всеки от нас има любими ястия, и създание с които иска да ги сподели … а какъв по хубав начин да споделиш любимият си вкус … от това да го сервираш върху този с когото искаш да го споделиш? Да храниш “подноса” с късчета от блюдото положено върху тялото му, така че да допълва и подчертава красотата …

Ако изпълните някоя от идеите тук, с удоволствие бих се насладил поне на снимки …

Надявам се вече идеята да смесите секса и храната да не ви звучи съвсем безумна и да съм ви показал, че сетивата могат да се допълват, за да получите идеалният оргазъм – вкусов, зрителен и сексуален.

Ваш,

Lucifer
10. Да си поиграем на чичо доктор … Извратеност for Dummies (Част 10)

ВНИМАНИЕ: Въпреки, че самия сайт е под CC:SA лиценз, този пост е забранен за копиране и разпространение, без изрично мое съгласие!

1. Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)
2. Фетишист такъв … Извратеност for Dummies (Част 2)
3. Вържи ме … Извратеност for Dummies (Част 3)
4. Садо-мазо … Извратеност for Dummies (Част 4)
5. Да си поиграем … Извратеност for Dummies (Част 5)
6. Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)
7. Sensory deprivation … Извратеност for Dummies (Част 7)

Кой от нас не е искал партньорката (или партньора му) да са му домашни любимци? Да се свиват вечер в краката ни? Да ни се умилкват? Дори да си ги водим на каишка?

Не знам за вас, но аз винаги съм намирал за изключително еротична идеята партньорката ми да е свита на кълбо в скута ми и да я галя докато гледам филм, а тя да мърка … Или да вечеря от купичка в краката ми.

Pet training (най-вероятно трябва да се преведе, като “дресировка”) е нещо средно между игра на роли и унижение. Игра на роли до там до където единия е стопанин, а другия е домашния любимец. И унижение, защото “домашния любимец” се третира точно като животинка.

Това е и една форма на интимност между партньорите, която е много специфична и трудно достижима при друг тип отношения. Пълното доверие, което подчинената страна трябва да има, за да отдаде самата си човечност на доминиращата. Желанието на доминиращата страна да поеме отговорността за домашния си любимец …

Но в какво, все пак се изразява дресировката?

Подготовка.

Подготовката се изразява в най-чист и искрен разговор между партньорите. Дефиниране на това какво всеки от тях желае, какво очаква и какво е готов да даде. Не всеки е готов да загърби “човешкото”, пък било то и само в играта. Както и не всеки е готов да поеме пълната отговорност за някого. Всеки има своите желания и фантазии, и само говорейки с партньора можете да ги синхронизирате до там, че да ви доставят и на двамата желаното удоволствие …

Договорка.

В този род игри границите трябва да са много ясно договорени, защото много лесно могат да бъдат нарушени. И двамата трябва да са наясно какво иска другия от тях, за да не стават грешки. Подчинения трябва да знае какво ще иска доминиращия от него. Доминиращия трябва да знае колко далеч е готов да стигне подчинения. Все пак това е игра и като такава трябва да има своите правила и лимити, за да се избягват травми (психически, много повече отколкото физически) и неудовлетвореност.

Дресировка.

Самата дресировка се състои от равни части физическа и психологическа игра, защото едно е да накараш партньорката ти да яде от купичката на пода, съвсем друго да го приеме като нещо нормално. Най-често използваният принцип е този на “Морковчето и пръчката” – домашния любимец получава наградка за успех и наказание за всяко провинение, било то към доминиращия или просто не изпълнение на поставено условие.

Наградите, както и наказанията, могат да бъдат най-различни – от някакво лакомство (ако искате да избегнете сексуалния елемент) до някаква интимна награда – масаж, гушкане, а защо не и свършване … Наказанията също могат да са разнообразни – от чисто вербалното “Лоша кучка” до физически наказания и унижения. И наградите, и наказанията зависят само от фантазията на партньорите и от договорките които имат двамата.

В една стара тема в този блог съм говорил за каишките. В дресировката на домашен любимец, каишките придобиват малко по-различно значение, от това което имат в BDSM като цяло. Като начало те са важна част от дресировката – воденето на каишка на четири крака, като част от обучението и дресировката на домашния любимец. Каишките тук са и символ на собственост – вашата кучка не е бездомна все пак … нали?

Нека все пак не забравяме, че тази “игра” също трябва да се съобразява с основния постулат на BDSM – SSC.

Няма много неща, които да заместят усещането за свито в скута ми голо женско тяло, което мърка от това, че я милвам … моето коте, моята кучка … Моят домашен любимец …

Забавлявайте се, но умната.

Ваш,

Lucifer
9. Да се поизцапаме … Извратеност for Dummies (Част 9)
10. Да си поиграем на чичо доктор … Извратеност for Dummies (Част 10)

ВНИМАНИЕ: Въпреки, че самия сайт е под CC:SA лиценз, този пост е забранен за копиране и разпространение, без изрично мое съгласие!

1. Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)
2. Фетишист такъв … Извратеност for Dummies (Част 2)
3. Вържи ме … Извратеност for Dummies (Част 3)
4. Садо-мазо … Извратеност for Dummies (Част 4)
5. Да си поиграем … Извратеност for Dummies (Част 5)
6. Унижи ме … Извратеност for Dummies (Част 6)

Едно докосване в черната тишина …

Резкият контраст на нечии стъпки в тъмнината на собственото съзнание …

Хората казват, че ако загубиш едно от сетивата си, другите се изострят. Ами ако ти отнемат 2? Нима тогава всяко докосване няма да е цяла вселена от усещания или нежния шепот да разкрива хиляди картини, реални и измислени?

Да. Днес ще си говорим за ограничаването на сетивата. Завързването на очите, запушването на ушите, отнемането на осезанието, дори отнемането на обонянието. И как всяко от тези отнети усещания носи по-силно другите …

Едно от най-красивите неща на BDSM е, че се случвай най-вече в съзнанието на “жертвата” и на “хищника”, и то в много по-голяма степен от всички други видове “отношения”. А какъв по хубав начин да изостриш “усещанията” в главата на “жертвата” си от това да и попречиш да види какво ще и причиниш?

Освен изостряне на възприятията, ограничаването на сетивата дават и по пълен контрол върху партньора – ти си този който решава какво ще види, какво ще види, какво ще усети, дори какво ще вкуси и помирише. Всяко едно от сетивата може да бъде ограничено и да послужи за награда или наказание.

Представете си потрепването на жертвата, която не вижда и не чува при докосването на ръката на доминиращия … шока от извитото зърно или нежното мъркане от погалването. Представете си сладостно извитите устни, протягащи се да докоснат нещо, което кожата усеща на близо, но очите не виждат. Изненадата от стоварването на камшика който нито е чула, нито е видяла …

Или невъобразимото усещане, на отнемането на всички сетива на куп … и интензитета с който ще усеща партньорката ви всичко което решите да направите с нея. И колко по страшно ще е очакването на това да решите какво да я правите?

Лично за мен ограничаването на сетивата носи една наистина неописуема красота – допълнителния интензитет на нещата които решиш да правиш, както и контрола над усещанията на партньорката. Свиването при всяка капка восък … при всеки удар с камшик …

Но все пак как да ограничим сетивата? Тук има много начини, най-вече за зрението и слуха, но все пак:

1. Зрение – тук можете да използвате всичко, от шалове до специални маски, създадени със изричната цел да ограничат зрението

2. Слух – тук често се допуска много интересна грешка – тапите за уши не спират заглушават звука напълно, тялото ни предава някои от вибрациите и те достигат до вътрешното ухо, където ги “чуваме”. За да имате пълно изолиране – използвайте някакъв статичен шум – да кажем генератор за White Noise.

3. Докосване – тук на помощ идва латекса. Въпреки, че не можем да “забраним” на кожата да усеща, то можем да изолираме усета. Латекса е много хубава материя която изолира самата кожа от усещанията.

4. Мирис – тук нещата отново не са толкова прости, но проблема се решава с единичен мирис, към който нова “притръпва” след време и спира да го усеща

5. Вкус – това е може би единственото сетиво, което не знам как да огранича (за мое съжаление)

Малко по-горе споменах защо ограничаването на сетивата ме привлича, като игра, но ми се иска да споделя и мнението на тези, които завършват с завързани очи:

Да си представя, че съм вързана, с вързани очи и тръпнеща в очакване какво ще се случи.. мм.. това винаги е била една от най-силните ми фантазии.. да не знам какво ще ми се случи, да разчитам само на слуха си, да се опитвам само с него да разгадая какво ми предстои.. дали съм била послушна и ще получа някакво поощрение, или съм била непослушна и ще бъда измъчвана.. всичко това много ми харесва.
Ограничаването на сетивата дава едно ново измерение от усещания, развиване на останалите сетива, развиване дори на шестото чувство и интуицията. Самото усещане е много добро за  прилагане в БДСМ аспект. Никога не знаеш какво ще ти се случи, тръпнеш в очакване. И не само това.. когато камшика докосне тялото ти, усещането е много по-силно и вълнуващо, вместо да виждаш свистящото му приближаване. Усещането от допира на ръката на Господаря по тялото е много по-наелектризиращо, когато дойде непредвидено, не видяно. Oстаналите сетива се изострят и това в BDSM е много вълнуващо и възбуждащо. Когато не можеш да видиш.. (или чуеш, в по-редки случаи). Да не говорим, че доминиращият може да заблуждава. Може да чуваш как изкарва и размахва камшика приближавайки към теб, а да те очакват щипки или някакъв нагорещен предмет. Тогава изненадата е още по-голяма.

Ограничаването на сетивата носи много нови усещания и не двете страни и засилва самата връзка между партньорите. Промяната в интензитета на получените “стимулации”, промяната във възприятието на околната среда като цяло, това е нещо което само може да се изпита. Забавлявайте се, но моля ви не забравяйте основните постулати на BDSM – SSC.

Ваш,

Lucifer
8. Ела тук, животинче … Извратеност for Dummies (Част
9. Да се поизцапаме … Извратеност for Dummies (Част 9)
10. Да си поиграем на чичо доктор … Извратеност for Dummies (Част 10)