- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??

- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още  …

- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.

Гана се подаде през скърцащата порта.

- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.

- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?

- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.

- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?

- Обади се преди малко, че идва …

Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.

- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички  захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?

- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!

- А? Е как ша са затвори, ма?

- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.

- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.

- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …

- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.

- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.

- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!

- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …

- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.

Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.

- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?

- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?

- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?

Гана и Дора са спогледаха …

- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …

- На пръстените … – обади се Гана.

- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …

- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …

- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?

- Какви проблеми ма?

- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …

- Опита ли да рестартираш?

- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах …  Неще.

- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?

- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …

- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …

- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …

Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …

40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …

***

Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.

Сподели