Надявам се да ви хареса … о да и е 18+

********************************************

Желание! Проклето изпепеляващо желание! Преследваше го от дни, не от седмици, дори месеци. Собствената му болка заплашваше да го подлуди, както се беше случвало не веднъж… Сигурно щеше ако я освободеше както преди, но този път я удържа за да я превърне в това което се очакваше от него.

Тя го чакаше така както и беше казал. Почти нищо по нея не се беше променило от последната им среща.

“Хубави очи, коте.” -гласът му беше весел и жизнерадостен.
“На изстина ?” – тя се усмихна с оная нейна чаровна усмивка, после сведе поглед към земята и почти прошепна – “Радвам се, че ви харесват, Господарю.”
“Сладката ми тя.” – той леко повдигна брадичката и и я целуна по устните. Тя не се изненада, дори на против: в мига в който той се опита да се дръпне тя го хвана и го притисна към себе си. Щом успя да се откопчи и да се поеме дъх се засмя и я попита – “Какво е това? Своеволие? Какво да те правя сега?”
“Накажете ме, господарю.” – по устните и играеше едва скрита усмивка.
“И за това ще имаме време! И за това.” – той се усмихна още по-широко и прегръщайки я през кръста я подкани да води.

Още от асансьора го беше награбила с неговото “милостиво” разрешение, разбира се. Откъсна се от него само колкото да отключи вратата и да я задържи отворена докато той влезе, после го хвана за ръка и го поведе към една от стаите на апартамента. Щом влязоха той спусна раницата си на пода и се разположи на леглото. Искаше да поседне. Тя го гледаше изчаквателно. Той я погледна за миг.
“Събличай се и на колене!” – гласът му беше станал студен и безизразен.
Без дори да се замисли тя се съблече и застана на колене в краката му.
“Какво ще желаете, господарю?” – очите и бяха сведени към пода.
“Донеси ми раницата и “гривничките” си. Без да ставаш. На четири крака, като добро животинче.”
Единствения отговор беше това, че тя застана на четири крака и тръгна към раницата му, захапа я със зъби и я сложи в кракта му, после се завъртя грациозно и пропълзя до някъде. Той насочи вниманието си към раницата си. Отвори ципа и изпрерови “камуфлажната” тениска която беше сложил отгоре, бутна и резервния чифт дънки и започна да вади всевъзможни по дължина и дебелина въжета. В това време тя се беше върнала и носеше леко захапала комплект кожени белезници и кожена каишка. Той леко ги пое и я погали по главичката.
“Добро коте.”
“Благодаря ви, господарю!” – тя се усмихна и подаде вратлето си. Той леко закопча каишката, после постави и кожените белезници.
“Много добре ти стоят, знаеш ли?” – той я погали усмихнат по бузите, после се наведе и я целуна по врата, после се спусна по гърдите и и се спря чак когато стигна най-долната част на корема и.
Той се наведе и взе от купа, който беше измъкнал от раницата си една катераческа карабина и закачи кожените и белезници с нея, после взе едно едно въже и я върза за леглото.
“Господарю?” – гласът и се усещаше лека паника.
“Да, коте?”
“Защо ме връзвате?” – тя го гледаше жално.
“Шшшшт, сладката ми. Остави ме да се погрижа за теб.”
“Но, господарю, аз искам да се погрижа за Вас!”
“Спокойно, коте. Ще имаш тази възможност.”
Тя се поотпусна леко, но отново се стегна когато зъбите му се впиха в гърдите и. Следващата му захапка беше по силна и я накара да въздъхне. Последва лек стон. ПИСЪК! И нов! И отново! Той продължаваше да я хапе по гърдите, по корема, по врата, не толкова силно,че да и пусне кръв, но толкова, че да я накара да пищи. После устните му нежно се спуснаха между краката и и той усети как тя се стяга отново, но този път не от болка. Дъхът и се учести. Той се усмихваше, но не спираше. Скоро краката и се стегнаха толкова силно около главата му, че си помисли, че ще му счупи врата. Когато тя се успокои той се надигна и се вгледа в очите и.
“Хареса ли ти, коте?”
“ДА! МНОГО!”
Той се засмя и я развърза!

Край на Първа Част!

********************************************

Никога не достигнах до писането на втората част. Може би … може би някога ще я напиша, но знам че няма да е сега. Дано ви хареса!

Ваш,

Lucifer

Честит рожден ден, мили ми приятелю.

Честит рожден ден, любимо ми творение.

Вчера 01.11.2009 г. се навършиха 6 години от официалното пускане на първият и за момента най-голям BDSM форум в България – f-bg.org .

Членувам в него почти от самото му основаване. Администратор съм вече четвърта година и макар да не съм един от оригиналните 3-ма основатели, спокойно мога да кажа, че този сайт е и мой. F-BG винаги е бил и се надявам (и ще работя активно) да остане едно сигурно убежище за всички нас – различните, тези които не се вписваме в рамките на vanila обществото.

Искам да благодаря на всички, които са активна част от това местенце. Приемам повечето от вас за приятели. Иска ми се да кажа, че за 6 години сме успели да създадем BDSM общество в България, но няма да лъжа. Не че няма наченки на такова, но няма общество.

За 6 години F-BG ми даде много, но и ми отне много.

Отдадох му не малко часове в Администрация, разрешаване на спорове и разработка на нови неща за него.

Получих хора, които съм горд да нарека приятели. Хора, на които знам, че мога да разчитам, независимо какво става.

За тези 6 години от както го има сайта, аз израснах, благодарение на него. Благодарение на хората в него. Научих много за себе си. За тези 6  години, това беше първото място, което посещавам сутрин и последното, което рефрешвам вечер.

На 31.10 се проведе среща по повод рождения ден. Имаше си торта. Събрахме се …

От 21 човека присъстващи, имаше 11, които са били регистрирани по време на 2-я рожден ден на сайта (първата голяма среща) … старите кучета. Онези, които са били част от процеса на израстването ни през голяма част от времето.

Благодаря на всички, които помогнаха да се развием …

Ваш (горд баща),

Lucifer

]]> http://www.anavaro.com/blog/4estit-rojden-den-6-godini/feed/ 2 http://www.anavaro.com/blog/uchitel-i-zvqr/ http://www.anavaro.com/blog/uchitel-i-zvqr/#comments Mon, 12 Oct 2009 17:51:35 +0000 Lucifer http://www.anavaro.com/blog/?p=396 Леле!

От кога не съм се отпускал така.

Знам, че това е странно начало за пост и то най-вече от мен, но си е така.

За какво става дума:

От петък до неделя в Рибарица се проведе BDSM семинар или поне идеята беше такава и се опитахме да се придържаме към нея. Идеята на мероприятието беше всеки да може да покаже какво може и да обясни някои основни положения на това в което е специалист. Семинара трябваше да бъде български, но поради липса на интерес от другите стана само на F-bg.org (не търсете информация там – раздела е скрит и достъпа е сериозно контролиран).

Тази година, като за първи път, нещата бяха скромни, от към лекции и присъстващи.

Лекциите + демонстрациите (забравих ли да спомена, че всичко беше нагледно показано?) бяха в 3 категории:

- Bondage – Най-вече с въже, като за лектор натопиха моя милост.  С модела си съм работил и знам точно до къде мога да развихря фантазията си. Направих нещо което замислях отдавна и съм гледал по разни там филмчета – провесих я от тавана.

- Spanking/Whiping – Колегата HellMaster беше донесъл една торба различни камшици и шибалки. За модел използва Lilly от форума.

- Trampling – Колегата gepard го газиха по пода. Честно казано не знам коя му беше партньорка, просто защото по това време бях излязъл за да подишам малко чист въздух …

Това стана в събота привечер. Показах и надявам се научих някого на нещо (поне се надявам да са ме послушали за употребата на въжетата.)

По приятното за мен обаче беше друго (не че не съм showoff и не обичам да си показвам магариите пред хората) – и това беше, че от много време на сам, за първи път се отпуснах. Разбира се не напълно. Не мисля, че ако се бях отпуснал напълно нещата щяха да останат в сферата на играта, е за мене щяха, но не и за девойката. Позволих си за първи път от изключително много време на сам да освободя част от себе си, която не е пускана на свобода. За няколко часа, пуснах по дълъг повод на това което съм всъщност от долу. За момент пуснах звяра в мен да се разходи на по-дълъг повод. Все така под контрол, но малко по-свободен.

Не знам колко от вас ще ме разберат. Предполагам отново не много, поне онези които не знаят какво е да се бориш с това което си във всеки един момент. За няколко часа бях много по-свободен, много по-доволен и много по в стихията си, от може би 4 години. От последни път когато оставих това в мене да вилнее и знаех, че отсрещната страна го приветства. Само моля ви не бъркайте тази свобода с някакви чувства. Не става дума за това – нямаше нищо друго от това, че се наслаждавах и бях свободен, много по свободен от всякога. От доста дълго време на сам не бях виждал такъв поглед, който ме посрещна след поредната доза “наслада”. Сълзи … очите бяха пълни със сълзи, със страх, с очакване и с желание за още …

Не знам колко от вас имат този звяр в себе си, но в мен той е силен, много силен, но и добре пазен. Рядко го освобождавам, просто защото в BDSM са много малко създанията които могат да го понесат. Да понесат, това което той иска, не само без страх, но и с желание. Отново искам да благодаря на “жертвата” си, просто за това, че ми достави удоволствието да съм малко по-себе си от обикновено. (снимките са правени 14 часа след като и причиних това … боже обичам да ги гледам! Много им се кефя!)

За тези 3 дни, аз се показах като 2-те неща, като които рядко се показвам:

Бях учител и показах какво знам и надявам се помогнах на хората, които искаха да се учат от мен.

Бях и звяр … самия себе си или поне по-себе си от обикновено.

Това съм аз – Учител и звяр…

Ваш,

Lucifer