Организаторите от Gorgon бяха обещали в публикуваната програма интересни демонстрации, една от които на връзване по японски (казва се кинбаку, макар че тук, на запад използват Шибари или по-дългото Нава Шибари). Както и известен гръцки DJ. Идеята си струваше… към изпълнението обаче имам забележки.

Но нека започна с какво ми хареса: демонстрацията на връзване.  Макар и да тръгна леко бавно и мудно, по-късно младежа набра устрем. В началот ми се стори, че не е чак толкова добър, но после ме опроверга. Аз не си признавам лесно такива неща, но младежа е по-добър от мен в момента. Може би преди 2 години щях да кажа, че го бива, но може и по-добре, но снощи показа неща, които в момента аз не бих се наел да направя, защото съм забравил как се прави и по-важно: не мога да съм сигурен за партньорката си.  Alexis D, както се представя младежа, показа едно ного добро познаване на техниките и още повече – перфектен синхрон и познаване на тяшото на партньорката си. Предизвика ме да искам да си върна формата и да изнеса и аз един “перформанс”.

Висенето на куки беше другия забележителен момент от програмата, но честно казано не е моят стил на забавление … иначе приятелите и някои хора от форума се забавляваха …

А сега да поговорим за по-големия списък: Какво не ми хареса …
Започваме със заведението. Самото заведение не беше подходящо подбрано. Сцената беше точно срещу бара, което прави събирането на публиката така, че да се вижда почти не възможно … ние бяхме леко в страни и никой от нас не искаше да се вре в тарапаната … за това и гледахме от страни. Самото заведение беше леко безумно. Голи стени, шантав подбор на мебели, шантаво осветление … а да … и при опита да купя мартини ми казаха, че днес не предлагат … WTF? Споменах ли осветлението? Разноцветно … и насочено в страни от сцената … впиващо се в погледите на хората …

Нека продължим на татък – лично на мен музиката не ми хареса, поне тази пускана от гръцкия DJ … просто не е моя тип музика …

Друго за което ми стана неприятно: организаторите бяха позволили свободното снимане. Не ми се струва правилно, макар че повечето хора да приемаха това като някакъв вид маскен бал или причина да изкопаят кожата и лака, но имаше и хора за които снимките не биха били добре дошли.

Самото мероприятие представляваше една много пъстра смесица: емо, гот, метал, даже малко steam punk се промъкваше на места … това обаче което ми направи впечатление, че фетиша беше превърнат в нещо … пошло. Нямам просто друга дума … бррр … тук изобщо не говорим за това, че 85% от присъствалите там най-вероятно не знаеха какво значи символа който висеше над сцената … дори не говорим за доброволност …

И като заговорихме за доброволност – някаква девойка, облечена в розово-черен корсет се разхождаше с някакъв много измислен cat-o-nine и биеше случайни хора … направи грешката да ме цапне и мен … първия път я набих със собствения и камшик, но втория път ме предизвика с репликата, че са я набили по-добре от мен и то с нагайка, за това и я запознах с правилния начин за бой – с длан … на 4-я удар вече бягаше …

Но да продължим на татък.

Самата програма включваше 4 елемента – за 2 вече казах (връзването и висенето на куки), другите 2 обаче … нямам думи.

Първото бяха девойки, които дефилираха с костюми на Gorgon и се опитваха да правят нещо, като … ами като нищо … в някакъв момент се капеха с восък, но от нискотопими свещи и то от 30 санта разстояние … (за да изясня, когато стигне до долу, тази капка е със стайна температура и единственото нещо, което я държи течна е това, че е нямала време да стане твърда … да, знам че не трябва да очаквам от девойките повече, страх ги е от болката и така на татък … но моля ви се … това си беше смешно.

Другата “изненада” в програмата беше “еротично шоу” от привързан към латекса модел … съжалявам но наистина повече ми хареса порното, което прожектираха на стената …

Въпреки всичко, общата ми оценка е по скоро положителна. Хората се бяха по отпуснали … приемаха нещата, които се случваха много по-нормално … и въпреки, че можеше да се направи по-добре, като за първи път не беше зле.

А вашите впечатления, ако сте били там, какви са?

О! И между другото сериозно си търся партньорка с която да се поупражнявам и да си върна формата с въжетата … не може този да е по-добър от мен и това си е. Офертата не включва секс, а само израз на един много специфичен вид изкуство …

Ваш,

Lucifer

P.S.: И най-отговорно заявявам, че имам намерение да организирам нещо по-добро …

Снимки: Sid

Бихме ли спрели да пиратстваме, ако имаме качествена и не скъпа алтернатива? Ама честно?

И да и не.

Лично аз нямам никакъв проблем да плащам някакъв месечен абонамент. Не съм чак такъв маниак на тема филми или музика, за да искам да ги притежавам. В последно време съм почнал да ползвам все по-често Groovshark – online player, който ти дава възможност да слушаш музиката от неговата база, а ако ти хареса, можеш да си я купиш. Дали съм си купувал музика? Честно казано – не. Мога да мина и без нея. Дали бих си платил за филми? Лично аз – честно казано зависи.

На няколко пъти споменавам един икономист – Тим Харфорд, с чието творчество ме запозна една много скъпа приятелка, та той много добре обяснява моето поведение и поведението на повечето хора, които “пиратстват” (не можете да отрчете че всички ние пиратстваме, нека не се лъжем) – приоритети. Всеки сам решава, дали стойността на дадена услуга или стока отговаря на нуждата или желанието от нея. Та за това и зависи дали бих си плащал за филми. Ако плащането не ми създава трудности и цената не е висока – с най-голямо удоволствие. Тук идва и въпроса, кой колко би желал да даде. Аз лично не мисля че бих се разделил с повече от 10-12 долара на месец, за да гледам най-новите DVD-та. Не гледам по толкова много филми. Обективно погледнато често гледам отново едни и същи неща.

Това е моята граница.

Нямам проблем да си плащам, но честно казано за какво са ми 500 DVD-та на цена от по 8 – 10 долара всяко? Сериозно? Неудобно е. Много неудобно. Виж, да ги гледам от Интернет … да, защо не? Някакъв нисък месечен абонамент, който да ми позволява “да взимам филмите” за гледане … Ето, дори Love.net се разпространява по подобен начин – SMS за 2.40 лева и имаш достъп до филма за 24 часа (един от тея дни като си взема телевизор в новия апартамент смятам да ги дам). Но какво пречи това да се направи в по-голям мащаб? Нищо. Дори вече е направено – до колкото знам Netflix е точно такава услуга. Срещу някаква месечна такса ти дава достъп до филмите, които желаеш да гледаш.

Тук обаче наистина трябва да се помисли сериозно – ето, аз казах своята цена. Не съм готов да дам повече от това, но това е просто защото не съм такъв киноман, но да кажем, майка ми е болна на тема филми и един човек като нея, сигурно ще е готов да даде малко или много повече, както казах – въпрос на приоритети.

Такава е ситуацията и с музиката. На скоро бях прочел статия, че всъщност най-големите пирати в музикалната индустрия са не друг … а звукозаписните компании (изненада а?). В повечето случаи авторите получават съвсем малко за своя труд. Някъде бях чел една кратка сметка направена от музикант. Честно казано статистиката и сметките които показваше бяха умопмрачителни. Но честно казано не бих си плащал за музика. Не мисля, че музиката ми е толкова важна или мога да слушам радио. Както казах – въпрос на приоритети.

Всеки от нас сам си избира дали да плати или не. Аз лично не съм спрял да ходя на кино, защото гледам пиратските филми, дори напротив – гледайки един филм знам дали си струва да отида да си дам парите …

Ако има алтернатива – бих си плащал, но бих плащал моята цена. Просто толкова ми се струва, че струва … а това както знаем е най-големия проблем на всеки икономист – да реши каква е правилната оптимална цена за всеки или поне за повечето клиетни, така че съотношението цена – услуга да се струва изгодна и за двете страни …

Ето че има алтернатива … остава някой да я направи …

Въпроса е …
Вие бхте ли си плащали за филми или музика?

Ваш,
Lucifer

Photo: http://www.flickr.com/photos/pugno_muliebriter/

Да, такива услуги като MegaUpload или RapidShare, са удобни ако искаш да разпространиш нещо, което трябва да е достъпно до по-голямо количество хора, но не разбирам как средни и големи компании инвестират в облачните услуги, надявайки се на тези имагинерни 100% достъпност на важна информация … честно казано нито в DropBox, нито в Box.net, някога съм държал нещо изключително важно: някой и друг не публикуван материал за блога, някоя и друга книга, която да ми е достъпна, ако го закъсам за четене. Да вярно е че аз самият си падам леко параноик и се опитвам да се измъкна колкото се може повече от зависимостта към облака. За това и не разбирам как може някой да разчита на облака за друго, освен за спомагателна система.

В някаква статия четох, че имало клиенти на MegaUpload, които използвали акаунтите си за бизнес. Това ми прилича на историята, за която прочетох покрай падането на S3 облака на Амазон, миналата година. Тогава някакъв човечец се жалваше, че бил качил базата с информация на някакъв медицински application, който събирал информация от пейсмейкърите на пациентите си и при падане на облака, загубил достъп до тази информация и самата програма спряла да съобщава за проблеми с апартчетата. Още тогава се чудех колко прост трябва да си, за да довериш mission critical информация на облака и то на облак, над който нямаш никакъв контрол.

В днешно време, все повече хора използват облаците, като им доверяват все повече и повече от информацията си, но някога замисляли ли сте се, точно колко е сигурно това което правите?

Преди няколко месеца беше избухнал скандал с DropBox, защото по някаква неясна причина бяха оставили акаунтите на няколко десетки хиляди свои потребители незащитени. Тоест всеки можеше да влезе в акаунта на друг … и то в продължение на часове, ако не и на цял един ден. И това, само няколко месеца, след като бивш служител на компанията разгласи, че администраторите могат свободно да разглеждат съдържанието на потребителските профили, които според общите условия са неприкосновени, а според поместената на сайта им информация са и криптирани.

MegaUpload и RapidShare са два от най-големите сайта за свободно споделяне на информация, в някои случаи – в нарушаване на лицензните споразумения на тази информация, но какво дава право на ФБР да затваря целия сайт? Нима според the safe harbor rule, което съществува в американското законодателство, MegaUpload не е просто медия за споделяне? Един от основните доводи за затварянето на този сайт са “не достатъчно положени усилия за пресичане на пиратска дейност” … WTF? До колкото знам MegaUpload са дали достъп до специален tool на всички притежатели на авторски права за да могат да премахват съдържание, което е тяхно … като освен пиратско съдържание, правоносителите не са се спрели да унищожават и неща за които не държат права, като например съдържание с отворен код или използващо CC лиценз, който позволява свободното споделяне (ако не ми вярвате – питайте google (случката беше нещо от сорта на Megaupload sues Warner bros)).

И какво се получава на края?

Един сайт като MegaUpload бива затворен въпреки, че самият той е само среда за разпространение, а собствениците му дори дават необходимите инструменти на собствениците на авторски права да си ги защитават. Това драги ми приятели, вече е цензура или ако не цензура, то поне защитаване на корпоративни интереси. Собственика на MegaUplоad имал 12 мерцедеса … халал да са му – неговия сайт сигурно прави няколко милиона долара оборот и предоставяйки не друго … а услуга! Подчертавам УСЛУГА!

А какво става, ако това се разпространи?

В момента в box.net акаунта ми има една книга по акупресура, за която нямам права да използвам (да, изпиратствал съм я), но също така имам и домашни, статии и неща, които ако не са мои, то поне не нарушават ничии права. Познавам хора, които си държат музиката в облака … нима следващата стъпка е да започнат да затварят облаците? Защото ние все пак държим нелицензирани копия на тази информация.

Аз бих казал – спрете цензурата … ама кой ли ме слуша … мога само да съм доволен, че съм се родил в Европа и още повече в България, където Интернет, въпреки че го подслушват си е свободен.

Ваш,

Lucifer

След много бърза и приятна онлайн процедура по заявяване визитките бяха поръчани. moo.com взима информацията ви от вашия Timeline, като взима Cover photo-то ви и профилната ви снимка …

Тъй като съм скръндза, казах че искам безплатната доставка и системата ми каза, че ще пристигнат към 13.02 … няма проблем. Поръчах си ги на работа, защото преди време пощите ми бяха загубили един пакет от dealextrme и ми трябваше 1 година за да оправя бакиите с ония 20 долара …

Вчера дойдох на работа … и о изненада!

Пристигнали са!

Моите 50 броя специални, facebook визитки!

Идват опаковани много семпло и сигурно (не снимах опаковката, защото бързах да я отворя). На кутийката има свежия син стикер на който се мъдри Facebook, а под него “Yay! They’re here.”.

Това което наистина ми харесва в moo.com е това, че са супер свежи. Дори mailing robot-а им (програмата, която ви държи в течение за вашата поръчка) е тотално не сериозния бот. Писмата от него гласят нещо от сорта на:

“Здрасти, поръчката ти е изпратена. Ако имаш някакъв проблем или не яснота, моля те, не пиши на мен. Аз съм прост mail робот, програмка, която трябва да те уведоми. Свържи се с моите стопани на (някакъв адрес)”.

На кутийката има много приятно семпло съобщение, което гласи, че визитките са отпечатани на хартия направена от дървета във възобновяема гора, каквото и да значи това.

Печатът както и хартията са наистина добри. Останах очарован от качеството и на двете, дори обмислям следващата партида на личните си визитки да ги поръчам от тях, въпреки, че ще ми отнеме двойно повече пари и тройно повече време. Самият им сай прдлага множество дизайни, както и възможността да си направите собствен, ако това което желаете го няма. За моя радост на последното #TBB ми обещаха да се занимаят с дизайна на визитката ми и ако стане смятам наистина да обмисля печата в moo.com

Самата поръчка става много лесно, а до колкото знам е и още валидна – активирате си Timeline, слагате си Cover photo и профилна снимка, попълвате телефон, отваряте си профила, давате на About и натискате на малката иконка точно до Contact Info. По време на поръчката имате възможност да промените много от аспектите на картичката – телефон, месторабота, телефони … само снимките и Facebook адреса си не можете да промените, а това което получавате … ами зависи само от това какво сте избрали като снимки.

Наистина ми харесва как се получиха и смятам да си ги пазя …

Въпроса е: “А ти взе ли си безплатните визитки от Facebook и moo.com?”

Ваш,

Lucifer

Добавено в 09:12 – Явно вече доставката не е безплатна. Явно промоцията е била само за началото … съжалявам хора, който намазал – намазал.

Да започнем с лесната част – какво е Session Hijacking?

Най-просто обяснено – хакера се представя за вас пред сървъра. Не ви краде паролата, защото това е трудно. Просто прихваща заявките към сървъра с който комуникирате, копира вашия уникален ключ и информацията във cookie-то на сайта, които се използват за комуникация след първоначалния hand shake (размяна на пароли), инсталира ги на своя browser и се представя за вас.

Хубавата страна на нещата е че не може да ви изтрие профила или да ви смени пощата или паролата. Не може да направи нищо, което изисква да въведе паролата ви, защото не я знае.

Лошата, поне когато става дума за Facebook – може да разгледа снимките ви, тези на приятелите ви, да ви прочете кореспонденцията, да пише по стените ви и по тези на приятелите ви … може да разбие личния ви живот, ако сте толкова на вътре във Facebook.

Как да се предпазим?

Има 2 основни метода, като тук говорим само за Session Hijack.

1. Нямай доверие никому!

Това е най-простия метод. Избягвайте да се логвате в профила си през обществени мрежи или мрежи, които не са във ваш контрол или не са на ваши приятели. Всяка обществена мрежа е потенциална опасност, особено ако достъпвате важни ресурси. За това и винаги когато използвам отворени обществени мрежи използвам SSH Tunels.

2. Facebook Security

Колкото и да е странно, Facebook ви е дал много приятна функция, която се активира за 3 клика: Account Settings -> Security -> Secure Browsing.

Искам да ви предупредя, че разрешавайки Сигурно Браузване или както там е на български, няма да можете да използвате повечето Facebook игри. Flash не работи както трябва през https …

Имайте предвид, че няма такова нещо, като непробиваема защита, но това ще ви даде една допълнителна сигурност срещу такива малки и неприятни трикове като Session Hijacking.

В заключение

Нямам абсолютно против да не си активирате SSL -а. Нямам нищо против да ви ровя в профилите, без дори да се опитвам. Че за какво да имам? Такива хубави момичета има из тоя Facebook … а сега сериозно – поне бъдете някакво предизвикателство. Не да отида в заведение и да си подбера 15 профила и да си ги джойнна … или това трябва да почна да правя? Да ги добавям към страницата и да им пускам съобщения да си активират

Преди около 2 седмици Малкия PRинц – Боби се избъзика в Twitter, че ме е видял да отивам на блогърски. Това е есето, което ме накараха да напиша на следващата седмица. Днес видях, че оценката е излязла, за това смятам да го споделя с вас. Ще се опитам да не го променям много, но има нужда от развитие, просто на ръка не ми се пишеше. Отвикнал съм.

Свобода …

Свободата да твориш, работиш и да се развиваш. Свободата, която имаме, но и която нямаме, защото сме свободни само в границите на обществото в което живеем. Свободата да мечтаеш за това, което желаеш, но само ако е морални обществено допустимо. Свободата да бъдеш това, което искаш, но само ако е в обществените норми.

Всички ние сме свободни … и всички сме роби.

Модерното общество се гради върху свободата, то ни дава свободата да работим и творим за себе си. То, обществото, пази свободите ни, ограничавайки, дори понякога възпирайки, закона на джунглата . Дава възможност на “слабите” да оцелеят (социални помощи, здравеопазване, законност), помагайки им да намерят своите сили и да развият талантите си. В един идеален свят, това би било най-великото благо, но за съжаление не живеем в такъв. За съжаление, в днешния свят, свободата се бърка със свободия и благата на обществото ни се израждат в проклятие. Има цели прослойки, които съществуват на социалните помощи, отпускани от това общество, не защото нямат работа, а защото смятат, че обществото им е длъжно, само защото са част от него. Обществото, което ти дава свободата да се развиваш и работиш, иронично ти отнема тази свобода, налагайки своите правила – закони и разпоредби, границите, данъци и може би, най-вече морал, налагайки какво е правилно или не.

Всеки един от нас има своите мечти. Всеки от нас ги преследва. Всеки от нас е свободен да мечтае и да иска да постигне мечтите си – всеки от нас е свободен да лети … стига полетът му да не противоречи на обществото и морала. Тези велики освободители и тирани.  Всеки от нас е свободен да мечтае за любов, но когато тази любов не е “обществено прилична”, например: еднополови двойки, двойки с голяма възрастова разлика, а до скоро (на места – и все още) и двойки от различни раси, бива заклеймен, на моменти дори наказан от същото това общество, което му дава правото да е свободен,

Ние сме това, което сме. Нищо повече, нищо по-малко.  Имаме свободата да сме това, което сме, но само до момента в който се сблъскаме с неразбирането, с неприемането и по-лошо: нежеланието за приемане и разбиране, в хората срещу нас. Имаме свободата да сме това, което сме, но я отказваме на другите. Ние, всеки един от нас, отказва някаква свобода на другите (дискриминира): дали ще да са с друга сексулана ориентация или със странен фетиш, дали ще са от друга социална категория или от друг етнос. Поради тесногръдие, глупост или дори заради вътрешна борба, отказваме свободата на другите, докато изискваме и настояваме за своята.

Какво правим със свободата, която имаме?

Борим ли се за нея или се отказваме от нея? Дали я въздигаме на пиедестал или я потъпкваме?

Ние притежаваме част от собствената си свобода – онази само малка искрица със самите нас,  която ни определя. Но по-важното е, че държим свободите на другите в ръцете си и не трябва да смачкваме техните, опитвайки се да сграбчим своята.

Аз останах достатъчно доволен от това как се получи. По принцип съм отвикнал да пиша толкова дълги неща на хартия с химикал (дори ръката ми на моменти се схващаше), но си мисля че се получи приятно. И при оценката, която получих …

Ваш,

Lucifer

Обявявам конкурса “Садист си търси жена … или приятелка като за начало”.

Условия …

От кандидатките се изискват няколко прости нещица:

1. Да е сексапилна. Не държа да е красива, защото красива е много разтегливо понятие, но да има извивки и да хваща окото …

2. Да обича секса, нимфоманки за предпочитане. Все пак аз съм изразено сексуален типаж …

3. Да носи на болка. Не забравяйте моля условието – САДИСТ.

4. Да е пластична и гъвкава. Обичам да връзвам и трябва да практикувам с някого, нали така?

5. Да не мрънка като кръшкам. Аз не си падам много моногамен и обичам да се заглеждам.

6. Да си пада поне малко geek, че да не се плаши от темите за които говоря на маса.

А какво предлагам?

1. Качествен секс. Мога да предоставя референции от бивши сексуални партньорки.

2. Да не и оставям никакви трайни белези, не зависимо от практиките и техниките които прилагам.

3. Да не мрънкам, ако или по-скоро когато кръшка.

4. Да и готвя от време на време. За готварските си умения също мога да приложа референции …

5. Богата обща култура и фантазия, била тя сексуална или не.

Заинтересувах ли ви?

Не бързайте толкова. Има и възрастово ограничение:  от 18 (няма да правим не законни неща де(само някой да е посмял да се избазика с мене по този повод)) до 30.

Кандидатките могат да изпращат снимки, автобиографии и мотивационни писма на mail-а ми.

Имайте предвид, че ако не можете да го намерите, значи не покривате точка 6 от изискванията … но за това мога да направя изключение – пишете един коментар и ще ви го пратя.

С одобрените по документи ще се проведе събеседване …

Ваш,
Lucifer

Понякога ми се иска да не бях такъв. Да ги нямаше тея mood swings, когато съм изморен и да не си задавах екзистенциалните въпроси, които тровят умореното ми съзнание … но за съжаление не става. Всъщност нямам причина да се разочаровам и да губя смисъла на нещата, защото всичко се развива благоприятно за мен, но понякога наистина ми се иска да мога да се предам и да не се опитвам винаги да владея ситуацията, да се оставя по течението и да се оставя на живота да ме понесе … колко по-лесно би било … но някак не ми се отдава … дори когато сякаш нямам сили да стискам Живота в мъртва хватка, опитвайки се да се наложа, все от някъде намирам резерви … резерви за които самият аз не знам, може би за това и са ми странни тези, които се оставят по течението … които са изпуснали юздите на собствения си Живот и се носят на където ги отнесе.

Не мога така. Винаги съм твърдял, че има начин да се направлява това което се случва. Дори да се наложи да хвърлиш всичко, което имаш … дори да е напразно, поне ще знаеш, че не си се дал без бой. Не си се понесъл по течението. Някак си не разбирам хората, за които „Така ми било писано” е оправдание. Майната му на писаното. На мен може да ми е било писано всичко, но знам че каквото съм постигнал, съм го постигнал драпайки със зъби и нокти. Винаги съм смятал, че наистина е по-добре на края на земния си път да не съжаляваш за твърде много неща, които е можело да направиш или да се чудиш какво би станало, ако нещо не се е случило по този начин. Лично аз не мисля, че бих съжалявал за много от нещата, може би само за няколко неща, които е можело да направя по на време (например да тръгна след някого, кокгото оставих да си тръгне без да му кажа … ), но няма значние … стореното – сторено.

Понякога, в моменти като този, когато наистина имам нужда от малко повече почивка … когато съм на края на физическите и психическите си сили, ми се иска да съм малко по-просто устроен. Иска ми се нещата да бяха прости покрай мен и да не се налагам да полагам толкова сили за да се боря със самият себе си … само за да бъда себе си.

Понякога просто трябва да напиша това, което ми се върти в главата и да го споделя със света, дори да е несвързано, дори никой да не разбере, самият акт на това, че е там някъде … написано и го има, ми помага да не ме притиска толкова силно.

Дори аз имам своите демони, а такива излияния са моят начин да се преборя с тях.

Ваш,

Lucifer

В единия случай, девойката ми се оплакваше, че била загубила контрола над ситуацията, защото след като цяла вечер се противяла на това да свали дънките и сексуално боричкайки се със субекта, за който иде реч, го наградила с handjob. Човека “гръмнал” и я опръскал цялата, което я принудило да мине през банята и да му се покажа, излизайки от нея, в цялото си величие (а повярвайте ми, тялото и е много яко).

Другата случка беше на скоро. След странния въпрос какво би задържало вниманието ми за нещо повече от секс или play се заговорихме и девойката се оплака, че успяла да побърка сексуално някакъв младеж, който се представял за много вървежния, като го направила съвсем съзнателно и най-накрая не му пуснала.

Контрол …

Много ми е интересна гледната точка на жените и в двата случая. И двете дами си мислят, че са изпуснали контрола над ситуацията, защото били жертвите, давайки някакъв сексуален отдушник на младежите. Едната, защото най-накрая си свалила дънките, другата защото накарала един мъж да я желае … WTF?

Използвам двата случая, само като пример и искам да ги разгледам от доминиращата страна. От страната свикнала да контролира нещата. Смятам да разгледам двата случая по отделно. Имайте предвид, че описанията горе са сбити и съм предал същественото.

Контрол …

Винаги съм твърдял, че контрола идва първо от нас самите и възможността да се контролираме, а после го протягаме в контрола си над другите и ситуациите в които попадаме …

Добре … но защо девойката в първата ситуация има контрол, след като цяла вечер се е опитвала да не се съблече, а най-накрая го е направила? Нима това не е … загуба? Въщност не, защото събличането е по нейни условия. Но нека се върнем 2 стъпки на зад. След цяла вечер възбуждане и сексуална игра, тя го награждава (от където и да го погледнете си е така) … и той избухва … Мъжете ще ме разберат – цяла вечер надървен … с пулсиращата мисъл за секс в главата ти … БУМ! Удоволствието е невероятно, ефекта – показателен.

От чисто психологическа гледна точка, това си е показателно доминативна позиция за жената – представете си го: момче/мъж, възбуден до полуда. Жената го е хванала за члена … той със свалени гащи, тя напълно облечена … Всеки има този малък момент да се разкрие пред друг човек, да бъде гол и да покаже слабините си, а в този случай е по-лошо – другия човек е напълно облечен. Красива жена, с която искаш да спиш. Която цяла вечер се опитваш да изчукаш … а сега си полугол и тя те държи за патката? Трябва да си сигурен в себе си на съвсем различно ниво, за да не се усетиш подчинен от нея. Тук не говорим за свирка, където жената е в подчинената роля и колкото и да е облечена е на колене, а за това една напълно облечена жена да те е хванала за подробностите … прибавете към това и физиологичното … освобождаване на напрежение … с такава сила. Чисто психологическия момент – тя ти е доставила такова удоволствие и то запазвайки пълния контрол над ситуацията. Ти си слабия, защото дори не си успял да я накараш да се съблече … да видиш “слабото и място” … и тя ти доставя такова удоволствие, че избухваш … от където и да го погледнете, тя го е хванала за топките … предполагам и буквално.

И тук идва следващия момент, за който тя се притесняваше – това, че я изпръскал и тя се е съблякла за да се изкъпе и му се е показала в цялото си величие … Това е може би дори още по-голям пример за контрола на ситуацията. Погледнете го така – той я е изцапал. Неговото удоволствие за нея не е нищо повече от мръсотия. Баня, символ на почистване и после демонстриране на едно тяло, чисто и ухаещо на сапун … което му е отказано. Познавам я и знам как носи голотата си … тя не е от жените, които се срамуват от тялото си. Много добре знае какво минава в главата на мъжете като я видят така … за нея мога да използвам израза “носи голотата си, като най-прекрасна рокля”. И тази голота, това тяло, което обещава секс … го отказва. Аз тук виждам една от най-силните форми на контрол, за които се сещам. Това е похват, който използвам от време на време.

Във втората ситуация говорим за един сексуален контрол над ситуацията, който е не толкова сексуално изразен. Един женкар (освен, ако не се прави на такъв) е свикнал да изважда жените от равновесие. От опит знам, че най-лесния начин да преспиш с една жена е да я възбудиш (това се отнася и за нас мъжете де), но такъв ли е случая?

Не.

Позициите са разменени. Вместо да докара момичето до сексуална полуда, младежа получава доза от собствените си номера – бива накаран да точи лиги и да иска нещо, което му е отказано. Тук дори няма да обяснявам, защо девойката е в пълен контрол над ситуацията.

Аз лично много обичам тези игри на контрол. По принцип повечето от нас ги играят без да осъзнават, но аз лично обичам да ги докарвам до съвсем различни нива – сексуална възбуда на обществени места, да накараш партньорката си да забрави, че около вас има 20 човека, които ако не знаят, то поне предполагат какво правиш и да я накараш да свърши … и така на стола си … пред всички хора около масата в заведението …

Контрол …

Това, разбира се, е моята собствена гледна точка … не знам при вас как е.

Ваш,

Lucifer

Знам, че може би ви звучи странно за някого, но комплексите и пороците са може би най-силните оръжия, които имаме, ако знаем как да ги обърнем в наша полза … всички ние си ги имаме. Всеки един от нас има нещо, което не харесва и което го спира да “Бъде човека, който трябва да бъде”. Дори аз. И да и не …

Погледнете го от тази страна – аз съм мързелив, за това когато правя нещо го правя така, че да работи без поддръжка … за да мога после да се наслаждавам на свободното си време, което иначе трябва да отделя за да оправям грешките допуснати в началото.

Лаком съм и се наслаждавам на добрата храна, за това се научих да готвя и мога да заявя, че готвя добре (добре де … на Нова година нещо не стана, но дори най-добрите допускат грешки).

Но както казах, един от най-големите ми недостатъци е и основно мое предимство – горделив съм. Горд и горделив по-скоро. Гордея се с това което съм и това което съм постигнал и не позволявам на никого да се подиграва или да ми се налага. Знам, понякога това може да ми изиграе лоша шега, но по-често ми помага. Използвайки гордостта си, се натискам да поема контрола над ситуацията. Вярно е че това ме прави много лош отборен играч и трудно се справям когато някой се опитва да ми се наложи без право.

До момента никога не съм допускал някой да ми се качва на главата, когато става дума за неща в които ме бива и в които съм убеден, че съм добър. Това е лошо, когато средата в която си е изпълнена с гъзолизци, но за моя радост не работя и не живея в такава. Все още обаче се намират хора, които бъркат това, че говоря тихо и спокойно с някаква изразена съзнателна или не подчиненост.

Голяма грешка.

Това, че не викам и не избухвам толкова лесно и когато избухна се успокоявам бързо е израз на това, че знам точно до къде се простират възможностите си. Не избухвам и не прахосвам сили да се ядосвам, защото в това няма смисъл. Тих съм и спокоен, но имам лошия навик винаги да правя каквото смятам за правилно. Понякога може да изглеждам нерешителен, но това е само защото мога да си го позволя или не съм съвсем сигурен в действията си, но моля не го бъркайте в несигурност в самия себе си.

На скоро, по повод мои действия, които не се харесаха, човек който ме познава ми каза, че отсрещната страна искала да се извиня, но с коментара “само, че не са познали!”. Когато трябва да се извиня за нещо което съм направил, го правя, но никога не се извинявам за неща, които е трябвало да направя и са били правилни, дори и само според мен самия. Наистина не са познали. Нямам намерение да се извинявам, на някой, който не знае в какво се състои това, което правя. Няма да се извинявам на човек, който не разбира и няма никакво право да ми се налага. Както аз не се налагам в неговото професионално поприще, така и той може да ми целуне задника в моето.