Съкровища от детството …

На скоро се замислих за нещо свързано с пари и придобивки, вече не зная и за какво, но тези мисли ме наведоха на друга мисъл. Помните ли времето, когато едно от най-големите ви придобивки бяха картинките от дъвки „Турбо”? Или колекцията ви миришещи картинки? Или книгите-игри? Когато колко си богат не се измерваше по парите, които имаш по сметки или жилището в което живееш, а по къде, къде по-тривиални неща, като например, че „имаш заменящ номер 12 от „Турбо”, ама от старите”.

Интересно ми е – помните ли различните си мании?

А какво ще кажете, ако ви кажа, че в нас си пазя всички картинки от „Турбо”? Не знам къде са, но знам, че сигурно за 15 минути в стаята си ще ги намеря …

А моите съкровища?

Някога, за всеки съкровищата бяха различни …

Я да видим дали ще си ги спомня всички …

Вече споменатата колекция от дъвки „Турбо”, която е тотално непълна. В момента трябва да се намира в един ботуш на Дядо Коледа – стара играчка, която трябва да е някъде на рафта ми …

Пазя си и друго съкровище – цялата ми колекция „миришещи картинки”. За по-малките от вас, които не са запознати с това „произведение” на градския фолклор (специално за Варненския, не знам за другите градове) – някога, много отдавна (преди 15-16 години) за първи път по книжарници, павилиончета и всякакви магазинчета се появиха тевтерчета за писане, които имаха на тях някаква картинка и на всичкото отгоре бяха ароматизирани (в 80% от случаите миришеха на мастилото). Де що дете имаше, поне в моя квартал, се беше вманиачило да събира и да ги колекционира … Имаше номерирани, имаше със супер герои, имаше всякакви. А да имаш корици … леле. И до сега най-ценното ми такова листче, е малко, невзрачно, (няма да ми се смеете) розово, но с миризма на роза и с нарисувана бледа роза на него.

Първото ми и единствено LEGO може да бъде открито, ако някой реши да направи разкопки из криптата за минало, която се води мой шкаф. Някъде там, подредено, стои едно малко космическо корабче, с пилот, двигатели и опашка … което за няколко завъртания и промяна на местата на няколко елемента се превръща в дракон …

Там са и разни други, малки и не толкова малки съкровища на детството ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомянм различни далечни и весели спомени – магнити, които движехме под масата за да стряскаме другите седящи на нея, един стар метален орел, орнамент от отдавна захвърлено портмоне, който прилича на значка на ФБР от като по филмите.

А от „по-новата” ми история (11-12 години назад) можете да намерите книгите-игри, стратегическата им разновидност, дори почти всички броеве на Мега-Игра (после превърнало се в списание МЕГА). С някои не съм готов да се раделя дори сега, както се оказа днес – майка ми, ми предложи по телефона да ги дадяла на кварталното читалище …  някак си не ми се иска … поне не и всички … все още има такива, за които се сещам от време на време.

Там някъде има и спомени от гимназията – огромна колекция вестник „Компютри” и списание „Хакер” … помните ли ги? Мисля, че още от време на време се появява по бутките за вестници … там научих първите си команди за *NIX базирани машини, от там са и първите ми истински уроци по Windows … от там започна мечтата ми да се занимавам с компютри, която в момента и изпълнявам …

Да, знам, че това е поредното доказателство, че не съм съвсем „у ред на последния етаж” и че ме перат лимките, но спомените от детството са хубаво нещо, а тези които можем да докоснем, са още по хубаво нещо … та за това и си ги пазя.

А какви са вашите съкровища от детството? Какви „трофеи” сте пренесли през годините на порастване и израстване, за да ви носят спомени?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Забележете, че дори не споменах торбата с порно-списания и скритите порно касети, за които майка ми ми припомни къде съм скрил.