Да започнем с лесната част – какво е Session Hijacking?

Най-просто обяснено – хакера се представя за вас пред сървъра. Не ви краде паролата, защото това е трудно. Просто прихваща заявките към сървъра с който комуникирате, копира вашия уникален ключ и информацията във cookie-то на сайта, които се използват за комуникация след първоначалния hand shake (размяна на пароли), инсталира ги на своя browser и се представя за вас.

Хубавата страна на нещата е че не може да ви изтрие профила или да ви смени пощата или паролата. Не може да направи нищо, което изисква да въведе паролата ви, защото не я знае.

Лошата, поне когато става дума за Facebook – може да разгледа снимките ви, тези на приятелите ви, да ви прочете кореспонденцията, да пише по стените ви и по тези на приятелите ви … може да разбие личния ви живот, ако сте толкова на вътре във Facebook.

Как да се предпазим?

Има 2 основни метода, като тук говорим само за Session Hijack.

1. Нямай доверие никому!

Това е най-простия метод. Избягвайте да се логвате в профила си през обществени мрежи или мрежи, които не са във ваш контрол или не са на ваши приятели. Всяка обществена мрежа е потенциална опасност, особено ако достъпвате важни ресурси. За това и винаги когато използвам отворени обществени мрежи използвам SSH Tunels.

2. Facebook Security

Колкото и да е странно, Facebook ви е дал много приятна функция, която се активира за 3 клика: Account Settings -> Security -> Secure Browsing.

Искам да ви предупредя, че разрешавайки Сигурно Браузване или както там е на български, няма да можете да използвате повечето Facebook игри. Flash не работи както трябва през https …

Имайте предвид, че няма такова нещо, като непробиваема защита, но това ще ви даде една допълнителна сигурност срещу такива малки и неприятни трикове като Session Hijacking.

В заключение

Нямам абсолютно против да не си активирате SSL -а. Нямам нищо против да ви ровя в профилите, без дори да се опитвам. Че за какво да имам? Такива хубави момичета има из тоя Facebook … а сега сериозно – поне бъдете някакво предизвикателство. Не да отида в заведение и да си подбера 15 профила и да си ги джойнна … или това трябва да почна да правя? Да ги добавям към страницата и да им пускам съобщения да си активират

Да започнем с няколко лесни постановки:

1. Забравете IE.

Да. Знам, че много хора го използват, но това  не  е добра идея. Свалете си Firefox или Chrome или Opera (аз това съм ползвал и с това мога да ви дам съвети). Всеки от тези browser-и има едно малко предимство – “Анонимно сърфиране” (в FF) или “Инкогнито” (в Chrome), не знам как е в Opera, но и там знам, че има такова.

2. Поща.

Имам позната, която така си прави регистрациите, че никой не може да свърже името и с ника и. Регистрирала си е две пощи и ги използва за различни цели. Това не е лоша идея.

3. Лично пространство.

Макар вие да спазвате личното пространство на хората, които ползват вашия компютър, някой може и да не го прави, за това много внимавайте със снимките и като цяло информацията, която държите там. За предпочитане е да не държите нищо което могат да използват срещу вас или което може да навреди на някой. Лично при мен всички компромати са добре защитени или на криптирани дискове, или в криптирани контейнери от рода на обяснените по-късно.

4. Използвайте антивирусната и firewall-а както трябва

Една добре update-вана антивирусна и един добре конфигуриран firewall могат да ви спестят много проблеми.

5. Проверявайте работещия на машината software

Добре е да си пускате от време на време TaskManager-а или по добре да си сложите ProcessExplorer от Sysinternals пакета. Може да ви звучи на китайски, но скоро ще се научите кое не трябва да спирате и кое трябва.

6. Нямайте доверие никому!

Това е може би най-важната точка. Не позволявайте други хора да работят във вашия акаунт или с административни права на вашия компютър! Ако трябва да седнат им създайте един ограничен Guest акаунт и да се забавляват!

Това са основните правила, които трябва да спазвате. Има други, които ще подобрят нещата, но целта на този материал е да ви предпази от основните проблеми.

А сега да преминем към частта за напреднали (леко параноични).

Или както обичам да казвам: Елате приятели параноици!

1. Portable приложения.

Каква е идеята? Имате приложение/програма, която работи в така наречения sandbox или пясъчник – среда която е практически заделена само за това приложение и всичко което прави, го прави в пясъчника. Всички временни файлове, история, бисквитки, всичко – се пази в sandbox-a на програмата.

Пълен набор такива неща можете да намерите на www.portableapps.com

2. Криптиране

Помните ли старите програмки за заключване на папки? Е, това е малко по-добро – използвайки последните достижения на информатиката можете да направите непрочетими, заключени с парола части от работната си среда. Папки, флашки, дори цели дискове на компютри. Всичко.

3. Криптирани дискове + Potable Приложения

Какво ли общо могат да имат двете неща по-горе? Преносими приложения и криптиране …

Нека ви дам пример: Криптиран фаил, на флашка, пълен с пълния набор инструменти, програми, пароли и изобщо всичко което ви трябва за работа …

Как ли става?

Лесно.

(тук ще покрия работата с и създаването на тази среда само за Windows (ако сте стигнали до работа с Linux, сигурно знаете хитринки достатъчно за да се опазите))

Стъпка 1.

Сваляме FreeOTFE или FreeOTFE Explorer – и двете ги има в portable версия. (цък) и си създаваме криптиран контейнер с необходимата големина и силна парола. За това, ако желаете ще напиша отделно ръководство.

Стъпка 2.

Сваляме си необходимите програми. Skype. Firefox. Thunderbird … Каквото ви трябва … и си ги слагате във вече създадения контейнер.

Стъпка 3.

Слагате си контейнера и програмата за декриптиране (FreeOTFE или FreeOTFE Explorer) на една флашка или преносим диск и си ползвате тях. По този начин имате едно малко, виртуално швейцарско ножче, което от вън не изглежда на нищо.

4. Друга опция ( за много напреднали или много параноични)

Макар този начин да ви гарантира, че няма да оставите почти никакви следи, не е изключено системата на която сте да има закачени разни малки бубички, като keylogger-и, програми за снимане на десктопа и какви ли не още екстри. За да се предпазите от тези неща има един сигурен начин и това е операционна система на флашка и то само ако имате начин да накарате компютъра да стартира от нея. Има няколко готови Linux базирани проекти, които се инсталират лесно и не се различават чак толкова от средата с която сте свикнали да работите. Аз лично предпочитам Slax, но това е само защото съм гаден върл фен на Slackware.

В някой от следващите дни ще седна да напиша ръководство за използването на FreeOTFE и за създаването на Live дистрибуция, която да носите в джоба си.

Надявам се да съм ви бил полезен.

Ваш,

Lucifer

Това е Yakuake (Yet Another Kuake) – drop-down или “падаща” конзола. Идеята е взаимствана от FPS игрите, където в повечето случаи конзолата пада от горната част на екрана. В Quake серията и Half-Life се извиква с `. Yakuake е KDE базиран проект и като такъв сигурно ще иска някои от библиотеките на KDE, но до колкото знам съществува и Guake (GNOME разновидност).

Защо точно тази програма? Все пак това е само терминален клиент за Linux.

И да и не. Yakukae е винаги активна и достъпна конзола на една клавишна комбинация разстояние (в моя случай Meta+` , за да се придържам към любимите си игри). Клиента позволява неограничен брой сесии под формата на табове, като отделно всеки таб може да съдържа колкото си искате конзоли подредени както ви душа иска. Всеки който му се налага ежедневно да работи с конзола знае колко по-бързо е това от използването на графичните средства. Програмата е винаги активна, за това и не се налага да изчаквате стартирането и, като бонуса е, че ресурсите които изисква са минимални.

Yakuake се интегрира идеално в KDE, запазва глобалните настройки на средата. Поддържа compositing (прозрачности). Има си дори много красива анимация по спускане и отдръпване.

Плюсове:

• бърз конзолен достъп
• табове
• множество конзоли в таб
• Compositing
• Винаги достъпна
• Почти пълен контрол върху външния вид

Лично аз се придържам към вид който е средно изчистен – без много претрупани eye candy, но все пак искам нещо красивичко, за това и Ykuake пасва идеално на работния ми плот.

Можете да намерите Ykuake тук (kde-apps.org)

И официалния и сайт (в който няма нищо) - http://yakuake.kde.org/

Надявам се и тази седмица Geek Time материала да ви е харесал.

Ваш,

Lucifer

Това смятам да е първия пост, от една надявам се дълга поредица. Имам намерение всяка сряда да пиша за собствения си досег с нещо … geek-ско. Било то телефони, софтуер, хардуер или каквото ми дойде на ум …

Май ми стана навик да тествам разни много маниашки неща.

Както споменах в статията за Marauder-a Васи ми даде няколко неща за проба. Освен Мародера, за да го видя как работи под Linux, получих и Razer Tron комплект, за да мога да се изкефя максимално …

Честно казано останах малко разочарован от комплекта на Tron. И мишката и клавиатурата са предназначени за маниаци на тема филма и играта, а аз както можете да се сетите не съм съвсем голям маниак, за това и оценката ми е по-скоро функционална от колкото нещо друго …

Но нека ги разгледаме по отделно.

Мишка Razer Tron с MousePad Tron

Първото нещо, което прави впечатление при докосването до комплекта е … опаковката! Самата опаковка е супер яка – оставаш с чувството, че мишката не трябва да се пипа, а само да се гледа в кутията … истинска красотичка. При отваряне на кутията, ракцията ми беше - УОУ! Като я пъхнеш в USB порта и светва, че и “зарежда” – чува се звук като от отваряне на LightCycle от филма. Дори самата мишка има форма на заветните моторчета. След първото “УОУ”! обаче, се заиграх със самата мишка. Мишката е много бърза (предполагам, че заради високото DPI (и да знам, че има настройки за скорост)) и в същия момент изключително лека. Самият аз съм свикнал мишката ми да се чувства в ръката ми, да тежи едни 100-150 гр. Самият аз използвам лазерна, безжична мишка, която има ергономична форма и много удобно приляга в ръката, и тежи достатъчно за да дава прецизност на движенията. Трон плъхчето, от своя страна е изключително леко, но си мисля, че това си е по-скоро въпрос на предпочитания. Също така и самият корпус не ми приляга толкова удобно колкото ми се иска …

Истинския eyecandy идва обаче, като сложиш мишката на подложката и намалиш светлината … МИШКАТА ОСТАВЯ СВЕТЛИННИ ДИРИ! Супер яко! (жалко, че имам предпочитание към по скромните дизайни). Поиграх си достатъчно с мишката, за да мога да ви кажа, че е супер красива.

Тук сигурно очаквате да ви обрисувам какви невероятни функции има самата мишка (като например промяна на цвета при някакво действие в играта, програмируеми бутони и тн), но за мое най-искрено съжаление продуктите на Razer нямат драйвери за Linux, за това и не успях да ги пробвам напълно, както ми се искаше …

Плюсове:

• Супер фенски дизайн
• Настройка на почти всичко което се сетите за мишката ((800, 1200, 1800, 4000 и 5600 DPI), sensetivity и тн.)(под Windows)
• Feedback
• EYECANDY!!! – оставяната светлинна диря е много яка!

Минуси (поне според мен):

• Липса на Linux драйвери
• Лекотата на самата мишка
• Дизайн на корпуса, който не е един от най-ергономичните

Клавиатурата Razer Tron

И за клавиатурата на Razer Tron, както и за мишката, първото което те грабва е опаковката! И тя, като плъхчето е опакована, за да бъде гледана. Самата клавиатура си е eyecandy от всякъде … сининички ленти навяват мисли за шеметни скорости … Едно хитро нещо, което прави впечатление е, че numpad частта е свободна и може да си я сложите от която страна си искате, което си е много много хитро. Самата клавиатура, както и мишката си имат подсветки, които им придават един чисто … Tron вид … И тя, на гледане обира точките … Изходи за слушалки и микрофон на самата клавиатура … абе красотичка …

И тук идва голямото “НО” – самата клавиатура е неудобна. Клавишите са раздалечени и много повече наподобяват копчета на терминал. Предполагам, че това е търсен ефект, но според мен са се престарали – самите клавиши се натискат и се усещат под пръстите като копчета. Писането е, меко казано, непривично, да не кажа, че е направо неудобно. Освен това са несвойски поставени … Аз съм човек с навици и сигурно, ако работя 3-4 дни на тази клавиатура ще свикна, но в един момент (след поредното “А” вместо “С” или “Caps Lock” вместо “Я”) предпочетох да се върна на клавиатурата на лаптопа. Същия ефект имаше и върху играта ми – използвах Trine, много приятен jump’n'run от Frost Bite bundle-то, но просто не успях да се справя с раздалечените клавиши и лекотата на мишката …

Плюсове:

• Фенски дизайн
• Сменям numpad
• Аудио IN и OUT на самата клавиатура
• Eyecandy
• Макроси (които не успях да пробвам поради Linux-a)

Моите лични минуси:

• Клавиши, които се усещат като бутони
• “Дизайнерско” разположение на клавишите

За накрая:

Дали бих си ги купил?

За мен лично – Не. Не мога да си представя да работя ежедневно на тях. Въпреки, че са фенски, аз имам нужда от функционалност.

Честно обаче са идеален подарък за всеки ваш приятел, който си умира за филмите или играта.

Надявам се лични ми досег с Razer Tron комплекта да ви е харесал, защото за мен беше нещо … специално …

Ваш,

Lucifer

Само още от начало искам да кажа, че не посмях да се “занимавам” много много с него и то не защото не исках, а просто защото за тези 2 седмици почти не ми остана време, за това и не съм го “изкормил” за да разбера истинските му възможности.

Нека започнем с първият поглед – външен вид. Самият телефон е с много приятен външен вид. Дизайнът е изчистен и пасва удобно на ръката. Само ще спомена че като ги сложите един до друг с Samsung Galaxy S, единсветната разлика е вида и разположението на сензорните бутони, но явно това е някакъв общо приет стандарт.

Дисплеят вади много добър контраст, но при промяна на осветеността от 30% на горе почти не се вижда разлика и не знам дали това е плюс или минус. 4″ дисплей е много удобен и е изключително finger-friendly (мисля си, че 4″ е оптималният размер за удобна работа с една ръка). Машинката си идва със стандартния набор входове и изходи – microUSB за зареждане и достъп, HDMI out (който за съжаление нямах къде да пробвам) и 3.5 mm аудио вход/изход. Камерата е 8 MP и позволява снимане на FullHD видео. А двете ядра и допълнителното видео ускорение дават много приятно усещане при игра (повярвайте ми – пробвах го!) …

Относно камерата – за съжаление не ми остана време да я изтествам на по ограничена светлина или да снимам хубаво видео, но ще кача снимките, които намерих от предните тестове на телефона.

И като стана думи за снимки, идва ред да помрънкам малко от някои от недомислиците на LG.

Като начало, телефонът има 8GB вградена памет, което много добре … но фабрично нямате достъп до нея. Телефона не иска да я закачи като Mass Storage или поне аз не успях, а повярвайте ми опитвах … добре, че знам как да ползва adb, че иначе и снимки нямаше да получите.

А, да … защо ми трябваше достъп до Storage-a на телефона – за да кача едно HD клипче, за да видя как се държи с външно енкоднати клипове, а не с тези оптимизирани за телефона … резултата от теста … беше плачевен! Използвах клипа на 30 second to mars – Huracane, който можете да си свалите от vimeo страницата на песента. Още като го пуснах, ми се стори, че нещо не е наред, за това реших да пусна клипа паралелно на 2 Android устройства – LG-то и моя си Dell Streak 5, който между другото в момента е осакатен заради скапан ROM. Каква беше изненадата ми обаче, когато двупроцесорният звяр LG започна да изостава … не, не да сече, а да изостава! На 01:17 от клипа, Dell-а си я показваше, a LG-то беше все още на около 00:40, въпреки че броячът показваше 01:17 като на Dell-a. Много се надявам LG да си оптимизират видео player-а при последващ update на операционната система.

Друго неприятно впечатление ми направи, това че дори когато Mobile Data Connexction-a е спрян, телефона сам се закачва, когато трябва да е в stand-by. Добре, че имах някакви мегабайти на картата с която го тествах, че иначе …

А като заговорих за stand-by… без да искам направих един много показателен експеримент за издържливостта на батерията – преди около 8 дни, сложих телефона в Airplane mode и го зарязах в кутията на около 80% батерия, когато го изкарах днес, все още има заряд 27%. Ще ми се да проведа малко повече тестове, но честно казано нямам време.

Като цяло машинката не е лоша, но не е и нищо специално – среден клас.

Плюсове:

2x 1GHz CPU

8MP Camera

FullHD Video

Идеален дисплей

8GB вградена памет

Минуси:

Бави при play-ване на HD видео

Няма лесен достъп до Internall Storage-а

И за накрая:

Бих ли си го купил – ако нямах сегашния си или предния си телефон (Dell Streak 5 или Nokia N900) – Да. В момента – не.

Ваш,

Lucifer

P.S.: както и предния път, не включвам хардуерни характеристики – такива има в Интернет. Аз споделям личен опит.

Това си е geekaphonе …

Обаче … преди да продължа с възторжените възгласи, трябва да спомена, че не е идеален. Забелязах 3 малки … недомислици, които развалят иначе идеалното усещане за това устройство и смятам да ги спомена преди да продължа:

1. Твърде е голямо за телефон. Понякога чак аз се смея на това как ли изглеждам с това нещо на ухото. И да знам, че е мислено за MID, но все пак …

2. microSD HC картата е под капака на батерията, и на практика трябва да спреш телефона за да достигнеш до нея …

3. 30-pin-овия вход за USB/зарядно … Толкова ли щеше да е сложно да сложат една гумичка – хем да го пазят от замърсяване, хем да не дразни така гадно на пръстите?

След като споделих какво ме издразни … до къде бях стигна? А да …

Това си е geekaphone …

Да точно си е geekaphone … може би единственото нещо, което позволява повече базикане от Android-а е Maemo/MeeGo, но пък N900 няма толкова голям дисплей и толкова бърз процесор.

Голям е (да знам, че споменах това като една от недомислиците, но това е и предимство … просто не за телефон). Дисплея му е хубав (поне за мен).

Едно от нещата, които Васи каза е да правя каквото си искам с бедното животинче …

И аз правих.

Имам лошия навик да “изкормвам” електрониката си (Siemens S65 с операционна система, ASUS P535 с пачнат Windows и най-накрая Nokia N900 с моднат кернел), та и сега не постъпих по различно. Горкото таблетче оцеля въпреки неуморните ми усилия да го накарам да работи по начин за който не е предвиден. Опити да слагам Froyo, смяна на ROM-ове и Image-и … Абе знаете как е като се хване един geek да бърника.

Та на финала се оказа с Android 2.1 на O2.

И сега започна и истинското тестване …

За тези 5 дни не успях да го разуча цялото, но мога да дам няколко много добри отзиви …

Да започнем с нещата които ме интересуват – мобилен Интернет, WiFi, живот на батерията и browser.

По-принцип не се възползвам от глезотийки като 3G мрежи, EDGE трансфер и така на татък и за това не съм свикнал Интернета през телефона ми да лети така (да съответно РибаКом, пак ми казаха, че не могат да ми пратят настройките, да си ръчкам сам).

WiFi обхвата също си го бива … направих си експеримент да сравня приема и предаването на равно с лаптопа ми и Streak-a загуби с много малко по разстояние.

Батерията също ме изненада изключително приятно … имам предвид много! Това животно не изглежда като много, но на моето ползване издържа над 24 часа. Нека ви дам пример: откачам го от заряд. Свързвам се с EDGE-а, пускам imo.im, tweetdeck и се разхождам из града като си проверявам чуруликъра на 5 минути. След 4-5 часа се прибирам и го закачам за WiFi-то в нас, за да продължа гаврата … има приложение което не позволява на интернета да “заспи” и цяла нощ то стои до възглавницата ми …Аз до сега толкова държаливо животно не съм ползвал.

Тъча също е много чувствителен. Свалих си една, две игри с които да го пробвам. Акселерометъра(ще ме прощавате, ако не се пише така, но аз съм си програмист) също. Играта с топчетата къса нерви.

Нека покажа и камерата какво прави.

Един ден специално се гаврих с възможностите на камерата. Повечето снимки са на Razer Orca Silent party-то, тоест в клуб с намалена светлина …

Готини са нали?

Намерих само 1 малко по сериозен проблем – Dell Streak е наистина крехък. Изключително лесно се появяват драскотини.

Бонусите на този таблет?

1 GHz CPU

5″ дисплей с хубава резолюция, на който спокойно си гледах филм

Android – една от най-отворените операционни системи

Стабилен, като поведение

Стилен дизайн (дори открития порт не дразни чак толкова на общия лъскав вид)

Хубава камера, снимаща и на по-малко светлина

EDGE/HDPS

Бърза реакция

Батерия издържаща много повече от очакваното.

Минусите?

Не става за основен телефон, не удобен е за говорене

Трябва да отвориш телефона за да смениш мемори картата

И за накрая:

Бих ли си го купил – ДА!

Ваш,

Lucifer

P.S.: Това е първото ревю, което пиша, за това моля не ме съдете много.

P.P.S: Няма hardware характеристики и снимки на самия апарат, защото такива винаги можете да намерите, а аз исках да ви дам личните си наблюдения.

Как се стигна до тук? Както винаги – от скука и то на работа. Тогава ми хрумна много луда идея – on-line филми. Имам си сървър, зад който стоят почти 500 GB филми (и порно разбира се, но това е друг въпрос).

Необходими средства:

Slackware Current с инсталиран X.

slapt-get (за по-лесно) с repositpry от slacky.eu

WordPress (пак за по-лесно) с Viper’s Quick Videotags plug-in (за съвсем лесно).

Материал (филм, сериал или каквото там ви се гледа (не препоръчвам порно за работа))

Изпълнение:

1. През slapt-get инсталирате ffmpeg с всички пакети които иска (задължително проверете за наличие на x246)

2. осигурявате си достъп до суровия материал.

ffmpeg -i faila_koito_shte_prevrushtate.avi -s (width)x(height) -f flv -acodec libmp3lame -ab 128000 -ar 44100 -ac 2 -vcodec flv ime_na_gotovot.flv

А сега да обясня опциите (трябваха ми 4 часа докато ги схвана)

-s – разделителна способност на изхода (за предпочитане да са като на оригиналния фаил)

-f – force format (изходящия фаил задължително да е в този формат)

-acodec – аудиокодек на изходящия файл

-ab – задава bitrate на аудиото

-ar – задава чесотата (sample frequency)

-ac – задава броя канали (2 = стерео)

-vcodec – кодека използван за видеото

Изчаквате си конверитрането на суровия материал. Копирате си готовото .flv някъде където може да ви го чете apache и използвайки любимия си метод го поствате в WordPress блога си.

А сега се насладете на първите 500 кадъра от Gamer.BRRip.XviD.AC3-TBc:

[flv width="640" height="352"]http://www.anavaro.com/media/test.flv[/flv]

Приятно прекарване и не забравяйте, че това е времеемко занимание. Надявам се да съм ви помогнал и днес!

Ваш,

Lucifer

P.S.: Явно се оказва, че има много по хубав начин да се постигнат нещата … Както ще прочетете в коментарите. Направих няколко теста и за сметка по-голямото време за енкодване, можете да получите невероятни резултати с h264. Ето тук има ръководство: цък. Искам най-искрено да благодаря на drJeckyll за коментара и помощта …

Как да подкараме Nokia 6120 classic като USB GPRS/EDGE модем под Linux (в моя случай Slackware 13, но ръководството е достатъчно широко) и VivaTel (независимо дали пакет данни или нещо друго).

Необходим hardware:

Компютър (няма смисъл иначе, нали)

GSM Nokia 6120 classic (предполагам, че и всеки друг Symbian базиран телефон би ви свършил работа)

USB кабел за телефона

Необходим software:

Linux (в моя случай, както казах, Slackware 13, но предполагам, че и другите ще станат)

wvdial – трябва да го има в репото на дистрибуцията ви (за Slackware го има в Slacky.eu, като готов пакет)

wvdialerstrams – библиотека използвана от wvdial

qtwvdialer – QT GUI за wvdial

Методология:

Инсталирате пакетите описани по горе, свързвате телефона с кабела към машината и му задавате PCSuit (не data transfer или media player).

Пускате си една конзола и su – твате (трябва да сте root).

$wvdialconf

Програмката културно си засича телефона и най-добрата скорост с която да го използвате и ви предлага Init1 и Init2 редове.

$nano /etc/wvdial.conf

Ще забележите, че някои редове са откоментирани с #. Това са нещата които конфигурацията не е успяла да налучка.

Ето ви копие на моя wvdial.conf, това което трябва да добавите за да работите с VivaTel са редовете Init3, Phone, Username и Password

[Dialer Defaults]
Init1 = ATZ
Init2 = ATQ0 V1 E1 S0=0 &C1 &D2 +FCLASS=0
Init3 = AT+CGDCONT=1,"IP","internet.vivatel.bg"
Modem Type = USB Modem
Phone = *99#
ISDN = 0
Username = vivatel
Password = vivatel
Modem = /dev/ttyACM0
Baud = 460800

Остана само да въведете DNS-те на доставчика. Ако сте на VivaTel в /etc/resolv.conf добавете редовете:

nameserver 212.39.90.42

nameserver 212.39.90.43

Ако не сте, стартирайте $wvdial (прекратява се с Ctrl+C) и ще видите редовете First Domain Name Server $ADRESS1 и Second Domain Name Server $ADRESS2. Това са адресите за /etc/resolv.conf

Това е от мен. Аз така успях да го подкарам. Надявам се да ви помогне!

Ваш,

Lucifer

I. Подготовка:

1. Драйвери – слагате си драйверите на видео картата!

2. Wine

2.1 сваляте си Wine

2.2 компилирате и инсталирате Wine (има си много читав скрипт, който ви върши цялата работа)

3. Winetricks – разравяте се из google и си намирате скриптчето наречено wintericks

3.1 Инсталация на DirectX 9 – от winetricks става супер лесно

3.2 Инсталация на GECKO – пак от wintericks. Това е важно, само ако ще ползвате update през LineageII.exe

II. Сваляне:

1. Намирате си играта и си я сваляте L2. Тази стъпка трябва да ви е ясна! Забивате я някъде и готово!

(до колкото схващам от цялата философия може и да не ви се наложи да минете през другите стъпки, но това си зависи от вашата система. Аз все пак ще си ви ги напиша.)

III. Настройки – пипкавата работа:

1. /etc/hosts – тези от вас които са играли пиратски сървъри на Lineage 2 под добрата стара боза знаят как се правеха промените в %windows%/system32/driver/etc/hosts файл-а. Е тука ви трябва само в /etc/hosts да добавите:

xx.xx.xx.xx L2authd.lineage2.com

ако разбира се сървъра ви го иска!

(тук е момента да пробвате да влезете в папка system на играта и да напишете wine l2.exe – шанса е 50/50 да тръгне от воле. Не се притеснявайте от онова за AGP inconsistancy)

2. Шрифотве – и така влизате в прозореца на играта … и о чудо – всички бутончета са празни, вие не виждате какво пишете … проблем! Решението е просто: Намерете си tahoma.ttf (копирайте го от font дирецторията на който и да е winbows) и го сложете в ~/.wine/drive_c/windows/fonts

3. Ако точка 1 не успее – опитали сте по т.1 и сте ме наругали защото не е тръгнало. Не се предавайте – решението е просто – отивате в папка system на играта и отваряте l2.ini …

Вариант 1: l2.ini е текстов. Супер! Намерете редовете:

UseHardwareTL=True
UseHardwareVS=True

и ги заменете на

UseHardwareTL=Flase
UseHardwareVS=False

… и това е!

wine l2.exe … и готово.

Вариант 2: l2.ini е бинарен. Мааалка спънка! Но не за дълго:

- немрете си l2encdec от тук

- декриптирайте l2.ini (има си readme)

- когато l2.ini стане текстов … се върни на Вариант 1!

Ето ви го решението. Аз за сега не намирам проблем, а отняколко часа играя …

Ако имате проблеми – казвайте да ги мисля.

Ваш,

Lucifer

Как подяволите да си подкарам външните VGA/HDMI?

Решение:

Ми всъщност много много просто – в /etc/X11/xorg.conf в секция Screen, суб секция Display, добавяте:

Virtual 2048 2048

това максималната ви допустима разделителна способност толкова. Иначе xrandr взима максималната на 1 от мониторите. После си свалете arandr приложението (най-добре от svn)

svn co http://svn.amsuess.com/svn/tools/arandr/trunk/ arand

старитрате arandr … и готово! Можете като мен да го копирате в /usr/share и да направите sym link към /usr/bin само на изпълнимия arandr.

Проблем 7:

Опции за fglrx драйверите.

Решение:

за по лесно ви паствам целия си xorg.conf – при мен, на моята машна със горе изброените стъпки работи на max!

Проблем 8:

VirtualBox. Нямам USB и нямам USB!

Решенение:

Добавяте потребителя с, който искате да ползвате VirtualBox в vboxusers групата.

Добавяте и в /etc/fstab:

usbfs /proc/bus/usb usbfs devmode=666 0 0

и USB-то … чудотворно се оправя!

Това е от мен, поне за сега!

Ваш,

Lucifer