Аз съм първият, който ще си признае, че се самозаблуждава … и дори се смятам за истински майстор в това да лъжа самият себе си … мисля че съм го казвал вече?

Но да бях само аз … всеки от нас има своите самозаблуди … неща, които не иска, не смее или просто не може да признае пред самия себе си и за това ги оплита в части истина, части фантазия и големи дози желание, за да ги представи, къде по желание, къде неволно пред собственото си съзнание. Всички го правим – никой не може да каже, че не се заблуждава сам за нещо.

Предполагам, че неволните самозаблуди не могат да бъдат контролирани, но ми интересно защо използваме съзнателните?

Защо всеки от нас предпочита да види истината такава каквато иска да е, от колкото такава каквато е?

Това се отнася и за мен самият. Дори, и най-вече аз бягам от чистата истина. Не че не мога да я приема, но по-скоро не искам. По-лесно е.

Може би една от основните неща, които не желая да приема е … че не винаги съм  виновен. На скоро едно създание, на което държа, много твърдо натърти, че трябва да спра да си вменявам вина (не, това няма общо със случая с чуждата лудост) и че има моменти, когато наистина нещата не зависят от мен. Много е трудно да приема, че може да не контролирам изцяло ситуацията. Изпитвам панически страх от самата мисъл за това … за това предпочитам да смятам (да се залъгвам), че вината винаги е моя.

Това не ми пречи да виждам истината. Розовите очила, през които гледам реалността, не ми пречат да възприема нещата такива каквито са. Просто предпочитам да ги осмислям по украсени … през спектъра, който ми е по-удобен.

Не бягам от истината… или ако го правя го правя съвсем съзнателно. Понякога истината си е болезнена. Истината си те жегва и предпочиташ да използваш хиляди малки лъжи пред самия себе, които да ти помогнат през повечето време … до тогава, докато имаш сили да ги поддържаш.

“Тя не ме интересува!”

“Не ми пука какво се случва.”

“За мен няма значение …”

Да, аз съм достатъчно честен пред самия себе си. Признавам истината. Приемам я … и после я маскирам за пред самия себе си с малките лъжи, които ще я направят по-поносима. Спестявам си … жегването от повечето моменти в които, поглеждам истината такава каквато е.

Защо повечето?

Може би просто защото от време на време се налага или да приемем истината и да я погледнем или просто не ни достига силата да поддържаме собствените си заблуди. Но, по която и да е от двете причини, истината излиза за пред самите нас и ако не сме избрали сами “окраските” и … нещата стават много по неприятни от едното гадно жегване.

Всички ние имаме нужда от самозаблудите. Може да сме честни с хората, край нас, но много рядко сме честни със самите себе си. Използваме лъжите, които изричаме пред самите себе си по различни причини: за да ни е по-лесно да приемем нещата, за да се понасяме самите себе си по-лесно … а понякога дори просто за да можем да живеем по-лесно със самите себе си.

Всеки си има своите причини и своите лъжи.

А какви са вашите?

Ваш,

Lucifer

Снимка: CrazyFast

Броячът показва 83 дни 20 часа 06 минути и 38 секунди, а това е пост 20 от поне 100

Всеки, който в даден момент се отдаде на някакъв вид творчество, рано или късно стига до онзи момент в който … нещата просто не вървят. Дали ще са думите, които не се … появяват точно или ще е решението на проблема с който се бориш, или как точно да вържеш жената срещу себе си – всеки, е стигал до състоянието в което просто … блокира.

Особено сега, когато си поставих тази задача – да напиша поне 100 поста за 103-те дни до рождения ми ден се сблъскам с този блокаж. Поне веднъж на всеки 3-4 дни стоя пред празното поле за писане и думите не идват. Идеята, довела ме пред полето за писане я няма. Не мога да си спомня как да започна или дори за какво изобщо съм искал да пиша.

Това винаги е било изключително дразнещо за мен – да не ми идват думите или идеите, които до преди малко са клокочели на върха на пръстите ми и са искали да бъдат написани. Да не ми идват картините, които искам да превърна в реалност.

Колкото по-често се сблъсквам с тази пречка, толкова по-често се опитвам да я преборя и бавно и постепенно мисля, че открих няколко начина, които в една или друга степен работят за мен

1. Започни въпреки това.

Заставаш пред бялото поле и започваш да милваш копчетата … опитваш се да сложиш първата дума, после първото изречение, първия абзац … и постепенно думите започват да се оформят. Да се подреждат. Текста и идеята изкристализират, пропълзявайки от подсъзнанието където са се крили до сега. Същото се отнася за всяко едно творческо действие.

Дори за връзването, както споменах: не веднъж ми се е случвало да застана с въже в ръце и красива жена пред мен с която искам да превърна в красива картина … и запецвам. Поставям първия възел … после втория … и постепенно картината, която до преди малко е била само в главата ми се отпечатва върху кривите на тялото пред мен.

2. Мисли за нещо друго.

Ако въпреки първите думи и първото изречение не успея да се справя с блокажа, просто спирам. Отдръпвам се и зарейвам поглед на някъде … заемам се с нещо друго или заглеждам в някой филм. Дори отвори някой друг проект и сложи една две думи по него или един два реда код. Каквото и да е, не свързано с този проблем. В някакъв момент, докато съзнанието ми е заето с обмислянето на нещо друго, образите и картините, думите и изреченията започват да се появяват, просто е въпрос на време да се върна към оставения проблем и да го превърна в това което искам да е.

3. Бял шум.

На няколко пъти съм казвал, че не мога да работя на музика и я спирам, когато трябва да се занимавам с нещо сериозно. Музиката отвлича мислите ми на някъде и не ми позволява да се съсредоточа (за това и я използвам докато се разхождам или пътувам), но това което открих, чрез експерименти е че белия шум ми помага. Или ако не бял шум то шум на дъжд. Не повторими, псевдослучайни шумове, които ме изолират от външния свят и ме оставят затворен в собственото ми съзнание.

Когато сядам да пиша на работа (защото там си шумно) си пускам един sample – 45 минути дъжд в джунглата. Звука на падаща вода ме кара да фокусирам и ми помага да подредя мислите си, за да мога да ги превърна в думи.

4. Избери си друга тема.

В някакъв момент усещаш, че това което искаш да напишеш не се получава. Някак не става. Всички опити да превърнеш това, което си решил в това което искаш се провалят. Текста бяга. Словореда куца. Но някъде там, дълбоко в теб усещаш как се подреждат думите на нещо друго. Тогава просто сядам и пиша това, което се появява и иска да бъде написано, а оставям това, което съм решил да напиша за един друг, по щастлив ден, когато ще е по-лесно да се потопя в него.

5. Откажи се.

Като последен ресурс, когато всичко друго се провали и не можеш да се накараш да създадеш това което искаш и не се появява нищо, което да иска да бъде създадено, просто се примиряваш, свиваш рамене и признаваш, че днес просто не ти е ден (оплакваш се в twitter или удавяш мъката в някоя безсмислена flash игра). Аз не съм от хората, които се отказват лесно, но понякога дори на мен ми се налага да се примиря и да призная, че има нещо по-силно от мен, пък било то и упорството на собствения ми блокаж.

И докато методи 2, 3 и 4 са неприложими във връзването, а 5 е въпрос на чест (как ще се предам аз), то за другите ми творчески дейности винаги са ми помагали тези няколко прости … инструмента на собственото ми съзнание.

За всеки методите да се справи с блоакажа си са различни. Някой има нужда от алкохол, друг от музика, трети ярост. За мен са това и ако някой от тях, успее да се ви помогне на вас, когато имате такава трудност, то ще се радвам.

А какви са вашите методи? Най-вече на тези, за които творчеството и най-вече писането е въпрос на професия?

Ваш,

Lucifer

Снимка: kentgoldings

Броячът показва 84 дни 21 часа 15 минути и 45 секунди, а това е пост 19 от поне 100

Тъй като днес, веднага след ставане не ме осени прозрение за тема, а нямам време да мисля много много, за това се допитах до @NoraNaydenova, която ми даде 2 много добри предложения. Сега ще разпиша едното, а утре или до няколко дни – другото (което е много по-сериозно).

Какво слушаш?

Това е може би един от най-трудните, за мен да отговоря, въпроси. Знам, че повечето хора, ще си помислят, че съм някакъв върл метъл или из нас се носят някакви псевдо-окултни ноти, но истината е много по-семпла от това: Аз съм музикална свиня.

За тези, които не са запознати с този термин – слушам всичко.

И като казвам всичко – имам предвид всичко. По-принцип слушам музика винаги, когато съм някъде по улиците (освен ако не съм решил да се поглезя с някоя Аудио Книга) и когато имам да върша нещо, което не изисква мислене – чистене из нас, разни физически дейности и в повечето случаи когато си правя ежедневните упражнение, за които вече писах.

И все пак – какво слушам?

На компютъра си слушам музика най-често от Groovshark. Playlist-ата ми там е разнородна (ето тук можете да я видите – цък). За тези от вас на които не им се занимава да минават през музикалния ми бълвоч – листата включва много неща – Вивалди, Бах, Metallica, Кипелов, Nirvana и така на татък. Всичко, което в един или друг момент ми е допаднало, гледам да съм го добавил там.

Разбира се, понякога вадя тежката артилерия – 30 GB-товата папка Music на компютъра ми, където се съхранява цялата музика, която някога са ми давали, свалял съм, както и всеки стил и песен, които някога са ми харесвали (Гумени глави и Черно фередже, Замунда и Джо Кокър, NightWish и Metallica, дори чалга и гръцко), но това се случва много рядко.

Но може би най-често, както казах, слушам музика на телефона си. Когато съм на път или из града, винаги гледам да съм със слушалките в ушите и да звучи нещо. Ситуацията в телефона ми не е по различна от тази в Groovshark-а ми … Дори напротив. Благодарение на shufle-то съм имал много странни комбинации (Я свбоден на Кипелов, последвана от Слави Трифонов, последван от Metallica или Bleck Eyed Peas …).

В телефона си в една или друга степен гледа да добавям музика, която съм чул в момента и ми е харесала, например Joker Song на Miracle of Sound, 2 песнички от новия албум на Leonard Cohen – Amen и Darkenss, дори Cello Guys с техните Cello Wars и Peponi (remake на Cold Play – Paradise). Почти не съм махал музика от него. След над 18 месеца използване все още могат да се намерят парчета качени от предния собственик: Руския химн, Дунавко хоро и разни други такива … странни неща.

Така и така заговорихме за музика: преди няколко дни хората в автобуса ме гледаха много странно – в слушалките ми звучеше Пролет на Вивалди, а аз си свирках и “дирижирах” във въздуха, докато си включвах лаптопа, за да седна да напиша нещо. Почти съм сигурен, че успях да шибна някого на една от извивките на мелодията …

Но тук идва още един момент – защо слушам музиката?

В повечето случаи хората я слушат, защото им харесва или ги зарежда с нещо положително. Най-важната причина за мен е, че музиката не ми позволява да се съсредоточа и да мисля. Както вече споменах – имам лошия навик да премислям нещата, а музиката струяща от слушалките, докато вървя ми помага да не изпадам в дълбоко-философските размисли, в които изпадам когато остана на саме със себе си (за това и не слушам музика докато пиша или докато човъркам по машините си).

Искам да благодаря отново на @NoraNaydenova за темата … и се надявам отговора каква музика слушам да и харесва.

А вие какво … и защо слушате?

Ваш,

Lucifer

 Снимка: tim geers

Броячът показва 93 дни 18 часа 28 минути и 44 секунди, а това е пост 10 от поне 100

Хората, които ме познават знаят, че си падам леко control freak … (чувам смеха относно леко …). Имам лошия навик и желание да съм информиран за всички възможни неща, по-този начин мога да предвидя възможните развития на нещата и да не бъда изнеандан от какво се случва … за това можете да си представите какъв ад е за мен да знам, че някъде в цялата ситуация нещо не ми е ясно.

Не ме разбирайте погрешно – аз обичам да правя изнеанди на хората: мили, приятни … понякога дори романтични, но да изненадват мен ми е … нека кажа неприятно и да спра до там, въпреки че на ум ми идват и други думички (кошмарно е една от най-слабите).

Изненада за мен означава да не знам всички възможни неща за ситуацията. Да съм не подготвен … един малък ужас.

На скоро мениджмънта направи малко подхвърляне, че трябва да си „поговори с мен“. Можете ли да си представите, че този коментар ме хвърли в шах и паника. Да, знам точно колко налудничево звучи, но не ми се отразява добре да знам, че има нещо, което не знам. Подяволите! Това ме изяжда. Изхвърля ме извън равновесното ми състояние, което никак не е приятно за мен.

Разбира се, оказа се че разговора не е за нещо лошо, но това не ми попречи за този час докато разбера за какво става дума да се опитам анализирам действията си през последната половин година в екипа и за какво подяволите може да искат да си говорят с мен. Моля ви, ако искате да ме изненадвате, независимо дали положително или не, не го правете.

Да, знам точно как звучи това.

Знам, че съм откечен control freak, но … такъв съм си. За мен е от изключителна важност да съм сигурен, че поне имам обща представа какво става около мен и изненадите не помагат. Не е приятно усещането да знаеш, че има нещо, което не знаеш. А гадната ми мнителност винаги отчита това като опасност за мен самия, дори да няма никаква връзка …

Надявам се да не ме изненадвате …

Ваш,

Lucifer

Снимка: Benson Kua

Броячът показва 94 дни 18 часа 45 минути и 29 секунди, а това е пост 9 от поне 100