След комантар, към вчерашната тема за MegaUpload се заговорихме във Facebook за Интернет пиратството и има ли то алтернативи.

Бихме ли спрели да пиратстваме, ако имаме качествена и не скъпа алтернатива? Ама честно?

И да и не.

Лично аз нямам никакъв проблем да плащам някакъв месечен абонамент. Не съм чак такъв маниак на тема филми или музика, за да искам да ги притежавам. В последно време съм почнал да ползвам все по-често Groovshark – online player, който ти дава възможност да слушаш музиката от неговата база, а ако ти хареса, можеш да си я купиш. Дали съм си купувал музика? Честно казано – не. Мога да мина и без нея. Дали бих си платил за филми? Лично аз – честно казано зависи.

На няколко пъти споменавам един икономист – Тим Харфорд, с чието творчество ме запозна една много скъпа приятелка, та той много добре обяснява моето поведение и поведението на повечето хора, които “пиратстват” (не можете да отрчете че всички ние пиратстваме, нека не се лъжем) – приоритети. Всеки сам решава, дали стойността на дадена услуга или стока отговаря на нуждата или желанието от нея. Та за това и зависи дали бих си плащал за филми. Ако плащането не ми създава трудности и цената не е висока – с най-голямо удоволствие. Тук идва и въпроса, кой колко би желал да даде. Аз лично не мисля че бих се разделил с повече от 10-12 долара на месец, за да гледам най-новите DVD-та. Не гледам по толкова много филми. Обективно погледнато често гледам отново едни и същи неща.

Това е моята граница.

Нямам проблем да си плащам, но честно казано за какво са ми 500 DVD-та на цена от по 8 – 10 долара всяко? Сериозно? Неудобно е. Много неудобно. Виж, да ги гледам от Интернет … да, защо не? Някакъв нисък месечен абонамент, който да ми позволява “да взимам филмите” за гледане … Ето, дори Love.net се разпространява по подобен начин – SMS за 2.40 лева и имаш достъп до филма за 24 часа (един от тея дни като си взема телевизор в новия апартамент смятам да ги дам). Но какво пречи това да се направи в по-голям мащаб? Нищо. Дори вече е направено – до колкото знам Netflix е точно такава услуга. Срещу някаква месечна такса ти дава достъп до филмите, които желаеш да гледаш.

Тук обаче наистина трябва да се помисли сериозно – ето, аз казах своята цена. Не съм готов да дам повече от това, но това е просто защото не съм такъв киноман, но да кажем, майка ми е болна на тема филми и един човек като нея, сигурно ще е готов да даде малко или много повече, както казах – въпрос на приоритети.

Такава е ситуацията и с музиката. На скоро бях прочел статия, че всъщност най-големите пирати в музикалната индустрия са не друг … а звукозаписните компании (изненада а?). В повечето случаи авторите получават съвсем малко за своя труд. Някъде бях чел една кратка сметка направена от музикант. Честно казано статистиката и сметките които показваше бяха умопмрачителни. Но честно казано не бих си плащал за музика. Не мисля, че музиката ми е толкова важна или мога да слушам радио. Както казах – въпрос на приоритети.

Всеки от нас сам си избира дали да плати или не. Аз лично не съм спрял да ходя на кино, защото гледам пиратските филми, дори напротив – гледайки един филм знам дали си струва да отида да си дам парите …

Ако има алтернатива – бих си плащал, но бих плащал моята цена. Просто толкова ми се струва, че струва … а това както знаем е най-големия проблем на всеки икономист – да реши каква е правилната оптимална цена за всеки или поне за повечето клиетни, така че съотношението цена – услуга да се струва изгодна и за двете страни …

Ето че има алтернатива … остава някой да я направи …

Въпроса е …
Вие бхте ли си плащали за филми или музика?

Ваш,
Lucifer

Photo: http://www.flickr.com/photos/pugno_muliebriter/

Изтъкан съм от пороци … аз съм първият който ще си признае, че е лаком, мързелив и развратник. Но може би най-вече съм изтакан от гордост … или горделивост … и не, не се оправдавам. Много отдавна съм се научил да използвам пороците на равно с комплексите си.

Знам, че може би ви звучи странно за някого, но комплексите и пороците са може би най-силните оръжия, които имаме, ако знаем как да ги обърнем в наша полза … всички ние си ги имаме. Всеки един от нас има нещо, което не харесва и което го спира да “Бъде човека, който трябва да бъде”. Дори аз. И да и не …

Погледнете го от тази страна – аз съм мързелив, за това когато правя нещо го правя така, че да работи без поддръжка … за да мога после да се наслаждавам на свободното си време, което иначе трябва да отделя за да оправям грешките допуснати в началото.

Лаком съм и се наслаждавам на добрата храна, за това се научих да готвя и мога да заявя, че готвя добре (добре де … на Нова година нещо не стана, но дори най-добрите допускат грешки).

Но както казах, един от най-големите ми недостатъци е и основно мое предимство – горделив съм. Горд и горделив по-скоро. Гордея се с това което съм и това което съм постигнал и не позволявам на никого да се подиграва или да ми се налага. Знам, понякога това може да ми изиграе лоша шега, но по-често ми помага. Използвайки гордостта си, се натискам да поема контрола над ситуацията. Вярно е че това ме прави много лош отборен играч и трудно се справям когато някой се опитва да ми се наложи без право.

До момента никога не съм допускал някой да ми се качва на главата, когато става дума за неща в които ме бива и в които съм убеден, че съм добър. Това е лошо, когато средата в която си е изпълнена с гъзолизци, но за моя радост не работя и не живея в такава. Все още обаче се намират хора, които бъркат това, че говоря тихо и спокойно с някаква изразена съзнателна или не подчиненост.

Голяма грешка.

Това, че не викам и не избухвам толкова лесно и когато избухна се успокоявам бързо е израз на това, че знам точно до къде се простират възможностите си. Не избухвам и не прахосвам сили да се ядосвам, защото в това няма смисъл. Тих съм и спокоен, но имам лошия навик винаги да правя каквото смятам за правилно. Понякога може да изглеждам нерешителен, но това е само защото мога да си го позволя или не съм съвсем сигурен в действията си, но моля не го бъркайте в несигурност в самия себе си.

На скоро, по повод мои действия, които не се харесаха, човек който ме познава ми каза, че отсрещната страна искала да се извиня, но с коментара “само, че не са познали!”. Когато трябва да се извиня за нещо което съм направил, го правя, но никога не се извинявам за неща, които е трябвало да направя и са били правилни, дори и само според мен самия. Наистина не са познали. Нямам намерение да се извинявам, на някой, който не знае в какво се състои това, което правя. Няма да се извинявам на човек, който не разбира и няма никакво право да ми се налага. Както аз не се налагам в неговото професионално поприще, така и той може да ми целуне задника в моето.