Choqok … Минималистичният twitter клиент за Linux (Geek Time)
от Lucifer на Jul.20, 2011, под blog, geek timeДнес съм решил да ви занимая с една приятна програма, която използвам много или малко всеки ден.
Един от най-големите ми проблеми при миграцията към Linux преди малко повече от две години (леле станаха ли толкова?) беше да си намеря правилните клиенти за услугите които ползвах и което е по-важно – да харесвам клиентите.
Koppete пасна идеално на ICQ, Facebook и GTalk.
Pidgin за XMPP Server-а, който поддържам.
Но намирането на правилния twitter клиент за под Linux беше трудно … докато не попаднах случайно на едно малко бижу наречено Choqok. Използвам го от версия 0.7 (последната версия е 1.1) и съм изключително доволен. Като цяло целта му е да е лек и удобен клиент за microblogging мрежи. Написан е е на QT (поне по-старите версии, сега видях че минават на GTK+), което означава, че приема общия вид и изглед на темата ви. Аз лично винаги съм си падал по минималистичният дизайн и за може би за това тази скромна на вид програмка ме грабна и се превърна в част от “задължителния софтуер”.
Това което предлага Choqok е основните и най-необходими функции за нормално използване на Twitter или повечето от micro-bloging мрежите за които предоставя функционалност:
- множество accounts в множество micro-blog мрежи (Twitter, identi.ca и др.)
- съкращаване на URL-и
- различни timelines – Приятели, @Спомеанвания, Inbox, Outbox
- oфициалния twitter ReTweet
- Upload на снимки в различни услуги
- интеграция с KWallet за запазване на паролите
- нотификация за получени tweet-ове
- глобални клавишни комбинации …
Като цяло програмката е идеалния клиент за хора харесващи минималистичния дизайн – целта е да е twitter клиент и си я изпълнява с пълна сила, без да bloat-ва с различни шарении или ненужни функции.
Ако, като мен, сте привързани към опростения вид или просто искате чисто функционален software – Choqok е точно за вас.
И след цялото това представяне, можете да намерите самата програма тук.
Choqok е FOSS (Free/Open Source Software), разпространяваща се под GNU GPL v.3 лиценз.
Надявам се да съм ви бил полезен.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Razer Tron … за маниаци (GeekTime)
от Lucifer на Jul.13, 2011, под blog, geek time, PCТова смятам да е първия пост, от една надявам се дълга поредица. Имам намерение всяка сряда да пиша за собствения си досег с нещо … geek-ско. Било то телефони, софтуер, хардуер или каквото ми дойде на ум …
Май ми стана навик да тествам разни много маниашки неща.
Както споменах в статията за Marauder-a Васи ми даде няколко неща за проба. Освен Мародера, за да го видя как работи под Linux, получих и Razer Tron комплект, за да мога да се изкефя максимално …
Честно казано останах малко разочарован от комплекта на Tron. И мишката и клавиатурата са предназначени за маниаци на тема филма и играта, а аз както можете да се сетите не съм съвсем голям маниак, за това и оценката ми е по-скоро функционална от колкото нещо друго …
Но нека ги разгледаме по отделно.
Мишка Razer Tron с MousePad Tron
Първото нещо, което прави впечатление при докосването до комплекта е … опаковката! Самата опаковка е супер яка – оставаш с чувството, че мишката не трябва да се пипа, а само да се гледа в кутията … истинска красотичка. При отваряне на кутията, ракцията ми беше - УОУ! Като я пъхнеш в USB порта и светва, че и “зарежда” – чува се звук като от отваряне на LightCycle от филма. Дори самата мишка има форма на заветните моторчета. След първото “УОУ”! обаче, се заиграх със самата мишка. Мишката е много бърза (предполагам, че заради високото DPI (и да знам, че има настройки за скорост)) и в същия момент изключително лека. Самият аз съм свикнал мишката ми да се чувства в ръката ми, да тежи едни 100-150 гр. Самият аз използвам лазерна, безжична мишка, която има ергономична форма и много удобно приляга в ръката, и тежи достатъчно за да дава прецизност на движенията. Трон плъхчето, от своя страна е изключително леко, но си мисля, че това си е по-скоро въпрос на предпочитания. Също така и самият корпус не ми приляга толкова удобно колкото ми се иска …
Истинския eyecandy идва обаче, като сложиш мишката на подложката и намалиш светлината … МИШКАТА ОСТАВЯ СВЕТЛИННИ ДИРИ! Супер яко! (жалко, че имам предпочитание към по скромните дизайни). Поиграх си достатъчно с мишката, за да мога да ви кажа, че е супер красива.
Тук сигурно очаквате да ви обрисувам какви невероятни функции има самата мишка (като например промяна на цвета при някакво действие в играта, програмируеми бутони и тн), но за мое най-искрено съжаление продуктите на Razer нямат драйвери за Linux, за това и не успях да ги пробвам напълно, както ми се искаше …
Плюсове:
- Супер фенски дизайн
- Настройка на почти всичко което се сетите за мишката ((800, 1200, 1800, 4000 и 5600 DPI), sensetivity и тн.)(под Windows)
- Feedback
- EYECANDY!!! – оставяната светлинна диря е много яка!
Минуси (поне според мен):
- Липса на Linux драйвери
- Лекотата на самата мишка
- Дизайн на корпуса, който не е един от най-ергономичните
Клавиатурата Razer Tron
И за клавиатурата на Razer Tron, както и за мишката, първото което те грабва е опаковката! И тя, като плъхчето е опакована, за да бъде гледана. Самата клавиатура си е eyecandy от всякъде … сининички ленти навяват мисли за шеметни скорости … Едно хитро нещо, което прави впечатление е, че numpad частта е свободна и може да си я сложите от която страна си искате, което си е много много хитро. Самата клавиатура, както и мишката си имат подсветки, които им придават един чисто … Tron вид … И тя, на гледане обира точките … Изходи за слушалки и микрофон на самата клавиатура … абе красотичка …
И тук идва голямото “НО” – самата клавиатура е неудобна. Клавишите са раздалечени и много повече наподобяват копчета на терминал. Предполагам, че това е търсен ефект, но според мен са се престарали – самите клавиши се натискат и се усещат под пръстите като копчета. Писането е, меко казано, непривично, да не кажа, че е направо неудобно. Освен това са несвойски поставени … Аз съм човек с навици и сигурно, ако работя 3-4 дни на тази клавиатура ще свикна, но в един момент (след поредното “А” вместо “С” или “Caps Lock” вместо “Я”) предпочетох да се върна на клавиатурата на лаптопа. Същия ефект имаше и върху играта ми – използвах Trine, много приятен jump’n'run от Frost Bite bundle-то, но просто не успях да се справя с раздалечените клавиши и лекотата на мишката …
Плюсове:
- Фенски дизайн
- Сменям numpad
- Аудио IN и OUT на самата клавиатура
- Eyecandy
- Макроси (които не успях да пробвам поради Linux-a)
Моите лични минуси:
- Клавиши, които се усещат като бутони
- “Дизайнерско” разположение на клавишите
За накрая:
Дали бих си ги купил?
За мен лично – Не. Не мога да си представя да работя ежедневно на тях. Въпреки, че са фенски, аз имам нужда от функционалност.
Честно обаче са идеален подарък за всеки ваш приятел, който си умира за филмите или играта.
Надявам се лични ми досег с Razer Tron комплекта да ви е харесал, защото за мен беше нещо … специално …
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Razer Marаuder … StarCraft 2 с pro оборудване (GeekTime)
от Lucifer на Jul.05, 2011, под blog, geek time, misk
Снощи Васи ми даде малко Razer периферия за проба и ревю. Едната джвъчка беше Razer Marаuder клавиатура – специалната брандирана за StarCraft 2 клавиатура.
Снощи до към 01:00 си играх да си оправя машината, за да не ми създава твърде много проблеми, когато седна да играя днес с Marauder-а. От сега да си кажа, че не съм много добър на StarCraft 2, да не кажа че съм много зле. Все пак съм 51-ви в бронзовата лига (мисля, че тя е най-ниската).
Но това не е ревю за моите SC2 Skills.
Целта ми, пробвайки Marаuder-а, беше да видя дали мога да подкарам Razer оборудването под Linux. Краткия отговор е НЕ. Дългия отговор е – след борба в опит да намеря драйвери, ровене в настройките не X, бутане на XKBD успях да … накарам клавиатурата да работи така, както преди да почна да ровя. Но все пак нека не забравяме, че Razer правят оборудване за геймъри, а аз за последните две години и почти половина (от както си имам лаптопа) съм играл само Lineage 2 и StarCraft 2. Не по друга причина, а просто защото другите игри не ме влекат.
А сега за самата клавиатура …
По-принцип за под Windows има много яки функции – макрота, APM промяна на цвета (APM е Actions Per Minute – колкото по-бързо извършваш действия, толкова по различно свети), triger response – ако се случва нещо някъде, клавиатурата си променя цвета … изобщо благинки за геймърите … за съжаление, благинки които не мога изпитам под Linux.
Използвах клавиатурата за няколко игри. Удобна е. Самите бутони са разделени на удобно разстояние, хем не са твърде далеч, хем ти позволяват да “внимаваш” какво натискаш – използвах я в няколко игри и за първи път нямах грешки от типа да пусна Evolution chamber (V) вместо Spine crawler (C) или армията ми да спре(S) по средата на битката, вместо да атакува в зададена посока (А). Има много приятен дизайн – като на терминална конзола изкарана от Hiperion II – flag ship-a на Джими.
Зелената подсветка и осветеността на бутоните позволяват нощна игра, а страничното осветление те вкарва в усещането на самата игра.
Клавиатурата е много удобна за игра. Бутоните се твърди и добре раздалечени, но честно казано не е удобна за писане – това което прави клавиатурата убийствена за висок и точен APM на StarCraft 2 я прави неудобна за хора, на които им трябва клавиатура за ежедневна работа – писане.
Ако сте маниак на тема StarCraft 2 и искате периферия, която да ви потопи допълнително в атмосферата на играта – Marauder-а e за вас – едно идеално допълнение на StarCraft 2 wallpaper-a и лепенките по монитора ви (да виждам ги, не се опитвайте да ги криете).
Дали бих си я взел лично – по-скоро не. Както казах по-горе – не съм геймър. Някак се не се виждам да пиша с тази клавиатура, но ако някога успея да си обособя един компютър само за игри и имам време да го ползвам – разбира се! Това е ебаси маниашката клавиатура.
Ваш,
Lucifer
P.S.: Извинявам се на всички, но съм допуснал правописна грешка на всякъде – то е MARAUDER, не Marouder … надявам се да не ми се сърдите много …
*за снимката, както си личи благодаря на @strangera.
| Tweet |
|
LG Optimus 2X … още едно ревю.
от Lucifer на Jun.03, 2011, под blog, geek time, misk, PC
Преди няколко седмици Бисер ми писа в лицекнигата, че иска да ми даде едно LG Optimus 2x за да го поровичкам и да си напиша мнението за него (да съм споменавал, че обичам twitter точно по тая причина?) След много перипетии по взимането на горкото телефонче то попадна в мен.
Само още от начало искам да кажа, че не посмях да се “занимавам” много много с него и то не защото не исках, а просто защото за тези 2 седмици почти не ми остана време, за това и не съм го “изкормил” за да разбера истинските му възможности.
Нека започнем с първият поглед – външен вид. Самият телефон е с много приятен външен вид. Дизайнът е изчистен и пасва удобно на ръката. Само ще спомена че като ги сложите един до друг с Samsung Galaxy S, единсветната разлика е вида и разположението на сензорните бутони, но явно това е някакъв общо приет стандарт.
Дисплеят вади много добър контраст, но при промяна на осветеността от 30% на горе почти не се вижда разлика и не знам дали това е плюс или минус. 4″ дисплей е много удобен и е изключително finger-friendly (мисля си, че 4″ е оптималният размер за удобна работа с една ръка). Машинката си идва със стандартния набор входове и изходи – microUSB за зареждане и достъп, HDMI out (който за съжаление нямах къде да пробвам) и 3.5 mm аудио вход/изход. Камерата е 8 MP и позволява снимане на FullHD видео. А двете ядра и допълнителното видео ускорение дават много приятно усещане при игра (повярвайте ми – пробвах го!) …
Относно камерата – за съжаление не ми остана време да я изтествам на по ограничена светлина или да снимам хубаво видео, но ще кача снимките, които намерих от предните тестове на телефона.
И като стана думи за снимки, идва ред да помрънкам малко от някои от недомислиците на LG.
Като начало, телефонът има 8GB вградена памет, което много добре … но фабрично нямате достъп до нея. Телефона не иска да я закачи като Mass Storage или поне аз не успях, а повярвайте ми опитвах … добре, че знам как да ползва adb, че иначе и снимки нямаше да получите.
А, да … защо ми трябваше достъп до Storage-a на телефона – за да кача едно HD клипче, за да видя как се държи с външно енкоднати клипове, а не с тези оптимизирани за телефона … резултата от теста … беше плачевен! Използвах клипа на 30 second to mars – Huracane, който можете да си свалите от vimeo страницата на песента. Още като го пуснах, ми се стори, че нещо не е наред, за това реших да пусна клипа паралелно на 2 Android устройства – LG-то и моя си Dell Streak 5, който между другото в момента е осакатен заради скапан ROM. Каква беше изненадата ми обаче, когато двупроцесорният звяр LG започна да изостава … не, не да сече, а да изостава! На 01:17 от клипа, Dell-а си я показваше, a LG-то беше все още на около 00:40, въпреки че броячът показваше 01:17 като на Dell-a. Много се надявам LG да си оптимизират видео player-а при последващ update на операционната система.
Друго неприятно впечатление ми направи, това че дори когато Mobile Data Connexction-a е спрян, телефона сам се закачва, когато трябва да е в stand-by. Добре, че имах някакви мегабайти на картата с която го тествах, че иначе …
А като заговорих за stand-by… без да искам направих един много показателен експеримент за издържливостта на батерията – преди около 8 дни, сложих телефона в Airplane mode и го зарязах в кутията на около 80% батерия, когато го изкарах днес, все още има заряд 27%. Ще ми се да проведа малко повече тестове, но честно казано нямам време.
Като цяло машинката не е лоша, но не е и нищо специално – среден клас.
Плюсове:
2x 1GHz CPU
8MP Camera
FullHD Video
Идеален дисплей
8GB вградена памет
Минуси:
Бави при play-ване на HD видео
Няма лесен достъп до Internall Storage-а
И за накрая:
Бих ли си го купил – ако нямах сегашния си или предния си телефон (Dell Streak 5 или Nokia N900) – Да. В момента – не.
Ваш,
Lucifer
P.S.: както и предния път, не включвам хардуерни характеристики – такива има в Интернет. Аз споделям личен опит.
| Tweet |
|
StarCraft 2 на Slackware64-current (GeekTime)
от Lucifer на Apr.29, 2011, под blog, geek time, HowTo
През отминалите празници, като истински geek, бях в любимата си компания – тази на моя компютър. Горкичкия, вече сдава багажа и вентилаторите му вият, като малка прахосмукачка, но си е моя.
От около почти 2 години съм на linux, както не веднъж съм споменавал, и за това и трудно сядам да играя игри, но тъй като през, споменатите вече празници ми се отвори малко свободно време, реших да се занимая с подкарването на StarCraft 2 под Wine.
С какво си имам работа?
CPU: Intel(R) Core(TM)2 Duo CPU T5250
RAM: 3GB DDR2 (667 MHz)
GPU: Ati Radeon HD 3450
OS: Slackware64 Current (вече излезе stable 13.37)
И сега какво?
За тези които не са се сблъсквали със Slackware и неговата философия, искам да уточня някои неща. Плюсовете на Slackware са, че не страда от така наречения dependency hell, всичко подлежи на настройка от потребителя и че повечето неща се препоръчва да компилират от source (не че няма готови binary пакети). Лошите му страни са, че всичко подлежи на настройка от потребителя и че повечето неща се препоръчва да се компилират от source.
Това казано, само ще допълня, че при Slackware нямате единични repo-та и няма apt-get или yum.
От къде започваме?
Първото нещо е да направите Slackware64 в multilib. Това му дава възможност да изпълнява и да компилира едновременно 32bit и 64bit приложения. За тази цел използвайте пакетите на AlienBOB от тук.
Второто нещо което трябва да направите за със Slackware-а е да му инсталирате propriety driver-ите за видеото. Не знам дали open source driver-ите ще свършат работа, но аз предпочитам да си сложа fglrx-а на Ati/AMD. Версията с която съм в момента е 11.3 и са направили малка промяна в начина на инсталация. Сваляте си пакета от сайта на Ati, влизате като root и:
$ chmod +x ati-driver-installer-11-3-x86.x86_64.run
$ ./ati-driver-installer-11-3-x86.x86_64.run –buildpkg=Slackware/Slackware
Това ще създаде Slackware пакет с компилираните драйвери за вашето ядро.
$ installpkg fglrx-8.831.2-x86_64-1.tgz
ще инсталира пакета. Сега правите един рестарт в runlevel 3 (конзолен вход), влизате като root. Командите са:
$ aticonfig –initial -f
$ rm -R /usr/share/config/kdm/
$ genkdmconf
Ако всичко е минало нормално, трябва да имате инсталирани flgrx driver-и. Честито! Пуснете си X-а и се забавлявайте.
Следващата стъпка е да си инсталирате Wine. Отидете на winehq.org, където ще намерите готови пакети за Slackware в download секцията. Тук има една малка уловка – трябва много да внимавате, кой пакет ще свалите. Използвайте или stable 1.2.3 или най-новия development 1.3.18. В по-старите development пакети има проблем. Свалете си 32bit пакета, нищо, че операционната ви система е 64bit (нали помните multilib), и го инсталирайте.
Добра идея е да си свалите winetricks. Можете да намерите готови SackBuild-а в linuxpackages.net или да използвате великолепното tool-че sbopkg.
Следва друга тънка част – инсталацията на DirectX9. Ако имате winetricks можете да направите само
# winetricks d3dx9
На някои места се препоръчва инсталирането и на няколко други неща, като vcrun2008, vcrun2005, droid, fontfix, fontsmooth-rgb, gdiplus, gecko, allfonts, но не съм сигурен, че са задължителни. За всеки случай можете да ги инсталирате. Внимание! За някои от функционалностите на winetricks ще ви трябва cabextract пакета. Ако някой от горните пакети не желае да се инсталира и ви дава някаква грешка – прескочете го!
С това средата е почти подготвена. Остава само в wincfg да отидете в Libraries, да добавите mmdevapi и да го сложите на Disabled, за да имате звук в играта, после отивате на Applications и слагате Windows Version на Windows 7.
Сега да се заемем с останалото:
Отивате на сайта на Blizzard и си сваляте On-line Installer -а (за най-лесно).
# wine <installer_name>.exe
И си инсталирате играта, като всяка друго Windows-ка игра (Next, Yes, Next, Next, Next …). Аз лично имах проблем с инсталатора – не вадеше никакви буквички и се губеха бутоните. Самите функционални полета си работеха, но ги нямаше бутоните. Не успях да реша този проблем, но намерих youtube клипче, което показва инсталацията и намерих функционалните полета.
Имайте предвид, че под Linux Razor1911 License hack-а не работи и ще ви трябва работещ accaunt за SC2 за да можете да играете дори като гост.
Играта се пуска от папката на играта с:
# LIBGL_DRIVERS_PATH=/usr/lib/xorg/modules/dri wine StarCraft\ II.exe
Най-вероятно ще откриете, че играта сече неимоверно. Поне при мен беше така. И за това има решение – пускате си RegEdit (wine regedit),
HKEY_CURRENT_USER -> Software -> Wine ->Direct3D
Там създавате следните String Values, със следните стойности:
DirectDrawRenderer => opengl
Multisampling => disabled
OffscreenRenderingMode => pbuffer
UseGSLS => disabled
VertexShaderMode => hardware
VideoMemorySize => 1024 (големината на видео паметта ви в MB)
И това е!
Аз лично си купих играта вчера и и се наслаждавам. Дано ви хареса и дано съм ви помогнал. А ако срещнете един Lucifer из Battle.Net, не го бийте много – той толкова си може!
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
StreakDroid 1.5.1 … Dell Streak 2.2 on steroids!
от Lucifer на Dec.16, 2010, под blog, geek time, HowToПреди няколко месеца Васи ми даде за проба и ревю един Dell Streak (ревюто можете да прочетете тук).
Толкова харесах животинката, че си я купих.
В деня в който си я взех от Dell ни зарадвах с Android 2.2 Froyo.
Като пълния geek, който съм си го инсталирах и бях много доволен … до като не започнах да се сблъсквам с малките и незначителни проблемчета, които съпътстваха официалната версия на Froyo за Streak. Но и като праведен geek се заех да търся решение на проблема и тогава попаднах на DJ_Steve Froyo 1.4.6 или StreakDroid.
Защо е по добро от stock Froyoto от Dell?
Това заради което аз го сложих беше, че оправяше гадната грешка на много сайтове – “Site contains too many redirects”. Тотално гадно е да не можеш да влезеш в собствения си блог.
Версия 1.4.6, която беше на “пазара” към момента даваше и много други малки или големи екстри:
Стабилен overclock до 1.19 GHz.
Минимална CPU честота от 245 MHz
ADW.Launcher вграден в ROM-а.
Разбира се имаше и своите недоглеждания и проблеми, които за мен не бяха големи.
От тогава излязоха още 2 версии – 1.5.0 и 1.5.1 (последната, с която съм). Всички версии използват 2.2 Froyo за основа, но дават много по-добри резултати на всякакви тестове и което не най-важно за мен – много по добър живот на батерията!
С този Froyo ROM Streak-а се превърна в много хубава машинка.
Самата инсталация не е много трудна.
Ако сте upgrade-нали Strek-a до 2.2 (независимо дали 309 или 318 версия (това се отнася за апаратите които се продават в България и не са брандирани)):
1. Пригответе си fastboot среда на комютъра.
2. Свалете си Clockwork Recovery v 2.5.0.1 от тази тема в xda и го разархивирайте.
3. Свалете си StreakDroid Froyo 1.5.1 от тук
4. Поставете сваления update-1.5.1.zip в root директорията на SD картата си.
5. Проверете, че fastboot средата ви работи!
6. Изключете телефона.
7. Включете телефона задържайки камера бутона, докато екрана светне бяло с черен надпис (нещо относно SD Card ready … не помня вече)
8. В един момент ще ви излезе форма за калибрация на екрана, а до нея таб с надпис FASTBOOT. Натиснете на него и.
9. След като излезе надписа Fasboot … изчакайте 15 до 30 секунди преди да свържете компютъра и телефона.
10. В cmd или конзола (зависи от операционната ви система) отидете в fastboot папката и изпълнете:
Windows:
fastboot -i 0x413c flash recovery recovery.img
Linux:
fastboot flash recovery recovery.img
като трябва да окажете пълният път до сваления Clockwork Recovery recovery.img който разархивирахте в стъпка 2.
11. В конзолата ще ви изпише “Done”, тогава задръжте Vol + и Vol -, и изпълнете:
Windows:
fastboot -i 0x413c reboot
Linux:
fastboot reboot
12. Изберете опция 2 от появилото се меню, използвайки Vol + и Vol – 
за навигация и камера бутона за избор.
13. В Clockwork Recovery Mod изберете “install zip from SD card”
14. От там изберете “choose zip” и изберете файла, който качихте на картата в стъпка 4.
15. Потвърдете изчакайте.
16. Връщането на менюто за избор на екрана показва, че update-а е готов. С бутона за включване, се връщате стъпка на зад и избирате “Restart device”
17. Първият старт може да отнеме малко повече време (но не повече от 15 минути).
18. След старта на системата, рестартирайте задържайки Vol + и Vol -
19. Влизайки в менюто от стъпка 12 изберете Factory reset.
20. Ако всичко е минало нормално вече трябва да имате StreakDroid. Честито.
Малко по на татък ще прикача необходимите инструменти за да ги имате и тук.
Моля ви имайте предвид, че не нося никаква отговорност за brick-нати устройства. При мене горния метод работи всеки път!
WARNING: Това ръководство не се отнася за белия Streak! StreakDroid
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
iDrugs … аз съм пристрастен!
от Lucifer на Dec.03, 2010, под blog, geek time, misk, лични
Здравейте.
Аз съм Станислав и съм пристрастен … към информация.
Да правилно сте разбрали – пристрастен съм към информацията като такава. Израснал съм малко преди бума на Интернет, но това не ми попречи да се пристрастя. За мен информацията е лесно достъпна и достатъчно изобилна, но по някакъв начин съм се пристрастил към нея.
Чувствам се някак неловко, ако по някаква причина нямам достъп до форума си или до чуруликъра … сякаш съм откъснат за миг.
Пътувал съм 1000 километра на стоп за 3 дни, само за да си оправя сървъра на който се помещава този блог.
Ако случайно ми падне Интернет-а започва да ме обхваща притеснение и да се чудя какво се е случило …
Имало е случаи да не спя по цяла нощ преди дневна за да възстановя лаптопа или телефона си от неправилно протекъл update на операционната система.
Много хора си мислят, че това ме прави пристрастен към компютрите или електрониката, но не е така – компютрите, смартфона, Интернет и изобщо всичко което правя е с цел да си набавя необходимия наркотик – информация!
Да се потопиш в морето от думи, мисли, образи … да се опиташ да проникнеш под написаното, заснетото, нарисуваното …
Да оставиш съзнанието ти да се лута из загадъчните коридори оставени от тези които са сътворили това в което си потънал …
Израснал съм с книга в ръка. Обичам да чета. Може би повече от колкото трябва или е полезно. Аз съм книгоман, но това е само едно от проявленията на наркоманията ми. Обичам да занимавам мислите си с възможните сценарии за интерпретация на това с което съм се захванал.
А това което наистина ме разстройва е унищожаването на информацията …
The HORROR!!!
Някой да изтрие нещо което да не мога да прочета или прегледам после. Записвам телефонните си разговори, не за нещо друго, а защото не мога да си представя тази информация да изчезне. Пазя e-mail-и от 6-7 години на зад, Skype history-то ми е дори по-старо, а дори няма да споменавам множеството архиви озаглавени mIRC.logs.backup.place.date.exe или QIP.logs.backup.place.date.exe
Преди няколко месеца потребител на форума ме помоли да и изтрия мненията в които ме е ругала или е обиждала други потребители или самия форум … дори самата мисъл за това ме потресе … не мога дори да си представя да изтрия информацията, която се съдържа там, пък била тя и тотално безсмислена и ненужна на никого, дори “замърсяваща” информационния поток. За мен това е все едно … да изгориш книга … немислимо! Не възможно! Не поносимо!
Защо според вас мястото по хардовете в къщи не стига? Защо според вас имам 600 GB порно и 600 GB филми и сериали? Защото най-трудното решение, което ми се налага да взимам е – Кое да изтрия? …
Процеса протича горе долу така:
Проблем – няма място на HDD-то …
Първа мисъл: ще прехвърля на друг, но няма място и на другите!
Втора мисъл: ще почистя кошчето (аз ползвам shift+del), /tmp/, /var/tmp/, ~/.t(e)mp …
Трета мисъл: ще си купя нов хард! … но нямам средства в момента, а и нямам къде да го сложа!
и чак накрая – налага се да изтрия нещо!
Да знам, че ви звучи смешно или трагично, но нещата са точно такива – не мога да си представя да изтрия информация …
Пристрастено ваш,
Lucifer
Изображението е взето от http://www.razerzone.com/venom/
| Tweet |
|
Dell Streak 5 … Ревю като за неделя (GeekTime)
от Lucifer на Nov.07, 2010, под blog, geek time, misk, PCНа предното #TBB много брутално изнудих горката Васи да ми даде един тестов Dell Streak 5 (още не се беше качила по стълбите и не си беше поела въздух преди да започна да подскачам покрай нея, като малко дете и да викам: Васи, дай да видя Streak-а! Понякога съм такъв олигофрен, че и сам трудно се търпя). В понеделник горката джаджа ми беше в ръцете и дори от нетърпение да се заглавичкам в нея не успях да спя срещу втората нощна.
Това си е geekaphonе …
Обаче … преди да продължа с възторжените възгласи, трябва да спомена, че не е идеален. Забелязах 3 малки … недомислици, които развалят иначе идеалното усещане за това устройство и смятам да ги спомена преди да продължа:
1. Твърде е голямо за телефон. Понякога чак аз се смея на това как ли изглеждам с това нещо на ухото. И да знам, че е мислено за MID, но все пак …
2. microSD HC картата е под капака на батерията, и на практика трябва да спреш телефона за да достигнеш до нея …
3. 30-pin-овия вход за USB/зарядно … Толкова ли щеше да е сложно да сложат една гумичка – хем да го пазят от замърсяване, хем да не дразни така гадно на пръстите?
След като споделих какво ме издразни … до къде бях стигна? А да …
Това си е geekaphone …
Да точно си е geekaphone … може би единственото нещо, което позволява повече базикане от Android-а е Maemo/MeeGo, но пък N900 няма толкова голям дисплей и толкова бърз процесор.
Голям е (да знам, че споменах това като една от недомислиците, но това е и предимство … просто не за телефон). Дисплея му е хубав (поне за мен).
Едно от нещата, които Васи каза е да правя каквото си искам с бедното животинче …
И аз правих.
Имам лошия навик да “изкормвам” електрониката си (Siemens S65 с операционна система, ASUS P535 с пачнат Windows и най-накрая Nokia N900 с моднат кернел), та и сега не постъпих по различно. Горкото таблетче оцеля въпреки неуморните ми усилия да го накарам да работи по начин за който не е предвиден. Опити да слагам Froyo, смяна на ROM-ове и Image-и … Абе знаете как е като се хване един geek да бърника.
Та на финала се оказа с Android 2.1 на O2.
И сега започна и истинското тестване …
За тези 5 дни не успях да го разуча цялото, но мога да дам няколко много добри отзиви …
Да започнем с нещата които ме интересуват – мобилен Интернет, WiFi, живот на батерията и browser.
По-принцип не се възползвам от глезотийки като 3G мрежи, EDGE трансфер и така на татък и за това не съм свикнал Интернета през телефона ми да лети така (да съответно РибаКом, пак ми казаха, че не могат да ми пратят настройките, да си ръчкам сам).
WiFi обхвата също си го бива … направих си експеримент да сравня приема и предаването на равно с лаптопа ми и Streak-a загуби с много малко по разстояние.
Батерията също ме изненада изключително приятно … имам предвид много! Това животно не изглежда като много, но на моето ползване издържа над 24 часа. Нека ви дам пример: откачам го от заряд. Свързвам се с EDGE-а, пускам imo.im, tweetdeck и се разхождам из града като си проверявам чуруликъра на 5 минути. След 4-5 часа се прибирам и го закачам за WiFi-то в нас, за да продължа гаврата … има приложение което не позволява на интернета да “заспи” и цяла нощ то стои до възглавницата ми …Аз до сега толкова държаливо животно не съм ползвал.
Тъча също е много чувствителен. Свалих си една, две игри с които да го пробвам. Акселерометъра(ще ме прощавате, ако не се пише така, но аз съм си програмист) също. Играта с топчетата къса нерви.
Нека покажа и камерата какво прави.
Един ден специално се гаврих с възможностите на камерата. Повечето снимки са на Razer Orca Silent party-то, тоест в клуб с намалена светлина …
Готини са нали?
Намерих само 1 малко по сериозен проблем – Dell Streak е наистина крехък. Изключително лесно се появяват драскотини.
Бонусите на този таблет?
1 GHz CPU
5″ дисплей с хубава резолюция, на който спокойно си гледах филм
Android – една от най-отворените операционни системи
Стабилен, като поведение
Стилен дизайн (дори открития порт не дразни чак толкова на общия лъскав вид)
Хубава камера, снимаща и на по-малко светлина
EDGE/HDPS
Бърза реакция
Батерия издържаща много повече от очакваното.
Минусите?
Не става за основен телефон, не удобен е за говорене
Трябва да отвориш телефона за да смениш мемори картата
И за накрая:
Бих ли си го купил – ДА!
Ваш,
Lucifer
P.S.: Това е първото ревю, което пиша, за това моля не ме съдете много.
P.P.S: Няма hardware характеристики и снимки на самия апарат, защото такива винаги можете да намерите, а аз исках да ви дам личните си наблюдения.
| Tweet |
|
Nokia N900 fMMS и VivaCom (GeekTime)
от Lucifer на Jul.02, 2010, под geek time, HowToСнощи, а и днеска през по голямата част от сутринта се опитвам да подкарам MMS-а на Nokia Н900 към мрежата на VivaCom.
Защо толкова време ли?
Ами N900 не поддържа MMS, поне не фабрично, но една от причините да обичам Linux е, че има общност … и общността е излязла с малката програмка fMMS, която ви дава “загубената” възможност да пращате и получавате MMS съобщения. Опитах се да се обадя на оператор, дори няколко пъти, но поради факта, че N900 няма фабрична поддръжка, ми казаха, че не могат да ми помогнат. Заебах ги и почнах да ровя в Интернет. Накрая се оказа, че е много лесно. Ето ви step-by-step HowTo.
1. Инсталирате от repo-то fMMS
2. Стартирате fMMS
3. fMMS -> Settings -> Internet connection Settings
Access point name: mms.vivacom.bg
MMSC: http://mmsc.vivacom.bg
User name: mms
Password: mms
HTTP Proxy: 192.168.123.123
Port number: 8080
4. Save
5. Изпращайте и получавайте MMS-и на воля.
!!! В Settings ще видите опциите Resize to, която е за големината на изображението и Network mode (аз лично използвам medium и havoc)
Надявам се съм ви спестил ровене.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
SOCKS 5 + PuTTY + SSH или лесен псевдо VPN(GeekTime)
от Lucifer на Apr.22, 2010, под geek time, HowToДнес сутринта на работа реших, че ми трябва достъп до сайт … който не е добре да разбират от работа, че гледам и реших да се заинтересувам от възможноста за създаване на някакво псевдо proxy и попаднах на този супер лесен начин.
Какво ви трябва?
PuTTY
SSH Shell някъде
Хубав browser (Firefox/Chrome/Opera)
Каква е целта?
Използвайки една малко известна функция на SSH създаваме връзка с shell-а, който може да е на всякъде (в моя случай – www.anavaro.com). После пренасочваме трафика през връзката и получаваме своебразен лесен VPN.
Как става?
Пускате PuTTY.
Задавате адрес за SSH сесията.
Отивате на Connections -> SSH -> Tunels.
Задавате Source port (в моя случай 8888)
Слагате отметките под Destination на Dynamic и Auto и давате Add
Свързвате се с shell-а, пишете си user-а и паролата
И вече имате тунел през който да пренасочите трафика си.
Сега тънката част – Browser-а
Тук ще спомена, че по принцип всеки Browser може да се използва, всеки който има възможности да ползва proxy. Защо споменах горните 3 ще разберете по-късно.
За Firefox:
Tools -> Options -> Advanced -> Network -> Settings
Там избирате Manual Proxy Configuration и в SOCKS Host слагате 127.0.0.1, а за порт – порта който сте си избрали по рано.
От тук на сетне целия трафик ще минава през отворената с PuTTY сесия …
Тук идва въпроса – АМИ DNS ЗАЯВКИТЕ? Защото той трафика си минава през secure връзката, но сайтовете се резолвват през DNS.
В адресната линия пишете “about:config”. Намирате си опцията “etwork.proxy.socks_remote_dns” и я правите на TRUE et voila …
За Chrome:
Отново като за Firefox сменяте proxy-то, но слагането на secure DNS е малко по-сложно:
1. Добавяте към shortcut-а на Chrome
--proxy-server=socks5://127.0.0.1:8888
2. от настройките отивате на Under the hood и махате опцията “Use DNS pre-fetching to improve page load performance”
и готово! Имате си secure връзка.
А какво правите, ако сте като мен – под Linux?
Дори още по-лесно:
В някоя конзола пускате следния ред:
$ ssh -D 8888 user@host
И правите същите настройки на browser-а като за Windows …
Това SOCKS5 Proxy може да използвате и с повеето чат клиенти, за да си прекарате връзката през него (Skype и Koppete знам със сигурност, че имат proxy options)
Надявам се това да ви е помогнало!
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Всички материали в този блог са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
На места използвам картинки взети от интернет. Ако някой предяви претенции към използвана от мен снимка, нека се свърже с мен. Не желая да нарушавам ничии права.
