Да, такива услуги като MegaUpload или RapidShare, са удобни ако искаш да разпространиш нещо, което трябва да е достъпно до по-голямо количество хора, но не разбирам как средни и големи компании инвестират в облачните услуги, надявайки се на тези имагинерни 100% достъпност на важна информация … честно казано нито в DropBox, нито в Box.net, някога съм държал нещо изключително важно: някой и друг не публикуван материал за блога, някоя и друга книга, която да ми е достъпна, ако го закъсам за четене. Да вярно е че аз самият си падам леко параноик и се опитвам да се измъкна колкото се може повече от зависимостта към облака. За това и не разбирам как може някой да разчита на облака за друго, освен за спомагателна система.

В някаква статия четох, че имало клиенти на MegaUpload, които използвали акаунтите си за бизнес. Това ми прилича на историята, за която прочетох покрай падането на S3 облака на Амазон, миналата година. Тогава някакъв човечец се жалваше, че бил качил базата с информация на някакъв медицински application, който събирал информация от пейсмейкърите на пациентите си и при падане на облака, загубил достъп до тази информация и самата програма спряла да съобщава за проблеми с апартчетата. Още тогава се чудех колко прост трябва да си, за да довериш mission critical информация на облака и то на облак, над който нямаш никакъв контрол.

В днешно време, все повече хора използват облаците, като им доверяват все повече и повече от информацията си, но някога замисляли ли сте се, точно колко е сигурно това което правите?

Преди няколко месеца беше избухнал скандал с DropBox, защото по някаква неясна причина бяха оставили акаунтите на няколко десетки хиляди свои потребители незащитени. Тоест всеки можеше да влезе в акаунта на друг … и то в продължение на часове, ако не и на цял един ден. И това, само няколко месеца, след като бивш служител на компанията разгласи, че администраторите могат свободно да разглеждат съдържанието на потребителските профили, които според общите условия са неприкосновени, а според поместената на сайта им информация са и криптирани.

MegaUpload и RapidShare са два от най-големите сайта за свободно споделяне на информация, в някои случаи – в нарушаване на лицензните споразумения на тази информация, но какво дава право на ФБР да затваря целия сайт? Нима според the safe harbor rule, което съществува в американското законодателство, MegaUpload не е просто медия за споделяне? Един от основните доводи за затварянето на този сайт са “не достатъчно положени усилия за пресичане на пиратска дейност” … WTF? До колкото знам MegaUpload са дали достъп до специален tool на всички притежатели на авторски права за да могат да премахват съдържание, което е тяхно … като освен пиратско съдържание, правоносителите не са се спрели да унищожават и неща за които не държат права, като например съдържание с отворен код или използващо CC лиценз, който позволява свободното споделяне (ако не ми вярвате – питайте google (случката беше нещо от сорта на Megaupload sues Warner bros)).

И какво се получава на края?

Един сайт като MegaUpload бива затворен въпреки, че самият той е само среда за разпространение, а собствениците му дори дават необходимите инструменти на собствениците на авторски права да си ги защитават. Това драги ми приятели, вече е цензура или ако не цензура, то поне защитаване на корпоративни интереси. Собственика на MegaUplоad имал 12 мерцедеса … халал да са му – неговия сайт сигурно прави няколко милиона долара оборот и предоставяйки не друго … а услуга! Подчертавам УСЛУГА!

А какво става, ако това се разпространи?

В момента в box.net акаунта ми има една книга по акупресура, за която нямам права да използвам (да, изпиратствал съм я), но също така имам и домашни, статии и неща, които ако не са мои, то поне не нарушават ничии права. Познавам хора, които си държат музиката в облака … нима следващата стъпка е да започнат да затварят облаците? Защото ние все пак държим нелицензирани копия на тази информация.

Аз бих казал – спрете цензурата … ама кой ли ме слуша … мога само да съм доволен, че съм се родил в Европа и още повече в България, където Интернет, въпреки че го подслушват си е свободен.

Ваш,

Lucifer

Да започнем с няколко лесни постановки:

1. Забравете IE.

Да. Знам, че много хора го използват, но това  не  е добра идея. Свалете си Firefox или Chrome или Opera (аз това съм ползвал и с това мога да ви дам съвети). Всеки от тези browser-и има едно малко предимство – “Анонимно сърфиране” (в FF) или “Инкогнито” (в Chrome), не знам как е в Opera, но и там знам, че има такова.

2. Поща.

Имам позната, която така си прави регистрациите, че никой не може да свърже името и с ника и. Регистрирала си е две пощи и ги използва за различни цели. Това не е лоша идея.

3. Лично пространство.

Макар вие да спазвате личното пространство на хората, които ползват вашия компютър, някой може и да не го прави, за това много внимавайте със снимките и като цяло информацията, която държите там. За предпочитане е да не държите нищо което могат да използват срещу вас или което може да навреди на някой. Лично при мен всички компромати са добре защитени или на криптирани дискове, или в криптирани контейнери от рода на обяснените по-късно.

4. Използвайте антивирусната и firewall-а както трябва

Една добре update-вана антивирусна и един добре конфигуриран firewall могат да ви спестят много проблеми.

5. Проверявайте работещия на машината software

Добре е да си пускате от време на време TaskManager-а или по добре да си сложите ProcessExplorer от Sysinternals пакета. Може да ви звучи на китайски, но скоро ще се научите кое не трябва да спирате и кое трябва.

6. Нямайте доверие никому!

Това е може би най-важната точка. Не позволявайте други хора да работят във вашия акаунт или с административни права на вашия компютър! Ако трябва да седнат им създайте един ограничен Guest акаунт и да се забавляват!

Това са основните правила, които трябва да спазвате. Има други, които ще подобрят нещата, но целта на този материал е да ви предпази от основните проблеми.

А сега да преминем към частта за напреднали (леко параноични).

Или както обичам да казвам: Елате приятели параноици!

1. Portable приложения.

Каква е идеята? Имате приложение/програма, която работи в така наречения sandbox или пясъчник – среда която е практически заделена само за това приложение и всичко което прави, го прави в пясъчника. Всички временни файлове, история, бисквитки, всичко – се пази в sandbox-a на програмата.

Пълен набор такива неща можете да намерите на www.portableapps.com

2. Криптиране

Помните ли старите програмки за заключване на папки? Е, това е малко по-добро – използвайки последните достижения на информатиката можете да направите непрочетими, заключени с парола части от работната си среда. Папки, флашки, дори цели дискове на компютри. Всичко.

3. Криптирани дискове + Potable Приложения

Какво ли общо могат да имат двете неща по-горе? Преносими приложения и криптиране …

Нека ви дам пример: Криптиран фаил, на флашка, пълен с пълния набор инструменти, програми, пароли и изобщо всичко което ви трябва за работа …

Как ли става?

Лесно.

(тук ще покрия работата с и създаването на тази среда само за Windows (ако сте стигнали до работа с Linux, сигурно знаете хитринки достатъчно за да се опазите))

Стъпка 1.

Сваляме FreeOTFE или FreeOTFE Explorer – и двете ги има в portable версия. (цък) и си създаваме криптиран контейнер с необходимата големина и силна парола. За това, ако желаете ще напиша отделно ръководство.

Стъпка 2.

Сваляме си необходимите програми. Skype. Firefox. Thunderbird … Каквото ви трябва … и си ги слагате във вече създадения контейнер.

Стъпка 3.

Слагате си контейнера и програмата за декриптиране (FreeOTFE или FreeOTFE Explorer) на една флашка или преносим диск и си ползвате тях. По този начин имате едно малко, виртуално швейцарско ножче, което от вън не изглежда на нищо.

4. Друга опция ( за много напреднали или много параноични)

Макар този начин да ви гарантира, че няма да оставите почти никакви следи, не е изключено системата на която сте да има закачени разни малки бубички, като keylogger-и, програми за снимане на десктопа и какви ли не още екстри. За да се предпазите от тези неща има един сигурен начин и това е операционна система на флашка и то само ако имате начин да накарате компютъра да стартира от нея. Има няколко готови Linux базирани проекти, които се инсталират лесно и не се различават чак толкова от средата с която сте свикнали да работите. Аз лично предпочитам Slax, но това е само защото съм гаден върл фен на Slackware.

В някой от следващите дни ще седна да напиша ръководство за използването на FreeOTFE и за създаването на Live дистрибуция, която да носите в джоба си.

Надявам се да съм ви бил полезен.

Ваш,

Lucifer

Знаете ме, че съм почитател на Slackware и цялата KISS философия и се радвам на прозрачността, която Slackware дава. За съжаление новия ми лаптоп използва nVidia Opitmus технология, която по принцип има за цел да оптимизира използваните ресурси и други бла бла бла глупости. За радост на цялата Linux общонст обаче от nVidia са излезли с съобщение, че Optimus няма да се поддържа от Propriety nVidia Driver-ите … Кофти тръпка за всички, включително за мен.

За моя радост има 2 проекта, които са се заели да “заобиколят” отказа на nVidia и са създали 2 продукта – Bumblebee и Ironhide. Лично аз предпочетох да използвам Bumblebee, като една идея по-стабилен. Тук дойде и първия ми сблъсък с проблеми – въпреки, че Bumblebee има някакъв вид инсталатор, който е OS независим, за да го подкарам под Slackware трябваше да се преборя с цяла група малки проблемчита – прекомпилиране на драйвери, нови Kernel Headers и други такива неща, с които наистина не искам да се занимавам и да ги правя при всяка смяна на Kernel или излизане на нови драйвери. За това реших да мина на OS за която има пакети. За мое най-голямо съжаление Slackware не е една от най-използваните OS. За това и се насочих към Ubuntu.

Първото, което осъзнах е, че трябва да забравиш за инсталацията от флашка … на 3-я или 4-я път захапа, а на 6-я или 7-я успях да го инсталирам. Инсталатора е направен цветничък и с ограничени функции (ще стигна и до alternate, спокойно). Направен е като за … полуидиоти, да не кажа като за цели. Функционалността му е ограничена и то много, но за това пък има звук по време на инсталация, и мишка и wi-fi. След като го инсталирах и си прехвърлих нещата от старата машина се заех да го поразгледам. Това беше преди около седмица, и бях с Ubuntu 11.04.

Добре, признавам, че е красив, но аз никога не съм си падал по многото eye candy. Признавам, че и да имаш толкова много software на върха на пръстите си, също е много удобно. Това обаче, което не ми харесва е че не виждам как се случват нещата. Самата система е направена лесна. предполагам, че ако го инсталирам на баба ми, дори тя ще се справи. Единствените неща които не работеха out of the box, бяха Pulse Audio-то, което караше Skype да забива (за това го подмених с native ALSA) и NetworkManager, който като изскочеше малко по-висок трафик и ми зависваше безжичната мрежа.

След като си поиграх няколко дни, реших, че не може така и трябва да си криптирам диска. От опита си със Slackware знам, че няма по-лесно нещо от това:

Създаваш /boot partition

Създаваш LUKS partition и в нея изплющяваш LVM дяловете, които ти трябват.

Да де, ама дори с alternate инсталатора на Ubuntu, нещо, което на Slackware ми отне 15 минути първия път, тук ми отне поне по 45. Като го правих около 16 пъти, докато постигна система която да функционира. Приключвайки LUKS/LVM инсталацията, която между другото ТРЯБВА да се прави от диск, защото от флашка не искаше да стане, колкото и да я мъчих, получих нотификацията за Ubuntu 11.10 и автоматичен upgrade към него. Знаете ме как съм с новите неща – дай да ги видим. Автоматичния upgrade мина без никакви сътресения и системата продължи да си работи без проблем … до 8-я пореден рестарт, когато GRUB-а отказа да захапе. Реакцията ми е ясна (и добре че имах пълен backup само на около 20 часа) – Инсталатор, delete all partitions, reinstall, upgrade.

Сега съм благополучно на версия 11.10 и мога да заявя, че не е толкова зле.

Като цяло мнението ми е леко раздвоено. От една страна Ubuntu е правено като за идиоти, разбирам това, но ми липсва прозрачността на Slackware. Вярно е, че Slackware не е никак Userf friendly, дори мога да кажа, че e user hating OS, но една стабилна система със LUKS/LVM и Slack се вдига от веднъж и отнема около 2 часа с настройка и update до current. Докато това на Ubuntu е почти невъзможно. Това което съм видял до момента от Ubuntu е, че е своенравна и капризна система. Освен това 11.10 няма хубава GUI – Unity е тежко, тромаво и сложно за конфигуриране (да не кажем, че има неща които не мога да настроя), а Gnome Shell е пълна боза. За сега съм се спрял на Unity 2D с малко twaks, но ще чакам нещо по подходящо. Дори не искам да говоря за XUbuntu с неговия XFCE … няма дори да се пробвам да го слагам. Ако някой има идея за свестен GUI – да свирка. Но за това пък в Ubuntu имаш достъпа до толкова хубав software за който update-и излизат веднага, а не се налага да си ги компилираш/чакаш да ти ги направят.

Като цяло, мисля че ще се спогодим с Ubuntu, ако се научи да слуша. Пък и нямам много избор, ако искам да си играя StarCraft 2 и сега вече и Lineage 2, която чакаме да пуснат Free To Play за Европа.

Но от сега си казвам, че няма да сложа Ubuntu за каквато и да е система, която ми трябва за друго освен за End user usage. Server-ите ми ще продължават да са си на Slack.

Ваш,

Lucifer

Цветовата гама се използва из почти целя домейн и искам да благодаря на @didi_GK за нея. Опитах се избягам от черно-сивите нюанси, които аз бих използвал и за това тя удари рамо в избора на цвета за целия домейн … или поне по-голямата част от него.

Целта ми беше да създам нещо едновременно семпло и функционално, което да не натоварва с разни глупости. Гледах да използвам възможно най-основните похвати, които знам. От сега да си кажа, че темата сигурно е несъвместима с IE, но това честно казано не ме интересува. Ако искате да я видите както трябва – ползвайте истински браузър.

Темата не е пълна и сигурно ще търпи промени и развитие (ще добавям каквото ми трябва към момента).

Искам да благодаря и на @web_enthusiast за помощта в битката ми с CSS …

Едно хубаво нещо стана (освен самата тема де) – научих как се онаследяват класовете в CSS …

Дано новият вид ви харесва …

Ваш,

Lucifer

Това е Yakuake (Yet Another Kuake) – drop-down или “падаща” конзола. Идеята е взаимствана от FPS игрите, където в повечето случаи конзолата пада от горната част на екрана. В Quake серията и Half-Life се извиква с `. Yakuake е KDE базиран проект и като такъв сигурно ще иска някои от библиотеките на KDE, но до колкото знам съществува и Guake (GNOME разновидност).

Защо точно тази програма? Все пак това е само терминален клиент за Linux.

И да и не. Yakukae е винаги активна и достъпна конзола на една клавишна комбинация разстояние (в моя случай Meta+` , за да се придържам към любимите си игри). Клиента позволява неограничен брой сесии под формата на табове, като отделно всеки таб може да съдържа колкото си искате конзоли подредени както ви душа иска. Всеки който му се налага ежедневно да работи с конзола знае колко по-бързо е това от използването на графичните средства. Програмата е винаги активна, за това и не се налага да изчаквате стартирането и, като бонуса е, че ресурсите които изисква са минимални.

Yakuake се интегрира идеално в KDE, запазва глобалните настройки на средата. Поддържа compositing (прозрачности). Има си дори много красива анимация по спускане и отдръпване.

Плюсове:

• бърз конзолен достъп
• табове
• множество конзоли в таб
• Compositing
• Винаги достъпна
• Почти пълен контрол върху външния вид

Лично аз се придържам към вид който е средно изчистен – без много претрупани eye candy, но все пак искам нещо красивичко, за това и Ykuake пасва идеално на работния ми плот.

Можете да намерите Ykuake тук (kde-apps.org)

И официалния и сайт (в който няма нищо) - http://yakuake.kde.org/

Надявам се и тази седмица Geek Time материала да ви е харесал.

Ваш,

Lucifer

Един от най-големите ми проблеми при миграцията към Linux преди малко повече от две години (леле станаха ли толкова?) беше да си намеря правилните клиенти за услугите които ползвах и което е по-важно – да харесвам клиентите.

Koppete пасна идеално на ICQ, Facebook и GTalk.

Pidgin за XMPP Server-а, който поддържам.

Но намирането на правилния twitter клиент за под Linux беше трудно … докато не попаднах случайно на едно малко бижу наречено Choqok. Използвам го от версия 0.7 (последната версия е 1.1) и съм изключително доволен. Като цяло целта му е да е лек и удобен клиент за microblogging мрежи. Написан е е на QT (поне по-старите версии, сега видях че минават на GTK+), което означава, че приема общия вид и изглед на темата ви. Аз лично винаги съм си падал по минималистичният дизайн и за може би за това тази скромна на вид програмка ме грабна и се превърна в част от “задължителния софтуер”.

Това което предлага Choqok е основните и най-необходими функции за нормално използване на Twitter или повечето от micro-bloging мрежите за които предоставя функционалност:

• множество accounts в множество micro-blog мрежи (Twitter, identi.ca и др.)
• съкращаване на URL-и
• различни timelines – Приятели, @Спомеанвания, Inbox, Outbox
• oфициалния twitter ReTweet
• Upload на снимки в различни услуги
• интеграция с KWallet за запазване на паролите
• нотификация за получени tweet-ове
• глобални клавишни комбинации …

Като цяло програмката е идеалния клиент за хора харесващи минималистичния дизайн – целта е да е twitter клиент и си я изпълнява с пълна сила, без да bloat-ва с различни шарении или ненужни функции.

Ако, като мен, сте привързани към опростения вид или просто искате чисто функционален software – Choqok е точно за вас.

И след цялото това представяне, можете да намерите самата програма тук.

Choqok е FOSS (Free/Open Source Software), разпространяваща се под GNU GPL v.3 лиценз.

Надявам се да съм ви бил полезен.

Ваш,

Lucifer

Това смятам да е първия пост, от една надявам се дълга поредица. Имам намерение всяка сряда да пиша за собствения си досег с нещо … geek-ско. Било то телефони, софтуер, хардуер или каквото ми дойде на ум …

Май ми стана навик да тествам разни много маниашки неща.

Както споменах в статията за Marauder-a Васи ми даде няколко неща за проба. Освен Мародера, за да го видя как работи под Linux, получих и Razer Tron комплект, за да мога да се изкефя максимално …

Честно казано останах малко разочарован от комплекта на Tron. И мишката и клавиатурата са предназначени за маниаци на тема филма и играта, а аз както можете да се сетите не съм съвсем голям маниак, за това и оценката ми е по-скоро функционална от колкото нещо друго …

Но нека ги разгледаме по отделно.

Мишка Razer Tron с MousePad Tron

Първото нещо, което прави впечатление при докосването до комплекта е … опаковката! Самата опаковка е супер яка – оставаш с чувството, че мишката не трябва да се пипа, а само да се гледа в кутията … истинска красотичка. При отваряне на кутията, ракцията ми беше - УОУ! Като я пъхнеш в USB порта и светва, че и “зарежда” – чува се звук като от отваряне на LightCycle от филма. Дори самата мишка има форма на заветните моторчета. След първото “УОУ”! обаче, се заиграх със самата мишка. Мишката е много бърза (предполагам, че заради високото DPI (и да знам, че има настройки за скорост)) и в същия момент изключително лека. Самият аз съм свикнал мишката ми да се чувства в ръката ми, да тежи едни 100-150 гр. Самият аз използвам лазерна, безжична мишка, която има ергономична форма и много удобно приляга в ръката, и тежи достатъчно за да дава прецизност на движенията. Трон плъхчето, от своя страна е изключително леко, но си мисля, че това си е по-скоро въпрос на предпочитания. Също така и самият корпус не ми приляга толкова удобно колкото ми се иска …

Истинския eyecandy идва обаче, като сложиш мишката на подложката и намалиш светлината … МИШКАТА ОСТАВЯ СВЕТЛИННИ ДИРИ! Супер яко! (жалко, че имам предпочитание към по скромните дизайни). Поиграх си достатъчно с мишката, за да мога да ви кажа, че е супер красива.

Тук сигурно очаквате да ви обрисувам какви невероятни функции има самата мишка (като например промяна на цвета при някакво действие в играта, програмируеми бутони и тн), но за мое най-искрено съжаление продуктите на Razer нямат драйвери за Linux, за това и не успях да ги пробвам напълно, както ми се искаше …

Плюсове:

• Супер фенски дизайн
• Настройка на почти всичко което се сетите за мишката ((800, 1200, 1800, 4000 и 5600 DPI), sensetivity и тн.)(под Windows)
• Feedback
• EYECANDY!!! – оставяната светлинна диря е много яка!

Минуси (поне според мен):

• Липса на Linux драйвери
• Лекотата на самата мишка
• Дизайн на корпуса, който не е един от най-ергономичните

Клавиатурата Razer Tron

И за клавиатурата на Razer Tron, както и за мишката, първото което те грабва е опаковката! И тя, като плъхчето е опакована, за да бъде гледана. Самата клавиатура си е eyecandy от всякъде … сининички ленти навяват мисли за шеметни скорости … Едно хитро нещо, което прави впечатление е, че numpad частта е свободна и може да си я сложите от която страна си искате, което си е много много хитро. Самата клавиатура, както и мишката си имат подсветки, които им придават един чисто … Tron вид … И тя, на гледане обира точките … Изходи за слушалки и микрофон на самата клавиатура … абе красотичка …

И тук идва голямото “НО” – самата клавиатура е неудобна. Клавишите са раздалечени и много повече наподобяват копчета на терминал. Предполагам, че това е търсен ефект, но според мен са се престарали – самите клавиши се натискат и се усещат под пръстите като копчета. Писането е, меко казано, непривично, да не кажа, че е направо неудобно. Освен това са несвойски поставени … Аз съм човек с навици и сигурно, ако работя 3-4 дни на тази клавиатура ще свикна, но в един момент (след поредното “А” вместо “С” или “Caps Lock” вместо “Я”) предпочетох да се върна на клавиатурата на лаптопа. Същия ефект имаше и върху играта ми – използвах Trine, много приятен jump’n'run от Frost Bite bundle-то, но просто не успях да се справя с раздалечените клавиши и лекотата на мишката …

Плюсове:

• Фенски дизайн
• Сменям numpad
• Аудио IN и OUT на самата клавиатура
• Eyecandy
• Макроси (които не успях да пробвам поради Linux-a)

Моите лични минуси:

• Клавиши, които се усещат като бутони
• “Дизайнерско” разположение на клавишите

За накрая:

Дали бих си ги купил?

За мен лично – Не. Не мога да си представя да работя ежедневно на тях. Въпреки, че са фенски, аз имам нужда от функционалност.

Честно обаче са идеален подарък за всеки ваш приятел, който си умира за филмите или играта.

Надявам се лични ми досег с Razer Tron комплекта да ви е харесал, защото за мен беше нещо … специално …

Ваш,

Lucifer

Снощи до към 01:00 си играх да си оправя машината, за да не ми създава твърде много проблеми, когато седна да играя днес с Marauder-а. От сега да си кажа, че не съм много добър на StarCraft 2, да не кажа че съм много зле. Все пак съм 51-ви в бронзовата лига (мисля, че тя е най-ниската).

Но това не е ревю за моите SC2 Skills.

Целта ми, пробвайки Marаuder-а, беше да видя дали мога да подкарам Razer оборудването под Linux. Краткия отговор е НЕ. Дългия отговор е – след борба в опит да намеря драйвери, ровене в настройките не X, бутане на XKBD успях да … накарам клавиатурата да работи така, както преди да почна да ровя. Но все пак нека не забравяме, че Razer правят оборудване за геймъри, а аз за последните две години и почти половина (от както си имам лаптопа) съм играл само Lineage 2 и StarCraft 2. Не по друга причина, а просто защото другите игри не ме влекат.

А сега за самата клавиатура …

По-принцип за под Windows има много яки функции – макрота, APM промяна на цвета (APM е Actions Per Minute – колкото по-бързо извършваш действия, толкова по различно свети), triger response – ако се случва нещо някъде, клавиатурата си променя цвета … изобщо благинки за геймърите … за съжаление, благинки които не мога изпитам под Linux.

Използвах клавиатурата за няколко игри. Удобна е. Самите бутони са разделени на удобно разстояние, хем не са твърде далеч, хем ти позволяват да “внимаваш” какво натискаш – използвах я в няколко игри и за първи път нямах грешки от типа да пусна Evolution chamber (V) вместо Spine crawler (C) или армията ми да спре(S) по средата на битката, вместо да атакува в зададена посока (А). Има много приятен дизайн – като на терминална конзола изкарана от Hiperion II – flag ship-a на Джими.

Зелената подсветка и осветеността на бутоните позволяват нощна игра, а страничното осветление те вкарва в усещането на самата игра.

Клавиатурата е много удобна за игра. Бутоните се твърди и добре раздалечени, но честно казано не е удобна за писане – това което прави клавиатурата убийствена за висок и точен APM на StarCraft 2 я прави неудобна за хора, на които им трябва клавиатура за ежедневна работа – писане.

Ако сте маниак на тема StarCraft 2 и искате периферия, която да ви потопи допълнително в атмосферата на играта – Marauder-а e за вас – едно идеално допълнение на StarCraft 2 wallpaper-a и лепенките по монитора ви (да виждам ги, не се опитвайте да ги криете).

Дали бих си я взел лично – по-скоро не. Както казах по-горе – не съм геймър. Някак се не се виждам да пиша с тази клавиатура, но ако някога успея да си обособя един компютър само за игри и имам време да го ползвам – разбира се! Това е ебаси маниашката клавиатура.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Извинявам се на всички, но съм допуснал правописна грешка на всякъде – то е MARAUDER, не Marouder … надявам се да не ми се сърдите много …

*за снимката, както си личи благодаря на @strangera.

Само още от начало искам да кажа, че не посмях да се “занимавам” много много с него и то не защото не исках, а просто защото за тези 2 седмици почти не ми остана време, за това и не съм го “изкормил” за да разбера истинските му възможности.

Нека започнем с първият поглед – външен вид. Самият телефон е с много приятен външен вид. Дизайнът е изчистен и пасва удобно на ръката. Само ще спомена че като ги сложите един до друг с Samsung Galaxy S, единсветната разлика е вида и разположението на сензорните бутони, но явно това е някакъв общо приет стандарт.

Дисплеят вади много добър контраст, но при промяна на осветеността от 30% на горе почти не се вижда разлика и не знам дали това е плюс или минус. 4″ дисплей е много удобен и е изключително finger-friendly (мисля си, че 4″ е оптималният размер за удобна работа с една ръка). Машинката си идва със стандартния набор входове и изходи – microUSB за зареждане и достъп, HDMI out (който за съжаление нямах къде да пробвам) и 3.5 mm аудио вход/изход. Камерата е 8 MP и позволява снимане на FullHD видео. А двете ядра и допълнителното видео ускорение дават много приятно усещане при игра (повярвайте ми – пробвах го!) …

Относно камерата – за съжаление не ми остана време да я изтествам на по ограничена светлина или да снимам хубаво видео, но ще кача снимките, които намерих от предните тестове на телефона.

И като стана думи за снимки, идва ред да помрънкам малко от някои от недомислиците на LG.

Като начало, телефонът има 8GB вградена памет, което много добре … но фабрично нямате достъп до нея. Телефона не иска да я закачи като Mass Storage или поне аз не успях, а повярвайте ми опитвах … добре, че знам как да ползва adb, че иначе и снимки нямаше да получите.

А, да … защо ми трябваше достъп до Storage-a на телефона – за да кача едно HD клипче, за да видя как се държи с външно енкоднати клипове, а не с тези оптимизирани за телефона … резултата от теста … беше плачевен! Използвах клипа на 30 second to mars – Huracane, който можете да си свалите от vimeo страницата на песента. Още като го пуснах, ми се стори, че нещо не е наред, за това реших да пусна клипа паралелно на 2 Android устройства – LG-то и моя си Dell Streak 5, който между другото в момента е осакатен заради скапан ROM. Каква беше изненадата ми обаче, когато двупроцесорният звяр LG започна да изостава … не, не да сече, а да изостава! На 01:17 от клипа, Dell-а си я показваше, a LG-то беше все още на около 00:40, въпреки че броячът показваше 01:17 като на Dell-a. Много се надявам LG да си оптимизират видео player-а при последващ update на операционната система.

Друго неприятно впечатление ми направи, това че дори когато Mobile Data Connexction-a е спрян, телефона сам се закачва, когато трябва да е в stand-by. Добре, че имах някакви мегабайти на картата с която го тествах, че иначе …

А като заговорих за stand-by… без да искам направих един много показателен експеримент за издържливостта на батерията – преди около 8 дни, сложих телефона в Airplane mode и го зарязах в кутията на около 80% батерия, когато го изкарах днес, все още има заряд 27%. Ще ми се да проведа малко повече тестове, но честно казано нямам време.

Като цяло машинката не е лоша, но не е и нищо специално – среден клас.

Плюсове:

2x 1GHz CPU

8MP Camera

FullHD Video

Идеален дисплей

8GB вградена памет

Минуси:

Бави при play-ване на HD видео

Няма лесен достъп до Internall Storage-а

И за накрая:

Бих ли си го купил – ако нямах сегашния си или предния си телефон (Dell Streak 5 или Nokia N900) – Да. В момента – не.

Ваш,

Lucifer

P.S.: както и предния път, не включвам хардуерни характеристики – такива има в Интернет. Аз споделям личен опит.

През отминалите празници, като истински geek, бях в любимата си компания – тази на моя компютър. Горкичкия, вече сдава багажа и вентилаторите му вият, като малка прахосмукачка, но си е моя.

От около почти 2 години съм на linux, както не веднъж съм споменавал, и за това и трудно сядам да играя игри, но тъй като през, споменатите вече празници ми се отвори малко свободно време, реших да се занимая с подкарването на StarCraft 2 под Wine.

С какво си имам работа?

CPU: Intel(R) Core(TM)2 Duo CPU T5250

RAM: 3GB DDR2 (667 MHz)

GPU: Ati Radeon HD 3450

OS: Slackware64 Current (вече излезе stable 13.37)

И сега какво?

За тези които не са се сблъсквали със Slackware и неговата философия, искам да уточня някои неща. Плюсовете на Slackware са, че не страда от така наречения dependency hell, всичко подлежи на настройка от потребителя и че повечето неща се препоръчва да компилират от source (не че няма готови binary пакети). Лошите му страни са, че всичко подлежи на настройка от потребителя и че повечето неща се препоръчва да се компилират от source.

Това казано, само ще допълня, че при Slackware нямате единични repo-та и няма apt-get или yum.

От къде започваме?

Първото нещо е да направите Slackware64 в multilib. Това му дава възможност да изпълнява и да компилира едновременно 32bit и 64bit приложения. За тази цел използвайте пакетите на AlienBOB от тук.

Второто нещо което трябва да направите за със Slackware-а е да му инсталирате propriety driver-ите за видеото. Не знам дали open source driver-ите ще свършат работа, но аз предпочитам да си сложа fglrx-а на Ati/AMD. Версията с която съм в момента е 11.3 и са направили малка промяна в начина на инсталация. Сваляте си пакета от сайта на Ati, влизате като root и:

$ chmod +x ati-driver-installer-11-3-x86.x86_64.run

$ ./ati-driver-installer-11-3-x86.x86_64.run –buildpkg=Slackware/Slackware

Това ще създаде Slackware пакет с компилираните драйвери за вашето ядро.

$ installpkg fglrx-8.831.2-x86_64-1.tgz

ще инсталира пакета. Сега правите един рестарт в runlevel 3 (конзолен вход), влизате като root. Командите са:

$ aticonfig –initial -f

$ rm -R /usr/share/config/kdm/

$ genkdmconf

Ако всичко е минало нормално, трябва да имате инсталирани flgrx driver-и. Честито! Пуснете си X-а и се забавлявайте.

Следващата стъпка е да си инсталирате Wine. Отидете на winehq.org, където ще намерите готови пакети за Slackware в download секцията. Тук има една малка уловка – трябва много да внимавате, кой пакет ще свалите. Използвайте или stable 1.2.3 или най-новия development 1.3.18. В по-старите development пакети има проблем. Свалете си 32bit пакета, нищо, че операционната ви система е 64bit (нали помните multilib), и го инсталирайте.

Добра идея е да си свалите winetricks. Можете да намерите готови SackBuild-а в linuxpackages.net или да използвате великолепното tool-че sbopkg.

Следва друга тънка част – инсталацията на DirectX9. Ако имате winetricks можете да направите само

# winetricks d3dx9

На някои места се препоръчва инсталирането и на няколко други неща, като vcrun2008, vcrun2005, droid, fontfix, fontsmooth-rgb, gdiplus, gecko, allfonts, но не съм сигурен, че са задължителни. За всеки случай можете да ги инсталирате. Внимание! За някои от функционалностите на winetricks ще ви трябва cabextract пакета. Ако някой от горните пакети не желае да се инсталира и ви дава някаква грешка – прескочете го!

С това средата е почти подготвена. Остава само в wincfg да отидете в Libraries, да добавите mmdevapi и да го сложите на Disabled, за да имате звук в играта, после отивате на Applications и слагате Windows Version на Windows 7.

Сега да се заемем с останалото:

Отивате на сайта на Blizzard и си сваляте On-line Installer -а (за най-лесно).

# wine <installer_name>.exe

И си инсталирате играта, като всяка друго Windows-ка игра (Next, Yes, Next, Next, Next …). Аз лично имах проблем с инсталатора – не вадеше никакви буквички и се губеха бутоните. Самите функционални полета си работеха, но ги нямаше бутоните. Не успях да реша този проблем, но намерих youtube клипче, което показва инсталацията и намерих функционалните полета.

Имайте предвид, че под Linux Razor1911 License hack-а не работи и ще ви трябва работещ accaunt за SC2 за да можете да играете дори като гост.

Играта се пуска от папката на играта с:

# LIBGL_DRIVERS_PATH=/usr/lib/xorg/modules/dri wine StarCraft\ II.exe

Най-вероятно ще откриете, че играта сече неимоверно. Поне при мен беше така. И за това има решение – пускате си RegEdit (wine regedit),

HKEY_CURRENT_USER -> Software -> Wine ->Direct3D

Там създавате следните String Values, със следните стойности:

DirectDrawRenderer => opengl

Multisampling => disabled

OffscreenRenderingMode => pbuffer

UseGSLS => disabled

VertexShaderMode => hardware

VideoMemorySize => 1024 (големината на видео паметта ви в MB)

И това е!

Аз лично си купих играта вчера и и се наслаждавам. Дано ви хареса и дано съм ви помогнал. А ако срещнете един Lucifer из Battle.Net, не го бийте много – той толкова си може!

Ваш,

Lucifer