Да започнем с лесната част – какво е Session Hijacking?

Най-просто обяснено – хакера се представя за вас пред сървъра. Не ви краде паролата, защото това е трудно. Просто прихваща заявките към сървъра с който комуникирате, копира вашия уникален ключ и информацията във cookie-то на сайта, които се използват за комуникация след първоначалния hand shake (размяна на пароли), инсталира ги на своя browser и се представя за вас.

Хубавата страна на нещата е че не може да ви изтрие профила или да ви смени пощата или паролата. Не може да направи нищо, което изисква да въведе паролата ви, защото не я знае.

Лошата, поне когато става дума за Facebook – може да разгледа снимките ви, тези на приятелите ви, да ви прочете кореспонденцията, да пише по стените ви и по тези на приятелите ви … може да разбие личния ви живот, ако сте толкова на вътре във Facebook.

Как да се предпазим?

Има 2 основни метода, като тук говорим само за Session Hijack.

1. Нямай доверие никому!

Това е най-простия метод. Избягвайте да се логвате в профила си през обществени мрежи или мрежи, които не са във ваш контрол или не са на ваши приятели. Всяка обществена мрежа е потенциална опасност, особено ако достъпвате важни ресурси. За това и винаги когато използвам отворени обществени мрежи използвам SSH Tunels.

2. Facebook Security

Колкото и да е странно, Facebook ви е дал много приятна функция, която се активира за 3 клика: Account Settings -> Security -> Secure Browsing.

Искам да ви предупредя, че разрешавайки Сигурно Браузване или както там е на български, няма да можете да използвате повечето Facebook игри. Flash не работи както трябва през https …

Имайте предвид, че няма такова нещо, като непробиваема защита, но това ще ви даде една допълнителна сигурност срещу такива малки и неприятни трикове като Session Hijacking.

В заключение

Нямам абсолютно против да не си активирате SSL -а. Нямам нищо против да ви ровя в профилите, без дори да се опитвам. Че за какво да имам? Такива хубави момичета има из тоя Facebook … а сега сериозно – поне бъдете някакво предизвикателство. Не да отида в заведение и да си подбера 15 профила и да си ги джойнна … или това трябва да почна да правя? Да ги добавям към страницата и да им пускам съобщения да си активират

За първи път искам да кажа “Браво” на полицията и жандармерията за правилно направения избор. Не, не съм саркастичен – наистина браво за това, че не са направили нищо. Браво за това, че не са се опитали да спрат вандалите, чиито действия като цяло не удобрявам, но в частния случай съм с тях.

Това както казах в Twitter е един повратен момент. Това е момент когато трябва да се прояви политичеката воля на управляващите и да покажат истинкото си лице. Инцидента в Катунци не е етнически и не бива да се разглежда като такъв. Инцидента е социален и още повече политически. Тук не става дума за сблъсъка на българи и цигани. Това дори не е близко. Става дума за нещо, което назрява от много време.

Става дума за безнаказаността на отделни хора, групи и цели етноси. За грешното разбиране на социални правила …

Време е да се научат всички, че никой не е по-голям от закона! Да де, ще кажете, ама това ли е начина?

Не. Или поне – не само. Но за другите начини вече е късно. Времето за лесни политическо-социални действия отдавна мина. Колкото и да не ми се иска да си го призная, ако това в Катунци се превърне в бунт, ще е добре. Има моменти, когато политиката и дипломацията се изчерпват. За съжаление, те са се изчерпили много отдавна … още когато започнахме да бъркаме “Етническа търпимост” със “Социално използвачество” и Уважение със Страх.

Снощи в една от социалните мрежи се завихри малък спор, не без мое участие. Моята гледна точка, такава каквато я виждам, е че случилото се в Катунци е показателно за политически и социално безсилие. В момента в който ултрасите и расистите са тези, които всъщност реагират адекватно и се налага да бъдат оставяне да раздават собственото си правосъдие … Което е по-лошо – тяхното правосъдие се подкрепя дори от хора като мен. Тук не говорим за дискриминация на циганите. Не говорим за етнически конфликт. Говорим за убийството на едно момче, на което дори не му е дадено право да се защити и за, честно казано, справедливата ярост изпълнила хората които край него. Говорим за безсилието на властта – която и да е, да реагира правилно. Това е проблема.

Не говорим за дискриминация, не говорим за расова омраза. Говорим за това, че на хората им писва … най-накрая … бавно и методично им писва …

В спора снощи имаше елемент, който трябва да цитирам, просто трябва, защото е показателен за объркване на понятията или за грешен мироглед … или да не казвам за какво точно си мисля:

С.Е.:

Ако една общност в продължение на десетилетия съзнателно се държи необразована, бедна и зависима от дребни прояви на благоволение по време на предизборни кампании, причините трябва да се търсят в цялото общество и в политиката. Защо много от ромите, които бяха заминали за Франция, по собствено желание си дадоха децата на училище там? Защото тамошната система ги предразположи да го направят. А тукашната – не.

Съжалявам, че трябва да го кажа, но това е дискриминация и то не към циганите, а към нас. Никой не е отговорен за изборите, които правят те. И няма да позволя на никой да изкарва мен или обществото на което съм част, виновно за изборите на една група хора. Никой не е спрял циганите да ходят на училище, никой не ги е спрял да учат. Никой обаче не поощрява българските родители да записват децата си на училище – българин или циганин, родителят не е поощрен да прати детето си на училище, поне не в нашата образователна система, но хората пращат децата си на училище. Никой няма прави да ме държи отговорен за това, че циганите предпочитат да крадат и да живеят скотски от детските помощи и да крадат ток. Но аз мога да обвинявам властта, че не е направила необходимото. А то е толкова просто, че ще избоде очите на всички – Социално равенство. Направете нещата равни – нека циганите да имат не сами правата, но и задълженията, които имат българите – същите помощи, същите задължения. Край не безплатния обяд на един етнос, за сметка на всички други. Не искаш да пратиш детето си на училище? Няма проблем – край на детските за него. Лесно е. Нека всички бъдем равни. Дори въпреки липсата на равен старт, това ще доведе до равенство, което нито една фаворизираща политика не може да донесе.

И все пак, това си е моето лично мнение и не обвързвам никого с него.

Ваш,

Lucifer

- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??

- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още  …

- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.

Гана се подаде през скърцащата порта.

- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.

- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?

- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.

- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?

- Обади се преди малко, че идва …

Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.

- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички  захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?

- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!

- А? Е как ша са затвори, ма?

- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.

- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.

- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …

- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.

- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.

- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!

- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …

- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.

Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.

- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?

- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?

- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?

Гана и Дора са спогледаха …

- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …

- На пръстените … – обади се Гана.

- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …

- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …

- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?

- Какви проблеми ма?

- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …

- Опита ли да рестартираш?

- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах …  Неще.

- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?

- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …

- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …

- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …

Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …

40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …

***

Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.

Пускам горната извадка от днешния си Skype разговор с секси девойката с която си прекарах Новата година с 1 основна причина:

ДА СЕ ИЗФУКАМ!

Нали съм си гаден show off.

За какво става дума? Ами много просто: Намазах най-яката девойка на купона , но това за което наистина се фукам, е че всъщност тя не беше там с тази цел. Дори напротив – ясно бе заявила, че идва заради компанията и добрия разговор.Така си и беше. Поне в началото …

Съответната девойка е от моя любим форум. Ново, свежо попълнение … не съвсем наясно със себе си. Какъв по-добър начин да се само опознаеш от една вечер с хора които знаят достатъчно за себе си … Та … пристигнаха те, аз както винаги създадох погрешното първо впечатление за мен – че съм не общителен, лош и трудно комуникативен ….

Това което знаех за девойката, беше, че с пада да бъде доминирана по-скоро ментално, а не физически … което не е точно в моята графа на предпочитания … за това и първоначално интереса ми към нея беше чисто “научен” … исках да разбера какво мисли за нас, за себе си …

Сблъсках се с реплики от сорта, че искала да рповери що за болни индивиди сме, че се била регистрирала, само за да види, че не и е мястото там и такива неща … това не представляваше проблем за мен … дори никакъв …

Всичко се промени в момента в който ме предизвика – нещо се закачахме двамата и аз я стиснах за врата … което я накара да се разтопи …

Повярвайте ми познаваме кога нещо се харесва на някого … следващото хващане беше по-продължително … и предизвика още по-отчетлива реакция … просто красота …

Няма да описвам какво е усещането да държиш нечий живот в ръцете си … само ще кажа, че сигурно ако има господ, то той трябва да се чувства така …

Убеден съм, че в момента в който я стиснах за врата и се подмокри …

Но в момента в който изкарах въже и и вързах ръцете, тя се разтопи! Просто ми омекна в ръцете … за един кратък момент си помислих, че ще припадне …

И от там започна една от най-добрите Нови Години, които съм имал!

Малко до преди това си бяхме говорили, че каквото и да става, не иска да прекара нова година вързана … в един момент беше готова да го направи … жалко, че колегата и беше обещал … а все пак трябва да уважаваме обещанията …

Не можех да не се изфукам! Това удоволствие продължи … за съжаление недостатъчно … но се надявам да имам възможност да продължа заниманията си …

Може да се каже, че и помогнах да разбере още малко от себе си или не толкова малко … не се знае. Само знам, че времето не ни стигна …

Всъщност … трябваше да се изфукам, нали ме разбирате?

Ваш,

Lucifer

Звъня аз на оператор …

Операторката: Виваком. Говорите с …

АЗ(след 5 минути on hold): Добър вечер. Имам глупав въпрос. Случайно да поддържате e-mail към SMS услигата?

Девойката: Аааа. … не знам … изчакайте за момент на линия да попитам.

(пратен съм пак on hold)

Девойката: Не господине, не предлагаме тази услуга.

АЗ: Добре, а има ли някакъв начин да пращам SMS от интернет?

Девойката: Да, господине … от сайта на Виваком.

АЗ: А има ли някакво API или нещо което да автоматизира процеса?

Девойката: Моля? Не ви разбрах?

(Свикнал съм да не ме разбират)

АЗ: Добре. Няма значение, благодаря ви.

***

Тази ситуация, както се досещате никак не ми харесва … ама никак! Та решавам въпреки това да пробвам.

Преравям интернета и виждам как са дефинирани адресите на другите 2 Български мобилни оператора …

Логвам се в мейл-а си.

359878хххххх[at]sms.vivacom.bg

Пращам …

Звънн на GSM-а -> ИМАТЕ SMS от …

DEAMN YOU!!!

Звъня пак на оператор …

***

Девойката: Свързахте се с Виваком. Говорите с …

АЗ: Добър вечер. Я да ви питам – заплащам ли SMS-ите, които получавам от mail2sms gatway-а ви?

Девойката: А? Не ви разбрах?

АЗ: Заплащам ли SMS-ите които получавам от електронната си поща?

Девойката: Имате предвид новата ни услуга Nokia Messeging ли?

АЗ: Не. Нямам предвид push mail услугата ви… Имам предвид mail2sms gateway-a … Няма значение … Бихте ли ми казали дали заплащам SMS-те пристигащи от номер …

Девойката: Сега ще проверя, господине …

(On hold за 20 минути)

Девойката: Съжалявам за забавянето, но …

АЗ: … ви хвърлих в Jazz-a?

Девойката: Да. До колкото разбрах не предлагаме такава услуга …

АЗ: От мене да знаете, че предлагате … Въпроса е дали си плащам.

Девойката: Не знам, господине …

АЗ: Добре … имате достъп до таксуванията на номера ми, нали?

Девойката: Да?

АЗ: Отворете ги.

Девойката: Дайте си номера …

АЗ: 0878хххххх

Девойката: Но те се опресняват на 3 часа, господине … Последното ви е от 11:10 … ползване на интернет.

АЗ: Добре … показва ли се кога съм говорил с оператор?

Девойката: Да, господине. Провели сте разговор в 19:35 …

АЗ: След това не съм таксуван, нали?

Девойката: Не, господине.

АЗ: Добре, значи системата ви се е опреснила … щом е отчела обаждането на оператор и след него не съм таксуван, следователно не ме таксувате за тези SMS-и …

Девойката: Логиката ви е безупречна господине … но отново ви казвам, че не предлагаме такава услуга …

АЗ: А от мен  да знаете … че всъщност предлагате … Благодаря ви и лека вечер!

***

Много се забавлявам понякога в Вивакомци … Много са ми забавни … Поддръжката им явно има някакъв минимален запас от познания и им е трудно да импровизират върху тях …

Ваш,

Lucifer

Какви сте вие бе?

ентелегентно?

Това ващо блог ли е или бардак? Идват някакви, пишат за някакви неща.

Всеки се прави на много разбиращ. Един ми пиши за момиченца и пишки, друга седнала да пише за сладки …

Какво сладко, какви 5 лева? Вишни/смокини и захър … вие ще ми докарате някои диабет.

Абе какви сте вие и за какви се мислите? Седнали да ми изливат графоманските си диарии на е-хартия …

А да ви …

Седя си сутрин и си разглеждам четеца на чичо Гого и виждам нова статия в енеентелегентно, отварям … и лъсва готина мадама полу гола … Айде кажете как да ги обясня на шефа? То си е #NSFW, направо ПФУ! И това ми е рано сутрин.

И сте ми едни такива белички … белички … вземете се позачервте бе деца! Малко цвят вкарайте … само тук таме някоя червена думичка да ми извади очите! Тея червените думички не ги схващам … ако искате да наблегенте на нещо – кажете си го, не очаквайте от читателите да трябва да се чудят от къде сте си изкопали и за какво сте я изтипослаи, като л…о на пътека в средата на текста!

То верно сте си блог за bullshit … ма бива ли да къкате всеки пост с shit-овете на bull-а?

За музика ми писали … за готвене … култура … абеее де ги у вас тея ве? И от къде ги вадите тея знаийни и незнайни автори, да трупат само кофи глупости по този ваш бардак дето наричате блог …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Не ми се връзвайте мили деца, всъщност нямам критики към вас. Много си ми харесвате, но мога ли да се стърпя да не изграфоманча и аз?

От кога не съм се отпускал така.

Знам, че това е странно начало за пост и то най-вече от мен, но си е така.

За какво става дума:

От петък до неделя в Рибарица се проведе BDSM семинар или поне идеята беше такава и се опитахме да се придържаме към нея. Идеята на мероприятието беше всеки да може да покаже какво може и да обясни някои основни положения на това в което е специалист. Семинара трябваше да бъде български, но поради липса на интерес от другите стана само на F-bg.org (не търсете информация там – раздела е скрит и достъпа е сериозно контролиран).

Тази година, като за първи път, нещата бяха скромни, от към лекции и присъстващи.

Лекциите + демонстрациите (забравих ли да спомена, че всичко беше нагледно показано?) бяха в 3 категории:

- Bondage – Най-вече с въже, като за лектор натопиха моя милост.  С модела си съм работил и знам точно до къде мога да развихря фантазията си. Направих нещо което замислях отдавна и съм гледал по разни там филмчета – провесих я от тавана.

- Spanking/Whiping – Колегата HellMaster беше донесъл една торба различни камшици и шибалки. За модел използва Lilly от форума.

- Trampling – Колегата gepard го газиха по пода. Честно казано не знам коя му беше партньорка, просто защото по това време бях излязъл за да подишам малко чист въздух …

Това стана в събота привечер. Показах и надявам се научих някого на нещо (поне се надявам да са ме послушали за употребата на въжетата.)

По приятното за мен обаче беше друго (не че не съм showoff и не обичам да си показвам магариите пред хората) – и това беше, че от много време на сам, за първи път се отпуснах. Разбира се не напълно. Не мисля, че ако се бях отпуснал напълно нещата щяха да останат в сферата на играта, е за мене щяха, но не и за девойката. Позволих си за първи път от изключително много време на сам да освободя част от себе си, която не е пускана на свобода. За няколко часа, пуснах по дълъг повод на това което съм всъщност от долу. За момент пуснах звяра в мен да се разходи на по-дълъг повод. Все така под контрол, но малко по-свободен.

Не знам колко от вас ще ме разберат. Предполагам отново не много, поне онези които не знаят какво е да се бориш с това което си във всеки един момент. За няколко часа бях много по-свободен, много по-доволен и много по в стихията си, от може би 4 години. От последни път когато оставих това в мене да вилнее и знаех, че отсрещната страна го приветства. Само моля ви не бъркайте тази свобода с някакви чувства. Не става дума за това – нямаше нищо друго от това, че се наслаждавах и бях свободен, много по свободен от всякога. От доста дълго време на сам не бях виждал такъв поглед, който ме посрещна след поредната доза “наслада”. Сълзи … очите бяха пълни със сълзи, със страх, с очакване и с желание за още …

Не знам колко от вас имат този звяр в себе си, но в мен той е силен, много силен, но и добре пазен. Рядко го освобождавам, просто защото в BDSM са много малко създанията които могат да го понесат. Да понесат, това което той иска, не само без страх, но и с желание. Отново искам да благодаря на “жертвата” си, просто за това, че ми достави удоволствието да съм малко по-себе си от обикновено. (снимките са правени 14 часа след като и причиних това … боже обичам да ги гледам! Много им се кефя!)

За тези 3 дни, аз се показах като 2-те неща, като които рядко се показвам:

Бях учител и показах какво знам и надявам се помогнах на хората, които искаха да се учат от мен.

Бях и звяр … самия себе си или поне по-себе си от обикновено.

Това съм аз – Учител и звяр…

Ваш,

Lucifer

Закон на Мърфи или закон за неизменната гадост

Ако нещо може да се обърка, то ще се обърка!

Разширение първо на закона на Мърфи

Ако нещо може да се обърка по повече от един начин, то ще се обърка по начина който ще нанесе най много щети!

Разширение второ на закона на Мърфи или закон за неизбежната гадост

Ако нещо не може да се обърка, ако просто няма никакъв начин да се обърка … то ще се обърка въпреки това!

Някога имах книжка която се казваше Закони на Мърфи за компютрите и ми беше много забавна … Докато не разбрах, че всичко в нея е истина!

Имаше закон, който гласеше:

Нищо извадено от оригиналната опаковка не може да бъде прибрано обратно в оригиналната опаковка!

Мислите, че не е вярно? Опитайте се да си набутате новия лаптоп в оригиналната кутия след като сте го отворили, пуснали … и се е оказало че няма RAM.

Но аз достигнах до няколко заключения които ги нямаше в книжката:

Тока винаги спира когато и само когато сте забравили да запишете последните 6 часа ровене по настройки!

От 600 реда код, малката грешка която ви обърква проекта винаги е на ред около 580, ако почнете да четете от горе или около ред 20 ако почнете от долу на горе. О, верно! И най-често е забравен # (знак означаващ коментар).

Ако правите сложна заявка към важен SQL сървър, тя винаги зацикля и заявява наяколко милиона реда … или не запитва правилната таблица! О и винаги в най-натовареното време!

Разширение на закона на Мърфи за сървърите:

Инсталирането на нова функция, винаги прецаква работещите стари, дори да нямат нищо общо!

допълнение:

Деинсталирането на новата функция скапва още няколко стари!

Закон за Компютърната гадост в Операционните системи:

Ако една ОС работи стабилно, то тя не е оптимизирана да работи бързо. Ако една стабилна ОС се оптимизира да работи бързо, то тя става нестабилна … и отново не оптимизирана за бърза работа. Опита за възстановяване премахва и думичката “работи” от горното описание!

Закон на Мърфи за общата работа с компютър:

Един компютър работи до тогава и само до тогава, докато не трябва да свърши някаква работа!

Развалянето на компютъра е право-пропорционално на важноста на работата която трябва да се свърши на него!

Един потребител знае как се използва компютър само на хартия (CV)

Закони на Мърфи за потребителите:

Един потребител има нужда от помощ, точно тогава, когато системния администратор е затънал в работа.

Познанията на потребителя са обратно пропорционални на знанията на системния администратор. Хитроумието при причиняване на проблеми от потребите е право пропорционално.

Закони на Мърфи за шефовете:

Шефа винаги си мисли, че знае повече от системния администратор.

Това са някои от законите с които съм се сблъсквал. Дано ви харесват!

Ваш,

Lucifer

P.S.: Само искам да завърша с перефразирането на една мисъл:

Работата на компютърдията е да създаде по-добре и по-здраво идиотоустойчиви компютърни системи, а работата на Вселената/Ентропията е да създаде по-добри и по-здрави идиоти! За сега вселената печели!

Това е творението на моя клас и моите преподаватели то гимназията. Не се очудвайте, че единственото мъжко име е моето – аз бях единственото момче в класа. Завършихме преди 6 години, но “моите момичета” още са ми близки. Та приятно забавление.

УЧЕНИЧЕСКИ БИСЕРЧЕТА НА 11в КЛАС

С червено са най-големите простотии…

Главни действащи лица:

Г-жа Ст. Иванова – директор на гимназията, претърпял много възходи и падения, но въпреки всичко, задържал се на върха [Защо не си в час? Търся стол. Ох…]

Г-жа Александрова – класен ръководител на 11в, преподаващ по БЕЛ, вечно копнеещ за “Голямата екскурзия” [Хайде рожбички, цуцинки взимаме момчетата на “а” клас и отиваме на екскурзия]

Г-жа Нинова – зована от своите ученици с името “Хининова”, тя смело се опитва да преподава биология [Ох, бе, много е горещо тука]

Г-жа Григорова- на моменти “избухващ” учител с характерните за преподаващите химия черти [весело избухване на всеки кръгъл час]

Г-жа Тинка Найденова – съвестен учител – перфекционист по френски език [Ъ, момичета, мисля че се разбрахме… Стаси…]

Г-жа Лашка Милчева – преподавател по география, който ще остави в историята на гимназията отпечатъка на най-взискателния учител [Да, да точно така и още... Не, не! Сядай си!]

Г-жа Пасатова – учител по история, посетил всяко кътче от земното кълбо [Когато бях в Милано… а, това беше когато бях в Индия. Да, ходила съм във Франция…]

Г-ца Владимирова- заместник по история, задържал се прекалено дълго време на своя пост [И все пак някой чел ли е за днес да го изпитам?]

Г-жа Чилингирян – учител по физика, отличаващ се с опетнено досие от две награди – за “учител с най-голямо чувство за хумор” и за “най-толерантен учител” [Не гледайте, че не ви изпитвам сега. Аз в края на годината ги изпитвам по десет души на дъската]

Г-жа Костадинова- новобранец в учителския състав по математика [Да обясня ли пак задачата? Да, добре…]

Г-жа Христова- учител по математика, продължил своята кариера из школските дебри на Израел [Това са ми любимите трригонометррични… урравнения…]

Г-жа Добрилова- преподавател по философия, отличаващ се с невероятната способност да отегчи и най- … ученик

Г-жа Стилиянова- учител на най-модерното течение в българското образование- руско-английски език, подвизаващ се из класните стаи под името “г-жа Сибирская” [Стига сте се радвали на шкаф, дето пуска кроасани.]

Г-ца Катя Кирова- начинаещ учител, вървящ смело по стъпките на своите духовни водачи, усъвършенстващ своите познания по биология, химия и френски език [Абе, Ирооо… ]

Г-жа Запрянова- английското лице на Тинка с “размазващ” акцент [ca va? Oui.]

Г-н Калпаков- удивителен джентълмен, преподаващ физическо възпитание

[Довиждане казах!]

Със специалното участие на:

Невероятните ученици от III ПМГ

ВНИМАНИЕ!!! Всяка прилика с действителни лица е случайна!

Да бе да…

16.окт.01 Нинова: Аз влизам, а вие продължавате да дъвчете!

16.окт.01 Нинова: Тук вече се наблюдава вътрешно диференциране на… Стилиана!

16.окт.01 Йоанна: Тез’ цигари много ма привличат! Скивайте тоз’ пушек!

16.окт.01 Пасатова: Тях не можеш да ги вземеш за селски бик и да ги пускаш за разплод.

16.окт.01 Пасатова: Може да може, но не бива!

16.окт.01 Йорданка: Боже, мисля, че на мен говори и седя, и гледам…

16.окт.01 Найденова: Как да нямам при вас? Тогава какво имам?

16.окт.01 Галя О.: Ако се прочуя, ще имам много деца, ако не – само едно!

16.окт.01 Валерия: Няк’ва с няк’ъв шибан бритон ни се разкряска за няк’ъв буркан!

16.окт.01 Найденова: Тука като че ли с мръсотиите го приключихме!

17.окт.01 Валерия: Влезе ли ти анално?

Станислав: Шиш!

17.окт.01 Л. Милчева: Сега ако почнем да чукаме…ще безпокоим!

17.окт.01 Л. Милчева: Ти сред толкова жени ще почнеш клекнал да пикаеш!

17.окт.01 Добрилова: Десет минути се правя, че не ви чувам!

17.окт.01 Валерия: Всеки даскал туй ни го повтаря- че не е учител по математика!

18.окт.01 Найденова: Да не би да има епидемия на антракс?

18.окт.01 Станислав: Господине, аз съм 23-ти номер, а не 24-ти!
Калпаков: Сигурна ли си?
Станислав: Не съм сигурна, сигурен съм!

18.окт.01 Пасатова: 9-ти ми трябва!
Елица: Да, аз съм…
Пасатова: Здравей!

18.окт.01 Кремена: Валерия ще бъде мастия в следващия си живот!

18.окт.01 Пасатова: Не стават Леваци, а минават към левия сектор.

18.окт.01 Александрова: Който откъдето мине, го мачка. Грухчо, Мрухчо!

18.окт.01 Тони: Grazia, Irina!
Ирина: Pour нищо!

18.окт.01 Валерия: Госпожата може да е госпожа, но е и човек!

18.окт.01 Мария, 11б: Не знам, може да съм забравила.

19.окт.01 Валерия: Златина, ти си педофилка, занимаваш се с по- малки деца!

24.окт.01 Александрова: По онова време кавала си е бил само кавал!

25.окт.01 Шапка: С широка кърпа, с дънки на главата, мой!

25.окт.01 Стилианова: Не разбирам защо сте толкоз радостни, …сигурно заради онова шкафче, дето раздава кроасани…

29.окт.01 Милчева: Къде има върби и тополи, ученици?
Валерия: Около Тополи.

29.окт.01 Нинова: …и бавно навлизаме…

29.окт.01 Нинова: Лошото на зелената трева е, че през зимата я няма!

29.окт.01 Силвия: Кой звънна там?

5.ноем.01 Галя О.: Госпожо, не ми става!
Найденова: Как може да не ти става, бе , Галя?!

5.ноем.01 Александрова: А, не е ли влязла Лашката?

6.ноем.01 Тони: Когато Силвия приказва, имам чувството, че колим прасе.

6.ноем.01 Тони: Снежи, имаш проблем отзад!

6.ноем.01 Пасатова: Била съм студентка, много пьти съм била студентка…

7.ноем.01 Стилианова: …че долар ще падне и пропадне…

5.ноем.01 Йорданка: Сисе, къде е запад?

Добрилова: Кажете ми как се казва Йорданка!

7.ноем.01 Шапка: След като бие звьнеца, защо всички се прибират?

7.ноем.01 Валерия: …мирише на лайна и сперма!!!

7.ноем.01 Валерия към Стелито: Мълчи бе, негро!!!

14.ноем.01 Шапка: Вчера се смяха, че се смях, а пък на мен ми беше смешно!

14.ноем.01 Григорова: …с характерна миризма на развалени яйца…

16.ноем.01 Йоанна: Изгледахте ме едно такова…тихо!

16.ноем.01 Шапка: Станиславе, стига си друсал!

20.ноем.01 Нинова: Фенът е полигенен!

20.ноем.01 Пасатова: …и стърчеше като превързана пишка!

21.ноем.01 Станислав: Учителите не ги ли водят някаква “стресова” група?

21.ноем.01 Валерия: Цериев хидроксид…образува гнойна утайка…

21.ноем.01 Валерия: Стаси, сега си пострига косата, майка ти няма да може вече да пържи яйца с олиото собствено производство (от косата ти)!

26.ноем.01 Валерия: Йорданке, интелигентността ти просто разбива тавана!

28.ноем.01 Тони: …Техникум по кожодерство “Св. Св. Одран Кожух Кожодерови”

29.ноем.01 Валерия: Видяхте ли и мускулестия език?

29.ноем.01 (Из Лексикон на 11 б клас): Правил ли си го с животни?

29.ноем.01 Валерия: Как е “мърша” на френски?
Ирина: Valerie!

29.ноем.01 Кирова: Как така не знаете какво е “abdominal”? Това сме го взимали в 8-ми клас. Няма да ви хваля вече!
Тони: Г-це, взимали сме “ventral” (“коремен”- синоним)
Кирова: А, да, може и така да е!
Ирина: А, г-це, я не ни обиждайте! Няма да ви хвалим вече!!!

29.ноем.01 Валерия: Антонина, имам чувството, че ходим при един и сьщ психиатър…
Тони: Sorry, аз ходя при психоаналитик!

29.ноем.01 Стилианова: Аз не ви казах да пишете за вашата стая (Your room), а за вашата собствена стая(“Тhe room of your own”)!

3.дек.01 Нинова: Едните са с черни очи, т.е. това е доминантен белег Х, а другите са…с мьжки очи!

4.дек.01 Пасатова: А, не, тук въпросът не е там!

5.дек.01 Александрова: …защото с устата си вадя хляба!

6.дек.01 Александрова: …по фистинга* на деня…фи-фи…
Силивия: Фиксинга, г-жо!
* Фистинг – достигане на сексуално удоволсве, чрез пенетрация на … цяла ръка (бел. ред(Стаси))

6.дек.01 Валерия: Има кокошки негри?!

Нинова: Котка с костенурково оцветяване е родила черно, рижо и костенурково коте. Пита се какъв е бащата?
Ицо(11а клас): Костенурка!

Нинова: Дрозофила с … мъжки очи…

10.дек.01 Александрова: Валерия все хленчи, че няма настроение да я изпитвам!

10.дек.01 Александрова: Пак пред Черно Море да отидем…

12.дек.01 Л.Милчева: Ти ще си оставяш дълга коса?
Мена: Не, чакам пролетта, за да я пострижа.
Л. Милчева: Да, те магаретата се постригват на пролет!

Дек.01 Поля: Адриана, какво се шашкаш като трабанче на лед?

Дек.01 Валерия: Абе, пачовки, вие се надървяте и от косми бе!

Александрова: Е, хайде, пък, цяла година харчите по 2 лв, нали ви гледам като ядете всяко междучасие, и за Коледа и Нова година пак по 2лв ли ще изхарчите???????
Стилиана: Айде, най- много по 2.20лв!!!

14.дек.02 Емилия: Аз видях една компания и веднага познах, че са французи! Имаха едни такива…френски физиономии!

14.ян.02 Александрова: Шефката нещо се дърви!

15.ян.02 Григорова: К’во прекарана…направо се чувствам извозена!

24.ян.02 Валерия: Какво? Тимон Георгиев, ръководител на групировката “Звено”. Ха-ха, Тимон и Пумбаа.
Стаси: Не, бе, Кимон Георгиев!
Валерия: Ъ! Жалко!

28.ян.02 Нинова: А аз започвам да се изпитвам и да се оформям!

28.ян.02 Нинова: Иринка…от Детската градинка!

30.ян.02 Данчето: Г-жо, аз имам уважителни причини да отсъствам понякога!

30.ян.02 Тони и Галя О.: УАФТ!- Университет по афганистанска филология и тероризъм; профили: история на тероризма; афганистанска филология; СИП: теория на камикадзе- идеологията + практика в Америка ( Ню Йорк, Манхатън); Курсове: сглобяване и употреба на автомати “Калашников” и др. “безопасни оръжия”.
Ира: Материали: Бомба (атомна) със срок на годност: 10, 9, 8, 7, 6, 5, 4, 3, 2, 1…до БУМ!

4.фев.02 Стаси: Ами циганите…
Лашка: А, не с това име!
Стаси: Роми…добре, извинявам се!
Лашка: На кого, на мен ли?

4.фев.02 Лашка: Стилиана, Снежана, Силвия, а…Станислава да излезе на дъската!

5.фев.02 Владимирова: Аз питах, питах…то ми се изпита питането!

6.фев.02 Диляна Р.: И само гледаш Лашка се провиква от прозореца на закъснелите, които чакат долу: “Да, кажи за полово- възрастова структура на населението!”

7.фев.02 Нинова: Черният дроб има репаративна регенерация…ако одрежем парченце от него, ще се възстанови….ако искате- пробвайте!

11.фев.02 Йо: Г-жо, по кой канал даваха филма? По БНТ ли?
Нинова: Ааа, не, май по канал 1!

12.фев.02 Interview:
-Валерия, какво мислиш за Нети?
-Ъ, тя тая лигла има коефициент на интелигентност под нулата!
-Ами за Дони?
-О, като се има предвид неговия супер отрицателен коефициент на интелигентност…
-…и к’во толкова ти каза Марин от “а” клас?
-Искате да кажете това нищожество с коефициент на интелигентност много под нулата???

13.фев.02 Йо: На Валерия и се скъсаха ташките!

14.фев.02 Стилианова: Той Ути Бъчваров не се такова…
-Не се бръсне!
Стилианова: Да, не се бръсне, защото избръснат изглежда още по- дебел!

14.фев.02 Начко от “г” клас: Комитетът е съставен от… комити !

19.фев.02 Шапка: Тя е тъпа, не я ли виждаш?

20.фев.02 Чилингирян: В открития космос ходила ли си?

22.фев.02 Галя О.: Благодаря ти, г-жо!

27.фев.02 Златина А.: Ще купуваме ли мартеница на Найденова? Аз предлагам, ако и купуваме, да бъде от онези големите Пижо и Пенда!
Ирина: Да, ще си я закачи на “Пендата”!

Фев.02 Кремена: Добре, г-жо, каква е разликата между вътрешното и външното оплождане?
Нинова: О, Кремена,! К’ви неща ме питаш? Аз от’де да знам? Виж си в учебника!

4.03.02 Галя О.: …убиец на 5 убийства!

4.03.02 Валерия: Г-жо, аз сама си говоря!
Класната: Ама не спираш!

5.03.02 Григорова: Така е…но не е точно така!

5.03.02 Йорданка: Г-жо, има ли извинителни бележки за матура?

6.03.02 Стилианова: Една ваша Раданова…две медали спечели!

8.03.02 Галя О.: Чакай да слушаме!

9.03.02 Валерия на турнира по баскетбол: Тоз’ пак си лапа свирката!

12.03.02 Валерия за Нинова: Къде е този броненосен облак?

12.03.02 Нинова: Вие коя година сте родени?
Ние: През 84-та!
Нинова: Тъкмо чернобилчета!

12.03.02 Нинова: Влизам и скачам през прозореца! Много горещо!
…….следва затваряне на прозореца
Нинова: Уф, че горещо стана ама…

Нинова: Имате ли цифричките? ‘Щото компютърът не ги е изплюл!

13.03.02 Йо: …и един космат анион…(вместо фосфатен анион)

13.03.02 Йорданка: Само някой да ми е взел Станислав, ще ви изкъртя всичките!!!

14.03.02 Калпаков: Ари…и с’я сложи това в товато…

14.03.02 Валерия: Той все пак търси паднали момичета, за да му вдигат оная работа!

14.03.02 Тони: Онзи още ли те такова?

14.03.02 Найденова: Валерия, и ти като мене имаш един глас…”меден загорски”, боботещ като моя!

14.03.02 Валерия: Да, имало наистина кокошки-негри! Има и кокошки- индианци – с две пера, щръкнали на главата им!

14.03.02 – Ръгни ме тук и тук и тук, навсякъде ме ръгай, и не питай защо ръгала съм се  снощи с друг! [на Валерия една от многото простотии…]

15.03.02 Нинова: Кой ще каже Елица?

Нинова: Ученици, пишете с букви!
Ученик: Ъ… г-жо, ами може ли с цифри?
Нинова: Ех… ами ако можеш след това да си разчетеш…

Марина на Йорданка: Гледай, ма, чумо заспала!!!

Добрилова: Не си преговаряла ли бе, Поля?

Добрилова: Извадете си и тетрадките и пишете, няма да стоите само рахат!

Добрилова: Априорни, всеобщи…добавете си още каквото си искате…

13.03.02 Добрилова: Това е конкретно магаренце…и това е магаре. Има ли разлика? Има ли розови ушички и рошави опашки?

Добрилова: И да, и не! Отговорът е Да!

Добрилова: Изпадаш в некомпетентност!

Нинова: Стаята е много обедняла!

Нинова: За да не останете прости и държавата бедна – пишете!

Нинова: Кой ще говори за химичния състав на клетката? Не бързайте, не се натискайте, на всички ще дам думата!

Нинова: Сега искам вода….кой ще я коментира?

Нинова: Данче, с тез обеци кат’ някое папагалче си!
Данчето: Е и?

Нинова: Аз ще взема да се обадя на родителите ви… ами да, защо пък не?

Нинова: Писахме коскуджамите….

Нинова: Броя колко човека отидоха да пикаят през часа!

Нинова: Аз имам странично зрение.
Стилиана: Г-жо, казва се периферно!
Нинова: А, да, бе! Къде ми е пистолета да се гръмна?

Нинова: Да питам ли къде се образува АТФ?
-Не!
Нинова: Къде се образува?

Нинова: Искам понеделник да ми донесете едно листенце, едно малко парче картоф, круша, теменужки…искам да е мъхесто мушкато…
Ирина: Ще ви стигнат ли да се наядете?

Нинова: Валерия, отиди някъде към учителската стая, може по- добре да ме чуеш!
Валерия; Там имате мокетче!
Нинова: Какво букетче?

Нинова: Галя, седни при Диляна, а Стилиана ще брои мухите по тавана!

Нинова: На следващата страница отбърнете!

Нинова: Йоанна къде отиде? Да пуши ли?

Нинова: След носа следва анусът!

Нинова за ануса: Тази дупка е към друга система!

Нинова: Вий въобще не сте в час…вий въобще не сте на мене си!

Нинова: Аз закъснях, а вие продължавате да дъвчете…стига с туй ядене, пиене, семки, бонбони…

Нинова: Запишете си една подточка- а, б, в, г…

Нинова:…здравословно дърво…

Нинова: Фен не означава…фенка!

Даниела: Тони, к’во беше туй?
Тони: Силвия!

Нинова: Майката като се самооплоди…

Нинова: Поля (която е дежурна), Кой е дежурен?

Нинова: Йорданке, наговорихте ли се хубаво?
Йорданка: Само още нещо да и кажа…

Нинова: Пише се с Й-О…като Йорданка
Тонито: …дето я няма. Сега Данчето киха, ‘щото я споменаваме.
Нинова: Чи тя да не е именничка, че ще киха?

Нинова: Какво е разпадането при полимерията?…Страхотни разпадания има…23 парчета…

Нинова: Така е…не ма питайте ‘що!

Нинова: Стилиана, безумно слаба си!

Галя О.: Абе, Тони, по- тихо!
Тони: Я млъквай бе!

Валерия: Ох, стига си се бавил, Станиславе…абортирах вече!!!

Нинова: Данче, дай да ти прочета списанието!
Данчето: Чакайте само да си довърша статийката…

Нинова: Разбрахте ли го?
-Не!
Нинова: Ами няма да го повтарям повече!

Нинова: Ши е бе голямо! (ще е В голямо)

Нинова: Да му дадеш една кирка и една лопата и да му гледаш сеира…

-Хитлер сам ли го е измислил?
Нинова: Ами де да го знам? Да не съм му светила?!

Нинова: Огнева е за 5, 5, 4, 5!

Нинова: Моля ви се, часът почна. Аз влязох, а вие си приказвате…аз да си изляза ли к’о…?

Данчето: Може ли да ме освободите от часа?
Нинова:  Ами не може да ме питаш такива работи!!!
Марина: Г-жо, може ли да отида до тоалетната?
Нинова: Абе стига сте ме занимавали с глупости!!! На който му се пикае да пикае без да ме пита!
Марина:…ама аз от уважение, бе, г-жо!

Нинова: Емилия, ти можеше да се подготвиш за корана…за произхода на света…
Емилия: Ами вие не сте казали…
Нинова: ‘ми ся са сетих!

Нинова: Аз накрая ще си седна и няма да стана повече!

Златина А.: Тая схема защо не са я начертали в учебника?
Нинова: Защото…са прости!

Нинова: Валерия, ще ти дам думата или ще отида за тиксо! Ма не, аз наистина мога да отида за тиксо!

Нинова: Комшулука да мълчи там!

Ирина: Ние много се обичаме… Стаси,  ела тука!

Григорова: Защо не можете да мислите, не мога да разбера!

Чилингирян: Казвайте си семинарите и ви пускам.
Йорданка: Г-жо, какво да правим?
Чилингирян: Ела в къщи да ми изчистиш прозорците щом нямаш работа!

Александрова: Кремена, сърдита ли си за нещо?
Кремена: Не, за какво да съм сърдита?
Александрова: Поне си подстригана.

Нинова влиза в WC [там са Антонина и Йоанна]
-    А тука ли ще си караме часа?

Валерия: Куцо и сакато измисляло константи.

Найденова: ЕООД “Петко Славейков”

Найденова: И се лутате… лутайки се!

Найденова: И като го видях тоя шомпул… ей с’я ша ми станат само на основно у-ще!

Найденова: Леля Иринка…

Найденова: Защо да не може, не мога да разбера!

Христова: Елица, d’accord ли си?

Кирката: Снежи, излез да напишеш уравнението! Не се притеснявай, изпитвам те.

5 мин. След биенето на звънеца
Найденова: Абе да не е бил звънеца?

Галя О: Стига сте изпадали в оргазъм.

Григорова: Хайде, кафеманки!

Григорова: Пиши, Марина, недей дрема.

Добрилова: С кафява или синя коса?

Григорова: Концентрацията на еди-кого си, еди-що си…

Галя О: Сетих са ко ши ям! Ша си направя чай!

Григорова: Питайте бащите си имате ли лозя?

Александрова: Кое Данчи?

Кремена: Да ти пораснат големи, Иро!
Александрова: Достатъчно са и големи, няма нужда повече!

Александрова: Аз мога да ти напиша една цвойчица за всеки случай!

Валерия: Абе я не ми чукай самочувствието!

Станислав: Искам да задам един въпрос, който може да се стори малко глупав. Значи … ааа Забравих го!

Добрилова: Искам най-много двама човека да пишат по една и съща тема. Иначе няма да можем да се изложим.

Златина Д: Най-гъстата речна мрежа е в морето!

Валерия: И без това сме прекалено грозни да приказваме!

Найденова: Отидете до края на изречението! Хайде тръгвайте!

Григорова: Ако не ви е стигнало времето, значи не сте се упражнявали да ви стигне!

Добрилова: Малко езикът е по-тежък на тоя учебник.

Чилингирян: Над нашите глави има 10 км въздух!
Валерия: И 10 гр мозък.

Кремена: Хмм, Миме, не ти е чиста работата.
Мария: Не е вярно. Тая сутрин си я измих!

Искра: Италианците, знаеш ли колко силно приказват, особено когато са гладни в стола?!
Валерия: Да, чува се само “манджа”, “манджа” и “мама миа”.

Григорова: А, много пари за тоалетна взеха!

Антонина: Ей, кви са опасни тия дънки – синьо-зелени са! Ама кви са сини!

Ирина: Ей, тоз не се начука днеска!

Антонина: Кви бележки си пишете?
Галя: Бележки, кви!

Антонина: Представяш ли си да се ожениш за французин и да правиш с него секс на френски език!

Владимирова: Лъже кат шефка на мангалите приятелката ти.

Костадинова: Ти ходила ли си във Франция, Валерия?
Валерия: Ми, приличам ли ви на човек, който не е ходил във Франция, госпожо?

Валерия: Уф, тука станах цял компот!

Златина Д: Е, госпожо, моите родители веднъж да дойдат на родителска среща, и вас да ви няма.
Александрова: Не е вярно, обикалях от стая в стая.
Ирина: На повикване, нали?

Добрилова: В ІV век живеем!

Добрилова: То е четвърт век, бе, тази!

Найденова: Извинявайте, че така търся, просто си търся химикала, който незнайно защо… все го няма!

Лашка [във WC]: Ох, много е мокро тука! Сякаш патенца са се къпали.

Александрова: Кой ще млъкне там?

Станислав: М-тел ви съобщава, че от 17.00 до 17.05 GSM-ите ви ще вибрират безплатно! Използвайте ги по предназначение!

Чилингирян: Ако скоча…

Кремена в Бургас: Хайде да се разходим из морето.

Ивайла: Данчо! Лека му пръст! Да живее Данчето!

Александрова: Светлини, мраци…

Галя Н към Нинова: Госпожо, много сте мизерна!

Александрова: На 16.Х.1914 Яворов  се самоубива за втори път!

Нинова (за името на Снежа): Кой каза, че се казва така?

Ученик: Госпожо, Галя колко има?
Нинова: Няма да й кажа.

Нинова: Добрева, кой номер си?
Белослав: 12, колко имам?
Нинова: Кой, ти ли?

Ученик: А земноводните къде са?
Нинова: Де да знам.

Нинова: С настъпването на зимата, белият заек сменя окраската си с бяла.

Нинова: Другата Златина – помогни! Понеже се натиска много днеска…

Нинова: Тихо, Златина, че тебе ще изпитам.
Златина: Ми, госпожо, тя не иска да ми пипне вените.

Нинова: Ама аз навсякъде шъткам вече – и вкъщи  шъткам, и тука шъткам.
Ученик: А на мъжа си шъткате ли?

Нинова: Тони, чувам ти гласа, но не за това, за което трябва.

Златина: Госпожо, аз не мога да разбера какъв е тоя даскалски манталитет в края на срока дa ни разваляте оценките.
Нинова: Ами, естествено, че в края на срока.

Нинова: Запишете… Първа подточка – първа… значи едно.

Галя Н: Госпожо, как са ги убивали тия мамути?
Нинова: Показах преди малко.

Нинова: Тука се пъха една дръжка и се чука.

05/30/02
Галя: Имам семинар да разправям.
Нинова: Сега, отворете, ученички…

Нинова: Дадох го на моите момичета.
Ирина: Опа – сутеньорката.

Ирина: Краси, как се казват тия мускули на гърба?
Красимира: Ами-и-и-и… аз им викам филе.
Ирина: Чакай, ще питам Валерия, тя ще ми каже! Вал, как се казват мускулите на гърба?
Валерия: Ами, те са… тия… гръбните мускули…

Нинова: Кой ги е довел негрите в Америка? Да не съм аз?

Нинова: Той този раздел не е много привлекателен, ама ще го минем…

Нинова: Моля ти се, Станиславе! Значи не пишеш щом говориш!

Нинова: Хайде, Валерия, говори за видообразуването!
Валерия: Ми, г-жо, не съм си учила.
Нинова: Моля?
Валерия: Ами напишете ми двойка!
Нинова: Ми щи напиша! Галя, кажи ми през колко етапа минава алопатричното делене?
Галя Н: Ми не съм си чела урока.
Нинова: Моля? Какво не си чела?
Галя Н: Ми не съм си чела урока.
Нинова: Ми във всички случаи, този отговор е по-добър от този на Кристиян.

06/06/02
Самостоятелни Кокешки глупости:
Gto: И какво работи майка му?
Ito: Като твойта.
Gto: Адвокат?
Ito: Не. В банка.

Ученик: Г-жо, имам чувството, че няма да ни стигне един час да решим задачите!
Григорова: Абе остави сега твоите чувства!!!

Григорова: Ми то си е във ваша вредЪ!

Правила за лабораторен практикум по химия:
Григорова: Клечката не се изгася с духане…

Григорова: …по отношение химизма на процеса…

Нинова: Йоанна, напусни часа!
Йоанна: Ей сега…
Нинова: Напусни!!!
Йоанна: Сега ли?
Нинова: Да!
Йоанна: Ми bye!

Нинова: Какво се чудиш бе, Валерия? Имате биология…предполага се, че аз трябва да бъда тука, нали така?

Нинова: Стилиана…тя е изключително неизпитвана!

Ученик: Г-жо, какъв е смисълът на логаритмите?
Костадинова: Ами, като отидеш на магазина и да кажеш “Един логаритъм сирене”!

Красито: Виж на Силвия главата- като емблемата на мерцедес е!

Добрилова: Какво се крие под лицето на Станислав, Антонина?- Едната е с дълга коса (сочи Антонина), другата е със сини очи (сочи Станислав).

Владимирова: Марина, ти си голяма сила по география- 2, 2, 2!
Марина: Еми три часа подред ма изпитва…
Владимирова: Ами тя да те накара да научиш нещо, ама ти не си я разбрала!

Добрилова: Даже си ми много симпатична, защото се казваш Марина. Мене са щели да ме кръстят Марина, ‘щото баба ми се казва Марина.

Найденова: …подсъзнателното в онова…несъзнателното…

Григорова: …концентрацията на продуктата…

В математиката:
Белослав: Иро, учебник?
Ирина: Да, имам един. Благодаря за загрижеността.

10.06.02
Лашка: Какво става с вас? Да не ви е ухапало нещо?
Йоанна: А не, г-жо.
Лашка: Аз имах предвид мухата ЦЕЦЕ, която възбужда.
Йоанна: А не. Валерия е виновната.
Лашка: А, тя е активната значи?!

10.06.02
Елица и Кремена на вратата: Г-жо, можем ли да останем в час?
Нинова: Ми кат сте дошли…

10.06.02
Златина Д: Г-жо, аз нямам никакви шансове за шестица, нали?
Нинова: Абсолютно.

12.06.02
Добрилова: Къде е Снежана?
-    Ами няма я!
Добрилова: Ами добре де, не и ли казахте да прескочи за малко тука?!

12.06.02
Добрилова: Полина, откъде го преписва това бе?
Поля: Е, не всичко е преписвано…

13.06.02
Нинова, гледайки документален филм за динозаври: Чувам гласове…

Проверено контролно-тест по физика:
Златина: …може би “г”…
Чилингирян: Твърдо да!

Силвия: Аз имам да чета!
Добрилова: Кой?
Силвия: Аз!
Добрилова: Кой ти бе?

НАЙ-ИЗПОЛЗВАНИТЕ РЕПЛИКИ В ЖИВОТА НА ЕДИН УЧЕНИК

1.    дай една солета
2.    имаш ли стотинки за машината
3.    билетчета и карти за проверка
4.    имаш ли домашно
5.    поля, ай да избягаме бе
6.    айде на екскурзия
7.    валерия, пак ли закъсняваш
8.    имате ли два учебника?
9.    някой да има химикал
10.    г-жо, може ли следващия път да ме изпитате?
11.    Съжалявам, успах се
12.    Забрайх си тетрадката
13.    Ела с мен до тоалетната
14.    Валерия: Чу ли новата песен на … Да, много е тъпа
15.    Поля, тъпа си
16.    Има ли отсъстващи?
Предполагам, че повечето от вас няма да разберат за какво иде реч, но някои ще. Тези които са творили тези бисери! Искам да изкажа благодарности на всички тях. И да им благодаря за прекрасното време прекарано с тях!

Събота!
Обичам съботите… Верно ставам рано – към 13:30, но поне няма много много работа… Пускам си машината и се наслаждавам на жалното виене на HDD-то и чегъртането на вентилатора… Ех! Музика! Завличам се до другата стая и си пускам една кафеварка слабо кафе (80~100 гр. кафе на 2 чаши вода). Докато чакам да стане пускам да ми се зарежда любимия ми форум – www.f-bg.org!

Лично съобщение!

Опа! Само да не е от някой от другите колеги – Администратори. Докато гледам как “синичката” лента на browser-a се “пълни” пускам и mail клиента – да видя какви поразии е направил нашия любим сайт.

Я личното съобщение се е отворило. Потребител EdiKoiSi качил някакви снимки в галерията дето били на гаджето му … бла бла бла… я да я видя тая… брееееее! Тя яка бе! А онова дето се вижда отзаде да не е … А така тва е в нашия град! Оха сега ще видя от каде се вижда така … Копирам на бързо снимките при мене (винаги да има резервно копие) и давам Delete … на потребителската група в Copermine-a … OПА! Е надявам се HellMaster да има backup на тея … 860 MB картинки… Е ако няма да си ги качват пак гадните потребители! Ха ще ме занимава с глупости …

Днеска съм в добро настроение … само ще дам suspend на потребителя… ми така де да не е пращал лс на мене – “Forum Administrtor from Hell”

Хм какво друго има? Я един query в MySQL-a … Я! Това IP ли е? Опа! xxx.xxx.xxx.xxx ! Хмм! Я да видим какво ще каже google!

xxx.xxx.xxx.xxx -> lame.user.shiban.dostavchik.com

Taкаааааа! Я да видим можем ли да направим нещо друго за нахалника с картинките!

Реалното IP, деца, е много лошо да го знаете от мене!

Scan!

Windows NT 5.0 – бозаааааа! Като казах, че ми се допи! Отивам да си видя кафето.

10 мин по-късно с чаша кафе в ръка.

mount -t smbmount xxx.xxx.xxx.xxx /mnt/hdr (знаеш ли? Може и да стане!)

Мисли…
Мисли …

А стига бе!

Иска ми user и парола!

Бхахаха! Логин като Administrator!

Я да видим какви права имам?

rm /mnt/hdr/windows/system32/*

Мисли…
Мисли …

С малко грешки, но сега…..

OK!!!! Full Access

cp -r /dev/hdr/Documents\ and\ Settings/ /root/baluk/

rm -r /dev/hdr/

Мдаааа! след обяд може ад видя какво имаше в My Documents … и да си уговоря среща с гаджето му!

Още едно добро дело …… за мене! да се научат да не ме занимават рано сутрин!!!