Where the devil plays

Днес (аз още от снощи де, но ми се спеше) искам да пиша за честта и честността и за това, че на някои хора им липсват и двете.

Винаги съм твърдял, че нямам съвест, но имам чест.

Това е малко странно и абстрактно понятие, което няма нищо общо с честността …

Честта … за мен това е да правиш каквото трябва, въпреки цената или последствията и най-важното да спазваш договорките с хората …

Аз съм подло създание. Без морално или просто с много изкривен морал, но когато имам договорка с някого аз си я спазвам, когато се налага да направя нещо – аз го правя. Какво да правя обаче, когато отсрещната страна нарушава договрката?

За мен избора е ясен – да го науча, че не е добра идея да правиш такива неща … да го науча по възможно най-бруталния начин, че така не се прави, така че следващия път когато реши да наруши договорка с някого, да се замисли 200 пъти.

Това няма нищо общо с честността, която както вече бях писал не притежавам.

Хората без чест, не заслужават дори да ги уважавам, а аз уважавам дори враговете си.Те дори не са ми врагове, те не са и приятели, просто създания край мен, които поради липсата на избор се налага да търпя …

Всеки трябва да има чест, дори да няма честност … иначе как ще носим отговорност за действията си?

Ваш,

Lucifer

Започнах сериозно да си мисля, че съм някакъв тотален аутсайдер.

Прибрах се във Варна за 2 седмици и така се случи че един от приятелите ми от детство имаше рожден ден. Обадих му се да му честитя и човека ме покани в тях да се видим.

Оказа се, че нямам общи теми с хората на масата, нищо че съм израснал с тях. Темите наистина варираха – от през компютърни игри та чак до сбивания и хомофобска нетолерантност.

За тези няколко часа в които си говорих с тези хора за пореден път се убедих, че аз май нямам съм някакъв дето все не пасва.

Футбол не гледам.

Много трудно ми беше да обясня, че въпреки, че живота ми минава пред компютъра – игри почти не играя.

Не се бия, защото … просто защото не виждам смисъл в ненужното насилие.

Колкото до хомофобията … там въпроса е спорен. По-принцип винаги съм гледал да се придържам към една междинна политика и гледна точка, но ми хареса една изказване относно “малцинствата”:

“Когато мангалите съвсем спре да ги е страх от властта, тогава ще се наложи ние да вземем мерки” – като под ние се разбира всякакви там ултраси и силно агресивни хомофоби … към които ще се присъединя.

За пореден път се почувствах не на място сред свои хора …. толкова ли не мога да намеря хората сред които да се чувствам на място?

Ваш,

Lucifer

Смятам да ви поговоря за Eclipse, но не PDT (PHP IDE(или както там се води)), а за онова изтърсаче – филма.

Вчера/днес вечерта/сутринта ме замъкнаха на премиерата … е добре де, това е леко не точно – отидох на премиерата. Не очаквах много (аз винаги не очаквам много), но получих дори по-малко от това!

Не правете грешката да ходите на кино да го гледате. Не си струва! Дори вампиро-върколашката бойна сцена не успя да ми оправи вкуса на евтина тийн любовна драма и то от най-евтините! Мога спокойно да кажа, че това бяха 2 загубени часа.

Да видим.

Защо не ми хареса?

Не съм чел книгите, и нямам и намерение да ги чета, но филма беше плосък, почти без грам развитие. С половинчати диалози (все пак един от главните герои чете мисли (а никой не си направи труда да ни сложи субтитри на мислите му)).

Предполагам, че някъде там има някой заблуден и тотално депресиран тийн, който ще го хареса.

Това ми ти Затъмнение съвсем си беше затъмнено! Направо тъмна и мътна ми беше, кой намери някакъв смисъл в този бълвоч за няколко милиона долара. Чудя се как може да има толкова бездарни сценаристи и режисьори за да създадат нещо такова … Не извинете, бъркам – трябва да имаш особен вид талант за да забъркаш такава помия.

Трябва да си роден гений за да вземеш посредствена, ограничена книга. Да извлечеш мижавото количество оригинални идеи и … да ги затриеш. Да вземеш останалото. Да го смелиш до една бозава безвкусна каша с лош розов отенък. Да ръснеш 1-2 битки (за да направиш трейлър) … и да сервираш резултата като “летен хит”.

Има обаче една сериозна причина да гледате Eclipse (освен мъчителното, агонизиращо убиване на 2 часа и няколко десетки точки IQ) и това за да видите как не се прави!

Мислите, че българското кино от последните години е лошо – гледайте Eclipse. След него, дори то ще ви се струва висша форма на изкуство!

Ваш,

Lucifer

Вече сте прочели за големите и лоши престъпници от chitnak.info,нали?

Големите, лоши престъпници, позволявали на всички да четат … забележете – без да си плащат!

Не тук няма да цитирам закона, в който е споменато, че те не са нарушили никакъв закон или право. Не исках и никога не съм искал да политизирам този блог, но в този случай не мога да се сдържа.

При наличие на толкова проблеми в държавата, при наличие на толкова престъпници, които трябва да бъдат хванати, кого атакува Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност? Да не би онези дето въртят контрабандни цигари по софийските пазари? Не! Да не са онези, които продават наркотици край училищата? НЕ! Да не са онези, които източват милиони от чужди сметки? НЕ!

Великите ГДБОПаджии се захващат с chitnaka.info – втория най-любим сайт на майка ми след igrite.com или една от двете причини да се научи да работи с компютър.

За трети път в този блог ще кажа, че тази държава се управлява от илитерат с ограничени мозъчни функции, който има мания за величие и обсебен с идеята да придобие повече власт.

Господин Борисов, мили ми Бойко, за теб говоря (нека спестя сложния мозъчен процес на паленцата, които ти ровят в Internet). Знам, че говоря за министър председателя на България и че сигурно ще ми потропат едни хубави дебеловрати момченца на вратата (само да спомена, че машината може да се намира във Варна, но аз живея и работя в София), но просто не мога да се сдържа! Писна ми от популизъм.

А сега по-въпроса. Защо затвориха chitnaka.info?

Защото имаше повече материал от коя и да е областна библиотека и то нов материал, не книги излезли от печат преди 40 – 50 – 60 години. Били престъпници, защото не плащали авторско право. Съжалявам, но това не ги прави престъпници – нима българските библиотеки плащат авторско право (и да знам за цитираните в други блогове закони).

И до къде стигна положението?

Хора, които се грижат българите да имат от къде да четат безплатно, когато искат, биват обвинявани, че са престъпници. Хора, които най-интересното е, че работят pro bono (доброволно/за общото благо), биват вкарвани в затвора, защото се опитват да донесат малко познание и досег със световните класики на търсещите.

Какво направиха медиите?

Повториха стотици пъти прес съобщението на МВР, наричайки администраторите на chitanka.info престъпници, разбойници и какви ли не други гадости, а това са момчета и/или момичета, които са правили това което трябва да прави всеки от нас – помагали са за ограмотяването на българина. Не ги познавам, но ако се запозная с тях, ще им стисна ръцете и винаги ще съм готов да им помогна с каквито ресурси мога.

Господин Борисов, от скромната трибуна на моето малко уютно местенце в Internet искам да ви отправя едно малко и сигурно несериозно за вас предизвикателство:

Изберете си медия и уредете с нея едно 1 часово предаване в което аз и вие, ще излезем едно на едно, на дебат, по избрана от вас тема. Аз ще се явя не като представител на някоя политическа сила, дори не и като “представител на народа”. Не аз ще се изправя пред вас, като един средно интелигентен човек със собствено мнение и собствена позиция. Готов да ги защитава.

Ваш,
Lucifer

Вчера (вече онзи ден) за пореден път ме попитаха “Защо ме лъжеш? Знаеш, че няма смисъл – няма да се обидя, няма да се разсърдя … защо го правиш?”

Защо наистина?

Защо винаги се опитвам да заблудя хората, край мен?

Колкото и да е странно … защото съм си такъв (да знам, че този отговор не значи нищо, но изчакайте да обясня). Свикнал съм да лъжа. Лъжа хората около мен, за да не има показвам какъв съм всъщност. Лъжа хората от които имам изгода, за да получа каквото искам, Лъжа и себе си …

Свикнал съм да лъжа.

Проблема е, че понякога наистина трябва да съм честен (като в горния случай), но навика ме кара да излъжа.

Винаги съм бил страшно добър в това да заблуждавам хората срещу себе си. Винаги съм успявал да излъжа … до скоро. От известно време на сам, покрай мен се върти едно създание, което незнайно защо не мога да излъжа. Поне не винаги (което за мен си е обезпокоително).  Не знам как, но винаги успява да се промъкна през това което говоря/правя в опит да види истината.

А истината, оказва се, е проста (по-проста и от мен) – за мен лъжата е като музиката в телефона – мога без нея, ама по-навик все към нея прибягвам. Не е ли странно …

По-интересното е, че всъщност не искам да спра да лъжа – аз не виждам проблем. Все пак, ако всеки казваше истината, живота щеше да е много скучен.

Лъжа, значи съм …

Това никак не е далеч от истината, честно!

Ваш,

Lucifer

Да мислиш или да чувстваш …

Кое е по-добре?

Искам да ви поставя този малък въпрос.

Аз лично мисля.

За мен живота е сбор от множество променливи, които си взаимодействат и целта е просто да вземеш всички предвид. Да видиш връзката между действията на хората и собствените ти действия и да прецениш какво да правиш.

Защо?

Защото съм човек на логиката и разсъждението.

Намирам, че ми е по-лесно да се доверя на мигновената преценка на ситуацията. Понякога ме обвиняват, че съм безчувствен, че не ми идват нещата от вътре … и може би е така, но поне се старая решенията и действията ми да не са “замъглени” от неконтролируемите импулси на това, което наричат чувства. За мен е изключително важно да знам, че аз съм направил съзнателен избор, взел съм предвид нещата и това е логическия извод до който съм достигнал.

Чистата мисъл ми дава и друго ценно, поне за мен, качество. Да разделям нещата. Да виждам множество “равнини” на нещата които се случват и да не им позволявам да се смесват. Загрижеността няма нищо общо със секса, секса няма нищо общо с загрижеността. Аз мога да си позволя да виждам нещата с всички техни причини и следствия и да ги оценявам подобаващо, без да позволявам, на пример, егоизма на дадена постъпка да помрачи хубавите резултати от нея.

Това са двете най-важни предимства на мисленето, пред чувстването:

Обективна оценка(или поне до колкото е възможно) и детайлно разглеждане на нещата …

Има и множество малки, например:

Не се ядосвам за глупости.

Шанса да си изтърва нервите и да допусна някоя грешка е минимален.

Запазвам хладнокръвие дори при екстремни ситуации (до колкото мога).

И други малки детайли …

А за вас?

Мисли или чувства … ?

И защо?

Приемете го за своеобразна щафета, като ще ми е приятно да прочета и вашето мнение.

Приканвам @Ivona_d, @Saaabina и @IvCleo, ако имат желание да се включат. Както и всеки друг, на който му се мисли по въпроса.

Ваш,

Lucifer

Днес явно ще пиша два пъти.

Българийо, за теб те умряха!

Но малцина ги помнят! Малцина помнят, какво са сторили от чисто родолюбие, Българиьо. Мнозина помнят, жертвите и героизма, но малцина го помнят винаги, а не само когато им изнася!

Бият се в гърдите – Аз съм Българин!

А после се обръщат и плюят – Да ти еба шибаната държава!

За такива ли чада дадох

а живота си онези които трябва да помним днес?

За такива ли чада загинаха славните ти синове и дъщери?

За да може винаги да се оправдават с теб, майчице? За да са виновни братята им, твоите синове? За да може печалбата да е цар и господар?

За това ли загинаха онези, които помним днес?

За това ли проливаха кръвта си?

Помним Шипка! Помним Батак! Помним … но помним само когато от това ни изнася. Така ли е, братя и сестри? Помним ли за какво са се борили? Помним ли златотъканите думи на зеленото знаме?

Свобода или смърт!

А какво имаме?

Слободия! Заменихме чуждия тиранин с нашия си, по-лошия, дребничкия тиранин, който се крие във всеки от нас! Заменихме гордостта на великия народ с омразата към самите себе си.

Аз съм горд, че съм Българин! Аз съм горд, че съм се родил тук! И за разлика от повечето: Аз знам, че дължа на тази страна всичко което мога да направя за нея!

Помните ли какво е написал Паисий в своята “История славянобългарская”?

Помните ли заветните думи, които ни разобличават дори сега?

“О, неразумний юруде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин …”

Нека си спомним за какво умряха!

Нека си спомним, кои имаме потенциала да бъдем!

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН И ПОМНЯ!

А вие?

Ваш,

Lucifer

Ставам си аз сутринта и си проверявам Twitter-а и там попадам на последната тема на Събина, а именно – “Махат книжния пазар “Славейков”".

В коментарите мненията са разделени на две:

Едната група иска пазара да се махне за да се освободи място за “пешеходци”.

Другата иска пазара да остане, защото там се намират книги, които трудно ще откриеш в книжарница …

Да си го кажа в прав текст – АЗ СЪМ ПРОТИВ МАХАНЕТО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР!

Ако го махнат, ще махнат едно емблематично място за София. И то за какво? За да направят паркинг, защото веднага след като сергиите се разкарат, на тяхно място ще започнат да паркират коли.

Аз съм си книгоман – обичам да чета. Какво става когато осъзнаеш в един момент, че си загубил следващата книга от поредица, която не е излизала от 7-8 години? Ще ви кажа какво правех аз – отивах на книжния пазар във Варна. Да и там си имаме книжен пазар. Беше в самия център на града, до шадраваните, но нашия кмет вместо да го закрие и разкара, му намери по добро място – закътано и тихо, под сянката на дърветата зад театъра. Нямате си на идея как се чувствам всеки път като мина от там. Още на времето, като откривах книгите бях чувал за вездесъщия пазар на Славейков в София, където можеш да намериш всичко. Няколко години по-късно имах шанса да отида … само за да разбера, че това наистина е така.

В предния си пост писах за това – хората вече не оценяват книгите. Не може една община да махне нещо, което е седяло 20 години. Нещо което, сигурен съм, е карало някои хора да пътуват до София само заради възможността да намерят загубена отдавна или никога не притежавана книга.

Понякога се чудя, как можем да правим такива грешки? Нима общината/правителството (не искам да политизирам, но понякога ми се налага) не осъзнават, че колкото и да е странно културата/знанията/науката са малко по-важни от чисто икономическия просперитет? За съжаление отново допускаме грешките от миналото – вярваме в думи и обещания, и се оставяме да бъдем залъгани от тях.

Нека споделя с вас една малка мъдрост, на която са ме научили книгите:

“Вярвай не на думите, а на делата, защото по тях ще познаеш лъжата!”

За съжаление получаваме само думи.

Та да си кажа отново – АЗ СЪМ ПРОТИВ МАХАНЕТО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР НА СЛАВЕЙКОВ!

Както съм против махането на кой и да е книжен пазар, книжарница или библиотека.

Искам да ви припомня една безсмъртна мисъл:

“Онзи, който не помни историята си, е обречен да я преживее отново”

Ваш,

Lucifer

Днес е 24-ти май …

Ден на българската писменост и култура …

А аз днес сутринта, пътувайки за работа се замислих за това, че малко хора в днешни дни разбират какво значи празника.

В Мисия Лондон има 1 реплика, която е много показателна за нас – Българите.

“Едно нещо най-много мразя на този свят и това са БЪЛГАРИТЕ!”

Показателно е за нас. Защото само българин може да го каже. Е спокойно скъпи сънародници – аз поне не ви мразя, но темата ми и е в родолюбска посока.

Книги … образование … знание …

Аз не съм един от най-умните (дори съм си изразено тъпичък на моменти) или най-грамотните, но едно от любимите ми действия е четенето …

Кое? (чувам гласове от публиката)

Четенето … нали знаете … взимате едни такива с буквички на тях и почвате да ги гледате и да разбирате какво значат буквичките …

Четене …

Много от хората ще кажат, при това с гордост, “Аз не чета!”.

А аз ще им отговоря – “О! Горките!”

Забелязвам как хората край мен стават все по-глупави или ограничени и то прогресивно. Хлапетата гледат филми и родителите ги насърчават. Все още е останал старото разбиране, че интелигента е някакъв там неприятен субект дето все много му знае устата или пъпчивото, цайсато лапе, дето е син на някого си. Да си силен е престижно, да си богат също, но знаете ли кое ми доставя най-голямо удоволствие – да накарам този силен богаташ да изглежда смешен пред мен – дебеланкото с книгата. Да го карам да се блещи докато се занимавам с прости за мен неща …

За съжаление живеем в общество в което илитератите печелят много повече и са на по-голяма почит от хората за които добро прекарване е хубавата книга. По дяволите, министър председателя ни е ментално ограничен индивид, с неутолимо желание за власт.

За мое съжаление, хората от които зависи това да се промени не са хората които имат желание да го направят …

Помня на времето отношението на връстниците ми, когато предпочитах поредната книга пред следобед прекаран в игра на футбол, но повярвайте ми помня и това, че всеки един от тях в един или друг момент ми се примолваше да му помогна с нещо.

Лошото на днешното време е, че малцина разбират, че бъдещето се гради бавно, трудно и с много жертви … мнозина от интелигентните избягаха. И на мен са ми предлагали, но ако са ме научили нещо книгите, това е че ако искам да постигна нещо трябва да се боря за него. И смятам да се боря  …

За какво?

За това да вървим, като народ, към светли бъднини да вървим. С книижовността, таз сила нова, към светли бъднини да вървим. Защото, мили деца, без знанието което придобиваме, не ставаме за нищо и ще продължим да “мразим българите”.

А стъпките са лесни – започваме с

АЗ

БУКИ

ВЕДИ

ГЛАГОЛИ …

А сега смятам да се отдам на четене на книга …

Ваш,

Lucifer

В поста си 3,2,1 … END Събина ни приканва да кажем какво ще направим, ако знаем че ни остават няколко месеца живот …

Аз винаги съм знаел какво ще направя, ако знам че ще умра скоро.

Много е просто – ще се видя със всички които са ми близки и ще посветя всичките си усилия да ги накарам да ме мразят, ще отделя на това толкова време колкото е необходимо, за да знам, че на погребението ми никой няма да тъгува за мен.

Когато съм сигурен, че никой няма да му е тъжно за “гадnото, долно копеле, което се правеше на мой приятел/роднина/любим” ще седна и ще завърша поне едно от нещата с които съм се захванал, не зависимо, дали ще е да оправя най-накрая f-bg.org или да напиша някое от нещата които съм започнал да пиша.

Ако след това все още имам време … тогава ще се отдам на безпаметен разврат. Ще опитам от всичко! Ще се справя с всяко предзвикателство, ще се отдам на всяко изкушение и ще му се насладя до последно …

И когато най-накрая си отида, ще си отида сам, но ще знам, че никой няма да тъжи за мен, защото всички които са ми близки ще съм ги отчуждил.

Аз съм проста личност и имам прости желания за преди края си. Но винаги съм казвал, че няма да съжалявам за гршните избори, а за не направените …

А щафетата искам да предма на Ивона.

Ваш,

Lucifer