Lucifer's sandbox

Ивона зачекна темата за “Приятели с екстри” и постави нещата в много негативна светлина:

ВСЪЩНОСТ ТИ СИ ГОТИН ЧОВЕК И МЕ ПРИВЛИЧАШ СЕКСУАЛНО, НО НЕ СИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА ЗА МЕН!!!

Да де … ама не е точно така … поне не за мен.

Не разбирам хората, които смесват нещата.

Не, наистина … ???

Приятелите са хора с които си изкарваш добре, хора чиято компания ти е приятна, хора винаги готови за купон.

Има и хора с които ти е приятно да прекараш бурна нощ/ден/няколко часа/няколко минути в завивките/на пода/на масата/на поляната/в парка/в заведение.

А какво са приятелите с екстри, поне за мен? Това е сбор от двете категории … Това е човек с който ти е приятно да си прекарваш времето и с който знаеш, че дните/нощите/часовете/минутите ви на “удоволствие” ще са споделени. Това не е “втора” или “n-та” категория. Просто различна. Това е смес между двата вида хора с които ти е приятно да общуваш.

Нима е толкова странно, че хората се стремят към това? Съчетанието, от сексуален партньор и човек с който ти е приятно да правиш неща извън секса е нещо много хубаво.

Ивона обаче е права, че “Приятелите с екстри” ти дават свобода или поне не я губиш, нещо което не виждам как да стане в която и да е конвенционална връзка, колкото и отворени да са двамата партньори …

И не – не казвам за някого, че ми е приятел, само за да изчеткам интелекта и и после да добавя екстрите за да имам секс. Една жена или ми е приятел и знае че ще и помогна безвъзвратно и съм на среща когато има нужда от мен, или не е. Една жена или искам да правя секс с нея, или не. Една жена или я обичам, или не. И трите неща са независими едно. Това са различни показатели, за това какво мисля/чувствам към една жена. Но са независими …

Ето го моето мнение …

Ваш,

Lucifer

Има една поговорка, която гласи: Работи това, което обичаш и няма да ти се наложи да работиш никога …

Тук ще цитирам духа на Том, след като е пляснал бялата мишка по главата:

DON’T YOU RELIVE HIM!

Това е долна лъжа и инсинуация – аз направих тази грешка, по-скоро винаги я правя. Малко неща мога добре, но компютрите са ми страст за това и се занимавам с тях … да обаче … като започнеш и да работиш хобито си и губиш удоволствието да се занимаваш …

Но тука въпроса е какъв съм извън работа …

Искам да ви разочаровам – извън работа съм същия какъвто съм на работа: безотговорен, гаден, груб и най-често правещ нещо друго от това което се очаква от мен.

С какво се занимавам извън (а много често и на) работа?

С много неща и с нищо съществено.

Най-вече пиша. Колкото и да е странно, когато мога пиша … за мен писането не е толкова удоволствие, колкото начин да сътворя това което иска да сътворя, пък било то и само на думи.

Играя си. Играя най-великата игра измисляна някога, най-доброто RPG/RTS/FPS с на добрата графика … игра с интересното име Живот. На няколко пъти ми казваха, че усложнявам нещата … че те са прости, а аз вечно гледам да ги усложня … Ако нещата не са трудни, те не са интересни, а аз обичам интересните неща.

Чета или слушам книги. Почти не можете да ме видите без слушалки, пуснал си някоя книга … или седнал някъде с книга в ръка …

Колкото и да е странно това съм аз … в и извън работа …

Благодаря на @Saaabina за поканата …

Аз ще се възползвам, да поканя Ивона и Лита

Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer

Ето го моето включване в BLOG CHALLENGE на БЛОГАТСТВО.

- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??

- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още  …

- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.

Гана се подаде през скърцащата порта.

- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.

- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?

- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.

- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?

- Обади се преди малко, че идва …

Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.

- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички  захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?

- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!

- А? Е как ша са затвори, ма?

- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.

- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.

- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …

- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.

- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.

- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!

- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …

- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.

Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.

- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?

- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?

- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?

Гана и Дора са спогледаха …

- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …

- На пръстените … – обади се Гана.

- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …

- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …

- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?

- Какви проблеми ма?

- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …

- Опита ли да рестартираш?

- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах …  Неще.

- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?

- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …

- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …

- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …

Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …

40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …

***

Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.

Една случка около Нова година, ме накара да се замисля за няколко въпроса:

Колко от нас (включително и мен) си правят редовни и профилактични тестове за STD (Sexually Transmitted Diseases)?

Колко от нас практикуват безопасен секс?

Колко от нас са наясно с нещата?

Случката, като цяло не е интересна … интересно е какво ме накара да направя. За да не задълбавам, ще съкратя нещата: помолиха ме да се изследвам за STD.

По принцип, на времето, когато имах по-див и освободен сексуален живот, го правих редовно – на всеки 6 месеца се ходеше в ХЕИ във Варна, взимаха ми кръв и ми правиха тест … това се беше превърнало в навик …

По стечение на обстоятелствата, последния ми тест е от малко повече от 6 месеца. Просто така се стекоха нещата, а и имаше един период в живота ми в който … ами да кажем, че няма по хубаво от 1/2 TB порно … и загубих този хубав мой навик.

От събота ровя за да намеря къде в София правят такива тестове … Най-накрая намерих. Позвъних и ми казаха, че могат да ми направят само за HIV. Еми и това е добро като за начало – все пак през последните 6-8 месеца не съм се отдавала много много на “желанията” си. На кратко ми направиха теста … не че през 5-те минути които отне на реактивите да взаимодействат не се побърках то страх … но това си е друг въпрос….

Спокойно. Оказа се Отрицателен – имам си бележка на която пише HIV NEGATIVE. Вярно, че след седмица – две ще се наложи да ходя пак, за да видя дали са получили и другите тестове, но …

Не ме разбирайте погрешно – не пиша тази тема за да кажа резултата от изследванията (дори аз не съм такъв). Пиша за да ви задам въпросите по-горе. Но нека се опитам да ги формулирам по кратко и ясно:

1. Правили ли сте си тестове за STD? Ако да – то колко често и по каква причина? Ако не – по каква причина?

2. Практикувате ли безопасен секс и какво разбирате под “безопасен секс”? Защо?

3. До колко разчитате на партньора ви да ви пази? Защо?

4. Знаете ли за безплатните тестове? Възползвате ли се от тях?

Странна тема от мен нали? Не съм едно от най-социално загрижените животни наоколо, но по някаква причина липсата на сексуална култура в хората ме хвърля почти толкова в шок, колкото и ограниченото мислене …

Ваш,

Lucifer

[01:26:59] *****: А и аз не съм предизвикателство…
[01:27:02] *****: за теб де..
[01:27:14] *****: по принцип съм, но… с теб се развиха друго яче нещата…
[01:27:18] *****: Съвсееееем по обратен ред
[01:27:30] *****: Първо си казах и кътните зъби, после ти се доверих,после преспах с теб… и после вече почнахме да си говорим Хахахах
[01:27:59] *****: Къде е предизвикателството не знам

Пускам горната извадка от днешния си Skype разговор с секси девойката с която си прекарах Новата година с 1 основна причина:

ДА СЕ ИЗФУКАМ!

Нали съм си гаден show off.

За какво става дума? Ами много просто: Намазах най-яката девойка на купона , но това за което наистина се фукам, е че всъщност тя не беше там с тази цел. Дори напротив – ясно бе заявила, че идва заради компанията и добрия разговор.Така си и беше. Поне в началото …

Съответната девойка е от моя любим форум. Ново, свежо попълнение … не съвсем наясно със себе си. Какъв по-добър начин да се само опознаеш от една вечер с хора които знаят достатъчно за себе си … Та … пристигнаха те, аз както винаги създадох погрешното първо впечатление за мен – че съм не общителен, лош и трудно комуникативен ….

Това което знаех за девойката, беше, че с пада да бъде доминирана по-скоро ментално, а не физически … което не е точно в моята графа на предпочитания … за това и първоначално интереса ми към нея беше чисто “научен” … исках да разбера какво мисли за нас, за себе си …

Сблъсках се с реплики от сорта, че искала да рповери що за болни индивиди сме, че се била регистрирала, само за да види, че не и е мястото там и такива неща … това не представляваше проблем за мен … дори никакъв …

Всичко се промени в момента в който ме предизвика – нещо се закачахме двамата и аз я стиснах за врата … което я накара да се разтопи …

Повярвайте ми познаваме кога нещо се харесва на някого … следващото хващане беше по-продължително … и предизвика още по-отчетлива реакция … просто красота …

Няма да описвам какво е усещането да държиш нечий живот в ръцете си … само ще кажа, че сигурно ако има господ, то той трябва да се чувства така …

Убеден съм, че в момента в който я стиснах за врата и се подмокри …

Но в момента в който изкарах въже и и вързах ръцете, тя се разтопи! Просто ми омекна в ръцете … за един кратък момент си помислих, че ще припадне …

И от там започна една от най-добрите Нови Години, които съм имал!

Малко до преди това си бяхме говорили, че каквото и да става, не иска да прекара нова година вързана … в един момент беше готова да го направи … жалко, че колегата и беше обещал … а все пак трябва да уважаваме обещанията …

Не можех да не се изфукам! Това удоволствие продължи … за съжаление недостатъчно … но се надявам да имам възможност да продължа заниманията си …

Може да се каже, че и помогнах да разбере още малко от себе си или не толкова малко … не се знае. Само знам, че времето не ни стигна …

Всъщност … трябваше да се изфукам, нали ме разбирате?

Ваш,

Lucifer

Имена …

Всеки от нас има по няколко …

Прякора с който ви наричат в компанията …

Ника с който се познати в интернет …

Но има едно име от което не можеш да избягаш … Твоето собствено.

Всеки носи името си като кръст по пътя на живота си  …

Името, което моите родители са ми дали е Станислав. И май не сами направили много добра услуга, като са ми го дали.

Станислав … Стани славен … И май през целия си съзнателен живот се опитвам да го постигна. Опитвам се да стана някой, да постигна нещо…Това е моята прокоба – вечния опит да се докажа пред всички и вечното съмнение, че няма да мога да го направя …

Не знам кога Станиславовците празнуват, май някъде лятото … нямам си идея … аз винаги съм празнувал днес …

Защо днес?

Защото съм кръстен на дядо си – Стефан. Бащата на баща ми. Един човек, който винаги ми е бил за пример, въпреки, че нямаше шанс да види в какво се превърна внука му… и май по-добре …

За какво е този пост?

Не знам. Просто ми се приписа …

Просто исках да изразя благодарността си към този човек, който никога няма да го прочете, за това, че винаги ми е бил даван за пример, за това че е възпитал сина си, който е възпитал мен …

Честит имен ден на всички с които празнуваме днес …

Ваш,

Lucifer

Снощи ходих да гледам Avatar в Mall Varna.

Отидох с ясната идея, че отивам на поредния касов хит. И не останах разочарован от това. По принцип не си падам по безсмислени филми, па макар и направени с последните достижения на аниматрониката и 3D.

Avatar обаче ме грабна – запомняща се атмосфера, герои към които да се привържеш, красота и … колкото и да е странно … сценарий!

Знам, че сигурно от моите постове звучи странно, но самия филм е красив. Нощта на Пандора – света на който се развива филма, е безкрайно красива. Джеймс Камерън се е постарал да създаде един изцяло нов свят, с невиждани красоти.

Героите са от типа, който все по рядко се срещат във модерното кино – запомнящи се, показващи историята си, въвличащи те в своя свят и разкриващи магията на това което се случва по много оплитащ въображението начин.

Не се учудвам, че всички хвалят новия касов филм. Има си специални ефекти … всъщност има много малко “не специални ефекти”, но това не е най-важното – някак си самия филм си помага, а не разчита на тях …

Сценария (защото това е касов хит със сценарий) е много близък до една книга, която бях чел много отдавна – Свят на Смъртта  … но с промени и разлики …

3D-то също беше ненатрапчиво, използвано с вкус и мярка … имаше сцени които ме накараха да затая дъх …

Или за да придобиете ясна представа за мнението ми за филма -

ТОЯ ФИЛМ Е ЕБАСИ ФИЛМА!

Ваш,

Lucifer

За повечето от вас следващото може да е глупаво, жалко или дори патетично, но такива мисли твори полузаспалия ми мозък, рано сутрин след нощна смяна …

За тези, които успеят да го разберат, това е една безплатна разходка из една от най-големите ми особенности – невъзможността да се откъсна от техниката.

А за някои може и да художествено технократско лирично отклонение …

Галя нежно клавишите …

Понякога ми се иска да мога да свиря на пияно …

Но не, явно който ме е мислел е решил да дари с други способности …

Галя клавишите на най-верния си приятел …

Галя клавишите и извличам от тях моята магия.

Не мога да ги накарам да засвирят, но пък чрез тях за мен света е като на длан. Нежно галя моя приятел и той ми нашепва това, което трябва да знам … нашепва ми миналото, насотящето и бъдещето …

Моят приятел … този който е до мен когато се радвам и споделям със света и когато ми е тъжно и се крия от света.

Галя нежно клавишите, които ми помагат да видя отвъд и да бъда по …

Галя клавишите и си говоря с него …

Галя клавишите и виждам …

Галя клавишите и слушам …

Виждам неща, които не съм знаел, че има и такива които виждам всеки ден, но до сега не съм ги забелязвал. Слушам разкази за неща които никога не са били и такива които са нашата реалност.

Галя клавишите и композирам най-великата симфония – аз самия, защото каквото и да си говорим аз се определям от него и го дефинирам със себе си …

Галя клавишите и мислите ми се превръщат в думи …

Галя клавишите и думите се оревръщат в действия. Действия, които се забелязват от много, въпреки, че малко ги зачитат …

Галя клавишите на моя колега и на моя инструмент и двамата се сливаме в хармония която се надминава само от хармонията по време на секс …

Галя клавишите на моето продължение … на продължението на моите мисли … на инструмента на моите действия … на игралната площадка на моите идеи …

Галя клавишите и творя …

Галя клавишите и разрушавам …

И той е същия като мен, всеки един от тях и всички те заедно са едно и също нещо – моят близък приятел, моят скъп инструмент, моята мечта и моята реалност . Те са едни и същи, макар и различни.

Те са той – мое продължение и мое отражение – семпъл и в същото време красив по своему, труден за повечето и като отворена книга за малцина, пълен с някои от най-долните и някои от най-красивите неща … мръсен отвън, защото няма време да го изчистя, разхвърлян и по своемо подреден отвътре …

Това е моят приятел, моят колега, моят иснтрумент, моята играчка, моето оръжие и моята крепост – Моят Компютър.

За първи път ще се опитам да направя ревю на книга, не съм професионалист, за това моля не ме съдете тежко.

Днес в любимия twitter, някой публикува линк към www.feedbooks.com … реших да го разгледам (на работа съм и нямам какво друго да правя) и попаднах на малката книжка DEAD(ish) …

Анотацията ми се стори забавна, за това си дръпнах книжлето …

И не съжалих! Много хубава книжка, която се чете на един дъх (освен, че е безплатна). Историята е разказана от гледаната точка на 4 + 1 героя с много хумор и грабваща от раз.

Самата история се върти около изчезналия труп на … главната героиня и нейните опити да измъкне информацията от бившото си гадже (бившо защото все пак той я е убил, това си е основателна причина да скъсаш с някого, нали?). Книжлето грабва от първите няколко думи и задържа вниманието  през цялото време … смятам да си я добавя към колекцията.

Можете да я свалите от тук.