Lucifer's sandbox

[01:26:59] *****: А и аз не съм предизвикателство…
[01:27:02] *****: за теб де..
[01:27:14] *****: по принцип съм, но… с теб се развиха друго яче нещата…
[01:27:18] *****: Съвсееееем по обратен ред
[01:27:30] *****: Първо си казах и кътните зъби, после ти се доверих,после преспах с теб… и после вече почнахме да си говорим Хахахах
[01:27:59] *****: Къде е предизвикателството не знам

Пускам горната извадка от днешния си Skype разговор с секси девойката с която си прекарах Новата година с 1 основна причина:

ДА СЕ ИЗФУКАМ!

Нали съм си гаден show off.

За какво става дума? Ами много просто: Намазах най-яката девойка на купона , но това за което наистина се фукам, е че всъщност тя не беше там с тази цел. Дори напротив – ясно бе заявила, че идва заради компанията и добрия разговор.Така си и беше. Поне в началото …

Съответната девойка е от моя любим форум. Ново, свежо попълнение … не съвсем наясно със себе си. Какъв по-добър начин да се само опознаеш от една вечер с хора които знаят достатъчно за себе си … Та … пристигнаха те, аз както винаги създадох погрешното първо впечатление за мен – че съм не общителен, лош и трудно комуникативен ….

Това което знаех за девойката, беше, че с пада да бъде доминирана по-скоро ментално, а не физически … което не е точно в моята графа на предпочитания … за това и първоначално интереса ми към нея беше чисто “научен” … исках да разбера какво мисли за нас, за себе си …

Сблъсках се с реплики от сорта, че искала да рповери що за болни индивиди сме, че се била регистрирала, само за да види, че не и е мястото там и такива неща … това не представляваше проблем за мен … дори никакъв …

Всичко се промени в момента в който ме предизвика – нещо се закачахме двамата и аз я стиснах за врата … което я накара да се разтопи …

Повярвайте ми познаваме кога нещо се харесва на някого … следващото хващане беше по-продължително … и предизвика още по-отчетлива реакция … просто красота …

Няма да описвам какво е усещането да държиш нечий живот в ръцете си … само ще кажа, че сигурно ако има господ, то той трябва да се чувства така …

Убеден съм, че в момента в който я стиснах за врата и се подмокри …

Но в момента в който изкарах въже и и вързах ръцете, тя се разтопи! Просто ми омекна в ръцете … за един кратък момент си помислих, че ще припадне …

И от там започна една от най-добрите Нови Години, които съм имал!

Малко до преди това си бяхме говорили, че каквото и да става, не иска да прекара нова година вързана … в един момент беше готова да го направи … жалко, че колегата и беше обещал … а все пак трябва да уважаваме обещанията …

Не можех да не се изфукам! Това удоволствие продължи … за съжаление недостатъчно … но се надявам да имам възможност да продължа заниманията си …

Може да се каже, че и помогнах да разбере още малко от себе си или не толкова малко … не се знае. Само знам, че времето не ни стигна …

Всъщност … трябваше да се изфукам, нали ме разбирате?

Ваш,

Lucifer

Зарових се из архивите на любимия си сайт – www.f-bg.org, но много дълбоко в архивите … искам да споделя с вас нещо, което съм написал преди повече от 3 години – публикувано е на 07.04.2006 г. В последно време съм се заел да ровя в миналото си …

Надявам се да ви хареса … о да и е 18+

********************************************

Желание! Проклето изпепеляващо желание! Преследваше го от дни, не от седмици, дори месеци. Собствената му болка заплашваше да го подлуди, както се беше случвало не веднъж… Сигурно щеше ако я освободеше както преди, но този път я удържа за да я превърне в това което се очакваше от него.

Тя го чакаше така както и беше казал. Почти нищо по нея не се беше променило от последната им среща.

“Хубави очи, коте.” -гласът му беше весел и жизнерадостен.
“На изстина ?” – тя се усмихна с оная нейна чаровна усмивка, после сведе поглед към земята и почти прошепна – “Радвам се, че ви харесват, Господарю.”
“Сладката ми тя.” – той леко повдигна брадичката и и я целуна по устните. Тя не се изненада, дори на против: в мига в който той се опита да се дръпне тя го хвана и го притисна към себе си. Щом успя да се откопчи и да се поеме дъх се засмя и я попита – “Какво е това? Своеволие? Какво да те правя сега?”
“Накажете ме, господарю.” – по устните и играеше едва скрита усмивка.
“И за това ще имаме време! И за това.” – той се усмихна още по-широко и прегръщайки я през кръста я подкани да води.

Още от асансьора го беше награбила с неговото “милостиво” разрешение, разбира се. Откъсна се от него само колкото да отключи вратата и да я задържи отворена докато той влезе, после го хвана за ръка и го поведе към една от стаите на апартамента. Щом влязоха той спусна раницата си на пода и се разположи на леглото. Искаше да поседне. Тя го гледаше изчаквателно. Той я погледна за миг.
“Събличай се и на колене!” – гласът му беше станал студен и безизразен.
Без дори да се замисли тя се съблече и застана на колене в краката му.
“Какво ще желаете, господарю?” – очите и бяха сведени към пода.
“Донеси ми раницата и “гривничките” си. Без да ставаш. На четири крака, като добро животинче.”
Единствения отговор беше това, че тя застана на четири крака и тръгна към раницата му, захапа я със зъби и я сложи в кракта му, после се завъртя грациозно и пропълзя до някъде. Той насочи вниманието си към раницата си. Отвори ципа и изпрерови “камуфлажната” тениска която беше сложил отгоре, бутна и резервния чифт дънки и започна да вади всевъзможни по дължина и дебелина въжета. В това време тя се беше върнала и носеше леко захапала комплект кожени белезници и кожена каишка. Той леко ги пое и я погали по главичката.
“Добро коте.”
“Благодаря ви, господарю!” – тя се усмихна и подаде вратлето си. Той леко закопча каишката, после постави и кожените белезници.
“Много добре ти стоят, знаеш ли?” – той я погали усмихнат по бузите, после се наведе и я целуна по врата, после се спусна по гърдите и и се спря чак когато стигна най-долната част на корема и.
Той се наведе и взе от купа, който беше измъкнал от раницата си една катераческа карабина и закачи кожените и белезници с нея, после взе едно едно въже и я върза за леглото.
“Господарю?” – гласът и се усещаше лека паника.
“Да, коте?”
“Защо ме връзвате?” – тя го гледаше жално.
“Шшшшт, сладката ми. Остави ме да се погрижа за теб.”
“Но, господарю, аз искам да се погрижа за Вас!”
“Спокойно, коте. Ще имаш тази възможност.”
Тя се поотпусна леко, но отново се стегна когато зъбите му се впиха в гърдите и. Следващата му захапка беше по силна и я накара да въздъхне. Последва лек стон. ПИСЪК! И нов! И отново! Той продължаваше да я хапе по гърдите, по корема, по врата, не толкова силно,че да и пусне кръв, но толкова, че да я накара да пищи. После устните му нежно се спуснаха между краката и и той усети как тя се стяга отново, но този път не от болка. Дъхът и се учести. Той се усмихваше, но не спираше. Скоро краката и се стегнаха толкова силно около главата му, че си помисли, че ще му счупи врата. Когато тя се успокои той се надигна и се вгледа в очите и.
“Хареса ли ти, коте?”
“ДА! МНОГО!”
Той се засмя и я развърза!

Край на Първа Част!

********************************************

Никога не достигнах до писането на втората част. Може би … може би някога ще я напиша, но знам че няма да е сега. Дано ви хареса!

Ваш,

Lucifer

Усещаше го …

Туптенето … бавното пулсиране на кръвта във вените му …

Виждаше го … тук пред нея … нищо не подозиращ…

Усещаше … почти вкусваше кръвта му … само за миг паника … само за миг докато зъбите и се впият и започне да изсмуква кръвта му… само за еди кратък миг жертвата и щеше да знае какво става… Винаги имаха толкова … краткия момент преди зъбите и да се впият и да ги опиянят с нейното влияние.

„Жалко.”

Беше го наблюдавала няколко вечери наред. Не беше нищо специално. Тя беше имала и по-добре изглеждащи, но не беше важно как изглежда … Не … Имаше нещо в начина по който се движеше: не бяха много хората които да се движат по това време или ако го правеха то бързаха … да се скрият от обграждащата ги нощ, но не и той … Той се наслъждаваше, приплъзваше се в Нощта … беше в стихията си…

Е тази вечер нямаше да се прибере … той беше неин … някой, може би щеше да намери обезкървеното тяло. Може би.

Стрелна се към туптящата вена на врата му. Не човешки бърза и нечовешки жестока. Водена само от импулса да се нахрани … да изсмуче този нещастник от живота който съдържаше. Само кратък миг … по-бързо от мигване на окото…

Съприкосновение … на грешното място! Нечия ръка я държеше за врата… пречеше и да диша … а зъбите и …

Зъбите и бяха на милиметри от врата му.

Не беше възможно!

Той я блъсна в дървото зад нея и приближи лицето си на дъх разстояние.

- Я да видим какво имаме тук. – погледът му се откъсна от очите и и бавно се спусна по тялото и. Не бързаше. Имше цялото време на Нощта. – Аз не ставам за вечеря.

Беше усетил присъствието и още първата вечер. Бавното докосване на хищник. Но той не беше плячка. Хареса му това което видя. Познаваше вида и. Беше ги изучавал. Беше ги убивал. Беше им помагал. Но тя … Тя беше различна … нещо в нея докосваше нещо в него… там, не толкова дълбоко, но прилежно скрито от света. Тя докосваше това което беше той.

Загледа се в очите и … Красиви. Големи… Усещаше как волята и го обгръща. Усещаше как се опитва да го подчини, да пречупи този „АЗ”, който я беше стиснал за гърлото. Усмихна се. Не откъсна поглед от нея, но отпусна хватката около гърлото и … усети поемането на въздух и се наслади на повдигането на гърдите и. Имаше хубаво тяло. Хубави гърди. Усети моментния и триумф от това, че го е подчинила … Гледаше я в очите. Не искаше да изтърве момента … онзи момент в който ще го прозре …

Зениците и се разшириха, усмивката му също.

Ръката около гърлото и се стегна … Другата му ръка се плъзна по тялото и …

Бавно. Плъзна се нагоре по бедрото и … нагоре по задника и … с все същото бавно и неумолимо темпо и с все същата странна усмивка. Ръцете и се стрлнъха към ръката която я държеше за връта … напрегна цялата си сила … цялата сила на създание от нейния вид, но не мръдна. Никой не можеше да издржи на този напън. Даже другите от нея вид, но не и той.

Той само се усмихна малко по-широко, а другата му ръка се приплъзна под тениската и, усети докосването по кожата си. Не беше болезнено. Ръката му се плъзна на горе по гърба и, после бавно обратно на долу към кръста и.

Ноктите и се забиха в ръката, която я държеше прикована към дървото. Нокти разкъсващи плът с лекота, не му направиха никакво впечетление. Ръката му се плъзна по кръста и … после на горе … усещаше докосването му по корема си …

Харесваше му. Нещо в нея. Ръката му достигна гърдите и под тениската. Усети мекотата им. Стисна едната и гърда и се наслади на рязкото поемане на въздух. Значи все пак усещаше. Добре… пръстите му стиснаха зърното и и го усукаха. Викът и му хареса.

- Знаеш ли, харесваш ми. – гласът му беше тих и леко развеселен. – Мисля си да си поиграя с теб.

Измъкна ръката си изпод тениската и и с едно рязко движение я разкъса. Това което се разкри му хареса … Гърдите и бяха наистина хубави. Стегнати. Рязко я сграбчи за косата и я повлече към храстите. Тя се дърпаше. Усещаше волята и нечовешко силното и тяло които се опитваха да надделеят над него. Спря се. Обърна я към себе си … и я зашлеви със всичка сила.

- Спри, кучко! – гласът му повече не издаваше забавление, а беше станал студен и равен. – Искаш да се нахраниш с мен? Е, няма да стане.

Последва още един шамар и още един. Тя беше по-ниска от него. Тялото и се движеше гъвкаво, като на котка, грациозно. Той се усмихна. Височината и мусколната маса нямаше нищо общо тук. Тя сигурно с лекота би се справила с 5-6 човека, но той не беше … точно човек.

Завлече я там където искаше. Задържа я изправена и плъзна ръка на долу по корема и … бавно към колана… под дънките… не усети бельо. Спусна се по нежната кожа под корема и докато усети … Да. Точно това което искаше.

- Нали знаеш, че си кучка. – гласът му пак звънна с весела нотка. Измъкна ръката си от дънките и и я започна да я гали през тях, между кракта. – Харесва ли ти, мръснице?

- НЕ! – гласът и издаваше напиращата паника. – Пусни ме! НЕДЕЙ!

Той отдръпна ръката си от слабините и. Повдигна пръсти между лицата им и ги облиза …

- Знаеш ли … Чудя се каква си на вкус. – с една ръка с лекота разкопча копчетата на дънките и и ги остави да паднат на земята. С другата си ръка я държеше за косата. Изправена пред него и гола. Ръката му се спусна между краката и. Усети пръстите му да галят устните и… Наслаждаваше се! – Само се чудя – с това „Не”, кого се опита да излъжеш…

Два пръста проникнаха грубо в нея и започнаха да се движат с ритмично темпо. На вън … на вътре … на вън … и вече не бяха в нея. Той вдигна пръсти между тях и съсредоточено ги облиза.

- Харесваш ми.

- Пусни ме! Моля те. – вече нямаше място за паника или страх. Той беше постигнал нещо което никой друг не беше правил …

- Не мисля. – стисна я за лявото зърно и освободи косата и толкова рязко, че започна да се свлича на земята, но увисна. Болеше, но за неин ужас и харесваше. Пръстите му пак бяха в нея, но този път по-грубо и по дълбоко.

Започна да я чука с 2 пръста, докато другата му ръка си играеше с зърното и – извиваше го, стискаше го, мачкаше го. Болката … болката се добавяше към чувството което пораждаха движещите се в нея пръсти. Триенето. Желанието. Безмълвните „не”-та и молби постепенно съвсем изчезнаха. Пръстите в нея станаха 3 и се движеха неравномерно. Ръката му се придвижи от зърното и нагоре … галеше я? Изведнъж я стисна за врата … спря и притока на въздух, но не спираше да я чука с другата си ръка. Гледаше я студено в очите … усмихваше се леко … пръстите му проникваха в нея … Искаше да си поеме дъх, но не можеше … усети как света започна да се свива в една точка в далечината …

Гледаше я в очите и се наслаждаваше на безпомощността и. Любуваше се на угасващото пламаче в очите и и на набиращия сила огън между краката и. Отпусна врата и и се наслади на повдигането на жадните и за въздух гърди. Знаеше, че не може да я удоши, но в нея имаше достатъчно човешко за да има нужда от въздух.

Изведнъж я пусна и отстъпи на крачка от нея. Наблюдаваше я свита в краката му.

- Дори не помисляй да бягаш. – гласът му не беше много повече от шепот.

- Защо правиш това? – тя почти хлипаше.

- Защото искам? – усмивката му се разшири.

Тя не изпитваше страх. Когато имаш толкова време колкото нея и си живял толкова колкото нея, е много трудно да се страхуваш, но нещо в него я плашеше до дъното на това което беше останало от душата и. Не разбираше какво става … не трябваше да става така! Нещо в цялата ситуация не беше на ред. Не можеше този … този човек, да и причини това …

Той се наведе, сграбчи я за косата и я изправи. Когато погледите им достигнаха едно ниво се загледа с любопитство в очите и … нещо в погледа му я накара да затаи дъх. Изненадващо другата му ръка се стрелна и отново я сграбчи за врата, отново спирайки въздуха и. Устните му се приближиха към нейните, без да откъсва поглед от очите и. Света за нея отново започна да придобива онази замъгленост … онова усещане за отдалечаване. Тя знаеше, че не може да умре … по-скоро да спре да съществува от липса на въздух, но и знаеше, че може да бъде удушена много пъти … Устините му докоснаха нейните и езика му си проби път през твърдата им съпротива  … успя да я целуне на сила, все така взрян в угасващия и поглед …

В следващия момент тя се намери отново на земята в краката му. Беше я пуснал точно миг преди да загуби съзнание … тя усети как паниката, страха и болката все по-силно се смесваха с възбудата, която той предизвикваше в нея.

Той се загледа в голото тяло в краката си. Харесваше му. Наистина му харесваше … Без да откъсва поглед от нея, събу дънките и слиповете си. Харесваше кафевите и очи, които сега го гледаха изпълнени с нещо средно между страх, страст и невъзможност да възприеме какво се случва с нея. Почти можеше да чуе мислите и.

- „Това не може да се случва на мен!” – наслади се на сепването и, когато произнесе това. – „Тази торба месо не може да направи това!”. Това си мислиш, нали?

Не дочака отговор, а я сграбчи за косата и напъха възбудения си член между стиснатите и устни.

- Само посмей да направиш някое грешно движение … – каза го спокойно, но това спокойствие я разтърси като нищо друго от стотици години на сам.

Беше и страно. Членът му пулсираше в устата и, а тя внимаваше. Наистина се стараеше да не сбърка, зашото беше сигурна, че това което ще и се случи ще е по-страшно от всичко, което беше преживяла до сега. Той отпусна косата и.

Ръцете и се вдигнаха към това в устата и, но той я спря с едно единствено „Не!”

За свой ужас усети, че и харесва. От много много време не се беше чувствала толкова … Толкова какво? Уплашена? Възбудена? Жива?

Той я гледаше съсредоточено и се наслаждаваше на всичко. Ръката му се спусна бавно към лицето и и … я помилва.

- Браво, кучко.

Тя усети как той все повече се втвърдява в устата и. Нещо в нея се прекърши. Възбудата и достигна своя праг и я заля. Вече не и пукаше. Той се усмихна по начин по който до сега не го беше правил тази вечер – почти нежно … и това я накара да изтръпне, повече от което и да е негово действие. Той се дръпна от нея, сграбчи я за косата и я изправи. Пръстите на другата му ръка потърсиха онова място между краката и, където все едно се беше разгорял пожар. Той проникна в нея с 2 пръста и ги извади за да и ги покаже блестящи от соковете и. Бавно ги облиза …

- Сладка си, кучко. – докато казваше това, върна пръстите си между краката и. – Не мислиш ли?

Набута влажните си пръсти в устата и. Тя се зае да ги облизва. Харесваше и.

- Кучка! – беше леко развеселен. Дръпна я към себе си и я целуна отново. Грубо. Страстно. Нетърпящо съпротива и този път не му оказа такава.

Блъсна я към дървото зад нея, завъртя я. Без думи я накара да се наведе и де се подпре на него. Изправи се зад нея …

Част от нея не можеше да възприеме какво се случваше, част от нея нямаше търпение.

Точно с едно движение проникна в нея.

Тя извика и се подпря по добре на дървото. Той започна да се движи бавно … не бързаше. Всеки път оставяше само намек от себе си между срамните и устни и после се забиваше до дъно в нея. Всеки път когато члена му излизаше от нея, тя се опитваше да го настигне … да го усети още малко в себе си. Всеки следващ път по-добре успяваше да усети ритъма и да го посрещне, притискайки се по плътно в тялото му.

След известно време се дръпна от нея … усети как члена му я гали между срамните устни … после на горе.

- НЕ! – в момента в който осъзна какво ще направи се уплаши. – Недей! Моля те!

Той не и отговори, само постави набъбналия си член пред дупето и и започна да натиска бавно. Без да бърза. Усети съпротивление, но не спря …

Тя усети как прониква в нея … прехапа устни за да не извика … усещаше го как прониква. Бавно. Изключително бавно … сякаш я набиваха на кол. В един момент усети, че целия е в нея. Усети как се притисна плътно към нея. Ръката и сама се спусна към клитора и и започна да го търка. Той не я спря … едната му ръка я сграбчи за косата, а другата му се спусна към гърдите и. Усети как започна да се движи бавно на вън, извън нея, докато в нея остана само главичката му, след което отново бавно започна да влиза в нея. Това се повтори 3-4 пъти. Скоро започна да забърза темпото. Усещаше го … усещаше го така добре в себе си. След един момент беше спряло да я боли, а присъствието му в нея повишаваше възбудата и. Тя продължи да мастурбира, докато той я чукаше отзад и си играеше с гърдите и. Подпря лицето си на дървото за да може да използва и другата си ръка.

Той излезе от нея … рязко … без предизвестие и се отдалечи на карчка разстояние. Само чу гласът му.

- Стой където си и не спирай да правиш каквото правиш.

Чу го да рови из дрехите си. След миг пак усети члена му задника си. Харесше и. Искаше още.

Нещо изсвистя и тя подскочи от удар по гърба, който почти я накара да загуби въздуха си. Завъртя се за миг само за да види колана му, който се спускаше отно върху гърба и. Чу плюенето и усети болката. Той не спираше да я чука, а тя да мастурбира. Ударите по гърба и се стоварваха все по често и всер по силно.

Усети как напрежението в нея се увеличава … усети че всеки миг ще свърши. Усети набираща сила възбуда … Той се дръпна от нея, сграбчи я и я хвърли с гръб към дървото на което се беше опряла. Нямаше сили да стои права и желание да спре това което набираше сили от пръстите и, за това се свлече … Грубата кора се търкаше по разранения и от колана му гръб, но това беше само едно допълнително ново усещане, което да прибави към опияняващия коктеил в който беше затънала. Усети колана му около врата си. В един момент осъзна, че не може да диша, но не и пукаше … всичко беше започнало да става сюрреалистично. Усети члена му на устните си и го пое, без да се замисли. През главата и минаваше само 1 мисъл: „Нека да не загубя съзнание преди да свърша …” …

Беше опияняващо.

Болакта.

Удоволствието.

Члена в устата и.

Пръстите между краката и.

Изведнъж избухна. Оргазмът я заля на вълни. Помете я. Размаза я. Удави я. За един кратък миг сетивата и избухнаха.

След няколко мига осъзна, че продължава да мастурбира, а члена му е в устата и. Чу и гласът му:

- Спри. – за кратък миг не знаеше за какво се отнася, за това спря всичко което правеше. Той я сграбчи за косата и започна да я чука в устата. След няколко тласъка усети как за момент застина … Усети как се изпразни в устата и. – Гълтай.

Тя преглътна. Нещо в гласът му дърпаше струни в нея, които нямаха нищо общо с волята. То отстъпи крачка на зад и се загледа в нея.

- Ти си мръсна курва, нали знаеш? – гласът му беше спокоен и равен. Той се завъртя, обу се и се отдалечи в Нощта.

***

Докато се обличаше си мислеше за него. За тази „торба месо”. Имаше нещо в него, не беше сигурна какво, но знаеше, че това което той и причини тази вечер … Тя се усмихна на болакта от тениската покриваща разранените и зърна. Докосна вратът си, където пръстите му бяха оставили сини петна. Радваше се, че не успя да се нахрани с него.

Честит рожден ден.

Честит рожден ден, мили ми приятелю.

Честит рожден ден, любимо ми творение.

Вчера 01.11.2009 г. се навършиха 6 години от официалното пускане на първият и за момента най-голям BDSM форум в България – f-bg.org .

Членувам в него почти от самото му основаване. Администратор съм вече четвърта година и макар да не съм един от оригиналните 3-ма основатели, спокойно мога да кажа, че този сайт е и мой. F-BG винаги е бил и се надявам (и ще работя активно) да остане едно сигурно убежище за всички нас – различните, тези които не се вписваме в рамките на vanila обществото.

Искам да благодаря на всички, които са активна част от това местенце. Приемам повечето от вас за приятели. Иска ми се да кажа, че за 6 години сме успели да създадем BDSM общество в България, но няма да лъжа. Не че няма наченки на такова, но няма общество.

За 6 години F-BG ми даде много, но и ми отне много.

Отдадох му не малко часове в Администрация, разрешаване на спорове и разработка на нови неща за него.

Получих хора, които съм горд да нарека приятели. Хора, на които знам, че мога да разчитам, независимо какво става.

За тези 6 години от както го има сайта, аз израснах, благодарение на него. Благодарение на хората в него. Научих много за себе си. За тези 6  години, това беше първото място, което посещавам сутрин и последното, което рефрешвам вечер.

На 31.10 се проведе среща по повод рождения ден. Имаше си торта. Събрахме се …

От 21 човека присъстващи, имаше 11, които са били регистрирани по време на 2-я рожден ден на сайта (първата голяма среща) … старите кучета. Онези, които са били част от процеса на израстването ни през голяма част от времето.

Благодаря на всички, които помогнаха да се развием …

Ваш (горд баща),

Lucifer

Леле!

От кога не съм се отпускал така.

Знам, че това е странно начало за пост и то най-вече от мен, но си е така.

За какво става дума:

От петък до неделя в Рибарица се проведе BDSM семинар или поне идеята беше такава и се опитахме да се придържаме към нея. Идеята на мероприятието беше всеки да може да покаже какво може и да обясни някои основни положения на това в което е специалист. Семинара трябваше да бъде български, но поради липса на интерес от другите стана само на F-bg.org (не търсете информация там – раздела е скрит и достъпа е сериозно контролиран).

Тази година, като за първи път, нещата бяха скромни, от към лекции и присъстващи.

Лекциите + демонстрациите (забравих ли да спомена, че всичко беше нагледно показано?) бяха в 3 категории:

- Bondage – Най-вече с въже, като за лектор натопиха моя милост. Модел Darrias, тъй като с нея съм работил и знам точно до къде мога да развихря фантазията си. Направих нещо което замислях отдавна и съм гледал по разни там филмчета – провесих я от тавана.

[View with PicLens]

 

- Spanking/Whiping – Колегата HellMaster беше донесъл една торба различни камшици и шибалки. За модел използва Lilly от форума.

- Trampling – Колегата gepard го газиха по пода. Честно казано не знам коя му беше партньорка, просто защото по това време бях излязъл за да подишам малко чист въздух …

Това стана в събота привечер. Показах и надявам се научих някого на нещо (поне се надявам да са ме послушали за употребата на въжетата.)

По приятното за мен обаче беше друго (не че не съм showoff и не обичам да си показвам магариите пред хората) – и това беше, че от много време на сам, за първи път се отпуснах. Разбира се не напълно. Не мисля, че ако се бях отпуснал напълно нещата щяха да останат в сферата на играта, е за мене щяха, но не и за девойката. Позволих си за първи път от изключително много време на сам да освободя част от себе си, която не е пускана на свобода. За няколко часа, пуснах по дълъг повод на това което съм всъщност от долу. За момент пуснах звяра в мен да се разходи на по-дълъг повод. Все така под контрол, но малко по-свободен.

Не знам колко от вас ще ме разберат. Предполагам отново не много, поне онези които не знаят какво е да се бориш с това което си във всеки един момент. За няколко часа бях много по-свободен, много по-доволен и много по в стихията си, от може би 4 години. От последни път когато оставих това в мене да вилнее и знаех, че отсрещната страна го приветства. Само моля ви не бъркайте тази свобода с някакви чувства. Не става дума за това – нямаше нищо друго от това, че се наслаждавах и бях свободен, много по свободен от всякога. От доста дълго време на сам не бях виждал такъв поглед, който ме посрещна след поредната доза “наслада”. Сълзи … очите бяха пълни със сълзи, със страх, с очакване и с желание за още …

Не знам колко от вас имат този звяр в себе си, но в мен той е силен, много силен, но и добре пазен. Рядко го освобождавам, просто защото в BDSM са много малко създанията които могат да го понесат. Да понесат, това което той иска, не само без страх, но и с желание. Отново искам да благодаря на “жертвата” си, просто за това, че ми достави удоволствието да съм малко по-себе си от обикновено. (снимките са правени 14 часа след като и причиних това … боже обичам да ги гледам! Много им се кефя!)

За тези 3 дни, аз се показах като 2-те неща, като които рядко се показвам:

Бях учител и показах какво знам и надявам се помогнах на хората, които искаха да се учат от мен.

Бях и звяр … самия себе си или поне по-себе си от обикновено.

Това съм аз – Учител и звяр…

Ваш,

Lucifer

Сега докато се прибирах от работа се замислих какво искам в същност. Оказа се че въпреки всичките си сложни мисли и разсъждения аз съм един прост човек.

Има една кесетенява коса, която искам да сграбча и да накарам собственичката и да легне на коленете ми. Искам да усещам тежеста на тялото и и докосването на гърдите и. Искам да помилвам изпъкналото и дупе. Да се насладя на усещането на ръката ми, която го гали, после да го напляскам, докато стане червено, като чувам стоновете и при всяко стоварване на ръката ми. Искам да усеща възбудата ми и болката която и причинявам.

Искам като я пусна, да падне на колене, както правеше на времето и да ме гледа с онези обожествяващи ме кафеви очи, докато тънките и пръсти разкопчават дънките ми и сладките и устни ме поемат.

Искам да се насладя на всяка част от тялото и. Искам да се любувам на всичко в нея. Да докосвам гърдите и. Да захапвам зърната и. Да целувам всяка част от нея.

Ръцете ми да се плъзгат по тялото и и да го усещат. Да усетят жегата на устните и и влажноста между краката и. Твърдоста на гърдите и и нежноста на бедрата и.

От всичко най-искам да бъда аз. Да махна маските и да се освободя от това ра да съм такъв какъвто трябва. Не вярвах и не вярвам в Жената за мен, но тя е тази кяото ми липсва, тя е тази която съм сигурен, че ще ме понесе, ако и се случа такъв, какъвто съм.

Искам да я изнасиля и да я любя. Искам да сваля кожата от гърба и с бич и после да целуна всеки милиметър.

Искам нея.

Ваш,

Lucifer

От сега предупреждавам, че това е социален пост. За да няма после недоразбрали.

Седя си аз и си чета някаква новина, когато от страни попадам на следната “новина” със заглавие “Втори гей парад в София”. Не съм гей. Не съм и би, но тези които са чели блога ми знаят, че съм “алтернативен” и ми е интерестно когато другите “различни” го демонстрират. Прочетах новината. Нищо интерестно – международно и европейско подпомагане за организирането (не с пари, а с присъствие). Един мирен начин хората да се покажат на светло … и то тези които искат, защото всеки има право на това, нали? Все пак живеем в правова и демократична държава. Гордеем се с това, че сме Българи. Учат ни, че всъщност да си Българин, значи да си гостоприемен и толерантен, нали така?

НО…

Зачетах се в коментарите към статията. Явно не е така. Явно е модерно да мразиш различните … или пък хората избиват комплекси? Знам ли?

Интерестно ми е друго. Всички тези хетеросексулани или хейтеросексуални образи са против парада, но убий ги ако знаят защо. Мразят, защото така трябва. Така според тях е прието. Трябва да мразим гейовете, трябва да мразим травестите, трябва да мразим другите. Аз искам да получа отговор само на 1 въпрос – защо? Защо да мразим? Защо не можем да ги приемем?

Струва ми се че всички онези, които толкова много мразят имат проблем, но проблема не е с другите, а с тях самите. Жал ми е за тях, защото те са жалките. Те са затворените вътре в собствените си лимити, те са хората които се страхуват от промяната и които знаят, че въпреки всичко са слаби нищожества. Някъде из коментарите срещнах, че гейовете искали да разрушат “семейството, като основна градивна единица на обществото”. ТЪМ! Това не е ли стар комунистически … извинете в България не е имало комунизъм (не сме го стигнали), а социализъм … лозунг. “Семейството, като основна градивна единица на обществото!” Айде мили ми хейтаросексуални, да ми кажете какво за вас е семейство? Мама, вързана в кухнята, да готви шета и чисти, като си позволява вечер да седна да пие с тати, който пък дерибейства и се алкохолизира, като от време на време се отпуска да я по спука от бой?

Гейовете били болни. Били ненормални … честно – може, за сега не съм видял никъде едностранчиво медицинско заключение, но те са различни. Подяволите всички сме различни, дори вие мили ми хейтъросексуални. Дори вие, с цялата ви омраза към гейовете, политиците, полицаите, циганите, турците, комунистите, европейците, американците, руснаците, китайците, японците,корейците, негрите, ескимосите, тези дето обичат сладолед, тезидето не обичат сладолед, русите, кестенявите… абе към всички. Дори вие сте различни. Проблема е, че за разлика от другите вас трябва да ви мразят, но хората, дори аз, се опитват да в разберат. Аз лично не мога. За мене сте си ограничени, тесногръдиу страхливи червеи, които ги е страх да надникнат отвъд собствените си представи, да не би да разберат, че не струват нищо. Зашото вие сте от типа хора, за които “работа” е чуждица, за които “секс” е нещо за което не се говори, освен ако не разказвате как сте ебали, за които “четене” е това което правят ония “цайсатите”. Вие виждате само 1 начин – да мразите. Но проблема е, че мразите себе си. Мразите се за мизерната работа. Мразите се за малкото пари. Мразите се защото сте разбрали, че … абе има хора дето могат да мислят. Мразите се и защото сте разбрали, че другите винаги са по добри от вас в нещо, но вас ви мързи или не знаете как да се оправите. Но проблема е, че не можете да си признаете, че всъщност се мразите самите вас и за това мразите “различните”. Е мразете и мен. Малко ме интересува. Имам само един съвет към вас – опитайте се да разберете!

Отново казвам, че не съм гей или би, но съм различен и като такъв защитавам различните!

Какъв извод си правя – гейовете си правят парад, а педерастите ги замерят с камъни!

Мили ми хейтъросексуални, помислете си какво искате. Свобода? Равенство? Братство?

Нима първата стъпка към свободата да не е свобода в съзнанието ти?

Нима първата стъпка към равенството да не е разбирането на самоия себе си?

Нима първата стъпка към братството да не е приемането на другите, след като напълно си приел себе си?

Ваш,

Lucifer

Реших да споделя малко от моето … изкуство.

Не бъркайте… снимките не са мои – на ptod са. Моето изкуство е това което се вижда на снимките – изкуството на въжето.

[View with PicLens]

 

Слушаи ме …
Чуй гласа ми и го следвай …
Не мисли … следвай думите ми … остави ги да рисуват в съзнанието ти … остави ги да проникнат в собствения ти свят и да го изрисуват така, както само те могат…

Виж …
Виж тъмнината … безкрайната тъмнина …
Не мисли … гледай … остави тъмнината да рисува … остави я да те завладее, така както само тя може

Усети …
Усети моята топлина …
Не се бори … усети топлината ми в този свят изграден от моите думи в твоята глава …

Ето го кръга от светлина … Ти стоиш там в средата …

Тишината … тишината на собственото ти съзнание …
Само думите които изграждат този свят …

Отвъд кръга има само безкраен мрак …

В кръга от светлина … само 1 роза … роза която нежно гали босия ти крак …
Навеждаш се да я вземеш … вдигаш я и я помирисваш… притваряш очи …

Усещаш лекото докосване на 2-ра … и на 3-та … скоро пода е покрит с цветчета… малки … красиви … нежно галещи босите ти крака … Тишината е непроменлива … постоянна …

Само докосването на листчетата и … ръката на рамото ти … ръката спускаща се по тялото ти … нежно галещата ръка … докосването на устни до врата ти … нежното … докосване …

Този път заглавието може да ви прилича на плагиатстване, но нямам предвид нито едноименната книга (която така и не съм чел), нито едноименния филм (който е сред категорята Класическа комедия на ХХ век).

Имам предвид нещо друго…
Имам предвид да властваш над някого, като бог!

Имам нова придобивка, красива, чаровна, с черна коса и големи гърди… Да правилно – от женски род е и се казва нора… Едно момиченце, което падна в мрежите ми, не без да знае за тях и не без да иска! Едно момиченце което иска да я притежавам … Едно момиченце, което аз искам да притежавам …

Знаете ли, до сега не съм стигал до там … до сега всичко е било игра… play… сега искам да е повече, искам да пречупя това създание и да му отнема волята, желанията … всичко и да го подчиня на себе си, да стана неговия Бог (някаде май бях казал, че страдам от комплекса да съм Рицаря на бял кон и все да спасявам хората край себе си)… или нещо близко до Бог… да стана нейна воля и желание… знаете ли блазни ме мисълта … блазни най тъмните садистични желаия в мен … най скритите … мисли … блазни онази малка част от мен когато не пускам никога на свобода, дори в собствената си глава…

Знаете, че имам множество персонажи в главата си… Това често е било майтап с много хора, но не е далеч от истината:
За да поддържам някакъв …… нормален вид пред хората съм стигнал до там да “разделя” Аз-а. Все пак не можеш да застанеш пред колежка и да и кажеш – Долу! и да и посочиш пода, я! Но и не можеш да застанеш пред sub-чето и да кажеш – Би ли застанала на колене?

Има много Аз, повечето са зли, двулични и отвратителни, всички се забвляват с спричиняването н а болка и никой не взима свта на сериозно…

Тази девойка успя да докосне всички … дори тези които не пускам да вилнеят на свобода… успя да изкара най-тъмните ми желания …. и ми харесва! А повече ще ми хареса да ги изпълня!

Все още си мисля, че тя не приема думите ми съвсем на сериозно, все още ми се струва, че си мисли, че са плод на фантазията ми и ще останат само там … да ама не! Всичко което съм и казал, че искам да и причиня – искам да и го причиня и смятам да и го причиня!

норче … моя си!

Ваш,
Lucifer