Вчера вечерта с @ju и @begem0t започнахме много интересен спор. Поне до колкото аз разбрах сприхме за това дали вярата като цяло ни е нужна и за какво?

Искам да направя едно уточнение – не говоря за религията или вярата в дадено божество. Говоря за простата вяра, тази която ни подхранва всеки ден.

Не ме разбирайте погрешно – аз не съм за безпочвеното поклонение и вяра. За сляпата следовност на догми и верски учения. Не. Не говоря за тази вяра. Тази вяра е отрова, която пълзи из съзнанието на човека и му отнема онази искра, която му е присъща. Искрата на съзиданието. Не тази сляпа вяра е грешна. Тази вяра е отровна. Единствената и цел е да потопи съзнанието в едно сиво съществуване отнемащо му искрата на творец. Отнемаща му това, което е вътре в себе си и превръщайки човека в част от хората … от масата на обществото или както искате така наречете общото в което го превръща.

Това за което говоря е другата вяра …. тази с която е надежда. Вярата в себе си. Вярата в способностите си. Вярата, която задвижва онази малка искрица на творчество във всеки един от нас и я превръща в свръхновата на интелекта. Говоря за вярата, която се стреми да ни извиси към the Omega Point на Теаярд Де Шарден (и да, като за служител на религията е имал много интересна идея).

Причината наистина да се запаля по-този спор е че наистина вярвам в силата на вярата, защото тя носи надежда и сили. Защото благодарение на нея, сме достигнали до тук. Вярата на Колумб, че земята е кръгла, Вярата на Галилео, че земята не е център на вселената. За тази вяра говоря. За вярата, че ще има утре и утре ще  направим по-добре нещата, които днес не сме успели.

Колкото и на хората, които да твърдят, че не вярват, а знаят да им се иска, всъщност не е така. Всеки един от вас вярва, че ще има утре … и тук чувам ропота, че да утре ще има! Слънцето ще изгрее дори и да не вярваме в това. Да, но вие вярвате в своето собствено утре. В утрето което ще видят очите ви, което съзнанието ви ще попие и ще му се наслади. Никой от вас не допуска, че за него утре няма да настъпи. Но какво би станало, ако за част от секундата слънцето, което мислите че ще изгрее утре, колабира в черна дупка или експлоадира в супернова? Сега ще ми кажете, че е невъзможно и науката (вашият бог) щеше да е открила проблема.

Да, но само до преди 500 – 600 години науката е смятала, че земята е плоска и център на вселената. До преди около 200 – 300 – че болестите се носят по етера и злите духове. А само до преди 50 години се е смятало, че добра закуска е бекон, пържени яйца и шунка (и да това ми е любима реплика от MiB).

Точно вярата на учените през тези периоди им е помогнала да открият тези неща. Нещата смятани за невъзможни само десетилетия или дори години преди това. Всички са смятали, че Бел е откачен, когато е твърдял, че може да предава глас по жица. Всички са смятали Тесла за луд, когато е твърдял, че може да предава информация и енергия по въздуха. Всички са се присмивали на Братята Райт при първите им опити да полетят. Но всички тези хора са вярвали, че са прави и са били прави.

Разбирате ли, коя вяра защитавам?

Никога няма да защитя вярата, която ограбва човека от искрицата творчество. Никога няма да защитя вярата, като религия. Не. Защитавам вярата като надежда. Вярата, която подкрепя творчеството и му дава сили и устрем. В тази вяра вярвам.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Наистина ми стана странно от този спор. Не съм очаквал, че интелигентни хора, могат да бъдат толкова не толерантни. Не твърдя, че бъркате, като отричате вярата. Твърдя, че бъркате, като я отричате напълно.

Бъдеща …

Не бъдеще, а бъдеща …

Да виждаш в бъдещето всъщност не е трудно …

Не е трудно да видиш нишките, които оплиташ със самото си присъствие.

Всеки от нас променя бъдещето на всички други. Всеки от нас определя потока на събитията около самият себе си … всеки, който разбира собственото си влияние, може да промени собственото си бъдеще …

Не е трудно.

Направо е просто – трябва ви единствено да познавате себе си, да знаете какво сте за хората с чието бъдеще се преплитате и да знаете точно те какво са за вас. От там, просто трябва да видите пътеките и взаимодействията, които имате с тези хора …

Невероятно просто, нали?

Всеки от нас живее в собствена реалност и тя се преплита с реалността на всички други, за да създаде това което наричаме сега. И всеки от нас се опитва да преплете реалността си с някого.

Не е трудно да виждаш бъдещето, не е трудно и да го променяш. Напротив, лесно е – само трябва да можеш да погледнеш в чуждата реалност и да видиш физичните закони, които я движат. Само трябва да видиш цветовете на чуждия свят и да направиш една малка крачка в него.

Всеки от нас сам избира пътя си. Всеки от нас сам изгражда света си. Всеки от нас живее в собствена реалност. Но не живеем сами. Напротив сблъскваме се и се преплитаме с много други лични, частни, интимни реалности и всяка една от тях оставя свое малко ехо в нашия собствен свят, изграден от мисли, представи и самозаблуди. И единственото, което ни трябва за да предвидим бъдещето е да се вслушаме в ехото на тези сблъсъци. Да види отраженията които оставяме в хората и да разберем отраженията които те оставят в нас, защото точно това е бъдещето – действия предприети, решения взети, вероятности превърнати в реалности, точно от тези хора с които се сблъскваме.

Хиляди светове, които се срещат, събират се и се разделят. Всеки един от тях със собствени закони. Изграден от лудостта на всеки един от нас. И всеки един от тях е нашето общо бъдеще …

Да виждаш бъдещето не е трудно, да виждаш чуждите пътеки, там където се сливат с твоите …

Трябва само да познаваш себе си и другите …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Не знам дали има много смисъл, но ме мъчи да се напише от както съм излязъл от нас …

Днес отново гледах “Последния самурай” с Том Круз …

Винаги съм харесвал японската култура. Винаги ме е влечало желанието на японците да превърнат всичко в изкуство … дори войната …

Това което наистина ми хареса в този филм е простичкото обяснение на Бушидо – пътят на самурая, а именно “Живот с всеки поет дъх”.

Живот с всеки поет дъх …

Колко проста и очарователна мъдрост …

Колко по-различен може да е погледът над безгранично простите и ежедневни неща, ако приемем пътят на Бушидо и живеем със всеки дъх. Да вземаш най-хубавото от всеки един момент – топлината на докосването на дланите ти до кожата на любимото момиче, мириса носещ се от коса, нехайно метната пред лицето ти, слънчев отблясък хванал последните капи утринна роса, докосването на първата глътка кафе …

Животът е миг наситен с мигове. Момент в безкрайния цикъл от мигове, но сам по себе си наситен с мигове. Да живееш във всеки от тези мигове – това е да си наистина жив. Да се насладиш на всеки отделен дъх, който поемаш. Дали ще се насладиш на излежаването в леглото, гледайки филм или на излизането с хора за да се забавляваш, това е живот и всеки един момент трябва да бъде видян, усетен, изживян изцяло.

Звънването на телефона сутрин …

Омалата от секса през деня …

Сладката песен на последните будни неврони вечер …

Всеки един момент има своята магия … всеки един момент има своите вишневи листчета, на които да се любуваш. Най-сладкото е, че дори не трябва да ги търсиш – просто трябва да приемеш, че всеки миг е Живот.

Живот във всеки дъх!

Наслада от всеки дъх!

Дори да е последният ти дъх – изживей го! Изживей го до последно! Изживявай всеки дъх, отпразнувайки поемането му и наслаждавайки се на отдаването му. Изживей го! Насади му се и го изживей!

Едно истинско и елементарно сатори.

Ваш,

Lucifer

В края на днешния работен ден Джу пусна тема за Християнския фундаментализъм …

Понякога се дивя на човешката глупост. Да – знам! Хората са глупави, но никога не съм вярвал, че може образовани хора да загърбят разума си в полза на празна вяра. Аз не вярвам в Господ, не вярвам в Аллах или Буда. Това в което вярвам е равновесието на този свят и в силата на разума.

Едно от основните неща в които вярвам е правото на избор и свободата да го правим. Не мога да повярвам, че има разумен човек който е готов да се откаже от това си прави заради вяра …

Но този материал ме обеди, че греша … греша и то много.

Всеки има право на своята вяра. Всеки има нужда от своята вяра, дори аз, въпреки че не вярвам в някакво божество. Нямам против вярата … нямам против нея, докато вярата не започне да замъглява здравия разум на хората.

Вярата не е реалност, само защото така ви се иска или защото така пише в светата ви книга, била тя библия или коран. А да … и съм имал възможност да прочета и двете свети книги, както и светите книги на още няколко религии …

Не вярата е открила, че замята е кръгла, а човешкия ум. Но религията се е опитала да го накара да замлъкне.

Защото явно вярата превърната в религия е това, което пречи на развитието. И християнската вяра и мюсюлманската вяра си имат своите добри черти … и двете обаче религии си имат своите зверства – кръстоносците и инквизицията, Джихад? … а само да спомена – вие знаете ли, че никъде в корана не споменава Джихад?

Нямам против вярата, казах го. Но виж за религията … още повече за фундаменталната религиозност … това е много по различна тема. До момента не знам голяма религия, която да е напредничава … но тъй като повдигнах темата за християнската – ще се придържам към нея.

И какво? В клипчето на Джу показват сцени от основно училище в което децата не изучават еволюция, а креационизъм … на децата се задават въпроси за греха и им се обяснява как някой друг е умрял за да се опростят техните грехове … На тези деца не се дава възможност да направят своя избор. И точно това толкова ме настройва срещу религиите – те отнемат правото на избор. Отнемат разума … способността да мислим и да се развиваме …

Ако разчитахме на религията, още щеше да има крепостничество, да се горят вещици и всички щяха да се страхуват от Congregatio pro Doctrina Fidei или иначе казано Конгрегация на Светата Инквизиция.

Знаете ли кога човек щеше да овладее атома или да полети в космоса? Точно никога, защото за тези достижения трябва разум, а религията не може да вирее там където господства разума, защото религията не е вяра. Религията е сляпа вяра. Религията е избора на тези, които не искат да мислят за себе си. Избора на тези, за които сляпата вяра в някакво бъдещо изкупление е по-важна, от изкуплението пред себе си и пред хората с които живеят сега.

Една от основните цели на религията, като такава винаги е било да слага окови на човешкия ум и да отнема свободата, защото едни приспани, задушени, овчи съзнания се контролират по-лесно.

Нека цитирам любим автор:

“Първото правило на разума гласи: каквото съществува, съществува; каквото е, е; и от този основополагащ принцип се гради цялото познание. Това е основата от която възниква живота.

Мисленето е избор. Желанията и прищевките не са факти нито са начин да ги открием. Мисълта е единствния начин да възприемем реалността; това е основния ни способ за оцеляване. Свободни сме да избегнем мисленето, да се откажем от разума, но не сме освободени от наказанията на пропастта която отказваме да видим.”

Разберете ме правилно – не съм против вярата била тя християнска, мюсюлманска, будистка, хиндуистка или каквато щете. Но съм против религията, която отказва правото на избор и го обявява за грях, на равно с мисленето.

Ваш,

Lucifer

P.S.: И все пак, тя се върти!

Има такива нощи, като тази, когато думите напират да излязат изпод пръстите ми.

Не са големи или велики. Без мисъл и без смисъл. Просто думи напиращи да излязат изпод пръстите на някой, който стрда от недостатъчно творчество.

Има вечери като тази, когато не мога да удържам собствените си мисли в главата си.

Вечери като тази …

Не не магически, дори напротив – ако ги погледнете ще видите, че няма по-немагически от тях. Просто вечери като тази. Нощи в които думите напират и пръстите те сърбят да пишеш, пък било то и бращолевения.

За пореден път тези дни се замислих за преходността, за това че всичко което имаме е един миг и трябва да го употребим, по възможно най-добрия начин. И че въпреки това го губим за глупости … но си мисля и че това не са глупости. Напротив. Живота бил това което се случва докато градим планове за него. Не … живота са нашите планове, това което правим, докато ги осъществяваме. Просто трябва да се научим да живеем винаги. Да поемаме с пълни шепи това което ни предлага и да се наслъждаваме на всеки миг, приятен или не – няма значение …

Трябва да се научим да се наслъждаваме на това което ни заобикаля и на това което е в нас, това което ни се предлага и на тавоа което ни се отнема, защото най-важното са усещанията … тези малки и натрапчиви импулси – приятни или болезнени, които ни напомнят, че сме живи. Които ни напомнят кои сме. Които ни напомнят, че дори и само да правим планове за живота, то го живеем. Миговете, които ни напомнят, че трябва да живеем във всеки миг, независимо дали в очакване или в случване.

Живота е да вървиш на пред. Да си поставиш цели, пък били те и невъзможни и да ги гониш до последно. Да преследваш това което желаеш, дори да нямаш сили повече. Живота сме ние. От люлката до гроба. От първата глътка въздух в ръцете на акушера, до първата лопата пръст на гробаря върху ковчега на последния човек, който ни помни.

Живейте до край, пък било то и планувайки как да живеете.

Ваш,

Lucifer