Lucifer's sandbox

Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer

Защо ли?

Просто е.

Защото си най-важното нещо за мен.

Защото искам да те направя щастлива.

Защото не искам да страдаш.

Защото ако мога да се родя хиляди пъти, хиляди пъти ще те срещна и хиляди пъти ще си най-важна за мен.

Защото ако искам нещо на този свят, това си ти.

Защото си моята причина да се будя сутрин.

Защото си единственото нещо което ме държи да не се изгубя в собствената си шизофрения.

Защото си това от което черпя сили.

Защото …

Защото те обичам, кучко.

Защото те обичам, глупаче.

Защото …

Защото …

Тези които ме познават знаят, че през 98% от времето, когато не съм с някого съм със слушалки на ушите. Много ме базикат, но това не ме притеснява.

Музиката в слушалките ми помага да не оставам на саме със себе си (макар, че в последно време не помага).

Днес излязох за малко … дори от тук до магазина бях със слушалки, но на връщане пуснаха някаква песен, която изпрати мислите ми по тъмния склон на само оценката …

Различното днес беше, че … ами че не избягах от себе си, както правя винаги.

Резултата?

Аз печеля!

Колкото и да е странно, но това е резултата от само оценката ми. Дори сега, когато вече не са ми останали сили да съм бъден и ме налягат тежките мисли преди да се хоризонтирам … дори сега мога да го кажа – АЗ ПЕЧЕЛЯ!

Дори да загубя – печеля!

В какъв смисъл ли?

В смисъла на това, че спечелих в момента в който промених правилата на играта … В момента в който спрях да чакам от Живота, вече бях спечелил! Вече не се нося по течението му … събрах смелост и се изправих срещу него!

Играя много игри и Живота е една от тях, но дори да загубя всичките, пак ще съм спечелил! Дори да загубя всички до една – I WIN!

Защо печеля?

Просто е – защото спрях да се страхувам да играя! Спрях да се страхувам да не загубя! Няма начин да спечеля, ако не съм готов да загубя … така че каквото и да става …

I, THE FUCK, WIN!

АЗ, ДА ГО ШИБАМ, ПЕЧЕЛЯ!

Ваш,

Lucifer

P.S.: Предполагам, че няма да разберете какво искам да кажа … не го и очаквам. И не не смятам, че сте глупави – смятам, че аз съм луд!

Не е никаква тайна, че съм садист, но този път искам да напиша за нещо друго …

Любов …

Да пак ще пиша за тази мръсница Любовта. Онази курва, която се промъква в леглото ти, изчуква те и избягва с всичко което имаш: самоуважение, самоконтрол, желание за развитие.

Знаете ли кое е най-отвратителното?

За мен е това, че дори да не са ми останали сили повече да се боря за нея, кучката все успява да се промъкне до запасите ми и да ми ги развее пред очите, показвайки ми, че въпреки това което си мисля, все още имам сили.

Гадната кучка, ти отнема това което си и после ти заявява, че сам си си виновен и най-противното е, че го знаеш, защото тя се е промъкнала, защото ти си я оставил. Боли те за нея, боли те от нея. Тя е като огън в зимната нощ – далече от нея -кофти, близо до нея – също.

Осъзнаваш всичко това, знаеш че за нея си само инструмент. Наясно си … и въпреки това спиш с двата телефона до възглавницата си и с звука на Skype-а пуснат – да не би да и потрябваш. И когато разбереше, че е щастлива … макар и не от теб … и политваш и ти става весело “защото малката кучка е щастлива …”. А когато някой друг я е направил нещастна? Някой, който последните остатъци воля и съзнанието, че ще нараниш Любовта, те спират за да не превърнеш в минало време, я направи нещастна? Тогава онази част, в която се е загнездила гадта, се свива, защото тя е там, навън и ти не можеш да я успокоиш, и да и дадеш всичко от което има нужда …

Любов …

Някога бях извел следните връзки :

Да те боли, означава да си жив! Да си жив, означава да обичаш! А да обичаш означава да те боли!

За всичките години, от както стигнах до тази закономерност, не съм намерил изключение …

За Любовта … За гадната, долна, подла и отвратителна, кучка – Любов и за това, че всъщност не можем и не искаме без нея!

Ваш,

Lucifer

“Ако те е страх от живота – не заслужаваш да го живееш!”

На скоро възприех и тази философия. Писна ми от хора, които да ми казват, че трябва да се “оглеждам” за да не ме “смачка живота”. Трябва да се опитвам да се нося по течение!

The hell with them!

Живота ни е един! Поне този, сега!

Нямам никакво намерение да се свивам и да го оставям да си тече покрай мен! Винаги ме е било страх, въпреки че не го показвам. Най-големия ми страх е, че живота ще играе мен, а няма аз да си изиграя живота! Дразня се на хората, които се носят безцелно и чакат да отмине бурята за да се насладят на живота си. Нима не осъзнавате, че живота ви е тази буря?

Аз лично предпочитам да живея до край! Да се раздавам и да взимам всичко! Искам да ме е страх от това да не се окажа изигран от живота, а не да се страхувам от самия живот! Преди малко повече от 2 седмици се преместих на 480 км от града в който съм живял. От родителите си които са ме подкрепя ли. Напуснах средата и сигурността, които съм градял от както се помня. Замених ги … замених ги за живот! За възможността да се преборя отново с всички лайна и да се справя или да загубя опитвайки и давайки всичко от себе си!

Поне за себе си открих, че винаги трябва да имаш една финална цел – щастието! И да си начертаеш “пътечката” до него – да намериш стъпките и да съградиш плана на живота си, за да можеш да поемеш по правилния път!

Но ако те е страх от самия живот? Ами тогава се сври в мишата дупка на собствения си ум, спри да се развиваш и замри в спокойствието и сигурността на посредствеността, която си си избрал, докато аз вървя през бурите на това което съм си избрал за живот. Проблема е, че когато аз най-накрая погледна назад ще знам че съм живял, а ти че си съществувал! Може да не ме запомнят. Може никога да не ме познават, но аз ще умра с усмивка, спомняйки си всичко което съм направил!

Една случка от днес ме върна отново назад … много назад … тогава когато осъзнах най-голямата истина:
Да умреш за някого е лесно, проблема е да живееш за него!

Усмихнете се деца, защото утре … утре винаги предстои и ще ни донесе ново предизвикателство …

Carpe diem, hun! Carpe diem et memento mori!

АКО ВИ Е СТРАХ ОТ ЖИВОТА – НЕ ЗАСЛУЖАВАТЕ ДА ГО ЖИВЕЕТЕ!

Преди всичко искам да благодаря на Събина за поканата и да ви кажа да не очаквате нищо кой знае какво от мен.

Нещата които не ни убиват … Знаете ли, през годините съм станал много дебелокож – имам изключително малко приятели (приятел за мен означава “Човек който може да разчита на мен и аз да разчитам на него за всичко”) и изключително трудно допускам някого до себе си.

Аз съм егоцентрик – цялата вселена се върти около мен, аз съм от типа хора, които си мислят, че всяко пошушване е насочено към тях. Ясно ви е – вселената се върти около мен. Това за съжаление е един от недостатъците, които не мога да преборя в себе си или по-скоро не искам – просто така ми е изгодно.

Но дори аз не съм си самодостатъчен – имам нужда аз да циркулирам около някого. Около отговора на най-важния за мен въпрос – Защо?

Както хората които ме познават знаят, за мене няма нещо невъзможно – аз съм упорит и глупав и ако трябва ще се пребия, но ще направя това с което съм се захванал, ако обаче има Защо.

И идваме до нещата които не ни убиват … обикновенно моето защото е нежно, мило и добро … и разкъсва душата ми на части и ме съгражда отново. Обикновенно “то” е това което ми дава сили да се събудя сутрин и да се опитам да продължа, да добутам деня без да откача и да стигна вечер до леглото, за да започна на другия ден същия танц, същата битка със същия противник – самият Аз. Защото развитието, израстването като личност е точно това – една непрестанна битка със самия себе си. Поне такава е моята философия.

Любов – Това което ми дава увереност сутрин да стана въпреки желанието си, това кеото ми дава желание да направя следващата крачка … да подхвана отново камъка и да продължа да го търкалям на горе по склона … дори да знам, че в края пак ще се търкулне на долу. Любовта е увереноста да упорствам срещу всичко и всички в този свят и да се старая да постигна невъзможното.

Гняв – гнева е силата, която използвам когато се налага да загърбя уравновесеноста и спокойствието. По принцип много трудно се ядосвам или впечетлявам, но понякога се налага да оставя Дзен-а на страна и да покажа, какво точно се крие под иначе толкова милата ми идразнеща усмивка.

Дали са ме предавали? Сигурно … но както казах – трудно допускам някого до себе си и не ме интересуват малките предатеслства, не заслужават дори да се натъжа. Преди време взех решение да отдавам всеки му дължимото, независимо от статута, положението и физическото състояние. Както казах съм достатъчно глупав за да не ме е страх. Винаги се придържам към правилата които съм извел в живота си:

1. Не дължа уважение на тези които не ме уважават.

2. Не съдя без да разбирам.

Винаги се старая да ги спазвам, независимо от ситуацията, защото както казах няма по важен въпрос от “Защо”. “Кой” и “Как” не са важни, дори “Кога” губи смисъл и значение без “Защо”.

Единствено хората които обичаме могат да ни наранят дотолкова близо, че почтида умрем и мен винаги те ме наранявт. Не знам дали винаги правя грепния избор за човек в който да се влюбя или винаги е правилния … но винаги любимите ми създания са единствените които имат власт да ме наранят … и които го правят. Те са създанията на които дължа това което съм, защото след всяко ново унищожение на “мене си”, се възстановявам пак аз, но един по силен аз.

Някой хора ми казват че съм емоционален мазохист, поради спецификата на връзките които поддържам. Може и да са прави … сигурно са прави, но аз съм си аз и не мога да бъда друг – винаги ще бъда лошия в приказката, не защото съм лош, а просто защото винаги ще има по-добри от мен. Но не ми пука.

Carpe diem, hun! Carpe diem et memento mori!

Ваш,

Lucifer

P.S.: За сега си запазвам правото да предам щафетата лично на някого …

Днеска ми се наложи да се позанимая с възстановяване на музика от един хард. Знам, че мнозина не смятат музиката за нещо важно, но харда … беше на човек на който не мога да откажа каквото и да правя, а и тя ми се примоли … Тези които ме познават, знаят че въпреки широкоразпространеното мнение, на мене по принцип такива не ми минават.

Четейки лога на GetDataBack for NTFS(за сега не съм намерил по-добро) прочетох нещо което дори вече не помнех, че имам – kristi i pit.mp3 Така и не научих как се казва точно песничката. Тя е част от мюзикъла на Недялко Йорданов – “Ще те накарам да се влюбиш” и ми е много близка …

Това е една от песните покраи които се е въртял живота ми … Между другото той има навика да се върти все около нещо. Но да кажем, че тази песен съм я въртял в период от живота си … има ли значение – не очаквам да ме разберете, а и не вярвам да искате да ме разберете. Та …

На времето  … отдавна … преди супер много време … когато бях един друг човек и фантазийте ми бяха ванила (няма да се смеете и такива съм имал) … та тогава в живота ми имаше едно жена … първата с която съм правил BDSM като такъв. Тя ми беше приятелка, и слушател. На нея се оплквах … коато ми идваше до там че да не мога да търпя … Помня и как ми я прати….

В ICQ (тогава ползвах и все още под Windows ползвам QIP) ми се включи с:

“Намерих една песничка, която ще ти хареса … и то много. Просто знам, че ще те грабне!”

Разбира се оказа се права. Това е песничката която слущах всеки път, коягат апатията се превръщаше в депресия … тая песничка ми казваше, че всъщност нищо не е толкова лошо … и само трябва да се пребориш за човека, който искаш. По-важното е да намериш този който искаш.

Искам да благодаря на тази която ми прати песента на времето и ми помогна да постигна много неща и която няма да назова по име.

Искам да благодаря и на онова създание, заради което сега си спомних песничкта, онова създание с което ми се иска да я споделя, онова създание … което искам и за което се боря със най-страшния си противник – самия мен!

Не ме разбрахте този път, нали?

Е случва се!

Ваш,

Lucifer

От сега предупреждавам, че това е социален пост. За да няма после недоразбрали.

Седя си аз и си чета някаква новина, когато от страни попадам на следната “новина” със заглавие “Втори гей парад в София”. Не съм гей. Не съм и би, но тези които са чели блога ми знаят, че съм “алтернативен” и ми е интерестно когато другите “различни” го демонстрират. Прочетах новината. Нищо интерестно – международно и европейско подпомагане за организирането (не с пари, а с присъствие). Един мирен начин хората да се покажат на светло … и то тези които искат, защото всеки има право на това, нали? Все пак живеем в правова и демократична държава. Гордеем се с това, че сме Българи. Учат ни, че всъщност да си Българин, значи да си гостоприемен и толерантен, нали така?

НО…

Зачетах се в коментарите към статията. Явно не е така. Явно е модерно да мразиш различните … или пък хората избиват комплекси? Знам ли?

Интерестно ми е друго. Всички тези хетеросексулани или хейтеросексуални образи са против парада, но убий ги ако знаят защо. Мразят, защото така трябва. Така според тях е прието. Трябва да мразим гейовете, трябва да мразим травестите, трябва да мразим другите. Аз искам да получа отговор само на 1 въпрос – защо? Защо да мразим? Защо не можем да ги приемем?

Струва ми се че всички онези, които толкова много мразят имат проблем, но проблема не е с другите, а с тях самите. Жал ми е за тях, защото те са жалките. Те са затворените вътре в собствените си лимити, те са хората които се страхуват от промяната и които знаят, че въпреки всичко са слаби нищожества. Някъде из коментарите срещнах, че гейовете искали да разрушат “семейството, като основна градивна единица на обществото”. ТЪМ! Това не е ли стар комунистически … извинете в България не е имало комунизъм (не сме го стигнали), а социализъм … лозунг. “Семейството, като основна градивна единица на обществото!” Айде мили ми хейтаросексуални, да ми кажете какво за вас е семейство? Мама, вързана в кухнята, да готви шета и чисти, като си позволява вечер да седна да пие с тати, който пък дерибейства и се алкохолизира, като от време на време се отпуска да я по спука от бой?

Гейовете били болни. Били ненормални … честно – може, за сега не съм видял никъде едностранчиво медицинско заключение, но те са различни. Подяволите всички сме различни, дори вие мили ми хейтъросексуални. Дори вие, с цялата ви омраза към гейовете, политиците, полицаите, циганите, турците, комунистите, европейците, американците, руснаците, китайците, японците,корейците, негрите, ескимосите, тези дето обичат сладолед, тезидето не обичат сладолед, русите, кестенявите… абе към всички. Дори вие сте различни. Проблема е, че за разлика от другите вас трябва да ви мразят, но хората, дори аз, се опитват да в разберат. Аз лично не мога. За мене сте си ограничени, тесногръдиу страхливи червеи, които ги е страх да надникнат отвъд собствените си представи, да не би да разберат, че не струват нищо. Зашото вие сте от типа хора, за които “работа” е чуждица, за които “секс” е нещо за което не се говори, освен ако не разказвате как сте ебали, за които “четене” е това което правят ония “цайсатите”. Вие виждате само 1 начин – да мразите. Но проблема е, че мразите себе си. Мразите се за мизерната работа. Мразите се за малкото пари. Мразите се защото сте разбрали, че … абе има хора дето могат да мислят. Мразите се и защото сте разбрали, че другите винаги са по добри от вас в нещо, но вас ви мързи или не знаете как да се оправите. Но проблема е, че не можете да си признаете, че всъщност се мразите самите вас и за това мразите “различните”. Е мразете и мен. Малко ме интересува. Имам само един съвет към вас – опитайте се да разберете!

Отново казвам, че не съм гей или би, но съм различен и като такъв защитавам различните!

Какъв извод си правя – гейовете си правят парад, а педерастите ги замерят с камъни!

Мили ми хейтъросексуални, помислете си какво искате. Свобода? Равенство? Братство?

Нима първата стъпка към свободата да не е свобода в съзнанието ти?

Нима първата стъпка към равенството да не е разбирането на самоия себе си?

Нима първата стъпка към братството да не е приемането на другите, след като напълно си приел себе си?

Ваш,

Lucifer

От както гледах едън много тъп американски филм си харесах хубава реплика, която се опитвам да превърна в мое мото .

Carpe diem!

Сграби мига! Живей за момента! Живей сега! Не за после! А сега ми пратиха и това:

Always look on the bright side of life!

Та Carpe diem!

И “Memento mori” – не забравяйте, че ще умрете! (от добрата страна, винаги от добрата страна!)

Ваш,

Lucifer

Уморен съм.
Уморен съм, с онази умора, кяото ме кара да изпитвам гняв!
Уморен съм да нямам цел!
Уморен съм да не мога да започна истинската битка.
Уморен съм да чакам. Не издържам!
Уморен съм …

Уморих се да сдържам собствената си стихия.
Уморих се да се контролирам.
Уморих се бъда човек!

Майната им на всички! НЕ СЪМ ЧОВЕК!!! Много отдавна загубих чисто човешките си очертания! Проумейте го – живота за мен не струва! Живота няма стойност!
Каква е връзката?
Връзката е, че се уморих да се правя на весел или да бъда мил! Уморих се да се ограничавам! Уморих се да бъда това което всички виждат, а не това което съм!

В момента съм бесен.
Не изпитвам гняв към някого или от нещо. Не …
ПОтопил съм се в чистия гняв … онзи изгарящ и опустошващ. Гнева който руши и изгражда … нямам сили да се отдам на никое от другите 3 “стихий” за това се наслаждавам на гнева си!

Спете спокойно деца, днес няма да тръгна след вас …

Въпреки умората … още имам сили да се контролирам.

Ваш,
Lucifer