Големите, лоши престъпници, позволявали на всички да четат … забележете – без да си плащат!

Не тук няма да цитирам закона, в който е споменато, че те не са нарушили никакъв закон или право. Не исках и никога не съм искал да политизирам този блог, но в този случай не мога да се сдържа.

При наличие на толкова проблеми в държавата, при наличие на толкова престъпници, които трябва да бъдат хванати, кого атакува Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност? Да не би онези дето въртят контрабандни цигари по софийските пазари? Не! Да не са онези, които продават наркотици край училищата? НЕ! Да не са онези, които източват милиони от чужди сметки? НЕ!

Великите ГДБОПаджии се захващат с chitnaka.info – втория най-любим сайт на майка ми след igrite.com или една от двете причини да се научи да работи с компютър.

За трети път в този блог ще кажа, че тази държава се управлява от илитерат с ограничени мозъчни функции, който има мания за величие и обсебен с идеята да придобие повече власт.

Господин Борисов, мили ми Бойко, за теб говоря (нека спестя сложния мозъчен процес на паленцата, които ти ровят в Internet). Знам, че говоря за министър председателя на България и че сигурно ще ми потропат едни хубави дебеловрати момченца на вратата (само да спомена, че машината може да се намира във Варна, но аз живея и работя в София), но просто не мога да се сдържа! Писна ми от популизъм.

А сега по-въпроса. Защо затвориха chitnaka.info?

Защото имаше повече материал от коя и да е областна библиотека и то нов материал, не книги излезли от печат преди 40 – 50 – 60 години. Били престъпници, защото не плащали авторско право. Съжалявам, но това не ги прави престъпници – нима българските библиотеки плащат авторско право (и да знам за цитираните в други блогове закони).

И до къде стигна положението?

Хора, които се грижат българите да имат от къде да четат безплатно, когато искат, биват обвинявани, че са престъпници. Хора, които най-интересното е, че работят pro bono (доброволно/за общото благо), биват вкарвани в затвора, защото се опитват да донесат малко познание и досег със световните класики на търсещите.

Какво направиха медиите?

Повториха стотици пъти прес съобщението на МВР, наричайки администраторите на chitanka.info престъпници, разбойници и какви ли не други гадости, а това са момчета и/или момичета, които са правили това което трябва да прави всеки от нас – помагали са за ограмотяването на българина. Не ги познавам, но ако се запозная с тях, ще им стисна ръцете и винаги ще съм готов да им помогна с каквито ресурси мога.

Господин Борисов, от скромната трибуна на моето малко уютно местенце в Internet искам да ви отправя едно малко и сигурно несериозно за вас предизвикателство:

Изберете си медия и уредете с нея едно 1 часово предаване в което аз и вие, ще излезем едно на едно, на дебат, по избрана от вас тема. Аз ще се явя не като представител на някоя политическа сила, дори не и като “представител на народа”. Не аз ще се изправя пред вас, като един средно интелигентен човек със собствено мнение и собствена позиция. Готов да ги защитава.

Ваш,
Lucifer

Сподели

Днес явно ще пиша два пъти.

Българийо, за теб те умряха!

Но малцина ги помнят! Малцина помнят, какво са сторили от чисто родолюбие, Българиьо. Мнозина помнят, жертвите и героизма, но малцина го помнят винаги, а не само когато им изнася!

Бият се в гърдите – Аз съм Българин!

А после се обръщат и плюят – Да ти еба шибаната държава!

За такива ли чада дадох

а живота си онези които трябва да помним днес?

За такива ли чада загинаха славните ти синове и дъщери?

За да може винаги да се оправдават с теб, майчице? За да са виновни братята им, твоите синове? За да може печалбата да е цар и господар?

За това ли загинаха онези, които помним днес?

За това ли проливаха кръвта си?

Помним Шипка! Помним Батак! Помним … но помним само когато от това ни изнася. Така ли е, братя и сестри? Помним ли за какво са се борили? Помним ли златотъканите думи на зеленото знаме?

Свобода или смърт!

А какво имаме?

Слободия! Заменихме чуждия тиранин с нашия си, по-лошия, дребничкия тиранин, който се крие във всеки от нас! Заменихме гордостта на великия народ с омразата към самите себе си.

Аз съм горд, че съм Българин! Аз съм горд, че съм се родил тук! И за разлика от повечето: Аз знам, че дължа на тази страна всичко което мога да направя за нея!

Помните ли какво е написал Паисий в своята “История славянобългарская”?

Помните ли заветните думи, които ни разобличават дори сега?

“О, неразумний юруде! Поради что се срамиш да се наречеш Болгарин …”

Нека си спомним за какво умряха!

Нека си спомним, кои имаме потенциала да бъдем!

АЗ СЪМ БЪЛГАРИН И ПОМНЯ!

А вие?

Ваш,

Lucifer

Сподели

В коментарите мненията са разделени на две:

Едната група иска пазара да се махне за да се освободи място за “пешеходци”.

Другата иска пазара да остане, защото там се намират книги, които трудно ще откриеш в книжарница …

Да си го кажа в прав текст – АЗ СЪМ ПРОТИВ МАХАНЕТО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР!

Ако го махнат, ще махнат едно емблематично място за София. И то за какво? За да направят паркинг, защото веднага след като сергиите се разкарат, на тяхно място ще започнат да паркират коли.

Аз съм си книгоман – обичам да чета. Какво става когато осъзнаеш в един момент, че си загубил следващата книга от поредица, която не е излизала от 7-8 години? Ще ви кажа какво правех аз – отивах на книжния пазар във Варна. Да и там си имаме книжен пазар. Беше в самия център на града, до шадраваните, но нашия кмет вместо да го закрие и разкара, му намери по добро място – закътано и тихо, под сянката на дърветата зад театъра. Нямате си на идея как се чувствам всеки път като мина от там. Още на времето, като откривах книгите бях чувал за вездесъщия пазар на Славейков в София, където можеш да намериш всичко. Няколко години по-късно имах шанса да отида … само за да разбера, че това наистина е така.

В предния си пост писах за това – хората вече не оценяват книгите. Не може една община да махне нещо, което е седяло 20 години. Нещо което, сигурен съм, е карало някои хора да пътуват до София само заради възможността да намерят загубена отдавна или никога не притежавана книга.

Понякога се чудя, как можем да правим такива грешки? Нима общината/правителството (не искам да политизирам, но понякога ми се налага) не осъзнават, че колкото и да е странно културата/знанията/науката са малко по-важни от чисто икономическия просперитет? За съжаление отново допускаме грешките от миналото – вярваме в думи и обещания, и се оставяме да бъдем залъгани от тях.

Нека споделя с вас една малка мъдрост, на която са ме научили книгите:

“Вярвай не на думите, а на делата, защото по тях ще познаеш лъжата!”

За съжаление получаваме само думи.

Та да си кажа отново – АЗ СЪМ ПРОТИВ МАХАНЕТО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР НА СЛАВЕЙКОВ!

Както съм против махането на кой и да е книжен пазар, книжарница или библиотека.

Искам да ви припомня една безсмъртна мисъл:

“Онзи, който не помни историята си, е обречен да я преживее отново”

Ваш,

Lucifer

Сподели

Ден на българската писменост и култура …

А аз днес сутринта, пътувайки за работа се замислих за това, че малко хора в днешни дни разбират какво значи празника.

В Мисия Лондон има 1 реплика, която е много показателна за нас – Българите.

“Едно нещо най-много мразя на този свят и това са БЪЛГАРИТЕ!”

Показателно е за нас. Защото само българин може да го каже. Е спокойно скъпи сънародници – аз поне не ви мразя, но темата ми и е в родолюбска посока.

Книги … образование … знание …

Аз не съм един от най-умните (дори съм си изразено тъпичък на моменти) или най-грамотните, но едно от любимите ми действия е четенето …

Кое? (чувам гласове от публиката)

Четенето … нали знаете … взимате едни такива с буквички на тях и почвате да ги гледате и да разбирате какво значат буквичките …

Четене …

Много от хората ще кажат, при това с гордост, “Аз не чета!”.

А аз ще им отговоря – “О! Горките!”

Забелязвам как хората край мен стават все по-глупави или ограничени и то прогресивно. Хлапетата гледат филми и родителите ги насърчават. Все още е останал старото разбиране, че интелигента е някакъв там неприятен субект дето все много му знае устата или пъпчивото, цайсато лапе, дето е син на някого си. Да си силен е престижно, да си богат също, но знаете ли кое ми доставя най-голямо удоволствие – да накарам този силен богаташ да изглежда смешен пред мен – дебеланкото с книгата. Да го карам да се блещи докато се занимавам с прости за мен неща …

За съжаление живеем в общество в което илитератите печелят много повече и са на по-голяма почит от хората за които добро прекарване е хубавата книга. По дяволите, министър председателя ни е ментално ограничен индивид, с неутолимо желание за власт.

За мое съжаление, хората от които зависи това да се промени не са хората които имат желание да го направят …

Помня на времето отношението на връстниците ми, когато предпочитах поредната книга пред следобед прекаран в игра на футбол, но повярвайте ми помня и това, че всеки един от тях в един или друг момент ми се примолваше да му помогна с нещо.

Лошото на днешното време е, че малцина разбират, че бъдещето се гради бавно, трудно и с много жертви … мнозина от интелигентните избягаха. И на мен са ми предлагали, но ако са ме научили нещо книгите, това е че ако искам да постигна нещо трябва да се боря за него. И смятам да се боря  …

За какво?

За това да вървим, като народ, към светли бъднини да вървим. С книижовността, таз сила нова, към светли бъднини да вървим. Защото, мили деца, без знанието което придобиваме, не ставаме за нищо и ще продължим да “мразим българите”.

А стъпките са лесни – започваме с

АЗ

БУКИ

ВЕДИ

ГЛАГОЛИ …

А сега смятам да се отдам на четене на книга …

Ваш,

Lucifer

Сподели

Винаги съм си знаел, че съм глупак … ама цяла статия да напишат само за да ми го кажат …

След като прочетох статията обаче се замислих и ми се струва, че имат леко недоглеждане …

Проблема ми с “изневерите” винаги е бил в това, че всъщност не вярвам в тях (леле, колко пъти съм се опитвал да го обясня). Няма как да изневериш правейки секс с някой друг, освен постоянния си партньор, защото секса не е изневяра. Секса не е насочен към продължаване на рода, а по-скоро към тръпката.

Там е проблема с тази статия – според тях умните изневерявали по-малко … добре … но може би и за тях както и за мен няма такова животно, като изневяра.

Аз в никакъв случай не съм глупав, но и в никакъв случай не мога да се нарека моногамен (което ми струва и последната връзка). Проблема при мен не е, че не ми стига секса (по дяволите, понякога ми се налагаше да казвам, че ще почивам), не е и че не бях привлечен от партньорката си (тя има почти толкова извратена фантазия колкото и аз). Това което виждам като “‘проблем”, ако мога да го нарека така е желанието да имам разнообразие …

Да. Знам. Това само по себе си показва, че не съм от най-умните, но нека се опитам да обясня.

За мен всъщност, както казах, няма изневяра. Както и не изпитвам ревност. За мен това са чужди понятия, не защото обезценявам партньорките си, а напротив – защото тяхната свобода и удоволствие за мен са много по важни от “желанието” да са само мои … и както аз не поставям ограничения, така и не желая мен да ограничават … просто нали?

Това не ме прави по-глупав или по-умен. Прави ме просто някой, който признава правото и свободата на другите. Не мисля, че IQ-то има нещо общо с това …

А колкото до разнообразието – просто е. Не всеки ден можеш да ядеш патица с кестени! Просто понякога ти идва от вътре да си потърсиш нещо друго. Не по-добро и не по-лошо, а просто различно …

Има хора, които не биха погледнали чуждо. Радвам се за тях, щом това ги прави щастливи. Аз не съм от тях. Може би, някога, някоя девойка ще струва за мен повече от желанието ми да получа разнообразие, но до тогава … смятам да пробвам колкото мога повече от ястията които се предлагат.

Ваш,

Lucifer

Сподели

Интересна е самата статия и ме накара да се замисля.

Защо ли ми се струва обаче, че авторката е пристрастна?

Много от вас (тези които ме четат) знаят, че насилието по време на секс или като предварителна игра си е напълно нормално, но това не се дължи на лошото ми семейство. Аз съм първия, който ще каже, че е имал щастието да има хубаво семейство. Избора да проявявам насилие си е мой и повярвайте ми не се дължи на липсата на възпитание или слаби морални ценности.

Искам да разгледам въпроса от страната на простака-насилник – моя милост.

Авторката на статията се опитва да докаже, че разголената женска плът ни “укасява” мозъка и се превръщаме в животни, за това имало такива случаи на побои, като този над манекенката. Съжалявам госпожо, но не съм съгласен. Това, че гаджето и (футболиста) е ограничен идиот, не значи че всички сме така. Аз си признавам, че съм насилник. Обичам да правя груб секс и буквално да изнасилвам партньорките си, но това го правя само в духа на основни принцип на BDSM – SSC (Safe, Sane, Consensual(Сигурно, с Умисъл, по Взаимно съгласие)).

Това не значи, че оправдавам насилието. Не. Колкото и да е странно аз уважавам жените! Харесвам ги като хора повече от колкото харесвам мъжете (говоря за не сексуално харесване) и за това повечето ми приятели с жени.

Наистина не оправдавам и не одобрявам насилието, в грубиянския смисъл. Не желаното и най-често ненужно насилие.

Не разбирам избиването на комплекси, чрез смачкването от бой на някого. Не разбирам удоволствието, доказването или каквото и там да получават идиотите, които бият жени.

Някак си ми се струва много страхливо да хванеш жена си и да я смачкаш от бой, само защото деня ти е бил крив и ти си до толкова ограничен, че не знаеш как и не можеш да се контролираш.

Да избиеш комплексите си с юмруци срещу по-слабия е лесно.

Да изпаднеш в сивото съществуване на безмозъчния насилник, също е лесно.

Нека обърна внимание и на дамите, за да не се чувстват пренебрегнати:

Не мога да кажа, че си го търсят. Не, те просто са попаднали на идиоти, които не знаят как да се контролират и подтискат това в себе си. Но не разбирам и тези жени които се продават …

Това което имам предвид е, че не разбирам тъпите кифли, които наконтени се влачат след някакви псевдо богаташи, които могат единствено да парадират с парите на мама и тати. Нямам против, тези достатъчно умни да хванат златната кокошка, имам предвид тъпите патки, които са играчки в ръцете на разглезени момченца и ги “обичат” само заради “Готиното якенце, дето ми го взе от Витошка”.

Никога не съм си търсил украшение. Никога не съм харесвал такива. Винаги съм харесвал силните жени … по-интересно е да ги пречупиш …

Ваш,

Lucifer

Сподели

Колко от нас (включително и мен) си правят редовни и профилактични тестове за STD (Sexually Transmitted Diseases)?

Колко от нас практикуват безопасен секс?

Колко от нас са наясно с нещата?

Случката, като цяло не е интересна … интересно е какво ме накара да направя. За да не задълбавам, ще съкратя нещата: помолиха ме да се изследвам за STD.

По принцип, на времето, когато имах по-див и освободен сексуален живот, го правих редовно – на всеки 6 месеца се ходеше в ХЕИ във Варна, взимаха ми кръв и ми правиха тест … това се беше превърнало в навик …

По стечение на обстоятелствата, последния ми тест е от малко повече от 6 месеца. Просто така се стекоха нещата, а и имаше един период в живота ми в който … ами да кажем, че няма по хубаво от 1/2 TB порно … и загубих този хубав мой навик.

От събота ровя за да намеря къде в София правят такива тестове … Най-накрая намерих. Позвъних и ми казаха, че могат да ми направят само за HIV. Еми и това е добро като за начало – все пак през последните 6-8 месеца не съм се отдавала много много на “желанията” си. На кратко ми направиха теста … не че през 5-те минути които отне на реактивите да взаимодействат не се побърках то страх … но това си е друг въпрос….

Спокойно. Оказа се Отрицателен – имам си бележка на която пише HIV NEGATIVE. Вярно, че след седмица – две ще се наложи да ходя пак, за да видя дали са получили и другите тестове, но …

Не ме разбирайте погрешно – не пиша тази тема за да кажа резултата от изследванията (дори аз не съм такъв). Пиша за да ви задам въпросите по-горе. Но нека се опитам да ги формулирам по кратко и ясно:

1. Правили ли сте си тестове за STD? Ако да – то колко често и по каква причина? Ако не – по каква причина?

2. Практикувате ли безопасен секс и какво разбирате под “безопасен секс”? Защо?

3. До колко разчитате на партньора ви да ви пази? Защо?

4. Знаете ли за безплатните тестове? Възползвате ли се от тях?

Странна тема от мен нали? Не съм едно от най-социално загрижените животни наоколо, но по някаква причина липсата на сексуална култура в хората ме хвърля почти толкова в шок, колкото и ограниченото мислене …

Ваш,

Lucifer

Сподели

Автора е сестра ми.

Това което ще публикувам е писано за конкурса “Моята зелена идея”.

По принцип нямам навик да се въвличам в еко теми, просто защото съм гаден непукист, но сестра ми има някаква позиция.

Исках да го публикувам за BAD ’09, но тогава не беше минал съответния конкурс и за това го задържах … за сега.

Без повече глупости от моя страна ви представям първия си гост – сестра ми!

(фанфари)

Моята зелена идея

Всъщност нямам „зелена идея”. Ако ме срежете на две най-вероятно ще съм пълна с нуга, карамел и шоколад, хартиени сметки за телефон, аерозоли и обикновени 100-ватови крушки. Мислейки какво е да си „зелен”, осъзнах, че аз не съм. Единственото, което правя е да събирам боклука разделно и да използвам три енергоспестяващи крушки – зелено, от 18 – незелено. Интересувам ли се от „зелени” технологии? – зелено, правя ли нещо по въпроса? – незелено. Важно е да се отбележи, че кликането върху “Join the cause” във Фейсбук, не променя нещата. Няма значение дали 50 или 60 хиляди виртуални „зелени” са се присъединили към каузата „Да спасим Земята”. За този 1 час, в който потребителите на социалната мрежа са разглеждали сайта и нехайно са цъкнали върху бутона, са изхабили електроенергия достатъчна за захранването на около 120 хиляди енергоспестяващи крушки за час. Дали някой от тях е станал по-зелен?… И аз се присъединих към каузата и все пак продължих да мисля за Сникърс с нуга и карамел. Вече във „Информация” на профила си имам около 10 природосъобразни каузи, които подкрепям. А всъщност съм толкова зелена, колкото и съседът, който изхвърля боклука си разделно – пластмаса и метал през северния, хартия и картон през южния балкон.

Преди да разбера каква е „моята зелена идея” обаче, исках да видя колко посещавани са “зелените” сайтове. Оказа се, че потребителите в тях изобщо не са малко /вече Сме с един повече/. Тогава си зададох въпроса „Колко реално са заинтересованите „цветни” сред връстниците ми?” Резултатите, за жалост, доста се различават от очакванията ми. В извадката от 35 младежи, на средна възраст 20 години, място намериха един „зелен”, няколко „резедави”, много „бели” и един странно „пурпурен” респондент.

Този с налудничаво червения оттенък всъщност е анкетираният, който е посочил зелените си /на цвят/ радиокасетофон и мишка за компютър като природосъобразни. За предотвратяване на статистическата грешка разговарях с него и се оказа, че не знае какво са „зелени” технологии, но това определено е любимият му цвят. Многото „бели” респонденти всъщност представят хората, които се интересуват от такива технологии, но не ги използват /16 човека/ и тези, които не се интересуват, но смятат в бъдеще да ги използват /3-ма/. „Резeдавите” са използващите зелени технологии /най-вече енергоспестяващи крушки и електроуреди/ – 15, и тези, които събират боклука си разделно – 12. Най-точното попадение от направената анкета е т.нар. „Зеленият зелен” – кара Смарт, рециклира, пести електроенергия и използва единствено енергоспестяващи електроуреди.

Анкетната карта съдържаше и един допълнителен въпрос – „Съобразявате ли се със забраната на Европейската комисия за използването на обикновени 100W крушки?”. Резултатът – 11 от 35, незелено. Явно дори и законите не са достатъчно силни, за да сменят цвета ни.

В началото на анкетата предположих, че съм черната овца сред връстниците си, но се оказа, че сме едно голямо резедаво стадо. По-склонни сме да изядем бобър, за да спасим дърво, вместо да си купим пакет рециклирана хартия или да я отделим от останалия отпадък.

След дни в разглеждане на зелени технологии, човек се променя. От топка не рециклирана хартия, обвита в найлонова торбичка за еднократна употреба, се превърнах в посланик и разпространител на зелените идеи, насърчавайки всичките си познати да променят начина си на живот.

Открих и ползата от кликането. Най-интересното нещо, на което попаднах по време на моето „позеленяване” беше идеята на Click a tree, която може да накара всеки да стане съпричастен към каузата. Кликни дърво, всъщност пренася цъкането в реалния свят като ти дава възможност да получиш дърво, което да засадиш и заснемеш. Това са ефективните „зелени кампании”, тези, които призовават към действие и то по толкова уникален и забавен начин. Сега ми остана само да се надявам, че съм била сред първите 5000 и скоро едно малко дръвче ще пътува към вкъщи.

Разбрах и каква е Моята зелена идея – самата идея за зелен живот. Хората трябва да променят толкова малко в своето ежедневие, за да имат техните деца бъдеще. Примерно могат да не хабят напразно вода или ел. енергия, да вървят пеша или да карат колело, следващия електроуред, който купят да е „зелен”, следващата кола – електрическа, защото нито озоновата дупка е прозорец към Бога, нито повишаването на нивото на океаните е част от маркетинговата стратегия на туристическите компании. Трябва всички да осъзнаем, че проблем има и че носим отговорност за постъпките си. Последиците от сегашния ни начин на живот и консуматорското ни отношение към Земята скоро ще доведат до края, краят на една планета. Трябва да станем зелени” и не просто да подкрепяме някакви каузи, а да се борим за тях, да се борим за своето бъдеще. Посъди дърво, не изяждай бобър!

Ивелина

Сподели

Всеки от нас, който и да е и какъвто и да е гледа порно.

Всеки си има своите предпочитания, всеки си има своите желания и странности, както в живота така и на живо. Няма да си кривя душата да казвам, че видите ли водя толкова задоволителен сексуален живот, че да не гледам порно. Напротив! Разполагам с мноооого порно. Свалено, записано и гледано.

Защо повдигам темата за порното ли?

Защото днеска прочетох много интересен пост относно порното. Самия пост е написан с друга цел предполагам, но ме наведе на размишления.

Имаме закон срещу порнографията, нали?

Някъде в закона е писано и какво би трябвало да е порно, нали?

Някой да си е пускал телевизия Планета на скоро? Извинявам се, но в закона не се ли казваше нещо за изразения сексуален характер на излъчваните неща?

Някой да се е заглеждал в някоя интересна ТВ реклама, от тези които привличат погледа?

И какво?

В България не можеш да излъчваш, но имаш чалга певици, които се мандахерцат почти голи по цял ден по телевизията.

Не можеш да публикуваш порно, но чалга текстовете са порно от всякъде.

Не, ме бъркайте с моралист, който иска да заклейми чалгата … Напротив. Нямам нищо против нея, когато не ми я натрапват, разбира се. И както сигурно сте разбрали, ако сте чели и други неща от мен – нямам морал.

Разсъжденията ми бяха в друга посока.

След като закона за порното не помага на никого, защо не го отменим?

В поста, който споменах по-горе, се споменава, че редица Източно Европейски страни имат развита порно индустрия. Защо не го направим и тук?

С какво рускините са по красиви от българките?

С какво чехите са по надарени от българите?

Защо да нямамe и в България студии, които EVS или EvilAngel, или (моите любимци) KINK?

Нямам морални скрупули и наистина, ще се радвам да видя хубава българска порно продукция, различна от “Секс партия бридж”.

В интернет процъфтява аматьорското порно – имам не малка колекция българско, но защо да нямаме професионално? Такова за което да се плаща и такова което да си плаща … това са лицензи, това са хонорари, това са данъци … fuck дори осигуровки? Всеки от нас си има любима порно актриса или студио чиито продукции следи …

Защо да си нямаме и ние?

Кого точно залъгваме с морал, който е само на хартия?

Предполагам, че много хора няма да се съгласят и ще скочат срещу мен, но само ще ги погледна и ще ги нарека с единственото определение, което заслужават – лицемери!

Ваш,

Lucifer

Сподели

Интернет, като начин на изолация или Интернет, като начин на интеграция?

Ми не знам. За мен Интернет е и двете.

Аз съм един от първите, които ще си признае, че за мене Интернет вече не е мания, не е наркотик. От известно време на сам миличкия наследник на ARPA Net е среда. Да среда. Дали мога да мина без него? Сигурно, ако се наложи, също както мога да изкарам без храна или вода определено време. Една много съществена част от живота ми се намира в Интернет – приятелите, забавленията, парите, информацията, дори една част от работата ми. За мен Twitter е бара в който излизам след работа за да видя нови хора, само дето го правя в работно време. Facebook, честно казано, не е нищо повече от купчина игри, но намирам нови снимки на хора с които дори в Skype не си пишем (нямаме врем или желание). Блогвете са прозорец към хората, към това да видя какви са или по-скоро какви виждат себе си.

Но аз съм и един от първите, които ще признаят, че Интернет ме спъва. Аз не съм едно от най-несоциоалните животни, но имам един малък проблем – не мога да подхващам разговор без „основа”, а извън Интернет не мога да получа небохидимия „background”. Нямам проблем с говоренето, но не мога да го започна. Не ме разбирайте погрешно – не обвинявам Интернет, просто той ми даде алтернатива – запознаваш се в Интернет и извеждаш нещата от него. Бързо, понякога твърде бързо за всички, които имат „Интернет шизофрения”.

Но както винаги аз не съм типичния пример – аз съм се развил в и с Интернет. Имаше период когато летището (IRC) ми беше като пясъчник, като спасителен пояс, защото там можех да се подигравам на себе си … но се оказа, че мога да го правя и извън него. Оказа се, че не е толкова трудно да си себе си лице в лице с хората – да си точно толкова убедителен колкото в Интернет, скрит зад клавиатурата. Оказа се, че и аз както всички си имам комплекси. Оказа се, че е по-лесно да видиш другия, отколкото да го прочетеш.

Чурулика (Twitter) е много хубава идея и много го харесвам. Както казах, той е като бара в който другите отиват след работа, но аз мога да ходя и през работно време, че даже ако искам и да не излизам от него. Не знам какво е „социална мрежа”. Убийте ме, не ми е ясно това понятие. Знам какво разбират хората под това. За мене Чурулика си е врата към другите, към това което харесват, към това което искат, към това което са, като блоговете, но малко по спонтанно.

Лицекнигата (Facebook) пък ми е непонятно как можа да стане такъв хит. Не схващам самата идея – имаш приятели и ги гледаш какво правят. Ок. Добре. Верно идеята да виждаш снимките им е добра, да четеш статиите които споделят също, но защо подяволите, не отидеш до тях? Или не им звъннеш по телефона? Или да има напишеш нещо в каквото там IM ползват?

Всеки път като спомена Лицекнигата и се сещам за култовата реплика на Росен Петров (май той беше) – „Имам 749 виртуални елхички … Къде, мамка му, да си ги туря?”. Но явно си има почитателите.

Имам Интернет на телефона си, имам Skype, имам Чурулик … дори когато пътувам на някъде, хората могат да ме намерят, но продължавам да не искам да си седя в нас, да излизам, да се виждам с нови хора …

Виждам, а не гледам.

Тези които са чели великия класик Азимов и неговото „Голо слънце” ще ме разберат. Обичам да виждам хората, да говоря с тях, да говоря за тях …

Не мога без Интернет, но това не е провалило комуникативноста ми. Интернет не пречи на общуването. Хората сами си пречат и го използват като оправдание.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Защо „За мишките и хората”, ли? Защото 90% от будното си време ползвам … мишка. Компютърна …