Преди около 2 седмици Малкия PRинц – Боби се избъзика в Twitter, че ме е видял да отивам на блогърски. Това е есето, което ме накараха да напиша на следващата седмица. Днес видях, че оценката е излязла, за това смятам да го споделя с вас. Ще се опитам да не го променям много, но има нужда от развитие, просто на ръка не ми се пишеше. Отвикнал съм.

Свобода …

Свободата да твориш, работиш и да се развиваш. Свободата, която имаме, но и която нямаме, защото сме свободни само в границите на обществото в което живеем. Свободата да мечтаеш за това, което желаеш, но само ако е морални обществено допустимо. Свободата да бъдеш това, което искаш, но само ако е в обществените норми.

Всички ние сме свободни … и всички сме роби.

Модерното общество се гради върху свободата, то ни дава свободата да работим и творим за себе си. То, обществото, пази свободите ни, ограничавайки, дори понякога възпирайки, закона на джунглата . Дава възможност на “слабите” да оцелеят (социални помощи, здравеопазване, законност), помагайки им да намерят своите сили и да развият талантите си. В един идеален свят, това би било най-великото благо, но за съжаление не живеем в такъв. За съжаление, в днешния свят, свободата се бърка със свободия и благата на обществото ни се израждат в проклятие. Има цели прослойки, които съществуват на социалните помощи, отпускани от това общество, не защото нямат работа, а защото смятат, че обществото им е длъжно, само защото са част от него. Обществото, което ти дава свободата да се развиваш и работиш, иронично ти отнема тази свобода, налагайки своите правила – закони и разпоредби, границите, данъци и може би, най-вече морал, налагайки какво е правилно или не.

Всеки един от нас има своите мечти. Всеки от нас ги преследва. Всеки от нас е свободен да мечтае и да иска да постигне мечтите си – всеки от нас е свободен да лети … стига полетът му да не противоречи на обществото и морала. Тези велики освободители и тирани.  Всеки от нас е свободен да мечтае за любов, но когато тази любов не е “обществено прилична”, например: еднополови двойки, двойки с голяма възрастова разлика, а до скоро (на места – и все още) и двойки от различни раси, бива заклеймен, на моменти дори наказан от същото това общество, което му дава правото да е свободен,

Ние сме това, което сме. Нищо повече, нищо по-малко.  Имаме свободата да сме това, което сме, но само до момента в който се сблъскаме с неразбирането, с неприемането и по-лошо: нежеланието за приемане и разбиране, в хората срещу нас. Имаме свободата да сме това, което сме, но я отказваме на другите. Ние, всеки един от нас, отказва някаква свобода на другите (дискриминира): дали ще да са с друга сексулана ориентация или със странен фетиш, дали ще са от друга социална категория или от друг етнос. Поради тесногръдие, глупост или дори заради вътрешна борба, отказваме свободата на другите, докато изискваме и настояваме за своята.

Какво правим със свободата, която имаме?

Борим ли се за нея или се отказваме от нея? Дали я въздигаме на пиедестал или я потъпкваме?

Ние притежаваме част от собствената си свобода – онази само малка искрица със самите нас,  която ни определя. Но по-важното е, че държим свободите на другите в ръцете си и не трябва да смачкваме техните, опитвайки се да сграбчим своята.

Аз останах достатъчно доволен от това как се получи. По принцип съм отвикнал да пиша толкова дълги неща на хартия с химикал (дори ръката ми на моменти се схващаше), но си мисля че се получи приятно. И при оценката, която получих …

Ваш,

Lucifer

Вчера си загубих деня, гледайки филми …

Едно малко бижу на което попаднах беше филма “This is what I am” на WWF Studio. Да, правилно – продуцирано е от тези дето правят кеча …

По принцип съм свикнал филмчетата от тях да се неангажиращи комедийки, изпълнени с евтин хумор и повечко екшън …

Този път останах изключително приятно изненадан. Нетипично за филмите излизащи от WWF.

Самият филм разказва историята на няколко деца от едно американско училище и техният учител по литература през 60-те или 70-те години на миналия век.

Основния мотив на филма е “Аз съм това което съм!” … или да имаш волята да се изправиш срещу всички трудности за да удържиш себе си и да се пребориш за да и това което си. Филмът ме накара да се замисля … дали наистина знаем какво е толерантност?

Някой, някъде беше споменал, че децата са жестоки, но дали наистина е така или тяхната жестокост рефлектира, това което виждат от родителите си? Дали не трябва да се замислим, че родителите, които възпитават тези жестоки деца им дават този пример?

Дали толерантността не трябва да започне от нас? От промяна на мирогледа на всеки един по отделно? Дали не трябва да дефинираме собствените си морални ценности, да дефинираме собствените си представи за толерантност, за да можем с чиста съвест да ги предадем на децата. Все пак ние сме примера, който те трябва да следват. Това беше и един от доводите против осиновяването на деца от еднополови родители – децата били жестоки. Защо ли обаче ми се струва, че детската жестокост и нетолерантност идват от родителите – от всички онези закостенели, задръстени и ограничени хора, които отглеждат от собствените си деца по същия закостеня, ограничен и задръстен начин?

А дали толерантността не трябва да за почне от приемането на себе си? От приемането на желанията и влеченията си … от получаването и даването на подкрепа, за да могат децата, а и ние самите да постигнем това което искаме? Да гоним и постигаме цели, които се разминават с “желанието” на родителя … с рамките в които всеки един от нас, в една или в друга степен, е бил поставян. Благодарен съм, че имам родители, които винаги са ме подкрепяли и не са налагали своята воля, а дори напротив – оставяли са ме да си блъскам главата с живота и да печеля или губя своите битки …

Може би точно от  тук трябва да започне толерантността – силата и желанието да приемеш желанията на децата си. Силата да не налагаме волята си и да ги оставим да се борят … според мен, толерантността трябва да започва от нас самите.

Толерантност е да приемаш правото на другия да прави това, което желае, да е, това което е … не е необходимо да ти харесва или да го разбираш – просто да дадеш свободата на другия да бъде това което е.

Може би трябва да започнем дори една стъпка по-назад – нека бъдем толерантни към самите себе си. Нека си дадем свободата да сме такива каквито искаме. Може би, когато разберем, че всеки има прави на личен избор и свободата да го прави, но и задължението да си носи последствията, ще можем да научим следващото поколение на що е това толерантност. Ще ги научим на това да са такива, каквито са, без да ги е страх или срам.

Но може би има нещо по-важно от това. Може би е по-важно да научим, че преди всичко трябва да намерим силата да отстояваме самите себе си. Да се изправим горди пред света, който се опитва да ни промени и да бъдем това, което сме!

Аз спокойно мога да заявя, че аз съм това което съм!

А вие?

Ваш,

Lucifer

Онзи ден някъде из мрежата попаднах на дебат, дали ваксинацията да бъде задължителна или въпрос на личен избор.

Първата ми реакция беше да се изнервя значителано на всички онези “проповядващи” срещу ваксинацията … после обаче реших да обмисля въпроса … обмислям го вече 2-ри ден … и мнението ми … никак не се е променило. Все още смятам, че всичките там заблудени души, които смятат, че ваксинацията не трябва да се прави са умопомрачени дебили.

Моля имайте предвид, че това е мнението ми като мислещ човек, който има само общата си култура. Не съм специалист, не съм дори медицинско лице. Просто човек с лично мнение хванал се да попрочете.

Какви са мотивите на тези които застават срещу задължителната ваксинация?

“Ваксините причиняват детски паралич!”

“Ваксините не помагат, само вредят!”

“Ако всички сте ваксинирани, какво ви пречат моите деца, да не са!”

Както и чисто идиотското, според мен, хомеопатично – “Ваксините не са естествени в природата и за това са вредни!”

Да ме извинявате, но това са глупсоти. Както казах – не съм медицинско лице. Досега ми с медицината дори е много бегъл, но имам, поне според мен самия, широка обща култура. Това с причиняването на детски паралич от ваксини … са си пълни глупости – “изследването”, ако може така да се нарече, е проведено от 1, подчертавам ЕДИН, доктор, сред група от 8 – 10 деца, всички с детски паралич и всички ваксинирани … WTF??? Аз съм гадно IT, но дори аз знам, че за да имаш изследване или експеримент, трябва да имаш няколко основни неща – контролирана среда на провеждане и КОНТРОЛНА ГРУПА!!!!! Нещо, което е трудно да имаш при 8-12 субекта, всички с еднакви базови условия … човека си направи гаврата с модерното общество, написа си книгите, взе си парите … сега вие му сърбайте попарите на “изследването”.

Ваксините вредели … глупости на търкалета … целта на ваксината, мили ми противници, е да даде на организма ви познание и оръжия за борба със вирусите срещу които е предвидена, но ваксината не е панацея. Тя не може да ви даде 100% имунизация. Целта на ваксината е да ви даде шанс. С някои заболявания е успяла да се справи – помните ли такива мили болести, като Бубонната чума и Морбилито? Не ги помните? Ами да … защото имаме ваксини срещу тях и почти сме ги унищожили … та кажете ми за кое не ви помагат ваксините?

Следващия, често изтъкван аргумент ме уморява от смях … и от бяс – “Ако всички сте ваксинирани, какво ви пречат моите деца да не са!” … ето тука се сещам за много хубав епизод на доктор Хаус. Бяха го пратили да работи в клиниката и му дойде една майка като вас. Репликата му беше “Много е модно да не ваксинираш … а знаеш ли кое е още по-модно? Ковчези, малки детски, черни ковчези!”. Ако имам късмет, моите деца да са в онези 99%, които ваксините ги хващат, няма да ми пречат, но не искам да ме занимавате с погребенията на вашите.

Но ако нямам късмет, и децата ми са сред онези 1%, за който ваксините не работят … повярвайте ми, ще ми пречите много. На много места се говори за нещо, наречено групов имунитет. Нека да ви го обясня така – ако имаме група от 100 ваксинирани деца, и знаем, че ваксините хващат в 99% от случаите, то значи имаме 1 дете, което е податливо на болестите, срещу които другите са ваксинирани, следователно няма от къде да ги прихване. Но ако вашето дете не е имунизирано, процентите стават 2 или 3 или 5 … така напълно здрави деца, се налага да боледуват от болести, които са можели да им бъдат спестени, ако тъпите родители на приятелчетата им ги бяха ваксинирали … О и да не забравя нещо забавно – нали знаете, че болестите мутират (все пак мутацията е основна движеща сила на еволюцията). Следователно с повече не ваксинирани “цели” имат повече място за мутация, която накрая може да доведе до щам, който заобикаля ваксините на другите … И какво се получава тогава? Нова вълна Influenca? Нов щам Морбили? Бубонна чума, за която нямаме предпазни средства.

Стигнах и до любимия ми довод – “Ваксините не са естествени в природата и за това са вредни”. Като го чуя това и издивявам. Сериозно – до скоро не вярвах, че може да има такива плиткоумни създания. Какво е имунитета, ако не майката на всички ваксини? Имунитета, това толкова естествено нещо, е начина по който тялото се автоимунизира … Това, че ваксината е произведена в лаборатория, не означава, че не е естествена …

Съжалявам, но избеснявам, когато хората се показват като пълни идиоти … ваксинацията е спестила на мен и на роднините ми много проблеми и болести. Ако вие искате да обречете децата си на тях – моля заповядайте, но ако заплашите живота на близките ми … тогава вие сте не по-добри от кой и да е убиец … по-лошо – отнемате животи от глупост и немарливост.

Ваш,

Lucifer

Копирам дословно заглавието на темата на Fire от f-bg.org

Той повдига 2 много важни въпроса пред потребителите ни – осиновяване от еднополови двойки и брак между еднополови. (Използвам еднополови, защото през последните дни твърде много гей, хомо и така на татък определения се изписаха).

Разочарован съм от потребителите на форума, чийто администратор съм. Това е едно малко on-line убежище на друг вид различни. Едно място където хората да намират съмишленици, но това което се разигра за последните 2 дни … е не само неприятно, но и ми е неясно! Хора, които искат да бъдат приети, а не да се крият в сенките, не приемат други хора които искат да бъдат приети, а не да се крият в сенките.

За моя радост, а за частично подтискане на разочарованието, има потребители като Fire, които осъзнават за какво иде реч и поставят въпроса ребром. Какво би станало с децата на двама гей родители?

Един от първите аргументи, които се повдигнаха против са подигравките на бъдещите съученици, защото всички знаем, колко жестоки могат да са децата към тези които не се вписват в наложеното статукво. Но си мисля, че това е един много по-сериозен социален проблем, а именно толерантността към различните, но не при децата, а в имагинерната единица общество. Взимам си назад, думите написани в предния пост по този въпрос, и се извинявам. На обществото, като цяло му липсва толерантност и желание за приемане на различните.

Това е и, мисля си, основната цел, която трябва да се гони – постигане на една обществена толерантност, приемане на различните, не като нещо което го има, но не искаме да го виждаме, а като хора, които живеят с нас и са част от това общество. Мисля си, че децата всъщност не са жестоки, а са по-скоро честни и прями, а родителите ги учат на жестокост, на нетолерантност. Мисля си, че възпитанието в дома, научаването на това, че другия е същия като теб.

Тук ще пропусна такива смешни аргументи, като любимите ми реплики – “Против съм защото е извратено” и то от човек регистриран във форум за извратеняци!

На долу в дискусията, авторът и изказа мнение, че преди да се разреши осиновяването на деца от еднополови родители, трябва да се промени обществото ни. Да стане по-толерантно. Това е теза с която не мога се съглася, тъй като обществото не е константно, неговите настроения се променят според това, което се случва. И според мен трябва да се започне от другата страна – нека има деца на еднополови родители, които за съжаление в началото ще им е трудно, но живота никога не е бил лесен за различните. Тези деца, ще започнат бавната промяна на обществото. Тези деца, за съжаление, ще се наложи да се справят с едно общество, което не ги приема и ги изолира, но децата винаги са били такива – аз го отнасях защото бях дебеличък зубър, други го отнасят защото заекват. Според мен, обществото трябва да промени нагласата си, за да приеме различните.

Това за което се обявява гей парада, беше точно това – приемане на различните. Никога не се залъгвам, че може да се затрие хомофобията, като такава. Не. Това което наистина ми се иска, е детето ми да се роди, да живее и да е част от общество в което хомофобите са малцинство, в което всички сме различни и всички имаме право да сме такива каквито сме. Където няма да бъде малтретирано, за това че има по-малко пари от съучениците си или че е по-пълен от тях, или че заеква, или че предпочита книгите пред футбола. Това, мисля, е основната ни цел. Приеми различния, защото ти самият си различен.

А колкото до хомосексуалните бракове – не виждам защо не. От много дълго време бракът не е нищо повече от юридическо уреждане на бъдещето – на кой да се обадят, ако пострадаш, кой да получи наследството ти, кой да се грижи за теб. Според мен хомосексуалистите заслужават всички права, които имаме и ние, “нормалните”.

Защо ли ми се струва, че ще си остана само с желанието за това?

Но знам, че ако имам дете, ще го науча на едно основно нещо – пълна липса на толерантност към нетолерантните!

Ваш,

Lucifer

От сега искам да кажа, че този пост ще обиди и гейовете и педерастите. Моля гейовете да не ме бият, а педерастите да не се пробват да ме ебат.

По принцип нямам против гей парада … но честно казано не виждам смисъл от него.

Сериозно.

Срещу или за какво е този парад?

Ако целта е културно масово мероприятие съм за.

Ако целта е добиване на права, които нямате, например еднополови бракове или осиновяване на деца, пак съм за.

Но ако целта е да провокирате толерантнист в обществото, ще ви изгледма много много въпросително. Съжалявам, но нашето всъщност си е много толерантно. И преди всички, там, дето ще ми дадат примери – говоря за обществото съставено от индивиди, а не направлявано от популисти. Не говоря и за единичните хомофобски прояви на разни педерасти (сега разбрахте ли кои са педерастите или да обяснявам). Всъщност, ако хванете всеки средно интелигентен българин до 50 години и го попитате за гейовете – почти съм убеден, че отговора ще бъде, че няма нищо против.

Тук не говоря за разните педерасти, като онези пред джамията или онези на предните паради. Говоря за тези, които формират общественото мнение, когато не са твърде заети да се справят с живота.

Не съм видял дискриминация към гейовете. Сериозно – с какво ви дискриминмират? Не съм чул на скоро да има уволнен човек за това, че спи с хора от същия пол. Моля правте разлике  между използването на ориентцията, като извинение за разкарване на неудобни играчи и ориентацията, като причина. Не съм чул гейовете да имат по-малко права и свободи в България.

Това с което имат пробелми гейовете в България, са една прослойка хора, тези които аз наричам педерасти в този пост. Това са онези, за които всеки различен е цел за насилие. Това са и популистите, насъкващи другите срещу гейовете само за да отклонят очите на обществото от истинските проблеми, които ни заобикалят.

Съжалявам, но не мисля, че в България има толкова много хомофоби или хора които дискриминират, колкото има отделни групи и фракции, които имат за цел да се конфронтират с всички и всичко, различно от тях и не толкова от желание за някаква идеология, колкото като платени лакеи, за промяна на фокуса на обществото.

Както казах не съм против гей парада, ако има за цел да е културно масово мероприятие или да демонстрирате за права, които нямате в момента, като например еднополови бракове. Но ако целта ви е обществена толерантност – то ще загубите и моята морална поддръжка. Това с което имате проблем не е нетолерантността в Българското общество като такова, а в отделни групи в него, които са си нетолерантни към всичко и всички.

Искам само за момент да обърна внимание и за политическите ви поддръжници – моля ви не се заблуждавайте, че сте просто удобни. Така осигурявате малко повече гласове, а ако случайно загубят изборите, които идват, винаги могат да ви използват с репликата “Ето нетолерантното ни общество ни отхвърли защото подкрепихме различните”.

Отново ще го кажа (за може би трети път) – нямам против парада, имам против някои от възможните мотиви за него.

О да … и ако мога ще дойда на парада, просто защото мотивите ми за са малко повече от мотивите ми против.

Ваш,

Lucifer