Lucifer's sandbox

Една случка около Нова година, ме накара да се замисля за няколко въпроса:

Колко от нас (включително и мен) си правят редовни и профилактични тестове за STD (Sexually Transmitted Diseases)?

Колко от нас практикуват безопасен секс?

Колко от нас са наясно с нещата?

Случката, като цяло не е интересна … интересно е какво ме накара да направя. За да не задълбавам, ще съкратя нещата: помолиха ме да се изследвам за STD.

По принцип, на времето, когато имах по-див и освободен сексуален живот, го правих редовно – на всеки 6 месеца се ходеше в ХЕИ във Варна, взимаха ми кръв и ми правиха тест … това се беше превърнало в навик …

По стечение на обстоятелствата, последния ми тест е от малко повече от 6 месеца. Просто така се стекоха нещата, а и имаше един период в живота ми в който … ами да кажем, че няма по хубаво от 1/2 TB порно … и загубих този хубав мой навик.

От събота ровя за да намеря къде в София правят такива тестове … Най-накрая намерих. Позвъних и ми казаха, че могат да ми направят само за HIV. Еми и това е добро като за начало – все пак през последните 6-8 месеца не съм се отдавала много много на “желанията” си. На кратко ми направиха теста … не че през 5-те минути които отне на реактивите да взаимодействат не се побърках то страх … но това си е друг въпрос….

Спокойно. Оказа се Отрицателен – имам си бележка на която пише HIV NEGATIVE. Вярно, че след седмица – две ще се наложи да ходя пак, за да видя дали са получили и другите тестове, но …

Не ме разбирайте погрешно – не пиша тази тема за да кажа резултата от изследванията (дори аз не съм такъв). Пиша за да ви задам въпросите по-горе. Но нека се опитам да ги формулирам по кратко и ясно:

1. Правили ли сте си тестове за STD? Ако да – то колко често и по каква причина? Ако не – по каква причина?

2. Практикувате ли безопасен секс и какво разбирате под “безопасен секс”? Защо?

3. До колко разчитате на партньора ви да ви пази? Защо?

4. Знаете ли за безплатните тестове? Възползвате ли се от тях?

Странна тема от мен нали? Не съм едно от най-социално загрижените животни наоколо, но по някаква причина липсата на сексуална култура в хората ме хвърля почти толкова в шок, колкото и ограниченото мислене …

Ваш,

Lucifer

Днес за пръв път ще направя нещо, което досега в моя блог не съм правил – ще копирам чужд текст. Не, не съм го откраднал и го публикувам със съгласието на автора.

Автора е сестра ми.

Това което ще публикувам е писано за конкурса “Моята зелена идея”.

По принцип нямам навик да се въвличам в еко теми, просто защото съм гаден непукист, но сестра ми има някаква позиция.

Исках да го публикувам за BAD ‘09, но тогава не беше минал съответния конкурс и за това го задържах … за сега.

Без повече глупости от моя страна ви представям първия си гост – сестра ми!

(фанфари)

Моята зелена идея

Всъщност нямам „зелена идея”. Ако ме срежете на две най-вероятно ще съм пълна с нуга, карамел и шоколад, хартиени сметки за телефон, аерозоли и обикновени 100-ватови крушки. Мислейки какво е да си „зелен”, осъзнах, че аз не съм. Единственото, което правя е да събирам боклука разделно и да използвам три енергоспестяващи крушки – зелено, от 18 – незелено. Интересувам ли се от „зелени” технологии? – зелено, правя ли нещо по въпроса? – незелено. Важно е да се отбележи, че кликането върху “Join the cause” във Фейсбук, не променя нещата. Няма значение дали 50 или 60 хиляди виртуални „зелени” са се присъединили към каузата „Да спасим Земята”. За този 1 час, в който потребителите на социалната мрежа са разглеждали сайта и нехайно са цъкнали върху бутона, са изхабили електроенергия достатъчна за захранването на около 120 хиляди енергоспестяващи крушки за час. Дали някой от тях е станал по-зелен?… И аз се присъединих към каузата и все пак продължих да мисля за Сникърс с нуга и карамел. Вече във „Информация” на профила си имам около 10 природосъобразни каузи, които подкрепям. А всъщност съм толкова зелена, колкото и съседът, който изхвърля боклука си разделно – пластмаса и метал през северния, хартия и картон през южния балкон.

Преди да разбера каква е „моята зелена идея” обаче, исках да видя колко посещавани са “зелените” сайтове. Оказа се, че потребителите в тях изобщо не са малко /вече Сме с един повече/. Тогава си зададох въпроса „Колко реално са заинтересованите „цветни” сред връстниците ми?” Резултатите, за жалост, доста се различават от очакванията ми. В извадката от 35 младежи, на средна възраст 20 години, място намериха един „зелен”, няколко „резедави”, много „бели” и един странно „пурпурен” респондент.

Този с налудничаво червения оттенък всъщност е анкетираният, който е посочил зелените си /на цвят/ радиокасетофон и мишка за компютър като природосъобразни. За предотвратяване на статистическата грешка разговарях с него и се оказа, че не знае какво са „зелени” технологии, но това определено е любимият му цвят. Многото „бели” респонденти всъщност представят хората, които се интересуват от такива технологии, но не ги използват /16 човека/ и тези, които не се интересуват, но смятат в бъдеще да ги използват /3-ма/. „Резeдавите” са използващите зелени технологии /най-вече енергоспестяващи крушки и електроуреди/ – 15, и тези, които събират боклука си разделно – 12. Най-точното попадение от направената анкета е т.нар. „Зеленият зелен” – кара Смарт, рециклира, пести електроенергия и използва единствено енергоспестяващи електроуреди.

Анкетната карта съдържаше и един допълнителен въпрос – „Съобразявате ли се със забраната на Европейската комисия за използването на обикновени 100W крушки?”. Резултатът – 11 от 35, незелено. Явно дори и законите не са достатъчно силни, за да сменят цвета ни.

В началото на анкетата предположих, че съм черната овца сред връстниците си, но се оказа, че сме едно голямо резедаво стадо. По-склонни сме да изядем бобър, за да спасим дърво, вместо да си купим пакет рециклирана хартия или да я отделим от останалия отпадък.

След дни в разглеждане на зелени технологии, човек се променя. От топка не рециклирана хартия, обвита в найлонова торбичка за еднократна употреба, се превърнах в посланик и разпространител на зелените идеи, насърчавайки всичките си познати да променят начина си на живот.

Открих и ползата от кликането. Най-интересното нещо, на което попаднах по време на моето „позеленяване” беше идеята на Click a tree, която може да накара всеки да стане съпричастен към каузата. Кликни дърво, всъщност пренася цъкането в реалния свят като ти дава възможност да получиш дърво, което да засадиш и заснемеш. Това са ефективните „зелени кампании”, тези, които призовават към действие и то по толкова уникален и забавен начин. Сега ми остана само да се надявам, че съм била сред първите 5000 и скоро едно малко дръвче ще пътува към вкъщи.

Разбрах и каква е Моята зелена идея – самата идея за зелен живот. Хората трябва да променят толкова малко в своето ежедневие, за да имат техните деца бъдеще. Примерно могат да не хабят напразно вода или ел. енергия, да вървят пеша или да карат колело, следващия електроуред, който купят да е „зелен”, следващата кола – електрическа, защото нито озоновата дупка е прозорец към Бога, нито повишаването на нивото на океаните е част от маркетинговата стратегия на туристическите компании. Трябва всички да осъзнаем, че проблем има и че носим отговорност за постъпките си. Последиците от сегашния ни начин на живот и консуматорското ни отношение към Земята скоро ще доведат до края, краят на една планета. Трябва да станем зелени” и не просто да подкрепяме някакви каузи, а да се борим за тях, да се борим за своето бъдеще. Посъди дърво, не изяждай бобър!

Ивелина

Всички гледаме порно, нали?

Всеки от нас, който и да е и какъвто и да е гледа порно.

Всеки си има своите предпочитания, всеки си има своите желания и странности, както в живота така и на живо. Няма да си кривя душата да казвам, че видите ли водя толкова задоволителен сексуален живот, че да не гледам порно. Напротив! Разполагам с мноооого порно. Свалено, записано и гледано.

Защо повдигам темата за порното ли?

Защото днеска прочетох много интересен пост относно порното. Самия пост е написан с друга цел предполагам, но ме наведе на размишления.

Имаме закон срещу порнографията, нали?

Някъде в закона е писано и какво би трябвало да е порно, нали?

Някой да си е пускал телевизия Планета на скоро? Извинявам се, но в закона не се ли казваше нещо за изразения сексуален характер на излъчваните неща?

Някой да се е заглеждал в някоя интересна ТВ реклама, от тези които привличат погледа?

И какво?

В България не можеш да излъчваш, но имаш чалга певици, които се мандахерцат почти голи по цял ден по телевизията.

Не можеш да публикуваш порно, но чалга текстовете са порно от всякъде.

Не, ме бъркайте с моралист, който иска да заклейми чалгата … Напротив. Нямам нищо против нея, когато не ми я натрапват, разбира се. И както сигурно сте разбрали, ако сте чели и други неща от мен – нямам морал.

Разсъжденията ми бяха в друга посока.

След като закона за порното не помага на никого, защо не го отменим?

В поста, който споменах по-горе, се споменава, че редица Източно Европейски страни имат развита порно индустрия. Защо не го направим и тук?

С какво рускините са по красиви от българките?

С какво чехите са по надарени от българите?

Защо да нямамe и в България студии, които EVS или EvilAngel, или (моите любимци) KINK?

Нямам морални скрупули и наистина, ще се радвам да видя хубава българска порно продукция, различна от “Секс партия бридж”.

В интернет процъфтява аматьорското порно – имам не малка колекция българско, но защо да нямаме професионално? Такова за което да се плаща и такова което да си плаща … това са лицензи, това са хонорари, това са данъци … fuck дори осигуровки? Всеки от нас си има любима порно актриса или студио чиито продукции следи …

Защо да си нямаме и ние?

Кого точно залъгваме с морал, който е само на хартия?

Предполагам, че много хора няма да се съгласят и ще скочат срещу мен, но само ще ги погледна и ще ги нарека с единственото определение, което заслужават – лицемери!

Ваш,

Lucifer

Вчера прочетох Събина в Общувай.ком и се замислих, че това всъщност си е сериозна тема.

Интернет, като начин на изолация или Интернет, като начин на интеграция?

Ми не знам. За мен Интернет е и двете.

Аз съм един от първите, които ще си признае, че за мене Интернет вече не е мания, не е наркотик. От известно време на сам миличкия наследник на ARPA Net е среда. Да среда. Дали мога да мина без него? Сигурно, ако се наложи, също както мога да изкарам без храна или вода определено време. Една много съществена част от живота ми се намира в Интернет – приятелите, забавленията, парите, информацията, дори една част от работата ми. За мен Twitter е бара в който излизам след работа за да видя нови хора, само дето го правя в работно време. Facebook, честно казано, не е нищо повече от купчина игри, но намирам нови снимки на хора с които дори в Skype не си пишем (нямаме врем или желание). Блогвете са прозорец към хората, към това да видя какви са или по-скоро какви виждат себе си.

Но аз съм и един от първите, които ще признаят, че Интернет ме спъва. Аз не съм едно от най-несоциоалните животни, но имам един малък проблем – не мога да подхващам разговор без „основа”, а извън Интернет не мога да получа небохидимия „background”. Нямам проблем с говоренето, но не мога да го започна. Не ме разбирайте погрешно – не обвинявам Интернет, просто той ми даде алтернатива – запознаваш се в Интернет и извеждаш нещата от него. Бързо, понякога твърде бързо за всички, които имат „Интернет шизофрения”.

Но както винаги аз не съм типичния пример – аз съм се развил в и с Интернет. Имаше период когато летището (IRC) ми беше като пясъчник, като спасителен пояс, защото там можех да се подигравам на себе си … но се оказа, че мога да го правя и извън него. Оказа се, че не е толкова трудно да си себе си лице в лице с хората – да си точно толкова убедителен колкото в Интернет, скрит зад клавиатурата. Оказа се, че и аз както всички си имам комплекси. Оказа се, че е по-лесно да видиш другия, отколкото да го прочетеш.

Чурулика (Twitter) е много хубава идея и много го харесвам. Както казах, той е като бара в който другите отиват след работа, но аз мога да ходя и през работно време, че даже ако искам и да не излизам от него. Не знам какво е „социална мрежа”. Убийте ме, не ми е ясно това понятие. Знам какво разбират хората под това. За мене Чурулика си е врата към другите, към това което харесват, към това което искат, към това което са, като блоговете, но малко по спонтанно.

Лицекнигата (Facebook) пък ми е непонятно как можа да стане такъв хит. Не схващам самата идея – имаш приятели и ги гледаш какво правят. Ок. Добре. Верно идеята да виждаш снимките им е добра, да четеш статиите които споделят също, но защо подяволите, не отидеш до тях? Или не им звъннеш по телефона? Или да има напишеш нещо в каквото там IM ползват?

Всеки път като спомена Лицекнигата и се сещам за култовата реплика на Росен Петров (май той беше) – „Имам 749 виртуални елхички … Къде, мамка му, да си ги туря?”. Но явно си има почитателите.

Имам Интернет на телефона си, имам Skype, имам Чурулик … дори когато пътувам на някъде, хората могат да ме намерят, но продължавам да не искам да си седя в нас, да излизам, да се виждам с нови хора …

Виждам, а не гледам.

Тези които са чели великия класик Азимов и неговото „Голо слънце” ще ме разберат. Обичам да виждам хората, да говоря с тях, да говоря за тях …

Не мога без Интернет, но това не е провалило комуникативноста ми. Интернет не пречи на общуването. Хората сами си пречат и го използват като оправдание.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Защо „За мишките и хората”, ли? Защото 90% от будното си време ползвам … мишка. Компютърна …

И така, по някаква причина явно съм интересен на хората и отново бях предизвикан. Абе хора не разбрахте ли, че аз не мога да отказвам на предизвикателства? И този път ме предизвика Събина от страниците на ентелегентно. Явно не мога да се обяснявам, а просто да кажа “Да”, да “захапя куршума” и да се от стрелям с отговорите.

1. Били ли сте арестувани? не
2. Целували ли сте някой, който не сте харесвали? да
3. Спали ли сте до 5 следобед? да
4. Изключвали ли са ви от училище? не
5. Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? не
6. Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? не
7. Уволнявали ли са ви от работа? да
8. Уволнявали ли сте някого? да
9. Пели ли сте на караоке? да
10. Насочвали ли сте оръжие към някого? да
11. Целували ли сте се под дъжда? не
12. Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? да
13. Виждали ли сте някой да умира? не
14. Играли ли сте на бутилка? да
15. Пушили ли сте пура? не
16. Седяли ли сте на покрив? да
17. Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? не
18. Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? не
19. Чупили ли сте си кост? не
20. Бягали ли сте от училище? да
21. Яли ли сте насекоми? да
22. Ходили ли сте насън? не
23. Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? да
24. Карали ли сте мотоциклет? не
25. Късали ли сте с някого? не
26. Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? да
27. Летели ли сте с хеликоптер? не
28. Бръснали ли сте си главата до голо? да
29. Скачали ли сте от покрив? да
30. Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? да
31. Яли ли сте змия? не
32. Участвали ли сте в протест/демонстрация? не
33. Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? да
34. Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? да
35. Участвали ли сте в банда? да
36. Показвали ли са ви по телевизията? не
37. Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? да
38. Плували ли сте голи? да
39. Правили ли сте шевове на нечия рана? не
40. Карали ли сте сърф? не
41. Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? да
42. Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? да
43. Били ли сте оперирани? да
44. Тичали ли сте голи на обществено място? не
45. Карали ли са ви с линейка в болница? не
46. Губили ли сте съзнание, без да пиете? да
47. Пикали ли сте в храстите? да
48. Бягали ли сте от полиция? да
49. Дарявали ли сте кръв? не
50. Хващали ли сте телена ограда под напрежение? не
51. Яли ли сте крокодилско месо? не
52. Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? не
53. Попикавали ли сте се на обществено място? да
54. Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? не
55. Рисували ли сте графити? не
56. Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? да
57. Слагали ли са ви белезници? да
58. Вярвате ли в любовта? hell да
59. Били ли сте се? да
60. Крали ли сте нещо? да
61. Яли ли сте охлюви? да
62. Давали ли сте пари на бездомни/просяци? да
63. Помагали ли сте на някой да изкара изпит? да
64. Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? да
65. Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? не
66. Нападало ли ви е куче? да
67. Били ли сте съдени? не

Ето ви отговорите …

Явно трябва да предам щафетата – нека да се потят сега Нора и Darrias.

Днеска ме поканиха на кино …

Филма беше Surogates (убийте ме не мога да го нарека двойници) и се съгласих заради голямата YouTube кампания (само дето дадох пари за кино – можеше да си го гледам и на компа). Прожекцията беше в 19:30, а срещата с компанията беше в 19:15 пред модерния еквивалент на селския мегдан – mall-а.

Та … замъкнах се аз и си слушам БГ Радио и се мотам пред mall-а в очакване на другите, когато забелязвам следната картинка.

На входа за коли влиза един голям черен джип Хамър, с дълга база. Най-безцеремонно си спира. От мястото до шофьора излиза един … абе по-скоро приличаше на ходещо парче стена … хваща конуса на едното от местата за инвалиди и го премества за да направи път на джипа. При което охраната – може би към 55, на 1/3 от размерите и теглото на съответното създание отива при него да го спре.

Представете си само картинката. Хамъра се опитва да се паркира, а охраната не му дава. Все пак това е място за инвалиди. Джипа все пак се дръпна и си намери друго място, от него слезе друг младеж, не по-малко едър от приятеля си и две руси … абе и аз не знам какво, ма трябва да са били женски (да съм честен, от едната ме засърбяха ръцете) и докато минаваха покрай мен ги чух да ругаят охраната …

Това ме накара да се усмихна още повече …

Какво направих аз ли?

Отидох и стиснах ръката на човека! Не знам дали го е направил от служебни задължения или защото е сметнал за правилно, но този човек си свърши работата, въпреки ясната заплаха.

После същите ги видях как се носят “собственически” из mall-а. Може би никой не им беше казал, че все пак анцуга и маратонките не вървят толкова добре с златните ланци.

Та … все пак правилата можели да са за всеки …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Събира се все повече и повече материал за който искам да пиша (прибирането ми в сряда, днес в едно заведение), но все захапвам други теми … еми тея дни очаквайте други неща.

Не вярвах, че такова нещо може да стане. Винаги съм смятал, че чуждия труд трябва да се уважава, но вчера от една българска медия показаха за пореден път, че труда на блогърите не се уважава. От блога на един от хората които следвам в Twitter известна българска медия си позволи да вземе матриал и “удобно” да забрави да спомене автора му. Самият аз не съм бил потърпевш на такива случки, може би защото темите на които пиша са по-скоро лични, отколкото обществени. Това ни накара да се съберем и да напишем следното отворено писмо:

ОТВОРЕНО ПИСМО ДО РЕДАКТОРИТЕ НА ВСИЧКИ ПЕЧАТНИ И ЕЛЕКТРОННИ МЕДИИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Повод за това писмо са зачестилите случаи на ползване на редица български блогове като първоизточник на информация за новинарските агенции в Република България и нецитирането им като такива. Това е в разрез с журналистическата етика и използваните от тях лицензи за авторски права. Чувство за отговорност и отчетност към всички български блогъри ни подтиква да призовем всички печатни и електронни медии в Република България да се съобразяват със следното:

1.  При ползване на информация (текст, изображения, видео и други материали) от блоговете сте длъжни да посочите авторството на творбата по начин, определен от самия автор или носителя на правата върху произведението (но не и по начин, оставящ впечатлението, че същият/същите подкрепят вас или използването по някакъв начин на творбата от вас).
2.  Приканваме ви да проверявате източниците и лицензите, под които са публикувани материалите, преди да ги включите в изданията си.

3.  Всяко използване на материали извън рамките на изрично позволеното от автора или носителя на правата върху тях представлява нарушение и ние не бихме се поколебали да ги защитим по съдебен път.

Същевременно използваме възможността да насърчим всички желаещи редактори да продължат ползването на блоговете като източник на информация и нови идеи, стига това да не нарушава лицензните споразумения, при условията на които подписалите настоящото писмо отстъпват право за използване на конкретно произведение.

С уважение

Загрижени български граждани и блогъри

@yasendimov (http://www.absurdno.com/)

@strangera (http://strangera.com/)

@gospodin_i (http://gospodin-i.blogspot.com/)

@Lucifer4o (http://www.anavaro.com/blog)

@HuKokauH (http://hukokauh.blogspot.com/)

@mechkacom (http://mechka.com/)

@nbekirov (http://nbekirov.com/)

@dobata (http://friendfeed.com/dobata)

@zaveqna (http://zaveqna.blogspot.com/)

@vankova ()

@saaabina (http://www.entelegentno-blog.com/)

@dzver (http://dzver.com/blog/)

@mrasnika (http://kaloyan.info/blog/)

@Method-X (http://www.method-x.net/)

@ivoivanov (http://www.ivoivanov.net/)

http://sami.zavinagi.org/

Ивелина Михайлова (http://www.zaycheto.blog.bg/)

Ангел Петров (http://benchtalks.com/)

Владимир Иванов (http://nyamamideya.blogspot.com/)

Филип Петров (http://www.cphpvb.net/)

Дани (http://yboykova.blogspot.com/)

Христо Иванов

Свилен (http://svil4ok.info/)

Мартин (http://marfiland.blogspot.com)

Боян Юруков (http://yurukov.net/)

Mirage™ (http://kokostoyanov.wordpress.com/)

Eneya (http://eneya.wordpress.com/)

humanity (http://beyondxbox.wordpress.com/)

batpep (http://batpep.wordpress.com/)

Vassy (http://vasval.blogspot.com/)

Debilz (http://techstation.wordpress.com/)

botilia

Koutchili

fliper4o (http://fliper4o.blogspot.com/)

nik666 (http://nik666.blogspot.com/)

Благой Д. Иванов (http://uzumaki-bla.blogspot.com/)

Ако някой от вас желае да подпише писмото, нека да остави коментар тук или да се обърне към някои от вече подписалите го!

А ето и самата случка на сайта mechka.com

Ваш,

Lucifer

От сега предупреждавам, че това е социален пост. За да няма после недоразбрали.

Седя си аз и си чета някаква новина, когато от страни попадам на следната “новина” със заглавие “Втори гей парад в София”. Не съм гей. Не съм и би, но тези които са чели блога ми знаят, че съм “алтернативен” и ми е интерестно когато другите “различни” го демонстрират. Прочетах новината. Нищо интерестно – международно и европейско подпомагане за организирането (не с пари, а с присъствие). Един мирен начин хората да се покажат на светло … и то тези които искат, защото всеки има право на това, нали? Все пак живеем в правова и демократична държава. Гордеем се с това, че сме Българи. Учат ни, че всъщност да си Българин, значи да си гостоприемен и толерантен, нали така?

НО…

Зачетах се в коментарите към статията. Явно не е така. Явно е модерно да мразиш различните … или пък хората избиват комплекси? Знам ли?

Интерестно ми е друго. Всички тези хетеросексулани или хейтеросексуални образи са против парада, но убий ги ако знаят защо. Мразят, защото така трябва. Така според тях е прието. Трябва да мразим гейовете, трябва да мразим травестите, трябва да мразим другите. Аз искам да получа отговор само на 1 въпрос – защо? Защо да мразим? Защо не можем да ги приемем?

Струва ми се че всички онези, които толкова много мразят имат проблем, но проблема не е с другите, а с тях самите. Жал ми е за тях, защото те са жалките. Те са затворените вътре в собствените си лимити, те са хората които се страхуват от промяната и които знаят, че въпреки всичко са слаби нищожества. Някъде из коментарите срещнах, че гейовете искали да разрушат “семейството, като основна градивна единица на обществото”. ТЪМ! Това не е ли стар комунистически … извинете в България не е имало комунизъм (не сме го стигнали), а социализъм … лозунг. “Семейството, като основна градивна единица на обществото!” Айде мили ми хейтаросексуални, да ми кажете какво за вас е семейство? Мама, вързана в кухнята, да готви шета и чисти, като си позволява вечер да седна да пие с тати, който пък дерибейства и се алкохолизира, като от време на време се отпуска да я по спука от бой?

Гейовете били болни. Били ненормални … честно – може, за сега не съм видял никъде едностранчиво медицинско заключение, но те са различни. Подяволите всички сме различни, дори вие мили ми хейтъросексуални. Дори вие, с цялата ви омраза към гейовете, политиците, полицаите, циганите, турците, комунистите, европейците, американците, руснаците, китайците, японците,корейците, негрите, ескимосите, тези дето обичат сладолед, тезидето не обичат сладолед, русите, кестенявите… абе към всички. Дори вие сте различни. Проблема е, че за разлика от другите вас трябва да ви мразят, но хората, дори аз, се опитват да в разберат. Аз лично не мога. За мене сте си ограничени, тесногръдиу страхливи червеи, които ги е страх да надникнат отвъд собствените си представи, да не би да разберат, че не струват нищо. Зашото вие сте от типа хора, за които “работа” е чуждица, за които “секс” е нещо за което не се говори, освен ако не разказвате как сте ебали, за които “четене” е това което правят ония “цайсатите”. Вие виждате само 1 начин – да мразите. Но проблема е, че мразите себе си. Мразите се за мизерната работа. Мразите се за малкото пари. Мразите се защото сте разбрали, че … абе има хора дето могат да мислят. Мразите се и защото сте разбрали, че другите винаги са по добри от вас в нещо, но вас ви мързи или не знаете как да се оправите. Но проблема е, че не можете да си признаете, че всъщност се мразите самите вас и за това мразите “различните”. Е мразете и мен. Малко ме интересува. Имам само един съвет към вас – опитайте се да разберете!

Отново казвам, че не съм гей или би, но съм различен и като такъв защитавам различните!

Какъв извод си правя – гейовете си правят парад, а педерастите ги замерят с камъни!

Мили ми хейтъросексуални, помислете си какво искате. Свобода? Равенство? Братство?

Нима първата стъпка към свободата да не е свобода в съзнанието ти?

Нима първата стъпка към равенството да не е разбирането на самоия себе си?

Нима първата стъпка към братството да не е приемането на другите, след като напълно си приел себе си?

Ваш,

Lucifer

С този малък и интересен ред завършва една песен на РокФобия.

Изписан на екрана, не произнесен, а изписан и много малко хора сигурно са го виждали.

Тази седмица видях повече от колкото ми се искаше! Случайно попаднах на нещо на което явно не трябваше!

Аз съм толерантен човек, проявявам разбиране към слабостите на другите и се опитвам да ги разбирам, но това което видях ме накара да се замисля дали не е по-хубаво наистина да стана хомофоб.

Не съм вярващ, поне не в смисъла който повечето хора разбират. Не ме е страх от Смъртта, приветствам я, надсмивам и се, но винаги, абосолютно винаги с уважение! Никой няма право да скверни покойното място на друг. Независимо от вярата, независимо от причините. Мъртвите заслужават нашето уважение или ако не можем да им го дадем, нашето мълчание!

Обикновенно не сядам да пиша на социални теми, но това ме потресе! Не знам … може да съм извратен, може да съм садист, може да съм всичко, но никога няма да оскверня гроб. Не ме е страх от “божието” наказание – ще получа каквото заслужавам като умра, но изпитвам уважение към мъртвите! Не изпитвам ни най-малко колебание, ако се наложи да нараня някого, не мисля, че бих се спрял, дори ако се наложи да отнема живот, но със Смъртта всички дългове са платени! Не знам за вас, но аз съм на мнение, че тези “създания” трябва да бъдат линчувани! За мен това е повече от светотаство!

(Имам приятели които са по-мургави, но на които мога да разчитам)

Според мен тези мангали заслужават нещо повече от бой. Иска ми се да могат да послужат за пример на всички онези нещастни копелета, за които няма граници. Такива стават само за едно – за тренировка на бойни кучета или за упражнения по мятане на ножове! Това не са хора. Иска ми се да ми паднат …

Ваш,

Lucifer