За някакви си 7 часа и 15 минути изминах ~398 км! Средната скорост нямада я смятам щото сега не мога, но имах късмет вчера!

От сутринта ми тръгна на хубави хора:

Двама младежи, очевидно подпийнали, ме хвърлиха до разклона за Добрич.
После се возих на един камион (малко бавно, но карай), последва кола, микробус, шофйора на който ми препоръча да сменя пътя – първоначалната ми идея беше да гоня Варна – Велико Търново – Шипка (Прохода на републиката) – Пловдив, но човека мио каза, че Прохода на републиката е по малко озползван от Върбишкия и стана Варна – Омуртаг – Котел – Върбица – Петолъчката – Пловдив.
След микробуса дойде една Toyota, отиваща на тунинг в София (жалко, че не пътувах на там).
Следващия човек който ми спря ме хвърли до Петолъчката, от там един “опасен шофйор” ме метна до Старозагорски бани, май беше. От там с 140 до Нова Загора с един притен тип.
От Нова Загора до Стара Загора с един снабдител в Karpet market.
От там следващите 78 км ме качиха 2 мадами, явно занимаващи сес хотелиерство.

И така благополучно в 14:45 бях на пощата в Пловдив!

Ей! В тоя град продават много големи рози! Ама много големи! Сега ще купя на Sintia една като минаваме!

Супер ден се заформи! Най-забавно беше в началото когатосе запознахме с Spurch! Скандализирахме пенсионерите на саседната маса – Sintia седнала между нас и ту единия я целува ту другия! Така продължихме и на fire срещата…. Деня беше идиален, но както може да се очаква ситуацията се “смарангяса*”, когата се оказа, че техните ще са си в къщи. Искаше ми се да прекарам малко време с нея!

Да се върнем на самия път – деца, ако патувате по подбалканския път и ви се наложи да спрете в OMV на петолъчката … Не ползвайте служебните помещения! По-принцип OMV имат едни от най-чистите тоалетни на крайпътни бензиностанции, но там …. Ужас!!! Даже мивката беше опикана!
Иначе като излезете от клисурите на върбишкия проход и буквално ви шибва прекрасна картина – плато, разкроено на зелени и черни парчета! Красота!!!

* смарангяса – ref. Замунда – бел. пис.