Lucifer's sandbox

Както знаете вчера се прибрах от София. Беше … меко казано забавно. Не знам колко от вас ще ме разберат, но се чувствах страхотно жив! Изпълнен с сила и желание, въпреки че не исках да се отдалечавам от … бурята която беснееше срещу мен ме караше да се смея със глас! Даваше ми сила и желание да продължа въпреки или заради пречката! Бях на турбо. Но нека започнем от сутринта!

06:40 ми звънна първата аларма, която както винаги отебах и се обърнах на другата страна!

07:00 звънна алармата на другия телефон, но при положение, че с ER_nurse си бяхме легнали в 03:30 реших, че мога да ударя още 30 минути глава и на бързо го навих да звънне в 07:30.

07:30 – последна аларма. Станах обляках се и събудих ER, защото и бях обещал да не тръгвам без да сме пили кафе и да сме разменили последни задължителни думи. Докато тя отиде да сипе вчерашно кафе, аз си оправих леглото и прибрах последните зарядни и тениски които още се мотеаха из стаята и си оправих леглото. Имам лошия навик да оставям възможно най-малко следи за пребиваването си на чуждо място. Седнахме да си пием кафето и да се опитаме да си кажем това кеото не успяхме (което и май няма да успеем да си кажем с нея, защото имаме да си казваме толкова неща). Само за момент ще се отклоня – ER_nurse не ми е гадже, не бъркайте по тона ми – тя е много много много много добра моя приятелка, една от наистина малкото!

Разбира се на вън валеше, за което я помолих за дъждобран. След кафенцето се изнесахме от тях, тя въпреки твърдите ми протести ме закара до много след последната спирка на трамвай 22, от където обикновенно си почвам стопа. Времето беше адско! Валеше упорито и вятърсе опитваше да свали дъждобрана от мен! Представете си ме! Стоя и махам с палец в гадния студен дъжд … но съм усмихнат. Честно казано не ми се тръгваше – никога не ми се тръгва от София. Въпреки лудницата, натовареното движение, мръсотията и ужасния вкус на водата не ми се тръгва! Но се налага! И така …

Около 09:20 бях на Ботевградско шосе, облечен с червен дъждобран, метнат над раницата, за да си пазя лаптопа, който си бях взел от София. Дъжда вали, вятъра духа, времето като цяло се опитва да ме накара да се предам (да знам че съм егоцентрик) и да си хвана автобус. Само дето аз съм гадно и странно създание – през цялото време се смеех на бурята! Нали знаете приказките в които героите говорят с бурята за да я умилостивят – е аз я ругаех, на глас, докато махам за стопа. С раница на гръб и приличащ на убиец психопат излязал от “Знам какво направи миналото лято”, но с червен дъждобран! За мое най-голямо очудване след 40 минутмно чакане ми спря жена! Въпреки вида ми на психопат и въпреки това, че бях мокър като шибана кокошка девойката спря и ме качи. Верно само до разклона до едно село (така и забарвих как се казва). По затоплих се, по изсъхнах и послушах малко Nightwish. На разклона ме остави с обещанието, че ако съм там след като се върне ще ме вземе до Ботевград.

Дъжда си вали, аз си вися и въпреки отваратителното време се усмихвам и си махам аз. 10 минути … 20 минути … отново съм мокър като кокошка. По едно време спря кола – някакъв човек на път към … помня ли къде. И така изминах още няколко километра по магистралата до едно OMV където най-накрая хапнах една баничка с спанак и сирене (хареса ми) и изпих едно кафе, след което се върнах на изхода от бензиностанцията … където отново чаках 30 -40 минути. Представяте ли си как седя в образуващото се от дъжда поточе, вали ме дъжда и махам на преминаващите коли. Нищо. Никой. За никъде! По едно време зад мене спря едно такси. И преди са ми спирали таксита. Но искаха да си плащам. С много чудене отворих вратата и го попитах все пак дали знае, че съм на стоп? И при утвърдителния отговор се качих. Оказа се, че човека е до разклона за Ботевград. Където ме остави на една бензиностанция.

Отново същия случай – седя и чакам. Махам! Дъжда си вали, аз си махам. И така. Известно време по-късно (бях загубил представа за времето и колко подяволите ми е студено) спря една … Лада. Да правилно Лада, жълта на цвят. Оказа се че я шофира … един мургавичък типаж. Достатъчно мургав за да бъда леко притеснен. А в моемнта в който поиска да купи нещо от мене, вече съвсем ненатрапчиво и незабележимо изкарах дългото острие и поради късите ръкави на тениската, го скрих в обувката си. Не за първи път ми се налага да вадя нож. И този път не ми се наложи да го използвам (като казах нож, някой път ще ви разкажа какъв си харесах!). Та този ме хвърли до Shell който е на стрлките.

Слязах там. И се заприказвах с момчетата които работят там, които ми предложиха да си седя на сухо при тях, пък ако някой спре ще го питат за къде е! Вече бях мокър до не знам си къде, за това се съгласих. Поседяхме, поговорихме си. Минах през WC да сменя поне тениската (все още не исках да сменям дънките, защото не се знаеше дали пак няма да ми се наложи да изляза на дъжда). 40 минути, няколко приятни разговора и няколко коли с друг мършрут, на бензиностанцията дойде кола с варненска регистрация да зарежда. За съжаление нямаше газ, но за радост човека ме взе диретно към Варна.

Всичко би било добре, но забравих да спомена, че ми се обадиха от работа, да ми кажат, че никак няма да е лошо да си замъкна мързеливия отпочинал задник там и да поработя!

Чух се с баща ми да ме вземе 18:30 от катедралата, като аз в 17:05 бях във Варна. Обадих се да кажа, че ще съм там към 18:50 (с баща ми), при което ми се каза, че трябвам спешно! Айде 22 до катедралата, после едно такси за кинта до спирка “По желание” под Аспарухов мост, при което се качих и … познатия номер със стопа! За моя радост не чаках този път дълго – спря ми някаква учителка по математика от Механото с което си говорихме за Златното число, което е се извлича от “редицата на Фибоначи”. И така. Стигнах Камчия, от разклона до хотела пак на стоп и благополучно в 18:30 бях в залата си. В 19:00 ми донесаха това за което ме разкараха до там (трябваше да го оправя за 20 минути). Първо им теглих една българска и си сипах вода, после си взех сандвич и кафе и тогава го нарпавих. Наложи се да поработя …

Та така се прибирах аз! Стигнах до заклчението, че скороста и лекотата на пътуването зависят от това колко искам да пътувам! Явно наистина не ми се е тръгвало.

Ваш,

Lucifer

От сега предупреждавам, че това е социален пост. За да няма после недоразбрали.

Седя си аз и си чета някаква новина, когато от страни попадам на следната “новина” със заглавие “Втори гей парад в София”. Не съм гей. Не съм и би, но тези които са чели блога ми знаят, че съм “алтернативен” и ми е интерестно когато другите “различни” го демонстрират. Прочетах новината. Нищо интерестно – международно и европейско подпомагане за организирането (не с пари, а с присъствие). Един мирен начин хората да се покажат на светло … и то тези които искат, защото всеки има право на това, нали? Все пак живеем в правова и демократична държава. Гордеем се с това, че сме Българи. Учат ни, че всъщност да си Българин, значи да си гостоприемен и толерантен, нали така?

НО…

Зачетах се в коментарите към статията. Явно не е така. Явно е модерно да мразиш различните … или пък хората избиват комплекси? Знам ли?

Интерестно ми е друго. Всички тези хетеросексулани или хейтеросексуални образи са против парада, но убий ги ако знаят защо. Мразят, защото така трябва. Така според тях е прието. Трябва да мразим гейовете, трябва да мразим травестите, трябва да мразим другите. Аз искам да получа отговор само на 1 въпрос – защо? Защо да мразим? Защо не можем да ги приемем?

Струва ми се че всички онези, които толкова много мразят имат проблем, но проблема не е с другите, а с тях самите. Жал ми е за тях, защото те са жалките. Те са затворените вътре в собствените си лимити, те са хората които се страхуват от промяната и които знаят, че въпреки всичко са слаби нищожества. Някъде из коментарите срещнах, че гейовете искали да разрушат “семейството, като основна градивна единица на обществото”. ТЪМ! Това не е ли стар комунистически … извинете в България не е имало комунизъм (не сме го стигнали), а социализъм … лозунг. “Семейството, като основна градивна единица на обществото!” Айде мили ми хейтаросексуални, да ми кажете какво за вас е семейство? Мама, вързана в кухнята, да готви шета и чисти, като си позволява вечер да седна да пие с тати, който пък дерибейства и се алкохолизира, като от време на време се отпуска да я по спука от бой?

Гейовете били болни. Били ненормални … честно – може, за сега не съм видял никъде едностранчиво медицинско заключение, но те са различни. Подяволите всички сме различни, дори вие мили ми хейтъросексуални. Дори вие, с цялата ви омраза към гейовете, политиците, полицаите, циганите, турците, комунистите, европейците, американците, руснаците, китайците, японците,корейците, негрите, ескимосите, тези дето обичат сладолед, тезидето не обичат сладолед, русите, кестенявите… абе към всички. Дори вие сте различни. Проблема е, че за разлика от другите вас трябва да ви мразят, но хората, дори аз, се опитват да в разберат. Аз лично не мога. За мене сте си ограничени, тесногръдиу страхливи червеи, които ги е страх да надникнат отвъд собствените си представи, да не би да разберат, че не струват нищо. Зашото вие сте от типа хора, за които “работа” е чуждица, за които “секс” е нещо за което не се говори, освен ако не разказвате как сте ебали, за които “четене” е това което правят ония “цайсатите”. Вие виждате само 1 начин – да мразите. Но проблема е, че мразите себе си. Мразите се за мизерната работа. Мразите се за малкото пари. Мразите се защото сте разбрали, че … абе има хора дето могат да мислят. Мразите се и защото сте разбрали, че другите винаги са по добри от вас в нещо, но вас ви мързи или не знаете как да се оправите. Но проблема е, че не можете да си признаете, че всъщност се мразите самите вас и за това мразите “различните”. Е мразете и мен. Малко ме интересува. Имам само един съвет към вас – опитайте се да разберете!

Отново казвам, че не съм гей или би, но съм различен и като такъв защитавам различните!

Какъв извод си правя – гейовете си правят парад, а педерастите ги замерят с камъни!

Мили ми хейтъросексуални, помислете си какво искате. Свобода? Равенство? Братство?

Нима първата стъпка към свободата да не е свобода в съзнанието ти?

Нима първата стъпка към равенството да не е разбирането на самоия себе си?

Нима първата стъпка към братството да не е приемането на другите, след като напълно си приел себе си?

Ваш,

Lucifer

Днес пътувах … както винаги … имам предвид на стоп … бързо и забавно.

Е не много бързо – само малко по-малко от 6-те часа на BioMet (3 пъти подминах автобуса от 07:30 от Варна).

В 07:35 бях на магистралта … където почти веднага ме взеха и ме хвърлиха до разклона за Девня … След по-малко от 10 минути покраи мене профуча един FIAT с … не знам? 150? 160? …. който обаче ми свирна и успя да спре чак след 100-150 метра. Оказаха се двама образи от Елин Пелин (някъде край София) и започна веселото! То не бяха дърпания с една Toyota YARIS до Велико Търново(управлявана от жена на вид около 40), не бяха базици … докато не ги спряха ченгетата малко преди или след Севлиево… До сега не бях се натъквал на такава разнородна компания от само 2-ма човека: шофьора, въпреки употребените опиати и малкото изпита бира се държеше стабилно, караше добре … и избощо се държеше на място, докато “навигатора” още от като ме качиха ми направи впечетление, че е надрусан … нали знаете онзи кристален поглед който се различава от пиянския по онзи малък нюанс? … Та благодарение на “навигатора” безмалко да ни арестуват. Момчетата ми харесаха като компания … забавно беше, дори отколонението от 50 километра (защото изтървах отклонението за Търговище (ма как да го видя при 160?)). Целия път беше много як!

Но да разкажа по продробно:

Качиха ме момчетата с коментара “Как можа да ми убиеш така скороста? Ма не ве базикам се! И ние сме седяли така да чакаме и знаем.” На “5-ти километър” (Шумен) спряхме за по кафе (аз ги черпих, барабар с водата), пикане и хапка за тях (на път не ям) и продължихме с пълна газ … докато по едно време не видях табелата гласяща Разград 13 … WTF? Разград? При което … “Ааа, момчета, май объркахме пътя” (защо ми трябваше да казвам, че знам пътя на изуст). Спряхме и видяхме картата (верно сме дръпнали 25 км от разклина за Търгивище) … та върнахме се и си продулжихме по пътя към Шопско … на околовръстното на Търговище засякахме и гореспомената Toyota YARIS и започнаха да се “закчат” с жената и така до Велико Търново, където спряхме да измием фаровете, стъклата и стоповете, че от калта в прохода бяха станали непорзрачни. И момчетата си взеха бира … и газ … минахем Севлиево и тръгнахме на горе по пътя … тъкмо светнаха … намали шофьора и … катаджията изскочи с палката! Кофти! (на бързо сритах бутилките …) Шофьора слезе да се разправя … и тогава алкохола погълнат от спътника му си казаха думите и той се разбесня … което доведе до проверка за алкохол … акт и така на татък. Загубихме 20 минути и много нерви … абе … нямам думи …

Продължихме си по пътя … спряхме за цигари (помогнах на момчетата с 2 кинта) и бира … и продължихме къде къде по-спокойно към София, с кратка отбивка в Правец … за да се видят с роднините (забравих май да спомена, че шофьора се оказа племенник на спътника си). И така до София … точно до входа на болницата в която работи ER_Nurse …

Та така с моите приключения на идване …

Ето ви и .kml запис на маршрута.

Black Dawn!
Аз съм глупак! Хем знам, че късмета ми никакъв го няма и пак тръгнах на стоп! То не може да съм толкова глупав, ама аз доказвам, че може!

Тръгнах за концертан на Metallica и интервю за работа в петък! Само, че отдавна съм се научил да си деля пътя и реших да свърна през Пирдоп … даааа всички знаете защо!

И така! Благополучно в 06:29 се изстрелях на пожар от вкъщи (трявбва да избягвам горещините все пак (или поне се надявах)) …

И такааа! Докопах се до магитралата и почнах да махам … за нула бройки ми спря кола … която беше само до първия разклон! Е и на това съм доволен … метнаха ме на 3-4 км и ме оставиха да махам … стоях си така 5-6 минути …

По принцип не махам на ТИРоове … за това каква беше изненадата ми когато един ТИР спря! Още по-странно – турски ТИР (с турска регистрация)… Качих се … леко шашардисано в кабината … където ме посрещна усмихнатия шофьор … който се оказа българин … приселник от “Голямата екскурзия” през 80-те …
“За къде си бе”
“Ми за Пирдоп”
“Това къде е?”
“70 км от София?”
“А аз от тука гоня Провадия, после Айтос, после Карнобат… Петолъчката …”
“А! Че защо Провадийския проход?”
“Шефа каза, че е по-къс! Нафта гоня!”
Верно по-къс беше, но шефа не беше предпоредил, че е по-стръмен, по-тесен и като цяло по-кофти от Ришкия… Та … за 2 часа изминахме 60-те километра от Провадия до Айтос където се разделихме, защото нямал право да кара повече през деня! (за първи път ми се случва да ме заплашат, че ще ме свалят, ако не кажа какво пия като безлакохолно и ако откажа купената за мене Кола)

И така … в 10 бях в Айтос … Малко по късно ме качи … един собственик на гараж в Сливен …. който се прибирал от лююбовницата си … винаги съм обичал интелигентни, широкоскроени хора … След приятен разговор и час и малко път се озовах на последния изход за Сливен и разклона за Стара Загора (там където подбалканския и магистралата се разделят) … и тука започна кофтито!

След цяла сутрин късмет … в 12 на обяд ме удари лоши – след 40 минути безуспешно махане ми звънна телефона, само за да ми съобщят, че интервюто за работа настрочено за другия ден се отменя!!! И това ми го казват докато съм жаден и умирам от жега на майантата си! Та … по псувах си както само аз си знам … повървях си още 10-20 минути … и ми спряха…

Момче, горе долу на моя възраст … което разнасяше хляб към селата … за първи път виждам и се возя в товарен бус … който се движи със 150 на натоварен участък…. Лудница!

След като ме свали … походих … и спря невзрачна на вид кола … каква беше изненада ми когато, като отворих вратата, ме посрещна усмихнат азиатец (виетнамец както се оказа по-късно) който ми заговори на развален български … човека се оказа виетнамски студент, останал да живее и работи в милата ни родина … по пътя слушахме виетнамска музика … мога само да кажа че е странна! Човека ме хвърли до Казанлък …

Тук ще кажа само – МРАЗЯ ОКОЛОВРЪСТНИТЕ!
След като миналата година вървях търговищкото, сега вървях казанлъшкото! В жегата!!! Лудница! Но в края на лудницата …. ме качи друг луд!!!! Оказа се … 24 годишен полицай … който отби от пътя за да се надруса с кокаин … (предлагайки и на мен(преди да си помислите каквото и да било – не приех)) който ме откара до Пирдоп … Където нещата както винаги се развиха ала 18+ , но това е друга тема!!!

Еми това е … интересни хора и интересни преживявания … това е хубавото на стопа!

Ваш,
Lucifer

Страшно пътуване беше! (малко късно пиша, ама чак ся си паднах на настроението)

Средния ми коефициент на отиване беше 224/5 или 44.8. Времето ми за път беше 7 часа 4 минути и 38 сецунди, от момента в който отворих вратата на блока, до момента в който прегърнах Sintia! Леле … летях! Не го вярвах! дори тогава докато я притисках към себе си на спирката не вярвах… трябваше ми малко време да го повярвам сам…. но за това после!

Пътя мина бързо, приятно и с хубави хора! ….

За първи път видях … не знам дори как се пише – Майбах … или както каза човека дето ме караше: “Е те ти кола за 1 000 000 EUR!”… подмина ни все едно сме спрели, следвана от някакъв джип BMW в което си се возиха бодигардовете (за 1 поглед познах едва част от …помощните средства). Абе готино беше! Пътя имам предвид.

2-та дни в София си заслужаваха … всяка секунда… всеки миг… Отдавна не се бях чувствал толкова добре … Възползвах се от тях максимално! Не исках да свършват! Сряда и Четвъртък… блааа! Но като всяко хубаво нещо … свърши! И то не много приятно … просто ме събори някакъв вирус! Ако не сте хващали вирус за 2 часа … не е хубаво! Както си бях добре … за 2 часа бях с 38+ градуса температура, проблеми с дишането и болки в гърлото! Гадно!

Имах намерение да ходя в Пловдив в петък … но в това състояние не бях способен!

Sintia ме обзаведе с един неин анорак, за което съм и много благодарен! Ама много! И се метнах на BioMet от 00:00… ако не сте прекарвали грип за няколко часа и то на път….. не е хубаво! Във Велико Търново се събуждам рязко … от жажда!

Кофти! Но дори това кошмарно пътуване, болките и грипа не могат да помрачат тоя ден и половина.. и едните думички които чух … Доволен съм!!!

Убидих много хора с това ходене до София… предполагам, че Darrias ще ми натяква, че така и се подиграх … Tiara може да ми се сърди малко щото и обещах да и се обадя… а и KoTe ми се сърди ама просто нямах сили да оцелея до петък в Пловдив!

Доволен съм! Имам сили да продължа Танца! Да оцелея още малко!

Ваш,
Lucifer!

Утре сутрин заминавам за София… отивам с ясното намерение да заложа последните останки от граници между умът ми и чистата лудост… Отивам с ясното съзнание, че може и да е последната ми разходка, но може и да е поредната…

Утре сутрин се изнизвам … по стария начин – автостоп. Ако видите един кретен с 4ерни дънки и тъмносиня тениска, с раница и лека налудничева усмивка да знаете, че съм аз … не знам прогнозата за утре но се надявам да не вали … хахаха отклонявам се от темата (редовно) … Отново на път! подяволите липсваше ми! Наистина ми липсваше! Не е важно къде и защо утивам… не важно е но по-важен е самият път! Искам го… наистина!!!

Ваш,
Lucifer

Тая седмица ходих до София… Още се чудя дали трябваше, но това си е между мен и някои от другите аз в главата ми. Пътувах бързо и приятно… Суперско си беше, въпреки жегата…

Пътя го взех за 8 часа и 12 минути… за 377 ме качиха 7 или коефицитът ми е ~ 53… Няма да описвам двата дни … Просто защото не искам… пиша целия тоя пост само за да се похваля с работата си през последните няколко часа преди да си замина:

Към обяд в събота реших, че няма да оставам и нея вечер, въпреки угиоворките … Просто избягах, но това е друг въпрос. Въпреки това реши, че трябва да се видя с който мога и се обадих на който от f-bg имах телефона … Е събрахме се само 4-ма: Аз, Sven, ptod и Darrias. Хапнахме, пийнахме и решихме, че не ни се седи в заведението в което бяхме. Къде? Griffin? ДА! … Е да ама не! Затворено! Къде?

Ей тука, знам едно! – каза Sven и ни поведе…

Седнахме в заведението …. отпшуснахме се ………. заприказвахме се ….. и от дума на дума с ptod, който си е професионален фотограф решихме да направим нещо заедно… без много трудности убедихме Darrias да я вържа, а ptod да я снима … получи се много красива “среща на изкуствата”

Ето ви снимката от там, снимана обаче не от ptod с професионалния фотоапарат, а от Sven с телефон.

Ей, мама му стара, нямам късмет и това си е! Ще повярвате ли, ако ви кажа, че в петък се стегнах за път точно за 10 минути! Точно толкова време ми беше нужно за да стигна до другата стая, да си нахвърля малко работи в раницата и да се приготвя за път, както и да си огуворя квартира за нощувка…

Е да ама не било! Така и не тръгнах … Ще повярвате ли, че седях с раница на гърба, hands free на ухото и ръка на телефона, за да пусна таймера, когато ми казаха ми недей ад идваш!

SHIT! Нямам късмет и това си е!

Преди време се занимавах с staff. Нека името не ви заблуждава – това си е просто тояга дълга около метър и 30, която размяткаш. Целта на заниятието за някои хора е да се научат да бият, за други да правят красиви и сложни фигури… за мен … е тези които ме познават знаят, че координацята на крайниците ми не е много точна, а какво по добро упражнение от въртенето на дървена тояга, която като те изпере и … оставя синьо! Но сега ми пратиха снимка от Пловдив (ref. “Всички пътища водят … на където си искаш) и искам да я споделя с вас

Събота! Много го обичам този ден!

Цял ден мързел! Толкова ме мързеше, че … свърших малко работа (от нямане на какво да правя върша работа)! По написах 10-ина-20 реда PHP да си оправя сцриптовете. Порових малко из empornium.us. Намеих си нова игра – su-online.co.uk … абе мързел! Тотално душевно и физическо разлагане пред компютъра.

В 20:15 ми присветва skype-a!

“Opa mindil! Adi na gosti!”
“Koga be?”
“mi sega”
“aaa murzi me”
“adi ve! i elena 6te doide!”
“be kade 6te hodq sega!”
“adi adi…”
“mi hubu”

… и така благополучно се замъкнах в 21:15 в HellMaster.

Майтапихме се. Обсъждахме хората в f-bg.org… абе изобщо вършихме административна работа. Към 23:30 започнаха “кръжоците”.

“Я дай да пробвам това…”
“Я дай да ти покажа онова…”

По едно време се оказах висящ от куката на тавана, вързан от опитната ръка на Er_nurse… Разбира се не спирах да коментирам – “Тоя възел там не става! Така не си разпределила тежеста! Туак се впива!”, абе изобщо бях нещо като smartass sub ….. само дето съм Господар, но това е друг въпрос!

След като обсъдихме и изкритикувахме възлите местата се смениха… Да знаете, че ако разпределиш теглото на тялото на 3 места е много по-добре. О и краката на отделно въже! Торса винаги е по-тежък! Идеята на цялата канструкция беше “жертвата” да си виси свободно с вдигнати крака, нещо като … люлка! (спирам с разказа до тук зада не се покажа като неграмотен!)

Абе интересно си беше.

След като развързах Er_nurse … пак се оказа, че няма друг за връзване! Това момиче бне се научи да разпределя тежеста! Още имам белези по раменете от въжето (е и тя има по гърба).

Приятна вечр стана!

Сега сериозно се замислям за откриване на BDSM кражок, ама ще ми трябва помощ от другите, защото аз не мога да уча. Нямам търпение да преодавам!

Ваш,
Lucifer!