Where the devil plays

Днес (аз още от снощи де, но ми се спеше) искам да пиша за честта и честността и за това, че на някои хора им липсват и двете.

Винаги съм твърдял, че нямам съвест, но имам чест.

Това е малко странно и абстрактно понятие, което няма нищо общо с честността …

Честта … за мен това е да правиш каквото трябва, въпреки цената или последствията и най-важното да спазваш договорките с хората …

Аз съм подло създание. Без морално или просто с много изкривен морал, но когато имам договорка с някого аз си я спазвам, когато се налага да направя нещо – аз го правя. Какво да правя обаче, когато отсрещната страна нарушава договрката?

За мен избора е ясен – да го науча, че не е добра идея да правиш такива неща … да го науча по възможно най-бруталния начин, че така не се прави, така че следващия път когато реши да наруши договорка с някого, да се замисли 200 пъти.

Това няма нищо общо с честността, която както вече бях писал не притежавам.

Хората без чест, не заслужават дори да ги уважавам, а аз уважавам дори враговете си.Те дори не са ми врагове, те не са и приятели, просто създания край мен, които поради липсата на избор се налага да търпя …

Всеки трябва да има чест, дори да няма честност … иначе как ще носим отговорност за действията си?

Ваш,

Lucifer

Започнах сериозно да си мисля, че съм някакъв тотален аутсайдер.

Прибрах се във Варна за 2 седмици и така се случи че един от приятелите ми от детство имаше рожден ден. Обадих му се да му честитя и човека ме покани в тях да се видим.

Оказа се, че нямам общи теми с хората на масата, нищо че съм израснал с тях. Темите наистина варираха – от през компютърни игри та чак до сбивания и хомофобска нетолерантност.

За тези няколко часа в които си говорих с тези хора за пореден път се убедих, че аз май нямам съм някакъв дето все не пасва.

Футбол не гледам.

Много трудно ми беше да обясня, че въпреки, че живота ми минава пред компютъра – игри почти не играя.

Не се бия, защото … просто защото не виждам смисъл в ненужното насилие.

Колкото до хомофобията … там въпроса е спорен. По-принцип винаги съм гледал да се придържам към една междинна политика и гледна точка, но ми хареса една изказване относно “малцинствата”:

“Когато мангалите съвсем спре да ги е страх от властта, тогава ще се наложи ние да вземем мерки” – като под ние се разбира всякакви там ултраси и силно агресивни хомофоби … към които ще се присъединя.

За пореден път се почувствах не на място сред свои хора …. толкова ли не мога да намеря хората сред които да се чувствам на място?

Ваш,

Lucifer

Вече сте прочели за големите и лоши престъпници от chitnak.info,нали?

Големите, лоши престъпници, позволявали на всички да четат … забележете – без да си плащат!

Не тук няма да цитирам закона, в който е споменато, че те не са нарушили никакъв закон или право. Не исках и никога не съм искал да политизирам този блог, но в този случай не мога да се сдържа.

При наличие на толкова проблеми в държавата, при наличие на толкова престъпници, които трябва да бъдат хванати, кого атакува Главна Дирекция за Борба с Организираната Престъпност? Да не би онези дето въртят контрабандни цигари по софийските пазари? Не! Да не са онези, които продават наркотици край училищата? НЕ! Да не са онези, които източват милиони от чужди сметки? НЕ!

Великите ГДБОПаджии се захващат с chitnaka.info – втория най-любим сайт на майка ми след igrite.com или една от двете причини да се научи да работи с компютър.

За трети път в този блог ще кажа, че тази държава се управлява от илитерат с ограничени мозъчни функции, който има мания за величие и обсебен с идеята да придобие повече власт.

Господин Борисов, мили ми Бойко, за теб говоря (нека спестя сложния мозъчен процес на паленцата, които ти ровят в Internet). Знам, че говоря за министър председателя на България и че сигурно ще ми потропат едни хубави дебеловрати момченца на вратата (само да спомена, че машината може да се намира във Варна, но аз живея и работя в София), но просто не мога да се сдържа! Писна ми от популизъм.

А сега по-въпроса. Защо затвориха chitnaka.info?

Защото имаше повече материал от коя и да е областна библиотека и то нов материал, не книги излезли от печат преди 40 – 50 – 60 години. Били престъпници, защото не плащали авторско право. Съжалявам, но това не ги прави престъпници – нима българските библиотеки плащат авторско право (и да знам за цитираните в други блогове закони).

И до къде стигна положението?

Хора, които се грижат българите да имат от къде да четат безплатно, когато искат, биват обвинявани, че са престъпници. Хора, които най-интересното е, че работят pro bono (доброволно/за общото благо), биват вкарвани в затвора, защото се опитват да донесат малко познание и досег със световните класики на търсещите.

Какво направиха медиите?

Повториха стотици пъти прес съобщението на МВР, наричайки администраторите на chitanka.info престъпници, разбойници и какви ли не други гадости, а това са момчета и/или момичета, които са правили това което трябва да прави всеки от нас – помагали са за ограмотяването на българина. Не ги познавам, но ако се запозная с тях, ще им стисна ръцете и винаги ще съм готов да им помогна с каквито ресурси мога.

Господин Борисов, от скромната трибуна на моето малко уютно местенце в Internet искам да ви отправя едно малко и сигурно несериозно за вас предизвикателство:

Изберете си медия и уредете с нея едно 1 часово предаване в което аз и вие, ще излезем едно на едно, на дебат, по избрана от вас тема. Аз ще се явя не като представител на някоя политическа сила, дори не и като “представител на народа”. Не аз ще се изправя пред вас, като един средно интелигентен човек със собствено мнение и собствена позиция. Готов да ги защитава.

Ваш,
Lucifer

Ставам си аз сутринта и си проверявам Twitter-а и там попадам на последната тема на Събина, а именно – “Махат книжния пазар “Славейков”".

В коментарите мненията са разделени на две:

Едната група иска пазара да се махне за да се освободи място за “пешеходци”.

Другата иска пазара да остане, защото там се намират книги, които трудно ще откриеш в книжарница …

Да си го кажа в прав текст – АЗ СЪМ ПРОТИВ МАХАНЕТО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР!

Ако го махнат, ще махнат едно емблематично място за София. И то за какво? За да направят паркинг, защото веднага след като сергиите се разкарат, на тяхно място ще започнат да паркират коли.

Аз съм си книгоман – обичам да чета. Какво става когато осъзнаеш в един момент, че си загубил следващата книга от поредица, която не е излизала от 7-8 години? Ще ви кажа какво правех аз – отивах на книжния пазар във Варна. Да и там си имаме книжен пазар. Беше в самия център на града, до шадраваните, но нашия кмет вместо да го закрие и разкара, му намери по добро място – закътано и тихо, под сянката на дърветата зад театъра. Нямате си на идея как се чувствам всеки път като мина от там. Още на времето, като откривах книгите бях чувал за вездесъщия пазар на Славейков в София, където можеш да намериш всичко. Няколко години по-късно имах шанса да отида … само за да разбера, че това наистина е така.

В предния си пост писах за това – хората вече не оценяват книгите. Не може една община да махне нещо, което е седяло 20 години. Нещо което, сигурен съм, е карало някои хора да пътуват до София само заради възможността да намерят загубена отдавна или никога не притежавана книга.

Понякога се чудя, как можем да правим такива грешки? Нима общината/правителството (не искам да политизирам, но понякога ми се налага) не осъзнават, че колкото и да е странно културата/знанията/науката са малко по-важни от чисто икономическия просперитет? За съжаление отново допускаме грешките от миналото – вярваме в думи и обещания, и се оставяме да бъдем залъгани от тях.

Нека споделя с вас една малка мъдрост, на която са ме научили книгите:

“Вярвай не на думите, а на делата, защото по тях ще познаеш лъжата!”

За съжаление получаваме само думи.

Та да си кажа отново – АЗ СЪМ ПРОТИВ МАХАНЕТО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР НА СЛАВЕЙКОВ!

Както съм против махането на кой и да е книжен пазар, книжарница или библиотека.

Искам да ви припомня една безсмъртна мисъл:

“Онзи, който не помни историята си, е обречен да я преживее отново”

Ваш,

Lucifer

Детство мое …

В чуруликар пуснаха линк към всички шапки на Сънчо и си признавам, че с най-голямо удоволствие ги изгледах, дори си пях песничката …

Помните Сънчо, нали?

Поне по-големите от вас трябва да го помнят.

Шапките на ежедневната “приказка за лека нощ” ме върнаха в спомените за онзи период, когато дърветата бяха къщи и космически кораби, листата бяха пари, а прашния тротоар се превръщаше в град с пътища, бензиностанции и къщи, само като прокараш ръка в прахта …

Не знам колко от вас ще си спомнят това време. По-скоро колко от вас искат да си признаят, че им се е случило, но аз си признавам, че някога бях малък и счупената клонка от храста на детската градина се превръщаше в меч. Купчината камъни пред къщата на съседа в крепост.

Имах удоволствието да израстна на една уличка във Варна. По-скоро една част от уличката … онази част на която се намираше къщата на баба ми. Уличка на която от едната страна имаше 5-6 къщи, а от другата – детската градина.

Нямаше компютри, за Интернет в България знаеха малко хора … Изпълвахме дните и най-вече вечерите си с игри или разговори. Разказвахме си как сме ходили сами далеч, до места които се намираха “в другия квартал”.

Нямахме мобилни телефони, даже домашните си не знаехме как да ползваме, за това ти се налагаше да излезеш, да прекосиш разстоянието до другия край на улицата и да викаш от портата на двора, защото не всички имаха звънци, а и на тебе ти трябваше някой, а не майка му или баща му.

Помня как лятото улицата се огласяше от гласовете ни, за да затихне към 16:30 когато започваше “детското” по телевизията, само да излезем пак след час за да продължим с играта на дама, охлюв или даби-даби.

Знаете ли … не завиждам на днешните деца! Аз съм технократ до мозъка на костите си, но не завиждам на днешните деца израстващи с 3D FPS-и вместо стражари и апаши, с RPG и MORPG вместо да излязат и да дигнат левел в живота, с Skype вместо да излязат да поговорят с хората …

Аз имах детство, което не бих заменил за нищо. Истинско, не подправено и наистина забавно детство … сегашните деца имат единствено възможността да пораснат бързо, притискани от обществото и културата. Съжалявам, че децата в момента, всъщност са нямали възможност да имат детство.

Разкажете ми за вашето детство? Приемете го като щафета, но този път няма да посоча кого искам да прочета … искам да прочета всеки който иска да напише за своето детство.

Ваш,

Lucifer – едно не пораснало дете …

Ивона зачекна темата за “Приятели с екстри” и постави нещата в много негативна светлина:

ВСЪЩНОСТ ТИ СИ ГОТИН ЧОВЕК И МЕ ПРИВЛИЧАШ СЕКСУАЛНО, НО НЕ СИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА ЗА МЕН!!!

Да де … ама не е точно така … поне не за мен.

Не разбирам хората, които смесват нещата.

Не, наистина … ???

Приятелите са хора с които си изкарваш добре, хора чиято компания ти е приятна, хора винаги готови за купон.

Има и хора с които ти е приятно да прекараш бурна нощ/ден/няколко часа/няколко минути в завивките/на пода/на масата/на поляната/в парка/в заведение.

А какво са приятелите с екстри, поне за мен? Това е сбор от двете категории … Това е човек с който ти е приятно да си прекарваш времето и с който знаеш, че дните/нощите/часовете/минутите ви на “удоволствие” ще са споделени. Това не е “втора” или “n-та” категория. Просто различна. Това е смес между двата вида хора с които ти е приятно да общуваш.

Нима е толкова странно, че хората се стремят към това? Съчетанието, от сексуален партньор и човек с който ти е приятно да правиш неща извън секса е нещо много хубаво.

Ивона обаче е права, че “Приятелите с екстри” ти дават свобода или поне не я губиш, нещо което не виждам как да стане в която и да е конвенционална връзка, колкото и отворени да са двамата партньори …

И не – не казвам за някого, че ми е приятел, само за да изчеткам интелекта и и после да добавя екстрите за да имам секс. Една жена или ми е приятел и знае че ще и помогна безвъзвратно и съм на среща когато има нужда от мен, или не е. Една жена или искам да правя секс с нея, или не. Една жена или я обичам, или не. И трите неща са независими едно. Това са различни показатели, за това какво мисля/чувствам към една жена. Но са независими …

Ето го моето мнение …

Ваш,

Lucifer

Не знам колко от вас са така, но понякога имам тези силни желания да пиша …

Няма значение дали имам за какво или не, просто клавиатурата и празното поле на Admin Panel-а ме зоват. И тогава изпадам в тези състояние: търся музата си, скрита някъде там, под дълбините на съзнателните ми мисли. И днес я търся, както много други пъти. И днес в главата ми се блъскат хиляди въпроси, по които искам да пиша … по които мога да пиша … по които искам да пиша … Хиляди теми блъскащи се в съзнанието ми, борещи се да достигнат до пръстите ми, за да бъдат прехвърлени към думите които четете …

Някъде сред всички тези желания се е скрила моята муза … с вързани ръце и наведена глава пред желанието да пиша … или пред желанието на това което иска да се напише … И в такива дни тръгвам да я търся … и не я намирам. Никога … желанието да превърна мислите в думи не намалява, желанието на мислите да бъдат превърнати в думи, не намалява … само аз се опитвам да намеря нещо за което да пиша …

Муза … странно нали? Не живо създание. Не този път не говоря за някого, а говоря за собственото си вдъхновение да творя … за това което ражда текстовете ми.

Искам да мисля за нея, като скъпа приятелка, нежна любовница, покорна робиня и изискваща господарка … вдъхвам и живота, който имам нужда тя да притежава за да мога да използвам …

Моята муза …

Онази която крачи с мен из тъмните коридори на съзнанието ми и ме придружава в световете на въображението ми, за да ги представя на себе си и на вас в думите, които харесвате да четете от мен …

Моята муза …

Понякога нежна и плаха. С вързани ръце и наведена глава. Бягаща от мен и криеща се …

Моята муза …

Понякога е като музата на поета от Хиперион на Дан Симънс – голяма, четириръка, хромирана и безпощадна.

Моята муза …

Не знам колко от вас, които четете това, ще ме разберете, но е имало случаи да се събудя в 04:00 сутринта, един час след като съм си легнал и един час преди да трябва да стана, за да напиша нещо … не нещо важно или дълбоко … а нещо което тя е искала да напиша и ме го е натрапвала през този час в който съм се опитвал да заспя …

Днес е един от тези дни в които ми трябва … в които мислите ми напират да бъдат написани, но нея я няма да води пръстите ми по клавишите за да мога да ги превърна в думи …

Но знам как да я изкарам – и тя като мен е егоцентрична … и като започна да пиша за нея и се появява раждайки/създавайки/творейки, това което виждате …

Ваш,

Lucifer

Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.

Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …

Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …

Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …

Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …

И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.

Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.

Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …

Ваш,

Lucifer

[01:26:59] *****: А и аз не съм предизвикателство…
[01:27:02] *****: за теб де..
[01:27:14] *****: по принцип съм, но… с теб се развиха друго яче нещата…
[01:27:18] *****: Съвсееееем по обратен ред
[01:27:30] *****: Първо си казах и кътните зъби, после ти се доверих,после преспах с теб… и после вече почнахме да си говорим Хахахах
[01:27:59] *****: Къде е предизвикателството не знам

Пускам горната извадка от днешния си Skype разговор с секси девойката с която си прекарах Новата година с 1 основна причина:

ДА СЕ ИЗФУКАМ!

Нали съм си гаден show off.

За какво става дума? Ами много просто: Намазах най-яката девойка на купона , но това за което наистина се фукам, е че всъщност тя не беше там с тази цел. Дори напротив – ясно бе заявила, че идва заради компанията и добрия разговор.Така си и беше. Поне в началото …

Съответната девойка е от моя любим форум. Ново, свежо попълнение … не съвсем наясно със себе си. Какъв по-добър начин да се само опознаеш от една вечер с хора които знаят достатъчно за себе си … Та … пристигнаха те, аз както винаги създадох погрешното първо впечатление за мен – че съм не общителен, лош и трудно комуникативен ….

Това което знаех за девойката, беше, че с пада да бъде доминирана по-скоро ментално, а не физически … което не е точно в моята графа на предпочитания … за това и първоначално интереса ми към нея беше чисто “научен” … исках да разбера какво мисли за нас, за себе си …

Сблъсках се с реплики от сорта, че искала да рповери що за болни индивиди сме, че се била регистрирала, само за да види, че не и е мястото там и такива неща … това не представляваше проблем за мен … дори никакъв …

Всичко се промени в момента в който ме предизвика – нещо се закачахме двамата и аз я стиснах за врата … което я накара да се разтопи …

Повярвайте ми познаваме кога нещо се харесва на някого … следващото хващане беше по-продължително … и предизвика още по-отчетлива реакция … просто красота …

Няма да описвам какво е усещането да държиш нечий живот в ръцете си … само ще кажа, че сигурно ако има господ, то той трябва да се чувства така …

Убеден съм, че в момента в който я стиснах за врата и се подмокри …

Но в момента в който изкарах въже и и вързах ръцете, тя се разтопи! Просто ми омекна в ръцете … за един кратък момент си помислих, че ще припадне …

И от там започна една от най-добрите Нови Години, които съм имал!

Малко до преди това си бяхме говорили, че каквото и да става, не иска да прекара нова година вързана … в един момент беше готова да го направи … жалко, че колегата и беше обещал … а все пак трябва да уважаваме обещанията …

Не можех да не се изфукам! Това удоволствие продължи … за съжаление недостатъчно … но се надявам да имам възможност да продължа заниманията си …

Може да се каже, че и помогнах да разбере още малко от себе си или не толкова малко … не се знае. Само знам, че времето не ни стигна …

Всъщност … трябваше да се изфукам, нали ме разбирате?

Ваш,

Lucifer

Имена …

Всеки от нас има по няколко …

Прякора с който ви наричат в компанията …

Ника с който се познати в интернет …

Но има едно име от което не можеш да избягаш … Твоето собствено.

Всеки носи името си като кръст по пътя на живота си  …

Името, което моите родители са ми дали е Станислав. И май не сами направили много добра услуга, като са ми го дали.

Станислав … Стани славен … И май през целия си съзнателен живот се опитвам да го постигна. Опитвам се да стана някой, да постигна нещо…Това е моята прокоба – вечния опит да се докажа пред всички и вечното съмнение, че няма да мога да го направя …

Не знам кога Станиславовците празнуват, май някъде лятото … нямам си идея … аз винаги съм празнувал днес …

Защо днес?

Защото съм кръстен на дядо си – Стефан. Бащата на баща ми. Един човек, който винаги ми е бил за пример, въпреки, че нямаше шанс да види в какво се превърна внука му… и май по-добре …

За какво е този пост?

Не знам. Просто ми се приписа …

Просто исках да изразя благодарността си към този човек, който никога няма да го прочете, за това, че винаги ми е бил даван за пример, за това че е възпитал сина си, който е възпитал мен …

Честит имен ден на всички с които празнуваме днес …

Ваш,

Lucifer