Lucifer's sandbox

Явно ми стана навик да посрещам гости. Днес ще ви представя новата ми гостенка – Bastet, която надявам се ще ми гостува честичко …

***

Гадната аларма!

Тази нощ беше закъснял, а будилникът прекъсна съня на най-интересното. Всяка нощ идваше в съня й. Висок, строен, як като бик, мускулест..

.. и изчезваше призори, оставяше в леглото и си отиваше. По цели нощи се мятаха в сладка отмала, а чак призори тя успяваше да дремне няколко часа преди работа. Всяка нощ от известно време насам. “Сигурно полудявам. Това трябва да спре.” Но чудесно знаеше, че няма сили да се противопостави на желанието.

Угаси пищящото устройство, безсилна да помръдне. Цялото и тяло гореше на местата, където я беше докосвал допреди малко, а най-големият пожар беше там долу, между краката.

Затвори очи в опит да върне лентата назад, дори да знаеше, че няма да стане.

Нищо не се случи.

“По-добре да си взема студен душ.”

Душът не помогна особено, но поне я събуди. В офиса цял ден зяпа отнесено през прозореца със странен оцъклен поглед, а когато някой я питаше нещо, отговаряше едносрично без да мисли.

“Но защо той закъсня?” – не спираше да се пита.

Към края на деня колеги я замъкнаха да празнуват нещо си. Отначало не искаше, но накрая я убедиха.

“При първа възможност си тръгвам” – каза си – “за да си легна рано” Нямаше търпение да го види.

Отидоха в някакъв бар, където беше шумно, задимено и пълно с хора. Вдигаха наздравици и още след първия час цялата компания танцуваха на дансинга и около масата. Някои от мъжете я дърпаха за танц – беше симпатична дребна брюнетка с хубаво тяло и сладки трапчинки. Черна коса на масури заобикаляше нежния овал на лицето, а погледа привличаха пухкави устни под финото носле. Имаше доста ухажори във фирмата, но с отнесения си затворен характер не ги забелязваше, а горките само въздишаха по нея.

Беше и мноого скучно. “Щом допия това, си тръгвам. И без това е почти 10.” През 5 минути поглеждаше мобилния, но всъщност нямаше смисъл да го прави, защото не чакаше обаждане.

И както рееше поглед из бара, го видя. Него. Същия. От съня.

Вървеше точно срещу нея и идваше при нея, без съмнение! Сърцето й заби, не можеше да си поеме дъх от вълнение. Така се беше сащисала, че направо се вкамени и нямаше сили да помръдне. Само го гледаше как приближава, минава през тълпата, издокаран, аах.. дрехите му стояха фантастично.. Всъщност тя май не го беше виждала с дрехи.

Вече беше толкова близо. Тя отвори уста да го поздрави и остана така, с отворена уста.

Той я беше отминал като някаква непозната. Нея, същата, при която идваше всяка нощ. Е, вярно, само на сън, но това не променяше нещата. Чувстваше се точно така, както хората казваха “ударен с мокър парцал”.

Обърна се да види къде отиде и го мярна как влиза в една врата в дъното. Веднага след него потъна навътре и някой от персонала. Тя се промъкна на бара съвсем невинно, лепна най-подкупващата си усмивка и разпита сервитьора, който точно даваше поръчката.

– Аа, това е частна сбирка – събират се на покер всяка сряда – каза той и отпраши нанякъде с пълна табла питиета.

“Покер сбирка значи.” В главата й бясно препускаха разнородни мисли във всички посоки. В същия момент чу бармана зад гърба си:

– Наливните бири за покерджийте отзад! – и вече имаше план.

–Хей, аз ще ги отнеса, те са ми дружки, а не съм ги виждала отдавна.

И докато момчето зад бара понечи да каже нещо, тя плъзна таблата върху лявата длан и се понесе към вратата в дъното. Вътрешно се тресеше от вълнение. Адреналинът бясно търчеше във вените, сякаш някой друг управляваше тялото и, живота и.

Отвори със замах и се усмихна до ушите. Вътре седяха четирима мъже, приличащи си като близнаци и същевременно съвсем различни. Всичките бяха с бръснати глави и носеха халки на ушите. Татуирани египетски символи се подаваха от ръкавите на тениските. И четиримата се бяха задълбочили в играта, имаше пари на масата, всеки гледаше картите си, а димът от цигарите изпълваше цялата стая и създаваше някаква нереална и мъглива атмосфера. Силна лампа светеше ниско над масата, като оставяше останалата част от помещението в сумрак.

Лоша работа – не можеше да го познае.

Едвам я погледнаха. Тя постави халба пред всеки и като попарена тръгна назад към вратата.

И тогава решително затвори вратата, сложи райбера и се обърна с лице към тях. Бавно свали тънката блуза, изхлузи полата с едно движение и ги метна на някакви кашони встрани. Още едно движение – сутиенът и прашките вече се валяха по пода, останала само по сандалки на високи токчета, тя се приближи към тях.Тя взе най-близката халба и отпи няколко глътки. С лукава усмивка и огънчета в очите облиза пяната полепила се по горната устна.

Мъжете я гледаха недоумяващо – точно започваха играта, а келнерката се съблече чисто гола и ги гледаше весело. Единия от близнаците вече се подсмихваше, докато братовчед му успя само да подсвирне. Малкия беше отворил уста от изненада и не се сещаше да я затвори. Какво ли ставаше тук?

Тя се завъртя гърбом към тях и точно тогава и четиримата си мислеха, че шоуто не трябва да спира. Но тя просто седна на края на масата и легна по гръб върху пари и карти. А палавата и хитра усмивка не слизаше от лицето на това незнайно откъде появило се момиче.

Близнаците поставиха рекорд по събличане, а след малко и другите двама бяха голи. Мацката вече се докосваше сама – плъзгаше тънките си пръсти по гърдите, корема и краката.

Огън я гореше – искаше да се разкъса не на две, а на четири. Все едно не осем, а хиляди силни мъжки ръце я галеха и опипваха. Плъзгаха се по тялото й и тя даже сама не можеше да го осъзнае.

Претърколи се на колена и пое с уста най-близкия член, докато бавно и методично разтриваше друг с ръка. Някой й го вкара докато сама се галеше в съседство. Но не, това не беше нейната ръка. Това беше чужда ръка – груба, мъжка, мазолеста. От което й стана хубаво и тя се завъртя да види чия. едни сини очи тихо й се усмихваха. Малкоя я подхвана и я премести на пода – беше лека като перце, но масата нямаше да издържи трима. Доволна, продължи свирката, докато пича, който я чукаше, не я превъртя и тя вече лежеше по гръб върху него.

И стана весело – докато братовчеда лежеше под нея, в действие влезе и Малкия. (Прякорът беше само заради двата месеца разлика във възрастта.)

Направо се размазваше от кеф – намираше се в сандвич между двама неустоими мъже, гледащи я с обожание, чукащи я едновременно, изпълващи я докрай и навсякъде. От единия виждаше само ръцете, хванали я здраво за хълбоците, чуваше горещия му дъх, шепнещ й мръсотии в ухото и усещаше огромния пулсиращ член, разораващ я отзад. Мъжа над нея пък виждаше изцяло – тоя я целуваше по врата и гърдите. Двамата усилиха темпото, а вълната на удоволствието неумолимо я понесе нагоре към оргазма. Още малко и щеше да свърши, когато без предупреждение роллите се размениха и я подхванаха близнаците. “Като две капки вода, не можеш да ги различиш” – помисли си тя малко преди да изгуби разсъдък от оргазма, залял я с пълна сила.

Довърши ги с уста, докато размишляваше над въпроса кой всъщност идваше в съня й. А може би са се редували и всеки един от тях е бил при нея различна нощ? Възможно ли беше това? Не можеше да ги различи – с голи глави и пиърсинги, само татуировките бяха различни.

Всъщност нямаше значение. Чудесно стана, че ги намери заедно.

Днес за пръв път ще направя нещо, което досега в моя блог не съм правил – ще копирам чужд текст. Не, не съм го откраднал и го публикувам със съгласието на автора.

Автора е сестра ми.

Това което ще публикувам е писано за конкурса “Моята зелена идея”.

По принцип нямам навик да се въвличам в еко теми, просто защото съм гаден непукист, но сестра ми има някаква позиция.

Исках да го публикувам за BAD ‘09, но тогава не беше минал съответния конкурс и за това го задържах … за сега.

Без повече глупости от моя страна ви представям първия си гост – сестра ми!

(фанфари)

Моята зелена идея

Всъщност нямам „зелена идея”. Ако ме срежете на две най-вероятно ще съм пълна с нуга, карамел и шоколад, хартиени сметки за телефон, аерозоли и обикновени 100-ватови крушки. Мислейки какво е да си „зелен”, осъзнах, че аз не съм. Единственото, което правя е да събирам боклука разделно и да използвам три енергоспестяващи крушки – зелено, от 18 – незелено. Интересувам ли се от „зелени” технологии? – зелено, правя ли нещо по въпроса? – незелено. Важно е да се отбележи, че кликането върху “Join the cause” във Фейсбук, не променя нещата. Няма значение дали 50 или 60 хиляди виртуални „зелени” са се присъединили към каузата „Да спасим Земята”. За този 1 час, в който потребителите на социалната мрежа са разглеждали сайта и нехайно са цъкнали върху бутона, са изхабили електроенергия достатъчна за захранването на около 120 хиляди енергоспестяващи крушки за час. Дали някой от тях е станал по-зелен?… И аз се присъединих към каузата и все пак продължих да мисля за Сникърс с нуга и карамел. Вече във „Информация” на профила си имам около 10 природосъобразни каузи, които подкрепям. А всъщност съм толкова зелена, колкото и съседът, който изхвърля боклука си разделно – пластмаса и метал през северния, хартия и картон през южния балкон.

Преди да разбера каква е „моята зелена идея” обаче, исках да видя колко посещавани са “зелените” сайтове. Оказа се, че потребителите в тях изобщо не са малко /вече Сме с един повече/. Тогава си зададох въпроса „Колко реално са заинтересованите „цветни” сред връстниците ми?” Резултатите, за жалост, доста се различават от очакванията ми. В извадката от 35 младежи, на средна възраст 20 години, място намериха един „зелен”, няколко „резедави”, много „бели” и един странно „пурпурен” респондент.

Този с налудничаво червения оттенък всъщност е анкетираният, който е посочил зелените си /на цвят/ радиокасетофон и мишка за компютър като природосъобразни. За предотвратяване на статистическата грешка разговарях с него и се оказа, че не знае какво са „зелени” технологии, но това определено е любимият му цвят. Многото „бели” респонденти всъщност представят хората, които се интересуват от такива технологии, но не ги използват /16 човека/ и тези, които не се интересуват, но смятат в бъдеще да ги използват /3-ма/. „Резeдавите” са използващите зелени технологии /най-вече енергоспестяващи крушки и електроуреди/ – 15, и тези, които събират боклука си разделно – 12. Най-точното попадение от направената анкета е т.нар. „Зеленият зелен” – кара Смарт, рециклира, пести електроенергия и използва единствено енергоспестяващи електроуреди.

Анкетната карта съдържаше и един допълнителен въпрос – „Съобразявате ли се със забраната на Европейската комисия за използването на обикновени 100W крушки?”. Резултатът – 11 от 35, незелено. Явно дори и законите не са достатъчно силни, за да сменят цвета ни.

В началото на анкетата предположих, че съм черната овца сред връстниците си, но се оказа, че сме едно голямо резедаво стадо. По-склонни сме да изядем бобър, за да спасим дърво, вместо да си купим пакет рециклирана хартия или да я отделим от останалия отпадък.

След дни в разглеждане на зелени технологии, човек се променя. От топка не рециклирана хартия, обвита в найлонова торбичка за еднократна употреба, се превърнах в посланик и разпространител на зелените идеи, насърчавайки всичките си познати да променят начина си на живот.

Открих и ползата от кликането. Най-интересното нещо, на което попаднах по време на моето „позеленяване” беше идеята на Click a tree, която може да накара всеки да стане съпричастен към каузата. Кликни дърво, всъщност пренася цъкането в реалния свят като ти дава възможност да получиш дърво, което да засадиш и заснемеш. Това са ефективните „зелени кампании”, тези, които призовават към действие и то по толкова уникален и забавен начин. Сега ми остана само да се надявам, че съм била сред първите 5000 и скоро едно малко дръвче ще пътува към вкъщи.

Разбрах и каква е Моята зелена идея – самата идея за зелен живот. Хората трябва да променят толкова малко в своето ежедневие, за да имат техните деца бъдеще. Примерно могат да не хабят напразно вода или ел. енергия, да вървят пеша или да карат колело, следващия електроуред, който купят да е „зелен”, следващата кола – електрическа, защото нито озоновата дупка е прозорец към Бога, нито повишаването на нивото на океаните е част от маркетинговата стратегия на туристическите компании. Трябва всички да осъзнаем, че проблем има и че носим отговорност за постъпките си. Последиците от сегашния ни начин на живот и консуматорското ни отношение към Земята скоро ще доведат до края, краят на една планета. Трябва да станем зелени” и не просто да подкрепяме някакви каузи, а да се борим за тях, да се борим за своето бъдеще. Посъди дърво, не изяждай бобър!

Ивелина