Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

 Волтер

Видях тази мисъл из дебрите на социланите мрежи и ми направи много силно впечатление, защото много точно пасва на начина ми на … нека го нарече мислене … на идиологията ми – всеки има право на мнение и всеки трябва да е свободен да го изразява. Да изразява мнението, позицията, начина си на мислене е право и задължение на всички и за всички. Не харесвам много от нещата, които чета или слушам, не разбирам позицийте на хора, според мен толкова отдалечени от истината, че са затънали в мрак, но смятам, че всеки трябва да е свободен да изразява и защитава позицията и начина си на мислене.

Този който я беше споделил волтеровата мисъл, беше дописал „Но ако ми отнемеш това право, се превръщаш в най-големия ми враг“. Това е не по-малко добро, но за мен лично неправилно изказване. Не той се превръща в мой враг. Той вече ми е такъв. Аз, този, който го защитавам се превръщам в негов. И ще го гоня до дупка!

Свободата на словото, свободата на изразяване, са изконни права, но понякога са пагубни, защото за мое съжаление не сме дорасли за тях.

Да. Знам, изчакайте ме да обясня.

Свободата на словото е най-съкровенното благо с което разполагаме, но то е и едно от най-унищожителните сили, ако попадне в грешните ръце. Какво искам да кажа?

Думите, свободата да ги изговаряш, да казваш това което смяташ за правилно, за голямо наше съжаление е неприложимо в нашето модерно общество. Не сме дорасли за такава свобода. Твърде лесно е един добър оратор да развълнува публиката си до там, че да се стигне до ексцесии … свободата да изказваш мнението си е наше право, но понякога се налага да го загърбим, ако искаме обществото ни да оцелее …

Има теми и начини на изразяване, които, за „по-голямото благо“, колкото и имагинерно да е, се налага да подтискат. Да, това е дискриминация, но по-добре такъв род дискриминация от колкото неонацистка или анархическа пропаганда.

Думи … вятър …

Но вятър, който се загнездва дълбоко в сърцата на тези, които не са свикнали да боравят с тях и да се справят с желанията, които пораждат … с яростта, която един призив, па макар под привично благородна кауза можа да предизвика.

Да, имаме проблем с „етнически малцинства“ и всички го осъзнаваме, но какво става, ако позволима на „националистите“ да говрят? Съжалявам, че трябва да го кажа така право, но хората са глупави! Първото правило е валидно, дори в нашето общество … най-вече в нашето общество. Социалните процеси и народопсихологията ни, правят една голяма част от нас, от хората с които съжителстваме и комуникираме всеки ден, податливи на най-евтиния вид провокация – тази към омраза. Всеки има приятел, познат или дори роднина, за които призиви от сорта на „Циганите на сапун“ или „България за българите“  могат да се превърнат точно за няколко минути във вяра.

Тук идва обаче един друг въпрос – кой има власт да определи кой трябва да пожертва правото си на глас и изразяване на мнение за „по-голямото добро“? Кой е този съдник, който може безстрастно да отсъди, че нечии идеи са до толкова деструктивни, че се налага да бъдат заглушени? Кой има това право?

В един идиален свят, където свободата да се изразяваш е най-висша добродетел и всеки има унствения капацитет да погледне под  думите, където хората имат желание да видят смисъла – отговороа би бил прост – Никой! Всеки трябва да е свободен, да се изразява.

За съжаление светът и обществото в което живеем е далеч от идиално. За това и отговора не е толкова прост. Очевидният отговор е закона, но не винаги нормативната уредба успява да се движи със развитието на обшеството.

Може би единствения подходящ отговор е всеки един от нас.

За мен мисълта на Волтер, колкото и лицемерно да е, звучи така:

„Може да не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш, стига да не вреди света в който живеем.“

Кой трябва да прецени дали вреди?

АЗ!

Защото аз защитавам чуждото право, както всеки друг трябва да прецени, дали моите идеи са пагубни за неговия свят и ако не са, то да защитава правото ми на глас!

Знам, че тази позиция е лицемерна, но не виждам друга. Не виждам как в модерното общество може да има чиста свобода.

Има още много примери, които биха били отровни за нашето общество.

Един мой преодавател веднъж каза, че ако искаме да изпитаме една философска теория, трябва да я доведем до „абсурдом“ – състояние в която е достигната ултимативно, без ако или може би, без условности. Ето ви само една малка част от ситуацията изведена до това състояние.

Свободата на словото е наше право, но и наше задължение.

Аз ще се боря за вашето право да изговаряте и защитавате идеите си, ако вашите идеи не раздират света в който живея.

А вие ще защитавате ли моята свобода?

Ваш,

Lucifer

Снимка: http://www.flickr.com/photos/dazzied/