Освободете Интернет … ама друг път.
от Lucifer на Oct.26, 2011, под blog, misk
От няколко дни из мрежата върви някаква инициатива – да отворим достъпа до мрежите си на 29.10.
Идеята е похвална. И то много, но аз няма да го направя.
Сега ще ви кажа и защо.
Мрежите с които разполагам никога не са били толкова тайни – винаги са си излъчвали SSID-тата и който си е направил труда да си поиска паролата я е получавал. Нямам против идеята за освобождаване на точките за достъп, но това означава да подсигуря всички устройства зад тях.
Нали се сещате, че аз съм мързелив – Windows машините ми, разположени зад добре поддържаната защитна стена нямат нужда от локален Firewall. Антивирусните програми ги държа, само защото вече са се навъдили толкова вируси, че няма на къде.
42-та годишнина от раждането на Мрежата е важен празник. Да – Интернет трябва да е достъпен за всеки и да, ако някой ме попита – ще му дам паролата за мрежата, както съм правил не веднъж. Но не бих си махнал паролата. Съжалявам.
Призива да освободим достъпа и да го раздавам безплатно е много много добър – никога не ми е пречело да си споделям Интернет-а (някои ще си спомнят за SSID Lucifer в Дон Домат на едното #TBB), но да си дам достъп до мрежите … не, благодаря!
Ако някой се намери покрай Anavaro във Варна или Alpha в София – да пишат и ще им дам паролите.
А защо не бих си освободил мрежите – защото знам колко голям злодей съм самият аз. Просто не искам да ми тършуват из мрежите, да ми крадат сесиите за социалните мрежи и какви ли не други приятни и неприятни работи. Без да броим всички уязвимости в Windows машините в тези мрежи.
Призивът на Освободете Интернет е много хубав, но малко недообмислен. Кой ще гарантира на тези които освободят мрежите си, че няма да се намери някой който да ги използва за злоумишлени неща? Никак не ми се иска полицията да нахлуе в нас, само защото някой е решил да се закачи за сайт с детска порнография от нас или в следващата си атака Anonymous да имат още няколко хоста. Благодаря за призива, но не благодаря.
Искрено подкрепям хората, желаещи разрастването на Интернет и приобщаването на нови и нови хора, но не мисля че свободното отваряне на мрежи, които не са предвидени за това е добра идея.
В момента, в който имам гаранция че потребителите няма да злоупотребят с моята мрежа и устройствата зад нея – тогава ще я отворя. До тогава – съжалявам, но няма да ползвате моите мрежи.
Разбира се това е само моята лична гледна точка.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Постизборно …
от Lucifer на Oct.24, 2011, под blog, социалниОт сега искам да вметна, че ще говоря за политика. Ако мислите, че не ми се отдава или не желаете да четете, моля прескочете този мой пост.
Смятайте се за предупредени!
Вчера гласувах.
Но това което видях след изборите е … покъртително.
Нека да ви кажа какво се случи след мен след тези избори – изправиха ме пред избор без избор.
Какъв е избора за другата неделя? ГЕРБер или БСПар?
Изборите пред мен са 2 – да не гласувам или да гласувам срещу себе си. За мое най голямо съжаление ми се налага да гласувам срещу себе си. Този спор го водихме снощи и благодарение на @muiiio няма да се откажа от вота си. Макар, че след това фиаско, което продължава да се разиграва с тези избори, не виждам смисъл да гласувам. Имам право да гласувам от 9 години, това прави 4 вота, мисля. Не съм сигурен. Нямало е такова нещо. Сериозно.
Няма да ви приканвам да гласувате за единия или за другия кандидат, само ще ви изложа личната си гледна точка. С две думи – по-добре президент, който не харесвам, отколкото диктатура, защото точно това ни чака, ако цялата власт попадне в ръцете на егоманикален диктатор какъвто е Бойко Дюнера.
Чудя се, как, след като толкова много хора не искат комунист или гербер, на балотажа ще се борят точно двамата? Може би гласовете са купени? Може би хората се връзват на политически и социален популизъм? Събудете се, слепци, заспали! Не аз избрах Бойко за премиер и ако зависи от мен не бих го оставил на този пост. Той е шибан срам и позор за тази държава. Тъпунгер, жаден за власт, който няма дори основни познания за що е това срам и има ли той почва у нас. Не аз го избрах и за това имам право да ви соля на главата, кретени такива! Защото това сте всички, които преди 2 години го избрахте. Аз не го избрах и никога няма да го избера.
Аз няма да избера и неговия президент! Никога!
Съжалявам, че съм рязък и бягам от добрия тон, но времето за добър тон отмина. До скоро се шегувах, че за следващите избори ще си направя партия, но … май май …
По принцип съм оптимист, но някак ситуацията, която се заформя в България ме кара дори мен да се зачудя за планове свързани с терминал едно и терминал две … макар, че много много отдавна си обещах да не бягам и да се справям тук. Единственото, което ми остава е другата неделя да дам своя глас за да се опитам да предотвратя политическата диктатура на егоманиаклния ни министър председател и да така да се опитам да се противопоставя на задаващата се политическа криза.
Така, че в неделя отидете да гласувате и дано избора ви е правилен. Аз знам какъв е моя – и той не е за, като тази неделя, а против!
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Защита на данните … или как да си вържем гащите.
от Lucifer на Oct.15, 2011, под geek time, HowTo, misk, PC
На една събиране на любимия ми форум се роди идеята да се напише ръководство за защита на информацията. Поради спецификата на форума и поради това, че аз най съм страдал от чужда не защитена информация (нечии бащи са си купували бойни патрони заради мен, майки много усилено са искали да ме разберат кой съм) ме натовариха с отговорността да го направя.
Да започнем с няколко лесни постановки:
1. Забравете IE.
Да. Знам, че много хора го използват, но това не е добра идея. Свалете си Firefox или Chrome или Opera (аз това съм ползвал и с това мога да ви дам съвети). Всеки от тези browser-и има едно малко предимство – “Анонимно сърфиране” (в FF) или “Инкогнито” (в Chrome), не знам как е в Opera, но и там знам, че има такова.
2. Поща.
Имам позната, която така си прави регистрациите, че никой не може да свърже името и с ника и. Регистрирала си е две пощи и ги използва за различни цели. Това не е лоша идея.
3. Лично пространство.
Макар вие да спазвате личното пространство на хората, които ползват вашия компютър, някой може и да не го прави, за това много внимавайте със снимките и като цяло информацията, която държите там. За предпочитане е да не държите нищо което могат да използват срещу вас или което може да навреди на някой. Лично при мен всички компромати са добре защитени или на криптирани дискове, или в криптирани контейнери от рода на обяснените по-късно.
4. Използвайте антивирусната и firewall-а както трябва
Една добре update-вана антивирусна и един добре конфигуриран firewall могат да ви спестят много проблеми.
5. Проверявайте работещия на машината software
Добре е да си пускате от време на време TaskManager-а или по добре да си сложите ProcessExplorer от Sysinternals пакета. Може да ви звучи на китайски, но скоро ще се научите кое не трябва да спирате и кое трябва.
6. Нямайте доверие никому!
Това е може би най-важната точка. Не позволявайте други хора да работят във вашия акаунт или с административни права на вашия компютър! Ако трябва да седнат им създайте един ограничен Guest акаунт и да се забавляват!
Това са основните правила, които трябва да спазвате. Има други, които ще подобрят нещата, но целта на този материал е да ви предпази от основните проблеми.
А сега да преминем към частта за напреднали (леко параноични).
Или както обичам да казвам: Елате приятели параноици!
1. Portable приложения.
Каква е идеята? Имате приложение/програма, която работи в така наречения sandbox или пясъчник – среда която е практически заделена само за това приложение и всичко което прави, го прави в пясъчника. Всички временни файлове, история, бисквитки, всичко – се пази в sandbox-a на програмата.
Пълен набор такива неща можете да намерите на www.portableapps.com
2. Криптиране
Помните ли старите програмки за заключване на папки? Е, това е малко по-добро – използвайки последните достижения на информатиката можете да направите непрочетими, заключени с парола части от работната си среда. Папки, флашки, дори цели дискове на компютри. Всичко.
3. Криптирани дискове + Potable Приложения
Какво ли общо могат да имат двете неща по-горе? Преносими приложения и криптиране …
Нека ви дам пример: Криптиран фаил, на флашка, пълен с пълния набор инструменти, програми, пароли и изобщо всичко което ви трябва за работа …
Как ли става?
Лесно.
(тук ще покрия работата с и създаването на тази среда само за Windows (ако сте стигнали до работа с Linux, сигурно знаете хитринки достатъчно за да се опазите))
Стъпка 1.
Сваляме FreeOTFE или FreeOTFE Explorer – и двете ги има в portable версия. (цък) и си създаваме криптиран контейнер с необходимата големина и силна парола. За това, ако желаете ще напиша отделно ръководство.
Стъпка 2.
Сваляме си необходимите програми. Skype. Firefox. Thunderbird … Каквото ви трябва … и си ги слагате във вече създадения контейнер.
Стъпка 3.
Слагате си контейнера и програмата за декриптиране (FreeOTFE или FreeOTFE Explorer) на една флашка или преносим диск и си ползвате тях. По този начин имате едно малко, виртуално швейцарско ножче, което от вън не изглежда на нищо.
4. Друга опция ( за много напреднали или много параноични)
Макар този начин да ви гарантира, че няма да оставите почти никакви следи, не е изключено системата на която сте да има закачени разни малки бубички, като keylogger-и, програми за снимане на десктопа и какви ли не още екстри. За да се предпазите от тези неща има един сигурен начин и това е операционна система на флашка и то само ако имате начин да накарате компютъра да стартира от нея. Има няколко готови Linux базирани проекти, които се инсталират лесно и не се различават чак толкова от средата с която сте свикнали да работите. Аз лично предпочитам Slax, но това е само защото съм гаден върл фен на Slackware.
В някой от следващите дни ще седна да напиша ръководство за използването на FreeOTFE и за създаването на Live дистрибуция, която да носите в джоба си.
Надявам се да съм ви бил полезен.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Ubuntu 11.10 … или a Slacker goes Ubuntu.
от Lucifer на Oct.15, 2011, под blog, geek time, лични
Наскоро се сдобих с нов лаптоп.
Знаете ме, че съм почитател на Slackware и цялата KISS философия и се радвам на прозрачността, която Slackware дава. За съжаление новия ми лаптоп използва nVidia Opitmus технология, която по принцип има за цел да оптимизира използваните ресурси и други бла бла бла глупости. За радост на цялата Linux общонст обаче от nVidia са излезли с съобщение, че Optimus няма да се поддържа от Propriety nVidia Driver-ите … Кофти тръпка за всички, включително за мен.
За моя радост има 2 проекта, които са се заели да “заобиколят” отказа на nVidia и са създали 2 продукта – Bumblebee и Ironhide. Лично аз предпочетох да използвам Bumblebee, като една идея по-стабилен. Тук дойде и първия ми сблъсък с проблеми – въпреки, че Bumblebee има някакъв вид инсталатор, който е OS независим, за да го подкарам под Slackware трябваше да се преборя с цяла група малки проблемчита – прекомпилиране на драйвери, нови Kernel Headers и други такива неща, с които наистина не искам да се занимавам и да ги правя при всяка смяна на Kernel или излизане на нови драйвери. За това реших да мина на OS за която има пакети. За мое най-голямо съжаление Slackware не е една от най-използваните OS. За това и се насочих към Ubuntu.
Първото, което осъзнах е, че трябва да забравиш за инсталацията от флашка … на 3-я или 4-я път захапа, а на 6-я или 7-я успях да го инсталирам. Инсталатора е направен цветничък и с ограничени функции (ще стигна и до alternate, спокойно). Направен е като за … полуидиоти, да не кажа като за цели. Функционалността му е ограничена и то много, но за това пък има звук по време на инсталация, и мишка и wi-fi. След като го инсталирах и си прехвърлих нещата от старата машина се заех да го поразгледам. Това беше преди около седмица, и бях с Ubuntu 11.04.
Добре, признавам, че е красив, но аз никога не съм си падал по многото eye candy. Признавам, че и да имаш толкова много software на върха на пръстите си, също е много удобно. Това обаче, което не ми харесва е че не виждам как се случват нещата. Самата система е направена лесна. предполагам, че ако го инсталирам на баба ми, дори тя ще се справи. Единствените неща които не работеха out of the box, бяха Pulse Audio-то, което караше Skype да забива (за това го подмених с native ALSA) и NetworkManager, който като изскочеше малко по-висок трафик и ми зависваше безжичната мрежа.
След като си поиграх няколко дни, реших, че не може така и трябва да си криптирам диска. От опита си със Slackware знам, че няма по-лесно нещо от това:
Създаваш /boot partition
Създаваш LUKS partition и в нея изплющяваш LVM дяловете, които ти трябват.
Да де, ама дори с alternate инсталатора на Ubuntu, нещо, което на Slackware ми отне 15 минути първия път, тук ми отне поне по 45. Като го правих около 16 пъти, докато постигна система която да функционира. Приключвайки LUKS/LVM инсталацията, която между другото ТРЯБВА да се прави от диск, защото от флашка не искаше да стане, колкото и да я мъчих, получих нотификацията за Ubuntu 11.10 и автоматичен upgrade към него. Знаете ме как съм с новите неща – дай да ги видим. Автоматичния upgrade мина без никакви сътресения и системата продължи да си работи без проблем … до 8-я пореден рестарт, когато GRUB-а отказа да захапе. Реакцията ми е ясна (и добре че имах пълен backup само на около 20 часа) – Инсталатор, delete all partitions, reinstall, upgrade.
Сега съм благополучно на версия 11.10 и мога да заявя, че не е толкова зле.
Като цяло мнението ми е леко раздвоено. От една страна Ubuntu е правено като за идиоти, разбирам това, но ми липсва прозрачността на Slackware. Вярно е, че Slackware не е никак Userf friendly, дори мога да кажа, че e user hating OS, но една стабилна система със LUKS/LVM и Slack се вдига от веднъж и отнема около 2 часа с настройка и update до current. Докато това на Ubuntu е почти невъзможно. Това което съм видял до момента от Ubuntu е, че е своенравна и капризна система. Освен това 11.10 няма хубава GUI – Unity е тежко, тромаво и сложно за конфигуриране (да не кажем, че има неща които не мога да настроя), а Gnome Shell е пълна боза. За сега съм се спрял на Unity 2D с малко twaks, но ще чакам нещо по подходящо. Дори не искам да говоря за XUbuntu с неговия XFCE … няма дори да се пробвам да го слагам. Ако някой има идея за свестен GUI – да свирка. Но за това пък в Ubuntu имаш достъпа до толкова хубав software за който update-и излизат веднага, а не се налага да си ги компилираш/чакаш да ти ги направят.
Като цяло, мисля че ще се спогодим с Ubuntu, ако се научи да слуша. Пък и нямам много избор, ако искам да си играя StarCraft 2 и сега вече и Lineage 2, която чакаме да пуснат Free To Play за Европа.
Но от сега си казвам, че няма да сложа Ubuntu за каквато и да е система, която ми трябва за друго освен за End user usage. Server-ите ми ще продължават да са си на Slack.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Моята Истина, твоята Истина …
от Lucifer на Oct.09, 2011, под blog, misk, философия
Четейки една от темите в f-bg попаднах на поредния бисер, заслужаващ да му отделя малко мисъл и малко думи.
Не бих се съгласил в никакъв случай че истината е въпрос на гледна точка. Истината си е истина а гледната ни точка се определя от степента на егоизма ни, нивото на съвестност и ценностна система. В зависимост от обстоятелствата, които така или иначе имат влияние. Истината преди всичко се базира на факти. Когато бялото е бяло и го виждаш че е бяло неможеш да кажеш че е черно, освен ако егоизма ти и инатът ти не са по-важни от истината. Ето защо много хора лъжат и не искат да приемат истината. Просто истината не ги устройва.
Моля?
Я пак?
Искаш да ми кажеш, че моята истина е и твоя истина? Или настояваш, че твоята истина трябва да е и моя истина?
И в двата случая не мога да се съглася с това твърдение.
Едно от първите неща, които всеки мислещ човек научава, след като надмине възрастта на детската наивност, където истината е такава каквато ни е представена, е че Истината е абстрактно понятие, и всеки си има по една … или по няколко. Истината е се базира на фактите, но моята собствена Истина представлява моята собствена гледна точка, върху фактите. Гледна точка изградена върху моите познания за причинно следствените връзки. Моята гледна точка с всички отсенки и нюанси пречупени през това което съм.
Няма униформена, единна и неизменна Истина. Няма единична истина, която да се отнася за мен, за теб, за него и нея, за нас и за вас. Аз имам моята Истина и ти имаш своята. Да се твърди, че Истината не е въпрос на гледна точка, означава да си затвориш очите за света такъв какъвто е. Означава, че всички мислим еднакво и имаме еднаква база и еднакво развитие. Не е така, нали? Колкото и да е странно – всеки един от нас живее в своята собствена реалност, изградена от собствените му истини. Собствената ни реалност се наглася и променя, при всеки сблъсък, при всеки допир с реалностите на другите и както ние се променяме, докосвайки тях, така и те се променят в нашето докосване. Няма единна Истина, но може би понякога имаме Истини близки една до друга. До толкова близки, че изглеждат еднакви, но дори тогава, всяка една от тези Истини е персонална, а не обща.
Дори, както съм казвал в преден пост, доброто и злото са въпрос на гледна точка … въпрос на собствени истини, ако искате. Има отделни елементи, които са наложени от обществото и ценностната му система, които са “истинни”, но дори те търпят постоянна промяна с изменянето на тази ценностна система …
Предполагам, че все ще се намери някой, който ще ми излезе с някой от познатите номера, като например …
“Нима не е истина, че убиването е лошо?” или “Нима не е истина, че кражбата е лоша?”
Не си правете труда. Убийството и кражбата, както и лъжата и измамата, са въпрос на гледна точка и на морални ценности …
Всяка позиция има своята гледна точка … Тоест всяка позиция има своята истина.
Няма единна, неизменна, обща и безгранична истина. Има много малки, персонални, зависими истини.
За пореден път се изумявам, че има хора избрали да се затворят в ограничените си дребни светове и да не разбират, че истината не е само такава каквто я смятат. Дори и сега, пишейки този пост/отговор, знам, че може и да бъркам, но това е моята Истина, базирана на моята гледна точка върху фатките. И самият факт, че приемам че може и да греша, означава, че има не само една Истина.
Това е моята Истина.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Всички материали в този блог са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
На места използвам картинки взети от интернет. Ако някой предяви претенции към използвана от мен снимка, нека се свърже с мен. Не желая да нарушавам ничии права.
