Нов облик …
от Lucifer на Aug.29, 2011, под blog, geek timeДнес на работа седнах да потворя малко и създадох този нов вид, който виждате.
Цветовата гама се използва из почти целя домейн и искам да благодаря на @didi_GK за нея. Опитах се избягам от черно-сивите нюанси, които аз бих използвал и за това тя удари рамо в избора на цвета за целия домейн … или поне по-голямата част от него.
Целта ми беше да създам нещо едновременно семпло и функционално, което да не натоварва с разни глупости. Гледах да използвам възможно най-основните похвати, които знам. От сега да си кажа, че темата сигурно е несъвместима с IE, но това честно казано не ме интересува. Ако искате да я видите както трябва – ползвайте истински браузър.
Темата не е пълна и сигурно ще търпи промени и развитие (ще добавям каквото ми трябва към момента).
Искам да благодаря и на @web_enthusiast за помощта в битката ми с CSS …
Едно хубаво нещо стана (освен самата тема де) – научих как се онаследяват класовете в CSS …
Дано новият вид ви харесва …
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
21.12.2012 …
от Lucifer на Aug.10, 2011, под blog, приказкиДата: 21.12.2012
Час: 23:55
Той се отпусна тежко на стола, разсеяно загледан в новините на малкия монитор. Страх и паника … Целият свят беше обхванат от паника заради края на календарите на маите …
Дори не знаеха колко близко са били. Нямаха си на идея …
Всички виждаха края на света като апокалиптичен завършек на всичко. Врящи морета от кръв, огнен дъжд … нямаха си на идея как без малко всичко щеше да приключи …
За малко да я изтърват. За малко … Добре, че екипът им беше добре обучен …
Ако това се беше случило с някой от предните им проекти нямаше да е толкова фатално … но този …
Всичко беше започнало с труда на някакъв учен от незнайна до тогава страна – България. Някой си доктор Иввайлов беше намерил теоретичен начин за създаване и задържане на черни дупки. Математическите му изчисления бяха отнели повече от 3 години за бъдат проверени. Още тогава бяха успели да ги засекретят …
Ранните експерименти бяха пълен провал.
Първият им опит за създаване на черна дупка завърши почти катастрофално – успяха да създадат суперплътната маса, която трябваше да достигне критична стойност и да се превърне в черна дупка … но тя когато я достигна, вместо да имплодира, тя избухна, превръщайки 90 километра от центъра на пустинята Невада в идеално кръгла полусфера от стъкло.
Всеки следващ експеримент беше все по-малко зрелищен провал и все по-голям успех.
С всеки провал познанията им нарастваха и намираха начин да се справят с него. От енерготнемащите силови полета, които да задържат плазмените експлозии на ранните провали, през магнитните, антиматериалните и антиенергийните полета, които използваха за ограничаване на разрастването на първите им частични успехи. Бяха намерили от някъде (никой не знаеше или не искаше да каже от къде) дори темпорално-нормализиращи полета, които ги предпазваха от времевите завихряния на по-късните им успехи.
До днес. Днес успехът беше пълен. Днес трябваше да създадат първата стабилна изкуствена черна дупка. Макар и малка, тя щеше да им даде възможност да се опитат да черпят енергия от нея, да впрегнат кванотвите, магнитните и гравитационните вихри, идващи от дупката за да научат повече и да я впрегнат за благото на човечеството …
Критичната маса беше достигната. Черната дупка се беше образувала в малкия специално изработен за нея реактор.
Всичко работеше в оптималните си норми.
Енергийните полета отнеха първоначалния плазмен заряд, който винаги се освобождаваше.
Магнитните полета фокусираха плазмата обратно в центъра на свръхплътния обект.
Достигайки критичната маса, той имплодира създавайки малко гравитационно завихряне, което беше насочено към самото себе си … кратък миг (който зад темпорално-нормализиращите полета сигурно е продължил цяла вечност) на гравитационна и квантова нестабилност … и после в центъра на реактора имаше само тъмнина … дори светлината не можеше да избяга свръхгравитацията на малкия хиперплътен обект в центъра.
Ядрото на тяхното творение беше само няколко милиметра в диаметър, но гравитационните сили които излъчваше нямаха равни. Темпоралните промени бяха невиждани. Данните заваляха и започнаха да ги анализират … поголовен успех. Първата стабилна черна дупка, създадена от човешкия гений!
Всичко вървеше по план … до преди час …
Първо отказаха енергийните сдържащи полета около реактора, а тези вътре в него започнаха да се напукват. Гравитационните полета започнаха да се огъват, променяйки слабо гравитацията в цялата лаборатория … постепенно защитите започнаха да отказват една по една – дупката засмукваше енергия, гравитация, време и материя … за този един час опитаха какво ли не … почти бяха успели да я овладеят, но сякаш дупката имаше съзнание и се променяше …
Най-накрая бяха принудени да използват стазисния генератор – още една технология, за която никой не знаеше от къде е дошла. Някой трябваше да отиде и да го активира. И избраха него. Другите щяха да останат, да се опитат да се справят с дупката беглец.
Час: 23:58
Стреснато отвори очи.
Беше задрямал.
Пулта за управление на стазисните полета пулсираше тихо и той виждаше , че всичко работи.
Огледа се по пулта и я видя – малката картонена чашка с кафе. Усмихна се и се протегна да я вземе …
Не разбра какво стана … Никой не разбра …
Ръката му трепна … разля чашата върху клавиатурата пред себе си … от пулта се разнесе сивкав дим и се чуха няколко припуквания …
В съседното помещение зави сирена …
Последната му мисъл беше “О! Мамка му!”
Час: 23:59
Стазисния генератор изключи. Ако останеше някой който да го проучи, щеше да разбере, че не бяха разполагали с тази технология, а я бяха откраднали и това което не знаеха как да направят, бяха заобиколили или заменили … за това и генератора на стазисни полета не успя да компенсира за човешката грешка.
На няколко километра от там, една съвсем стабилна, макар и миниатюрна черна дупка, разкъса последните бариери които я задържаха и започна да пропада към гравитационния център на по голямото тяло, около което гравитираше в момента на създаването си …
Не и трябва много на една черна дупка за да е щастлива – само материя и енергия за поглъщане …
Небетата наистина се напълниха с огън – падайки на долу, малкия беглец беше получил достатъчно ускорение, за да не спре в ядрото, а и поради нулевото си триене, се насочи нагоре … изваждайки след себе си магма и лава …
За един кратък миг или за една цяла вечност, защото за черните дупки, пък били те и малки и изкуствено създадени, времето е много относително, планетата на която беше създадена, се превърна в швейцарско сирене …
Когато най-накрая малката, свободна черна дупка се установи в центъра на Земята, тя започна щастливо да поглъща каквото беше останало от материята и енергията покрай нея …
| Tweet |
|
Да работиш това, което обичаш … или да загубиш тръпката.
от Lucifer на Aug.08, 2011, под blog, misk
Днес, по време на един разговор, се опитаха да ми излязат с поговорката “Работи каквото обичаш и няма да ти се наложи да работиш и ден!” … е да де, ама не. Тогава на масата ми беше трудно да изложа доводите си, защо тази максима не е валидна за мен, но ще се опитам сега.
От сега искам да кажа, че не се оплаквам нито от работата си, нито от избора си да работя това, което обичам.
Аз работя, това което ми беше хоби в гимназията. Още тогава никой покрай мен не се съмняваше къде се крие стихията ми – пред клавиатурата. Още тогава, никой, дори и аз, не си ме представяше да се занимавам с нещо друго освен компютри. И така и стана – станах IT. И като казвам IT имам предвид, че се занимавам с по малко от абсолютно всяка сфера на IT бизнеса – програмирам по малко, администрирам мрежи и системи, където трябва и така на татък. Компютрите ми бяха хоби и те се превърнаха в моя професия. И това беше едно от най-големите ми грешки.
Защо грешка?
На първо място – загърбих всички други сфери на развитие, било то професионално или личностно. От мен, ако се бях заел, сигурно би излязъл добър сервитьор или DJ (това съм го правил). Дори продавач. Но не – аз станах компютърджия. Започнах да се занимавам с компютри професионално и видях, че ми се отдава … по дяволите – навремето учих биология и ако се бях напънал можеше нещо медицинско да стане от мен, после карах електротехника за висше … дори жичкаджия можех да съм … или да пътувам. Но не …
На второ място – не се специализирах. Не ставам за програмист, освен ако не ми се налага да направя нещо, което няма готов продукт за него и дори тогава предпочитам лесните полуготови неща. Не съм и мрежов или системен администратор … аз съм си привързан към компютрите и работя с тях.
И третата причина – загубих хобито си. За мен почти няма разлика дали съм на работа или съм се прибрал и си почивам. Процедурата е винаги подобна – ако съм на работа, решавам служебни проблеми и се грижа за клиентите си, ако съм си в къщи се заемам с някой захвърлен проект или се нахъсвам да започна нов. За мен почивката не е да се изтегна и нищо да не правя, а напротив – да си блъскам главата над решаването на някакъв проблем. Поне се научих да ги редувам. Ако на работа се занимавам със системна администрация, то в нас или се отдавам на тихата лудост на програмирането или се заемам да изчовъркам нещо в по мрежата, което не ми харесва как става …
Отново казвам – не ме разбирайте погрешно. Харесвам си работата, харесвам си и хобито – доставя ми удоволствие да се занимавам с тях, да се доказвам, правейки всичко това, пред самия себе си. Но някъде по пътя границите между работа и хоби се сляха … и нахлу рутината … Не казвам, че да работиш това което обичаш е грешка. Казвам, че това беше моята грешка.
Когато разтухата ти е същата като работата, тогава идва един момент в който осъзнаваш, че макар да не се чувстваш на работа, то нямаш и чиста разтуха. И макар работата да е по-лека, струва ли си да имаш за хоби работата си?
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
За контрола и самоконтрола … или простото “Доминиращ?”
от Lucifer на Aug.04, 2011, под BDSM
Преди няколко месеца, когато разкрих тъмната си страна на близък мой човек, едно от притесненията му беше “Да не се превърнеш в насилник?!?”
Трябваше ми известно време за да осмисля точно как да отговоря на този въпрос, който тогава ме хвърли в бурен смях. В темите от поредицата за Dummies натяквах трите основни постулата на BDSM, а именно Сигурно, Умно и по взаимно съгласие, но има нещо може би малко по-важно за един доминиращ от 3-те постулата …
Нека започнем първо с какво е доминацията. За всеки е нещо различно, лично за мен обаче е контрол. Пълен контрол. Контрол над ситуацията. Контрол над партньора … но най-вече над самия себе си – да ограничиш желанието си, за да можеш да си доставиш по-пълно удоволствие … да ограничиш постигането на фантазиите си от раз, за да ги постигнеш постепенно … да контролираш цялата ситуация.
За това и винаги съм смятал, че най-важното качество на един доминиращ е точно самоконтрола.
Точно владеейки себе си, въпреки желанията си, ни дава възможността да контролираме … може би дори правото да го искаме от подчинения си – показвайки, че контролираме самите себе си. Защото колкото и да ни се иска, на нас доминиращите, то истината е че имаме власт точно до там до където ни е дадена от подчинените с които са ни отношенията.
Може би това е и причината да съм лично толкова против насилието, ако то не е желано, а служи единствено за избиване на комплекси. Никой няма право да иска или настоява да получи власт над някой друг, ако не умее да контролира себе си, ако сам не е поставил собственото си съзнание и собствените си желания и действия, под твърдия и неотменим контрол на волята.
Колкото и на много хора да им се иска BDSM да е само игра или само изпълняване на желания, това не е така. BDSM е нещо с което трябва да се внимава. Доминацията и подчинението са двете страни на една монета. Изпълнението на тъмните ни желания и отказването от тях също.
Но контрола и самоконтрола не са. Те произтичат или по-скоро би трябвало да произтичат едно от друго – не бива да искаш или имаш контрол, ако не си успял да подчиниш самия себе си на волята си. Не би трябвало да се опитваш да доминираш над някого, ако не успяваш да надвиеш собствените си импулсни желания, ако не можеш да се откажеш от личното си удоволствие и фантазия, за да не прекалиш и за да се съобразиш с “жертвата” си.
Много хора се опитват да доминират, избивайки чрез това собствените си комплекси, което според мен е грешка. Не отричам, че самият аз страдам от комплекси – всеки си ги има. Но това което ме подтиква да искам контрола над партньорката си, не е избиването на комплекси или манията за величие (която избивам по друг начин), а чистото познаване на собствените си възможности, желания и влечения, и опита да ги напастна с желанията и фантазиите на партньорката ми, и да постигна онази амалгама от възприятия, където и двамата постигаме своето, без да отнемаме твърде много от партньора … насладата от това да знаеш, че си успял да постигнеш някакъв емоционално-физически синхрон (или в някои редки случаи – си дал всичко от себе си опитвайки се) с друг човек. Да знаеш, че за един кратък миг си бил всичко в нечии разпилени мисли и си имал контрол над него … но си държал здраво и юздите на собствените си желания, за да не се превърнеш в едно обикновено животно …
Доминиращия всъщност не е създание на желанието или фантазията си, а напротив – хладно творение на собствената си воля. Доминиращия би трябвало първо да е постигнал пълният и железен самоконтрол, преди да желае … не – да си помисли да контролира някой друг, защото човек, който се поддава на моментните си импулси нарушава едно от основните правила на BDSM – с умисъл!
А вие как смятате?
Дали самоконтрола е толкова важен или е по важно да изпълним фантазиите си?
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Yakuake … drop-down конзола ала Quake 2/Half-Life (GeekTime)
от Lucifer на Aug.03, 2011, под blog, geek time, PCСлед едноседмичната почивка от статии в раздела Geek Time съм решил да ви зарадвам с едно парченце софтуер, което се превърна в неизменна част от работния ми процес на личната ми машина.
Това е Yakuake (Yet Another Kuake) – drop-down или “падаща” конзола. Идеята е взаимствана от FPS игрите, където в повечето случаи конзолата пада от горната част на екрана. В Quake серията и Half-Life се извиква с `. Yakuake е KDE базиран проект и като такъв сигурно ще иска някои от библиотеките на KDE, но до колкото знам съществува и Guake (GNOME разновидност).
Защо точно тази програма? Все пак това е само терминален клиент за Linux.
И да и не. Yakukae е винаги активна и достъпна конзола на една клавишна комбинация разстояние (в моя случай Meta+` , за да се придържам към любимите си игри). Клиента позволява неограничен брой сесии под формата на табове, като отделно всеки таб може да съдържа колкото си искате конзоли подредени както ви душа иска. Всеки който му се налага ежедневно да работи с конзола знае колко по-бързо е това от използването на графичните средства. Програмата е винаги активна, за това и не се налага да изчаквате стартирането и, като бонуса е, че ресурсите които изисква са минимални.
Yakuake се интегрира идеално в KDE, запазва глобалните настройки на средата. Поддържа compositing (прозрачности). Има си дори много красива анимация по спускане и отдръпване.
Плюсове:
- бърз конзолен достъп
- табове
- множество конзоли в таб
- Compositing
- Винаги достъпна
- Почти пълен контрол върху външния вид
Лично аз се придържам към вид който е средно изчистен – без много претрупани eye candy, но все пак искам нещо красивичко, за това и Ykuake пасва идеално на работния ми плот.
Можете да намерите Ykuake тук (kde-apps.org)
И официалния и сайт (в който няма нищо) - http://yakuake.kde.org/
Надявам се и тази седмица Geek Time материала да ви е харесал.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Всички материали в този блог са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
На места използвам картинки взети от интернет. Ако някой предяви претенции към използвана от мен снимка, нека се свърже с мен. Не желая да нарушавам ничии права.
