Вчера си загубих деня, гледайки филми …

Едно малко бижу на което попаднах беше филма “This is what I am” на WWF Studio. Да, правилно – продуцирано е от тези дето правят кеча …

По принцип съм свикнал филмчетата от тях да се неангажиращи комедийки, изпълнени с евтин хумор и повечко екшън …

Този път останах изключително приятно изненадан. Нетипично за филмите излизащи от WWF.

Самият филм разказва историята на няколко деца от едно американско училище и техният учител по литература през 60-те или 70-те години на миналия век.

Основния мотив на филма е “Аз съм това което съм!” … или да имаш волята да се изправиш срещу всички трудности за да удържиш себе си и да се пребориш за да и това което си. Филмът ме накара да се замисля … дали наистина знаем какво е толерантност?

Някой, някъде беше споменал, че децата са жестоки, но дали наистина е така или тяхната жестокост рефлектира, това което виждат от родителите си? Дали не трябва да се замислим, че родителите, които възпитават тези жестоки деца им дават този пример?

Дали толерантността не трябва да започне от нас? От промяна на мирогледа на всеки един по отделно? Дали не трябва да дефинираме собствените си морални ценности, да дефинираме собствените си представи за толерантност, за да можем с чиста съвест да ги предадем на децата. Все пак ние сме примера, който те трябва да следват. Това беше и един от доводите против осиновяването на деца от еднополови родители – децата били жестоки. Защо ли обаче ми се струва, че детската жестокост и нетолерантност идват от родителите – от всички онези закостенели, задръстени и ограничени хора, които отглеждат от собствените си деца по същия закостеня, ограничен и задръстен начин?

А дали толерантността не трябва да за почне от приемането на себе си? От приемането на желанията и влеченията си … от получаването и даването на подкрепа, за да могат децата, а и ние самите да постигнем това което искаме? Да гоним и постигаме цели, които се разминават с “желанието” на родителя … с рамките в които всеки един от нас, в една или в друга степен, е бил поставян. Благодарен съм, че имам родители, които винаги са ме подкрепяли и не са налагали своята воля, а дори напротив – оставяли са ме да си блъскам главата с живота и да печеля или губя своите битки …

Може би точно от  тук трябва да започне толерантността – силата и желанието да приемеш желанията на децата си. Силата да не налагаме волята си и да ги оставим да се борят … според мен, толерантността трябва да започва от нас самите.

Толерантност е да приемаш правото на другия да прави това, което желае, да е, това което е … не е необходимо да ти харесва или да го разбираш – просто да дадеш свободата на другия да бъде това което е.

Може би трябва да започнем дори една стъпка по-назад – нека бъдем толерантни към самите себе си. Нека си дадем свободата да сме такива каквито искаме. Може би, когато разберем, че всеки има прави на личен избор и свободата да го прави, но и задължението да си носи последствията, ще можем да научим следващото поколение на що е това толерантност. Ще ги научим на това да са такива, каквито са, без да ги е страх или срам.

Но може би има нещо по-важно от това. Може би е по-важно да научим, че преди всичко трябва да намерим силата да отстояваме самите себе си. Да се изправим горди пред света, който се опитва да ни промени и да бъдем това, което сме!

Аз спокойно мога да заявя, че аз съм това което съм!

А вие?

Ваш,

Lucifer

Г: Как те нарече отца ти, синко?

А: Нарекоха ме да бъда славен. Родителите ми избраха името към което се стрмях в живота.

Г: А ти как се нарече?

А: Нарекох се гордост, защото славата без гордост не може. Защото славата без гордост е нищо.

Г: Значи и отца ти и ти самият си избра не богоугодни имена? И сега в края си дошъл да молиш за моята прошка?

А: Не съм дошъл да моля за прошката ти, защото да молиш за прошка, означава да съжаляваш за стореното, а аз не съжалявам за стореното. Нито за доброто, нито за злото, което съм сторил, защото те са били въпрос на избор.

Г: Нима не почиташ волята ми? И не скланяш глава пред своя създател?

А: А нима волята ти, не е била да имаме волята да избираме и свободата да го правим сами? И нима скланяне пред нея не би било точно отнемането и? Освен това моят създател са родителите ми, а не ти. Родителите и хората край мен оформят това в което се превърнах приживе, не волята ти.

Този малък диалог ми хрумна сутринта докато се прибирах към нас. В трамвая бях се хванал до седалката на една възрастна жена, която четеше някакво библейско тълкувание. Очите ми са силни, а и буквите бяха големи за това и си позволих да се зачета. Страницата, която четеше в началото, говореше за християнската добродетел във всеки един от нас … и как я няма. Как зрънцето светлина било погълнато от сянаката на себичните мисли … и не можело да разцъфти и залинявало и изчезвало. Как само непоколебиамта вяра в Бога била добродетел …

Чудно ми е що за бог ще да е това?

„Бог създал човек по негов образ и подобие и го дарил със свободна воля…” – следователно ние сме свободни да мислим правим каквото решим. След като сме образ и подобие господно, значи нашата кретивност, мисленето, което сме развили въпреки наставленията на неговите наместници … значи всичко което сме постигнали трябва да е свято, но не било. Църквата, разни проповедници и така на татък ни учат, че сме малки, недостойни и грозни, и всичко което имаме е по милост на някакъв всевишен дух, който ни е създал. Е съжалявам но не мога да го приема – ако ни е създал със свободна воля, значи сме свободни и независими и сами избираме правилното и неправилното.

Свободата на избора е това, което отличава човека. Дори спорейки само в тесните граници на Библията, основното нещо, на което се поставя акцент е че човека е създаден СВОБОДЕН! Със собствена воля и собствена креативност.

Друго което ми направи впечатление от книжката на жвната беше описанието на ангелите … на небената армия и как ние бяхме сръвнявани с тях като „малки и недостойно, жалки създания потънали в мрак и пълзящи в калта земна”, докато слугите господни бяха описани като „хиляди на хиляди, дестки хиляди на десетки хиляди светли създания, незмерно красиви, озарени от безмерната красота на божественото провидение и озарени от божествеанта воля”. Нима Господ ни е създал грозни и долни и все пак по негов образ и подобие …

Позамислете се мили вярващи … макар, че вяра и мисъл се изключват … но знае ли човек – надеждата умира последна …

Ваш,

Lucifer

Онзи ден някъде из мрежата попаднах на дебат, дали ваксинацията да бъде задължителна или въпрос на личен избор.

Първата ми реакция беше да се изнервя значителано на всички онези “проповядващи” срещу ваксинацията … после обаче реших да обмисля въпроса … обмислям го вече 2-ри ден … и мнението ми … никак не се е променило. Все още смятам, че всичките там заблудени души, които смятат, че ваксинацията не трябва да се прави са умопомрачени дебили.

Моля имайте предвид, че това е мнението ми като мислещ човек, който има само общата си култура. Не съм специалист, не съм дори медицинско лице. Просто човек с лично мнение хванал се да попрочете.

Какви са мотивите на тези които застават срещу задължителната ваксинация?

“Ваксините причиняват детски паралич!”

“Ваксините не помагат, само вредят!”

“Ако всички сте ваксинирани, какво ви пречат моите деца, да не са!”

Както и чисто идиотското, според мен, хомеопатично – “Ваксините не са естествени в природата и за това са вредни!”

Да ме извинявате, но това са глупсоти. Както казах – не съм медицинско лице. Досега ми с медицината дори е много бегъл, но имам, поне според мен самия, широка обща култура. Това с причиняването на детски паралич от ваксини … са си пълни глупости – “изследването”, ако може така да се нарече, е проведено от 1, подчертавам ЕДИН, доктор, сред група от 8 – 10 деца, всички с детски паралич и всички ваксинирани … WTF??? Аз съм гадно IT, но дори аз знам, че за да имаш изследване или експеримент, трябва да имаш няколко основни неща – контролирана среда на провеждане и КОНТРОЛНА ГРУПА!!!!! Нещо, което е трудно да имаш при 8-12 субекта, всички с еднакви базови условия … човека си направи гаврата с модерното общество, написа си книгите, взе си парите … сега вие му сърбайте попарите на “изследването”.

Ваксините вредели … глупости на търкалета … целта на ваксината, мили ми противници, е да даде на организма ви познание и оръжия за борба със вирусите срещу които е предвидена, но ваксината не е панацея. Тя не може да ви даде 100% имунизация. Целта на ваксината е да ви даде шанс. С някои заболявания е успяла да се справи – помните ли такива мили болести, като Бубонната чума и Морбилито? Не ги помните? Ами да … защото имаме ваксини срещу тях и почти сме ги унищожили … та кажете ми за кое не ви помагат ваксините?

Следващия, често изтъкван аргумент ме уморява от смях … и от бяс – “Ако всички сте ваксинирани, какво ви пречат моите деца да не са!” … ето тука се сещам за много хубав епизод на доктор Хаус. Бяха го пратили да работи в клиниката и му дойде една майка като вас. Репликата му беше “Много е модно да не ваксинираш … а знаеш ли кое е още по-модно? Ковчези, малки детски, черни ковчези!”. Ако имам късмет, моите деца да са в онези 99%, които ваксините ги хващат, няма да ми пречат, но не искам да ме занимавате с погребенията на вашите.

Но ако нямам късмет, и децата ми са сред онези 1%, за който ваксините не работят … повярвайте ми, ще ми пречите много. На много места се говори за нещо, наречено групов имунитет. Нека да ви го обясня така – ако имаме група от 100 ваксинирани деца, и знаем, че ваксините хващат в 99% от случаите, то значи имаме 1 дете, което е податливо на болестите, срещу които другите са ваксинирани, следователно няма от къде да ги прихване. Но ако вашето дете не е имунизирано, процентите стават 2 или 3 или 5 … така напълно здрави деца, се налага да боледуват от болести, които са можели да им бъдат спестени, ако тъпите родители на приятелчетата им ги бяха ваксинирали … О и да не забравя нещо забавно – нали знаете, че болестите мутират (все пак мутацията е основна движеща сила на еволюцията). Следователно с повече не ваксинирани “цели” имат повече място за мутация, която накрая може да доведе до щам, който заобикаля ваксините на другите … И какво се получава тогава? Нова вълна Influenca? Нов щам Морбили? Бубонна чума, за която нямаме предпазни средства.

Стигнах и до любимия ми довод – “Ваксините не са естествени в природата и за това са вредни”. Като го чуя това и издивявам. Сериозно – до скоро не вярвах, че може да има такива плиткоумни създания. Какво е имунитета, ако не майката на всички ваксини? Имунитета, това толкова естествено нещо, е начина по който тялото се автоимунизира … Това, че ваксината е произведена в лаборатория, не означава, че не е естествена …

Съжалявам, но избеснявам, когато хората се показват като пълни идиоти … ваксинацията е спестила на мен и на роднините ми много проблеми и болести. Ако вие искате да обречете децата си на тях – моля заповядайте, но ако заплашите живота на близките ми … тогава вие сте не по-добри от кой и да е убиец … по-лошо – отнемате животи от глупост и немарливост.

Ваш,

Lucifer