Днес с удоволствие следих развоя по мнението на Енея за порното.

Представата и за феминистко порно ми е много интересна. Наистина. Порно представящо равноправието между половете, без насилие и без принуда за участниците. Звучи … интересно. Може би бих го гледал от чисто лубопитство … по същия начин по който гледам порното с животни – любопитна девиация от навиците и предпочитаняита ми.

Честно казано от целия и пост, както и последвалата дискусия почти нищо не разбрах, освен за това, че тя иска феминистко порно – това май е като да иска да види еднорог. Според нейното описание това било нещо в което се показвало удоволствието от секса и жената не се омаловажавала, нямало принда и жените в порното не го правели, защото нямали друг избор. News flash – порно актрисите са едни от най-добре платените. Погледни цените на Kink.com модели. Признавам, че има случаи в които жените го правят поради липса на алтернатива, но в много от случаите парите са просто допълнителен бонус.

Но да се върнем на представата на Енея за феминистко порно и най-вече за липсата на принуда или натиск. Някъде по на долу в коментарите, авторката споменава следните причини поради, които „жертвите” можело да се снимат поради нея (цитирам по памет) – защото са необразовани или защото нямат други преспективи. Ето тук аз се възмущавам от самата идея за това. Точно това мила ми Енея е експолатация. Експлоатира се липсата на алтернатива и възможност. Точно това е истинското насилие, а не това което гледаш да кажем дори в продукцийте на insex или TortureGalaxy (питай чичко Google за второто и си намери документалния филм за първото (не че не съм възмутен от PD, но това е друг въпрос)). Точно това което ти смяташ за допустимо е истинското изнасилване, а не да кажем продукцийте на ZXF, защото тогава се изнасилва възможността за алтернатива. Повярвай ми, ако си го закъсала и наистина това е единствената ти алтернатива ще си готова да направиш всичко за да ти платят. Това, което ти предлагаш е много много по отвратително от 90% от consensual porn което можеш да намериш в Интернет.

Аз пак казвам, че съм за порното. За мен то е заместител на секса, само до тогава, докато нямам партньорка. Аз съм силно сексуално създание и тези които ме познават интимно ще го потвърдят, но колкото и да съм го „закъсал” никога не бих отнел правото на избор на актрисите да се снимат или да не се нисмат. Това което Енея предлага е точно това – липса на избор! Липса на алтернатива. Липса на каквато и да е възможност.

Колкото до другите зачекнати в спора теми – това за порното предизвикващо или намаляващо насилието – то е фантазия и като всяка фантазия може да служи на хората, които и се поддадат. Едни бягат в нея и се страхуват от собствената си тъмннина, други и се наслаждават и и се отдават, има и такива, които обсебва и се опитват да я превърнат в реалност. Това е не по-различно от ситуцията в една детска градина преди години, когато детенце след като е гледало Том и Джери, удря другарчето си в главата с лопатата на работещия на близо градинар и после се чуди, защо другарчето му не става като по филмчетата.

Насилието не се поражда от порно, игри или филми. Насилието се поражда в нас. Ние решаваме, дали да му придадем форма различна от тази на една мисъл зародила се в главата ни.

Искам да обърна вниамние, че говоря за насилие. Не намесвам BDSM, защото BDSM НЕ Е НАСИЛИЕ! BDSM е взаимност и доверие, преди всичко останало.

Ваш,

Lucifer

Наскоро се замислих за някои неща и като се разсея димът излизащ от ушите ми, установих нещо много интересно за себе си – както се оказа ревнувам.

Не, не ме разбирайте погрешно. Аз самият не мога да бъда моногамен, това съм го казвал десетки пъти и никога не съм искал от партньорките ми да са. И не ревнувам от другите им сексуални партньори. Докато им е хубаво с другите – нямам нищо против, нали на мен ми е хубаво като съм с тях. Това което обаче открих за себе си, е че изпитвам почти неудържима ревност към хората които по някакъв начин ги нараняват според мен.

Не ревнувам от хубавите им моменти, а от лошите. Ревнувам, когато някой се е държал зле с тях и ги е наранил по някакъв начин. Усещането е много странно за мен самия. Продължавам да не разбирам хората, които ревнуват. За мен това е по-скоро продължение на желанието да им е добре с мен и не може някакъв си там (или някаква, защото се оказа, че изпитвам това усещане и спрямо приятели/приятелки, които ги нараняват) да ги наранява и да ги кара да се чувстват зле.

Предполагам, че това е някакво проявление на това, че съм overprotective, както са ми казвали не веднъж, но ми е странно да видя тази своя страна. Знам, че това не е точно ревност, защото ревността е някакво собственическо чувство, но и в същия момент, чувството е точно собственическо – “Той/тя наранява моето! Ще му/и откъсна главата!”.

Знам, че това не е нещо с което трябва да се хваля, но просто ми се искаше да представя мислите си по някакъв сбит и формулиран начин. Чудно ми е – за вас така ли е?

Ревнувате ли и ако да – то защо?

Знам, че е напълно нормално да искаш да предпазиш скъпите си хора или да ги задържиш, но за мен честно казано е непривично. Никога не съм разбирал ревността. Дори последната ми дълготрайна връзка се разпадна от една страна заради това, че партньорката ми ме ревнуваше и от друга, за това че аз не я ревнувах. Никога не съм можел да осмисля самото желание да обвържеш и контролираш някого. Да ти е сексуално верен или емоционално. Не разбираемо ми е. Хора сме, свободни сме, различни сме, нима трябва да спираме другите да правят, това което желаят? За това и тази моя новооткрита особеност на характера ми е токова интересна.

Какво все пак ревността …

Виждал съм ревниви хора. Страдал съм от ревниви хора. Един такъв дори щеше да ме бие за това, че съм му спасил връзката, но пък съм бил твърде близък с приятелката му … това не мога да го разбера … дали има различни форми на ревност?

Та кажете си:

Вие ревнувате ли?

Защо?

А разбирате ли ревността като такава?

Ваш,

Lucifer

Странно време е това сутринта … ранната сутрин или късна вечер … тогава когато понякога се прибирам от работа. По онова време, когато повечето време стават или тъкмо отиват на работа …

Музиката се опитва да потуши случайните нервни импулси, които избухват в полузаспалият ми мозък, с идеята да се превърнат в мисли. Това е онова време в което се отделям от всичко и от всички …

Опитвам се да не се поддавам на различните дръпвания на мислите ми … опитвам се да не позволя на собственото ми съзнание да се разкъса. Понякога съм толкова уморен, че не искам дори да се опитвам …

Опитвам се в този момент да не правя планове. Опитвам се да няма „ще” и „после”. Старая се да избягвам „ами ако” и „може би”. Но понякога не се получава … хиляди нервни импулси се опитват … стотици мисли се сблъскват … като армии … в опустошените от будуването равнини на мозъка ми. Късче весел спомен се размива в глътка самота. Момент на щастие изниква на сред локвичка тъга и самосъжаление …

Ако някой може да нарисува съзнанието ми в някой от тези моменти сигурно би приличало на сюрреалистичен пейзаж … остриета от слънчеви лъчи … брони от облаци и щитове от сенки …

Едно голямо сега, мигове след като съм се освободил от нуждата да съм в „съзнание” на работа … мигове на чист покой и достигане на някаква форма на помирение с онзи … най-големият ми противник …

В тези мигове, дори той, онзи в огледалото, застива и загубва желание да ме победи, а просто се присъединява до мен седнал на брега на съзнанието ми … лениво поклащащ крака в океана от сега с който се обгражда то … и се наслъждава на миговете сега в които не се опитвам да го победя или той мен …

А музиката от слушалките ми се опитва да разсее образа му … опитва се да запълни нуждата от мисли … но вече дори тя не помага … не успява да се справи с мислите които напират за да запълнят съзнанието ми … мислите които се опитват да се преобразят и да запълнят тихото спокойствие на това сега … на сутринта в мен … на спокойствието, което ме обзема в тези мигове на едно почти безкрайно сега … едно сега от … ами от сега до сега …

Ваш,

Lucifer

Вчера вечерта с @ju и @begem0t започнахме много интересен спор. Поне до колкото аз разбрах сприхме за това дали вярата като цяло ни е нужна и за какво?

Искам да направя едно уточнение – не говоря за религията или вярата в дадено божество. Говоря за простата вяра, тази която ни подхранва всеки ден.

Не ме разбирайте погрешно – аз не съм за безпочвеното поклонение и вяра. За сляпата следовност на догми и верски учения. Не. Не говоря за тази вяра. Тази вяра е отрова, която пълзи из съзнанието на човека и му отнема онази искра, която му е присъща. Искрата на съзиданието. Не тази сляпа вяра е грешна. Тази вяра е отровна. Единствената и цел е да потопи съзнанието в едно сиво съществуване отнемащо му искрата на творец. Отнемаща му това, което е вътре в себе си и превръщайки човека в част от хората … от масата на обществото или както искате така наречете общото в което го превръща.

Това за което говоря е другата вяра …. тази с която е надежда. Вярата в себе си. Вярата в способностите си. Вярата, която задвижва онази малка искрица на творчество във всеки един от нас и я превръща в свръхновата на интелекта. Говоря за вярата, която се стреми да ни извиси към the Omega Point на Теаярд Де Шарден (и да, като за служител на религията е имал много интересна идея).

Причината наистина да се запаля по-този спор е че наистина вярвам в силата на вярата, защото тя носи надежда и сили. Защото благодарение на нея, сме достигнали до тук. Вярата на Колумб, че земята е кръгла, Вярата на Галилео, че земята не е център на вселената. За тази вяра говоря. За вярата, че ще има утре и утре ще  направим по-добре нещата, които днес не сме успели.

Колкото и на хората, които да твърдят, че не вярват, а знаят да им се иска, всъщност не е така. Всеки един от вас вярва, че ще има утре … и тук чувам ропота, че да утре ще има! Слънцето ще изгрее дори и да не вярваме в това. Да, но вие вярвате в своето собствено утре. В утрето което ще видят очите ви, което съзнанието ви ще попие и ще му се наслади. Никой от вас не допуска, че за него утре няма да настъпи. Но какво би станало, ако за част от секундата слънцето, което мислите че ще изгрее утре, колабира в черна дупка или експлоадира в супернова? Сега ще ми кажете, че е невъзможно и науката (вашият бог) щеше да е открила проблема.

Да, но само до преди 500 – 600 години науката е смятала, че земята е плоска и център на вселената. До преди около 200 – 300 – че болестите се носят по етера и злите духове. А само до преди 50 години се е смятало, че добра закуска е бекон, пържени яйца и шунка (и да това ми е любима реплика от MiB).

Точно вярата на учените през тези периоди им е помогнала да открият тези неща. Нещата смятани за невъзможни само десетилетия или дори години преди това. Всички са смятали, че Бел е откачен, когато е твърдял, че може да предава глас по жица. Всички са смятали Тесла за луд, когато е твърдял, че може да предава информация и енергия по въздуха. Всички са се присмивали на Братята Райт при първите им опити да полетят. Но всички тези хора са вярвали, че са прави и са били прави.

Разбирате ли, коя вяра защитавам?

Никога няма да защитя вярата, която ограбва човека от искрицата творчество. Никога няма да защитя вярата, като религия. Не. Защитавам вярата като надежда. Вярата, която подкрепя творчеството и му дава сили и устрем. В тази вяра вярвам.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Наистина ми стана странно от този спор. Не съм очаквал, че интелигентни хора, могат да бъдат толкова не толерантни. Не твърдя, че бъркате, като отричате вярата. Твърдя, че бъркате, като я отричате напълно.