На скоро се замислих за нещо свързано с пари и придобивки, вече не зная и за какво, но тези мисли ме наведоха на друга мисъл. Помните ли времето, когато едно от най-големите ви придобивки бяха картинките от дъвки „Турбо”? Или колекцията ви миришещи картинки? Или книгите-игри? Когато колко си богат не се измерваше по парите, които имаш по сметки или жилището в което живееш, а по къде, къде по-тривиални неща, като например, че „имаш заменящ номер 12 от „Турбо”, ама от старите”.

Интересно ми е – помните ли различните си мании?

А какво ще кажете, ако ви кажа, че в нас си пазя всички картинки от „Турбо”? Не знам къде са, но знам, че сигурно за 15 минути в стаята си ще ги намеря …

А моите съкровища?

Някога, за всеки съкровищата бяха различни …

Я да видим дали ще си ги спомня всички …

Вече споменатата колекция от дъвки „Турбо”, която е тотално непълна. В момента трябва да се намира в един ботуш на Дядо Коледа – стара играчка, която трябва да е някъде на рафта ми …

Пазя си и друго съкровище – цялата ми колекция „миришещи картинки”. За по-малките от вас, които не са запознати с това „произведение” на градския фолклор (специално за Варненския, не знам за другите градове) – някога, много отдавна (преди 15-16 години) за първи път по книжарници, павилиончета и всякакви магазинчета се появиха тевтерчета за писане, които имаха на тях някаква картинка и на всичкото отгоре бяха ароматизирани (в 80% от случаите миришеха на мастилото). Де що дете имаше, поне в моя квартал, се беше вманиачило да събира и да ги колекционира … Имаше номерирани, имаше със супер герои, имаше всякакви. А да имаш корици … леле. И до сега най-ценното ми такова листче, е малко, невзрачно, (няма да ми се смеете) розово, но с миризма на роза и с нарисувана бледа роза на него.

Първото ми и единствено LEGO може да бъде открито, ако някой реши да направи разкопки из криптата за минало, която се води мой шкаф. Някъде там, подредено, стои едно малко космическо корабче, с пилот, двигатели и опашка … което за няколко завъртания и промяна на местата на няколко елемента се превръща в дракон …

Там са и разни други, малки и не толкова малки съкровища на детството ми, които ме карат да се усмихвам и да си спомянм различни далечни и весели спомени – магнити, които движехме под масата за да стряскаме другите седящи на нея, един стар метален орел, орнамент от отдавна захвърлено портмоне, който прилича на значка на ФБР от като по филмите.

А от „по-новата” ми история (11-12 години назад) можете да намерите книгите-игри, стратегическата им разновидност, дори почти всички броеве на Мега-Игра (после превърнало се в списание МЕГА). С някои не съм готов да се раделя дори сега, както се оказа днес – майка ми, ми предложи по телефона да ги дадяла на кварталното читалище …  някак си не ми се иска … поне не и всички … все още има такива, за които се сещам от време на време.

Там някъде има и спомени от гимназията – огромна колекция вестник „Компютри” и списание „Хакер” … помните ли ги? Мисля, че още от време на време се появява по бутките за вестници … там научих първите си команди за *NIX базирани машини, от там са и първите ми истински уроци по Windows … от там започна мечтата ми да се занимавам с компютри, която в момента и изпълнявам …

Да, знам, че това е поредното доказателство, че не съм съвсем „у ред на последния етаж” и че ме перат лимките, но спомените от детството са хубаво нещо, а тези които можем да докоснем, са още по хубаво нещо … та за това и си ги пазя.

А какви са вашите съкровища от детството? Какви „трофеи” сте пренесли през годините на порастване и израстване, за да ви носят спомени?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Забележете, че дори не споменах торбата с порно-списания и скритите порно касети, за които майка ми ми припомни къде съм скрил.

Днес из социалните мрежи плъзна клипче за нападението на няколко десетки кретени и идиоти над „Свидетели на Йехова” в Бургас.

Не съм религиозен. Заявявал съм го сигурно хиляди пъти, но не мога да приема такова нещо като демонстрираното от простите капути от ВМРО. Не мога да приема животни, като тях! Аз самият съм агресивен, това съм си го признал, но това беше много повече от проява на обикновена агресия. Това беше поведение недостойно за човек.

Но това което наистина ме засегна са 2 неща.

Първо, изявлението на заместник председателя на тази, явно тотално малоумна, организация – ВМРО, че това е съвсем нормално и очаквано.

И второ – пълната липса на каквато и да е реакция от прехваления ни министър председател – Бойко Дюнера или неговия вътрешен лакей – Цвъчко Цвъчев. Не може официалните власти на една демократична и развита държава, като нашата да не излязат с поне някакво официално изявление касаещо тази колосална ксенофобска изцепка.

Не мога да приема, че има човек, който дори дистанционно минава за разумен, който би одобрил такова … поведение. Не съм религиозен, не съм вярващ и съвсем не съм фен на „Свидетели на Йехова”, но съм много повече не фен на такива изцепки.

Не разбирам що за кретен и неандарталец би нападнал някого само заради религията му? Къде ви е толерантността, уважаеми ВМРО капути? Нали знаете какво е толерантност? Знам, че е сложна думичка с повече от 2 срички, която по принцип не е в речниците ви, но е добре да се запознаете с нея.

Знам, че в последно време толерантност се подхвърля при всеки възможен повод, но това извращение извършено от кретени, като вас, наистина трябва да бъде показано за пример. Честито – благодарение на вас България отново ще стане известна с позорна и опетняваща случка.

Уважаеми нещастници от ВМРО, наистина се надявам в някакъв момент да попаднете от другата страна на тази врата. Наистина ми се иска да изпитате какво е да нямат никаква толерантност към вас. Но вие сте тъпи и малоумни кретени и за най-голямо съжаление, Смърт от книгите на Пратчет е прав – „НЯМА СПРАВЕДЛИВОСТ!”.

Искам само да изкажа личното си мнение за вас, което е с всичко лично – вие и вашата организация сте символ на кретения, пошлост, глупост, преминаваща в кретения и животинска агресия. Вие не сте дорасли дори да минете за хора, нещастни говеда такива. Вие сте изверги и се надявам, ако имате деца, за тяхно добро, да ги дадете в някой дом. Никое дете не заслужава такова … създание за родител и модел за възпитание. Вие сте животни, които заслужават да „put down”, за да не разпространявате тази ваша болест, наречена омраза.

И докато се е извършвала тази перверзия, защото дори за мен, това деяния е перверзия, къде ли са били нашите полицаи? Нали те са тези които трябва да ни пазят? Нали трябва да предотвратяват такива деяния? Но не … нищо такова. До момента на пускането на този пост нито една правителствена институция не излезе със официално становище за тази гавра. Никой не пое отговорност за липсата на действие от страна на полицията. Никой не излезе да осъди официално насилието извършено в Бургас.

Искам само да задам един въпрос – Що за нещастни и страхливи кретени ни управляват в момента? И в чий кучи гъз са си наврели главите в момента, когато трябва да вземат позиция и да поемат отговорност?

Ваш,

Lucifer

P.S.: Искам да се извиня на всички защитници на животните – кучи гъз е израз, а не предложение.

Бъдеща …

Не бъдеще, а бъдеща …

Да виждаш в бъдещето всъщност не е трудно …

Не е трудно да видиш нишките, които оплиташ със самото си присъствие.

Всеки от нас променя бъдещето на всички други. Всеки от нас определя потока на събитията около самият себе си … всеки, който разбира собственото си влияние, може да промени собственото си бъдеще …

Не е трудно.

Направо е просто – трябва ви единствено да познавате себе си, да знаете какво сте за хората с чието бъдеще се преплитате и да знаете точно те какво са за вас. От там, просто трябва да видите пътеките и взаимодействията, които имате с тези хора …

Невероятно просто, нали?

Всеки от нас живее в собствена реалност и тя се преплита с реалността на всички други, за да създаде това което наричаме сега. И всеки от нас се опитва да преплете реалността си с някого.

Не е трудно да виждаш бъдещето, не е трудно и да го променяш. Напротив, лесно е – само трябва да можеш да погледнеш в чуждата реалност и да видиш физичните закони, които я движат. Само трябва да видиш цветовете на чуждия свят и да направиш една малка крачка в него.

Всеки от нас сам избира пътя си. Всеки от нас сам изгражда света си. Всеки от нас живее в собствена реалност. Но не живеем сами. Напротив сблъскваме се и се преплитаме с много други лични, частни, интимни реалности и всяка една от тях оставя свое малко ехо в нашия собствен свят, изграден от мисли, представи и самозаблуди. И единственото, което ни трябва за да предвидим бъдещето е да се вслушаме в ехото на тези сблъсъци. Да види отраженията които оставяме в хората и да разберем отраженията които те оставят в нас, защото точно това е бъдещето – действия предприети, решения взети, вероятности превърнати в реалности, точно от тези хора с които се сблъскваме.

Хиляди светове, които се срещат, събират се и се разделят. Всеки един от тях със собствени закони. Изграден от лудостта на всеки един от нас. И всеки един от тях е нашето общо бъдеще …

Да виждаш бъдещето не е трудно, да виждаш чуждите пътеки, там където се сливат с твоите …

Трябва само да познаваш себе си и другите …

Ваш,

Lucifer

P.S.: Не знам дали има много смисъл, но ме мъчи да се напише от както съм излязъл от нас …

Снощи, в началото на нощната ми попадна от чуруликъра материала от “Темата на Нова”. (самите репортажи можете да видите тук и тук)

Не съм вярващ. Това съм го заявявал много пъти от страниците на този блог, но това което видях е потресаващо.

Близо 2000 години след като Христос е изгонил фарисеите от храма, те пак са там, но този път са дори още по-нагли – не търгуват с дрънкулки и не предлагат мирските си стоки на вярващите. Този път фарисеите продават вяра на вярващите. Продават религия на религиозните.

От сега искам да кажа, че не всички свещеници са такива, но показаните в тези два репортажа заслужават не само да ги анатемосат, но и да ги дадат под съд.

Аз самият съм изтъкан от грехове, обичам си ги всички и им се наслаждавам, но тези … създания, ме карат да се възмущавам.

Не мога да разбера как един човек може да говори за смирение и доброта, за вяра и човещина, и в следващия момент да се обърне и безсърдечно да заяви, че загиналите хора са божие наказание … Не ми се мисли дори какъв е този Бог, който отнема животи. Не мога и да си представя, що за измамник може да се представя за свещеник, още повече да стане владика и да нарече една трагедия божие наказание. Защо ли ми се върти в главата една картинка от библията? Една картинка свързана с дъга и обещание на Господ към Ной, че не ще отнеме повече животи? Или смъртта на един човек на един кръст, отново с обещанието, че така изкупва всички грехове.

Чудно ми как някакъв, там, с часовник за 12 000 лв. може да проповядва за смирение и отказване от земните блага.

Но още по-чудно ми е какъв е този игумен, който иска 10 лв. за изповед. Чудно ми е що за синод позволява на търговците на вяра да продават вярата на хората.

Това ли е църквата? Магазин? Мол за продажба на вяра? Мафия, търгуваща с душите на своите “клиенти”?

На времето папската индулгенция е била “удобна” на църквата, но днешната Българска православна мафия дори не предлага сигурно място за духа ви, а само желае да се възползва от тялото ви.

Не ме разбирайте погрешно, не отричам правото на вяра, пък била тя и християнска, този път дори няма да ви трия сол на главата за това, че вярвате в божество, което е арогантно и себично. Не. Този път иска само да ви покажа каква е Българската православна църква. Гледайки репортажите, се благодаря, че не съм вярващ.

Ако мерилото за чистота на душата ми е тази сквернна локва от поквара и алчност …

Съжалявам ви, всички вас, вярващи в тази църква, които ще ме нападнете. Този път няма да споря с вас – ако аз видя в какво се е превърнало мерилото ми за чистота на душата, сигурно и аз ще се нахвърля върху тези които ми го показват.

Поздрави,

Lucifer