Преди 30 … или какво е да си постигнал нещо.
от Lucifer на Feb.23, 2011, под blog, misk, социални
На скоро попаднах (отново) на един списък, незнайно от къде свален, озаглавен “90 неща, които да свършиш преди да навършиш 30″, където най-прилежно си бях отметнал какво съм свършил до момента. Вътре, наред с детинските неща от сорта на “да препиеш с текила и после да имаш 3 дневен махмурлук” имаше и точки, които ме накараха да се замисля. От там и идеята за тази тема.
Според вас кои са нещата, които трябва да постигнете в този живот преди да постигнете така наречения преломен момент в живота – великото 30? Кои са нещата, които трябва да си направил преди да навършиш 30 за да можеш да се смяташ за постигнал нещо през младостта си? И след като на мен ми остават някакви си 3-4 години, този въпрос си ме гризе.
Какво съм постигнал до сега, което да смятам, че е важно да се отбележи и то по хронологичен ред?
1. Да си намеря работа.
От рано съм възпитан на работа. Наще никога не са ме карали на сила да си търся работа, но още от 1-ви клас имах седмичен лимит на джобните. Знаех с колко пари разполагам от началото на седмицата и това ме караше да пестя, да се съобразявам и да мисля в перспектива. За това и първата ми работа беше лятната ваканция след 10-ти клас. Усещането сам да си вадиш парите. Да разполагаш с средства, които са си твои и само ти решаваш за какво да ги профукаш (най-често книги, но това е друга тема).
2. Да правя секс.
Няма по-велик момент. Не знам за вас как е, но това си е знаменателен момент в живота на всеки млад мъж. И е вярно, че първата не се забравя …
3. Да опозная себе си. Да видя силните и слабите страни в характера си и да се науча да ги използвам.
Още от гимназията бях поставен пред избор, който се надявам никой да не му се налага да прави. Поради определени причини ми се наложи да поставя под пълен контрол емоциите си. Да науча къде са силите на характера и, кои са слабите ми страни, а от там и как да използвам и двете, за да си пробивам път с лакти и зъби в този живот.
4. Да се влюбя.
Хах … поредния “екзистенциален” момент в живота.
5. Да се науча да отстоявам гледната си точка въпреки всичко.
Да се научиш, че когато си сигурен, че си прав ТРЯБВА да отстояваш гледната си точка. Независимо дали опонента ти е 2 пъти по-силен и има избухлив нрав и предпочита да използва ръце вместо думи. Научих се, че ако съм прав, то нищо не бива да променя възгледите ми – нито спора, нито шамарите, които разклащат зъби.
О, да … и се научих да си тръгвам с чест и да отдавам дължимото на работодателите си – тези които са се държали зле, са виждали много проблеми, тези които са се държали добре (дори да са ми посягали на края) са виждали само приятелско отношение. Научих се да правя разликата между работодателя и човека.
6. Да се науча, че има много малко по-важни неща от добрите приятели.
Семейството е хубаво нещо, но добри приятели на които да можеш да разчиташ и още по-важно – те да могат да разчитат на теб са незаменими. Хората на които можеш да се обадиш когато си затънал до гуша в проблеми или които ти звънят в 03:00 сутринта, за да се оплачат … това са хората, които край нас правят живота поносим.
7. Да се науча, че ако искам нещо – трябва да го взема или постигна сам.
От както имах първата си работа спрях да искам пари от наще. Не, че спряха да ми дават някакви джобни за училище, но спрях да искам пари от тях за излизане или големи неща. Мога да се похваля, че от 4 платени семестъра в ТУ – Варна, родителите ми са платили 1. Мога да се похваля, че единствено първият ми телефон (Siemens M35) е подарък от наще за Коледа. Научих се да разчитам на себе си и да се справям сам, а не при всеки проблем да казвам “Тате, ДАЙ!”.
8. Да науча, че единствения начин за развитие е да не спираш да учиш нови неща.
Каквато и работа да съм имал през последните 8 – 10 години, независимо дали е била само през лятото или е била постоянна, винаги съм усещал как след първоначалния пристъп на обърканост и оправяне в новата атмосфера, настъпва една улегнала рутина, която кара творческото съзнание да закърнява. Винаги след един определен период от време започвам да се усещам, че ако не се захвана с нещо странично ще закърнея, ще спра да разсъждавам и ще загубя възможността да мисля “out of the box”. За това и независимо къде работя и каква ми е работата, винаги имам по 2 или 3 проекта, които са тотално различни и към които прибягвам, когато усетя заливащата ме вълна на рутина (и да – този блог е един от тях).
9. Да се изнеса от вкъщи.
Всъщност не ми беше толкова зле в нас, но в един момент на човек му идва идеята, че ако иска да е самостоятелен, не може да го прави докато не заживее отделно от родителите си. Колкото и да е странно за мен си беше трудно решение. Въпреки, че майка ми е overprotective и че с баща ми сме толкова силни характери, че понякога предпочитаме да си мълчим само за да не се скараме, ми беше трудно да се изнеса от нас, но това беше правилно решение.
10. Да се науча да се справям сам.
След изнасянето, вече нямах друг избор. Аз съм мързеливо говедо. Ако имам лесен избор, ще го направя. За това не си оставих такъв! Изнесох се на 500 км. от нас. По този начин не оставих възможност на мързеливият ми мозък да намери някакво извинение за да си остане вкъщи, където мама переше и готвеше (и аз мога да готвя и дори се научих преди да се изнеса). След като се изнесох, много бързо се научих как се справя човек сам. Как да се пере и как да разполага с средствата и времето си сам.
11. Да започна да градя кариера.
Да започнеш нова работа е лесно. Но да се докажеш и да започнат да те оценяват, това вече е по-трудното. Да докажеш, че можеш. Да покажеш, че може да не си един от най-знаещите, но за това пък имаш по-широк набор знания … да се докажеш като част от новата си среда и да видиш как започват да се обръщат към теб за помощ … да усетиш, че те оценяват … това е невероятно усещане …
12. Да се науча да отсявам хората покрай себе си.
С този проблем се сблъсква всеки. Обградени сме от много хора, някои от тях стойностни, някои не си струват, дори да ги наплюеш … Смятам, че вече мога да преценявам кой какъв е с висока точност.
А какво още ми остава(поне според мен самия)?
13. Да си купя жилище.
Не може човек цял живот да живее на квартира. Искам място което да нарека свое. Моето си вкъщи. Място, където аз да съм си “в нас”. Това е важната ми точка за тази година. Скоро смятам да я преместя в горната група – на вече направени неща.
14. Да “оглавя” семейство.
Да срещнеш правилния човек. Да го спечелиш и още повече да го задържиш … това е изкуство … това е битка … която смятам да водя, защото винаги съм искал партньор в живота си – някого с когото да споделя всичко – и доброто и лошото, някой който да ме опознае и да ме разбере … и най-важното да ме приеме такъв какъвто съм.
15. Да изградя кариера.
Да си създам име и да докажа, че мога. В професионалната сфера.
16. Да започна да работя за себе си.
Няма винаги да работя за някой друг – рано или късно трябва да започна да работя и за себе си.
17. Да изкарам висше или поне да го започна.
Аз съм просто устроена личност и оценката ми за успех може да не е много висока, но си е моя (а и познавам хора, които са на много над 30+) и не са постигнали и половината. Ще ми се да прочета вие какво мислите. Специално ми се иска да поканя няколко човека:
@ltinuviel, ако реши да излезе от почивката, разбира се …
@vasvalch, ако може да се откъсне от ученето разбира се …
както и всеки друг, който има желание. Иска ми се да разбера какво разбира всеки от нас под “личностен успех”.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Ритуал
от Lucifer на Feb.19, 2011, под blog, приказкиЕдна приказка от мен. Преди малко я завърших и реших да я споделя.
Последен символ.
Последен символ и подготовката щеше да е завършена.
Последен символ и десетилетията загубени в книгите щяха да се отплатят …
Хвана черния тебешир и започна да очертава последния символ, който му трябваше, ключа към всичко …
Зад него се разнесоха стонове и дрънчене на вериги …
- Потрай. – гласът му беше спокоен. Нищо не можеше да наруши концентрацията му, дори окованата за олтара кучка, която беше забърсал в някакъв бар.
Последния символ изискваше максимално съсредоточаване … той беше „Ключа” … извора …
Тебешира се движеше леко, бавно, воден от цялото познание, което беше придобил през тези години. Започна последната дъга и усети как клопката щракна … Да … значи беше на прав път …
Заклинанието нямаше да позволи да не го завърши … но и нямаше да му гарантира успех … още една крива … капки пот се стичаха по челото му … завой … крива … обръщане …
В един момент натиска се вдигна и успя да дръпне ръката си и да огледа какво беше сътворил …
„Га нар Ках” – хилядите ключове беше изобразен пред него. Без грешка … усещаше струящата от там сила … усети как се разлива и обгръща останалите символи на пода …
Всичко беше готово … трябваше му само кръв … кръвта щеше да даде силата на живота на това заклинание …
- Хубав кръг.
Той подскочи, стреснат от непознатия глас.
- Кой е там? – никой не можеше да премине през преградите които беше поставил! Беше обградил цялото помещение с някои от най-мощните заклинания и мрежи които знаеше …
От сенките се откъсна форма и пристъпи в светлината на церемониалните свещи. Беше някакво момче, не повече от 19 – 20 годишно … Започна да се разхожда бавно по периферията на изрисуваните символи и да ги разглежда …
- Я! Много добре … – гласът на младежа беше развеселен. – Не мислиш ли?
- Да. Има заложби. – този глас принадлежеше на момиче. Формата и се очерта на няколко крачки от мястото от където беше изплувал младежа.
- Кои сте вие! И какво искате … как се озовахте тука … как влязохте … – беше започнал да се паникьосва, а това не беше правилното поведение за такъв като него. Все пак той беше магьосник!
- Знаеш ли … – погледа му не се откъсваше от символите на пода, а гласът му беше все така небрежен. – … много мразя да се налага да обикалям да търся приятелите си.
- Досадно е наистина. – добави девойката. – И не можахме да си допием … и музиката беше хубава.
Кои бяха те?
От къде се бяха появили?
Как бяха влезли тук?
- Какво всъщност иска да направи? – тя проследяваше символите с пръст, но от разстояние. – Познавам повечето, но до сега не съм ги виждала така изписани …
- Хм … – момчето се наведе и прекара ръка над един от символите пред него. – Някакъв портал до колкото схващам …
Започна да се ядосва … не го интересуваше кои бяха тези, но нямаше да му се месят още дълго! Все пак беше си в тях! В неговата среда, обграден от неговите си амулети. Ръцете му се вдигнаха и се насочиха към момчето, устните му промълвиха думата … черна мълния се стрелна право към сърцето му. Черната мълния, създадена от чистото желание да убива … Това беше края на натрапника … никой не оцеляваше … самият той беше загубил много време за да я научи и бе платил не малка цена …
Момчето разсеяно гледаше приближаващата се мълния … в последния момент вдигна ръка … и мълнията се сви на топка пред дланта му!
- Не възможно! Как …
- Да … има заложби. – гласът на момчето беше спокоен докато оглеждаше свилата се в ръката му стихия.
Не възможно! Толкова време за усъвършенстване … толкова време прекарано за да може да прави това … Черната мълния … въплъщението на желанието да отнемеш живот … а това хлапе я улови! Никой не му беше казал, че е възможно … дори не предполагаше … не можеш да уловиш Смъртта …
- Портал към какво, все пак? – намеси се момичето. – И за какво му е Мира?
- Ще я пренесе в жертва … – момчето небрежно заметна китка и той усети как върху него се стоварва ужасна сила, която не му позволява да помръдне – Кръвта и трябва да даде сила на портала за да се захване за прохода, който ще се отвори за душата и. После ще използва Хилядите ключове за да се опита да удържи ключалката …
Той се опитваше всячески да се освободи от мрежата, която го обгръщаше и не му позволяваше да помръдне, но нищо не помагаше – сякаш въздуха край него се бе превърнал в бетон. Всеки намек за сила, който успееше да събере и да насочи към нея потъваше без следа … нямаше дори потрепване или опъване …
- Проход към отвъдното? Защо?
- Иска да призове нещо … някого … – момчето се разхождаше и разглеждаше изчертаните многоцветни символи, а проклетата черна мълния мъркаше мило, магията и се умилкваше нежно в ръката му.
- Да … Виждам. Искал е да призове демон … по-скоро демон лорд … – момичето се загледа разсеяно в средната гупа символи, които имаха за цел да задържат призованият. Той се учуди колко много знаят … но бяха далеч … толкова далеч …
- Мисля, че онази група там – момчето посочи в центъра – са задържащите заклинания, а между тях е призоваващият ключ … който ми е познат …
Момчето и момичето разглеждаха символите по пода умълчани, а той напрягаше всичко което има в опит да се измъкне от оковите на чуждата магия.
- О … – сепна се момчето – Той се е опитвал да призове Него …
- Кого?
- Него … Господарят на Ада!
- Използвайки Мира? – усмивката се разля по лицето и.
- Мдаааааа … – гласът на момчето звучеше развеселено. – Можеш ли да си го представиш … Дори да беше успял да я принесе в жертва … представяш ли си колко бесен щеше да е Той?
- У даааа! Все пак тя му е една от любимките … – момичето искрено се забавляваше.
От ъгъла в който беше оковал жертвата си се разнесе малко по настойчиво дрънчене, леко изпъшкване, последвано от сочна и звучна псувня …
- Виждам, че Мира се е събудила. – отбеляза момичето с по-широка усмивка. – И не е в много цивилизовано настроение. По-добре е да го освободиш от мрежата си, Вал. Знаеш я каква е, когато е в такова настроение.
- Валасар! Ана! – гласът на жертвата му беше леко прегракнал. – Какво, мамка му, става. Къде съм и защо, да ви е*а съм окована за, ш******а стена?
- Твоят приятел, тук … – каза момчето, посочвайки го все така замръзнал. – … решил да те използва като жертва за да призове Господаря на Ада.
Той усети как мрежата около него се вдига и тялото му отново може да се движи … гневът му избухна, както и всички знания в главата му. Видя как черната мълния се разпадна на сенки покрай момчето.
- Сега ще ви … – изречението му прекъсна по средата. Неконтролируема болка възпламени всеки отделен нерв. Всяка клетка в тялото му пищеше … той се свлече в агония на пода.
- У. Това трябва да боли. – странното момче все така се усмихваше. – Искаш ли помощ за веригите?
- Не. – гласът на жертвата му се чу някак гърлено. Едва успя да се завърти за да я погледне, само за да стане свидетел на това, как тя се изправя, сграбчва стоманеният нашийник на врата си с две ръце и … го разкъсва. Не го чупи или дърпа – той просто видя как го скъса все едно е нищо повече от от хартийка.
Болката в тялото му беше ужасяваща. И се засилваше с всяка крачка на момичето което наричаха Мира към него. Тя не го поглеждаше. Лицето и беше спокойно и дори леко ведро, докато се обръщаше към другите двама в стаята.
- Какво ще го правиш сега? – запита момичето което наричаха Ана.
- Чудя се честно казано … Най-накрая сигурно ще го убия. – гласът и звучеше нормално, все едно обсъждаше какво ще си купи от магазина. – Въпросът е дали съм достатъчно благосклонна да го направя веднага … или да си го прибера и да си поиграя с него.
- Както си решиш, но аз настоявам да отидем да си допием. – изчурулика някак весело Ана. – Имаше един готин тип край бара …
- Хахха! Мръсница. – разсмя се Мира. – Някой от вас ще ми услужи ли с комуникатор?
Момчето извади телефона си и и го подхвърли над гърчещото се тяло. Мира го улови и натисна някакъв бутон. Болката изгаряща тялото му се засили дори повече, колкото и невъзможно да му се струваше до преди миг.
- Мира е. – произнесе тя в слушалката. – Изпратете екип на настоящото ми местоположение. Един нещастник за личните ми стаи и един под за почистване.
Тя затвори и хвърли телефона обратно. Болката се усилваше … той не разбираше как е възможно, но когато си мислеше, че болката не може да стане по-силна … тя се увеличаваше …
- Погледни ме! – гласът на Мира беше тих и спокоен, но някак успя да прокънти в мислите му. С много усилия успя да се завърти за да я погледна. На лицето и проблясваше налудничава усмивка, но това което го ужаси беше тихата, спокойна и в същия миг немислима лудост в погледа и. Тихият пламък който подскачаше в очите и. И тогава осъзна – тази жена нямаше да прояви Последната Милост към него. Нямаше да му отнеме живота.
Последното, което усети, преди изпълненото му с болка съзнание да изгасне, беше ритникът и в главата му.
***
Едно момче и две красиви момичета се върнаха в бара, в който никой от хората с тях не беше забелязал, че липсват. Една прекрасна вечер …
Надявам се да ви е харесала.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Устремени вероятности …
от Lucifer на Feb.16, 2011, под blog, misk, лични
Имали ли сте странното усещане, че в деня ви ще се случи нещо важно?
Усещали ли сте напрежението на отделният момент, преди да направите важен избор?
Всеки един избор води до промяна на реалността покрай нас. Преди всеки избор, можете да усетите сбора на всички вероятности, които се стремят към тази единична точка в която бъдещето се превръща в минало – сега. Всеки един наш избор, голям или малък, води до промяната на собствената ни реалност … до превръщането на една от многобройните вероятности в спомен.
Напрежението от безкрайно количество вероятности, устремили се да се превърнат в реалност. Лекотата след направения избор и превръщайки останалите в простички “може би”, заредени с не повече енергия от простата тъга за изпуснатата възможност.
Какво би се случило, ако …
Може би трябваше да …
Ненаправени избори, носели безкрайното напрежение на вероятност и превърнати в безсилни фантазии … и то от избора на всеки един от нас …
Колко пъти се замисляме над възможностите, които сме пропуснали да превърнем в реалности?
Отдавна спрях да си блъскам главата, над възможности, които са изгубени …
Какво щеше да е, ако не бях чакал 20 минути, за да подгоня едно момиче на един бал в една магична вечер?
Какво би се случило, ако не бях избрал в един точно определен момент да посетя бившият си университет?
Как би се развило всичко, ако …
Всеки от нас има своите моменти в които взима решения, променящи живота му. Един миг на безкраен потенциал, който те притиска да го освободиш и да го превърнеш в реалност…
Устремени вероятности … превръщащи се в паралелни реалности … изтляващи в преминали възможности …
Миг зареден с потенциал, който се освобождава при най-простото човешко действие – избора …
Всеки един от нас прави своите ежедневни избори и всеки избор е зареден с различен потенциал, но само от нас зависи превръщането му в нещо повече … само от нас зависи да го направим и превърнем в реалност…
Наслаждавайте се на изборите си и им се радвайте.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Свети Валентин … или един друг поглед върху комерсиализацията.
от Lucifer на Feb.14, 2011, под blog, misk, лични
Тъй като явно днес е тематично, смятам да ви представя една малко по-различна гледна точка към Свети Валентин – един от най-комерсиалните празници в световния календар.
Комерсиален е нали? И наистина не е съвсем Български, да не кажа изобщо?
Поредния празник, чиято единствена цел е да ви накара да харчите, нали?
Захаросан и подсладен …
Но, когато махнете всичко това, какво остава?
Аз не съм от хората, които имат нужда от специален ден, за да кажат на специалният човек в живота си, че го обичат. Напротив. Не мисля, че това ме прави слаб или уязвим, но много хора няма да се съгласят с мен.
А Свети Валентин, махайки всички покрити с шоколад заврънтулки и пухкави червени сърчица, е точно такъв, социално и обществено насърчаван дори, специален момент. Един ден в който можеш спокойно да кажеш, на специалния си човек, че го обичаш.
Както казах, аз не вярвам в нуждата от специален повод. Напротив, мисля че тези 2 думи трябва да се казват възможно най-често, и дори още по-важно – да се доказват ежедневно, дори ежечасно – било то с нежно докосване, било то с гушване или целувка, с един нежен момент на човешки контакт който да пренася едно единствено послание – Обичам те!
Много от вас се противят на Свети Валентин, по една или друга причина, но си мисля, че причината този празник да стане толкова световно популярен е точно тази – едно извинение да кажем “Обичам те!” без да излезем слаби. Един ден в който да си нежен не е “мекушаво”, да обичаш не е “загубеняшко” и най-вече – няма да изглеждаш като пълен идиот, ако кажеш “Обичам те!”.
Може да плюете празника, че е претрупан, нагласен, безвкусен и комерсиален, но не забравяйте, че преди всичко друго е перфектното оправдание. Може да е тотално експлоатиран, но може би това му е целта …
Възползвайте се!
Ваш,
Lucifer
P.S.: И за да не съм голословен и специално за едно момиче:
Обичам те, кучко проклета! Обичам те, коте! Просто си те обичам!
| Tweet |
|
Life with every breath …
от Lucifer на Feb.07, 2011, под blog, misk, лични, философияДнес отново гледах “Последния самурай” с Том Круз …
Винаги съм харесвал японската култура. Винаги ме е влечало желанието на японците да превърнат всичко в изкуство … дори войната …
Това което наистина ми хареса в този филм е простичкото обяснение на Бушидо – пътят на самурая, а именно “Живот с всеки поет дъх”.
Живот с всеки поет дъх …
Колко проста и очарователна мъдрост …
Колко по-различен може да е погледът над безгранично простите и ежедневни неща, ако приемем пътят на Бушидо и живеем със всеки дъх. Да вземаш най-хубавото от всеки един момент – топлината на докосването на дланите ти до кожата на любимото момиче, мириса носещ се от коса, нехайно метната пред лицето ти, слънчев отблясък хванал последните капи утринна роса, докосването на първата глътка кафе …
Животът е миг наситен с мигове. Момент в безкрайния цикъл от мигове, но сам по себе си наситен с мигове. Да живееш във всеки от тези мигове – това е да си наистина жив. Да се насладиш на всеки отделен дъх, който поемаш. Дали ще се насладиш на излежаването в леглото, гледайки филм или на излизането с хора за да се забавляваш, това е живот и всеки един момент трябва да бъде видян, усетен, изживян изцяло.
Звънването на телефона сутрин …
Омалата от секса през деня …
Сладката песен на последните будни неврони вечер …
Всеки един момент има своята магия … всеки един момент има своите вишневи листчета, на които да се любуваш. Най-сладкото е, че дори не трябва да ги търсиш – просто трябва да приемеш, че всеки миг е Живот.
Живот във всеки дъх!
Наслада от всеки дъх!
Дори да е последният ти дъх – изживей го! Изживей го до последно! Изживявай всеки дъх, отпразнувайки поемането му и наслаждавайки се на отдаването му. Изживей го! Насади му се и го изживей!
Едно истинско и елементарно сатори.
Ваш,
Lucifer
| Tweet |
|
Всички материали в този блог са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
На места използвам картинки взети от интернет. Ако някой предяви претенции към използвана от мен снимка, нека се свърже с мен. Не желая да нарушавам ничии права.
