Few shades of meh …

Рядко се случва да седна да пиша два поредни пъти за една и съща тема, но нали ходих да гледам този прословут филм … А и бях обещал мнение за него …

ВНИМАНИЕ: Съдържа SPOILER-и!

MV5BMTYxMTA0ODI5M15BMl5BanBnXkFtZTgwMzU3MTMxNDE@._V1__SX640_SY720_Едно не разбрах от тези 125 минути прекарани в киното – защо, дяволите го взели, прецакаха тези 3 иначе не много лоши филма като ги събраха в един?

За какво говоря ли?

Обективно, “50 нюанса сиво” са поне три различни филма, които се развиват по едно и също време. Признавам си – филма е сниман много добре – фокус върху лицата, върху това което е важно за да е въздействащ без да е ефектен … или по-скоро ефектен без да е зрелищен. Музиката беше на невероятно ниво.

А режисьорът и сценариста бяха предпочели да не разводняват и без това блудкавото произведение и да поизрежат не малко части … което от една страна беше добре, от друга – на моменти се губеше нишката на действието и ако не си чел книгите за момент се загубваш в сюжета, защото изведнъж се появява сюжетна нишка, която в книгата е развита, а във филма я няма (връзката между брата на Крисчън и съквартирантката на Анастейша), но за това след малко … защото тези дупки в … тъканта на филма са свързани и с твърдението ми че това са три различни филма, които може и да не са шедьоври сами по себе си, но са в пъти по-добри от творението в което се превръщат като се гледат заедно …

Ако внимаваш ще видиш, че филма проследява три напълно различни сюжетни нишки:

Първо – много сладка романтична – еротична – леко извратена комедия – връзката между отворения леко перверзен богаташ и симпатичната но иначе задръстена студентка. Всички онези малки проблеми, които правят “Хубава жена” класика. Разликата в класата, в светогледа, в това кое приемат за нормално или не … Тук е момента в който режисьора си беше свършил работата прекрасно – една от сцените (описана и в книгата) е как Крисчън слага Анчето на коляното си я наплясква … в самия филм сцената е прекрасно заснета – вирнатия задник, ръката вдигната за удар … изкривяването на лицето при първия … и последвалата блажена усмивка, която задължително се разлива след това, ако “жертвата” си пада поне малко по това … или сцената с договора … с преговорите относно “техния договор” – смял съм се с глас, но няма да споилвам тук. На този филм спокойно мога да му дам 8, дори 8 и малко ако имаше още малко такива моменти.

Втората нишка, порследявана в това … странно кино творение е силен психотрилър – битката да открие себе си един човек с тежко детство, загърбил всичко нормално и светско за да се издигне. Отдръпнатостта на един човек, желаещ да се докаже пред осиновтелите си, измъкнали го от калта, но още повече пред себе си, че е заслужил това измъкване. Търсенето, което го среща с някой, който е пълна негова противоположност – момиче което има достатъчно, идваща и то самото от странно семейство … връзката между двамата и битката с демоните на героя, докато се опитва да открие, че зад маската, която сам си поставил и се крие зад нея всъщност се крие едно момченце имащо нужда да пази и закриля …

На този филм спокойно бих му сложил 7 от 10 … просто защото не харесвам такива истории, но героя и героинята имат потенциал да го направят.

И третата нишка ми е малко … ниска като оценка, но няма как. Това е онази чисто научно популярна страна на BDSM която режисьора е избрал да вкара. Колкото и да е странно във филма няма нито една препратка към BDSM, която в същността си да е невярна … за мен просто всички препратки бяха твърде много изкарани от контекста. Някак сложени, за да насочат публиката, но без да я запознават с това какво е или защо някой би се интересувал от такова нещо. Просто нахвърляни термини и идеи върху които се градят едни отношения … тази част ми беше непонятна, но не казвам че беше невярна. Просто извадена от контекста и някъде нахвърляна … от никъде …

Къде е проблема, поне за мен?

Тези иначе така добре подбрани и изградени повествователни линии са свързани с изключително … сладникави конци. Комедията преминава в драма точно за едно мигване на окото на зрителя и за една сладникава … преиграна реплика, без която всичко би изглеждало толкова по-добре.

Някак си от никъде главните герои се държат като шизофреници – в един момент се наслаждават на страстта си, в друг – просто бягат един от друг по една или друга причина.

С удоволствие бих гледал и трите сюжетни линии, ако бяха развити, защото имат потенциал, но това което се е получило в този филм … е твърде сладникаво … не свързано и като цяло съшито сякаш на бързо с тиксо и лан кабел.

Иначе едно от най-хубавите неща беше … The Red room of pain! О! Даааа! И двамата с приятелката ми просто се размечтахме … някой ден ще си имаме такова … да и мисли задника.

Това е личното ми мнение за този филм … надявам се да ви харесало … ще се радвам да прочета вие какво мислите за него …

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.4/5 (5 votes cast)
Под тагове: , , , , Коментирай ...

50 shades of hype …

Един колега преди няколко дни каза, че ще му е интересно да прочете, защо според мен е целия шум около “онзи филм” направен по “онези книги” …

downloadКолкото и да е странно за модерното ни общество, ние живеем в свят изграден от табута. Религията ни е табу, личния ни живот е табу … но най-голямото табу в обществото ни пада върху сексуалните ни предпочитания. Независимо дали говорим за “нормална” или “ненормална” сексуалност, то тя е табу. И като за всяко табу, всяка идея … книга … всяко действие, което показва по някакъв начин зад завесата на забраната, предизвиква интерес.

Но защо този шум покрай 50 shades?

Не е само защото секса продава, дори не е и защото фетиша продава. Целия шум покрай филма и книгата трябва да се разглежда на две отделни части – Международно и национално.

Но, все пак сме у нас … защо, според мен, има толкова шум около тази книга у нас?

Всъщност шума се дължи основно на това, че на българското общество му липсва сексуално образование. Не такова каквото се преподава в училищата, а такова каквото обществото придобива от самосебе си. Еволюира в него. Докато на запад са имали хипитата, които да им покажат свободата на тялото, ние не сме ги имали. Имали сме луди младежи, но тях на всякъде ги има. Докато американците са имали своя Stownwall, ние не сме. Лично за мен, една от най-големите злини, която е причинил социализма е точно потъпкването на сексуалното образование на обществото. Защото в момента в който ограниченията паднаха и обществото ни видя какво е сексуална свобода, то се засили да настига това, което се случва на запад и като всяка новопоявила се енергия – избухна и претърпя революция, много повече от колкото еволюция.

Сексуалната освободеност без морална и емоционална такава. Разбрахме че тялото е това, което изпитва наслада, но изпуснахме какво значи наслада. Секса се превърна в разменна монета, но много малко хора знаят какво е хубав секс. Фантазията и удоволствието от тялото – своето и на другия, се загубиха в пошлия вихър на механиката, на онова което в момента минава за секс.

Но въпреки освободените си сексуални нрави, обществото ни не притежава фантазията. Липсва еротиката в секса. Липсва красотата … секса не е табу, но красотата и изкуството в секса са. Всяко сексуално познание се смята за странност.

И тук, в тази среда, се появява едни филми/едни книги, които резонират със съзнанието на хората на няколко основни нива – от една страна, приказката за красавицата и звяра и как любовта променя хората и премахва “покварата” в тях. От друга – връзката между героите толкова много прилича на битовите отношения, които в една или друга степен се смятат за нормални, че някои хора направо се виждат в съответните роли – подтиснатата безгласна буква, търсеща малко нежност и насилника или иначе казано – главата на семейството. От трета страна глада за някаква еротика, кара хората да искат да го гледат.

За красавицата и звяра …

Във тази творба, главния герой е представен като звяр. Като някой който обича да наранява, просто защото самият той е бил наранен и защото не познава друг начин за достигане до другия освен чрез … това, което прави. Кое момиченце не желае да точно принцесата, укротила звяра? Кое момиченце не желае да превърне чудовището в принц … прекрасно …

Ако нещата се случваха така. В повечето случаи обаче, “покварата” на главния герой не е толкова поквара, не е падение без път назад, а напротив – BDSM е преди всичко избор. Сам избираш до къде и колко да се потопиш. Никой не те дърпа, никой не те кара да правиш нищо. Дори напротив – BDSM е много повече свобода от всичко друго. Но какво разбирам аз … нали в творбата трябва да има нещо зло от което да измъкнем героя …

И тук идваме до чисто семейната идилийка …

Ревнивия, контролиращ насилник, възползващ се от беззащитната жена, незнаеща и не можеща да се защити, мислеща, че всичко това е нормално. Махнете договора, рояла, апартаментите, хеликоптерите и цялата бляскавост и ги заменете с панелен апартамент в произволен град, малка кухня …

И какво получавате – една изплашена жена поставена пред един псевдосилен мъж, който я кара да се чувства нищожна и да смята, че това което и се случва е напълно нормално. За това казвам, че е лесно всеки средно статистически българин да се визуализира в ролята … във филма … да оправдае насилието си с BDSM.

И накрая – еротиката. Самото показване на нещо, което в страни от конвенционалното ебане с което са свикнали повечето. Нещо ново, нещо до сега скрито, макар да е било на една крачка … на едно търсене … макар и отдалеч, показването на една красота на отношенията … макар и разкривена и загубила най-ценното си – доверието между партньорите … Но все пак много по-възбуждаща за препълненото с порнография съзнание на средния човек.

От много дълго време секса спря да продава. В България особено, където секса е пошъл и е навсякъде. Където секса е загубил стойността си. Но фетиша продава. Фетиша винаги ще продава, за това и шума покрай псевдо фетиша наречен 50 shade of grey … Не мога да кажа дали филма е хубав или лош от чисто кинематографична страна, защото не съм го гледал, но мога да говоря за историята върху която е базиран, защото нея съм я чел.

А вие гледахте ли го този шум за нищо?

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.0/5 (4 votes cast)
Под тагове: , , , , 6 коментара

[DEV] to [BETA] … или къде подявлите се изгубих?

Ако се загледате в датите, а аз наскоро го направих, последната ми тема в блога е от 17.12.2014 … а и преди това не е било като да съм бил много активен.

Не, това не е съобщение че спирам да списвам блога. Няма да направя такова нещо – все пак си го харесвам. Просто през последните малко повече от 3 месеца се занимавам изключително с един твърде Geek проект … за който ще отделя един Geek Time (за чисто техническата част).

Но защо все пак това странно заглавие?

Защото това са двете фази през които премина задачата с която се бях заел – development на приложение … и не толкова от нулата, колкото превръщането на купчина разнороден, макар и добре написан код в почти идеално работещо приложение. Кога съм ставал аз за програмист … Какво ми разбира не мене главата от обектно ориентирано програмиране и класове … структури и фреймуърци …

Еми за последните 3 месеца си показах че всъщност ставам … не съм за изхвърляне … макар и проекта да не е с “жизненоважна” функция, поне не е малък. Става дума за разширение (extension) за една от най-големите платформи за форуми – phpBB. Един от най-големите ми проекти е на phpBB, писан и развиван през последните 6-7 години, от както излезе версия 3.0.0 … всичко хубаво но с излизането на версия 3.1.0 се оказа, че всичко онова което съм правил не може да бъде използвано …

За това запретнах ракавчета на тениската и се заех да се науча как да работя в новата среда. След достатъчно малки безобидни проектчета (Love бутони, Медали за събития и търсене в лични съобщения) се оказа че имам един много сериозен проблем – форума има галерия събирана в продължение на години, а на хоризонта дори не се задаваше миграция на phpBB Gallery към 3.1.х …

За моя радост собственика на проекта ми го подари …

Та с това се занимавам последните 3 месеца и малко – прехвърлянето на phpBB Gallery към новия вид и изискване на phpBB …

Предполагам че повечето от вас четат единствено bla bla bla .. bla bla bla … bla …

Нека се опитам да обясня – за времето през което се занимавам с това “проектче” усвоих нови умения. Чисто технологично се научих да работя с обекти и като цяло с OOP, нещо което винаги съм твърдял че няма да науча просто защото не го разбирам … докато не си блъснеш главата в стената, много ясно че няма да го разбираш … Чисто технологично най-накрая мога да кажа че свободно се оправям с git … И най-накрая разбрах от къде идва нуждата от стандарти при програмиране … и защо по дяволите, трябва да ги спазваме … А да … технологично се научих да използвам и Travis …

Но да оставим технологичната част …

Какво научих извън нея?

Че всъщност ме бива? Че ако се заема сериозно, надали има нещо, което да не мога да постигна …

Но може би най-важното което научих е как да си създавам ритъм на работа – как да нападам големите проекти, така че да не се замайвам и изморявам … как да ръководя собственото си време, за да постигам оптимален резултат …

Това е проект, който ми отне не малко време … но не съжалявам че съм го хвърлил. От [DEV] преминах към [BETA] (от чиста разработка преминах към спокойно отстраняване на проблеми и писане на тестове) … мисля че това е едно много добро начало на годината …

Не съм се отказал да пиша тук … идеите за теми, за разкази, изобщо за всичко напират и искат да се превърнат в думи, които да четете … просто преди това трябваше да привърша със странната поезия на кода … с if-вете и else-овете … с отстоянията и масивите …

Всичко трябва да бъде направено … доволен съм че направих това …

Сега … сега лежерно ще си пиша тестове, ще си превеждам стрингове и ще си чета книги … няколко седмици почивка … и после продължавам напред със следващия проект …

Радвам се да се видим отново.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Ако някой се интересува – phpBB Gallery може да бъде намерен тук

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , Коментирай ...

Hearthstone на Android …

5FXVME3BSFPX1418182377314

Днес останах много приятно изненадан да видя във Facebook-а си, че Blizzard най-накрая са пуснали Hearthstone за Android таблети.

После, защото съм гадняр реших да видя и дали @strangera го е отразил (беше гадняра му с гадняр), но там беше писал, ако някой я разцъка да свирка …

Еми свиркам. Разъках я тъкмо.

Само ще спомена, че таблета ми едва покрива минималните изисквания за hardware, за това приемете, че това което казвам е точно worst case scenario.

Като цяло не съм чак такъв фен на Hearthstone за компютър. Някак си не успя да ме грабне след първите 2-3 игри, за това и не съм играл толкова много. Но реших че ще и дам шанс на таблет.

Да ви кажа не е лоша …

Разцъкал съм само една игра (ей така на работа). Таблета ми, както вече казах, едва покрива минималните изисквания за играта. Дори според самата игра и толкова не покрива (излязоха ми два надписа, от които единия беше – Your tablet is not running the correct resolution, so your experience may not be perfect!) … но на кого му пука. Играх го на 7 инчов Asus Fonepad …

Играта сякаш е направена за таблет. Дори на този, едва минващ за таблет device, след като веднъж зареди текстурите си върви много приятно и гладко. Макар и в неправилната “резолюция” играта се държи подобаващо стабилно и без да създава проблеми (с изключения на случайни … забавяния на анимацията, но това е защото аз го играя на тухла …).

При мен играта зарежда леко бавно, но това си е … както казах от тухлата. Анимацийките са много красиви (както и на десктоп варианта). Като цяло играта е много приятна и усещам как ще си цъкам на път за работа. Не видях да харче много много батерия.

Интерфейса е много добре реагиращ. И създава усещане по-добро от настолна машина. Лично за мен това е игра за таблет. Много приятна загуба на време докато се лашкаш в автобуса или пътуваш на някъде … супер си е … смятам да си го играя като съм в движение …

И със сигурност ще го играя на нещо по-мощно.

Ваш,

Lucifer

 

P.S.: От работа до спирката на автобуса до нас са точно 2 игри …

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Под тагове: , , Коментирай ...

Идеята Бог … или дали в науката може да има бог

Преди да започна искам да помоля тези, които четат тази тема да се замислят, а не веднага да започват да спорят се мен. Целта на този пост не е да оскърбява нечия вяра или религия, а по-скоро да ми позволи на мен самия да я развия.

5152093352_ded0eac38e_z

Когато миналата седмица Папата каза, че теорията за Големия взрив и Еволюцията не противоречат на религията и на представата за Бог, малко преди лягане с приятелката ми се заприказвахме дали всъщност Бог противоречи на науката, като отговор.

Преди да започнете да ме горите на научната клада като отстъпник на рационалните идеи, нека изясним какво е бог според християнската религия. Бог е всесилен, всеможещ и всеобхватен. Творец на живот. Проблема, който всеки от нас има с Бог, наложен ни от религията е неговата антропоморфонст. Някак си винаги ни е било налагано, че Господ Бог е стареца на небето, държащ всичко под контрол, великия съдник. Твореца на всичко и на всички …

И точно идеята за твореца е тази, която най-много може би съвпада с рационалното мислене … ако можем да избягаме от думите и да видим идеята зад тях. Ако премахнем от идеята за Бог съзнанието, волята и формата. Всичко онова, което го очовечва и оставим в него само идеята за това което е … не може ли Бог всъщност да е просто дума изразяваща абстракцията на твореца – разрушител?

Ако премахнем от Бог неговата антропоморфия – това което го кара да прилича на човек и оставим само идеята за него, то Бог е сила и енергия.

Да вземем сътворение например.

1:1 В начало Бог създаде небето и земята.
1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Махнете Бог. И да приемем, че ден първи е периода необходим за разгръщането на единичната частица на Големия взрив до реалността такава каквато я познаваме. Какво имам тогава?

Единична сила, първоизточник. Не Бог в смисъла на творец, а бог в смисъла на идейна реперезентация на енергията, сътворила реалността ни. И тази енергия, материя (земя) и пространство (небе), която наричаме реалност, се заражда от свръхмалаката частица. Тик не мислим дори за миг за Бог творец, махнал магическата пръчка да създаде реалността ни, а по-скоро за потенциала наречен с името Бог.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм станал религиозен изведнъж. Дори за момент няма да си помисля да се кланям на съществото Бог, антропоморфната персонификация на една идея. Потенциал окован в идея, окована в дума, на която е предаден различен смисъл през хилядолетията изопачаване. Но ако приемем, че думата Бог възниква точно като единична дума с която да опоменем онези взаимодействия, които изграждат нашата реалност (гравитация, магнетизъм, силно ядрено и слабо ядрено взаимодействие)?

Нима това не създава една различна идея за бог?

Бог не като творец, а като абстракция заложена в основата на реалността ни.

И не, няма да приема църковния, верския или който и да е друг бог. Просто си следвам посока на мисълта, която ми хрумна и ми се стори интересна и достойна да я развия, а как по-добре от това да я представя за критика на хора по-умни от мен. Нека обаче не се хващаме за думата. Нека вярата си остане вяра, а да се занимаем само с идеята. За бог не като създание-създател, а за бог като абстракция опоменаваща сила.

Ще ми е интересно да прочета разсъжденията ви, като отново ще напомня – нека не се хващаме за думата, а за идеята заложена вътре в нея … и за самата промяна на идеята като такава.

Ваш,

Lucifer

Снимка: Eva Defeses

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)
Под тагове: , , , , 3 коментара

Ratio 5 – Науката атакува.

ratio_logo_dark_bgr

Беше пролет, сега е есен и дойде време, за пореден път за едно от двете събития, които се старая никога да не пропускам (за предното дори си пуснах отпуска), а именно есенното Ratio. Наистина има само две събития през годината за които наистина ще ме яд и е почти невъзможно да пропусна – Ratio пролет и Ratio есен …

Но какво е Ratio (все пак има не малка вероятност да не сте чели предходните ми възхвали за това събитие)?

В сайта им се говори за НПО и промотиране на научното мислене и представяне на различни научни теми на достъпен език … сигурно е вярно. За мен Ratio е опита да накараш хората да мислят. Да видят света на науката и да пожелаят да го разберат. Ratio, поне лични според мен е едно от малкото останали събития, които имат за цел просвещение … точно като в тъмните векове – просвещение и образование на хората.

Екипа стоящ зад Ratio вярва в мисълта и във възможността да предаваш познанието. Да учиш. Да образоваш … да караш хората да мислят сами за себе си, а не сляпо да вярват. Като цяло идеалисти борещи се срещу демона на незнанието … за това и толкова много им се радвам и за това и ще се опитам да не пропускам събитие.

Но стига за организаторите. Какво ще видите и за какво ще слушате на това издание?

Първия лектор е д-р Джери Койн, който ще говори за мимикрията и нейната роля и начин на употреба в еволюцията на вида. Д-р Койн е еволюционен биолог към Университета  в Чикаго. Коментира активно въпросите за еволюцията и е автор на една от най-успешните книги по темата – Why Evolution is True (има си и блог със същото име). До колкото става ясно от визитната му картичка в сайта на Ratio – си пада по котки (защото не съм го запознал с моя звяр) и искал да куса българското кисело мляко … странни хора.

Втория лектор ще ни насочи към една малко по социално-психологическа тема – ще ни обясни как различни поляризирани обществени теми като глобалното затопляне, ГМО и употребата на марихуана се представят сензационно в медиите, как могат да се провеждат селективни изследвания с определена комерсиална цел и как сами да проверяваме фактите и източниците зад новините. Или като цяло – проверявайте си фактите. Самият втори лектор е Д-р Юлиян Караджов – биохимик, специализиращ в върху наркоманията, зависимостта и наркотиците като цяло. Автор е на две от най-изчерпателните книги върху наркотиците издавани у нас – енциклопедичния справочник “Наркотиците – почти всичко за тях” и изследването върху произхода, съдържанието и развитието на законодателните мерки за използването на канабис “Канабис – наука и политика”.

Третия и последен лектор още не е обявен. Дори на мен, ексклузивно, не искаха да ми съобщят кой е. Единственото, което ми казаха е че темата ще е за ваксините.

Edit 13.10.2014:

Третия лектор ще ни изведе извън пределите на нашата малка планета. Владимир Божилов е докторант във Физически Факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, катедра „Астрономия”. И като цяло се интересува от квазарите и намирането на живот на Ексопланетите. Владимир е изключително интересен лектор и се появява не за първи път на Ratio – на първото издание ни говори за шанса да сме сами във вселената след като са намерени толкова много Ексопланети във видимия за астрономията космос. Темата му на това издание на Ratio е отново за живота другаде … но този път в космическия ни заден двор – Живота на Марс.

Но къде все пак ще се проведе това животно?

И този път, както и предния, Ratio ще се проведе в отново в Sofia Event Center. Това е най-новата зала за събития в София, с по-голям капацитет и по-добри технически възможности от повечето други възможни локации. Залата се намира на ниво 3 в Paradise Center (бул. Черни връх 100). Последния път беше много приятно – пълна видимост на сцената, видео стена за по-задните редове, добро озвучаване.

Билети можете да си купите от сайта на Ratio.

За студенти и учащи – 6 лв.

Редовни (предварително закупени) – 10 лв.

Редовни (на място) – 15 лв.

А ако сте фенове като мен (нищо че по принцип като редовен фен си се промъквам), вземете си дарителски билет – 50 лв, но получавате и тениска на Ratio (от както ги видях на второто искам такава, но не ми дадоха, гадове!)

Няма начин да пропусна това събитие … мисля че дори със нещо счупено пак ще допълзя! Не е за изпускане просто.

Та – ще се видим там на 18.10, нали?

А за малко да забравя – началото е сложено за 14:00, като между всяка лекция има кафе пауза.

Надявам се да се видим там.

Ваш,

Lucifer

P.S.: RATIO! RATIO! RATIO! (не се сдържах просто)

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)
Под тагове: , , , , Коментирай ...

Кой, ДГЕ*, е …

Да започна с малко предистория – този материал ми се върти и все ще го пиша от понеделник – 15.09. Защо? Защо толкова време го апзя преди да го напиша и защо толкова искам да го напиша?

На 15.09, прибирайки се от работа рано рано сутринта, реших да си направя един малък ego search относно подкаста, който правя. Търсейки името на подкаста, попаднах на някакъв материал от 15.05 (4 месеца по-късно) написан от някой си “философ” Ангел Грънчаров, в който уважаемия си позволява да ме нарича извратен, болен и човек нуждаещ се от лечение на сексуалността …

Простия ми въпрос тогава беше “Кой, ДГЕ*, е “философа” Ангел Грънчаров?”.

Но може би по важните въпроси, които ме карат да избухвам са, защо и как някой, още повече изживяващ се като психолог и философ си позволява да нарича който и да е болен и извратен?

Макар и да се чувствам лично засегнат, това което наистина ми бърка в здравето е не друго, тоталната липса на разбиране у този господин за нещата, за които говори.

Не може някой, който до сега не е чувал за BDSM и единственият му досег до теорията на тази материя се изчерпва с прочитането на една страница текст, да си пзоволява да окачествява хора, които се занимават с това, като извратени.

Господин Грънчаров, нека ви напомня нещо, казано от един от основоположниците на психологията – “Единствената извратена сексуалност е липсата на такава”.

Четейки самият материал, за който няма да поместя линк тук, ми правят впечатление няколко неща, като изключим пълната неграмотност, свързана със сексуални девиации от автора.

Да започнем с това, че материала представлява своего рода консултация поискана на господин психолога/философ от младеж, който явно е загрижен за своя приятелка. Никъде, обаче не видях разрешението на заявилия тази консултация, това … интервю … допитване … консултация, да бъде поместена в Интернет, въпреки че в съответния разговор се разкриват детайли за събеседника на г-н Грънчаров, които сериозно могат да навредят на момчето.

Ако, не поместено на страницата, има такова разрешение то проблема вече си е а младежа, решил да рискува да разкрие всичко това в Интернет.

Друг голям проблем за мен се явява използването на текст, взет директно от началната страница на форума. Копиран дословно и едно към едно от началната страница на форума на f-bg.org. Този текст стои там от години, от много повече години от колкото можете да си представите, г-н Грънчаров и въпреки, че аз не мога да си припиша заслуги за създаването му, от не малко време се занимавам с опазването му като интелектуална собственост както на създателя му, така и на редактора му. Никъде не видях да се споменава от къде е взет текста, така изтипосан в един от вашите блогове. Но стига съм се заяждал на дребно …

Това, което наистина ме кара да искам да пиша, са някои ваши “думи” увековечени в това … творение на ограничен ум. Цитирам:

Х. каза: Какво може да предизвика такова влечение или това е наследствено? Няма ли някаква диагноза? Защото някои наистина достигат до крайности.
Х. каза: Да, това е перверзия, извратеност, ненормално, неестествено развитие на сексуалността, много е трудно да се обясни защо възниква, тъй като има много фактори.
Х. каза: И това те го обясняват като нещо нормално.
Ангел Грънчаров каза: Да, това е болест.

Господин Грънчаров, не мисля че нещо ви дава право да окачествявате напълно здрави психически и психологически индивиди (каквито са повечето хора, които познавам) като болни. BDSM не е болест, по същия начин по който вашето влечение към женските гърди или мъжките пениси не е. Изразеното сексуално влечение към определен “предмет”, за ваша информация се нарича фетишизъм.

Това, което наистина ме притеснява във вашата консултация е пълната липса на разбиране на проблема. Цялата ви информация се базира на няколко стотин думми текст, написани от човек, за който BDSM е не само начин на живот, но и философия … И вашата единствена реакция е:

Ангел Грънчаров каза: Ами изглежда им харесва, но наистина е извратено. По моя лична преценка. Ала има хора всякакви.

Много ми е интересно точно от къде идва правото ви да класифицирате нещата?

Но хей, всеки има право на мнение, дори задръстени задници …

Една друга реплика ми се набива така леко на очи:

Ангел Грънчаров каза: Не й казвайте засега че знаете. Абе бих ви посъветвал да се захванете да „ремонтирате“ не компютъра, а… сексуалността й. :-)
Х. каза: Вие как бихте постъпил?
Ангел Грънчаров каза: Този е начинът, този е верният подход. Много може да й помогнете в тази посока.
Х. каза: Добре. Благодаря за съвета!
Ангел Грънчаров каза: Можете да я спасите по този начин, щото всеки има нужда от истинска любов, а като я няма продължително време, може да попадне при извратеняци.

Защо ли думите “ремонтиране на сексуалността” толкова много ми бъркат в здравето … а да, защото предполагат, че на човек занимаващ се с това с което се занимаваме ние, нещо не му е наред и има нужда от лечение! Да ви кажа, аз не се чувствам повреден. Не се смятам за аутсайдер или за човек имащ нужда от лечение. Смятам се и се самоопределям като завършена, пълнофункционална личност, приела себе си и странностите си и то странности само базирайки се на това, което в обществения модел в момента минава за странно. Лично аз съм високоефективен член на обществото, според чиито стандарти смятате че имам нужда от лечение. Такива, съвсем между другото, и повечето от останалите членовем на това което е започнало да се оформя като BDSM общност вБългария.

Не знам кой сте вие, защото до сега не бях чувал за вас, но не смятам че имате каквото и да е право да окачествявате, което и да е човешко същество като извратено, само защото има малко по-различна сексуална ориентация от вас или само защото не притежава същите еротични тригъри и катализатори (фетиши) каквито вие.

Ваш,

Lucifer

*ДГЕ – Да го ебам!

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (4 votes cast)
Под тагове: , , 4 коментара

Зараза …

8219293843_349561f32a_zТози пост не трябваше да се казва така …

Трябваше да се казва по друг начин, но колкото повече го мисля, толкова повече се убеждавам, че това име му подхожда.

Зараза …

Отрова …

Наречете го както искате …

Кое е онова човешко изобретение, което може да превърне процъфтяваща културна цивилизация, стремяща се към просветление и открития, център на наука, изкуство и разум, в развалина за някакви си 400 години … връщайки я във времето на племената?

Кое е това, човешко творение, което може да заличи великите и да разпилее прахът им?

Коя е тази отрова, която поразява ума, не само на отделния индивид, но заразява общества и култури … разпространява се като рак … като тумор, отнемащ живота и желанието на отделните хора?

Не търсете далеч …

Религия.

Много пъти съм казвал, че нямам нищо против вярата, но имам много против религията … организираната религия, която изправя човека срещу човека.

От къде тази злоба ли? От къде ми хрумна в ранно утро да пиша за религия?

До преди малко гледах за така наречената Ислямска Република (или държава).

И не, това не означава, че съм набрал на исляма. Няма модерна религия, която да не може да бъде превърната в извинение за човешката лудост. Всяка една религия е на границата да се превърне в извинение за реплики, като “Смърт на неверниците!”, “Ще направим света правоверен!”, “(вкарай божество тук) е велик и който не го следва ще срещне меча на правоверния!”

Лудост … това е религията – извинение за лудост. Извинение да спреш да си човек и да се превърнеш в безгласна буква в една машина целяща само и единствено унищожение в името на един мит. Религията разяжда ума. Не вярата. Не молитвата, а религията – организираната вяра, превърната в оръжие. Лудост …

Такбир … така исках да озаглавя този пост. Алах акбар …

Нима света е стигнал до тук, за да бъде върнат назад?

Или това е просто начина по който нещата работят – напредваш, постигаш, цивилизоваш … и изниква някой брадясал старец, който ти казва, че това, което правиш не е правилно според бога … който и да е бог … и ти като добро малко роботче, деградираш обратно в това, което се иска от теб – създание без свободна мисъл, без воля, превръщащо познанието и хуманността в грях … в пречка за следването на повелите на бога … и то не спуснати ти от бога, а от съответното брадато старче.

Задръжте си боговете.

Задръжте си свещените книги.

Задръжте си и рая.

Аз съм човек и живота си е мой. Живота ми не принадлежи на безлико създание. Живота ми не принадлежи на кауза, на битка, на религия. Не, живота си е мой. И мисълта си е моя. Ние сме това, което сме избрали да сме, а не сме творения на безименен творец.

Ние не сме образ господен, напротив – той е създаден от нас. Защото за да има господ, то някой трябва да вярва в него, а как ще вярваш, в нещо, което не прилича на теб. И тази наша вяра, която някога сме превърнали в култ, вместо спасение, мечти и помощ, ни носи само сълзи и разрушение. Само смърт и опустошение. Хора умират от религия … за религия … за своята или за чуждата. Хора убиват …

А бога им милостив стои затворен, отдавна прашасал в палат сътворен от вяра и гледа … гледа със слепи очи, как тези, които са го сътворили се избиват в негово име, защото те така искат …

Зараза … пълзяща …

Вярата е това, което дава сили … но религията е евтината измама идваща на нейно място … смърт …

Вярата в себе си не може да се замести от вярата в бога, защото Аза е бога в който си заслужава да вярваш. Защото Аза твори и разрушава … защото ние сме това, което сме благодарение на другите богове край нас и на бога вътре в нас. Ние се рушим и ние се създаваме. Не белобрадия старец седнал в отдавна порутен престол …

Вярвайте … но вярвайте в себе си, защото това е единствения бог, заслужаващ молитви …

Ваш,

Lucifer

Снимка: Sunciti _ Sundaram

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Под тагове: , , , , 1 коментар

Награди …

6161300990_e7a50ab879_zИ така … и тези награди ще ги раздавам…

За 21 дни от както обявих, че ще раздавам подаръци за рождения ми ден имам точно 2-ма записали се.

Велко и Митко.

Митко, да знаеш че не минаваш по точка 4. Не си жена. Чужди цици и аз мога да си намеря. Но благодаря за старанието.

И така. На случаен принцип изтеглих наградите, защото вероятностните стойности за двама са толкова много.

Велко ще получи BioShock Infinite и една от “малките” игрички в списъка по избор.

Митко, момчето с циците, получава BioShock 1 и 2, и само заради старанието една от по-старите игри по избор.

Ако в някакъв момент избора ви падне върху една и съща игра, първи казал коя е играта я получава. И на двама ви предлагам да си харесате Bastion – до тук съм загубил около 25 часа на нея и е много яка.

Момчета, ще ви пиша на мейлите с които сте коментирали за да се доизясним.

Поздрави,

Lucifer

P.S.: И да вече станах на 30 … дърт пиргишин и още цъкам игрички. (Лъжа! На 23 съм!!!!!)

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , Коментирай ...

ERROR 404 – Правителството не е намерено!

И така …

6947_10201513030652741_699838476_nСпечелихме! 404 дни протести … 404 дни много хора искаха оставката. Сред тях бях и аз. Избягвах за последна година да пиша за политика, не че някога съм го правил сериозно, но в последните 404 дни го избягвах активно. Правих го защото, въпреки че исках същото, което и #ДАНСwithme нямах времето да съм там, но ги подкрепях. От първия ден, през дните в които бяхме хиляди, през нощта на белия автобус, през дните в които само от Комитата научавахме че движението го има до днес, когато #ДАНСwithme постигна това, за което всички се борехме …

Не знам за вас, но за последните години (от както се интересувам активно от политика), това ми се стори най-слабото и най-купено правителство. Изпълнителна власт без воля, и някак си без глас. Не казвам, че предните управления не са били купени или че е нямало “външна” намеса, но в това управление, нещата бяха най-видими. Спокойно мога да кажа, че това правителство беше най-антибългарското, което съм виждал – Южен поток, Белене, КТБ … това са само големите неща, които от ръба на тяхното управление се виждат.

Но малките са по-важни – за една година и малко над месец управление се загуби сигурността в държавата. Държавата абдикира от това което и се превърна в това което не трябва да е – от инструмент за ред и социална стабилност, се превърна в бавна тромава машина, опитваща се да симулира живот. Вместо апарата на държавата да се стреми към усъвършенстване и неусетна работа, сякаш в зъбните колелца на машинката наречена държава беше изсипана торба пясък. И не това не бяха протестите … те бяха просто индикатор че обществото няма да стои безучастно, когато държавният апарат руши държавата като такава.

Нито едно българско правителство не е предизвиквало толкова бърза реакция – ние сме търпеливи. В повечето случаи даваме втори шанс на допусналите грешка … тогава си направете сметка колко бързо това правителство показа, че е некадърно и неспособно да изпълнява едничката си роля – да защитава интересите на българските граждани в България. Защото правителството е за това – то трябва да защитава интересите на народа си …

А те доказаха че не го могат точно за месец.

За тази година и малко се нагледахме на лъжи, манипулации, наслушахме се на опорни точки … разни хора ни обясняваха разни неща, ама то се оказа че не били компютри, а компоти и не сме ги изнасяли ами сме ги внасяли …

Но има и хубава страна – обществото ни се пробуди. Гражданското общество се превърна в коректор на това, което трябва да е и вече не допуска с лека ръка да бъде лъгано … за тези 404 дни на протести нямаше насилие, нямаше ескалация по една много важна причина – хората не смятаха че е нужно – безсилието на правителството не беше достигнала критична опасност за нас … и не изискваше проливането на кръв.

Лесно е да се свали правителство с насилие. Но ние, хората предпочетохме да не го правим така. Това стана видно в нощна на белия автобус. Тези хора искаха едно единствено нещо – да се чуе гласът им. Ако искаха кръвта ви – няма достатъчно армия и жандармерия която да ви опазят. Няма как да стане – народа е повече. По-добре подготвен … и по-важното е че е с мисия – бъдещето на децата ни. Ако хората бяха решили, че този цирк е опасен, щяха да го изметат …

Но гражданското общество у нас се оказа цивилизовано. Културно. За това и им даде шанс да си тръгнат не на върха на вилите и не гонени от гневни тълпи, а да си се изнижат като плъхчета.

Правителството на плъховете си замина. Хората спечелиха. Поне се надявам да съм прав, като мисля, че не успяха да нанесат необратими поражения на държавата ни.

Ние спечелихме, вие загубихте … а сега умрете в сянката на историята и не се връщайте.

Само се надявам, хората … не тези участвали в #ДАНСwithme, а другите, да се научат да гласуват по съвест и с ум … но най-вече да гласуват, за да не се случва това което се случи сега.

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)
Под тагове: , , , 1 коментар