Кой си ти? … или за меродавността на мненията.

640px-Slovak_whip_(heart)Какво е BDSM?

Интересен въпрос, нали?

Привидно прост, привидно лесен за отговор. Всеки малко по-запознат с материята може да изрецитира какво е … но дали е така? Дали четно можем да кажем какво е? Не е ли по-лесно просто да кажем какво не е? Но тогава няма да отговаряме на въпроса, нали?

И все пак ще отговорим, защото не можем да имаме коректен отговор на некоректно зададен въпрос. Защото горния въпрос е некоректно зададен. Некоректен е, както би бил некоректен и въпроса “Какво е Любов?” или “Какво е Красиво?”. Нито един от тези въпроси на са поставени коректно, защото изпускат една много важна подробност – гледната точка.

Всеки от нас има своя гледна точка. Свой отговор, който отговаря на този тъп въпроси. Свой, защото това не са въпроси на които може да има унифициран, изначален и меродавен отговор. Няма как да има такъв.

Но много хора сякаш забравят това. Дали водени от някакво заблуждение или заблудени от собственото си его, забравят, че те не са всевечно правите. Не са своего рода господ – спасител на всички нас – невежите и непросветени в техните мисли и техните догми. Понякога просто забравяме, че и другите имат мнение, понякога се заблуждаваме, че сме по-прави от тях. Дали заради наивност или заради някакъв непознат комплекс за малоценност, който се опитваме да избиваме.

Но това не проблем само в този вид среди. Навсякъде срещаме хора, приели божествен образ и опитващ се да проповядват, без да съобразяват проповедите си с другите. Опитващи се да ни “научат” на правилното нещо.

Но все пак, защо?

Може би най-вече заради собственото си желание за величие, да се ударят в гърдите и да заявят  “Аз знам! Аз знам!”, докато хората, които знаят, просто клатят глави и тихичко шепнат – “И аз знаех, преди да науча!”. Но на незнаещите им е простено – те толкова си знаят, гледаната им точка е ограничена от светлината на свещта, която осветява света им – малко местенце, в чийто център са и не виждат гората отвъд, там в мрака на собственото си незнание.

Но какво да кажем за тези, в които огъня гори и осветява гората? Тези, които твърдят, че знаят? Надменно стоящи и твърдящи че са преборили мрака на незнанието и всичко което виждат е всичко което има?

Дали егото им е твърде силно, за да признаят дори пред себе си мрака на собственото си незнание или се заблуждават, че никой няма да посмее да оспори думите, които казват, просто защото думите са високопарни и изразяват умственото превъзходство?

И всеки който не се съгласи с думите, може лесно да бъде обвинен в неразбиране. Да бъде отметнат като не разбиращ, ergo невежа, не можещ да се мери с височайшия ум.

Всички ние сме хора. Дребни и затворени в собствените си реалности, обградени от твърдите стени на собствените ни представи – представи за света, представи за себе си и само изразните средства на тази реалност е това, което може да достигне до другия, затворен в собствения си балон … в собствената си реалност.

Когато говорим за BDSM, говорим за доверие, за интимност, за близост … думи чужди по самото си естество на човека, такъв какъвто е. Всеки е сам в собствената си глава и само с неразбираеми думи може за малко да се почувства не толкова сам. Но всеки от нас е уникален. Всеки от нас има нужда от различни неща, които да нарича с едно и също име … и ако двама човека разбират поне едно от тези понятия по еднакъв начин то те са късметлии …

Няма как еднозначно да отговориш на въпроса “Що е то BDSM?”. Няма как да си абсолютно и непреклонно прав за повече от един човек.

Нека избягваме абсолютните твърдения, още повече когато става дума за толкова индивидуални изживявания като BDSM. Всеки един от нас разбира нещо различно и всеки един от нас е прав … за самия себе си.

Всеки избира своите думи, но думите са индивидуални. Всеки сам решава, за това нека не сме абсолютисти, а да се замислим, че може би човека срещу нас е прав, сам за себе си, затворен в собствените си понятия и собственият си свят.

Ваш,

Lucifer

 

Снимка: Kandy Talbot

Под тагове: , , Коментирай ...

Малко подаръци – Раздаването!

Здравейте,

Знам, че малко закъснях с обещанието, но ето и кой какви игри получава:

  • Bard’s tale -> Nifredil
  • Mass Eeffect 2 -> Vesyo
  • Lara Croft and the Guardian of Light -> oathsworn
  • Magicka -> Nifredil
  • Organ Trail -> Fros7y
  • Hitman: Absolution -> Eranar
  • Brütal Legend -> Velko
  • War of the roses ->Lyulina Gibinska
  • Deus Ex: GOTY ->Fros7y
  • Deus Ex: Human Revolution Director’s Cut -> oathsworn
  • FEZ ->Fros7y
  • Crusader Kings II ->Eranar
  • LIMBO ->Ethernal
  • Thief ->Kris

Мисля, че само тези които не са поискали игра не са спечелили. И за да няма скрито покрито, ето и самото теглене, което не беше извършено пред нотариус и нямам никаква законна стойност.

 

Ако съм пропуснал някого – моля да ме извини. Ако не сте получили точно играта която сте искали – съжалявам, пседослучайната случайност не беше на ваша страна.

Ако все пак, нещо от оставащото си го харесате – не се притеснявайте да ми пишете, може и да се разделя с него!

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , , Коментирай ...

Steam Monster summer sale!

logo_main_english

 

Ако не знаете лятната разпродажба на Steam започна.

 

Не знам кога е започнала, но в тази разпродажба Valve-ци са решили да ни зрадват с някакво clicker like занимание (ако не сте загубили поне няколко часа на Clicker Heroes, то значи не работите в офис и нямате толкова “работа”). Макар, че специално този вариант е изключително бъгав и не е чак толкова интересен, колкото някой от другите … но поне е някаква занимавка … Пак си събираме карти, значки и така на татък …
Аз лично от сутринта съм си заплюл някакви неща, които нямам (Metro Redux Franchise за 8EUR) …

Та стягайте си портофейлите (или по-добре ги дайте на някой да ви ги пази) и дерзайте … аз лично знам че ще дерзая …

 

Ваш,

Lucifer

P.S.: В някакъв момент днес ще изтегля наградите от поста от предния петък и ще го публикувам барабар с видеото по-късно днес или утре през деня.

Под тагове: , , Коментирай ...

Малко подаръци …

gift-2677_640И така …

Пак съм тук. Бях поизчезнал, колкото и да обещавах сам на себе си, че няма да се губя така. По една или по друга причина ми се наложи въпреки това да се позагубя. Успях да пропусна рождения ден на блога си, успях да пропусна много интересни теми, но предполагам, че пак съм тук – пак ще ви занимавам с глупавите си гледни точки, с изкривения си морал и с всякакви тъпотии, които ми дойдат на ум, защото все пак за това съществува този блог.

Някъде на пред в бъдещето трябва да се заема с един малък редизайн, но това е все още неопределено във времето … но за това друг път. Днес съм решил да се освободя от малко кодове за игри. Покрай Steam разпродажбите, Humble bundle и тук таме по някоя и друга загубена и закупена от мен игра съм натрупал една малка купчинка Steam ключове за различни игри …

Ето какво ще направя този път (тъй като игрите са много) – ще ви пусна списък на нещата, които имам за даване. От вас искам в коментар под този пост или под поста в страницата на блога ми във Facebook да ми кажете 2 неща – коя игра искате и какви теми искате да четете повече тук (както и за предните раздавания – ако сте хубаво момиче и ми пратите гола снимка ще ви подаря играта която искате от списъка … (съжалявам момчета, ама вие сте същите)).

Ето и игрите:

  • Waking Mars
  • Brütal Legend
  • LIMBO
  • Little Inferno
  • Solar 2
  • FEZ
  • Deus Ex: Invisible War
  • Deus Ex: Human Revolution
  • Deus Ex: Human Revolution Director’s Cut
  • Deus Ex: Game of the Year Edition
  • Hitman: Absolution
  • Thief
  • Lara Croft and the Guardian of Light
  • Broken Sword: Director’s Cut
  • War of the Roses: Kingmaker
  • Crusader Kings II
  • Teleglitch: Die More Edition
  • Magicka
  • Mass Effect 2
  • The Bard’s Tale
  • Organ Trail: Director’s Cut
  • Canabalt

Както виждате игрите не са нещо особено, но няма смисъл да събират виртуален прах на виртуалната лавица, на която съм ги складирал.

Та – избирате си игра, пишете ми коментар в който казвате коя игра искате … и какви теми искате да четете повече тук … Ако има повече от един човек искащ една игра … генератора на случайни числа ще реши …

Коментари ще се зачитат само в блога или във Facebook страницата и само коментарите направени преди 12:01 в петък 12.06.

Харесвайте си, искайте си … пък може и да ви огрее.

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , 11 коментара

Few shades of meh …

Рядко се случва да седна да пиша два поредни пъти за една и съща тема, но нали ходих да гледам този прословут филм … А и бях обещал мнение за него …

ВНИМАНИЕ: Съдържа SPOILER-и!

MV5BMTYxMTA0ODI5M15BMl5BanBnXkFtZTgwMzU3MTMxNDE@._V1__SX640_SY720_Едно не разбрах от тези 125 минути прекарани в киното – защо, дяволите го взели, прецакаха тези 3 иначе не много лоши филма като ги събраха в един?

За какво говоря ли?

Обективно, “50 нюанса сиво” са поне три различни филма, които се развиват по едно и също време. Признавам си – филма е сниман много добре – фокус върху лицата, върху това което е важно за да е въздействащ без да е ефектен … или по-скоро ефектен без да е зрелищен. Музиката беше на невероятно ниво.

А режисьорът и сценариста бяха предпочели да не разводняват и без това блудкавото произведение и да поизрежат не малко части … което от една страна беше добре, от друга – на моменти се губеше нишката на действието и ако не си чел книгите за момент се загубваш в сюжета, защото изведнъж се появява сюжетна нишка, която в книгата е развита, а във филма я няма (връзката между брата на Крисчън и съквартирантката на Анастейша), но за това след малко … защото тези дупки в … тъканта на филма са свързани и с твърдението ми че това са три различни филма, които може и да не са шедьоври сами по себе си, но са в пъти по-добри от творението в което се превръщат като се гледат заедно …

Ако внимаваш ще видиш, че филма проследява три напълно различни сюжетни нишки:

Първо – много сладка романтична – еротична – леко извратена комедия – връзката между отворения леко перверзен богаташ и симпатичната но иначе задръстена студентка. Всички онези малки проблеми, които правят “Хубава жена” класика. Разликата в класата, в светогледа, в това кое приемат за нормално или не … Тук е момента в който режисьора си беше свършил работата прекрасно – една от сцените (описана и в книгата) е как Крисчън слага Анчето на коляното си я наплясква … в самия филм сцената е прекрасно заснета – вирнатия задник, ръката вдигната за удар … изкривяването на лицето при първия … и последвалата блажена усмивка, която задължително се разлива след това, ако “жертвата” си пада поне малко по това … или сцената с договора … с преговорите относно “техния договор” – смял съм се с глас, но няма да споилвам тук. На този филм спокойно мога да му дам 8, дори 8 и малко ако имаше още малко такива моменти.

Втората нишка, порследявана в това … странно кино творение е силен психотрилър – битката да открие себе си един човек с тежко детство, загърбил всичко нормално и светско за да се издигне. Отдръпнатостта на един човек, желаещ да се докаже пред осиновтелите си, измъкнали го от калта, но още повече пред себе си, че е заслужил това измъкване. Търсенето, което го среща с някой, който е пълна негова противоположност – момиче което има достатъчно, идваща и то самото от странно семейство … връзката между двамата и битката с демоните на героя, докато се опитва да открие, че зад маската, която сам си поставил и се крие зад нея всъщност се крие едно момченце имащо нужда да пази и закриля …

На този филм спокойно бих му сложил 7 от 10 … просто защото не харесвам такива истории, но героя и героинята имат потенциал да го направят.

И третата нишка ми е малко … ниска като оценка, но няма как. Това е онази чисто научно популярна страна на BDSM която режисьора е избрал да вкара. Колкото и да е странно във филма няма нито една препратка към BDSM, която в същността си да е невярна … за мен просто всички препратки бяха твърде много изкарани от контекста. Някак сложени, за да насочат публиката, но без да я запознават с това какво е или защо някой би се интересувал от такова нещо. Просто нахвърляни термини и идеи върху които се градят едни отношения … тази част ми беше непонятна, но не казвам че беше невярна. Просто извадена от контекста и някъде нахвърляна … от никъде …

Къде е проблема, поне за мен?

Тези иначе така добре подбрани и изградени повествователни линии са свързани с изключително … сладникави конци. Комедията преминава в драма точно за едно мигване на окото на зрителя и за една сладникава … преиграна реплика, без която всичко би изглеждало толкова по-добре.

Някак си от никъде главните герои се държат като шизофреници – в един момент се наслаждават на страстта си, в друг – просто бягат един от друг по една или друга причина.

С удоволствие бих гледал и трите сюжетни линии, ако бяха развити, защото имат потенциал, но това което се е получило в този филм … е твърде сладникаво … не свързано и като цяло съшито сякаш на бързо с тиксо и лан кабел.

Иначе едно от най-хубавите неща беше … The Red room of pain! О! Даааа! И двамата с приятелката ми просто се размечтахме … някой ден ще си имаме такова … да и мисли задника.

Това е личното ми мнение за този филм … надявам се да ви харесало … ще се радвам да прочета вие какво мислите за него …

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , , , , Коментирай ...

50 shades of hype …

Един колега преди няколко дни каза, че ще му е интересно да прочете, защо според мен е целия шум около “онзи филм” направен по “онези книги” …

downloadКолкото и да е странно за модерното ни общество, ние живеем в свят изграден от табута. Религията ни е табу, личния ни живот е табу … но най-голямото табу в обществото ни пада върху сексуалните ни предпочитания. Независимо дали говорим за “нормална” или “ненормална” сексуалност, то тя е табу. И като за всяко табу, всяка идея … книга … всяко действие, което показва по някакъв начин зад завесата на забраната, предизвиква интерес.

Но защо този шум покрай 50 shades?

Не е само защото секса продава, дори не е и защото фетиша продава. Целия шум покрай филма и книгата трябва да се разглежда на две отделни части – Международно и национално.

Но, все пак сме у нас … защо, според мен, има толкова шум около тази книга у нас?

Всъщност шума се дължи основно на това, че на българското общество му липсва сексуално образование. Не такова каквото се преподава в училищата, а такова каквото обществото придобива от самосебе си. Еволюира в него. Докато на запад са имали хипитата, които да им покажат свободата на тялото, ние не сме ги имали. Имали сме луди младежи, но тях на всякъде ги има. Докато американците са имали своя Stownwall, ние не сме. Лично за мен, една от най-големите злини, която е причинил социализма е точно потъпкването на сексуалното образование на обществото. Защото в момента в който ограниченията паднаха и обществото ни видя какво е сексуална свобода, то се засили да настига това, което се случва на запад и като всяка новопоявила се енергия – избухна и претърпя революция, много повече от колкото еволюция.

Сексуалната освободеност без морална и емоционална такава. Разбрахме че тялото е това, което изпитва наслада, но изпуснахме какво значи наслада. Секса се превърна в разменна монета, но много малко хора знаят какво е хубав секс. Фантазията и удоволствието от тялото – своето и на другия, се загубиха в пошлия вихър на механиката, на онова което в момента минава за секс.

Но въпреки освободените си сексуални нрави, обществото ни не притежава фантазията. Липсва еротиката в секса. Липсва красотата … секса не е табу, но красотата и изкуството в секса са. Всяко сексуално познание се смята за странност.

И тук, в тази среда, се появява едни филми/едни книги, които резонират със съзнанието на хората на няколко основни нива – от една страна, приказката за красавицата и звяра и как любовта променя хората и премахва “покварата” в тях. От друга – връзката между героите толкова много прилича на битовите отношения, които в една или друга степен се смятат за нормални, че някои хора направо се виждат в съответните роли – подтиснатата безгласна буква, търсеща малко нежност и насилника или иначе казано – главата на семейството. От трета страна глада за някаква еротика, кара хората да искат да го гледат.

За красавицата и звяра …

Във тази творба, главния герой е представен като звяр. Като някой който обича да наранява, просто защото самият той е бил наранен и защото не познава друг начин за достигане до другия освен чрез … това, което прави. Кое момиченце не желае да точно принцесата, укротила звяра? Кое момиченце не желае да превърне чудовището в принц … прекрасно …

Ако нещата се случваха така. В повечето случаи обаче, “покварата” на главния герой не е толкова поквара, не е падение без път назад, а напротив – BDSM е преди всичко избор. Сам избираш до къде и колко да се потопиш. Никой не те дърпа, никой не те кара да правиш нищо. Дори напротив – BDSM е много повече свобода от всичко друго. Но какво разбирам аз … нали в творбата трябва да има нещо зло от което да измъкнем героя …

И тук идваме до чисто семейната идилийка …

Ревнивия, контролиращ насилник, възползващ се от беззащитната жена, незнаеща и не можеща да се защити, мислеща, че всичко това е нормално. Махнете договора, рояла, апартаментите, хеликоптерите и цялата бляскавост и ги заменете с панелен апартамент в произволен град, малка кухня …

И какво получавате – една изплашена жена поставена пред един псевдосилен мъж, който я кара да се чувства нищожна и да смята, че това което и се случва е напълно нормално. За това казвам, че е лесно всеки средно статистически българин да се визуализира в ролята … във филма … да оправдае насилието си с BDSM.

И накрая – еротиката. Самото показване на нещо, което в страни от конвенционалното ебане с което са свикнали повечето. Нещо ново, нещо до сега скрито, макар да е било на една крачка … на едно търсене … макар и отдалеч, показването на една красота на отношенията … макар и разкривена и загубила най-ценното си – доверието между партньорите … Но все пак много по-възбуждаща за препълненото с порнография съзнание на средния човек.

От много дълго време секса спря да продава. В България особено, където секса е пошъл и е навсякъде. Където секса е загубил стойността си. Но фетиша продава. Фетиша винаги ще продава, за това и шума покрай псевдо фетиша наречен 50 shade of grey … Не мога да кажа дали филма е хубав или лош от чисто кинематографична страна, защото не съм го гледал, но мога да говоря за историята върху която е базиран, защото нея съм я чел.

А вие гледахте ли го този шум за нищо?

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , , , , 6 коментара

[DEV] to [BETA] … или къде подявлите се изгубих?

Ако се загледате в датите, а аз наскоро го направих, последната ми тема в блога е от 17.12.2014 … а и преди това не е било като да съм бил много активен.

Не, това не е съобщение че спирам да списвам блога. Няма да направя такова нещо – все пак си го харесвам. Просто през последните малко повече от 3 месеца се занимавам изключително с един твърде Geek проект … за който ще отделя един Geek Time (за чисто техническата част).

Но защо все пак това странно заглавие?

Защото това са двете фази през които премина задачата с която се бях заел – development на приложение … и не толкова от нулата, колкото превръщането на купчина разнороден, макар и добре написан код в почти идеално работещо приложение. Кога съм ставал аз за програмист … Какво ми разбира не мене главата от обектно ориентирано програмиране и класове … структури и фреймуърци …

Еми за последните 3 месеца си показах че всъщност ставам … не съм за изхвърляне … макар и проекта да не е с “жизненоважна” функция, поне не е малък. Става дума за разширение (extension) за една от най-големите платформи за форуми – phpBB. Един от най-големите ми проекти е на phpBB, писан и развиван през последните 6-7 години, от както излезе версия 3.0.0 … всичко хубаво но с излизането на версия 3.1.0 се оказа, че всичко онова което съм правил не може да бъде използвано …

За това запретнах ракавчета на тениската и се заех да се науча как да работя в новата среда. След достатъчно малки безобидни проектчета (Love бутони, Медали за събития и търсене в лични съобщения) се оказа че имам един много сериозен проблем – форума има галерия събирана в продължение на години, а на хоризонта дори не се задаваше миграция на phpBB Gallery към 3.1.х …

За моя радост собственика на проекта ми го подари …

Та с това се занимавам последните 3 месеца и малко – прехвърлянето на phpBB Gallery към новия вид и изискване на phpBB …

Предполагам че повечето от вас четат единствено bla bla bla .. bla bla bla … bla …

Нека се опитам да обясня – за времето през което се занимавам с това “проектче” усвоих нови умения. Чисто технологично се научих да работя с обекти и като цяло с OOP, нещо което винаги съм твърдял че няма да науча просто защото не го разбирам … докато не си блъснеш главата в стената, много ясно че няма да го разбираш … Чисто технологично най-накрая мога да кажа че свободно се оправям с git … И най-накрая разбрах от къде идва нуждата от стандарти при програмиране … и защо по дяволите, трябва да ги спазваме … А да … технологично се научих да използвам и Travis …

Но да оставим технологичната част …

Какво научих извън нея?

Че всъщност ме бива? Че ако се заема сериозно, надали има нещо, което да не мога да постигна …

Но може би най-важното което научих е как да си създавам ритъм на работа – как да нападам големите проекти, така че да не се замайвам и изморявам … как да ръководя собственото си време, за да постигам оптимален резултат …

Това е проект, който ми отне не малко време … но не съжалявам че съм го хвърлил. От [DEV] преминах към [BETA] (от чиста разработка преминах към спокойно отстраняване на проблеми и писане на тестове) … мисля че това е едно много добро начало на годината …

Не съм се отказал да пиша тук … идеите за теми, за разкази, изобщо за всичко напират и искат да се превърнат в думи, които да четете … просто преди това трябваше да привърша със странната поезия на кода … с if-вете и else-овете … с отстоянията и масивите …

Всичко трябва да бъде направено … доволен съм че направих това …

Сега … сега лежерно ще си пиша тестове, ще си превеждам стрингове и ще си чета книги … няколко седмици почивка … и после продължавам напред със следващия проект …

Радвам се да се видим отново.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Ако някой се интересува – phpBB Gallery може да бъде намерен тук

Под тагове: , , Коментирай ...

Hearthstone на Android …

5FXVME3BSFPX1418182377314

Днес останах много приятно изненадан да видя във Facebook-а си, че Blizzard най-накрая са пуснали Hearthstone за Android таблети.

После, защото съм гадняр реших да видя и дали @strangera го е отразил (беше гадняра му с гадняр), но там беше писал, ако някой я разцъка да свирка …

Еми свиркам. Разъках я тъкмо.

Само ще спомена, че таблета ми едва покрива минималните изисквания за hardware, за това приемете, че това което казвам е точно worst case scenario.

Като цяло не съм чак такъв фен на Hearthstone за компютър. Някак си не успя да ме грабне след първите 2-3 игри, за това и не съм играл толкова много. Но реших че ще и дам шанс на таблет.

Да ви кажа не е лоша …

Разцъкал съм само една игра (ей така на работа). Таблета ми, както вече казах, едва покрива минималните изисквания за играта. Дори според самата игра и толкова не покрива (излязоха ми два надписа, от които единия беше – Your tablet is not running the correct resolution, so your experience may not be perfect!) … но на кого му пука. Играх го на 7 инчов Asus Fonepad …

Играта сякаш е направена за таблет. Дори на този, едва минващ за таблет device, след като веднъж зареди текстурите си върви много приятно и гладко. Макар и в неправилната “резолюция” играта се държи подобаващо стабилно и без да създава проблеми (с изключения на случайни … забавяния на анимацията, но това е защото аз го играя на тухла …).

При мен играта зарежда леко бавно, но това си е … както казах от тухлата. Анимацийките са много красиви (както и на десктоп варианта). Като цяло играта е много приятна и усещам как ще си цъкам на път за работа. Не видях да харче много много батерия.

Интерфейса е много добре реагиращ. И създава усещане по-добро от настолна машина. Лично за мен това е игра за таблет. Много приятна загуба на време докато се лашкаш в автобуса или пътуваш на някъде … супер си е … смятам да си го играя като съм в движение …

И със сигурност ще го играя на нещо по-мощно.

Ваш,

Lucifer

 

P.S.: От работа до спирката на автобуса до нас са точно 2 игри …

Под тагове: , , Коментирай ...

Идеята Бог … или дали в науката може да има бог

Преди да започна искам да помоля тези, които четат тази тема да се замислят, а не веднага да започват да спорят се мен. Целта на този пост не е да оскърбява нечия вяра или религия, а по-скоро да ми позволи на мен самия да я развия.

5152093352_ded0eac38e_z

Когато миналата седмица Папата каза, че теорията за Големия взрив и Еволюцията не противоречат на религията и на представата за Бог, малко преди лягане с приятелката ми се заприказвахме дали всъщност Бог противоречи на науката, като отговор.

Преди да започнете да ме горите на научната клада като отстъпник на рационалните идеи, нека изясним какво е бог според християнската религия. Бог е всесилен, всеможещ и всеобхватен. Творец на живот. Проблема, който всеки от нас има с Бог, наложен ни от религията е неговата антропоморфонст. Някак си винаги ни е било налагано, че Господ Бог е стареца на небето, държащ всичко под контрол, великия съдник. Твореца на всичко и на всички …

И точно идеята за твореца е тази, която най-много може би съвпада с рационалното мислене … ако можем да избягаме от думите и да видим идеята зад тях. Ако премахнем от идеята за Бог съзнанието, волята и формата. Всичко онова, което го очовечва и оставим в него само идеята за това което е … не може ли Бог всъщност да е просто дума изразяваща абстракцията на твореца – разрушител?

Ако премахнем от Бог неговата антропоморфия – това което го кара да прилича на човек и оставим само идеята за него, то Бог е сила и енергия.

Да вземем сътворение например.

1:1 В начало Бог създаде небето и земята.
1:2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
1:3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
1:4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
1:5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.

Махнете Бог. И да приемем, че ден първи е периода необходим за разгръщането на единичната частица на Големия взрив до реалността такава каквато я познаваме. Какво имам тогава?

Единична сила, първоизточник. Не Бог в смисъла на творец, а бог в смисъла на идейна реперезентация на енергията, сътворила реалността ни. И тази енергия, материя (земя) и пространство (небе), която наричаме реалност, се заражда от свръхмалаката частица. Тик не мислим дори за миг за Бог творец, махнал магическата пръчка да създаде реалността ни, а по-скоро за потенциала наречен с името Бог.

Не ме разбирайте погрешно. Не съм станал религиозен изведнъж. Дори за момент няма да си помисля да се кланям на съществото Бог, антропоморфната персонификация на една идея. Потенциал окован в идея, окована в дума, на която е предаден различен смисъл през хилядолетията изопачаване. Но ако приемем, че думата Бог възниква точно като единична дума с която да опоменем онези взаимодействия, които изграждат нашата реалност (гравитация, магнетизъм, силно ядрено и слабо ядрено взаимодействие)?

Нима това не създава една различна идея за бог?

Бог не като творец, а като абстракция заложена в основата на реалността ни.

И не, няма да приема църковния, верския или който и да е друг бог. Просто си следвам посока на мисълта, която ми хрумна и ми се стори интересна и достойна да я развия, а как по-добре от това да я представя за критика на хора по-умни от мен. Нека обаче не се хващаме за думата. Нека вярата си остане вяра, а да се занимаем само с идеята. За бог не като създание-създател, а за бог като абстракция опоменаваща сила.

Ще ми е интересно да прочета разсъжденията ви, като отново ще напомня – нека не се хващаме за думата, а за идеята заложена вътре в нея … и за самата промяна на идеята като такава.

Ваш,

Lucifer

Снимка: Eva Defeses

Под тагове: , , , , 3 коментара

Ratio 5 – Науката атакува.

ratio_logo_dark_bgr

Беше пролет, сега е есен и дойде време, за пореден път за едно от двете събития, които се старая никога да не пропускам (за предното дори си пуснах отпуска), а именно есенното Ratio. Наистина има само две събития през годината за които наистина ще ме яд и е почти невъзможно да пропусна – Ratio пролет и Ratio есен …

Но какво е Ratio (все пак има не малка вероятност да не сте чели предходните ми възхвали за това събитие)?

В сайта им се говори за НПО и промотиране на научното мислене и представяне на различни научни теми на достъпен език … сигурно е вярно. За мен Ratio е опита да накараш хората да мислят. Да видят света на науката и да пожелаят да го разберат. Ratio, поне лични според мен е едно от малкото останали събития, които имат за цел просвещение … точно като в тъмните векове – просвещение и образование на хората.

Екипа стоящ зад Ratio вярва в мисълта и във възможността да предаваш познанието. Да учиш. Да образоваш … да караш хората да мислят сами за себе си, а не сляпо да вярват. Като цяло идеалисти борещи се срещу демона на незнанието … за това и толкова много им се радвам и за това и ще се опитам да не пропускам събитие.

Но стига за организаторите. Какво ще видите и за какво ще слушате на това издание?

Първия лектор е д-р Джери Койн, който ще говори за мимикрията и нейната роля и начин на употреба в еволюцията на вида. Д-р Койн е еволюционен биолог към Университета  в Чикаго. Коментира активно въпросите за еволюцията и е автор на една от най-успешните книги по темата – Why Evolution is True (има си и блог със същото име). До колкото става ясно от визитната му картичка в сайта на Ratio – си пада по котки (защото не съм го запознал с моя звяр) и искал да куса българското кисело мляко … странни хора.

Втория лектор ще ни насочи към една малко по социално-психологическа тема – ще ни обясни как различни поляризирани обществени теми като глобалното затопляне, ГМО и употребата на марихуана се представят сензационно в медиите, как могат да се провеждат селективни изследвания с определена комерсиална цел и как сами да проверяваме фактите и източниците зад новините. Или като цяло – проверявайте си фактите. Самият втори лектор е Д-р Юлиян Караджов – биохимик, специализиращ в върху наркоманията, зависимостта и наркотиците като цяло. Автор е на две от най-изчерпателните книги върху наркотиците издавани у нас – енциклопедичния справочник “Наркотиците – почти всичко за тях” и изследването върху произхода, съдържанието и развитието на законодателните мерки за използването на канабис “Канабис – наука и политика”.

Третия и последен лектор още не е обявен. Дори на мен, ексклузивно, не искаха да ми съобщят кой е. Единственото, което ми казаха е че темата ще е за ваксините.

Edit 13.10.2014:

Третия лектор ще ни изведе извън пределите на нашата малка планета. Владимир Божилов е докторант във Физически Факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, катедра „Астрономия”. И като цяло се интересува от квазарите и намирането на живот на Ексопланетите. Владимир е изключително интересен лектор и се появява не за първи път на Ratio – на първото издание ни говори за шанса да сме сами във вселената след като са намерени толкова много Ексопланети във видимия за астрономията космос. Темата му на това издание на Ratio е отново за живота другаде … но този път в космическия ни заден двор – Живота на Марс.

Но къде все пак ще се проведе това животно?

И този път, както и предния, Ratio ще се проведе в отново в Sofia Event Center. Това е най-новата зала за събития в София, с по-голям капацитет и по-добри технически възможности от повечето други възможни локации. Залата се намира на ниво 3 в Paradise Center (бул. Черни връх 100). Последния път беше много приятно – пълна видимост на сцената, видео стена за по-задните редове, добро озвучаване.

Билети можете да си купите от сайта на Ratio.

За студенти и учащи – 6 лв.

Редовни (предварително закупени) – 10 лв.

Редовни (на място) – 15 лв.

А ако сте фенове като мен (нищо че по принцип като редовен фен си се промъквам), вземете си дарителски билет – 50 лв, но получавате и тениска на Ratio (от както ги видях на второто искам такава, но не ми дадоха, гадове!)

Няма начин да пропусна това събитие … мисля че дори със нещо счупено пак ще допълзя! Не е за изпускане просто.

Та – ще се видим там на 18.10, нали?

А за малко да забравя – началото е сложено за 14:00, като между всяка лекция има кафе пауза.

Надявам се да се видим там.

Ваш,

Lucifer

P.S.: RATIO! RATIO! RATIO! (не се сдържах просто)

Под тагове: , , , , Коментирай ...