Как излязох на светло …

Покрай една тема във форума, относно родителите, децата … и как бихме се отнасяли с тях, ако ни кажат че са “извратени”, реших да разкажа как аз казах на родителите си.

Майка ми, ако четеш … недей!

82533694_a842c998c6_zНа всеки с по-странни сексуални желания, рано или късно му се налага да излезе на светло – да се разкрие пред семейството. Сестра ми ме знае от много време – няма как да не научи човека с който делиш една стая 15 години. За родителите ми не бях и помислял да казвам. Нямаше причина, а не смятах, че е важно или нужно да знаят за “девиациите ми”.

Един ден обаче се наложи. Едно лято преди много много години, в разгара на поредната лайняна буря свързана с този форум, ме бяха заплашили със изнасяне на това кой съм и какъв съм публично. Да си призная – не ме интересуваше много, както и сега не ме интересува. Все пак през последните 7 години списвам блог в който заставам с името си, фейсбука ми е отворен и има снимките ми и изобщо не се крия от никого. Може би съм забравил да спомена на родителите си, но хей … те не са в Интернет (от тогава това се промени, но за това по-късно).

Както казах … наложи се. Някак си идеята да разберат от приятели или от телевизията никак не ми хареса. Реших, че безопасния метод е да кажа на майка ми. Честно казано, не че нещо, но с бащата нещо не мога да говоря за такива неща, а съм 101% убеден, че това което кажа на майка ми по този въпрос достига до него, дори да ми е обещала да не казва (което и направи, но си я познавам). Та една слънчева лятна сутрин в която си бях във Варна, реших че не е лошо да проведем този разговор. Тогава в стаята в която спях беше единствения компютър в къщата, освен лаптопа ми, а майка ми, ако не съм казвал е запалена по разни игри с топчета и цветни квадратчета за премахване. Та … рано рано към 11:00 реши да смути сутрешното ми пиене на кафе, като се настани пред компютъра в стаята в която спях. Надуших аз, че това е най-правилния момент, за това реших да съм директен с репликата:

- Майка ми, трябва да си поговорим.

Това, разбира се, привлече вниманието и.

- Трябва да ти кажа нещо. – Видях леко изплашеното и изражение. – Първо – не съм гей!

- Добре … – беше краткия, многозначителен отговор от страна на родителското тяло.

- Нека ти дам да прочетеш нещо, после ще говорим, че така ми е по-лесно. – разбира се, предпочетох да cheat-на малко. Няколко месеца по-рано бях написал поредицата Извратеност for Dummies (която трябва да продължа де), за това и отворих пост първи от тази поредица – Що е то BDSM … Извратеност for Dummies (Част 1)

Наблюдавах я с любопитство, докато прехвърляше материала … изражението и ставаше едно такова … липсващо. След като го прочете никак не посмя да цъка на линковете под материала, а просто си стана от фотьойла (защото тогава пред компа имах фотьойл) и отиде в другата стая … аз, разбира се, я последвах с репликата “Въпроси?”. Докато палеше цигара ме погледна едно такова страааано. Не отдръпнато … просто за момент замислено.

- За това ще говорим само един път. – Това и беше първата реплика. – После изобщо няма да го споменаваме. Спокойно – няма да кажа на баща ти (Даааа беееее … все едно повярвах). Притесняват ме само 3 въпроса.

- Да?

- Първо – да не хванеш някоя болест. Второ – внуци? И трето – да не станеш насилник.

Доста развеселен реших все пак да успокоя жената:

- Виж, това че практикувам рискови практики … не значи, че практикувам не безопасен секс. Дори напротив. При нас безопасния секс е на много по-голяма почит. Сексуалната култура се изисква да бъде по-висока. Така, че споко, майката – няма да хвана нещо.

- А внуци?

- Аз не виждам защо едното да е свързано с другото. Все пак спя с момичета … ако си харесам някоя … сигурно и внуци ще има … Колкото до насилника … – тук винаги ми е трудно да се обяснявам – … ще ми повярваш ли, че това е нещото, което ми помага да не стана такъв? Ако прочете, това с което се занимава е доброволно и като такова … ми помага да контролирам … желанията си за насилие.

Последваха няколко минути тишина в която аз я гледах усилено в очакване на следващата реплика …

- А момичетата които са ни идвали на гости?

- С изключение на A. всички други са … като мен.

- А С.? Изглеждаше толкова мило момиче … – учуденото изражение ме развесели още малко.

- Дори С. Тя си е много мило и културно момиче … което не пречи да се познаваме покрай … подобните ни сексуални желания.

Отново последваха няколко минути тишина … майка ми запали и втора цигара … и дойде момента на самообвиненията:

- Така е, като не внимавахме с кого се събираш. Това е от комоанията …

- Не, майка ми. Нямат нищо общо. Те компанията с която се събирах бяха и са нормални и хубави хора. Няма нищо общо с тях. Не сте виновни и вие … просто съм си такъв … Не е от компютърните зали … и не е от хората с които се събирах.

Последва една много специфична тишина … в петата минута от която се изнесох в другата стая да си доиграя или догледам каквото там правех … и да си допия кафето.

От тогава са минали няколко години. Колкото точно не знам. Но нещата са драстично променени – аз съм изцяло открит и не се смущавам от това, че майка ми ми е приятел във Facebook, не ме притеснява и това, че баба ми ми чете блога – единствената критика, която ми е отправила е как мога да нарека Станишев мижитурка или нещо такова. Дори баща ми, убеден съм знае … дори се опитва да се шегува с това:

Последния път като ми бяха на гости в София, бях забравил карабинерите висящи от тавана. Докато сменях някаква крушка или нещо такова, си говорихме за някакво ядене с гъби и се шегувахме, че съм се опитал да отровя приятелката ми … при което поглеждайки към мен, и съотвтно към тавана, баща ми видя куките и през усмивка я попита:

- И какво? Не успя да те отрови с гъби, за това те беси тук ли?

Смеха беше искрен …

***

Имам късмет да съм отгледан и възпитан от хубави хора. Моите родители не са имали “привилегията” на Интернет. Не са можели лесно да достигнат до информацията. Родителите ми винаги са били нормални, средно статистически хора. Прости … в смисъла на това, че нито един от двамата не е бил “привилегирован”, в онова време за което много хора само си спомнят. Израснал съм в стабилна среда и са ми дадени двете неща, направили ме това, което съм – ОСНОВА и СВОБОДА.

С мен никога не са водени, онези разговори от които родителите се страхуват, може би за това ми трябваше повече време да открия себе си … но се намерих. И станах това което съм.

А дали аз … или вие можем да бъдем такива … не точно такива, но достатъчно разбиращи?

Ваш,
Lucifer

Снимка: Toni Blay

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)
Под тагове Коментирай ...

Hanlon’s Razor

За всеки, на който му се е налагало да работи с клиенти, независимо от сферата, рано или късно открива Бръснача на Ханлон (в Wikipedia се спори, чия е репликата) – Не приписвай на злонамереност, това което може адекватно да се обясни с глупост.

Рано или късно всеки се среща с това. Дали ще в проект за без пари или в многомилионен компютър. Рано или късно всеки, на който му се налага да се занимава с поддръжка на клиенти се сблъсква с истинността на тази максима! Колкото и предпазни мерки да взимаш, колкото и труд да полагаш за сигурността на това, което правиш, винаги се намира някой глупак който да го разруши. Може да не е нарочно, но винаги ще нанесе максимални поражения.

Човешката глупост е неизчерпаема … тя е може би единствения наистина случаен и неизчерпаем ресурс в тази вселена. И колкото и да се опитваме не можем да я преборим. Всеки, на който му се налага да се занимава с хора е забелязал това – винаги ще измислят нови начини да сътворят глупост. От изсушаване на котката в микровълновата, до използването на 1234567890 за парола на административния акаунт на банковия сървър.

Всеки се сблъсква с това … неизчерпаемостта … безпределните предели на творчеството, което наричаме глупост. Ако можеше този потенциал да се впрегне в нещо … да се превърне в нещо градивно … за съжаление, точно безграничността и хаотичността на глупостта е това, което я превръща в разрушителния ураган с който се налага да се борим в живота си … еми какво да се прави … налага се да се справяме с това … да ограничаваме разрушението … за да можем да градим …

А тази мисъл просто трябваше да я споделя с вас:

Hanlon’s Razor: Never attribute to malice that which is adequately explained by stupidity.

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , 1 коментар

За увереността в себе си и за човека до теб … или защо не държа никого на сила.

6451988393_b71c039c03_zНа няколко пъти чувам интересни тези за това какво означавала връзката. Какво означавало да си с някого. И още повече какво означавала свободата, която давам на жената до себе си. Как това, че я оставям да излиза сама с приятели и приятелки, как не надничам над рамото и докато си пише с някого – всичко това било признак, че не я обичам. Че не я ревнувам било, едва ли не че не съм привързан и не държа достатъчно на нея …

Bolocks.

Да дадеш свободата на човека до себе си, до такава степен, не е нещо странно. Не е нещо невиждано. Не е и символ, че не държиш на него. Напротив – това показва, поне посред мен, увереност. Увереност в човека до теб, но много по-голяма увереност в себе си. Защото точно там започва абсолютно всеки проблем в една връзка, поне според мен – съмнението в това дали си достатъчен, дали си достоен. Дали представянето ти в леглото е достатъчно добро.

Всички сме хора и всеки един от нас е изграден от своите съмнения и точно тези съмнения са това, което разрушава отношенията ни с хората до нас. Много по-често съмнението в другия е породено от несигурността в самият себе си. От въпроси като “Аз давам ли и достатъчно?”, “Стигам ли и?”. Всеки от тези въпроси се впива във съзнанието ни … всеки от тези въпроси ерозира собствената ни устойчивост и всеки път, когато прокънтят в главата ни, се приближават към “Някой друг дали не и дава това, което аз не мога?”.

Съмнението в самите нас ни кара да придърпваме тези до нас все по-близо и да ги задушаваме. А колкото повече задушаваме някого, той толкова повече бяга. Това е инстинкт. Колкото повече обгръщаме и задушаваме някого с действия продиктувани от собствените ни съмнения, толкова повече те се опитват да избягат от нас. И точно там е разковничето – свободата, която даваме на другия, само ако сме уверени в самите себе си. Тогава, когато сме убедени, че каквото и да става, ще намерим решение.

Увереността, не че нямат нужда от нищо друго или че няма да го търсят в друг, а увереността в това, което сме. Осъзнаването на собствените си сили и собствените си слабости и как те се отнасят, към човека до нас. Да си уверен в себе до толкова, че да дадеш свободата на другия. Не е толкова трудно – просто приемаш себе си. Приемаш се със силите и със слабостите си, приемаш се такъв какъвто си. Всичко останало е въпрос на избор. Избор дали ще се промениш към по-добро или ще си останеш такъв какъвто си. Избор дали ще дадеш свободата на другия, вярвайки в него или ще се съмняваш в него така както се съмняваш в себе си.

Но увереността в себе си е може би единствения начин да запазим човека до нас. Да го предпазим от собствените си съмнения, които прерастват постепенно в съмнения към него. Всеки един от нас има такива. Колкото и да не ни се иска – хора сме и да се съмняваме в себе си ни е заложено. Просто трябва да се научим на един малък номер – да не насочваме съмненията си към човека до нас.

Не мисля, че някога ревността е била мерна единица за друго, освен за собственото ни съмнение. За собствената ни неспособност да се справим с нас самите. Никога не съм приемал ревността като мерило за чувствата към някого. Дори напротив – колкото повече държиш на някого, толкова повече трябва да вярваш в него и в себе си, защото опита за задържане на сила не е нищо друго, освен показване на неспособност да се справим със собствения си страх и несигурност.

За да надничаш през рамото на другарчето, когато си “пише с любовника” не е нищо повече от липса на доверие. Не е израз на любов или загриженост – просто страх и параноя, продиктувани от собствената неспособност да се справим със … ами със самите себе си. Да не позволяваш на партньорката си да се отдалечава от теб не показва, че я обичаш – показва единствено че не си сигурен в себе си … а от там и във вас, защото несигурността се поражда първо във нас самите.

Ние сме мислещи същества и страха идва от това, което не знаем. Трябва да сме уверени в себе си, за да не се страхуваме. Ревността не е нещо добро … поне според мен. А вие какво мислите?

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , , , , 1 коментар

Единственият суверен, който мога да допусна да ме управлява е разума.

“The only sovereign I can allow to rule me is reason. The first law of reason is this: what exists exists; what is is. From this irreducible, bedrock principle, all knowledge is built. This is the foundation from which life is embraced. Reason is a choice. Wishes and whims are not facts, nor are they a means to discovering them. Reason is our only way of grasping reality–it is our basic tool of survival. We are free to evade the effort of thinking, to reject reason, but we are not free to avoid the penalty of the abyss we refuse to see.” -Richard”

 Terry Goodkind, Faith of the Fallen

384583927_59820eadb2_zАко не сте чели Гудкайнд и неговата поредица “Меча на истината”, не е лошо да го направите. От една страна е много прилично фентази, от друга има неща, които всеки от нас може да вземе. Една от най-ключовите реплики е точно тази – “Единственият суверен, който мога да допусна да ме управлява е разума!”.

Всички ние имаме своите желания, надежди … вери и пожелания, но не можем да си позволим да ги оставим да ни водят. Единственият начин напред е начина на разума. Мисълта, като основен критерии при взимане на решенията ни. Единствен и неуспорим владетел на всеки от нас.

Разума е това, което трябва да ни води, но разума като избор. Всеки един от нас е изправен пред този избор във всеки един момент – избираме да мислим или избираме да вярваме. Да вярваме на лъжи или полу-истини, или избираме да мислим. Няма средно положение.

Можем да изберем да вярваме, да се надяваме и да разчитаме, можем съзнателно да загърбим разума като ръководител и пътека, но това не спасява от последствията, които лежат в този наш избор. Гудкайнд го е казал достатъчно добре – “Свободни сме да избегнем усилието на мисленето, да отхвърлим разума, но не сме свободни да избегнем наказанието на бездната, която отказваме да видим.”

Мисълта е сила. Мисълта е творчество. Мисълта е също и вяра, но не сляпа. Но мисълта е най-вече избор. Избор да виждаш, вместо да те водят. Избор да знаеш, вместо да ти казват. Избор да разбираш, вместо да вярваш сляпо. Избор, труден за много хора. Всеки от нас го прави.

Мисълта е сила … Мисълта е желание за постигане на нещо по-добро използвайки това, което имаме. Мисълта е надмогване на ограничението на … ами на самата мисъл. Мисълта е силата да градиш библиотеки и да разрушаваш бастилии. Мисълта е силата да се развиваш и да продължаваш напред, въпреки всички други. Ясната чиста мисъл, която осветява бъдещето на фантазията.

Мисълта е творчество. Мисълта е картина и книга, стих и поема. Мисълта е неземното желание да създаваш. Да направиш от нищото с което се сблъскваш, нещо, което да остане след теб: от празното платно – картина, от мраморния блок статуя, от белия лист – поема. Мисълта е творчески импулс, който ни въздига, превръща ни, всеки по-своему в малки богове, способни на съзидание.

Мисълта е и вяра … Да – мисълта е вяра. Вярата в това, че можем повече. Надеждата, можем да постигне повече. Но мисълта не е сляпа вяра. Мисълта е избора, да вярваш в собствените си способности, да вярваш в собствения си разум. Вяра, положила основите си върху разума. Върху осмислянето. Върху силата на мисълта.

Всеки е свободен да избира дали да мисли. Всеки е свободен дали да се управлява от мисълта си или от желанията и прищевките си. Всеки е свободен да е сляп за света. Всеки е свободен да избира лъжата, но това не го освобождава от цената, която трябва да плати за избора си. Всеки е свободен да избере да не вижда пропастта към която се е насочил и да вярва, че ще го спасят – я бога му, я други хора, превърнати от вярата му в богове, но това няма да го спаси от пропадането, към което се е насочил, докато сам не вземе решението да се спаси.

Сляпата вяра е това, което убива разума. Сляпата вяра и избора да я следваме, без да я осмисляме, без да я подлагаме на съмнения. Избираме сами дали да позволим на чувствата и усещанията ни да ни водят или ще изберем пътя на мисълта и разума. Сами избираме пътеката в живота си, но не трябва после да обвиняваме другите за собствените ни грешни избори. Не може да ни е виновен друг, за това че сме избрали да вярваме, вместо да мислим.

Сами избираме пътя си … и после сами носим последствията си за този избор. Нямаме право да обвиняваме другите за това, че сами сме избрали да си затворим очите и да ги оставим да ни водят.

Разума е живот. Разума е избор.

А вие направихте ли своя?

Ваш,

Lucifer

П.С.: И за да не седи цитата само на английски, нека го преведа, така както аз го чета, а не така както е в превода на Бард:

“Единственият суверен, който мога да позволя да ме ръководи е разума. Първият закон на разума е: каквото съществува, съществува; каквото е, е. От този необорим, основно-непоклатим принцип, се гради цялото познание. Това е основата от която живота се приема/прегръща/осмисля/осъзнава/живее. Разумът е избор. Желанията и копнежите не са факти, нито са средство до достигането/откриването им. Разумът е единственият ни начин да възприемаме реалността – той е нашия основен инструмент за оцеляване. Свободни сме да избягаме от усилието на мисленето, да отхвърлим разумът, но нямаме свободата да избегнем наказанието на пропастта, която отказваме да видим.”-Ричард.”

Тери Гудкайнд, Вярата на прокудения

Снимка: Steve Wall

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 4.0/5 (4 votes cast)
Под тагове: , , , , , , Коментирай ...

Его … Ego

Ego от латински, означава Аз. Или по-точния превод Азът – съществителното, което преводачът на Фройд е избрал за да изрази неговият “Ich”.

(свободен превод от английската Wikipedia)

4423341034_efb3a11edf_zЗа последните няколко седмици на няколко пъти ме беше казвано, че трябва да загърбя егото си, да се откажа от него, за да получа мир, ако искам такъв. Мир със света около мен, който можел да бъде постигнат само и единствено чрез загърбване на това, което сме и постигане на мир със света …

Що за мир би бил това, ако загърбя Аз-ът? Това което съм … що за мир със света бих постигнал, ако загубя по ценния мир – този със самият себе си?

Будизмът ни учи, че отказването от Аз ни поставя в мир с природата и света около нас. Поставя ни в равновесие с всичко … в хармония. И може би будизмът учи правилно – отказването от Аз-ът те размива … позволява ти да се загубиш в хармонията, която ти дава … но това е път, по който тези, за които Аз-ът е АЗ, не могат да поемат.

Аз, който е изграден и оформен, Ego в смисъла на дефиницията на това, което сме. Ego, концентрирано и насочено, постигнато и овладяно. Его в смисъла на крайна дефиниция на това което Съм! Его като граница на Аз-ът. Като форма на това, което сме вътре. Може и да има хора, готови да загърбят това, което са, само за да постигнат имагинерната “Нирвана” на сливането със света около тях, но аз не съм от тях. Егото ми е това, което съм. Границите в които се побира това което съм. Макар и откъснат от хармонията на природата според будизма, самодостатъчен и самоформиращ се.

Винаги съм смятал, че всеки един от нас живее в собствена реалност – реалност изградена от собственото ни възприятие за света, който ни заобикаля и за реалностите на другите. Една собствена реалност, пречупваща всичко до което се докосваме през призмата на това което сме … на нашето Его. Защото границата на това, което сме и леща, лупа, филтър през който да възприемам света. Не само дефиниция, но и усещане … сензор и възприятие …

Да се откажеш от границите на самият себе си, от собственото си Его, за да се слееш с Безкрая е утопично … защото безкрая на всичко те разпилява. Само Егото е това, което ни опазва цели от голата Истина. Колкото и напредничеви да сме, не живеем в собствените си илюзии, в собствените си реалности, и дори отказването от Его и сливането с Безкрая и хармонията са илюзия. Дори загърбването на собственото Его е … ами Егоцентризъм – илюзия за възвишеност. Илюзия, за постигане на хармония. Самозаблуда, в която хората избират да избягат.

Не се определяме от Егото си и няма как да се освободим от него. Не можем да избягаме от това, което сме, по най-простата причина – няма какво друго да бъдем. Ние сме съзнания, обитаващи собствени реалности, които се докосват … сплитат и разделят. Ние сме тук за миг, по-кратък от мигване на вселенското око и за това време успяваме да създадем много … и в същия момент неимоверно малко. Но сме това – Его. Граница на нас самите, от която дори да се опитаме не можем да се освободим, защото … както казах няма какво да бъдем.

Егото е това, което сме … Бягството от него е невъзможно … невъзможно е освен, чрез по-пълното потъване в илюзията на собственото си Аз. Да избягаш от Егото, да се откажеш от него, означава само да отречеш съществуването му и нищо друго. Не можеш да запазиш себе си, не можеш да се размиеш в реалността извън твоята реалност, просто защото ти живееш в нея, ти си дефиниран от нея … и ти си нея. Не можеш да избягаш от себе си.

Мира … сливането и хармонията се постигат вътре в самите нас. Приемаме се такива каквито сме. Осъзнаваме границите на собственото си съществуване, приемам Егото си и това какви сме. Постигайки тази хармония, ние постигаме и хармонията със света, на която се опитва да учи будизма … просто ние сме света с който трябва да постигнем хармония.

Да се откажеш от себе си е невъзможно.

Всеки трябва да постигне мир със света в себе си. Да подчини собствената си реалност. Всеки трябва да води тази битка … аз съм я провел и спечелил.

А вие?

Ваш,

Lucifer

Снимка: !unite

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.7/5 (3 votes cast)
Под тагове: , , , , 1 коментар

За анонимността … и критиката.

Много е лесно да критикуваш анонимен … много е лесно, скрит зад анонимността да искаш отчет за неща, за които нищо не си направил.

Бягаш и се криеш и искаш другите да са ти виновни.

Обвиняваш и нападаш, но стоиш скрит като малка мишка зад фалшиви самоличности, без капчица самосъзнание, като мишка … плъхче цвърчащо, скрито.

Но можеш да мяташ лайна и да изказваш лъжи. Да обиждаш и да нападаш хората застанали с името си … като подмолен червей разяждащ това, което други са градили, само защото не са ти разрешили да го разрушиш. Много е лесно да искаш отчет, от хората, направили много, но да стоиш скрит зад анонимни думи, някъде в мрака, свит от страх, пред хора излезли със име.

Но какво да се прави … няма мъжество, няма достойнство, само страх сковава сърчицата миши … да не научи някой името им, защото няма да понесат да се знае. Няма да понесат някой да разбере кои са. Мишки … сиви и страхливи, скрити във мрака …

Но цвърчете си … на никой не пречите. Но е обидно някак безлики, безименни малки гадини, да искат отчети, да критикуват … създания направили нищо, направили нула … да настояват да знаят, да обиждат, да лъжат и изопачават, само защото не знаят по-хубаво.

Но цвърчете си анонимни мишлета … защото сте сенки. Без име, без лице, само вятър …

Лесно да е критикуваш, лесно е да искаш отчет, когато приноса ти е нула, когато дори името ти го няма. Защото не можеш да застанеш с име зад думите си, защото страха сковава, онова което е останало от съзнанието ти. И когато видиш някой, достатъчно отговорен за да каже “Ето това е мое!” занемяваш … или продължаваш да бълваш без смисъл …

Но това е …

Това е другата монета на анонимността на Интернет – безименни, безлики страхливи хора, могат да нападат тези, които застават с името си зад това което правят. Анонимността, създадена за да пази, се използва за да вреди …

Но всеки прави своя избор. Всеки избира битките си, а страхливци винаги ще има. Но поне ще има хора, които да застават срещу тях.

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 3.0/5 (6 votes cast)
Под тагове: , , 12 коментара

За отношенията … или за комуникацията

411196422_343c0965a8_mВ последните дни, на няколко пъти започваме разговор за комуникацията и как тя е основополагаща за изграждането на каквито и да е взаимоотношения.

Ние сме социални животни. Връзките които изграждаме се дължат и се базират само и единствено на способността ни да комуникираме с другите социални животни. Дали става дума за интимност, за приятелство или за някаква форма на взаимоизгодни отношения, всичко покрай нас се гради върху комуникацията и собственото ни умение да комуникираме нещата, които желаем и разбира се умението ни да разберем това, което е било комуникирано с нас.

И тук започва забавната част от човешката реалност – всеки един от нас е различен. Всеки има различно разбиране за нещата. И както всички сме различни, трябва да намерим път да комуникираме с тези, с които имаме нужда или желание.

В повечето случаи, когато имаме не толкова лични отношения, нещата са лесни и ясни – има социална норма, която до някаква степен управлява начина ни на комуникация, в тези по формални отношения. Все пак колегите ти, колкото и да са ти приятели трябва да запазиш някакво професионално отношение. Същото се отнася и за висшестоящите … но дори тогава могат да настъпят проблеми при прекомерно или при твърде малко комуникиране.

Друг вече е въпроса когато комуникацията е по-лична – с приятели или с интимни партньори, с хора с които сме избрали и желаем да комуникираме … и в някакъв момент откриваме че не можем. Някъде нещо в нас, не ни позволява да кажем това което мислим на приятелите си, дали за да не ги нараним или за да не ни разберат погрешно. Но има и по-страшно – какво става, когато не умеем да комуникираме с партньора си? С човека, когото сме избрали да е близо до нас?

И докато с приятелите е лесно – ще седнете, ще си поговорите и макар и късно ще се разберете, то партньора е много по-сложно, защото всяка минута в която комуникацията ви е нарушена, дали поради страх, дали поради нежелание или просто поради липса на нещо, което да кажете, води до обтягане на отношенията ви. А колкото по-обтегнати са, толкова по трудно се оправят.

Комуникацията е важна … изключително важна за всякакви отношения. Най-вече за интимните такива. Ако си избрал да бъдеш близък с някого и да споделиш някакъв отрязък от живота си, то трябва да имаш доверие на този човек, трябва да можеш да му кажеш всичко. Трябва да можеш да му кажеш всичко. И доброто и лошото. И страховете и надеждите си. И грижите и успехите си. За това си го допуснал до себе си. За това си избрал този човек – за да сподели с теб някаква част от живота ти.

Аз имам късмет – в моята връзка няма проблем с комуникацията. Комуникацията е издигната в култ. Всеки от нас може да говори с другия честно и свободно, знаейки, че ако не бъде разбран ще има време да обясни. Но това сме ние – ние се познаваме и себе си и човека до нас и сме избрали да комуникираме заради и въпреки всичко, просто защото и двамата се нуждаем от това.

Но това е само при нас. Лично наблюдавам различни връзки, в които комуникацията е леко … или тежко разстроена по една или друга причина и докато в началото това е повод за леко притеснение, с времето се забелязва как липсата на желание и възможност да обсъдят проблемите между тях го отдръпва. Натоварва и двамата … и постепенно разяжда връзката, която имат.

Това се отнася както за интимните отношения, така и за не толкова – приятели, могат да загубят връзка и желание да се познават, ако комуникацията им куца. Дали защото са се насочили в различни сфери и вече нямат обща основа … или просто защото нямат време и желание да си говорят с другия.

Комуникацията е основата на отношенията между хората … комуникацията е това, което свързва реалностите в които живеем с тези на другите човешки същества. Всеки от нас е различен и всеки е странен за другия, но комуникирайки, изразявайки се, обяснявайки се приближаваме повече един до друг и по някакъв странен начин спираме да живеем всеки във собствената си реалност … и само комуникацията е това, което ни сближава.

Комуникацията е … основата, на която градим всяка връзка в живота си. Комуникацията е стъпалото, на което градим и самите себе си.

Защо ни е страх? Защо не можем да комуникираме с другите? С близките си?

В повечето случаи защото ни е страх, а в другите защото не сме сигурни. Страх ни е че ще ги нараним. Че това, което искаме да кажем ще се разбере погрешно и ще се изтълкува криво. Че думите отправени в опит да оправят отношенията ни, ще ги разкъсат.

Несигурността в собственото си право. В това дали това, което искаме можем да искаме. Дали това, което сме готови да дадем на другия му стига.

Страх и несигурност, са нещата които ни спират. Ужаса да поискаш и несигурността какво даваш. И всеки път когато от страх или несигурност замълчим, човека срещу нас, бил той приятел или любим, се усеща и самият той започва да изпитва страх и несигурност. Страх, дали това което сме премълчали не е насочено да го нарани и несигурност дали това което казваме не е само маска на тази рана.

В повечето случаи отказваме да комуникираме за да запазим себе си, без да осъзнаваме, че така си вредим. Затваряме се в малките си балони собствена реалност, за кратко допускаме по някой … най-често грешния човек, защото не можем да комуникираме с правилния. Страх ни е, ако се появи някой който ни разбира. Не сигурни сме, ако разговора тече гладко …

Страх и несигурност са двете неща, които ни заточват в доброволното изгнание на нашата откъснатост от другите … единствения начин да ги преборим е … да се стегнем и да приемем, че не всеки с който комуникираме е правилния човек, но от хилядите разговори, един ще е този, който ще промени живота ни. От милионите думи, сто ще са тези, които ще са за правилния човек. И от многото, малко ще ни докоснат и ще си заслужават.

Комуникацията е връзката ни с другите … нека не я прекъсваме от страх и несигурност.

А вие комуникирате ли нормално?

Ваш,

Lucifer

Снимка: Paul Shanks

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Под тагове: , , Коментирай ...

Как функционира Интернет … или основи на мрежата.

3190769121_ac054a14d9_zСлед като за пореден път ми изпляскаха въпроса защо не могат да си купят домейн и защо като си наемат домейна не значи че имат хостинг, реших да седна да напиша едно основно описание на това как работи Интернет. Не казвам, че е изчерпателно или точно. Идеята е да е разбираемо. Нещо като кратко описание за хора, които хал хабер си нямат от портове, протоколи, маски … изобщо за хора за които Интернет е магическо създание.

Спокойно. Не е.

1. Интернет == Глобална мрежа

Понякога хората наричат Интернет Глобалната мрежа. Чудели ли сте се защо?

Отговора е прост. Интернет е просто голяма мрежа от свързани компютри, които си говорят по между си. Множество, различни по големина и функция, но все пак компютри, които имат връзка по между си и могат да си обменят информация. Всеки компютър имащ връзка с Интернет става част от тази мрежа.

Домашния ви компютър, телефона ви … дори в последно време разни електроуреди.

Колкото и сложно да изглежда, Интернет е всъщност много прост … ако предпочиташ да го разглеждаш на елементарно ниво, разбира се. А и този текст няма за цел да слиза по-дълбоко от DNS или Domain Name Server. Не зависимо дали говорите за голям банков сървър или за този блог, всичко е мрежа от свързани компютри.

2. Сървъри и клиенти.

След като всичко е мрежа от свързани компютри, които си говорят, то как вие получавате този текст?

Лесно – вашият компютър се явява клиент, който заявява информацията от моя сървър. Сложно ли ви звучи? Спокойно, нека обясня – сървър е просто компютър който има нужната информация, която иска клиента. То от там и идва сървър – server – serv – прислужвам, доставям. Колкото и голям и сложен да е, колкото и милиони операции да може да извършва, за каквото и да служи, всеки сървър Е само и единствено компютър, който има нужната на клиента информация, която предоставя при поискване.

И сървъра и клиента, разбира се, за да не се загубят в кашата наречена Интернет имат свои адреси. Нещо като вашия адрес, онзи, на който ви доставят пощата. Комуникацията между клиента и сървъра протича горе долу така:

Клиент отива до адреса на сървъра и казва: Абе, тука една картинка има. Ще ми я дадеш ли?

Сървъра, проверява и казва: ААА! Ето ти я!

Разбира се, картинката е заявената информация. Със същата логика можеше да е статия, филм, книга … Да де … всичко.

3. Адреси? Как адреси? Какви адреси?

Компютърните адреси не са като нашите … да де, същите са ама други. Секунда … нека обясня. Компютрите в Интернет се обозначават с така наречените IP адреси или Internet Protocol адреси. Това са 4 или 8 групи от числа от 0 до 255 (в случая на адресите с 8 групи – от 0000 до ffff (и да в компютрите и някои букви ги броим за числа)). Всеки компютър има уникален адрес. По този адрес другите компютри го откриват …

Но това не е много удобно нали?

Много по-сложно е да помните 11.111.11.11 от колкото да кажем ebasidomaina.com … за това, някога, мноого отдавна хората създали домейните (И да, всички онези, които знаят че домейн не е само това – знам. Просто обяснявам на хора които не знаят). Домейните са буквено цифрена представа на компютърния адрес. anavaro.com вместо 78.83.66.198. Много е удобно нали?

Проблема е че някой трябва да вземе и да казва на клиента, кой “човешки адрес” на кой “компютърен адрес” отговаря. За това има така наречените DNS (Domain Name System) сървъри. Това са компютри, които отговарят за това да казват кое име на кой адрес отговаря. До тук добре … но както може да се очаква, тук се намесват парите. Някой все трябва да поддържа тези гигантски регистри и списъци … нали така?

Някога много отдавна в зората на Интернет се появява такава организация. Тя се занимава с контрола на Интернет и с поддръжката на списъците. Но за да си спестят главоблъсканици, решили да се изхитрят – в Интернет не можеш да си купиш име … домейн де. Абе адресче горе в лентата където го пишеш. Можеш да си го наемеш. Срещу определена цена на година това твое име си го правиш каквото си искаш. Но наема не ти дава друго освен едно име … което ти трябва да си свържеш с компютърен адрес (IP адресите по-горе). И зад този адрес, трябва да стои компютър, който да може да предоставя информацията, която клиентите искат – сървър.

4. Хостинги … мостинги …

Както вече казах, Интернет е информация. Мрежа от компютри, които си говорят. Вече имаш адрес. Имаш домейн … ма един гол … домейн за който си платил някакви пари за да си го наемеш не ти помага много нали?

Това, което повечето потребители виждат от Интернет е така наречения WWW или World Wide Web – уеб страници, картинки, текст … някой и друг динамичен скрипт. Няма да се спирам на това как работят сървърите които генерират динамичното съдържание. Това не е цел на този текст.

Приемете, че всичко, което виждате е това, което е. Всяка картинка и текст са набрани и поместени на страници. Но тези страници трябва да стоят някъде нали? Трябва да има сървър, който да ги предоставя при заявка. Компютър, на който като му почукаш на вратата и го попиташ за последната гола снимка, да ти каже “Да пич! Беги да лъскаш”. Това е хостинга.

Разбира се тук изпускам толкова много неща, но те са технични, и не са цел на тази статия. Искаше ми се да напиша статия с която да обясня дори на баба ми, защо по дяволите, сървъра ми стои на шкафа. Както и да обясня защо домейна се плаща, но освен него ти трябва хостинг. И освен това, защо домейна хем е твой хем не е … и защо не може да е групов, а винаги на някой.

Интернет е нещо просто, ако го сведеш до това, което виждаш. Под повърхността ситуацията е друга, но не мисля, да ви отегчавам с бази от данни, програмни езици, защитни стени, протоколи … и тям подобни глупости. Надявам се да съм помогнал.

Видяхте ли, че Интернет не е толкова страшен … А за вас продължава ли да е тъмна Индия?

Ваш,

Lucifer

Снимка: Martin Deutsch

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (3 votes cast)
Под тагове: , , , , , , , Коментирай ...

Star Trek (Geek Time)

star_trek_the_next_generation_by_stick_man_11-d2xpisw

Е не може само да сериозни неща да пиша, я?

Последните 2 дни преоткрих Star Trek поредицата. Не че нещо, но реших да си наваксам малко с класическа фантастика. Ей така – да има.

За тези, които не са чували за Star Trek – това е поредица от сериали, филми и книги, превърнали се в културен феномен в Америка през изминалия век. Сериалите и филмите продължават да излизат. Да ви кажа не знам колко са. Аз съм си почитател на класиките, все пак съм израснал с капитан Жан-Люк Пикард от Star Trek: The Next Generation.

Самите филми, поне тези 6 които изгледах се простират след края на оригиналния Star Trek и проследяват възхода и края на кариерата на друг капитан на Enterprise – капитан Кърк. Няма да ви развалям филмите със спойлери или сериала с интерепретации. Ако си падате по научна фантастика – това е едно много хубав сериал (всичките там сериали от поредицата) и съответно филми.

Но да изгледаш оригиналните филми … филми правени между 1979 и 1989 … 20 години водещи развитието на модерното кино … да видиш какво са правили режисьорите без модерната компютърна анимация … без достъп до CGI и специални ефекти сведени до миниатюри и стоп кадър … и всичко това да предаде безкрайната красота на това, което във филмите наричат космос …

Разбира се, филмите си страдат от дългите, описателни, пейзажни сцени … и смешните бойни такива, но хей, това са филми правени от преди да се родя. Няма как да ни харесат напълно.

Ако сте почитател на фантастиката и до сега не сте сядали да си правите Star Trek маратон – пропуснали сте. Начина по-който е представена вселената. Законите … идиализма за развитието на вида ни и за израстването … честно казано това май е една от много малкото научни фантастики в които човек се представя като добър и се предвижда светло бъдеще … или поне светлоish …

Поредицата Star Trek не е някой многомилионен шедьовър, но не е и класика в смисъла на чистата класика. Това си е малък geek-ски фест, който всеки, който си пада по фантастика трябва да си позволи. Е разбира се ако гледате фантастиката заради новите идеи, а не само заради специалните ефекти.

Та … приятно гледане … ако не сте ги гледали … а ако вече сте ги гледали, защо не ги изгледате пак?

Ваш,

Lucifer

Снимка: stick-man-11

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , , , Коментирай ...

За упоритостта …

9536063631_df7580e1b5_zКакво всъщност му трябва на човек за да успее?

Не много …

Трябва му нещо малко, дълбоко вкоренено в съзнанието му.

Не, не са пари, защото те се печелят. Не е и знание, защото и то се получава … и власт не е …

Само упоритост … упоритост и вяра. Малко от двете … упоритост да не преставаш да опитваш и малко вяра в себе си, че ще успееш.

Упоритостта е това, което ни движи на пред. Макар и бавно, като глетчер, ние се движим напред понесени от желанието да постигнем нещо и упоритостта да не се откажем. Много след като са ни свършили силите, много след като дори инерцията на първоначалния импулс е изчезнала, някъде там дълбоко в нас има едно гласче, което казва “Аз ей ся щи еба мамата, но няма да се откажа!”. Това малко гласче е упоритостта ни … последните късчета от нас, подхранвани от последните късчета вяра в нас самите, които ни бутат напред. Въпреки или точно заради.

Упоритостта …

Онази сила … отвъд пределите на собственото ти съзнание …

Защото когато вече нямаш повече сили, когато ти е дошло до гуша и искаш да се откажеш. Защото когато всички са срещу теб или поне така изглежда … когато си направил всичко по силите си и и не виждаш реалния резултат … тогава ти остава само упоритостта … защото тя е това, което те прекарва през трънените пътеки на злобата, тя е това, което ти показва пътя през океаните от завист … само проклетата и безмерна упоритост е това, което те превежда през всички пречки … през всички трудности … сляпата упоритост … капката вяра.

Малкото зрънце … малкото камъче … което повлича лавината на съзнанието … упоритостта …

Тя е това, което ни кара да преминаваме собствените си граници. Тя е това, което ни тласка отвъд преградите на собствените си ограничения … и отвъд ограниченията на на обществото ни … упоритостта е това, което поставя новите граници … нашата упоритост …

А вас кое ви подтиква … кое ви тласка, когато няма какво друго? Или се предавате?

Ваш,

Lucifer

Снимка: BK

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Под тагове: , , Коментирай ...