Сутрешно събуждане …
by Lucifer on Mar.10, 2010, under misk
Събуждане …
Нали го знаете онова състояние, малко след като ендокринната ви система е освободила всички онези мили и приятни наркотици, които наричаме хормони и преди да започнат да действат за превключването от състояние “няма ме” към “напълно тук, и работя!”?
При някои това състояние продължава по-дълго – до първото кафе, до обяд или докато си легнат вечерта.
Искам да споделя с вас как съм го решил този проблем, не само за мен, но и за момичето с мен.
Много бързо установихме, че няма по-приятен начин да започнеш деня си от сутрешния … секс. Да правилно – секс. Дори имаме малка уговорка – който стане първи и реши, че на другия му стига съня, го събужда подобаващо … а събудения, после прави кафето.
Повярвайте ми, няма нищо по-хубаво от сутрешния секс последван от чаша силно кафе, която те чака на масата в другата стая (да, познахте, обикновено аз инициализирам “събуждането”).
Всички знаем какво е удоволствието от секса (тези, които не знаят са наистина за съжаление). А сега си представете, че това усещане е първото нещо сутрин … първото нещо в началото на деня …
Представете си го сутрин, когато съзнанието ви е чисто от напрежението на деня, от спомените за проблемите, от умората … когато мозъкът ви работи на пълни обороти и съзнанието ви поглъща всяко едно усещане с кристална яснота …
Знаете какъв прилива на енергия след това …
И това е началото на деня … първите усещания за деня са изпълнени със страст и удоволствие …нямате си на идея колко по-добре изглежда всичко – работата, домакинстването, всичко … Просто няма какво да ти развали деня …
На това аз му викам събуждане – силата на удоволствието протичаща през всяка клетка на тялото ти още в първите мигове, докато съзнанието ти спи … цялата тази енергия изливаща се в теб и зареждаща те за целия ден напред …
Кажете, има ли по-хубав начин да се събудиш сутрин?
Ваш,
Lucifer
loading...
Friends with benefits … или свободата да избираш
by Lucifer on Feb.19, 2010, under blog, misk, лични
Ивона зачекна темата за “Приятели с екстри” и постави нещата в много негативна светлина:
ВСЪЩНОСТ ТИ СИ ГОТИН ЧОВЕК И МЕ ПРИВЛИЧАШ СЕКСУАЛНО, НО НЕ СИ ДОСТАТЪЧНО ДОБРА ЗА МЕН!!!
Да де … ама не е точно така … поне не за мен.
Не разбирам хората, които смесват нещата.
Не, наистина … ???
Приятелите са хора с които си изкарваш добре, хора чиято компания ти е приятна, хора винаги готови за купон.
Има и хора с които ти е приятно да прекараш бурна нощ/ден/няколко часа/няколко минути в завивките/на пода/на масата/на поляната/в парка/в заведение.
А какво са приятелите с екстри, поне за мен? Това е сбор от двете категории … Това е човек с който ти е приятно да си прекарваш времето и с който знаеш, че дните/нощите/часовете/минутите ви на “удоволствие” ще са споделени. Това не е “втора” или “n-та” категория. Просто различна. Това е смес между двата вида хора с които ти е приятно да общуваш.
Нима е толкова странно, че хората се стремят към това? Съчетанието, от сексуален партньор и човек с който ти е приятно да правиш неща извън секса е нещо много хубаво.
Ивона обаче е права, че “Приятелите с екстри” ти дават свобода или поне не я губиш, нещо което не виждам как да стане в която и да е конвенционална връзка, колкото и отворени да са двамата партньори …
И не – не казвам за някого, че ми е приятел, само за да изчеткам интелекта и и после да добавя екстрите за да имам секс. Една жена или ми е приятел и знае че ще и помогна безвъзвратно и съм на среща когато има нужда от мен, или не е. Една жена или искам да правя секс с нея, или не. Една жена или я обичам, или не. И трите неща са независими едно. Това са различни показатели, за това какво мисля/чувствам към една жена. Но са независими …
Ето го моето мнение …
Ваш,
Lucifer
loading...
Blog Meme: Кой съм аз извън работа …
by Lucifer on Feb.17, 2010, under blog, misk
Има една поговорка, която гласи: Работи това, което обичаш и няма да ти се наложи да работиш никога …
Тук ще цитирам духа на Том, след като е пляснал бялата мишка по главата:
DON’T YOU RELIVE HIM!
Това е долна лъжа и инсинуация – аз направих тази грешка, по-скоро винаги я правя. Малко неща мога добре, но компютрите са ми страст за това и се занимавам с тях … да обаче … като започнеш и да работиш хобито си и губиш удоволствието да се занимаваш …
Но тука въпроса е какъв съм извън работа …
Искам да ви разочаровам – извън работа съм същия какъвто съм на работа: безотговорен, гаден, груб и най-често правещ нещо друго от това което се очаква от мен.
С какво се занимавам извън (а много често и на) работа?
С много неща и с нищо съществено.
Най-вече пиша. Колкото и да е странно, когато мога пиша … за мен писането не е толкова удоволствие, колкото начин да сътворя това което иска да сътворя, пък било то и само на думи.
Играя си. Играя най-великата игра измисляна някога, най-доброто RPG/RTS/FPS с на добрата графика … игра с интересното име Живот. На няколко пъти ми казваха, че усложнявам нещата … че те са прости, а аз вечно гледам да ги усложня … Ако нещата не са трудни, те не са интересни, а аз обичам интересните неща.
Чета или слушам книги. Почти не можете да ме видите без слушалки, пуснал си някоя книга … или седнал някъде с книга в ръка …
Колкото и да е странно това съм аз … в и извън работа …
Благодаря на @Saaabina за поканата …
Аз ще се възползвам, да поканя Ивона и Лита
loading...
В търсене на муза …
by Lucifer on Feb.10, 2010, under misk, лични
Не знам колко от вас са така, но понякога имам тези силни желания да пиша …
Няма значение дали имам за какво или не, просто клавиатурата и празното поле на Admin Panel-а ме зоват. И тогава изпадам в тези състояние: търся музата си, скрита някъде там, под дълбините на съзнателните ми мисли. И днес я търся, както много други пъти. И днес в главата ми се блъскат хиляди въпроси, по които искам да пиша … по които мога да пиша … по които искам да пиша … Хиляди теми блъскащи се в съзнанието ми, борещи се да достигнат до пръстите ми, за да бъдат прехвърлени към думите които четете …
Някъде сред всички тези желания се е скрила моята муза … с вързани ръце и наведена глава пред желанието да пиша … или пред желанието на това което иска да се напише … И в такива дни тръгвам да я търся … и не я намирам. Никога … желанието да превърна мислите в думи не намалява, желанието на мислите да бъдат превърнати в думи, не намалява … само аз се опитвам да намеря нещо за което да пиша …
Муза … странно нали? Не живо създание. Не този път не говоря за някого, а говоря за собственото си вдъхновение да творя … за това което ражда текстовете ми.
Искам да мисля за нея, като скъпа приятелка, нежна любовница, покорна робиня и изискваща господарка … вдъхвам и живота, който имам нужда тя да притежава за да мога да използвам …
Моята муза …
Онази която крачи с мен из тъмните коридори на съзнанието ми и ме придружава в световете на въображението ми, за да ги представя на себе си и на вас в думите, които харесвате да четете от мен …
Моята муза …
Понякога нежна и плаха. С вързани ръце и наведена глава. Бягаща от мен и криеща се …
Моята муза …
Понякога е като музата на поета от Хиперион на Дан Симънс – голяма, четириръка, хромирана и безпощадна.
Моята муза …
Не знам колко от вас, които четете това, ще ме разберете, но е имало случаи да се събудя в 04:00 сутринта, един час след като съм си легнал и един час преди да трябва да стана, за да напиша нещо … не нещо важно или дълбоко … а нещо което тя е искала да напиша и ме го е натрапвала през този час в който съм се опитвал да заспя …
Днес е един от тези дни в които ми трябва … в които мислите ми напират да бъдат написани, но нея я няма да води пръстите ми по клавишите за да мога да ги превърна в думи …
Но знам как да я изкарам – и тя като мен е егоцентрична … и като започна да пиша за нея и се появява раждайки/създавайки/творейки, това което виждате …
Ваш,
Lucifer
loading...
Мисли и вероятности …
by Lucifer on Jan.24, 2010, under blog, лични, философия
Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.
Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …
Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …
Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …
Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …
И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.
Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.
Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …
Ваш,
Lucifer
loading...
Луди, луди баби …
by Lucifer on Jan.24, 2010, under blog, fun
Ето го моето включване в BLOG CHALLENGE на БЛОГАТСТВО.
- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??
- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още …
- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.
Гана се подаде през скърцащата порта.
- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.
- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?
- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.
- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?
- Обади се преди малко, че идва …
Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.
- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?
- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!
- А? Е как ша са затвори, ма?
- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.
- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.
- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …
- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.
- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.
- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!
- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …
- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.
Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.
- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?
- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?
- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?
Гана и Дора са спогледаха …
- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …
- На пръстените … – обади се Гана.
- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …
- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …
- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?
- Какви проблеми ма?
- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …
- Опита ли да рестартираш?
- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах … Неще.
- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?
- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …
- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …
- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …
Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …
40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …
***
Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.
loading...
Kernel 2.6.32.x и ATI Catalyst (GeekTime)
by Lucifer on Jan.11, 2010, under HowTo, geek time
Нали ме знаете, че съм си гаден geek, та винаги гледам да съм с последните версии на каквото е излязло … дори с последни версии на ядрото на Slackware-а с който работя в къщи.
Kernel-а който излезе на 9-ти беше 2.6.32.3 и разбира се първата ми работа беше да го инсталирам, да го прекомплирам за да открива и 4-те GB RAM и да си направя initrd.gz за да мога да си пускам машината (аз съм гаден параноик и съм я криптирал) …
Всичко мина добре. Влязох като root и махнах стария fglrx.9.12 компилиран за 2.6.29.6.
Стартирах инсталатора … и каква беше изненадата ми, когато вместо “Instalation complete”, получих съобщението “There were errors compiling driver. Please refer to fglrx-install.log”
WTF??? Какви грешки бе!
nano /usr/share/ati/fglrx-install.log
[Message] Kernel Module : Trying to install a precompiled kernel module. [Message] Kernel Module : Precompiled kernel module version mismatched. [Message] Kernel Module : Found kernel module build environment, generating kernel module now. AMD kernel module generator version 2.1 doing Makefile based build for kernel 2.6.x and higher rm -rf *.c *.h *.o *.ko *.GCC* .??* *.symvers make -C /lib/modules/2.6.32.3-smp/build SUBDIRS=/lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x modules make[1]: Entering directory `/usr/src/linux-2.6.32.3' CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.o In file included from /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.c:443: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/drm_proc.h: In function ‘FGLDRM__vma_info’: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/drm_proc.h:497: warning: format ‘%08lx’ expects type ‘long unsigned int’, but argument 5 has type ‘phys_addr_t’ /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.c: In function ‘KCL_MapPageToPfn’: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.c:1586: warning: unused variable ‘bus_addr’ CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_acpi.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_agp.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_debug.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_ioctl.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.o /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c: In function ‘KCL_IO_FASYNC_Terminate’: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c:122: error: ‘SIGIO’ undeclared (first use in this function) /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c:122: error: (Each undeclared identifier is reported only once /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c:122: error: for each function it appears in.) make[2]: *** [/lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.o] Error 1 make[1]: *** [_module_/lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x] Error 2 make[1]: Leaving directory `/usr/src/linux-2.6.32.3' make: *** [kmod_build] Error 2 build failed with return value 2 [Error] Kernel Module : Failed to compile kernel module - please consult readme.
Какво по …
И отново старото ровене в чичо google … 2 дни без хубаво видео … няма да ви описвам мъките си … докато на някакъв забит пост в някакъв забит форум не намерих как да го оправя … а то се оказа и много просто – явно в новата ядро са отделили част от нещата в нов header file …
Ето и решението step-by-step:
01. Сваляте си драйверите от сайта на ATI.
02. Стартирате run-а с опция –extract
03. Отваряте fglrx-install.nqkakuv_string/common/lib/modules/fglrx/build_mod/kcl_io.c където добавяте:
#include <linux/signal.h>
04. В fglrx-install.nqkakuv-string стартирате sh ./ati-installer.sh 8.5912 –install
05. reboot … and that is all …
Лесно нали? Някъде из нет-а се мотат готови .patch, но нямах време и желание да търся … за това използвах nano … и го направих на ръка … лесно и бързо … веднъж като знаеш какво ти трябва …
Надвявам, се да помогна на някого.
Ваш,
Lucifer
loading...
Сексуално здраве …
by Lucifer on Jan.05, 2010, under blog, misk, социални
Една случка около Нова година, ме накара да се замисля за няколко въпроса:
Колко от нас (включително и мен) си правят редовни и профилактични тестове за STD (Sexually Transmitted Diseases)?
Колко от нас практикуват безопасен секс?
Колко от нас са наясно с нещата?
Случката, като цяло не е интересна … интересно е какво ме накара да направя. За да не задълбавам, ще съкратя нещата: помолиха ме да се изследвам за STD.
По принцип, на времето, когато имах по-див и освободен сексуален живот, го правих редовно – на всеки 6 месеца се ходеше в ХЕИ във Варна, взимаха ми кръв и ми правиха тест … това се беше превърнало в навик …
По стечение на обстоятелствата, последния ми тест е от малко повече от 6 месеца. Просто така се стекоха нещата, а и имаше един период в живота ми в който … ами да кажем, че няма по хубаво от 1/2 TB порно … и загубих този хубав мой навик.
От събота ровя за да намеря къде в София правят такива тестове … Най-накрая намерих. Позвъних и ми казаха, че могат да ми направят само за HIV. Еми и това е добро като за начало – все пак през последните 6-8 месеца не съм се отдавала много много на “желанията” си. На кратко ми направиха теста … не че през 5-те минути които отне на реактивите да взаимодействат не се побърках то страх … но това си е друг въпрос….
Спокойно. Оказа се Отрицателен – имам си бележка на която пише HIV NEGATIVE. Вярно, че след седмица – две ще се наложи да ходя пак, за да видя дали са получили и другите тестове, но …
Не ме разбирайте погрешно – не пиша тази тема за да кажа резултата от изследванията (дори аз не съм такъв). Пиша за да ви задам въпросите по-горе. Но нека се опитам да ги формулирам по кратко и ясно:
1. Правили ли сте си тестове за STD? Ако да – то колко често и по каква причина? Ако не – по каква причина?
2. Практикувате ли безопасен секс и какво разбирате под “безопасен секс”? Защо?
3. До колко разчитате на партньора ви да ви пази? Защо?
4. Знаете ли за безплатните тестове? Възползвате ли се от тях?
Странна тема от мен нали? Не съм едно от най-социално загрижените животни наоколо, но по някаква причина липсата на сексуална култура в хората ме хвърля почти толкова в шок, колкото и ограниченото мислене …
Ваш,
Lucifer
loading...
New Year 2010… (Brag Time)
by Lucifer on Jan.04, 2010, under BDSM, blog, fun, лични
[01:26:59] *****: А и аз не съм предизвикателство…
[01:27:02] *****: за теб де..
[01:27:14] *****: по принцип съм, но… с теб се развиха друго яче нещата…
[01:27:18] *****: Съвсееееем по обратен ред
[01:27:30] *****: Първо си казах и кътните зъби, после ти се доверих,после преспах с теб… и после вече почнахме да си говорим 
Хахахах
[01:27:59] *****: Къде е предизвикателството не знам
Пускам горната извадка от днешния си Skype разговор с секси девойката с която си прекарах Новата година с 1 основна причина:
ДА СЕ ИЗФУКАМ!
Нали съм си гаден show off.
За какво става дума? Ами много просто: Намазах най-яката девойка на купона , но това за което наистина се фукам, е че всъщност тя не беше там с тази цел. Дори напротив – ясно бе заявила, че идва заради компанията и добрия разговор.Така си и беше. Поне в началото …
Съответната девойка е от моя любим форум. Ново, свежо попълнение … не съвсем наясно със себе си. Какъв по-добър начин да се само опознаеш от една вечер с хора които знаят достатъчно за себе си … Та … пристигнаха те, аз както винаги създадох погрешното първо впечатление за мен – че съм не общителен, лош и трудно комуникативен ….
Това което знаех за девойката, беше, че с пада да бъде доминирана по-скоро ментално, а не физически … което не е точно в моята графа на предпочитания … за това и първоначално интереса ми към нея беше чисто “научен” … исках да разбера какво мисли за нас, за себе си …
Сблъсках се с реплики от сорта, че искала да рповери що за болни индивиди сме, че се била регистрирала, само за да види, че не и е мястото там и такива неща … това не представляваше проблем за мен … дори никакъв …
Всичко се промени в момента в който ме предизвика – нещо се закачахме двамата и аз я стиснах за врата … което я накара да се разтопи …
Повярвайте ми познаваме кога нещо се харесва на някого … следващото хващане беше по-продължително … и предизвика още по-отчетлива реакция … просто красота …
Няма да описвам какво е усещането да държиш нечий живот в ръцете си … само ще кажа, че сигурно ако има господ, то той трябва да се чувства така …
Убеден съм, че в момента в който я стиснах за врата и се подмокри …
Но в момента в който изкарах въже и и вързах ръцете, тя се разтопи! Просто ми омекна в ръцете … за един кратък момент си помислих, че ще припадне …
И от там започна една от най-добрите Нови Години, които съм имал!
Малко до преди това си бяхме говорили, че каквото и да става, не иска да прекара нова година вързана … в един момент беше готова да го направи … жалко, че колегата и беше обещал … а все пак трябва да уважаваме обещанията …
Не можех да не се изфукам! Това удоволствие продължи … за съжаление недостатъчно … но се надявам да имам възможност да продължа заниманията си …
Може да се каже, че и помогнах да разбере още малко от себе си или не толкова малко … не се знае. Само знам, че времето не ни стигна …
Всъщност … трябваше да се изфукам, нали ме разбирате?
Ваш,
Lucifer
loading...
Имена …
by Lucifer on Dec.27, 2009, under blog, misk, лични
Имена …
Всеки от нас има по няколко …
Прякора с който ви наричат в компанията …
Ника с който се познати в интернет …
Но има едно име от което не можеш да избягаш … Твоето собствено.
Всеки носи името си като кръст по пътя на живота си …
Името, което моите родители са ми дали е Станислав. И май не сами направили много добра услуга, като са ми го дали.
Станислав … Стани славен … И май през целия си съзнателен живот се опитвам да го постигна. Опитвам се да стана някой, да постигна нещо…Това е моята прокоба – вечния опит да се докажа пред всички и вечното съмнение, че няма да мога да го направя …
Не знам кога Станиславовците празнуват, май някъде лятото … нямам си идея … аз винаги съм празнувал днес …
Защо днес?
Защото съм кръстен на дядо си – Стефан. Бащата на баща ми. Един човек, който винаги ми е бил за пример, въпреки, че нямаше шанс да види в какво се превърна внука му… и май по-добре …
За какво е този пост?
Не знам. Просто ми се приписа …
Просто исках да изразя благодарността си към този човек, който никога няма да го прочете, за това, че винаги ми е бил даван за пример, за това че е възпитал сина си, който е възпитал мен …
Честит имен ден на всички с които празнуваме днес …
Ваш,
Lucifer
loading...
-
Здравейте!
Добре дошли на моя територия! Този блог, както и домейна е просто за проба ... за протфолио, за да покажа себе си без много приказки, но с много четене! Ако искате можете да ме следвате и Twitter
You can also subscribe by email by filling the field below:
Малко статистики
Посещения днес: 6
Посетители в момента: 0
Всички посещения: 8844- Всички материали в този блог (www.anavaro.com/blog) са публикувани под Creative Commons Attribution-Share Alike 2.5 лиценз, освен изрично опоменатите.
