Да поговорим за сигурността … или прости правила за оцеляване в анонимни сайтове

Отново двоен пост – за тук и за форума на f-bg, но темата трябва да бъде повтаряна многократно, просто за да се научат хората

2294144289_a54db90ac5_zФорумът на F-BG е направен за да е анонимен. Започвам с това малко уточнение. Технически изпълнен е за да поддържа анонимността на потребителите. Няма как човек, който не е от администрацията да се докопа до друга информация, освен до споделената от потребителите – mail адресите са скрити, ip-тата не се показват никъде. Имаме много твърда политика за използване на имена. При идеални условия, единствената дупка за изтичане на личната информация на потребителите бихме били 3-та администратора. Това разбира се е при идеални условия и без да намесваме най-важния разрушителен фактор – потребителя.

Защо правя това уточнение в собствения си блог?

Защото то е валидно в различни степени за всеки сайт с “интимна насоченост” – елмаз, гепиме, както и за тези за малко по извратенинте, като например нашия форум или Fetlife. Това са сайтове, с които не искате да бъдете свързвани, още повече някой да започне да изнася вашата информация от там. За това и темата е важна. Ако системата ви позволява анонимност и е направена така че да ви защитава, само вие сами можете да се издадете.

Вече съм говорил за технологията и за практиката за поддържане на минимална “хигиена”, която да ви предпази, но нека сега си поговорим за поведението.

Ако всичко е направено с цел да защити потребителя, то единственото слабо място остава самият потребител. Не веднъж към мен са се обръщали хора, допуснали грешка в комуникацията си с някого и споделили много повече от колкото трябва. Дали на непознат faebook-а си или личната си поща използвана за всичко в Интернет, докато в телефона и скайпа можеш да го блокираш, ако вече ти е видял приятелите или реши да те търси по поща … За съжаление тогава е много късно да предприема каквито и да е действия – аз съм администратор на форум, за това каквито и действия да предприема, те са само в тази среда – средата на едно виртуално място, но тук идва други проблем – наказание на един такъв човек може да го озлоби и да го накара да предприеме каквото е заплашил да направи – да ви издаде, да разкрие малката ви тайна на всички онези от които трябва да е тайна. За това и такива хора често им се разминава, точно за да “не ги озлобя” и то по молба на жертвата.

Наистина постфактум е трудно да се оправят проблемите, но може би не е лошо да се вземат няколко предпазни мерки преди това. Ето няколко неща, които можете да направите, за да се защити. Това са чисто поведенчески действия и не са свързани с компютърните ви познания и умения (аз лично смятам че са просто проява на трезва мисъл):

1. Проучете човека.

Не можеш след 5 разменени съобщения да преминете към facebook. Разберете какъв е човека на който доверявате връзка с реалния си живот. Разпитайте за него, разпитайте него самия за приятели или други хора с които комуникира и бъдете нахални за да разберете що за човек е той … И въпреки това, ако искате да останете анонимни – останете в средата в която комуникирате.

2. Без специфични лични данни.

Не напразно средата в която комуникирате е анонимна. Никой не ви пита за професията ви, никой не иска името ви. Защо тогава ги давате на непознат? Още повече ако името ви е рядко срещано или професията ви е специфична. Никой не ви задължава да споделяте за себе си повече от необходимото.

3. Без компромати.

Да, няма лошо да си разменяте снимки, няма лошо да си разменяте и еротични такива, но поне имайте благоразумието да го правите без това да може да ви компроментира … Няма лошо да си покажете циците или задника, или как си пъхате някакви неща по някакви места, но замислете се как да направите снимката неразпознаваема, така че да не може в някакъв момент някой да каже “Аз ще я покажа на майка ти, да види какъв/каква си!”

4. Разделяйте “световете”

Постарайте се различните ви “светове” да не се пресичат никъде – не давайте пощата с която сте си регистрирали Facebook-а или Twitter-а. Запазете максимално разделение между двете. Избирайте си никовте така че да се различават в различните услуги, които ползвате.

Аз лично нарушаваме 3 от тези 4 съвета, но го правя с изричното знание и с ясната идея, че всичко което правя в Интернет е обединено. Форум, блог, fetlife, facebook – всичко е интегрирано, но аз го правя защото така съм решил, защото ако имам какво да крия, то рано или късно ще се намери някой който да иска да го използва срещу мен.

Надявам се този пост да ви помогне, за да не се налага после да се извинявам, че не мога да направя много …

Ваш,

Lucifer

Снимка: David Goehring

Под тагове: , , , , , , Коментирай ...

Hearthstone: Galaxy S6 награди (другия начин) (GeekTime)

galaxy-gifts-for-the-samsunge284a2-galaxy-s6

Та, значи преди малко Марто Тонев – Strangera пусна материал за това как да си вземете бонус декове и card back за притежателите на Samsung Galaxy S6 (цък статия).

Всичко хубаво в каченият от него материал, но по една или други причина някак си не успях да си сваля програмката за емулция на телефон (сайта им май се е сгънал). Но се зачетох в материала. Обективно погледнато Heartstone взима под внимание 2 стринга в конфигурацията си – ro.product.brand и ro.product.model.

Та, ако не ви се занимава с емулатори или регистрации и имате рутнат андроид device на който си играете Hearthstone-а и без това (и този device не е Galaxy S6), ето кратко ръководство как става.

 

ПРЕДИ ВСИЧКО – ТРЯБВА ВИ ROOT! Ако не знаете, какво е това или не сте си root-нали телефона – върнете се на емулатора. Не си губете времето да четете по-долу. (или помолете някой познат с някой от начините да се логне от вашия акаунт)

Единственото нещо което ви трябва е Root Explorer или който и да е друг File Manager позволяващ remount на системната файлова система с права за запис. В ES File Explorer някъде има настройка за позволяване на root функции.

Маунтвате си /system папката с RW права (четене и запис). Вътре в нея трябва да намерите фаил наречен build.prop.

Бекапирайте си го, после го отворете за редакция и вътре намерете двата реда, които споменах по-рано (трябва да изглеждат горе долу така):

 

[няколко реда]
ro.product.brand=ProizvoditelqNaVashiqTelefon
[няколко реда, които може и да ги няма]
ro.product.model=VashiqPrekrasenDevice
[няколко реда]

Ако случайно ви липсва ro.product.model (което също е възможно – просто си го добавете).

build.prop – а ви, след промяната трябва да изглежда така:

[няколко реда]
ro.product.brand=Samsung
[няколко реда, които може и да ги няма]
ro.product.model=SM-G920F
[няколко реда]

Рестартирайте си телефона и сте готови. Стартирате Hearthstone, получавате си наградите … после връщате build.prop-а към оригиналния му вариант (нали помните стъпката с бекъпа?). После пак рестарт … и приятна игра.

(от тук на долу следват обяснения за любопитните защо това работи, ако не ви се четата – затворете страницата и бягайте да играете)

Защо това работи?

Обективно, build.prop представлява сбор от променливи, които се задават от системата на телефона. Тук са производителя, модела, процесора (поне при мен). Тези променливи се използват от множество приложения, за които не е добра идея да имат пряк достъп до хардуера (и май е по-лесно от писането на access api).

Когато devicе-а ви се стартира, той зарежда тези променливи. По подразбиране build.prop се намира в /system което е папка в системната област и за това е достъпна само за четене (това по принцип) и не се предполага да може да се променя от потребителя.

За наша радост root-a оправя този проблем.

Та ако имате Root-нат Андроид и ви се занимава – забавлявайте се – на мен ми се паднаха няколко яки карти!

Ваш,
Lucifer

Под тагове: , , , Коментирай ...

Portal 2 stories: Mel (GeekTime)

lgПреди няколко дни Strangera писа за нов мод към добрия стар Portal 2 – Portal Stories: Mel. И тъй като Portal поредицата е една от любимите ми, нямаше как да го пропусна.

Portal Stories: Mel е community мод (за тези, които не са на ти – събрала се групичка фенове на Portal 2 играта и създали 20+ нива). И е много добре направен. Като цяло историята се развива директно преди сблъсъка на Chell и GLaDOS в Portal 2. Историята е занимателна …

Но кой ти играе Portal заради историята! Дайте ни Portal Gun-а и ни оставете да решаваме пъзели излезли от главата на Ешер!

И наистина, сякаш повечето от пъзелите в PS:M са излезли от главата на Саймън Ешер или ако не от неговата, поне на някой подобен на него. Ако сте свикали с пъзелите на оригиналните портали, тези ще ви се сторят една идея по-сложни. В нито един момент пъзелите не изискват ninja skills или някакви странни комбинации. На всякъде има много логичен начин за минаване … или поне така твърдят авторите на играта. Като човек който за 2 дни мина Portal и Portal 2 (макар и за втори път) имаше моменти когато ми идваше да си скубя косата и да крещя от това как е конструирано нивото …

Колкото и да е странно обаче когато веднъж схванете какво иска нивото от вас и оставите на страна как сте играли в предните нива … се оказва, че вярно има начини за минаване, които не са толкова сложни … само ще спомена че не всяко място подходящо за пускане на Excursion Funel е мястото за пускане на Excursion funel! И не всяко копче което вдига Emancipation grill е правилното копче … или че това е правилния grill.

О да … и смятайте че всеки куб е expandable (загубих 30 минути на едно ниво опитвайки се да прекарам куба при мен, вместо да го унищожа и да получа нов на по-удобно място от Cube Dispenser-а).

Лично аз прекарах почти 18 игрови часа (и знам че пише между 4 и 12, но имаше места, които просто от недоглеждане или умора – зациклях) (от които последните 2 в преиграване на отделни нива, опитващ се да си взема загубените achivements (да знам, че това не говори добре за мен, но какво да се прави – като има achivement, трябва да го взема)).

Та, ако си падате по странни 3D пъзели, в които гравитацията, ускорението и лазерите имат влияние (или си падате по оригиналната Portal поредица) – засилвайте се към Portal Stories: Mel. Мода е безплатен. Единственото условие е да имате оригиналния Portal 2.

Цък линкче към Steam

Нещо друго?

А да – графиката. Аз лично не се впечатлявам от eye candy като става дума за игри, за това не мога да кажа нищо за графиката на PS:M. Използва Valve Source Engine … значи е на читаво ниво (поне според мен). Има си нов оригинален соундтрак … абе хубаво си е модчето.

Ще се радвам да споделите впечатления …

Ваш,
Lucifer

P.S.: Ако някой му се играе Portal 2 в мулти – пишете да се добавим в Steam и да поцъкаме, когато и двамата имаме време!

Под тагове: , , , , Коментирай ...

Кой си ти? … или за меродавността на мненията.

640px-Slovak_whip_(heart)Какво е BDSM?

Интересен въпрос, нали?

Привидно прост, привидно лесен за отговор. Всеки малко по-запознат с материята може да изрецитира какво е … но дали е така? Дали четно можем да кажем какво е? Не е ли по-лесно просто да кажем какво не е? Но тогава няма да отговаряме на въпроса, нали?

И все пак ще отговорим, защото не можем да имаме коректен отговор на некоректно зададен въпрос. Защото горния въпрос е некоректно зададен. Некоректен е, както би бил некоректен и въпроса “Какво е Любов?” или “Какво е Красиво?”. Нито един от тези въпроси на са поставени коректно, защото изпускат една много важна подробност – гледната точка.

Всеки от нас има своя гледна точка. Свой отговор, който отговаря на този тъп въпроси. Свой, защото това не са въпроси на които може да има унифициран, изначален и меродавен отговор. Няма как да има такъв.

Но много хора сякаш забравят това. Дали водени от някакво заблуждение или заблудени от собственото си его, забравят, че те не са всевечно правите. Не са своего рода господ – спасител на всички нас – невежите и непросветени в техните мисли и техните догми. Понякога просто забравяме, че и другите имат мнение, понякога се заблуждаваме, че сме по-прави от тях. Дали заради наивност или заради някакъв непознат комплекс за малоценност, който се опитваме да избиваме.

Но това не проблем само в този вид среди. Навсякъде срещаме хора, приели божествен образ и опитващ се да проповядват, без да съобразяват проповедите си с другите. Опитващи се да ни “научат” на правилното нещо.

Но все пак, защо?

Може би най-вече заради собственото си желание за величие, да се ударят в гърдите и да заявят  “Аз знам! Аз знам!”, докато хората, които знаят, просто клатят глави и тихичко шепнат – “И аз знаех, преди да науча!”. Но на незнаещите им е простено – те толкова си знаят, гледаната им точка е ограничена от светлината на свещта, която осветява света им – малко местенце, в чийто център са и не виждат гората отвъд, там в мрака на собственото си незнание.

Но какво да кажем за тези, в които огъня гори и осветява гората? Тези, които твърдят, че знаят? Надменно стоящи и твърдящи че са преборили мрака на незнанието и всичко което виждат е всичко което има?

Дали егото им е твърде силно, за да признаят дори пред себе си мрака на собственото си незнание или се заблуждават, че никой няма да посмее да оспори думите, които казват, просто защото думите са високопарни и изразяват умственото превъзходство?

И всеки който не се съгласи с думите, може лесно да бъде обвинен в неразбиране. Да бъде отметнат като не разбиращ, ergo невежа, не можещ да се мери с височайшия ум.

Всички ние сме хора. Дребни и затворени в собствените си реалности, обградени от твърдите стени на собствените ни представи – представи за света, представи за себе си и само изразните средства на тази реалност е това, което може да достигне до другия, затворен в собствения си балон … в собствената си реалност.

Когато говорим за BDSM, говорим за доверие, за интимност, за близост … думи чужди по самото си естество на човека, такъв какъвто е. Всеки е сам в собствената си глава и само с неразбираеми думи може за малко да се почувства не толкова сам. Но всеки от нас е уникален. Всеки от нас има нужда от различни неща, които да нарича с едно и също име … и ако двама човека разбират поне едно от тези понятия по еднакъв начин то те са късметлии …

Няма как еднозначно да отговориш на въпроса “Що е то BDSM?”. Няма как да си абсолютно и непреклонно прав за повече от един човек.

Нека избягваме абсолютните твърдения, още повече когато става дума за толкова индивидуални изживявания като BDSM. Всеки един от нас разбира нещо различно и всеки един от нас е прав … за самия себе си.

Всеки избира своите думи, но думите са индивидуални. Всеки сам решава, за това нека не сме абсолютисти, а да се замислим, че може би човека срещу нас е прав, сам за себе си, затворен в собствените си понятия и собственият си свят.

Ваш,

Lucifer

 

Снимка: Kandy Talbot

Под тагове: , , Коментирай ...

Малко подаръци – Раздаването!

Здравейте,

Знам, че малко закъснях с обещанието, но ето и кой какви игри получава:

  • Bard’s tale -> Nifredil
  • Mass Eeffect 2 -> Vesyo
  • Lara Croft and the Guardian of Light -> oathsworn
  • Magicka -> Nifredil
  • Organ Trail -> Fros7y
  • Hitman: Absolution -> Eranar
  • Brütal Legend -> Velko
  • War of the roses ->Lyulina Gibinska
  • Deus Ex: GOTY ->Fros7y
  • Deus Ex: Human Revolution Director’s Cut -> oathsworn
  • FEZ ->Fros7y
  • Crusader Kings II ->Eranar
  • LIMBO ->Ethernal
  • Thief ->Kris

Мисля, че само тези които не са поискали игра не са спечелили. И за да няма скрито покрито, ето и самото теглене, което не беше извършено пред нотариус и нямам никаква законна стойност.

 

Ако съм пропуснал някого – моля да ме извини. Ако не сте получили точно играта която сте искали – съжалявам, пседослучайната случайност не беше на ваша страна.

Ако все пак, нещо от оставащото си го харесате – не се притеснявайте да ми пишете, може и да се разделя с него!

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , , Коментирай ...

Steam Monster summer sale!

logo_main_english

 

Ако не знаете лятната разпродажба на Steam започна.

 

Не знам кога е започнала, но в тази разпродажба Valve-ци са решили да ни зрадват с някакво clicker like занимание (ако не сте загубили поне няколко часа на Clicker Heroes, то значи не работите в офис и нямате толкова “работа”). Макар, че специално този вариант е изключително бъгав и не е чак толкова интересен, колкото някой от другите … но поне е някаква занимавка … Пак си събираме карти, значки и така на татък …
Аз лично от сутринта съм си заплюл някакви неща, които нямам (Metro Redux Franchise за 8EUR) …

Та стягайте си портофейлите (или по-добре ги дайте на някой да ви ги пази) и дерзайте … аз лично знам че ще дерзая …

 

Ваш,

Lucifer

P.S.: В някакъв момент днес ще изтегля наградите от поста от предния петък и ще го публикувам барабар с видеото по-късно днес или утре през деня.

Под тагове: , , Коментирай ...

Малко подаръци …

gift-2677_640И така …

Пак съм тук. Бях поизчезнал, колкото и да обещавах сам на себе си, че няма да се губя така. По една или по друга причина ми се наложи въпреки това да се позагубя. Успях да пропусна рождения ден на блога си, успях да пропусна много интересни теми, но предполагам, че пак съм тук – пак ще ви занимавам с глупавите си гледни точки, с изкривения си морал и с всякакви тъпотии, които ми дойдат на ум, защото все пак за това съществува този блог.

Някъде на пред в бъдещето трябва да се заема с един малък редизайн, но това е все още неопределено във времето … но за това друг път. Днес съм решил да се освободя от малко кодове за игри. Покрай Steam разпродажбите, Humble bundle и тук таме по някоя и друга загубена и закупена от мен игра съм натрупал една малка купчинка Steam ключове за различни игри …

Ето какво ще направя този път (тъй като игрите са много) – ще ви пусна списък на нещата, които имам за даване. От вас искам в коментар под този пост или под поста в страницата на блога ми във Facebook да ми кажете 2 неща – коя игра искате и какви теми искате да четете повече тук (както и за предните раздавания – ако сте хубаво момиче и ми пратите гола снимка ще ви подаря играта която искате от списъка … (съжалявам момчета, ама вие сте същите)).

Ето и игрите:

  • Waking Mars
  • Brütal Legend
  • LIMBO
  • Little Inferno
  • Solar 2
  • FEZ
  • Deus Ex: Invisible War
  • Deus Ex: Human Revolution
  • Deus Ex: Human Revolution Director’s Cut
  • Deus Ex: Game of the Year Edition
  • Hitman: Absolution
  • Thief
  • Lara Croft and the Guardian of Light
  • Broken Sword: Director’s Cut
  • War of the Roses: Kingmaker
  • Crusader Kings II
  • Teleglitch: Die More Edition
  • Magicka
  • Mass Effect 2
  • The Bard’s Tale
  • Organ Trail: Director’s Cut
  • Canabalt

Както виждате игрите не са нещо особено, но няма смисъл да събират виртуален прах на виртуалната лавица, на която съм ги складирал.

Та – избирате си игра, пишете ми коментар в който казвате коя игра искате … и какви теми искате да четете повече тук … Ако има повече от един човек искащ една игра … генератора на случайни числа ще реши …

Коментари ще се зачитат само в блога или във Facebook страницата и само коментарите направени преди 12:01 в петък 12.06.

Харесвайте си, искайте си … пък може и да ви огрее.

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , 11 коментара

Few shades of meh …

Рядко се случва да седна да пиша два поредни пъти за една и съща тема, но нали ходих да гледам този прословут филм … А и бях обещал мнение за него …

ВНИМАНИЕ: Съдържа SPOILER-и!

MV5BMTYxMTA0ODI5M15BMl5BanBnXkFtZTgwMzU3MTMxNDE@._V1__SX640_SY720_Едно не разбрах от тези 125 минути прекарани в киното – защо, дяволите го взели, прецакаха тези 3 иначе не много лоши филма като ги събраха в един?

За какво говоря ли?

Обективно, “50 нюанса сиво” са поне три различни филма, които се развиват по едно и също време. Признавам си – филма е сниман много добре – фокус върху лицата, върху това което е важно за да е въздействащ без да е ефектен … или по-скоро ефектен без да е зрелищен. Музиката беше на невероятно ниво.

А режисьорът и сценариста бяха предпочели да не разводняват и без това блудкавото произведение и да поизрежат не малко части … което от една страна беше добре, от друга – на моменти се губеше нишката на действието и ако не си чел книгите за момент се загубваш в сюжета, защото изведнъж се появява сюжетна нишка, която в книгата е развита, а във филма я няма (връзката между брата на Крисчън и съквартирантката на Анастейша), но за това след малко … защото тези дупки в … тъканта на филма са свързани и с твърдението ми че това са три различни филма, които може и да не са шедьоври сами по себе си, но са в пъти по-добри от творението в което се превръщат като се гледат заедно …

Ако внимаваш ще видиш, че филма проследява три напълно различни сюжетни нишки:

Първо – много сладка романтична – еротична – леко извратена комедия – връзката между отворения леко перверзен богаташ и симпатичната но иначе задръстена студентка. Всички онези малки проблеми, които правят “Хубава жена” класика. Разликата в класата, в светогледа, в това кое приемат за нормално или не … Тук е момента в който режисьора си беше свършил работата прекрасно – една от сцените (описана и в книгата) е как Крисчън слага Анчето на коляното си я наплясква … в самия филм сцената е прекрасно заснета – вирнатия задник, ръката вдигната за удар … изкривяването на лицето при първия … и последвалата блажена усмивка, която задължително се разлива след това, ако “жертвата” си пада поне малко по това … или сцената с договора … с преговорите относно “техния договор” – смял съм се с глас, но няма да споилвам тук. На този филм спокойно мога да му дам 8, дори 8 и малко ако имаше още малко такива моменти.

Втората нишка, порследявана в това … странно кино творение е силен психотрилър – битката да открие себе си един човек с тежко детство, загърбил всичко нормално и светско за да се издигне. Отдръпнатостта на един човек, желаещ да се докаже пред осиновтелите си, измъкнали го от калта, но още повече пред себе си, че е заслужил това измъкване. Търсенето, което го среща с някой, който е пълна негова противоположност – момиче което има достатъчно, идваща и то самото от странно семейство … връзката между двамата и битката с демоните на героя, докато се опитва да открие, че зад маската, която сам си поставил и се крие зад нея всъщност се крие едно момченце имащо нужда да пази и закриля …

На този филм спокойно бих му сложил 7 от 10 … просто защото не харесвам такива истории, но героя и героинята имат потенциал да го направят.

И третата нишка ми е малко … ниска като оценка, но няма как. Това е онази чисто научно популярна страна на BDSM която режисьора е избрал да вкара. Колкото и да е странно във филма няма нито една препратка към BDSM, която в същността си да е невярна … за мен просто всички препратки бяха твърде много изкарани от контекста. Някак сложени, за да насочат публиката, но без да я запознават с това какво е или защо някой би се интересувал от такова нещо. Просто нахвърляни термини и идеи върху които се градят едни отношения … тази част ми беше непонятна, но не казвам че беше невярна. Просто извадена от контекста и някъде нахвърляна … от никъде …

Къде е проблема, поне за мен?

Тези иначе така добре подбрани и изградени повествователни линии са свързани с изключително … сладникави конци. Комедията преминава в драма точно за едно мигване на окото на зрителя и за една сладникава … преиграна реплика, без която всичко би изглеждало толкова по-добре.

Някак си от никъде главните герои се държат като шизофреници – в един момент се наслаждават на страстта си, в друг – просто бягат един от друг по една или друга причина.

С удоволствие бих гледал и трите сюжетни линии, ако бяха развити, защото имат потенциал, но това което се е получило в този филм … е твърде сладникаво … не свързано и като цяло съшито сякаш на бързо с тиксо и лан кабел.

Иначе едно от най-хубавите неща беше … The Red room of pain! О! Даааа! И двамата с приятелката ми просто се размечтахме … някой ден ще си имаме такова … да и мисли задника.

Това е личното ми мнение за този филм … надявам се да ви харесало … ще се радвам да прочета вие какво мислите за него …

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , , , , Коментирай ...

50 shades of hype …

Един колега преди няколко дни каза, че ще му е интересно да прочете, защо според мен е целия шум около “онзи филм” направен по “онези книги” …

downloadКолкото и да е странно за модерното ни общество, ние живеем в свят изграден от табута. Религията ни е табу, личния ни живот е табу … но най-голямото табу в обществото ни пада върху сексуалните ни предпочитания. Независимо дали говорим за “нормална” или “ненормална” сексуалност, то тя е табу. И като за всяко табу, всяка идея … книга … всяко действие, което показва по някакъв начин зад завесата на забраната, предизвиква интерес.

Но защо този шум покрай 50 shades?

Не е само защото секса продава, дори не е и защото фетиша продава. Целия шум покрай филма и книгата трябва да се разглежда на две отделни части – Международно и национално.

Но, все пак сме у нас … защо, според мен, има толкова шум около тази книга у нас?

Всъщност шума се дължи основно на това, че на българското общество му липсва сексуално образование. Не такова каквото се преподава в училищата, а такова каквото обществото придобива от самосебе си. Еволюира в него. Докато на запад са имали хипитата, които да им покажат свободата на тялото, ние не сме ги имали. Имали сме луди младежи, но тях на всякъде ги има. Докато американците са имали своя Stownwall, ние не сме. Лично за мен, една от най-големите злини, която е причинил социализма е точно потъпкването на сексуалното образование на обществото. Защото в момента в който ограниченията паднаха и обществото ни видя какво е сексуална свобода, то се засили да настига това, което се случва на запад и като всяка новопоявила се енергия – избухна и претърпя революция, много повече от колкото еволюция.

Сексуалната освободеност без морална и емоционална такава. Разбрахме че тялото е това, което изпитва наслада, но изпуснахме какво значи наслада. Секса се превърна в разменна монета, но много малко хора знаят какво е хубав секс. Фантазията и удоволствието от тялото – своето и на другия, се загубиха в пошлия вихър на механиката, на онова което в момента минава за секс.

Но въпреки освободените си сексуални нрави, обществото ни не притежава фантазията. Липсва еротиката в секса. Липсва красотата … секса не е табу, но красотата и изкуството в секса са. Всяко сексуално познание се смята за странност.

И тук, в тази среда, се появява едни филми/едни книги, които резонират със съзнанието на хората на няколко основни нива – от една страна, приказката за красавицата и звяра и как любовта променя хората и премахва “покварата” в тях. От друга – връзката между героите толкова много прилича на битовите отношения, които в една или друга степен се смятат за нормални, че някои хора направо се виждат в съответните роли – подтиснатата безгласна буква, търсеща малко нежност и насилника или иначе казано – главата на семейството. От трета страна глада за някаква еротика, кара хората да искат да го гледат.

За красавицата и звяра …

Във тази творба, главния герой е представен като звяр. Като някой който обича да наранява, просто защото самият той е бил наранен и защото не познава друг начин за достигане до другия освен чрез … това, което прави. Кое момиченце не желае да точно принцесата, укротила звяра? Кое момиченце не желае да превърне чудовището в принц … прекрасно …

Ако нещата се случваха така. В повечето случаи обаче, “покварата” на главния герой не е толкова поквара, не е падение без път назад, а напротив – BDSM е преди всичко избор. Сам избираш до къде и колко да се потопиш. Никой не те дърпа, никой не те кара да правиш нищо. Дори напротив – BDSM е много повече свобода от всичко друго. Но какво разбирам аз … нали в творбата трябва да има нещо зло от което да измъкнем героя …

И тук идваме до чисто семейната идилийка …

Ревнивия, контролиращ насилник, възползващ се от беззащитната жена, незнаеща и не можеща да се защити, мислеща, че всичко това е нормално. Махнете договора, рояла, апартаментите, хеликоптерите и цялата бляскавост и ги заменете с панелен апартамент в произволен град, малка кухня …

И какво получавате – една изплашена жена поставена пред един псевдосилен мъж, който я кара да се чувства нищожна и да смята, че това което и се случва е напълно нормално. За това казвам, че е лесно всеки средно статистически българин да се визуализира в ролята … във филма … да оправдае насилието си с BDSM.

И накрая – еротиката. Самото показване на нещо, което в страни от конвенционалното ебане с което са свикнали повечето. Нещо ново, нещо до сега скрито, макар да е било на една крачка … на едно търсене … макар и отдалеч, показването на една красота на отношенията … макар и разкривена и загубила най-ценното си – доверието между партньорите … Но все пак много по-възбуждаща за препълненото с порнография съзнание на средния човек.

От много дълго време секса спря да продава. В България особено, където секса е пошъл и е навсякъде. Където секса е загубил стойността си. Но фетиша продава. Фетиша винаги ще продава, за това и шума покрай псевдо фетиша наречен 50 shade of grey … Не мога да кажа дали филма е хубав или лош от чисто кинематографична страна, защото не съм го гледал, но мога да говоря за историята върху която е базиран, защото нея съм я чел.

А вие гледахте ли го този шум за нищо?

Ваш,

Lucifer

Под тагове: , , , , 6 коментара

[DEV] to [BETA] … или къде подявлите се изгубих?

Ако се загледате в датите, а аз наскоро го направих, последната ми тема в блога е от 17.12.2014 … а и преди това не е било като да съм бил много активен.

Не, това не е съобщение че спирам да списвам блога. Няма да направя такова нещо – все пак си го харесвам. Просто през последните малко повече от 3 месеца се занимавам изключително с един твърде Geek проект … за който ще отделя един Geek Time (за чисто техническата част).

Но защо все пак това странно заглавие?

Защото това са двете фази през които премина задачата с която се бях заел – development на приложение … и не толкова от нулата, колкото превръщането на купчина разнороден, макар и добре написан код в почти идеално работещо приложение. Кога съм ставал аз за програмист … Какво ми разбира не мене главата от обектно ориентирано програмиране и класове … структури и фреймуърци …

Еми за последните 3 месеца си показах че всъщност ставам … не съм за изхвърляне … макар и проекта да не е с “жизненоважна” функция, поне не е малък. Става дума за разширение (extension) за една от най-големите платформи за форуми – phpBB. Един от най-големите ми проекти е на phpBB, писан и развиван през последните 6-7 години, от както излезе версия 3.0.0 … всичко хубаво но с излизането на версия 3.1.0 се оказа, че всичко онова което съм правил не може да бъде използвано …

За това запретнах ракавчета на тениската и се заех да се науча как да работя в новата среда. След достатъчно малки безобидни проектчета (Love бутони, Медали за събития и търсене в лични съобщения) се оказа че имам един много сериозен проблем – форума има галерия събирана в продължение на години, а на хоризонта дори не се задаваше миграция на phpBB Gallery към 3.1.х …

За моя радост собственика на проекта ми го подари …

Та с това се занимавам последните 3 месеца и малко – прехвърлянето на phpBB Gallery към новия вид и изискване на phpBB …

Предполагам че повечето от вас четат единствено bla bla bla .. bla bla bla … bla …

Нека се опитам да обясня – за времето през което се занимавам с това “проектче” усвоих нови умения. Чисто технологично се научих да работя с обекти и като цяло с OOP, нещо което винаги съм твърдял че няма да науча просто защото не го разбирам … докато не си блъснеш главата в стената, много ясно че няма да го разбираш … Чисто технологично най-накрая мога да кажа че свободно се оправям с git … И най-накрая разбрах от къде идва нуждата от стандарти при програмиране … и защо по дяволите, трябва да ги спазваме … А да … технологично се научих да използвам и Travis …

Но да оставим технологичната част …

Какво научих извън нея?

Че всъщност ме бива? Че ако се заема сериозно, надали има нещо, което да не мога да постигна …

Но може би най-важното което научих е как да си създавам ритъм на работа – как да нападам големите проекти, така че да не се замайвам и изморявам … как да ръководя собственото си време, за да постигам оптимален резултат …

Това е проект, който ми отне не малко време … но не съжалявам че съм го хвърлил. От [DEV] преминах към [BETA] (от чиста разработка преминах към спокойно отстраняване на проблеми и писане на тестове) … мисля че това е едно много добро начало на годината …

Не съм се отказал да пиша тук … идеите за теми, за разкази, изобщо за всичко напират и искат да се превърнат в думи, които да четете … просто преди това трябваше да привърша със странната поезия на кода … с if-вете и else-овете … с отстоянията и масивите …

Всичко трябва да бъде направено … доволен съм че направих това …

Сега … сега лежерно ще си пиша тестове, ще си превеждам стрингове и ще си чета книги … няколко седмици почивка … и после продължавам напред със следващия проект …

Радвам се да се видим отново.

Ваш,

Lucifer

P.S.: Ако някой се интересува – phpBB Gallery може да бъде намерен тук

Под тагове: , , Коментирай ...