ERROR 404 – Правителството не е намерено!

И така …

6947_10201513030652741_699838476_nСпечелихме! 404 дни протести … 404 дни много хора искаха оставката. Сред тях бях и аз. Избягвах за последна година да пиша за политика, не че някога съм го правил сериозно, но в последните 404 дни го избягвах активно. Правих го защото, въпреки че исках същото, което и #ДАНСwithme нямах времето да съм там, но ги подкрепях. От първия ден, през дните в които бяхме хиляди, през нощта на белия автобус, през дните в които само от Комитата научавахме че движението го има до днес, когато #ДАНСwithme постигна това, за което всички се борехме …

Не знам за вас, но за последните години (от както се интересувам активно от политика), това ми се стори най-слабото и най-купено правителство. Изпълнителна власт без воля, и някак си без глас. Не казвам, че предните управления не са били купени или че е нямало “външна” намеса, но в това управление, нещата бяха най-видими. Спокойно мога да кажа, че това правителство беше най-антибългарското, което съм виждал – Южен поток, Белене, КТБ … това са само големите неща, които от ръба на тяхното управление се виждат.

Но малките са по-важни – за една година и малко над месец управление се загуби сигурността в държавата. Държавата абдикира от това което и се превърна в това което не трябва да е – от инструмент за ред и социална стабилност, се превърна в бавна тромава машина, опитваща се да симулира живот. Вместо апарата на държавата да се стреми към усъвършенстване и неусетна работа, сякаш в зъбните колелца на машинката наречена държава беше изсипана торба пясък. И не това не бяха протестите … те бяха просто индикатор че обществото няма да стои безучастно, когато държавният апарат руши държавата като такава.

Нито едно българско правителство не е предизвиквало толкова бърза реакция – ние сме търпеливи. В повечето случаи даваме втори шанс на допусналите грешка … тогава си направете сметка колко бързо това правителство показа, че е некадърно и неспособно да изпълнява едничката си роля – да защитава интересите на българските граждани в България. Защото правителството е за това – то трябва да защитава интересите на народа си …

А те доказаха че не го могат точно за месец.

За тази година и малко се нагледахме на лъжи, манипулации, наслушахме се на опорни точки … разни хора ни обясняваха разни неща, ама то се оказа че не били компютри, а компоти и не сме ги изнасяли ами сме ги внасяли …

Но има и хубава страна – обществото ни се пробуди. Гражданското общество се превърна в коректор на това, което трябва да е и вече не допуска с лека ръка да бъде лъгано … за тези 404 дни на протести нямаше насилие, нямаше ескалация по една много важна причина – хората не смятаха че е нужно – безсилието на правителството не беше достигнала критична опасност за нас … и не изискваше проливането на кръв.

Лесно е да се свали правителство с насилие. Но ние, хората предпочетохме да не го правим така. Това стана видно в нощна на белия автобус. Тези хора искаха едно единствено нещо – да се чуе гласът им. Ако искаха кръвта ви – няма достатъчно армия и жандармерия която да ви опазят. Няма как да стане – народа е повече. По-добре подготвен … и по-важното е че е с мисия – бъдещето на децата ни. Ако хората бяха решили, че този цирк е опасен, щяха да го изметат …

Но гражданското общество у нас се оказа цивилизовано. Културно. За това и им даде шанс да си тръгнат не на върха на вилите и не гонени от гневни тълпи, а да си се изнижат като плъхчета.

Правителството на плъховете си замина. Хората спечелиха. Поне се надявам да съм прав, като мисля, че не успяха да нанесат необратими поражения на държавата ни.

Ние спечелихме, вие загубихте … а сега умрете в сянката на историята и не се връщайте.

Само се надявам, хората … не тези участвали в #ДАНСwithme, а другите, да се научат да гласуват по съвест и с ум … но най-вече да гласуват, за да не се случва това което се случи сега.

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (1 vote cast)
Под тагове: , , , Коментирай ...

Ваканция …

И така … официално е – вече втори ден съм отпуска!

Време е и тази година да си почина – плажове, морета … нищоправене … изобщо – всичко което човек прави когато е в отпуска.

Плаж, море …

Е тази отпуска няма да е пълна, но поне няма да правя нищо което не искам да правя – творческите ми планове включват записването на още един или два подкаста и подмяната на малко от инфраструктурата … но иначе почивка и море.

Има още 8 дни до рождения ми ден (деня в който ще правя да и занимавам всеки ден с личността си и деня в който ще раздам малко подаръци) и през цялото това време – почивка и релакс.

А сега ви оставям да си мислите за шума на морето, към което съм тръгнал … след като мина да си купя бански и след като мина да ме угои баба …

До после.

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , Коментирай ...

5 минути …

5 минути.

Точно толкова трябва за да се превърне нещо, което иначе върви добре в купчина пепел. 5 минути, точно са нужни за да ти провалят дните работа и нерви. Точно за 5 минути всичко се променя.

Какво да се прави – 5 минути стигат да се провали всичко, което се опитваш да постигнеш … малка експлозия разрушаваща всичко градено …

Някак си обезкуражаващо е … и убиващо желанието за всичко …

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове Коментирай ...

Враговете на разума …

На третата нощна явно не ми е останала сила и нерви да пиша сериозни неща (ако успея да се наспя за утре, общавам да има нещо малко по-сериозно и по подробно) … за днес просто ще дам връзка към два клипа в youtube – Това са двата епизода на The Enemies of Reason на Ричард Доукинс.

Ако не сте ги гледали – можете да им метнете едно око. Като цяло се говори за вредата от шарлатанствата, които отвличат “вярата” на хората и замъгляват ума ни. Астрология, гадателство, магия … Все неща почиващи на вярата, а не не ума и твърдите факти … та – приятно гледане.

 

 

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , Коментирай ...

За сексуалното привличане и естетическото привличане …

2966636807_58c799f71e_zТрябва явно да срещнеш правилните хора, за да ти поставят правилните въпроси … След SoReadeble, се събрахме да полеем – моята поетеса и хората с която тя се събира. За първи път не се чувствах толкова … откъснат или без възможност да направя връзка и да започна разговор с някого, както се чувствам по принцип в непозната среда …

Но няма сега да говоря за това …

Един младеж, на масата направи интересна забележка, за която не се бях замислял – До къде се простира разликата между това, което се харесва на естета в нас и какво кара онази ни работа да застава мирно?

До колко различно е това което очите ни намират за красиво и това което намираме за сексуално привличащо? И още по-важно – може ли двете да се различават – естета в нас да се противи на животното в нас?

От твърде дълго време се движа в среда от хора, които приемат животното в себе си съвсем спокойно. Опознали са го и го намират за нещо нормално и нещо, което да ги води при избора на партньор. Естета и животното гледат и виждат едно и също нещо – и ума, различаващ красиво и оная работа се възбуждат от това което виждат …

Но какво става когато двете части от нас не са в синхрон?

Какво се случва когато, разликата между това, което харесваме и това което ни се ебе е до толкова голяма, че не харесваме, това, което ебем?

Цитирам по памет:

“Човек, нямаш си на идея какво е – виждам някаква и оная ми работа щръква! Ще скъса копчетата, а аз съм такъв – Dude! Сериозно!?!?! Виж я тая!, а малката глава ми отговаря с – Човек! Виж я веее! Ще я разпоря!”

Лично аз не го разбирам. А и няма как да го разбера, но ако се замислим реално, винаги е имала разлика между това, с което искаме да живеем и това, което искаме да ебем. Дори и минимална.

И все пак … как е възможно разликата да е толкова голяма?

Интересна ми е логиката … начина по който собственото ни съзнание успява да наложи … някакво временно харесване … дали наистина хормоналната зависимост е толкова силна? До някъде успявам да разбера тази разлика … успявам да разбера и как задоволяването на нагона е много по-важно от естетиката … но не мога да си го обясня напълно … Някаква част продължава да ми бяга …

Това явление мога да го обясня … или поне да се опитам да го обясня по няколко различни начина, но може би този, който наистина си струва да приемем разликата между изграждането на сексуланото влечение и естетичното такова. Сексуалността ни, колкото зависи от нас, толкова зависи и от обществото ни … всеки има своите малки девиации … но най-често това, което ни влече сексуално се оформя завършва оформлението си през пуберитета … тогава (поне по спомен) сексуалните ни влечения се фиксират – те могат да търпят развитие, но … посоката и архитиповете остават същите. Сексуалните ни влечения са много по-основни от естетичните такива … не напразно говоря за животно и естет. Това което ни привлича в секса се образува в равни части от нас самите и от обществото … социума в който растем. Не рядко табутата на този социум са това, което ни привлича. Нещата, които са забранени … за това има и толкова много жени, които имат фанатазия за изнасилване – това е някакво табу в еротиката, което се е промъкнало в съзнанието и е изменило сексуалното привличане. От там идват и изразените фетиши …

Докато естетическата част от нас идва почти изцяло от заобикалящата ни среда – на нас ни е наложено какво е красиво. Наложено ни е какъв тип жени или мъже да са красиви за съзнанието ни. Какви картини да харесваме, какви цветове на какви сигнали отговарят … естетиката е много повече социална от колкото субективна и точно като социална, тя е част от защитата ни в това общество – ако харесваме същите неща като другите, това няма да ни отличава и няма да ни се присмиват.

И тук идва сблъска на животното и естета. На онова, което си е наше и онова, което ни прави част от това общество. В повечето случаи хората избират общественото оценяване на естета пред собственото си сексуално привличане, защото така е по-лесно да се впишат в обществото в което живеят, но тук започва и битката със самите нас – животното срещу естета. Избирайки едното, е трудно за хората да приемат другото. Много е трудно, още повече ако двете неща се разминават.

Пример за това са така наречените chubby chasers – мъже и жени, които се възбуждат сексуално от по-пълнички сексуални обекти. На моменти дори дебели. Или bear lovers – почитатели на окосмени партньори. Тук животното търси нещо, което естета не разбира. Защото естета в нас е чуждо творение. Той е създание не обществото ни. И тази разлика между естета и животното … или по-скоро трудността да се приемем напълно е това, което създава личностните ни проблеми.

Както казах съм късметлия да съм обграден от хора, които ако не се приемат на пълно, то поне се разбират и правят съзнателен избор, а на се оставят да се разкъсват между това, което мислят че трябва да харесват и това, което харесват. За това и хората, които се занимават с BDSM имат едно предимство – те знаят че са извратени … от тук на татък избора е техен да решат дали цял живот да се борят с това, което са или да се приемат и да живеят щастливо със себе си бидейки това, което са.

Може би, ако се приемаме такива каквито сме ще ние много по-лесно да сме самите себе си, какво ще кажете?

Ваш,

Lucifer

 

Снимка: Scarleth Marie

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , , , , 1 коментар

SoReadable … или защо не чета поезията на любимия човек …

10457892_10201745588316238_8787097237766533698_nПреди няколко дни ви поканих на едно мероприятие. Културно – свързано с поезия. Който дошъл вчера, дошъл.

Говорейки си обаче с поетесата, след края на това събитие, сгушени един до друг, се оказа че аз не я чета. Отказвам и избягвам да я чета извън стихосбирките и не познавам творчеството и извън такива културни мероприятия …

Защо?

Може би най-важната причина да не чета поето до себе си, е защото не я разбирам. Разбирам какво иска да каже, но думите и ми остават някак чужди. Поезията и е нещо различно. Сякаш е предназначена за отбраните малцина, които могат да я погледнат и да я разберат. Да оценят красотата и … да видят цвета на това което е написано … Аз … аз оставам сляп за това. Да чета я, слушам я, когато реши да сподели нещо … но не смея да се хвърля стремглаво в това, което пише, защото не го разбирам … Нека съм глупав … или не можещ да оценява … или каквото решите.

Но аз знам, че пише красиво … знам как пише и защо пише … и точно защото не я разбирам предпочитам да не опорочавам поезията и с моето тълкуване … освен ако не пожелае да сподели …

Аз съм човек на думите … на прозата в тях. И за това ми е трудно да разбирам поезията … усещам я но ми бяга и някак не умея да я оценявам …

Но да … оценявам таланта … макар, че някак нямам право.

Ако вчера сте били на събитието, сте се сблъскали челно, и вие като мен с поезията на тази девойка, която успява да въплати красотата в думи, думите в стихове … и стиховете да рисуват във въображението …

И да ще отказвам да я чета, също толкова, колкото отказвам и сега, защото предпочитам магията на думите и да ме сварва всеки път неподготвен, когато тя сама реши … за да може да ме омагьосва всеки път в едно с публиката си …

Ще отказвам да я чета … защото това е тя – пред публика или между листите … когато реши – красива и себе си, също толкова, колкото когато е с мен …

Ще отказвам да я чета, за да мога да я слушам, гледам и чета, когато сама реши, че иска …

За това и не я чета …

Ваш,

Lucifer

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 5.0/5 (2 votes cast)
Под тагове Коментирай ...

За преиграването на старите игри …

Като човек, прекарващ живота си пред компютъра, много съм изостанал с игрането на игри. Не че не играя, но … ами добре де – не играя.

Просто в повечето случаи имам по-добри неща за правене – нещо за писане, я нещо за четене, но сега реших да зарежа малко всичко и да се насоча към към обилния списък игри които не съм играл, а имам.

Има нещо много отпускащо в това да седнеш, да забиеш и да не правиш нищо освен да се опитваш да оцелееш или да убиеш лошите … някакво спокойствие и отпускане има в това да не мислиш а просто безцелно да цъкаш по клавиатурата …

Не съм кой знае какъв геймър, за това и рядко се отдавам на такъв вид почивка, но все пак …

Тази почивка си избрах нещо на което отдавна се каня и просто му отпуснах края .. има нещо отпускащо в това – по цял ден да не правиш нищо освен … да де.

По някакъв начин хубавата игра те грабва и те кара да искаш да видиш още и още и още … и те праща навътре в себе си ..

Не се отпускам често … но когато го направя позабивам … и се отпускам приятно …

Сега се насочвам към още малко игра … просто защото мога и защото искам да си почина …

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , , Коментирай ...

Една покана …

10457892_10201745588316238_8787097237766533698_nАз не съм един от най-културните хора, които можете да срещнете, но днес искам да ви поканя на едно културно събитие.

В Сохо, тази сряда ще се проведе поредното събитие от поредицата SoReadable. Този път озаглавено – Ева и Par Avion – музика и поезия.

SoReadable е поредица от поетични четения, които се организират в Soho – Работно арт пространство за споделено ползване. Този път обаче аз имам личен интерес да ви поканя – поетесата, която ще представят е млада, талантлива и красива.

Ето какво пише в самият event:

SoReadable e поредица литературни четения в уютна атмосфера и любима част от културната ни платформа.

Като за последно събитие за сезона сме ви подбрали нещо нежно, нещо поетично и музикално.

Ева не е първата жена. Тя е последната. С много нецелунати любовници и един мъж. Не пие. Но е цинична. И прилича на ябълково дърво през май- казва Рени Бакалова за своята Ева, новата Ева, която прилича на всички жени и на никоя. Горда е с двете си поетични книги – “Сънят на цигулките” и “Елиза, но не по Бетовен” (и двете отпечатани като награди в литературни конкурси). Пише просто защото иначе не може. Думите й не претендират за нищо, само се надяват да танцуват красив танц с мислите на четящия.

Но Ева не бива да бъде сама, просто не бива. Затова тук са и Par Avion, музика и думи, поезия и звуци. Малко песни, малко стихове, и много красота, създадена от Петър Чухов и Емануил А. Видински.

Петър Чухов е автор на 11 книги, преведен е на 17 езика. Пише музика и текстове, свирил е в различни рок-групи,сред които и LaТext.И не на последно място е почитател на бирата.

Емануил А. Видински е автор на три книги, последната от които е стихосбирката „Par Avion“, водил е поредица за романи в изд. „Алтера”, към момента е главен редактор на изд. „Панорама”, бил е журналист в радио „Дойче веле”

Група Par Avion (по едноменната книга на Е. А. Видински) е най-новият проект на двамата поети и писатели Петър Чухов и Емануил А. Видински. В нея те правят основно свои парчета.

Вход свободен и водещ към градината

Бар: домашна лимонада, сангрия, студена биричка и току-виж още нещо.

Рядко бих отишъл на такова събитие – те не са за мен, но на това искам да поканя и вас. Тези, които ме четете и си падате по красиви неща. Поетесата е прекрасна (имах възможността да прочета двете и стихосбирки, а аз не чета поезия). Думите и са едновременно нежни и пламенни … и успява някак да докосне това във вас, което се вълнува все още.

Та … ако ви се слуша прекрасна поезия и хубава музика ( да си призная Par Avion не съм ги слушал, но ми казаха хубави неща за тях) елате на 16.07 от 19:30 в Soho.

 

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , , , , , , , Коментирай ...

Изненадани?

Следващият материал е лично мнение, не съдържа нищо друго освен личния ми анализ на информацията разпространена в медиите.

10363399_10152495499765275_7759985971160651145_nИма ли изненадани? Има ли някой който да не e очаквал това което се случи в КТБ? Някой да е вярвал, че проверката на БНБ ще направи друго освен да констатира липсата на едни пари, дадени като кредит на едни хора?

Аз лично не съм. Няма от какво. Добре де – може би малко. Явно ще се окаже, че и този заподозрян ще избяга, ама какво да се прави.

Нали се сещате, че тези пари, които ги няма всъщност ги няма от много време?

Едни хора си купиха едни медии, после едни други хора си направиха едни партии … това не е нещо, което се прави без пари. То беше явно от къде идват тези пари и на къде отиват. Пак имахме късмет. Дупката в КТБ така като гледам няма да де стабилизира твърде много сигурния ни банков сектор. За съжаление не мога да предвидя какво точно ще се случи, но ако погледнем назад във времето можем да видим начина по който такива неща са се случвали:

  • Правителството ще си измие ръцете
  • Контролните органи ще си измият ръцете
  • Правните органи ще си измият ръцете
  • Ще се появи дребен политически скандал, който ще се раздуха за да се замаже общественото внимание
  • Ще има някой виновен … но ще го съдят дълго и после може и да не го осъдят

Какво стана вчера?

Правителството си изми ръцете, казвайки, че това не е тяхна отговорност. Забравиха разбира се да споменат, че тези пари бяха използвани за да дойдат на власт. Същите хора, които получиха едни кредити от една банка и не можеха да ги обезпечат, за да си купят едни медии … които да направляват общественото мнение … Един човек в една партия, който за малко да му се размине.

БНБ си изми ръцете, твърдейки че нямало как да знаят и че те са си свършили работата с одита и отнемането на лиценза … ама тея 3.5 милиарда лева … просто ги няма. Няма досиета за тях. Сигурно са били унищожени …

Прокуратурата и полицията седят с пръсти в носа, като деца полу-идиотчета и си гледат от страни. Чудно ми е тези пари за наблюдение и онзи бюджет за полиция, къде точно заминаха? Защо всеки малко по-интелигентен човек може да направи връзките и то само четейки пресата, а полицията и прокуратурата не могат? Толкова ли е трудно? Нали имат правозащитна и правораздавателна власт? Или тук ВЛАСТ е ключовата дума? Не ми казвайте, че за това цялото време никой не е направил връзките, които са обществено ясни за всички …

Има ли все още изненадани?

Някъде видях, че това била криза, по-мащабна от тази която причиниха измамите в Лехман брадърс (онези, които започнаха кризата) … е да ама не. Обективно погледнато, тези пари са в обръщение – с тях е било платено. Били са купени хора, партии, идеи. Били са използвани за оказване на натиск и придобиване на някакво “дистанционно” с което да се опитват едни хора да контролират народа …

Всичко хубаво и за много дълго време им се разминаваше, но някой май стана алчен. Не ясно ми е кой, но това не е важно. Важното е че балона се пукна. Ако се обърнете назад ще видите множеството малки сатресенийца … за това не виждам защо трябва да има изненадани.

Но има едно хубаво нещо в това с КТБ – сега поне не се залъгваме вече. Все пак това бяха държавни пари. И не, не смятам, че някой може да си позволява да краде държавни пари, защото не са мои. Това е част от икономиката ни … сега поне ще знаем, че в икономиката на страната има 3.5 милиарда по-малко оборотни средства … но не това е важното. Важното е че парите свършиха. Хранилката затвори.

Да, ще се опитат да направят нещо. Да придобият друга банка, да се насочат към друг начин на печалба, може и до някъде да успеят … но във водата има вече кръв, а в българският политически океан всички са акули … Сигурността, които имаха някои хора, подкрепени с някакви пари изчезна … да, предполагам че все още имат някакъв капитал, който ще им помогне да не бъдат изядени твърде бързо, но рано или късно и той ще свърши … и притока е спрян … и акулите кръжат … перките им се виждат все по-близо и по-близо … и рано или късно ще усетят зъби …

Единственото нещо, за което мога да съм оптимистичен е, че докато ги ядат ще успеят да ранят други акули … и самозабравата и канибализма в политиката ще се погрижат да се появят нови политици, които да знаят най-важното нещо – как се краде.

Не да не крадат. Не ставайте идеалисти. Няма как – този свят се върти около сивите сделки … важното е не политиците да не крадат, а да се научат как да обогатяват себе си, докато обогатяват и народа …

Та не разбирам, защо сте изненадани от случилото се …

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , Коментирай ...

В последния момент …

В последния момент … някак си не оставаше време … или по-скоро желание днес да седна да пиша този пост. Някак изморен съм. Дали защото ми се спи или просто защото започнах да се изчерпва … но обещанието си е обещание и се старая да го спазвам.

В последния момент … няколко минути преди края на този ден … защото всеки ден трябва да си има пост и този ще има … даже си има няколко, които ще останат за друг ден. Различни постове, които ще останат за дни в които думите идват лесно … за дни в които мога да ги сглобя и да ги накарам да следват мисълта ми за да ги изразя … за днес се получава това – каквото се получи …

Когато преди толкова време реших да се пробвам да пиша дълго време без да спирам ( и то след като бях спрял за много) не предполагах, че ще се превърне в такава мания … в такова желание да запълня празното поле на блога. Но и в такава битка за намирането на правилната тема … онази тема, която през този ден кара думите да излизат сами. Когато предните години се заемах да правя такива неща, времето беше по-кратко, дните по-малко … и сигурно съм имал повече време за да седна да пиша … този път явно не е така – или няма теми или ако има са трудни за писане … думите идват все по-трудно и по-трудно, но аз съм упорит и ги карам да се материализират … пък било то и само за да се чета сам …

И да знам, че целия този експеримент е един гигантски егоцентрично-нарцистичен калейдоскоп, но какво да се прави. Такъв съм си.

Та и днес нахвърлям нещо, което просто се появява под пръстите ми, докато времето изтича … докато деня от днес преминава плавно към утре … надявам се да съм се научил на нещо, защото нали за това пиша – за да се развивам … за да творя и да правя разни неща, а не просто да тъпча на място … но за днес смятам че съм си изпълнил “задачките” … дори тази, която започвам за пореден път …

Та … за днес толкова … след няколко минути е утре и тогава … предполагам, ще успея да направя повече … или да направя по-малко, но няма да спирам да опитвам да направя нещо …

Ваш,

Lucifer

VN:F [1.9.22_1171]
Rating: 0.0/5 (0 votes cast)
Под тагове: , , , Коментирай ...