Мисли и вероятности …
от Lucifer на Jan.24, 2010, в категория blog, лични, философия
Понякога се сблъсквам с реалността с такава сила, че оставам без дъх.
Понякога плановете ни се изпълняват до един момент буква по буква … само за да избухнат в лицето ни като мина в следващия …
Има моменти, като този, когато се губя в хилядите пътища, които се отварят пред мен. Когато се губя в лабиринта от вероятности, които чакат мен за да ги превърна в реалности …
Има моменти, като този, когато не мисля, че ще имам сили да избера правилното разклонение, но знам, че не съм от хората които биха поели по лесното …
Един малък факт, разбърква всички вероятности, които виждах до сега и ме оставя сляп за нещата които са, които са били и които може да бъдат …
И отново пътя пред мен се губи, криволичи и изчезва … мами ме да го последвам и да се изправя пред изборите и разклоненията, които предлага и да правя своите … не верните и не грешните, а своите избори … да следвам своите пътеки и отново да бродя след своите сенки. Може би този път ще ме отведе към вечното щастие (все още вярвам в него) или към вечното падение, но няма значение, защото вече съм го поел и ще го следвам. И ще правя своите избори, правилни или грешни … Веднага след като успея да се съвзема и след като разбера дали Вероятността отново ми е набила 21 инчовия страп-он на сухо или е подготвила нещата за да получа каквото искам.
Само времето ще покаже … а аз имам време – всичкото време на този свят. Времето от сега, до края на моите дни.
Знам, че пак ви е несвързано, но трябва да сте свикнали на моите избухвания …
Ваш,
Lucifer
loading...
Луди, луди баби …
от Lucifer на Jan.24, 2010, в категория blog, fun
Ето го моето включване в BLOG CHALLENGE на БЛОГАТСТВО.
- Ганоооо! – провикна се баба Дана през портичката – Дека си маааа??
- Ида ма, Дано. За къде си се разбързала, па ти? Не са е мръкнало още …
- А! Остаи са … да са махна от нас, че оня моя кукумицин ще ме побърка! – възрастната жена се настани на пейката до портичката.
Гана се подаде през скърцащата порта.
- Да ти направя ли и на тебе едно кийве? Че правя за мене и Дора.
- Може … – замисли се Дана. – Ма не ви ли е късно, ма?
- Е па аз инка ще правя, ма. Иначе цяла вечер не мога да спя … Унука беше сутринта тука и донесе, че Миро от магазина няма.
- А па и за мене тогава … Тя Дора дека е?
- Обади се преди малко, че идва …
Трите жени имаха обичай да се събират всяка вечер по мръкнало. Обичай който спазваха през последните 20 години през които живееха на село. След малко Гана се появи с табла на която димяха 3 чаши и чанта на рамо.
- Бог да те поживи. – измърмори Дана взимайки едната чаша и слагайки си 2 лъжички захар от захарницата в средата на таблата. – Ето я и Дора. Къде се губиш, ма?
- Остави се … – започна Дора сядайки до приятелката си. – Реших да нахраня кравите и тъкмо съм ги почнала по ред и лисицата са затвори!
- А? Е как ша са затвори, ма?
- Ми ей така! Затвори са лисицата и като реших да я отворя и мойта пущина и излезе един син екран с бели букви … нещо за някакъв ВиДийеФ.
- И какво? – попита Гана, сваляйки чантата от рамото си и вадейки лаптопа.
- Е па, звъннах на унуката по ЖиСиеМа, да го питам какво това и той каза да съм рестартирала пущината и да съм пробвала пак … Ма пущината не ще да се пуска …
- Под Сафе моде пробва ли ма? – попита Дана.
- Пробвах! Седи на НеТеФеСе.СИйС и нище … унука обеща да дойде Неделята да ми го оправи.
- Казах ти аз … – започна Гана. – … да оставиш наш Петърчо да ти сложи един от ония с Пингвинитье … Ти не!
- Колко време ми трябваше да науча Уиндоуса, сега да сядам да уча Линукс … ти луда ли си …
- Е па за колко няма да е? – каза Гана докато пишеше паролата си. – Е я мойта пущина. От кога ми го е дал Петърчо – нямам проблем.
Докато ги слушаше, баба Дана беше придърпала ганината “пущина” и се беше заела да си чете блогролл-а. Двете дъртофелници всяка вечер спореха … ма то от вътре си има идваше – на едната внуката работеше за Майкрософт, а на другата поддържаше някакви сървъри.
- Гано, ма … – подвикна Дана. – Чете ли си днеска блогролл-а?
- Не съм, още. Смятах да чета първо туитеря … че от оная вечер не съм го чела … – Гана сръбна от кафето. – Има ли нящо интиресно?
- Чаки да видя … че се зачетох … Брей туй дняшната младеж … – измърмори бабата докато минаваше през поредната статия на Циничния Елф – Абе, аз все щях да ви питам … какво това елф? Що за животно е?
Гана и Дора са спогледаха …
- Уф, че си ма Дано! – Дора се усмихна. – Елфа не е животно … Елфа е такова … от приказките … Помниш ли го онзи филм дето моя унук ми го донесе … Властилина на пръстите ли беше …
- На пръстените … – обади се Гана.
- Да де … на пръстените … Е те там онзи хубавци с големите лъкове … Е те това са елфи …
- Аааа… от филмите … – Дана продължи да си чете …
- Гано ма, я да та питам, аз. Имаш ли проблеми с Интерньета, ма?
- Какви проблеми ма?
- Бе у назе нещо прекъсва. Както има, има … и като падне отиде половин час …
- Опита ли да рестартираш?
- Куье, ма? И модема пробвах, и пущината пробвах … Неще.
- Дано, ма, не го ли изчете тоз блогролл, ма? У вас нали си имаш камютър? Що тука го четеш?
- Бе имам … Ставри заседнал от оня ден да чете някаква книга на него … не мога да го мръдна. Ни у Файсебука мога да вляза, че внучката качила нови снимки на малкия, на баба сладура …
- А па, книга! Ади, знаем го ний наш Ставри – пак у някой мръснишки сайт гледа … пак ще трябва да ви оправят компютъра …
- Тихо, ма. – сопна се Дана. – Да гледа. Само да не ма закача … че сърцето му не е като ено време …
Трите старици се разсмяха и разговорите им тръгнаха в други посоки – на коя внука и какво правел, на коя правнуците и какво правели … Както всяка вечер от 20 години на сам, никоя не разбра (или не си призна) коя изкара бутилката с ракия …
40 минути по-късно 3 луди, луди баби, седяха на тъмната пейка и гледаха телевизия on-line, спомняха си на висок глас за малдостта, когато “немаше такива пущини, като компютеро” и всичко беше къде, къде по-просто …
***
Ако са ви харесали моите баби – гласувайте за мен в Свежо или с коментар.
loading...
Kernel 2.6.32.x и ATI Catalyst (GeekTime)
от Lucifer на Jan.11, 2010, в категория HowTo, geek time
Нали ме знаете, че съм си гаден geek, та винаги гледам да съм с последните версии на каквото е излязло … дори с последни версии на ядрото на Slackware-а с който работя в къщи.
Kernel-а който излезе на 9-ти беше 2.6.32.3 и разбира се първата ми работа беше да го инсталирам, да го прекомплирам за да открива и 4-те GB RAM и да си направя initrd.gz за да мога да си пускам машината (аз съм гаден параноик и съм я криптирал) …
Всичко мина добре. Влязох като root и махнах стария fglrx.9.12 компилиран за 2.6.29.6.
Стартирах инсталатора … и каква беше изненадата ми, когато вместо “Instalation complete”, получих съобщението “There were errors compiling driver. Please refer to fglrx-install.log”
WTF??? Какви грешки бе!
nano /usr/share/ati/fglrx-install.log
[Message] Kernel Module : Trying to install a precompiled kernel module. [Message] Kernel Module : Precompiled kernel module version mismatched. [Message] Kernel Module : Found kernel module build environment, generating kernel module now. AMD kernel module generator version 2.1 doing Makefile based build for kernel 2.6.x and higher rm -rf *.c *.h *.o *.ko *.GCC* .??* *.symvers make -C /lib/modules/2.6.32.3-smp/build SUBDIRS=/lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x modules make[1]: Entering directory `/usr/src/linux-2.6.32.3' CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.o In file included from /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.c:443: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/drm_proc.h: In function ‘FGLDRM__vma_info’: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/drm_proc.h:497: warning: format ‘%08lx’ expects type ‘long unsigned int’, but argument 5 has type ‘phys_addr_t’ /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.c: In function ‘KCL_MapPageToPfn’: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/firegl_public.c:1586: warning: unused variable ‘bus_addr’ CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_acpi.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_agp.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_debug.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_ioctl.o CC [M] /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.o /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c: In function ‘KCL_IO_FASYNC_Terminate’: /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c:122: error: ‘SIGIO’ undeclared (first use in this function) /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c:122: error: (Each undeclared identifier is reported only once /lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.c:122: error: for each function it appears in.) make[2]: *** [/lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x/kcl_io.o] Error 1 make[1]: *** [_module_/lib/modules/fglrx/build_mod/2.6.x] Error 2 make[1]: Leaving directory `/usr/src/linux-2.6.32.3' make: *** [kmod_build] Error 2 build failed with return value 2 [Error] Kernel Module : Failed to compile kernel module - please consult readme.
Какво по …
И отново старото ровене в чичо google … 2 дни без хубаво видео … няма да ви описвам мъките си … докато на някакъв забит пост в някакъв забит форум не намерих как да го оправя … а то се оказа и много просто – явно в новата ядро са отделили част от нещата в нов header file …
Ето и решението step-by-step:
01. Сваляте си драйверите от сайта на ATI.
02. Стартирате run-а с опция –extract
03. Отваряте fglrx-install.nqkakuv_string/common/lib/modules/fglrx/build_mod/kcl_io.c където добавяте:
#include <linux/signal.h>
04. В fglrx-install.nqkakuv-string стартирате sh ./ati-installer.sh 8.5912 –install
05. reboot … and that is all …
Лесно нали? Някъде из нет-а се мотат готови .patch, но нямах време и желание да търся … за това използвах nano … и го направих на ръка … лесно и бързо … веднъж като знаеш какво ти трябва …
Надвявам, се да помогна на някого.
Ваш,
Lucifer
loading...
Сексуално здраве …
от Lucifer на Jan.05, 2010, в категория blog, misk, социални
Една случка около Нова година, ме накара да се замисля за няколко въпроса:
Колко от нас (включително и мен) си правят редовни и профилактични тестове за STD (Sexually Transmitted Diseases)?
Колко от нас практикуват безопасен секс?
Колко от нас са наясно с нещата?
Случката, като цяло не е интересна … интересно е какво ме накара да направя. За да не задълбавам, ще съкратя нещата: помолиха ме да се изследвам за STD.
По принцип, на времето, когато имах по-див и освободен сексуален живот, го правих редовно – на всеки 6 месеца се ходеше в ХЕИ във Варна, взимаха ми кръв и ми правиха тест … това се беше превърнало в навик …
По стечение на обстоятелствата, последния ми тест е от малко повече от 6 месеца. Просто така се стекоха нещата, а и имаше един период в живота ми в който … ами да кажем, че няма по хубаво от 1/2 TB порно … и загубих този хубав мой навик.
От събота ровя за да намеря къде в София правят такива тестове … Най-накрая намерих. Позвъних и ми казаха, че могат да ми направят само за HIV. Еми и това е добро като за начало – все пак през последните 6-8 месеца не съм се отдавала много много на “желанията” си. На кратко ми направиха теста … не че през 5-те минути които отне на реактивите да взаимодействат не се побърках то страх … но това си е друг въпрос….
Спокойно. Оказа се Отрицателен – имам си бележка на която пише HIV NEGATIVE. Вярно, че след седмица – две ще се наложи да ходя пак, за да видя дали са получили и другите тестове, но …
Не ме разбирайте погрешно – не пиша тази тема за да кажа резултата от изследванията (дори аз не съм такъв). Пиша за да ви задам въпросите по-горе. Но нека се опитам да ги формулирам по кратко и ясно:
1. Правили ли сте си тестове за STD? Ако да – то колко често и по каква причина? Ако не – по каква причина?
2. Практикувате ли безопасен секс и какво разбирате под “безопасен секс”? Защо?
3. До колко разчитате на партньора ви да ви пази? Защо?
4. Знаете ли за безплатните тестове? Възползвате ли се от тях?
Странна тема от мен нали? Не съм едно от най-социално загрижените животни наоколо, но по някаква причина липсата на сексуална култура в хората ме хвърля почти толкова в шок, колкото и ограниченото мислене …
Ваш,
Lucifer
loading...
New Year 2010… (Brag Time)
от Lucifer на Jan.04, 2010, в категория BDSM, blog, fun, лични
[01:26:59] *****: А и аз не съм предизвикателство…
[01:27:02] *****: за теб де..
[01:27:14] *****: по принцип съм, но… с теб се развиха друго яче нещата…
[01:27:18] *****: Съвсееееем по обратен ред
[01:27:30] *****: Първо си казах и кътните зъби, после ти се доверих,после преспах с теб… и после вече почнахме да си говорим
Хахахах
[01:27:59] *****: Къде е предизвикателството не знам
Пускам горната извадка от днешния си Skype разговор с секси девойката с която си прекарах Новата година с 1 основна причина:
ДА СЕ ИЗФУКАМ!
Нали съм си гаден show off.
За какво става дума? Ами много просто: Намазах най-яката девойка на купона , но това за което наистина се фукам, е че всъщност тя не беше там с тази цел. Дори напротив – ясно бе заявила, че идва заради компанията и добрия разговор.Така си и беше. Поне в началото …
Съответната девойка е от моя любим форум. Ново, свежо попълнение … не съвсем наясно със себе си. Какъв по-добър начин да се само опознаеш от една вечер с хора които знаят достатъчно за себе си … Та … пристигнаха те, аз както винаги създадох погрешното първо впечатление за мен – че съм не общителен, лош и трудно комуникативен ….
Това което знаех за девойката, беше, че с пада да бъде доминирана по-скоро ментално, а не физически … което не е точно в моята графа на предпочитания … за това и първоначално интереса ми към нея беше чисто “научен” … исках да разбера какво мисли за нас, за себе си …
Сблъсках се с реплики от сорта, че искала да рповери що за болни индивиди сме, че се била регистрирала, само за да види, че не и е мястото там и такива неща … това не представляваше проблем за мен … дори никакъв …
Всичко се промени в момента в който ме предизвика – нещо се закачахме двамата и аз я стиснах за врата … което я накара да се разтопи …
Повярвайте ми познаваме кога нещо се харесва на някого … следващото хващане беше по-продължително … и предизвика още по-отчетлива реакция … просто красота …
Няма да описвам какво е усещането да държиш нечий живот в ръцете си … само ще кажа, че сигурно ако има господ, то той трябва да се чувства така …
Убеден съм, че в момента в който я стиснах за врата и се подмокри …
Но в момента в който изкарах въже и и вързах ръцете, тя се разтопи! Просто ми омекна в ръцете … за един кратък момент си помислих, че ще припадне …
И от там започна една от най-добрите Нови Години, които съм имал!
Малко до преди това си бяхме говорили, че каквото и да става, не иска да прекара нова година вързана … в един момент беше готова да го направи … жалко, че колегата и беше обещал … а все пак трябва да уважаваме обещанията …
Не можех да не се изфукам! Това удоволствие продължи … за съжаление недостатъчно … но се надявам да имам възможност да продължа заниманията си …
Може да се каже, че и помогнах да разбере още малко от себе си или не толкова малко … не се знае. Само знам, че времето не ни стигна …
Всъщност … трябваше да се изфукам, нали ме разбирате?
Ваш,
Lucifer
loading...
Имена …
от Lucifer на Dec.27, 2009, в категория blog, misk, лични
Имена …
Всеки от нас има по няколко …
Прякора с който ви наричат в компанията …
Ника с който се познати в интернет …
Но има едно име от което не можеш да избягаш … Твоето собствено.
Всеки носи името си като кръст по пътя на живота си …
Името, което моите родители са ми дали е Станислав. И май не сами направили много добра услуга, като са ми го дали.
Станислав … Стани славен … И май през целия си съзнателен живот се опитвам да го постигна. Опитвам се да стана някой, да постигна нещо…Това е моята прокоба – вечния опит да се докажа пред всички и вечното съмнение, че няма да мога да го направя …
Не знам кога Станиславовците празнуват, май някъде лятото … нямам си идея … аз винаги съм празнувал днес …
Защо днес?
Защото съм кръстен на дядо си – Стефан. Бащата на баща ми. Един човек, който винаги ми е бил за пример, въпреки, че нямаше шанс да види в какво се превърна внука му… и май по-добре …
За какво е този пост?
Не знам. Просто ми се приписа …
Просто исках да изразя благодарността си към този човек, който никога няма да го прочете, за това, че винаги ми е бил даван за пример, за това че е възпитал сина си, който е възпитал мен …
Честит имен ден на всички с които празнуваме днес …
Ваш,
Lucifer
loading...
Vivacom … малко забава …
от Lucifer на Dec.26, 2009, в категория fun, geek time, misk
Седя си аз и си обмислям поредния проект, много важна част от който е изпращането на e-mail към SMS и който ще публикувам като го завърша … та решавам аз да видя дали Жижакомци (как звучи обаче) поддържат mail2sms …
Звъня аз на оператор …
Операторката: Виваком. Говорите с …
АЗ(след 5 минути on hold): Добър вечер. Имам глупав въпрос. Случайно да поддържате e-mail към SMS услигата?
Девойката: Аааа. … не знам … изчакайте за момент на линия да попитам.
(пратен съм пак on hold)
Девойката: Не господине, не предлагаме тази услуга.
АЗ: Добре, а има ли някакъв начин да пращам SMS от интернет?
Девойката: Да, господине … от сайта на Виваком.
АЗ: А има ли някакво API или нещо което да автоматизира процеса?
Девойката: Моля? Не ви разбрах?
(Свикнал съм да не ме разбират)
АЗ: Добре. Няма значение, благодаря ви.
***
Тази ситуация, както се досещате никак не ми харесва … ама никак! Та решавам въпреки това да пробвам.
Преравям интернета и виждам как са дефинирани адресите на другите 2 Български мобилни оператора …
Логвам се в мейл-а си.
359878хххххх[at]sms.vivacom.bg
Пращам …
Звънн на GSM-а -> ИМАТЕ SMS от …
DEAMN YOU!!!
Звъня пак на оператор …
***
Девойката: Свързахте се с Виваком. Говорите с …
АЗ: Добър вечер. Я да ви питам – заплащам ли SMS-ите, които получавам от mail2sms gatway-а ви?
Девойката: А? Не ви разбрах?
АЗ: Заплащам ли SMS-ите които получавам от електронната си поща?
Девойката: Имате предвид новата ни услуга Nokia Messeging ли?
АЗ: Не. Нямам предвид push mail услугата ви… Имам предвид mail2sms gateway-a … Няма значение … Бихте ли ми казали дали заплащам SMS-те пристигащи от номер …
Девойката: Сега ще проверя, господине …
(On hold за 20 минути)
Девойката: Съжалявам за забавянето, но …
АЗ: … ви хвърлих в Jazz-a?
Девойката: Да. До колкото разбрах не предлагаме такава услуга …
АЗ: От мене да знаете, че предлагате … Въпроса е дали си плащам.
Девойката: Не знам, господине …
АЗ: Добре … имате достъп до таксуванията на номера ми, нали?
Девойката: Да?
АЗ: Отворете ги.
Девойката: Дайте си номера …
АЗ: 0878хххххх
Девойката: Но те се опресняват на 3 часа, господине … Последното ви е от 11:10 … ползване на интернет.
АЗ: Добре … показва ли се кога съм говорил с оператор?
Девойката: Да, господине. Провели сте разговор в 19:35 …
АЗ: След това не съм таксуван, нали?
Девойката: Не, господине.
АЗ: Добре, значи системата ви се е опреснила … щом е отчела обаждането на оператор и след него не съм таксуван, следователно не ме таксувате за тези SMS-и …
Девойката: Логиката ви е безупречна господине … но отново ви казвам, че не предлагаме такава услуга …
АЗ: А от мен да знаете … че всъщност предлагате … Благодаря ви и лека вечер!
***
Много се забавлявам понякога в Вивакомци … Много са ми забавни … Поддръжката им явно има някакъв минимален запас от познания и им е трудно да импровизират върху тях …
Ваш,
Lucifer
loading...
Avatar – CGI 3D приключение ….
от Lucifer на Dec.21, 2009, в категория blog, misk
Снощи ходих да гледам Avatar в Mall Varna.
Отидох с ясната идея, че отивам на поредния касов хит. И не останах разочарован от това. По принцип не си падам по безсмислени филми, па макар и направени с последните достижения на аниматрониката и 3D.
Avatar обаче ме грабна – запомняща се атмосфера, герои към които да се привържеш, красота и … колкото и да е странно … сценарий!
Знам, че сигурно от моите постове звучи странно, но самия филм е красив. Нощта на Пандора – света на който се развива филма, е безкрайно красива. Джеймс Камерън се е постарал да създаде един изцяло нов свят, с невиждани красоти.
Героите са от типа, който все по рядко се срещат във модерното кино – запомнящи се, показващи историята си, въвличащи те в своя свят и разкриващи магията на това което се случва по много оплитащ въображението начин.
Не се учудвам, че всички хвалят новия касов филм. Има си специални ефекти … всъщност има много малко “не специални ефекти”, но това не е най-важното – някак си самия филм си помага, а не разчита на тях …
Сценария (защото това е касов хит със сценарий) е много близък до една книга, която бях чел много отдавна – Свят на Смъртта … но с промени и разлики …
3D-то също беше ненатрапчиво, използвано с вкус и мярка … имаше сцени които ме накараха да затая дъх …
Или за да придобиете ясна представа за мнението ми за филма -
ТОЯ ФИЛМ Е ЕБАСИ ФИЛМА!
Ваш,
Lucifer
loading...
Всяка вечер …
от Lucifer на Dec.16, 2009, в категория misk, лични
Наблюдавам те …
Всяка вечер се промъквам при теб …
Мислено те целувам и се надявам някъде там, в главичката ти, да има мисъл за мен …
Промъквам се на пръсти със сенките в стаята ти и те гледам как спиш …
Всяка вечер искам да те докосна … да те събудя и вместо да те целувам на ум, да те целуна наяве. Да те обгърна с ръце, мисли и дух, и да те пазя докато спиш. Искам да те усещам в ръцете си … тихото спокойствие на твоето дишане … туптенето на живота в теб … да се насладя в мрака на Нощта на най-красивото усещане – да си до мен и аз да съм до теб …
Вместо Мрака да те прегръщам аз.
Вместо Нощта да те целувам аз.
И вместо Сенките, аз да те милвам вечер …
Извинете ме за лиричното отклонение, но това се ражда 30 минути преди да трябва да се събудиш за работа …
Ваш,
Lucifer
loading...
Наяве (18+)
от Bastet на Dec.13, 2009, в категория Гости, приказки
Явно ми стана навик да посрещам гости. Днес ще ви представя новата ми гостенка – Bastet, която надявам се ще ми гостува честичко …
***
Гадната аларма!
Тази нощ беше закъснял, а будилникът прекъсна съня на най-интересното. Всяка нощ идваше в съня й. Висок, строен, як като бик, мускулест..
.. и изчезваше призори, оставяше в леглото и си отиваше. По цели нощи се мятаха в сладка отмала, а чак призори тя успяваше да дремне няколко часа преди работа. Всяка нощ от известно време насам. “Сигурно полудявам. Това трябва да спре.” Но чудесно знаеше, че няма сили да се противопостави на желанието.
Угаси пищящото устройство, безсилна да помръдне. Цялото и тяло гореше на местата, където я беше докосвал допреди малко, а най-големият пожар беше там долу, между краката.
Затвори очи в опит да върне лентата назад, дори да знаеше, че няма да стане.
Нищо не се случи.
“По-добре да си взема студен душ.”
Душът не помогна особено, но поне я събуди. В офиса цял ден зяпа отнесено през прозореца със странен оцъклен поглед, а когато някой я питаше нещо, отговаряше едносрично без да мисли.
“Но защо той закъсня?” – не спираше да се пита.
Към края на деня колеги я замъкнаха да празнуват нещо си. Отначало не искаше, но накрая я убедиха.
“При първа възможност си тръгвам” – каза си – “за да си легна рано” Нямаше търпение да го види.
Отидоха в някакъв бар, където беше шумно, задимено и пълно с хора. Вдигаха наздравици и още след първия час цялата компания танцуваха на дансинга и около масата. Някои от мъжете я дърпаха за танц – беше симпатична дребна брюнетка с хубаво тяло и сладки трапчинки. Черна коса на масури заобикаляше нежния овал на лицето, а погледа привличаха пухкави устни под финото носле. Имаше доста ухажори във фирмата, но с отнесения си затворен характер не ги забелязваше, а горките само въздишаха по нея.
Беше и мноого скучно. “Щом допия това, си тръгвам. И без това е почти 10.” През 5 минути поглеждаше мобилния, но всъщност нямаше смисъл да го прави, защото не чакаше обаждане.
И както рееше поглед из бара, го видя. Него. Същия. От съня.
Вървеше точно срещу нея и идваше при нея, без съмнение! Сърцето й заби, не можеше да си поеме дъх от вълнение. Така се беше сащисала, че направо се вкамени и нямаше сили да помръдне. Само го гледаше как приближава, минава през тълпата, издокаран, аах.. дрехите му стояха фантастично.. Всъщност тя май не го беше виждала с дрехи.
Вече беше толкова близо. Тя отвори уста да го поздрави и остана така, с отворена уста.
Той я беше отминал като някаква непозната. Нея, същата, при която идваше всяка нощ. Е, вярно, само на сън, но това не променяше нещата. Чувстваше се точно така, както хората казваха “ударен с мокър парцал”.
Обърна се да види къде отиде и го мярна как влиза в една врата в дъното. Веднага след него потъна навътре и някой от персонала. Тя се промъкна на бара съвсем невинно, лепна най-подкупващата си усмивка и разпита сервитьора, който точно даваше поръчката.
– Аа, това е частна сбирка – събират се на покер всяка сряда – каза той и отпраши нанякъде с пълна табла питиета.
“Покер сбирка значи.” В главата й бясно препускаха разнородни мисли във всички посоки. В същия момент чу бармана зад гърба си:
– Наливните бири за покерджийте отзад! – и вече имаше план.
–Хей, аз ще ги отнеса, те са ми дружки, а не съм ги виждала отдавна.
И докато момчето зад бара понечи да каже нещо, тя плъзна таблата върху лявата длан и се понесе към вратата в дъното. Вътрешно се тресеше от вълнение. Адреналинът бясно търчеше във вените, сякаш някой друг управляваше тялото и, живота и.
Отвори със замах и се усмихна до ушите. Вътре седяха четирима мъже, приличащи си като близнаци и същевременно съвсем различни. Всичките бяха с бръснати глави и носеха халки на ушите. Татуирани египетски символи се подаваха от ръкавите на тениските. И четиримата се бяха задълбочили в играта, имаше пари на масата, всеки гледаше картите си, а димът от цигарите изпълваше цялата стая и създаваше някаква нереална и мъглива атмосфера. Силна лампа светеше ниско над масата, като оставяше останалата част от помещението в сумрак.
Лоша работа – не можеше да го познае.
Едвам я погледнаха. Тя постави халба пред всеки и като попарена тръгна назад към вратата.
И тогава решително затвори вратата, сложи райбера и се обърна с лице към тях. Бавно свали тънката блуза, изхлузи полата с едно движение и ги метна на някакви кашони встрани. Още едно движение – сутиенът и прашките вече се валяха по пода, останала само по сандалки на високи токчета, тя се приближи към тях.Тя взе най-близката халба и отпи няколко глътки. С лукава усмивка и огънчета в очите облиза пяната полепила се по горната устна.
Мъжете я гледаха недоумяващо – точно започваха играта, а келнерката се съблече чисто гола и ги гледаше весело. Единия от близнаците вече се подсмихваше, докато братовчед му успя само да подсвирне. Малкия беше отворил уста от изненада и не се сещаше да я затвори. Какво ли ставаше тук?
Тя се завъртя гърбом към тях и точно тогава и четиримата си мислеха, че шоуто не трябва да спира. Но тя просто седна на края на масата и легна по гръб върху пари и карти. А палавата и хитра усмивка не слизаше от лицето на това незнайно откъде появило се момиче.
Близнаците поставиха рекорд по събличане, а след малко и другите двама бяха голи. Мацката вече се докосваше сама – плъзгаше тънките си пръсти по гърдите, корема и краката.
Огън я гореше – искаше да се разкъса не на две, а на четири. Все едно не осем, а хиляди силни мъжки ръце я галеха и опипваха. Плъзгаха се по тялото й и тя даже сама не можеше да го осъзнае.
Претърколи се на колена и пое с уста най-близкия член, докато бавно и методично разтриваше друг с ръка. Някой й го вкара докато сама се галеше в съседство. Но не, това не беше нейната ръка. Това беше чужда ръка – груба, мъжка, мазолеста. От което й стана хубаво и тя се завъртя да види чия. едни сини очи тихо й се усмихваха. Малкоя я подхвана и я премести на пода – беше лека като перце, но масата нямаше да издържи трима. Доволна, продължи свирката, докато пича, който я чукаше, не я превъртя и тя вече лежеше по гръб върху него.
И стана весело – докато братовчеда лежеше под нея, в действие влезе и Малкия. (Прякорът беше само заради двата месеца разлика във възрастта.)
Направо се размазваше от кеф – намираше се в сандвич между двама неустоими мъже, гледащи я с обожание, чукащи я едновременно, изпълващи я докрай и навсякъде. От единия виждаше само ръцете, хванали я здраво за хълбоците, чуваше горещия му дъх, шепнещ й мръсотии в ухото и усещаше огромния пулсиращ член, разораващ я отзад. Мъжа над нея пък виждаше изцяло – тоя я целуваше по врата и гърдите. Двамата усилиха темпото, а вълната на удоволствието неумолимо я понесе нагоре към оргазма. Още малко и щеше да свърши, когато без предупреждение роллите се размениха и я подхванаха близнаците. “Като две капки вода, не можеш да ги различиш” – помисли си тя малко преди да изгуби разсъдък от оргазма, залял я с пълна сила.
Довърши ги с уста, докато размишляваше над въпроса кой всъщност идваше в съня й. А може би са се редували и всеки един от тях е бил при нея различна нощ? Възможно ли беше това? Не можеше да ги различи – с голи глави и пиърсинги, само татуировките бяха различни.
Всъщност нямаше значение. Чудесно стана, че ги намери заедно.
loading...
